Р Е Ш Е Н И Е
№ 192
гр. Пловдив, 21 януари 2020
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІІІ-ти състав, в открито заседание на десети януари, две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ДИЕВА,
ЧЛЕНОВЕ:
НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ,
при секретаря
Г.Г. и с участието на прокурора Славена Костова, като
разгледа докладваното от съдия Н. Бекиров административно, касационно дело №3848
по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН),
глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), във връзка с чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП).
Г.Р.К., с адрес: ***, обжалва
Решение №163 от 11.11.2016г. (всъщност от 11.11.2019г.) по Н.А.Х. дело №445 по описа на Районен съд- Асеновград
за 2019г., III-ти наказателен състав, с което е потвърдено наказателно
постановление (НП) с №18-1030-011064 от 03.01.2019г., издадено от началник на
група в Сектор “Пътна полиция” (С”ПП”) при Областна дирекция на ”МВР” (ОД на ”МВР”),
гр. Пловдив, с което на К. е наложена глоба в размер от 50,00 лева.
Претендира се отмяна на
решението поради неправилност и незаконосъобразност, като постановено при
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, и постановяване на
решение по същество, с което да бъдат отменени посочените части от процесното НП.
Ответникът в
производството- Сектор “Пътна полиция” при ОД на ”МВР”- Пловдив- не се представлява
и не изразява становище по жалбата.
Окръжна прокуратура-
Пловдив, чрез прокурор Славена Костова, изразява становище за неоснователност
на жалбата.
Касационният съд, като
извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните
основания по чл.348, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира
следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения
законен срок и от страна по първоинстанционното
производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява
допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съдът намира за
установено по делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния съд и приетите по делото доказателства,
че на 05.12.2018г., около 17:10ч., в гр. Асеновград, на ул. “Цар Иван Шишман“
№42, е извършена проверка от служители на ОД на ”МВР”- Пловдив, в рамките на
която проверка е прието за установено, че касаторът К.
управлява собствения си лек автомобил “Мазда 626“, с
рег.№****, при което не използва обезопасителния
колан, с който автомобилът е оборудван. За установеното в рамките на проверката
Р.Д.Ж.- мл. инспектор в Група “Сигма“, към Сектор
“Специализирани полицейски сили“ (С“СПС“) при ОД на “МВР“- Пловдив, съставя акт
за установяване на административно нарушение (АУАН), Серия Д, бланков №977314,
от 05.12.2018г., с който деянието на К., изразяващо се в управление на автомобил
без да използва обезопасителния колан, с който
автомобилът е оборудван, се квалифицира като административно нарушение по
смисъла на чл.137а, ал.1 от ЗДвП.
По делото не са
ангажирани доказателства за подадено възражение против съставения АУАН, след
което е издадено процесното НП.
Районният съд правилно
възприема фактическата обстановка по делото и на базата на верните фактически
констатации постановява правилно решение, като потвърждава оспореното пред него
НП.
Според разпоредбата на
чл.137а, ал.1 от ЗДвП, заради чието нарушаване е наложена глоба в размер от
50,00 лева на касатора, водачите и пътниците в МПС от
категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3,
когато са в движение, използват обезопасителните
колани, с които МПС са оборудвани. А според чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, с
глоба от 50,00 лева се наказва водач, който не изпълнява задължението за
използване на предпазен колан.
В случая, както правилно приема районният съд,
обстоятелството, че К. не е използвал обезопасителния
колан, с който собственият му автомобил е оборудван, по време на извършената на
05.12.2018г. проверка, се явява установено по делото. Съответно, налице е
вмененото на К. нарушение от обективна страна. Също така, административнонаказателното
производство е проведено от компетентни за целта органи и при липсата на
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Следователно, оспореното
пред районния съд НП се явява правилно и законосъобразно. Предвид посоченото, като
потвърждава процесното НП, районният съд постановява
решението си при правилно прилагане на материалния закон. Респективно,
решението на районния съд е правилно, а освен това е валидно и допустимо,
поради което следва да се остави в сила.
Що се отнася до
възраженията в касационната жалба, че в производството по издаване на НП са допуснати
съществени процесуални нарушения, обуславящи незаконосъобразността на НП и
съответно на оспореното решение на районния съд, то същите са неоснователни.
Според нормата на чл.61,
ал.4 от Инструкция № 121з-749 от 20.10.2014г. за реда и организацията за
осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение (Инструкция
№8121з-749), която касаторът твърди да е нарушена в
рамките на извършената на място проверка на 05.12.2018г., спиране на
превозните средства на места с ограничена или намалена видимост, непосредствено
преди или след кръстовища, пешеходни или велосипедни пътеки, мостове, подлези,
надлези, стеснени участъци, жп прелези, тунели и на други места, където
спирането е забранено, се допуска по изключение при условие, че е осигурена
безопасността на участниците в движението и служителите от наряда.
В случая обаче, по
делото не са ангажирани доказателства, че касаторът е
бил спрян за проверка именно в нарушение на посочената норма, както и че при
извършената му проверка не е била осигурена безопасността на участниците в
движението.
Нормата на чл.148 от АПК
урежда оспорването на административни актове по смисъла на кодекса, докато
производствата по реда на ЗАНН имат за предмет установяване и санкциониране на
извършени административни нарушения, които производства са различни и
самостоятелни такива.
Най-сетне, за пълнота на
изложението следва да се посочи, че в оспореното решение за дата на издаването
му е посочено 11.11.2016г. (вместо 11.11.2019г.), което обстоятелство, макар и да представлява нарушение
на изискваното за форма на съдебния акт, не е съществено такова и не обуславя
незаконосъобразността на решението.
По делото няма направени
искания за присъждане на разноски, поради което такива не следва да бъдат
присъждани на страните.
Ето защо и на основание
чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№163 от 11.11.2016г. (всъщност от 11.11.2019г.) по Н.А.Х. дело №445 по описа на Районен съд-
Асеновград за 2019г., III-ти наказателен състав, с което е потвърдено
наказателно постановление с №18-1030-011064 от 03.01.2019г., издадено от
началник на група в Сектор “Пътна полиция” при Областна дирекция на ”МВР”- Пловдив,
с което на Г.Р.К. е наложена глоба в размер от 50,00 лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
ЧЛЕНОВЕ: 1………………
2………………