Решение по дело №3848/2019 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 192
Дата: 21 януари 2020 г.
Съдия: Недялко Георгиев Бекиров
Дело: 20197180703848
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 декември 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 192

 

гр. Пловдив, 21 януари 2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІІІ-ти състав, в открито заседание на десети януари, две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                           ЗДРАВКА ДИЕВА,

ЧЛЕНОВЕ:                                                                                НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,

АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ,

 при секретаря Г.Г. и с участието на прокурора Славена Костова, като разгледа докладваното от съдия Н. Бекиров административно, касационно дело №3848 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Г.Р.К., с адрес: ***, обжалва Решение №163 от 11.11.2016г. (всъщност от 11.11.2019г.) по Н.А.Х. дело №445 по описа на Районен съд- Асеновград за 2019г., III-ти наказателен състав, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) с №18-1030-011064 от 03.01.2019г., издадено от началник на група в Сектор “Пътна полиция” (С”ПП”) при Областна дирекция на ”МВР” (ОД на ”МВР”), гр. Пловдив, с което на К. е наложена глоба в размер от 50,00 лева.

Претендира се отмяна на решението поради неправилност и незаконосъобразност, като постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, и постановяване на решение по същество, с което да бъдат отменени посочените части от процесното НП.

Ответникът в производството- Сектор “Пътна полиция” при ОД на ”МВР”- Пловдив- не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Окръжна прокуратура- Пловдив, чрез прокурор Славена Костова, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните основания по чл.348, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съдът намира за установено по делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния съд и приетите по делото доказателства, че на 05.12.2018г., около 17:10ч., в гр. Асеновград, на ул. “Цар Иван Шишман“ №42, е извършена проверка от служители на ОД на ”МВР”- Пловдив, в рамките на която проверка е прието за установено, че касаторът К. управлява собствения си лек автомобил “Мазда 626“, с рег.№****, при което не използва обезопасителния колан, с който автомобилът е оборудван. За установеното в рамките на проверката Р.Д.Ж.- мл. инспектор в Група “Сигма“, към Сектор “Специализирани полицейски сили“ (С“СПС“) при ОД на “МВР“- Пловдив, съставя акт за установяване на административно нарушение (АУАН), Серия Д, бланков №977314, от 05.12.2018г., с който деянието на К., изразяващо се в управление на автомобил без да използва обезопасителния колан, с който автомобилът е оборудван, се квалифицира като административно нарушение по смисъла на чл.137а, ал.1 от ЗДвП.

По делото не са ангажирани доказателства за подадено възражение против съставения АУАН, след което е издадено процесното НП.

Районният съд правилно възприема фактическата обстановка по делото и на базата на верните фактически констатации постановява правилно решение, като потвърждава оспореното пред него НП.

Според разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, заради чието нарушаване е наложена глоба в размер от 50,00 лева на касатора, водачите и пътниците в МПС от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които МПС са оборудвани. А според чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, с глоба от 50,00 лева се наказва водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан.

В случая, както правилно приема районният съд, обстоятелството, че К. не е използвал обезопасителния колан, с който собственият му автомобил е оборудван, по време на извършената на 05.12.2018г. проверка, се явява установено по делото. Съответно, налице е вмененото на К. нарушение от обективна страна. Също така, административнонаказателното производство е проведено от компетентни за целта органи и при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Следователно, оспореното пред районния съд НП се явява правилно и законосъобразно. Предвид посоченото, като потвърждава процесното НП, районният съд постановява решението си при правилно прилагане на материалния закон. Респективно, решението на районния съд е правилно, а освен това е валидно и допустимо, поради което следва да се остави в сила.

Що се отнася до възраженията в касационната жалба, че в производството по издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи незаконосъобразността на НП и съответно на оспореното решение на районния съд, то същите са неоснователни.

Според нормата на чл.61, ал.4 от Инструкция № 121з-749 от 20.10.2014г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение (Инструкция №8121з-749), която касаторът твърди да е нарушена в рамките на извършената на място проверка на 05.12.2018г., спиране на превозните средства на места с ограничена или намалена видимост, непосредствено преди или след кръстовища, пешеходни или велосипедни пътеки, мостове, подлези, надлези, стеснени участъци, жп прелези, тунели и на други места, където спирането е забранено, се допуска по изключение при условие, че е осигурена безопасността на участниците в движението и служителите от наряда.

В случая обаче, по делото не са ангажирани доказателства, че касаторът е бил спрян за проверка именно в нарушение на посочената норма, както и че при извършената му проверка не е била осигурена безопасността на участниците в движението.

Нормата на чл.148 от АПК урежда оспорването на административни актове по смисъла на кодекса, докато производствата по реда на ЗАНН имат за предмет установяване и санкциониране на извършени административни нарушения, които производства са различни и самостоятелни такива.

Най-сетне, за пълнота на изложението следва да се посочи, че в оспореното решение за дата на издаването му е посочено 11.11.2016г. (вместо 11.11.2019г.), което обстоятелство, макар и да представлява нарушение на изискваното за форма на съдебния акт, не е съществено такова и не обуславя незаконосъобразността на решението.

            По делото няма направени искания за присъждане на разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани на страните.

Ето защо и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №163 от 11.11.2016г. (всъщност от 11.11.2019г.) по Н.А.Х. дело №445 по описа на Районен съд- Асеновград за 2019г., III-ти наказателен състав, с което е потвърдено наказателно постановление с №18-1030-011064 от 03.01.2019г., издадено от началник на група в Сектор “Пътна полиция” при Областна дирекция на ”МВР”- Пловдив, с което на Г.Р.К. е наложена глоба в размер от 50,00 лева.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….

 

ЧЛЕНОВЕ: 1………………

 

2………………