Р Е Ш
Е Н И Е
№....................
Гр. София, 26.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-21 състав, в публично съдебно
заседание на първи февруари две
хиляди и двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ : РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
при секретаря
Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1581 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове по чл.145 ТЗ за заплащане на обезщетение за вреди,
причинени от ответника в качеството му на управител на ищцовото дружество, в размер на 41000 лв., представляваща
стойността, на която притежаван от ищеца недвижим имот е продаден на публична
продан за погасяване на задължение по запис на заповед, издаден от името на
дружеството за сумата от 50000 лв. от ответника, без знанието и съгласието на
другия управител и съдружник, без насрещна престация и с намерение имотът да се
придобие от поемателя по записа, в резултат на бездействието на ответника по
защита правата на дружеството в заповедното и изпълнителното производство,
както и за заплащане на обезщетение в размер на 10000 лв., представляваща
загуба, настъпила в резултат от извършено от ответника отчуждаване на автомобил
на дружеството, продажната цена от която сделка не е постъпила в дружеството.
Ищецът твърди, че ответникът е негов управител, в което качество издал на
25.09.2007 г. запис на заповед за сумата от 50000 лв. в полза на ПТ.Л., с падеж
25.03.2008 г. Сделката била извършена без знанието и съгласието на другия
управител. Въз основа на записа на заповед поемателят се снабдил със заповед за
незабавно изпълнение, въз основа на която образувал изпълнително дело за
събиране на вземането. Ответникът, получавал всички книжа по изпълнителното
производство отново без знанието на другия управител, като не предприел никаква защита и в
изпълнителното производство и
изпълнението било насрочено срещу недвижим имот на ищцовото дружество – гараж в
гр.София, който бил оценен 64121 лв. и на публична продан бил възложен на
взискателя на цена от 41000 лв., като взискателят участвал с множество свои
предложения като наддавач, но оттеглил предложенията за по-висока цена.
Ответникът получил всички съобщения за извършени и подлежащи на обжалване
изпълнителни действия, като оказал „съдействие“ на взискателя, който след
придобиване на имота и въпреки че стойността му не покривала цялото задължение
по записа на заповед, поискал прекратяване на изпълнителното производство,
поради което ищецът счита, че с участието и съдействието на ищеца са
заобиколени изискванията на закона относно разпореждане с недвижим имот. Счита,
че стойността на която е възложен имота в изпълнението представлява вреда за
дружеството, тъй като имуществото му се е намалило с тази сума без никаква
насрещна престация, тъй като няма каузално правоотношение, обосноваващо
основание за издаване на записа на заповед. На следващо място ищецът твърди, че
ответникът ползвал служебен автомобил Мерцедес Е 220 ЦДИ с рег.№ *******с който
автомобил без знание и съгласие на другия управител се разпоредил на 04.04.2008
г., като в резултат на това разпореждане дружеството претърпяло загуба в размер
на 10000 лв., каквато била стойността на автомобила, тъй като дружеството не е
получило цената му. Твърди че, за търсене на отговорност на управителя е взето
надлежно решение от Общото събрание на съдружниците.
Ответникът е депозирал отговор, с който оспорва исковете, като не оспорва твърденията относно качеството си на
управител, вземането на решение от общото събрание за търсене на отговорност,
както и фактите относно издаването на записа на заповед в полза на П.Л.,
снабдяването му със заповед за изпълнение и изпълнителен лист, образуване на
изпълнително дело, насочване на изпълнението срещу недвижим имот на ищцовото
дружество и възлагането му на публична продан за цена от 41000 лв. на поемателя
по записа П.Л.. Не оспорва и твърденията относно разпореждането с автомобила,
поради което и тези факти не се нуждаят от доказване. Твърди обаче, че записът
на заповед е издаден като обезпечение по договор за заем с П.Л. за размера на
заетата от дружеството сума, която била необходима за дейността на ищеца по
строителство на сграда и завършването й в уговорени с купувачи по предварителни
договори срокове с цел изпълнение на задълженията на дружеството и избягване на
отговорност за неизпълнение на договорите. Твърди, че другият съдружник и
управител не оказвал необходимото съдействие и дружеството изпитвало недостиг
на финансови средства, което наложило да потърси заемни средства. Твърди, че
въпреки постъпленията от дейността си дружеството не успяло да върне заема в
уговорените срокове, тъй като се оказало задължено и по друг договор за заем за
сумата от 200000 лв., сключен от другия управител и без знанието на ответника,
поради което и заемодателят пристъпил към принудително изпълнение и то с
основание. Твърди заетата сума да е разходвана за дейността на дружеството по
строителство на жилищна сграда. По отношение на продажбата на автомобил на
дружеството поддържа, че същата е извършена по пазарна цена, която е заплатена
на ищцовото дружество по банков път.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по
делото доказателства:
Ищецът носи доказателствената тежест за доказване, че ответникът е бил
негов управител към момента на извършване на действията и бездействията, с
които се твърди да са причинени вредите, че е взето решение от ОС на
съдружниците за търсене на отговорност на управителя, както и че за дружеството
са настъпили вреди в причинна връзка с конкретните твърдени действия и
бездействия на ответника, които са в нарушение на задълженията му договора за
управление и закона, както и твърденията си за съгласуваност на действията на ответника
и П.Л. с цел увреждане на ищцовото дружество.
Ответникът носи тежестта да докаже твърденията си, че записът на заповед е
издаден в обезпечение на договор за заем, че заемната сума е разходвана в полза
и за дейността на дружеството и е била необходима за дейността му, както и
твърденията си относно разпореждане с автомобила на пазарна цена и заплащането
й.
Няма спор между страните, а се установява и от вписванията по партидата на Б.-К.ООД
и представените писмени доказателства, че ответникът Г.М. е негов управител към
датите, на които ищецът твърди, че са извършени действията, с които свързва
настъпване на вредите, чието обезщетяване търси, както и че на 13.12.2019 г. на
общо събрание на съдружниците на Б.-К.ООД е взето решение за търсене на
имуществена отговорност от ответника.
Не е спорно, а се установява и от представените по делото писмено
доказателства, че ответникът е негов управител, в което качество издал на
25.09.2007 г. запис на заповед за сумата от 50000 лв. в полза на ПТ.Л., с падеж
25.03.2008 г., въз основа на който документ П.Л. се е снабдил със заповед за незабавно
изпълнение от 08.07.2008 г. по ч.гр.д.№ 17545/2008 г. на СРС, 53 състав и
изпълнителен лист от 10.07.2008 г., въз основа на който е образувал
изпълнително дело №20088560400009 на ЧСИ Б.Б., по което изпълнително дело
изпълнението е насочено върху недвижим имот на Б.К.ООД – гараж №1 в жилищната
сграда, построена в УПИ ХХ-253, кв.18 по плана на гр.София, м.*******, който е
продаден на публична продан за цена от 41000 лв., задължението за плащането на
която е прихванато с вземането на взискателя П.Л., комуто е възложен имота на
публичната продан.
Ответникът, който носи тежестта, не е доказал по никакъв начин, че
задължаването на дружеството Б.-К.ООД със записа на заповед от 25.09.2007 г.,
което е извършил, има връзка с някакво каузално отношение, по силата на което
ищцовото дружество е получило каквато и да било насрещна престация във връзка с
поемането на менителничното задължение и в частност не е доказал твърденията
си, че записът на заповед обезпечава задължение по договор за заем, с който П.Л.
е предоставил заем на дружеството Б.-К.ООД.
Дори и да беше доказано обаче, че сключен договор за заем с П.Л.,
ответникът, въпреки дадените му указания, не е представил никакви
доказателства, че сумата по заема е реално предоставена и получена именно от
дружеството Б.К.ООД, чрез постъпването й на каса или по банкова сметка, ***.
Представените от ответника с отговора на исковата молба договори, фактури и
фискални бонове доказват възникване и погасяване на задължения на дружеството Б.К.ООД
чрез плащания в брой, но на дати, които по време предхождат датата на издаване
на записа на заповед с месеци, като най-ранния документ е от дата 17.04.2007
г., а най-късния от 17.07.2007 г., поради което и въз основа на тях не може да
се установи нито кой конкретно е извършил плащането, нито произхода на
средствата, с които е извършено, а още по-малко може да се приеме, че може да
има връзка с договор за заем, който е обезпечен на 25.09.2007 г., когато се
предполага да е сключен.
Следователно, като е задължил дружеството Б.К.ООД за сумата от 50000 лв. по
записа на заповед от 25.09.2007 г. без в
резултат на поемането на това задължение за дружеството да е произтекла каквато
и да е полза или да е получена насрещна престация, ответникът е причинил
имуществени вреди, чиито размер е съотносим със стойността на увеличаването на
пасива, но доколкото фактически задължението е погасено, чрез продажбата на
недвижимия имот в принудителното изпълнение на цена от 41000 лв., то и съдът
приема вредите да са именно на същата стойност, поради което и искът за
обезщетяването им в същия размер е
основателен.
Без всякакво правно значение са обстоятелствата дали другия управител е
знаел за поемане на менителничното задължение, дали то е поето с неговото
съгласие, като тези обстоятелства биха могли да имат значение в отношенията
между лицата, които са изпълнявали длъжността управител, но по отношение на
дружеството, което е ищец и отделен субект на правото и не се идентифицира със
съдружниците си, тези обстоятелства нямат значение, тъй като при съпричиняване
на вредите от двама управители, то дружеството може да търси обезщетение в
пълен размер от всеки от тях.
Без правно значение за изхода от спора са и обстоятелствата относно
поведението на ответника в хода на изпълнителното производство, тъй като вредите
не произтичат от неупражнено право на защита в изпълнителния процес, а от
действията по създаване на основанието за образуването му.
По отношение иска за вреди, причинени чрез извършено от ответника
разпореждане с моторно превозно средство, което е било собственост на
дружеството, по делото се установява, че ответникът, в качеството си на
управител с право да представлява самостоятелно дружеството пред трети лица, е
извършил продажба на лек автомобил
Мерцедес Е 220 ЦДИ с рег.№ *******с договор от 04.04.2008 г. с нотариална
заверка на подписите за цена от 35 000 лв., която цена е определена въз
основа на удостоверение за застрахователно стойност, издадено от ЗАД В. от
01.04.2008 г. От представената вносна бележка, от 03.04.2008 г. се установява,
че цената от 35000 лв. е платена по банковата сметка на продавача Б.К.ООД,
поради което и съдът приема, с оглед твърденията на ищеца стойността на
автомобила да е значително по-ниска от получената при продажбата му цена, че
вреди под формата на извършено разпореждане
с него без насрещна престация не са настъпили, поради което и този иск е
неоснователен.
Право на разноски при този изход от спора имат и двете страни, които са ги
претендирали, като на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 3649,80
лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение, а на ответника разноски в
размер на 392,16 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА Г.В.М., ЕГН **********,*** да заплати на Б.-К.ООД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:*** на основание чл.145 ТЗ
обезщетение за в размер на 41000 лв., за вредите претърпени в резултат на
публична продан на притежаван от ищеца
недвижим имот - гараж №1 в жилищната сграда, построена в УПИ ХХ-253, кв.18 по
плана на гр.София, м.******* за погасяване на задължение по запис на заповед,
издаден от Г.М. от името на Б.-К.ООД на 25.09.2007 г. за сумата от 50000 лв. в полза
на ПТ.Л., с падеж 25.03.2008 г. без насрещна престация, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 20.08.2020 г. до окончателното й заплащане, както
и на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски
по делото в размер на 3649,80 лв. за държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ иска на Б.-К.ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление:*** срещу Г.В.М., ЕГН **********,*** ТЗ за заплащане на обезщетение в размер на
10000 лв., за претърпяна загуба, настъпила в резултат от извършено от
ответника, в качеството му на управител отчуждаване на автомобил на дружеството
на 04.04.2008 г., продажната цена от която сделка не е постъпила в дружеството.
ОСЪЖДА
Б.-К.ООД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление:*** да заплати на Г.В.М.,
ЕГН **********,*** на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски по делото в размер на 392,16 лв. за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: