№ 147
гр. П., 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:И.Ю.К.
при участието на секретаря Л.В.А.Д.
като разгледа докладваното от И.Ю.К. Гражданско дело № 20221720102348
по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба „***” ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление *** срещу Е. Г. Д., ЕГН **********, гр.П., *** за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумите в размер на – 1000,00 лева, представляващи главница по договор за
кредит от разстояние № ***/11.03.2021 г. при условията на ЗПФУР (Договора) ведно
със законна лихва за забава върху от датата на входиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение до окончателното изплащане на
задължението; 82,50 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от
11.03.2021 г. до 09.07.2021 г.; 54,17 лева, представляваща обезщетение за забава
считано от 09.07.2021 г. до 19.01.2022 г., за които суми била издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. № ***/2022 г. по описа на Районен съд
П..
Конкретно сочи, че на 11.03.2021 г. между него и ответникa е сключен
Договора. Размерът на предоставения кредит бил 1000,00 лева, която сума била
преведен по банкова сметка на ответника. Сочи, че между страните била уговорена
възнаградителна лихва в размер на 40,15 % (неподлежаща на изменение). Твърди, че
договорът е падежирал изцяло, като ответникът е изпаднал в забава и не е погасил
задължението си.
С оглед на изложеното моли съда да постанови решение, с което за уважи
предявените искове като признае за установено, че в негова полза съществуват
горепосочените притезания.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал писмен отговор. В открито
съдебно заседание, редовно призован, не се явява, не се представлява от назначения си
1
особен представител.
В съдебно заседание ищецът поддържа така изложеното в исковата молба,
депозирайки писмена молба. Отправено е искане до съда да постанови неприсъствено
решение, което е уважено с протоколно определение в проведеното открито съдебно
заседание.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 238 ГПК в случаите, при които ответникът не
представи в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото,
без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу него, като за тези последици
от бездействието си ответникът следва да е бил уведомен. Същевременно, от
изложените в исковата молба обстоятелства и доказателствата по делото следва да
може да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенция.
В настоящия случай така посочените предпоставки, обуславящи възможността
за постановяване на неприсъствено решение, са налице. Ищцовото дружество е
направило изрично искане в този смисъл, ответникът не е депозирал отговор на
исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, уведомен е за последиците по чл. 238
ГПК с разпореждането на съда, редовно е призован за първото по делото съдебно
заседание, не се явява и не се представлява, като не е направил и искане делото да се
разглежда в негово отсъствие.
Съдът приема, че са налице предпоставките и на чл. 239 ал. 1 т. 2 ГПК, тъй като
от представените от ищцовата страна документи предявеният иск вероятно
основателен, тъй като недвусмислено се установи наличие на облигационна връзка,
между ищеца и ответника, че ищецът е носител на материалното право като е изпълни
задълженията си по договора, както и размера на исковата претенция.
Предвид изложеното, съдът намира, че следва да се постанови решение по реда
на чл. 238 ГПК, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този изход от спора по правилото на чл.
78, ал. 1 такива следва да му бъдат присъдени. Ищецът е доказал разноски в размер на
50,00 лева за държавна такса, които следва да бъдат присъдени, съгласно приложен
списък по чл. 80 ГПК. Молбата за присъждане на депозита за възнаграждение за
особен представител не следва да се уважава, тъй като такова съдът не е разпоредил да
се изплати предвид липсата на активно поведение от страна на адвоката и същото
може да бъде възстановено. Ищецът е претендирал и възнаграждение по чл. 78, ал. 8
ГПК в максимален размер, но същото по правилото на тук посочената разпоредба се
определя от съда, като той го определя в минимален размер от 100,00 лева предвид
липсата на фактическа и правна сложност по делото, което е приключило в едно
съдебно заседание без ищеца да се яви и е уважена молбата за постановяване на
неприсъствено решение.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските в заповедното производство с осъдителен диспозитив.
Предвид изхода от спора и доказаните в заповедното производство разноски, на ищеца
се дължат 62,71 лева, които също следва да му бъдат присъдени.
В светлината на гореизложеното, съдът
2
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл.
9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В ПОЛЗА на „***” ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: *** СЪЩЕСТВУВА изискуемо вземане срещу
Е. Г. Д., ЕГН **********, гр.П., *** за сума в размер на 1000,00 лева, представляващи
главница по договор за кредит от разстояние № ***/11.03.2021 г. при условията на
ЗПФУР ведно със законна лихва за забава върху от датата на входиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение (04.02.2022 г.) до
окончателното изплащане на задължението; 82,50 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 11.03.2021 г. до 09.07.2021 г.; 54,17 лева,
представляваща обезщетение за забава считано от 09.07.2021 г. до 19.01.2022 г., за
които суми била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. №
***/2022 г. по описа на Районен съд П..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Е. Г. Д. да заплати на „„***” ЕООД
сумата от 150,00 лева – разноски пред Районен съд П. в исковото производство и 62,71
лева – разноски пред Районен съд П. в заповедното производство.
Решението не подлежи на обжалване, а ответникът разполага със защита срещу
него, съобразно чл. 240 ГПК.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
3