Решение по дело №6577/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 108
Дата: 8 януари 2020 г. (в сила от 23 юли 2020 г.)
Съдия: Веселин Пламенов Атанасов
Дело: 20195330106577
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 април 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 108

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

08.01.2020г. гр. Пловдив

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVII граждански състав, в публично заседание на 24.10.2019г., в състав:

 

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ

                                                                  

при участието на секретаря Василена Стефанова,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6577 по описа на съда за 2019г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предмет на делото е иск с правна квалификация чл.79 ЗЗД вр. с чл. 205 ЗЗД

Постъпила е искова молба с Вх. № 27091/23.04.2019г. от ищцовото дружество „Теленор България“ ЕАД против ответник Е.А.И. с ЕГН ********** с адрес: *** с която се иска осъждането на ответника да заплати сумата от 506,11 лева, която представлява неплатени лизингови вноски от които:

1. 343.08 лева по договор за лизинг от дата ***дължими за мобилно устройство ***за мобилен номер ***за периода от м.01/2017г. до м.11/2017г.

2.  163.03 лева по договор за лизинг от дата ***дължими за устройство *** за периода от м.01/2017г. до м.05.2018г. за мобилен номер ***

Ищецът твърди, че ответника е с абонатен номер № *** и е взел по договор за лизинг от ***мобилно устройство ***на изплащане посредством 23 месечни вноски в размер на 28.59 лева, а на да ***ответникът сключил втори договор за лизинг с ищеца за устройство ***месечни вноски всяка от по 9.59 лева.

Поради прекратяване на договора за мобилни услуги и преустановяване на предоставяните услуги, на основание т. 12, ал.2 от Общите условия, приложени към лизинговия договор, дължимите месечните вноски за предоставеното на абоната мобилно устройство марка *** модел *** за мобилно устройство *** модел *** са обявени за предерочно изискуеми.

Твърди се, че съгласно чл.3, ал.2 от договора за лизинг, сключен към абонамента за мобилен номер *** и ***, месечните лизингови вноски се фактурират от лизингодателя и заплащат от лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина за плащане на задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни услуги, съгласно сключения между страните договор за предоставяне на такива услуги и Общите условия на „Теленор България" ЕАД".

Поради неизпълнението на абоната да заплати в указаните срокове дължими към оператора месечни плащапия, довело до предерочното прекратяване по вина на абоната на индивидуалния му абонамент за ползвания мобилен номер, на основание чл.12, ал.2 от Общите условия към договора за лизинг са обявени за предерочно изискуеми лизинговите вноски, дължими след месец 01/2017г, когато е издадена крайната фактура****, съгласно уговорения погасителен план, както следва:

1. За устройство марка *** модел ***, взето във връзка с мобилен номер ***, се дължи цената в размер на 343.08лв. след месец 01/2017г. Съответно периодът, за който са дължими предерочно изискуемите лизигови вноски, е от м.01/2017г. дом.11/2017г.

2. За устройство марка *** модел ***, взето във връзка с мобилен номер ***, се дължи цената в размер на 163.03лв. след месец 01/2017г. Съответно периодът, за който са дължими предерочно изискуемите лизигови вноски, е от м.01/2017г. до м.05/2018г.

Ето защо се иска осъждането на ответника да заплати процесните суми. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

Ответник Е.И. чрез адв. Е.И. оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва, че се намира в облигационни отношения с ищеца, оспорва истинността на фактурите към исковата молба, оспорва прекратяването на договорите за мобилни услуги, оспорва предсрочната изискуемост на вземанията по договорите за лизинг, оспорва апаратите да са били предоставени от ищца. Иска отхвърлянето на претенцията като неоснователна и недоказана.

Съдът след като се запозна със становищата на страните и на основание чл. 12 ГПК като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност намира за установено от фактическа и правна страна следното.

Ищецът представя договор за мобилни услуги от 24.12.2015.сключен с ответника и договор за лизинг на мобилен апарaт *** ***, както и втори договор за мобилни услуги от ***и договор за лизинг от ***на мобилен апарат ***

Представят се и издадени фактури във връзка с така сключените договори, както и ОУ към договорите.

Видно от приетата по делото и неоспорена от страните съдбено-счетоводна експертиза на вещото лице Д.К. ответник Е.И. е получила мобилните устройства *** и *** като са били заплатени първите 11 месечни вноски до м.януари 2017г. и не са платени оставащите 12 месечни вноски за апарата Самсунг на обща стойност 343.08 лева., а за апарат *** са платени първите 6 месечни вноски до м.януари 2017г. и не са платени останалите 17 месечни вноски на обща стойност 163.03 лева.

Вещото лице посочва, че не са платени фактури за потребени мобилни услуги на стойност 222,36 лева платими в срок до 02.01.2017г. за което е било издадено и кредитно известие от 18.12.2016г. Поради това и вземанията по договорите за лизинг са обявени за предсрочно изискуеми. Прекратяването на договорите е правомерно и е в съответствие с чл.12 ал.2 от Общите условия на ищеца поради което и основанието на претенцията се явява доказано. Доказан се явява и нейния размер.

Ето и защо същата следва да се присъди изцяло.

Не се споделят възраженията на ответника, първо доказано е че мобилните апарати са предоставени от ищеца, което обстоятелство е удостоверено в самите договори, второ, начислени си правилно дължими остатъчни суми по лизинга, и трето, законосъобрано операторът е направил изискуеми вземанията си за лизинговите апарати, тъй като е имало неплащане на абонаметни такси, което е довело до прекратяване на договорите за мобилни услуги, а с прекратяването им се дължат и изцяло остатъчните лизингови вноски.

На основание чл. 78 ГПК в полза на ищеца се присъждат сторените от него разноски в размер на сумата от 380 лева, за което е представен списък.

Така мотивиран съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Е.А.И. с ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА „Теленор България“ ЕАД с ЕИК ,********* със седалище и адрес на управление: гр. София .к. Младост № 4, Бизнес парк София, сграда № 6 чрез адв. В.Г. сумата от 506,11 лева, която представлява неплатени лизингови вноски от които:  343.08 лева по договор за лизинг от дата ***дължими за мобилно устройство ***за мобилен номер ***за периода от м.01/2017г. до м.11/2017г. и  163.03 лева по договор за лизинг от дата ***дължими за устройство *** за периода от м.01/2017г. до м.05.2018г. за мобилен номер ***;

ОСЪЖДА Е.А.И. с ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА „Теленор България“ ЕАД с ЕИК ,********* със седалище и адрес на управление: гр. София .к. Младост № 4, Бизнес парк София, сграда № 6 чрез адв. В.Г. сумата от 380 лева разноски за настоящата инстанция.

 

Решението е обжалваемо пред ПОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

 

   СЪДИЯ : /П/

ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.

В.С.