РЕШЕНИЕ
№ 10808
гр. София, 05.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20231110106926 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.318 и сл ГПК
Образувано е по предявен от К. С. Д., ЕГН ********** иск по чл.49, ал. 1 СК против М.
С. Д., ЕГН ********** обективно кумулативно съединен с небрачни искове по 59, ал.2 СК -
за предоставяне упражняването на родителските права спрямо роденото от брака и
ненавършило пълнолетие дете Борис М. Д., ЕГН **********, местоживеенето, режима на
лични отношения и издръжката на детето, както и относно ползването на семейното
жилище, както и по чл. 53 от СК относно фамилното име
В исковата молба се твърди, че страните са съпрузи, като имат родено едно дете –
малолетния Б.М. Д., ЕГН **********. Твърди се, че ответникът често е пиян и вдига
скандали. Посочва, че е подложена на психическо насилие. Ищцата сочи, че изцяло полага
грижи за детето Борис. Поддържа, че ответникът се държи лошо с нея и я обижда, както и че
не полага грижи за детето и не се включва активно в неговото възпитание. Изтъква, че
бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът М. С. Д., ЕГН ********** е подал отговор по
исковата молба, в който заявява, че оспорва изцяло предявените искове. Сочи, че не оспорва,
че страните са сключили брак, от който се е родило тяхното дете Борис. Оспорва изцяло
твърденията на ищцата в обстоятелствената част на исковата молба. Твърди, че в ищцата
проявява епизодични психози, поради което изпитвал силни притеснения. Поддържа, че
майката не може да взима адекватни решения за живота на детето. Сочи, че ищцата не
проявява интерес към нуждите на детето. Твърди, че не си е позволявал да обижда или ругае
1
по адрес на ищцата. Посочва, че вина за разстройството на брака има само ищцовата страна.
Предявен е и насрещен иск за развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на
брака от М. С. Д. срещу К. С. Д. с правно основание чл. 49, ал. 1 и ал. 3 от СК за развод по
вина на ответната страна по насрещния иск, обективно кумулативно съединен с небрачни
искове по чл. 59, ал. 2 от СК относно упражняването на родителските права,
местоживеенето, режима на лични отношения и издръжката на ненавършилото пълнолетие
родено от брака дете – Б. М. Д., ЕГН **********, по чл. 56 от СК относно ползването на
семейното жилище, както и по чл. 127а, ал. 2 от СК относно заместване съгласието на
ищцата /ответник по насрещната претенция/ за пътуване на детето в чужбина и издаване на
международен паспорт.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата по насрещните претенции е подала отговор по
насрещната искова молба, в който оспорва изцяло насрещната претенция и изложените в
НИМ обстоятелства, като неотговарящи на действителността.
Изслушана по реда на чл. 59, ал. 6 от СК, ищцата заявява, че иска да му бъдат възложени
родителските права, тъй като ответникът е неспособен да отглежда Борис. Сочи, че бащата
не поема никакви грижи за семейството и отглеждането на общия им син. Твърди, че до
момента грижите се полагат от нея. Посочва, че към настоящия момент детето живее при
бащата. Сочи, че бащата е раково болен, което според ищцата му се отразява на поведението
Изслушан по реда на чл. 59, ал. 6 от СК, ответникът поддържа, че от три месеца живеят
заедно с детето. Твърди, че детето е радостно и е повишило своя успех. Изтъква, че е
разговарял с ищцата да започне терапия или прием на лекарства, но същата не желае. Сочи,
че има възможността да поеме грижите за детето. Посочва, че не е онкоболен, а има
операция за премахване на доброкачествено образувание на гърба.
По делото, съгласно изискванията на чл. 15, ал. 6 от ЗЗдет е представен социален доклад
на ДСП – Възраждане с изх. № ПР/Д-С-ВЗ/418-003 от дата 29.02.2024 г. Установява се, че
към настоящия момент грижи за детето полага неговия баща. Пред социалните работници,
бащата е споделил, че има собствен апартамент, закупен преди брака, но е наясно, че по
закон е семейна собственост. Посочва се, че същия се състой от хол с кухня, спалня, детска
стая и санитарно помещение. Поддържани са добри хигиенно – битови условия, като за
детето е осигурено всичко необходимо за нормалното му развитие. Бащата споделя пред
социалните работници, че изцяло е поел финансовата грижа за сина си. Установи се, че
детето е споделило пред социалните работници, че от проведените разговори със сестрата на
ищцата, се чувства като на разпит. Също така детето е споделило, че бабата и дядото по
майчина линия не го търсят. Детето споделя, че обича да ходи при бабата и дядото по
бащина линия. Установи се, че детето Борис посещава допълнително програмиране,
английски език и карате. Детето споделя през социалния работник, че се вижда с неговата
майка в Контактния център. Споделя още, че в деня преди провеждането на интервюто, че
тя не е отишла в центъра и детето я е чакало в продължение на 1 час. Споделя, че иска
срещите му да продължат в центъра. Бащата споделя пред социалния работник, че
поведението на майката е непредвидимо.
2
По делото е постъпил и социален доклад на ДСП – Възраждане с изх. № ПР/Д-С-ВЗ/418-
001 от дата 12.02.2024 г. Установява се, че майката обитава втори етаж от къща, собственост
на нейните родители. Къщата се състои от приземен етаж които е обитаем, а в първият етаж,
състоящ се от две спални, кухня, хол и баня живея нейните родители. Констатира се, че
майката живее на втория етаж, състоящ се от голям хол, детска стая и баня с тоалетна.
Установи се, че детската стая е обзаведена с бюро, легло и гардероб. Налице са нормални
условия за отглеждане на дете с оглед на възрастта му. Установи се, че родителите на
майката я подкрепят. Майката споделя пред социалния работник, че детето прекарва лятната
и зимната ваканция при нейните родители. Твърди, че детето Борис ги посещава редовно и с
голямо желание. Сочи се, че детето познава и общува с всичките роднини по майчина линия,
които живеят наблизо. Майката заявява пред социалния работник, че иска да упражнява
родителските права спрямо малолетното си дете.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Видно от удостоверение за сключен граждански брак /л. 6 от делото/, страните са
сключили брак на 25.07.2014 г. в гр.София, Република България, за което е издаден акт за
граждански брак № 3319/25.07.2014 г., като съпругата е променила фамилното си име от
Христова на Д.. От брака между страните е родено малолетно дете – Б. М.Д., ЕГН
********** (л.7 от делото).
Видно от нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 173, том I, рег. №
3783, дело № 149 от 2011 г., се установява, че бащата М. С. Д. придобива недвижим имот
представляващ апартамент № ..., находящ се в гр. София, Столична община, Район
Възраждане, улица „.....
От представената по делото Заявка за годишен курс на обучение в училища за Европа от
22.11.2022 г., се установява, че детето Б. М. Д., ученик във II Б клас е записан на курс по
Английски език срещу договорената сума от 890 лева.
Видно от представената по делото Служебна бележка с изх. № 168 от дата 24.08.2023 г.,
се установява, че за обучението по английски език на Б.М.Д. през учебната 2022/2023 г. в
„Училища за Европа“ ЕООД, майката К. С. Д. е заплатила такса в размер на 890 лева, както
и сума от 100 лева за учебни материали.
От представеното по делото Заявление с вх. № 158 от дата 14.02.2020 г., се установява, че
майката К. С. Д. уведомява Директора на .... че желае детето М. С. Д. да бъде отписано от
детското заведение, считано от 14.02.2020 г.
Приета е и Епикриза от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ – ЕАД, „Отделение по нервни
болести“, в която е посочено, че ответникът е приет в клиниката на 09.08.2020 г. и е
изписана на 17.08.2020 г., с поставена следната диагноза: Увреждане на лумбо – сакралните
коренчета, двустранна перонеална пареза. Установява се още, че по повод на прогресираща
болкова симптоматика до юли месец провеждал многократни курсове с кортикостероиди и
platelet rich plasma терапия. Вписано е, че пациентът провел ЯМР на торако – лумбално ниво
3
с данни за туморна формация интрадурално екстрамедуларно на ниво Тх12-Л1 и Л2.
Вписано е още, че след консултация с НХК, пациентът е показан за оперативна процедура.
Установява се, че пациентът е изписан хемодинамично стабилен, афебрилен и се насочва
към НХК за оперативно лечение.
Видно от представената по делото Епикриза от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ – ЕАД
„Отделение по нервни болести“ се установява, че ответникът е приет в клиниката на
17.08.2020 г. и е бил изписан на 02.09.2020 г., с поставена диагноза Ту интрадуралис
екстрамедуларис регио Тх12-Л2. Установява се от същата, че са извършени гръбначни и
гръбначномозъчни оперативни интервенции с голям и много голям обем и сложност.
Установява се, че след извършен МРТ на лумбален отдел на гръбначния стълб, се
установява наличие на туморна формация интрадурално екстрамедуларно на нивото на
Тх12, Л1 и Л2. Вписано е, че формацията е с по – малка кистозна и по – голяма солидна част
с размери 16/20/79 мм. Установява се, че ангажира изцяло медуларния канал, деформира и
води до изразена компресия върху конус медуларис и кауда еквина. Установява се, че
пациентът е имал гладък следоперативен период, Насочен е за рехабилитация.
Видно от представената по делото Заповед за незабавна защита № 379 от 21.12.2023 г. на
СРС, 92 състав, се установява, че срещу ищцата К. С. Д. са наложени следните мерки по
ЗЗДН: отстранена е от местообитаваното с ответника и детето жилище, задължена е да не
доближава ответника, на разстояние по – малко от 100 метра, задължена е да не доближава
детето Борис, на разстояние, по – малко от 100 метра, с изключение на два пъти месечно -
във всяка втора и четвърта неделя от месеца, за продължителност от не повече от три
астрономически часа, единствено в детски контактен център във Фондация „Център
отворена врата“, задължена е да не доближава жилището, което обитават бащата и детето,
както и да не доближава училището, в което учи детето Борис.
Видно от представените по делото Справка за актуално състояние на действащите
трудови договори за периода от 01.11.2021 г. до 19.12.2023 г. /л. 103 от делото/ и Справка
данни за осигуряването по ЕГН за период от 01.11.2021 г. до 31.10.2023 г. на НАП /л. 101 от
делото/ ищецата полага труд по трудово правоотношение с „Фактор И.Н“ АД при основна
заплата в размер на 602 лв., като е декларирала облагаем доход в размер на 2462,68 лв.
В рамките на периода от 01.11.2021 г. до 19.12.2023 г. ответникът полага труд по трудово
правоотношение с „Каргил България“ ЕООД при основна заплата в размер на 4452,84 лева
/л. 106 от делото/, като е декларирал средно месечен облагаем доход в размер на 5348,20 лв.
/л. 104 - 105 от делото/.За периода от дата 22.05.2023 полага труд по трудово
правоотношение с „МиСиВая“ при основна заплата в размер на 390 лева и деклариран
средно месечен облагаем доход в размер на 390,00 лева. Ответницата е декларирала и друг
облагаем доход от „Милфи“ ЕООД /л.212/ за периода от 25.04.2023г. до 14.06.2023 г. в
размер на 1300 лева.
Видно от представената Справка – данни за осигурените лица за периода от 04.2022 г. до
03.2024 г. от НОИ, ищцата е декларирала осигурителен доход в размер на 2462,69 лева.
4
От представената Справка – данни за осигурените лица за периода от 04.2022 г. до
03.2024 г. от НОИ, се установява, че ответникът е декларирал осигурителен доход в размер
на 3400,00 лева.
От показанията на разпитания по делото свидетел – М. С. Кудева (сестра на ищцата)
преценени по реда на чл. 172 от ГПК се установява, че познава ответника от една година
преди да сключи брак през 2014 г. с нейната сестра (ищца по делото), от който брак имат
родено дете – Б. Д.. Сочи, че първите няколко години са живеели добре, след което
започнали проблемите помежду им. Свидетелката разказва, че е виждала как ответника през
събота и неделя, като е отивал при нейните родители, е изпивал по една каса бира. Сочи, че
ищцата и ответника не живеят в едно жилище от декември 2023 г. Свидетелката споделя, че
е ходила на гости при страните по време на техния брак и има наблюдения за техните
отношения. Сочи, че ищцата е полагала грижи за всичко. Споделя, че за детето основно са
полагали грижи свидетелката и нейните родители. Сочи, че ищцата К. няма никакви
здравословни проблеми. Твърди, че ищцата й е споделяла как ответникът пие по цели нощи
и спи до обяд. Посочва, че до ден днешен свидетелката заедно с нейните родители полагат
всякакви грижи за детето. Споделя, че посещава детето 1 – 2 пъти месечно, предимно през
уикендите. Твърди, че са водили детето при нейната майка на село за една – две съботи и
недели в месеца, когато е болно и не е на училище. Сочи, че когато детето си изкълчил
кракът преди една – две години е бил през цялото време при нейните родители по
настояване на бащата. Посочва, че детето ходи при нейните родители и през седмицата.
Свидетелката споделя, че няма контакт с детето Боби от около 5 – 6 месеца. Споделя още, че
детето обича да спортува, да ходи на карате, английски език и програмиране. Посочва, че за
последно е виждала страните на дата 11 – 12.11.2023 г. когато са извикали полиция по повод
нападението на ответника към ищцата. Разказва, че ищцата в момента е безработна, тъй като
ответникът и неговата майка говорят по нейн адрес.
С оглед на близката родствена връзка между свидетелката и ищцата, след като съдът
прецени показанията на свидетелката по реда на чл. 172 от ГПК, съдът не ги кредитира, тъй
като същите са вътрешно противоречиви и не кореспондират с останалия доказателствен
материал по делото. Свидетелката твърди, че заедно с нейните родители полагат грижи за
детето и че го посещава често около 1 – 2 пъти в месеца, а от друга страна твърди, че няма
контакт с детето от около 5 – 6 месеца. Посочва, че е виждала за последно ответника М. по –
миналия месец по време на срещата с детето Боби, а същевременно свидетелката заявява, че
е виждала ответника за последно на 11-12.11.2023 г. когато са извикали полиция по повод
нападението на ответника над ищцата. Свидетелката твърди, че Ищцата К. няма
здравословни проблеми, което категорично се опровергава от останалия доказателствен
материал по делото.
От показанията на разпитания по делото свидетел Б. Д. Д. – Д. (втора братовчедка на
ответника) се установява, че е познавала страните по делото. Свидетелката твърди, че дълги
години е била близка приятелка с ищцата К., а децата им имат три месеца разлика и са
прекарали майчинството си заедно. Сочи, че от 2020 г. при ищцата възникнали параноични
5
моменти, в които била притеснена, тъй като си мислила, че някой се опитва да й навреди,
както и че злословят срещу нея. Свидетелката разказва, че се е отдръпнала и впоследствие
започнали да общуват по – малко с ищцата. Сочи, че общували само покрай децата и когато
започнали училище в първи клас, ищцата не я поздравявала и я е подминавала.
Свидетелката твърди, че нейния син започнал да се прибира разстроен и да разказва
истории, които детето Борис му е разказвал за случки, които се случват в дома им.
Свидетелката разказва, как майката се обаждала в училището по време на час, за да изведе
детето, след което се качват в такси и на първия светофар ищцата изхвърля дамската си
чанта през прозореца, а по – късно стигат до автогарата, където ищцата изхвърля телефона
от портмонето. Твърди, че детето е попитала майката, защо не е на училище, а тя му
отговорила, че не е добре и трябва да остане вкъщи. Сочи, че по повод на тази ситуация,
бащата се е свързал с майката и тя му е казала, че детето не е болно, а така е преценила.
Поддържа, че на следващия ден детето се е появило на училище. Свидетелката твърди, че
класната й се е обадила да й сподели, че е разговаряла с детето Боби, видяла е че детето се
притеснява от майка си. Сочи, че детето се обърнало на класната с думите „мама не е
същата като преди“. Свидетелката сочи, че започнали да й звънят много родители, които й
споделяли други подобни ситуации. Заявява, че в момента бащата полага грижи за детето и
го прибира от училище. Твърди, че бащата работи вкъщи и така може да помага на детето за
уроците, както и че детето посещава извънкласни дейности. Свидетелката сочи, че се вижда
с детето често. Споделя, как в един магазин детето Борис се е сгушило в сина на
свидетелката, след което детето споделило, че е чул глас, който много е приличал на гласа
на неговата майка. Твърди, че страните са разделени от 21.12.2023 г., тъй като имали
множество проблеми в дома. Сочи, че е виждала бащата М. да пие алкохол, но твърди, че
категорично не е алкохолик. Твърди, че ответникът й е споделял как ищцата е влизала в
хола при него докато спи и е отваряла всички прозорци и ги е оставяла така, пускала е
чешмата в кухнята и след като М. й направил забележка, ищцата започнала да крещи, че я
тормози. Посочва, че когато се е родило детето, майка му го е гледала прекрасно. Твърди, че
впоследствие майката през 2020 г. започнала да се държи странно. Посочва, че е искала да
вземе детето Борис от училище по време на първия час с думите: „Искам да взема Борис,
защото сме във война и трябва да го прибера“, следствие на което класната се разкрещяла,
че не може така да взима детето. Свидетелката твърди, че отношенията между детето и
бащата са прекрасни. Сочи, че бащата изцяло полага грижи в момента, като понякога помага
и бабата. Твърди, че по време на програмирането майката влиза при децата в стаята, а на
свидетелката й се обажда нейния син с думите: Помогни на Боби, тя иска да го вземе“. Сочи,
че докато са живеели заедно са го гледали и двамата, а след раздялата през декември 2023 г.,
детето се отглежда само от бащата. Свидетелката твърди, че детето е споделяло пред нея, че
иска да живее само с бащата. Твърди, че е казала на детето, че ако иска да се вижда повече с
майката ще направят всичко необходимо, но детето отказала и заявило, че иска да се вижда с
нея само в центъра.
Съдът прецени показанията на свидетелката Д. (братовчедка на ответника) по реда на чл.
172 от ГПК и им дава вяра като обективни, последователни, логични и кореспондиращи с
6
останалия доказателствен материал по делото.
За изясняване на делото от фактическа страна е допусната и съдебно – психологическа
експертиза, която страните не оспорват. Целта на изследването е родителския капацитет на
двамата съпрузи, начина по които комуникират с малолетния си син Борис, дали са налице
данни някой от родителите да страда от психично заболяване, както и дали са налице данни
за зависимости от алкохол или упойващи вещества у някой у родителите. От заключението
на вещото лице се установява, че при бащата е наличен добре изграден и стабилен
родителския капацитет. Посочва се, че изследването не открива дезадаптации по повод
личностното и социалното функциониране. Твърди се, че между него и детето има налични
топли и доверителни връзки, като детето в негово лице чувства сигурност и спокойствие. Но
от друга страна се сочи, че в противовес на това родителският капацитет на майката е силно
смутен до степен, че тя не е в състояние да отчита емоционалното състояние и нужди на
детето и да адаптира поведението си спрямо тях, не е в състояние да установи хармонични
отношения с детето, грижата й е контролираща и ограничаваща, до степен на задушаваща,
включително параноидно мотивирана. Същата отказва контакт с бащата, водена от
интензивни негативни преживявания и обвинения към него. Вещите лице посочват, че по
време на изследването майката се опитва да дискредитира родителския капацитет на
бащата, като се стреми да очерни и злепостави личностното му функциониране и начина на
родителстване. В експертизата се твърди, че майката си позволява да го диагностицира с
„шизофрения“ на базата на неназовани, неясни източници на информация и без каквато и да
е логическа обосновка. Сочат, че бащата говори за особеностите в поведението на майката с
тревога и загриженост, споделя допускане за наличие на „личностово разстройство“ у
майката на базата на проведена консултация с психолог, както и изводимо от множество
факти и обстоятелства, подробно описани от него в молбите му до съда. Вещите лица
приемат, че детето има изградена силна топла и емоционална връзка с бащата. Сочат, че с
майката има налична връзка, която е леко дистантна и хладна по причини на болестно
променените личност и поведение на майката. Посочва се, че за детето е притеснително и
тревожно, да е сам в нейно присъствие и да зависи ежедневието от нея. Констатира се, че
при детето се наблюдава леко отчуждение от майката, поради промени в нейното поведение,
които объркват и плашат детето. Вещите лица посочват, че са налице данни на параноиден
синдром у майката, проявленията на който съответстват с някои от особеностите в
поведението на ищцата, описани от ответника в отговора на исковата молба от дата
20.04.2023 г., както и в последващата молба до съда от 29.12.2023 г. и приложеното по
делото копие от молба до СРП. Посочва се, че параноидната симптоматика е развита до
степен, че въпреки опитите на майката да прикрива наличие на параноидни преживявания
или да се опитва да им придаде логично обяснение, те пробиват защитните й стратегии и се
проявяват в интеракциите й с експертите, с бащата и с детето. Сочат, че нарушеното
личностно личностово функциониране и затруднена адаптация се установява и чрез
резултатите от проведените психологически тестове, които са индикативни за тежко
нарушени адаптивни способности на майката. Вещите лица констатират, че установената
7
симптоматика е достатъчно изразена за да се постави диагноза – параноидна психоза.
Посочват, че диагностицираната параноидна психоза е с давност от няколко години, като
през последните месеци е в стадий на декомпенсация и представлява остро психично
разстройство, налагащо предприемане на незабавни медицински мерки с оглед
предотвратяване на усложнения, включително поведение, с което да застраши себе си и/или
околните, включително и детето. Вещите лица констатират, че и при двамата родители
изследването не открива данни за злоупотреба или зависимости от алкохол и психоактивни
вещества. Посочват, че анамнезата за системна злоупотреба с алкохол от страна на бащата,
съдържаща се в първоначалната искова молба, не се подкрепя от данни от проведеното
изследване. Сочат, че не се установяват симптоми на алкохолно опиянение или алкохолна
абстиненция, а в приложените по делото документи – епикризи не се установяват данни за
увреда на черния дроб, характерни за хроничната злоупотреба с алкохол. Съдът намира, че
изследването е проведено пълно, обстойно и изключително задълбочено в присъствието и
на двамата родители с детето, както и със самото дете със родителите и самостоятелно с
детето, поради което кредитира изцяло заключението на изготвената по делото СППЕ като
обективно, всеобхватно и задълбочено, изготвено от компетентни вещи лица в съответната
област.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Между страните не се спори, че отношенията им са влошени, както и че към настоящия
момент същите не живеят заедно. Тези обстоятелства се потвърждават и от показанията на
свидетелката Димитрова, на които съдът дава вяра в тази част с оглед съответствието им с
твърденията на ищеца в исковата молба и в изложеното пред социалния работник се
установява, че съпрузите са във фактическа раздяла от декември 2023 г. без те да подържат
контакти като съпрузи през този период от време. Съдът счита, че брачната връзка е
невъзвратимо изпразнена от предписваното й от закона и добрите нрави духовно
съдържание, лишена е от взаимната привързаност между съпрузите, от уважение, доверие ,
готовност за взаимопомощ и разбирателство. Като останала да съществува само формално
между съпрузите, брачната връзка е лишена от социалната си функция. С оглед на това при
съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира, че съпрузите са
разделени от около половин година, отношенията им са влошени и няма изгледи за тяхното
възстановяване. При така установените факти съдът счита, че бракът им е дълбоко и
непоправимо разстроен, доколкото брачната връзка няма предписаното от закона и добрите
нрави съдържание, поради което същата следва да бъде прекратена.
Разпоредбата на чл. 49, ал. 3 от СК предвижда, че съдът се произнася по въпроса за
вината за разстройството на брака само ако някой от съпрузите е поискал това. Вината в
семейното право представлява субективното отношение на съпруга към собственото му
противобрачно поведение и неговия резултат. Искането не представлява отделен
установителен иск и тъй като законът не посочва каква да е неговата форма, то е възможно
8
същото да е направено в исковата молба, в писмения отговор на ответника, както и устно
пред съда. По делото такова искане е направил ответника в насрещната искова молба.
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства, намира, че вината за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака е и на двамата съпрузи. Кредитираните по
реда на чл. 172 от ГПК последователни и безпротиворечиви показания на свидетеля
Димитрова безспорно се установи, че страните са имали множество проблеми в дома и
общуването между тях няма как да продължи. От показанията на същата свидетелка се
установи, че непрекъснато са се карали, ищцата го е обвинявала, че се опитва да й навреди,
че я бие. Установи се, че ответникът е приемал алкохол, но не е имал проблеми с алкохола.
От показанията на свидетелката се установява, че ищцата е пускала чешмата в кухнята и
когато ответникът е правил забележка, тя започвала да крещи, че я тормози. По делото се
установява още, че в началото при раждането на детето, майката е била в майчинство и го е
гледала прекрасно, бащата е работил, вечер се е прибирал от работа и се е включвал в
отглеждането, като това продължило до 2020 г., когато майката започнала да се държи
странно. Установи се, че майката доста пъти е извеждала детето от училище неправомерно
по време на учебни занятия, като веднъж е звъняла по време на първия час и искала да вземе
детето Борис с думите „Искам да взема Борис, защото сме във война и трябва да го
прибера“. От друга страна това нейно поведение се обяснява от приетата по делото СППЕ,
от която се установи, че ищцата има параноидна психоза, която е с давност от няколко
години. Установи се още, че параноидната симптоматика е развита до степен, че въпреки
опитите на майката да прикрива наличие на параноидни преживявания или да се опитва да
им придаде логично обяснение, те се проявяват в интернакцийте й с бащата и детето. От
приетата СППЕ се установи още, че майката отказва контакт с бащата, водена от интензивни
негативни преживявания и обвинения към него. Съдът, след като съобрази събраните по
делото доказателства, намира, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака
имат и двамата съпрузи, които са нарушили изискването на чл. 14 СК. Същите не са
проявили необходимото уважение, разбирателство и търпимост един към друг. Следва да се
посочи, че това поведение на страните обуславя и извод за вина и на двамата съпрузи за
разстройството на техния брак. При това положение, настоящата инстанция счита, че
запазването на този брак не е в интерес нито на семейството, нито на обществото и следва
да бъде прекратен по взаимна вина.
Относно упражняването на родителските права, местоживеенето и личните
отношения: Страните са родители на малолетно дете Борис М. Д., ЕГН ********** от
мъжки пол. При анализа на всички обстоятелства по делото, съдът намира, че
упражняването на родителските права по отношение на детето следва да се предостави на
бащата предвид силната привързаност между детето и ответника. За връзката между детето
и бащата, свидетелката Димитрова посочва, че след раздялата през месец декември 2023 г.,
грижи за детето полага изцяло неговия баща. Установи се още, че детето Борис е споделяло
пред свидетелката Димитрова, че иска да живее само с неговия баща, както и че иска да се
вижда с неговата майка само в центъра. От приетия по делото ДСП – Възраждане, изготвен
от компетентни служители, се установи, че детето Борис е споделило пред социалния
9
работник, че се вижда с майка си само в контактния център, както и че иска срещите му да
продължат там. От същия доклад се установи, че към настоящия момент грижи за детето
полага неговия баща и че съгласно издадена Заповед за незабавна защита е разпоредено
майката да осъществява контакт с детето всяка втора и четвърта неделя от месеца, за
продължителност от не повече от три часа, единствено в контактен център във Фондация
„Център отворена врата“ в присъствието на психолог. От друга страна в приетата по делото
СППЕ безспорно се установи, че при бащата е наличен добре изграден и стабилен
родителски капацитет, както и че между него и детето има налични топли и доверителни
връзки. От СППЕ се установи, че детето в негово лице чувства сигурност и спокойствие, а в
противовес на това родителският капацитет на майката е силно смутен до степен, че тя не се
намира в състояние да отчита емоционалното състояние и нужди на детето, както и да
адаптира поведението си спрямо тях. Установи се, че грижата на майката е контролираща и
ограничаваща, до степен на задушаваща. Безспорно се установи, че за детето да е сам в
нейно пръсиствие и да зивиси ежедневието от нея е притеснително и тревожно. От
представените по делото доказателства – социалните доклади и приетата по делото
комплексна съдебно – психологична и психиатрична експертиза съдът установи, че бащата
разполага с необходимия родителски капацитет, че между него и детето има налични топли
и доверителни връзки. Съдът съобрази, че в приетата по делото комплексна СППЕ, вещото
лице е посочило, че детето има изградена силна и топла, емоционална връзка със своя баща,
а при майката има налична връзка, която е леко дистантна и хладна по причини на болестно
променените личност и поведение на майката. Съдът съобрази също така, че в изготвената
комплексна СППЕ вещите лица, са посочили, че са налице данни за наличие на параноиден
синдром у майката, проявленията на който съответстват с някои от особеностите в
поведението на ищцата, описани от ответника в отговора на исковата молба. Съобразно
заключението на вещите лица установената симптоматика е достатъчно изразена, за да се
постави диагноза параноидна психоза.
Съдът с оглед на всичко гореизложено приема, че бащата разполага с необходимия
базисен родителски капацитет, поради което съдът определя детето да живее при него.
Предвид изложеното, съдът намира за подходящ с оглед възрастта на детето и
отношенията между него и майката следния по – ограничен режим:
-Майката има право да се вижда с детето всяка втора и четвърта събота и неделя от
месеца, за продължителност не повече от три астрономически часа, единствено в детски
контактен център във Фондация „Център отворена врата“, адрес гр. С........., или в друг
контактен център в случай, че последния е в невъзможност да обезпечи срещите между
майката и детето, при следните условия: всяка една от срещите да се провеждат в
присъствието на психолог и в отсъствие на бащата М. С. Д., ЕГН **********;
продължителността на всяка среща да се определя от ръководителя на детския контактен
център или посочен от него експерт- психолог в центъра, който да уведомява поне два дни
предварително М. С. Д., ЕГН ********** и К. С. Д., ЕГН ********** за началния час на
всяка от срещите, както и тяхната продължителност, като ЗАДЪЛЖАВА М. С. Д., ЕГН
10
********** да осигури присъствието на детето Борис М. Д., ЕГН ********** в детския
контактен център, при съобразяване на предварителното уведомяване от страна на
ръководителя на центъра или на посочения от него експерт – психолог относно времето, в
което детето следва да присъстват за провеждане на всяка от срещите им с К. С. Д., ЕГН
**********. Така определения режим на лични контакти на майката и детето няма да се
прилага единствено по време на платения годишен отпуск на бащата за 20 дни през лятото/
разпределени на два периода по 10 последователни дни/, както и за 10 дни през зимата.
Относно издръжката на детето: Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и
дали могат да се издържат от имуществото си. Възрастта, в която се намира детето /9 г. към
датата на устните състезания/ е свързана с интензивно физическо и умствено израстване,
както и с необходимост от непрекъснато стимулиране на интелектуалното му развитие.
Издръжката на детето се дължи от двамата родители, независимо при кого то живее, но
отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с
оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с детето и посрещането
на разходите на домакинството, част от които са в полза и на детето. Съобразно
разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК, размерът на издръжката се определя от доходите на
лицето, което я дължи и съобразно нуждата на детето, като съгласно ограничението на чл.
142, ал. 2 СК същата не може да бъде по-малко от 233,25 лв. По делото се установи, че
ищцата реализира средно месечен облагаем доход в размер на 2462,68 лв., същата е в
трудоспособна възраст, няма данни да е нетрудоспособен по здравословни причини или да
има други алиментни задължения, поради което не може да се приеме, че тя е в
невъзможност да дава издръжка /ППВС № 5/1970 г., т. 11/. При това положение съдът, като
взе предвид нуждите на детето съобразно възрастта му и доходите на ищцата, счита, че
искът за издръжка следва да бъде напълно уважена в размер на 300,00 лв. месечно.
Издръжката се дължи, считано от датата на предявяване на исковата молба.
Относно предоставяне ползването на семейното жилище:
По делото ищцовата страна претендира ползването на семейното жилище.
Предоставянето на същото за ползване е последица от развода между страните – елемент от
имуществените последици на прекратяването на брака. По делото не се спори, а и видно от
нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 173, том I, рег. № 3783, дело №
149 от 2011 г. семейното жилище на страните е Апартамент № 87, находящ се в гр. София,
Зона Б-19, улица „Димитър Петков“ № 119, блок 13 – 14, вх. Б, ет . 2, собственост на
ответника М. Д.. С оглед на обстоятелството, че упражняването на родителските права по
отношение на детето са предоставени на ответника, то следва на него да бъде предоставено
и семейното жилище
Относно фамилното име:
Правото на име е абсолютно субективно право на всяко физическо лице. Веднъж
получено по законния ред, името на физическото лице се ползва със стабилитет – то може да
бъде променяно само по реда и по основанията, предвидени в закона. Законът позволява при
11
сключването на брака всеки от встъпващите в брак да запази своето фамилно име, да приеме
фамилното име на другия съпруг, да добави фамилното име на съпруга си към своето, както
и да приеме или добави името на другия съпруг, с което той е известен в обществото. При
прекратяване на брака с развод законът позволява на съпруга, променил своето фамилно
име, да възстанови предбрачното си фамилно име – чл. 53 от СК. Само от волята на този
съпруг зависи дали ще възстанови предбрачното си фамилно име, или ще запази фамилното
име, което е израз на законова закрила на абсолютното субективно право на всяко
физическо лице на име.
Способът за промяна на фамилното име при развод, чрез възстановяване на предходното
фамилно име, е конститутивният иск по чл. 53 от СК. За уважаването му е необходимо
единствено да се установи, че съпругът е променил своето фамилно име при сключването на
брака, както и че желае възстановяването на предходното фамилно име. В настоящия случай
и двете предпоставки са налице и искът следва да бъде уважен, като вместо брачното
фамилно име Д. след развода ищцата да носи своето предбрачно фамилно име Х.
Относно иска по чл. 127а от СК.
В случая претенция за заместващо съгласие за пътуване на детето Борис М. Д. е
предявена с насрещната искова молба от М. С. Д.. Претенцията му е обусловена от
непостигането на съгласие за доброволно уреждане на взаимоотношенията им до този
момент по този въпрос, като бащата М. С. Д. иска да се замести съгласието за пътуване на
другия родител за пътуване на детето с другия родител до държави членки на ЕС,
Обединено Кралство Великобритания, Република Сърбия, Турция и Северна Македония,
както и свързаното с това пътуване издаване на паспорт на детето по реда на ЗБЛД.
Съдът, като взе предвид конституционно прогласения принцип в чл. 35, ал. 1, изр. първо
от Конституцията на Република България (КРБ), според който всеки има право свободно да
избира своето местожителство, да се придвижва по територията на страната и да напуска
нейните предели, намира, предявената молба за основателна.
Даването на разрешение за пътуване на дете в чужбина в случаите, когато един от
родителите не дава съгласие за това, само за определен период от време, в определена
държава или в държави, чийто кръг е определяем или за неограничен брой пътувания, през
определен период от време, но също до определени държави, следва да се извършва въз
основа на цялостен и задълбочен преглед на конкретната семейна ситуация и на всеки един
от факторите от физическо, емоционално, психологическо, материално и медицинско
естество, включително при разумна и балансирана преценка на интересите на всяка от
страните и предвид правилото, че във всички решения, отнасящи се до децата, техните
интереси трябва да бъдат от първостепенно значение (Вж. Тълкувателно решение № 1/2016
г. от 03.07.2017 г. на ВКС, ОС на ГК).
Настоящият съдебен състав, за да постанови своето решение, взе предвид следното:
Родителите на детето са разделени от месец декември 2023 г., като от този момент основни
грижи за детето полага неговия баща. От доказателствения материал по делото безспорно се
12
установи, че бащата разполага с необходимия родителски базисен капацитет и полага
необходимите грижи за малолетното дете. Връзката дете – родител следва да бъде
съхранена, тъй като това е от изключителна важност за правилното развитие и израстване на
детето, и формирането му като личност. В тази връзка престоят на детето извън страната не
трябва да препятства упражняването режима на лични отношения от страна на майката. На
следващо място, следва да се отбележи, че пътуването на детето се иска до държавите -
членки на ЕС, Обединено Кралство Великобритания, Република Сърбия, Турция и Северна
Македония. Посочените държави са страни по Хагската Конвенция за гражданските аспекти
на международното отвличане на деца от дата 25.10.1980 г., поради което, в случай, че
детето бъде задържано в чужбина извън времевите рамки на настоящото съдебно решение,
за всяка една от страните съществуват надлежни правни средства за осъществяване на
контрол на изпълнението на постановеното решение.
С оглед на всичко гореизложено съдът счита молбата за основателна и следва да я уважи,
като замести съгласието на майката за пътуване на малолетното дете Б. М. Д., извън
територията на Република България в страните членки на ЕС, Обединено Кралство
Великобритания, Република Сърбия, Турция и Северна Македония за срок от пет години, за
период от 40 /четиридесет/ дни общо, по време което да не препятства упражняването на
режима на лични отношения на майката К. С. Д. с малолетното дете Борис М. Д..
Относно молбата с правно основание чл. 76, т. 9 от ЗБЛД, с която се иска заместващо
съгласие на майката за издаване паспорт на детето, следва да бъде уважена, тъй като по
делото не се установи малолетното дете Борис да има валиден международен паспорт.
Относно разноските: Претенция за присъждане на разноски има от страна на ответника
за което е представен по делото и списък по чл. 80 ГПК. Предвид прекратяването на брака
по вина и на двамата съпрузи на основание чл. 322, ал.2 ГПК съдът намира претенцията на
ответника за неоснователна, доколкото в този случай разноските следва да се понесат от
всяка от страните така, както ги е направила.
Държавната такса при решаване на делото по иска за развод в размер на 50,00 лв. следва
да се възложи по равно на двете страни, а ищцата следва да заплати и държавна такса върху
определената издръжка в размер на 216,00 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.44, т.3 вр. чл.49, ал.1 СК С РАЗВОД БРАКА , сключен
на 25.07.2014 г. в гр.София, район „Красно село“ Република България с акт за граждански
брак № 3319/25.07.2014 г. на Столична община, между: К. СИМЕОНОВ Д., ЕГН
********** и М. С. Д., ЕГН ********** като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО
РАЗСТРОЕН по вина на ДВАМАТА СЪПРУЗИ.
13
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 59, ал. 2 СК УПРАЖНЯВАНЕТО НА
РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА спрямо роденото от брака дете Б.М. Д., ЕГН ********** на
бащата М. С. Д., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 59, ал. 2 СК МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на роденото от брака
дете Б. М. Д., ЕГН **********, при бащата М. С. Д., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 59, ал. 2 СК РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ между
майката К. С.Д., ЕГН ********** и детето Б.М. Д., ЕГН ********** както следва:
-Майката има право да се вижда с детето всяка втора и четвърта събота и неделя от
месеца, за продължителност не повече от три астрономически часа, единствено в детски
контактен център във Фондация „Център отворена врата“, адрес гр. ...... или в друг
контактен център в случай, че последния е в невъзможност да обезпечи срещите между
майката и детето, при следните условия: всяка една от срещите да се провеждат в
присъствието на психолог и в отсъствие на бащата М. С. Д., ЕГН **********;
продължителността на всяка среща да се определя от ръководителя на детския контактен
център или посочен от него експерт- психолог в центъра, който да уведомява поне два дни
предварително М. С. Д., ЕГН ********** и К. С. Д., ЕГН ********** за началния час на
всяка от срещите, както и тяхната продължителност, като задължава М. С. Д., ЕГН
********** да осигури присъствието на детето Борис М. Д., ЕГН ********** в детския
контактен център, при съобразяване на предварителното уведомяване от страна на
ръководителя на центъра или на посочения от него експерт – психолог относно времето, в
което детето следва да присъстват за провеждане на всяка от срещите им с К. С. Д., ЕГН
**********. Така определения режим на лични контакти на майката и детето няма да се
прилага единствено по време на платения годишен отпуск на бащата за 20 дни през лятото/
разпределени на два периода по 10 последователни дни/, както и за 10 дни през зимата.
ОСЪЖДА К. СИМЕОНОВА Д., ЕГН ********** да заплаща на своето дете Борис М.
Д., ЕГН ********** чрез неговия баща и законен представител М. С. Д., ЕГН **********
месечна издръжка в размер на 300,00 лв., считано от дата на депозиране на исковата молба
до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 53 от СК К. С. Д., ЕГН ********** след
прекратяване на брака да възстанови предбрачното си фамилно име ХРИСТОВА.
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 56, ал. 1 от СК на М. С. Д., ЕГН **********,
ползването на СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ, представляващо апартамент № 87, находящ се в
гр......, улица „.......
ЗАМЕСТВА СЪГЛАСИЕТО на основание чл. 127а, ал. 2 от СК, на майката К. С. Д.,
ЕГН **********, за пътуване на малолетното дете Б. М. Д., ЕГН **********,
придружавано от своя баща М. С. Д., ЕГН **********, извън територията на Република
България в страните членки на Еропейския Съюз, Обединено Кралство Великобритания,
както и съседни на Република България страни, които не членуват в съюза – Република
Турция, Република Сърбия и Република Северна Македония до навършване на пълнолетие,
14
както следва: през лятната ваканция за период от 30 /тридесет/ дни общо, през зимната
ваканция за период не надвишаващ 10 /десет/ дни и през пролетната ваканция за период не
надвишаващ /пет/ дни, по време което да не възпрепятства учебните занятия на детето, освен
ако пътуването не е свързано с тях, както и да не препятства упражняването на режима на
лични отношения на майката К. Симеонов Д., ЕГН ********** с малолетното дете Борис
М. Д., ЕГН **********., както и свързаното с това пътуване за издаване на паспорт на
детето по реда на ЗБЛД.
ОСЪЖДА К. СИМЕОНОВ Д., ЕГН ********** да заплати в полза на Софийски
районен съд общо сумата 236,00 лв. - държавни такси по делото, от които 25,00 лв.-
държавна такса при решаване на делото по иска за развод, и 216,00 лв.-държавна такса
върху издръжката на детето.
ОСЪЖДА М. С. Д., ЕГН ********** да заплати в полза на Софийски районен съд общо
сумата 25,00 лв. - държавна такса при решаване на делото по иска за развод.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15