№ 4034
гр. Варна, 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Христина В. Тодорова Колева
при участието на секретаря Цветелина Пл. Илиева
като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско
дело № 20223110112765 по описа за 2022 година
Предявен е иск от "В. и К." ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. *** с правно основание чл.422, ал.1 ГПК срещу К. С. Я., ЕГН:
**********, адрес: гр.***, за приемане за установено спрямо ищеца, че
ответникът му дължи следните суми: 526.55 лв. /петстотин двадесет и шест
лева и 0.55 ст./, главница за периода от 03.06.2010г. до 14.01.2021 г.,
представляваща незаплатена сума за ползвани и незаплатени ВиК услуги по
партида с абонатен № ***, за което са издадени фактури за периода от
08.09.2010 г. до 15.01.2021 г., за обект-имот, находящ се в гр. ***, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 21.05.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението, сумата от 125.25 лв. /сто двадесет и пет лева и 0.25 ст./,
представляваща лихва за забава за периода от 08.10.2010г. до 18.05.2021г.
Твърди се в исковата молба, че в периода от 03.06.2010г. до 14.01.2021
г. ищцовото дружество е доставяло ВиК услуги на ответника, който ги е
ползвал по партида с абонатен № ***, за обект – имот, находящ се в гр. ***,
но не е заплащал тяхната цена на доставчика. По силата на чл. 5, т. 6 от
Общите условия за предоставяне на ВиК услуги, потребителите били длъжни
да заплащат ползваните от тях услуги в срок. На основание чл.33, ал.2 от ОУ,
дължимите суми за ползвани ВиК услуги, следвало да се заплащат в 30-
дневен срок след датата на фактуриране. Сочи, че претендираната сума за
главница, начислени по партида с абонатен номер *** е формирана въз основа
на служебно определено количество В и К услуги, изчислени въз основа на
методиката, регламентирана в чл.39, ал.5, т.1 във връзка с ал.6 от Наредба №
4 от 14.09.2004г. на МРРБ, поради изтекъл срок на метрологична проверка на
индивидуалния водомер на ответника и неизпълнение от негова страна на
задължението му да извърши последваща проверка за точност съгласно
чл.34а. ал.5 и чл.11, ал.5 от същата Наредба. Служебно определеното
1
3
количество вода е по 5м/месечно за всеки обитател, при един живущ в
обекта, като на всяко тримесечие това количество вода е завишавано с по
3
1м/месечно за всеки обитател, съгласно правилото на чл.39, ал.6 от същата
Наредба. Твърди се, че към настоящия момент ответникът не е оспорил чрез
възражение по реда на чл.40, ал.2 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. на МРРБ
отчетеното количество В и К услуги. Предвид неизпълнение на задълженията
от страна на ответника, по инициатива на ищеца било образувано заповедно
производство по ч.гр.д. № 7182/2021г. по описа на ВРС, по което в полза на
ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. Издадената
в негова полза заповед за изпълнение била връчена при условията на чл. 47,
ал.5 ГПК, като му е указано да предяви иск на основание чл. 415, ал.1, т.2
ГПК, поради което за него е налице правен интерес от провеждане на
избраната форма на искова защита. Моли за постановяване на положително
решение по предявените искове.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез
назначения му особен представител, с който оспорва, че ищецът е доставил, а
ответникът потребил соченото количество ВиК услуги. Оспорва да е
потребител на ВиК услуги в сочения обект на потребление за целия исков
период. Твърди, че ответникът не е спазил предвидените в Наредба №
4/14.09.2004.Г. на МРРБ процедури по отчитане на водомера. Сочи, че
съгласно чл. 39, ал. 2, т. 2 и чл. 35, ал. 6 от Наредба № 4 е необходимо първо
да се направи опит за контакт и съвместна уговорка с потребителя, а при
невъзможност, количествата да се изчислят на база данните от предходните
два редовни отчета. Възразява, че част от претендираните вземания са
погасени по давност. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът, като прецени по реда на чл.12 ГПК събраните по делото
доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
От приобщеното в настоящото производство ч.гр.д.№7182/2021г. на
ВРС се установява, че същото е образувано по подадено от „ВиК – Варна“
ООД заявление от 21.05.2021г. срещу К. С. Я., за сумите, предмет на
настоящото производство.
Заповедта за изпълнение е връчена на ответника по чл.47, ал.5 ГПК,
като в срока по 415, ал. 4 ГПК е постъпила искова молба от заявителя, което
обуславя и правния интерес от водене на настоящите искове.
Представена е като доказателство по делото Справка за недобора на
частен абонат № *** от 03.06.2010г. до 18.05.2021г., издадена от "ВиК" ООД,
от която е видно, че на ответника са начислени задължения за ползвани ВиК
услуги в размер на 526.55 лв., а общият размер на лихвата, изчислена върху
главниците от датата на падежа на всяко от месечните задължения до
18.05.2021. е 125.25 лв..
Представена е справка № 1231294/26.09.2022г. от Агенция по
вписванията, за периода 01.01.1993г.-26.09.2022г., от която се установява, че
до 12.02.2021г., ответникът е бил собственик на имота – обект на
потребление, като на 12.02.2021г. се е разпоредил с ап.38 чрез договор за
покупко-продажба.
Приети са като доказателства по делото ОУ за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите от ВиК оператор на "ВиК-Варна" ООД, както и
решения на ДКЕВР от 15.12.2017г.; 28.12.2018г.; 23.12.2019г.; 30.12.2020г. за
2
ценообразуване на ВиК услугите, предоставяни от „ВиК-Варна" ООД.
От извършената справка в НБД Население се установи, че ответникът е
с регистриран постоянен адрес в гр.***.
От предоставената информация от Община Варна, район Младост се
установи, че на адрес: гр.*** са регистрирани 1 лице по постоянен адрес и 3
лица по настоящ адрес.
Представени са два броя карнети по партида с абонатен №*** с
последен редовен отчет в присъствие на абоната на 04.08.2011г.. Показанието
на водомера при отчитането е 543 куб.м.. Отчетени са 19 куб.м. за периода
05.01.2011г.-04.08.2011г..
До абоната е изпратено Уведомително писмо № ********** за изтекла
валидност на метрологична проверка на индивидуалния водомер.
Представен е талон за пломбиране на водомер от 20.04.2021г., от който
се установява, че на обекта е поставен нов водомер. Показанието на стария
/022716/ при подмяната е 622 куб.м.
От заключението на вещото лице по назначената по делото ССчЕ,
прието в с.з. на 24.11.2023г., се установява, че съгласно издадените от
ищцовото дружество фактури общият размер на незаплатените задължения за
ползвани ВиК услуги по абонатен номер *** за периода от 03.06.2010 г. до
14.01.2021г. е 526.55 лв., а общия размер на лихвата, изчислена върху
главниците от датата на падежа на всяко от месечните задължения до
18.05.2021г. е 125.42 лв.. Претендираните суми са начислени на база изтекъл
срок на метрологична годност на техническото средство за измерване, по 5
кубика при един обитател.
При така установените факти и обстоятелства по делото, съдът възприе
следните правни изводи:
С оглед характера на предявения иск, с който се иска съдебно
установяване на съществуването в полза на ищеца на вземане срещу
ответника, доказателствената тежест за установяване на вземането се носи от
ищеца, който следва при условията на пълно и главно доказване да установи
наличието на основание за възникване на вземането и неговия размер. По
конкретно по предявения иск съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК за
разпределение на доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищеца бе
да докаже наличието на договорни отношения между страните, качеството си
на изправна страна по договора, а в тежест на ответника бе да докаже
извършено плащане за доставените услуги.
Срещу претенцията на ищеца ответната страна противопоставя
възражения за липса на основание за начисляване на посочените количества,
поради липса на редовен отчет от страна на оператора.
Съгласно пар.1, т.2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните
и канализационните услуги, потребители на ВиК услуги са юридически или
физически лица – собственици или ползватели на имоти, за които се
предоставят ВиК услуги. С идентично съдържание е и текстът на
разпоредбата на чл.2, ал.1 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги
на „ВиК” ООД, гр.Варна.
Съдът приема, че ответникът притежава качеството „потребител на ВиК
услуги” по смисъла на чл.3 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните
3
и канализационните системи и по смисъла на чл.2 от Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „ВиК” ООД –
Варна.
Установи се, че ответникът е бил собственик на обекта на потребление
до 12.02.2021г..
С оглед на така изложеното, съдът приема, че между страните по делото
е налице правоотношение по предоставяне на ВиК услуги за питейно - битови
нужди до потребител - ползвател на жилище. Гореизложеното обуславя
извода, че бе установено съществуването на облигационно правоотношение,
по силата, на което ответникът се е задължил да заплаща потребеното от него
количество ВиК услуги.
По делото се установи, че в рамките на исковия период, в имота е бил
монтиран водомер за отчитане на консумираните количества вода, като
липсват данни същият да е бил в метрологична годност. Установи се също, че
в периода на претенцията, количествата на потребена вода са отчитани
служебно ежемесечно.
От събраните доказателства се установи, че последният реален отчет на
водомера на обекта е извършен на 04.08.2011г.. След тази дата ВиК
операторът служебно е начислявал по 5 куб.м. вода на месец, което е в
съответствие с начина на отчитане за потребители, които нямат монтирани
водомери на водопроводните отклонения и индивидуални водомери, разписан
в чл. 39, ал.5, т.1 от Наредба №4/2004 г. на МРРБ. По делото не са налице
данни след м. 08.2011 г. да е била извършвана периодична проверка на
индивидуалния водомер в имота.
Съгласно чл. 34а, ал. 1 - 4 от Наредба № 4/2004 г. периодичните
проверки на индивидуалните водомери като средства за измерване и
разпределение на изразходваното количество вода се извършват през 10
години. Периодичните проверки се извършват по искане и за сметка на
потребителите, като операторите са длъжни да осигуряват комплексна услуга
за сметка на потребителите, която включва демонтаж на индивидуалните
водомери, периодична проверка от лицата по ал. 2, монтаж и пломбиране.
Когато длъжностно лице на оператора установи потребители с непроверени
индивидуални водомери съгласно ал. 1, срокът за извършване на проверка на
водомерите е три месеца. В случай, че след изтичането на този срок не е
извършена периодична проверка на водомерите, количеството изразходвана
вода се начислява по реда на чл. 39, ал. 6, т.е. по пет куб. м. месечно на
обитател, завишени с още един куб. м. на всяко тримесечие. Разпоредбата на
чл. 35, ал. 1 от наредбата предвижда показанията на водомерите да се отчитат
с точност до 1 куб. м за период не по-дълъг от шест месеца. Съгласно ал. 4,
при невъзможност за отчитане на водомерите поради отсъствие на
потребителя или на неговия представител потребителят е длъжен да уточни с
оператора в удобно за двете страни време извършването на отчитането в срок
не по-дълъг от една година от последното отчитане. Съгласно Общите
условия на ищцовото дружество за битови потребители, периодът на отчитане
на индивидуалните водомери е не по-дълъг от 3 месеца - чл. 20, ал. 1, т. 2 ОУ
Съгласно чл. 22, ал. 3 ОУ при невъзможност за отчитане поради отсъствие на
потребителя или негов представител същият е длъжен да уточни с ВиК
оператора извършване на отчитането в удобно за двете страни време в срок не
по-дълъг от шест месеца от последното отчитане.
Фактическата невъзможност вещото лице да извърши проверка на място
4
в имота и липсата на данни след 2011 г. абонатът да е изпълнил задълженията
си да осигурява реален отчет поне веднъж на шест месеца и да поиска
проверка на средството за измерване, дават основание на съда да приеме, че
са били налице предпоставките предвидени в чл. 34а от Наредба №4/2004 г.,
ВиК операторът да начисли служебно консумация на вода в размера, посочен
в чл. 39, ал. 5, т.1 вр. ал. 6 от наредбата /решение по въззивно гражданско
дело № 20223100501352 по описа за 2022 година на ВОС/.
Поради установяване дължимостта на вземанията по издадената заповед
за изпълнение, съдът дължи произнасяне по релевираното от ответника
възражение за погасителна давност.
Съгласно разясненията дадени с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012
год. по тълк.д. № 3/2011 год., понятието „периодично плащане” по смисъла на
чл. 111, б. „в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В настоящия случай претендираните суми са за предоставени
водоснабдителни и канализационни услуги, които се покриват от понятието
„периодично плащане” по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД, поради което и
вземанията за цената на същите се погасява с изтичане на 3-годишна давност.
Давността според нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо.
Така, задълженията в общ размер 70.88 лева по фактури, издадени в
периода от 08.09.2010г. /с падеж 08.10.2010г./ до 05.08.2011г. към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение се явяват
погасени по давност. Погасени са и задълженията за обезщетение за забава
върху тези главници, възлизащи на обща сума 70.99 лв.. В тази част исковете
подлежат на отхвърляне, поради погасяване на вземанията по давност.
Задължението на ответника за заплащане на предоставените услуги по
фактури, издадени в периода от 07.12.2018г. до 15.01.2021г. не са погасени по
давност. Задълженията по тези фактури са станали изискуеми с изтичане на
30 – дневния срок от издаване на фактурата, съгласно чл.31, ал.2 от Общите
условия, а заявлението за издаване на заповед за изпълнение е депозирано на
21.05.2021 год. /съгласно нормата на чл. 422, ал. 1 ГПК, искът за
съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ - т.е. за вземанията,
начислени с издадените фактури за времето от от 07.12.2018г. до 15.01.2021г.
тригодишният давностен срок не е изтекъл към датата на подаване на
заявлението, поради което и възражението на ответника се явява
неоснователно, вкл. и за начислените лихви върху тях.
Относно разноските:
Имайки предвид частично установяване на вземанията по издадената
заповед за изпълнение, то следва да се постанови осъдителен диспозитив за
разноските направени в заповедното производство, съгласно ТР № 4/2013г. от
18.06.2014г., т.12 и съобразно уважената част от исковете /58.68 лева/.
Изходът на спора и релевираното от ищеца искане за присъждане на
реализираните от него разноски, подкрепено с доказателства за действително
реализирани такива, обосновават положителното произнасяне на съдебния
5
състав по искането за разноски, реализирани в рамките на настоящето
производство в доказаните им параметри и съобразно уважената част на
исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. В настоящото производство
ищцовото дружество претендира разноски за държавна такса /75 лв./, депозит
за вещо лице /200 лв./, депозит за особен представител /400 лева. Предвид
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в редакцията й към датата на приключване
на устните състезания – 24.11.2023г., съдът приема, че дължимото в
производството юрисконсултско възнаграждение е в размер на 150 лв.,
изчислено съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането
на правната помощ. С оглед крайния изход на делото, съдът приема, че от
общо претендираните в производството разноски, в полза на страната следва
да бъдат присъдени разноски в размер на 645.43 лв., на основание чл. 78, ал. 1
и ал. 8 ГПК.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК в отношенията между "В. и К." ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. ***, от една страна и ответника К. С. Я., ЕГН:
**********, адрес: гр.***, от друга, че В ПОЛЗА НА ДРУЖЕСТВОТО
ИЩЕЦ СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ ПРОТИВ ОТВЕТНИКА, в размер на
сумата от 455.67 лева, представляваща главница за периода от 04.08.2018г.
до 14.01.2021 г., за ползвани и незаплатени ВиК услуги по партида с абонатен
№ ***, за което са издадени фактури за периода от 07.12.2018 г. до 15.01.2021
г., за обект-имот, находящ се в гр. ***, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 21.05.2021
г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.7182/2021г. на ВРС, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за сумата над 455.67 лева до 526.55 лева, като
погасен по давност.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК в отношенията между "В. и К." ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. ***, от една страна и ответника К. С. Я., ЕГН:
**********, адрес: гр.***, от друга, че В ПОЛЗА НА ДРУЖЕСТВОТО
ИЩЕЦ СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ ПРОТИВ ОТВЕТНИКА, в размер на
сумата от 54.26 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
06.01.2019г. до 18.05.2021г. върху главница в общ размер 455.67 лева за
ползвани и незаплатени ВиК услуги по партида с абонатен № ***, за което са
издадени фактури за периода от 07.12.2018 г. до 15.01.2021 г., за обект-имот,
находящ се в гр. ***, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д.7182/2021г. на ВРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за
мораторна лихва за сумата над 54.26 лева до 125.25 лева, като погасен по
давност.
ОСЪЖДА К. С. Я., ЕГН: **********, адрес: гр.*** ДА ЗАПЛАТИ на
"В. и К." ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** сумата
58.68 лева, представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 7182/2021г. на ВРС, на
6
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА К. С. Я., ЕГН: **********, адрес: гр.*** ДА ЗАПЛАТИ на
"В. и К." ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** сумата
от 645.43 лева, представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни
разноски при настоящото разглеждане на делото под формата на заплатена
държавна такса, депозит за вещо лице, депозит за особен представител и
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му страните.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7