РЕШЕНИЕ
№ 219
гр. Първомай, 24.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ПЪРВИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Радина В. Хаджикирева
при участието на секретаря Венета Ж. Хубенова
като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Гражданско дело №
20255340100380 по описа за 2025 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
127, ал. 2 ЗЗД от Х. А. З. срещу Х. Г. З..
Ищцата Х. А. З. твърди, че с ответника Х. Г. З. са бивши съпрузи, като бракът
им бил прекратен с влязло в сила решение на 07.07.2023 г. по гр. д. № 536/2022 г. по
описа на РС Асеновград. По време на брака си чрез договор за покупко-продажба,
обективиран в Нотариален акт № **** от **** г., т. **, рег. № ****, нот. д. №
****/2020 г. по описа на нотариус Н.К. с район на действие РС Първомай, придобили в
режим на съпружеска имуществена общност недвижим имот, съставляващ УПИ **** в
кв. 90 по действащия регулационен план на гр. Първомай, с административен адрес:
****, ведно със застроените в него сгради, за сумата от 78 000 лв. Посочено е още, че
за заплащане на покупната цена страните сключили Договор за жилищен кредит №
89/10.07.2020 г. с „Банка ДСК“ АД, по който кредитополучател била ищцата, а
ответникът – съдлъжник. За обезпечаване на вземането по представения кредит
страните учредили в полза на банката договорна ипотека. Поддържа се, че от момента
на фактическата им раздяла през м. октомври 2021 г. ответникът не заплащал никакви
суми по месечните погасителни вноски, т. е. не заплащал половината от погасителните
вноски. Посочено е, че всички погасителни вноски заплащала ищцата, като за периода
15.10.2021 г. – 15.01.2024 г. предявила иск за осъждането на ответника да й възстанови
половината от месечните вноски по договора за кредит. За тези суми било постановено
решение по гр. д. № 414/2024 г. по описа на РС Първомай. Твърди се още, че ищцата
продължавала да заплаща изцяло месечните погасителни вноски и през периода
15.02.2024 г. – 15.02.2025 г. Отделно от това, съгласно ОУ за предоставяне на жилищни
и ипотечни кредити на „Банка ДСК“ АД двамата с ответника били задължени да
застраховат в полза на кредитора приетото по договора обезпечение. Но от момента на
1
фактическата им раздяла през м. октомври 2021 г. ответникът не изпълнявал
задължението си да заплаща половината от застрахователните премии. За
застрахователните премии, дължими за 2021 г., 2022 г. и 2023 г., било постановено
горепосоченото решение по гр. д. № 414/2024 г. по описа на РС Първомай. Посочено е,
че на 02.07.2024 г. ищцата заплатила с лични средства дължимата застрахователна
премия в размер на 148,48 лв. Предвид гореизложеното, моли да бъде постановено
решение, с което ответникът да бъде осъден да й заплати сумата от 2881,22 лв.,
представляваща половината от заплатените вноски по договора за кредит, сключен с
„Банка ДСК“ АД, за периода 15.02.2024 г. – 15.02.2025 г., както и сумата от 74,24 лв.,
представляваща половината от заплатената застрахователна премия по договор за
имуществено застраховане за 2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба – 07.03.2025 г., до окончателното изплащане на вземанията.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Х. Г. З. е подал отговор, с който
оспорва изцяло исковите претенции. Ответникът твърди, че действително страните са
бивши съпрузи, чийто брак бил прекратен с влязло в сила решение на 07.07.2023 г., а
фактическата им раздяла датирала от 15.10.2021 г. Не оспорва, че страните са
придобили описания в исковата молба недвижим имот по време на брака си, като
средствата за закупуването му били предоставени от „Банка ДСК“ АД въз основа на
сключен договор за жилищен кредит с двамата бивши съпрузи. Счита, че не дължи
заплащане на половината от внесените от ищцата погасителни вноски за периода
15.02.2024 г. – 15.02.2025 г., тъй като още след закупуване на имота ищцата го
ползвала като своя еднолична собственост, а той дори нямал достъп до него. По време
на брака им още от самото начало ищцата поела ангажимент да изплаща кредита, но
той поел издръжката на семейството и двете им деца. Към момента дъщеря им била
пълнолетна, но синът им бил все още малолетен, и той продължавал да полага грижи
за него изцяло, като видно от съдебното решение никой от родителите не дължал
издръжка на другия. Посочено е, че ищцата действително била заплащала вноските по
кредита, но не счита, че той се е обогатил с половината от внесените суми. Твърди, че
ищцата се била обогатила за негова сметка от наемите, които получавала от общия
имот. Също така безвъзмездно ползвала имота за своя бизнес. По отношение
претенцията за заплащане на половината от застрахователната премия счита, че същата
е дължима изцяло от ищцата, доколкото титуляр по договора за застраховка била
единствено тя. По тези съображения моли да бъдат отхвърлени предявените искове.
В съдебно заседание ответникът Х. Г. З. признава предявените искове.
С оглед направеното от страна на ответника признание, ищецът е поискал
постановяване на решение при признание на иска. Поради това на основание чл. 237,
ал. 1 ГПК съдът е прекратил съдебното дирене, като е обявил, че ще се произнесе с
решение съобразно направеното признание на иска.
Предвид всичко изложено, съдът намира, че са налице предпоставките,
визирани в разпоредбата на чл. 237 ГПК, поради което следва да бъде постановено
решение при признание на иска, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло.
Спазени са и изискванията, установени в ал. 3 на чл. 237 ГПК, а именно: признатото
право не противоречи на закона или добрите нрави, а от друга страна, е право, с което
страната може да се разпорежда. Също така, исковата претенция не е брачна, нито по
гражданско състояние, нито за поставяне под запрещение.
По тези съображения въз основа на признанието на иска следва да бъде
постановено решение, без да се излагат мотиви, съобразно разпоредбата на чл. 237, ал.
2 ГПК, поради което ответникът Х. Г. З. следва да бъде осъден да заплати на ищцата Х.
2
А. З. сумата от 2881,22 лв., представляваща половината от заплатените вноски по
договора за кредит, сключен с „Банка ДСК“ АД, за периода 15.02.2024 г. – 15.02.2025
г., както и сумата от 74,24 лв., представляваща половината от заплатената
застрахователна премия по договор за имуществено застраховане за 2024 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 07.03.2025 г., до
окончателното изплащане на вземанията.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцовата
страна следва да се присъдят сторените разноски. В настоящото производство ищцата
е заплатила държавна такса за образуване на делото в размер на 118,22 лв., държавна
такса за издаването на обезпечителна заповед в размер на 5 лв., както и адвокатско
възнаграждение с включен ДДС в размер на 840 лв. В тази връзка съдът намира за
необходимо да изясни, че счита за неоснователно възражението на ответника, че не е
станал повод за завеждане на делото. Доколкото това е второ производство между
същите страни, но за друг период, и в отговора на исковата молба ответникът е
изложил подробни съображения за неоснователност на исковата претенция, е
очевидно, че с поведението си е станал причина за иницииране на настоящото
производство. Не може да бъде споделен и доводът, че ответникът не заплатил
задълженията си към ищцата поради липса на посочена банкова сметка в исковата
молба, защото, от една страна, представената в първото съдебно заседание банкова
сметка е идентична със съдържащата се в приложените към исковата молба
документи, а от друга – е било възможно да плати и по друг начин – напр. чрез
пощенски запис или в брой. Същевременно съдът, като отчете фактическата и правна
сложност на делото, и използвайки като ориентир разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, намира за
неоснователно направеното възражение от ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Същото не надвишава значително горепосочения размер, като е
съобразено със спецификата на казуса и обема на извършената от адвоката работа, и
включва начисленото ДДС съгласно § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. Поради
това на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцата направените разноски пред настоящата инстанция в общ размер на 963,22 лв.
Така мотивиран, РС Първомай
РЕШИ:
ОСЪЖДА Х. Г. З., ЕГН: **********, адрес: *******, да заплати на Х. А. З.,
ЕГН: **********, адрес: ****, по исковете с правно основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД
следните суми: 2881,22 лв., представляваща половината от заплатените вноски по
Договор за жилищен кредит № 89 от 10.07.2020 г., сключен с „Банка ДСК“ АД, за
периода 15.02.2024 г. – 15.02.2025 г., и 74,24 лв., представляваща половината от
заплатените застрахователни премии по договор за имуществено застраховане за 2024
г., ведно със законната лихва върху тези суми от датата на подаване на исковата молба
– 07.03.2025 г., до окончателното изплащане на вземанията, както и да заплати сумата
от 963,22 лв., представляваща сторените пред първата инстанция разноски.
Присъдените в полза на Х. А. З., ЕГН: **********, суми могат да бъдат
заплатени по следната банкова сметка: IBAN: ****.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
3
РХ/ВХ
Съдия при Районен съд – Първомай: __________п_____________
4