РЕШЕНИЕ
№ 11285
гр. София, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело №
20241110113788 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на „С. П. И.“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. С....., представлявано от управителя И. С. Й. чрез
адв. Т. срещу Р. Б., представлявана М. Т., чрез Е. К. – ст. експерт с юридическо образование, с
която се иска осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата 6 797,50 лева, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба, представляваща обезщетение за настъпили
вреди от концесионен договор от 03.07.2019г. изразяващи се в неправомерно начислена и
усвоена неустойка в условията на евентуалност в случай че първият иск не бъде уважен е
предявен втори с който се претендира сумата 6 797,50 лева заплатена на без основание, а
именно недействителност на клаузата за неустойка в концесионния договор в условията на
евентуалност претендира трети иск като иска съдът да намали начислената и усвоена от
ответника неустойка в размер на 5 % от определеното концесионно плащане за съответната
година в размер на 6 797.50 лв. (шест хиляди седемстотин деветдесет и седем лева и
петдесет стотинки) до размера от 1 (един) лв. или да освободи изцяло „С. П. И.“ ЕООД от
дължимостта , както и да осъди ответника Д., представлявана от М. Т., да заплати па „С. П.
И.“ ЕООД удържаната сума от неустойката.
Ищецът твърди, че е концесионер на морски плаж „Приморско -централен“ по силата
на договор за концесия за услуга за морски плаж „Приморско -Централен“ от 03.07.2019г.,
сключен с М. С. на Р. Б., представляван от М. Т. (Доказателство Ns 1 - Договор за концесия
на услуга за морски плаж „ Приморско - централен “) Концесионният договор бил допълван
с няколко допълнителни споразумения. От сключването на Концесионния договор до
настоящия момент „С. П. И.“ ЕООД, изпълнявало задълженията си по него пълно, точно и
своевременно, в това число като е представило и подържало издадена от „У. Б.“ АД
безусловна и неотменяема банкова гаранция за добро изпълнение на задълженията си по
концесионния договор - банкова гаранция за изпълнение на договор. С писмо изх. № Т-26-С-
298/27.07.2023 М. Т. е уведомил „С. П. И.“ ЕООД, че на 21.06.2023г. е извършено
геодезическо измерване от лицензирани геодезисти, при което било установено, че площта
1
на допълнителната търговска площ, извън площта на преместваеми обекти и съоръжения за
спортно развлекателна дейност и заведения за бързо обслужване, е 3.71 %, което е с 1.71 %
повече от нормативно определената площ за допълнителните търговски площи съгласно чл.
10, ал. 8 от ЗУЧК. Тези констатации били отразени в документи към техническия доклад на
дружеството, осъществило мониторинг на морски плаж „Приморско - централен“ на
основание сключен договор за мониторинг. Съгласно писмото на М. Т., установеното
представлявало неизпълнение на задължението на концесионера „С. П. И.“ ЕООД,
произтичащо от чл. 20, ал. 3 във връзка с чл. 16, ал. 1, т. 2.7 от Концесионния договор, а
именно че ползваната допълнителна търговска площ, извън площта по ал. 7, не може да бъде
повече от площта по чл. 10, ал. 8 от ЗУЧК. На основание чл. 20, ал. 3 във връзка с чл. 42 и
чл. 45, ал. 1 от Концесионния договор е определен 3-дневен срок, в който „С. П. И.“ ЕООД
да отстрани установеното неизпълнение на договорни задължения, като е посочено, че в
противен случай на дружеството ще бъде наложена неустойка в размер на 5 % от
концесионното възнаграждение за съответната година. Към писмото не били представени
описаните в него документи, а именно: технически доклади и документи към него. С писмо
вх. № Т-26-С-298/14.08.2023г. „С. П. И.“ ЕООД уведомило М. Т., че е отстранило всички
принадлежности, съоръжения и др. (в т.ч. пейки, столове, маси, барбарони), разположени
извън разрешените търговска и допълнителна търговска площи, както и че е възложило
извършването на геодезическо заснемане от независими геодезисти на изградени обекти по
чл. 10, ал. 4, т. 2, б. „б“ от ЗУЧК и допълнителни търговски площи по чл. 10, ал. 8 ЗУЧК на
територията на морски плаж „Приморско - централен“. Заснемането, възложено от
концесионера, е установило Доказателство № 21 - Геодезическа снимка, резултат от
геодезическо заснемане, извършено от „ Т. П. “ ООД), че общата заета от заведенията площ,
в т.ч. допълнителната търговска площ, е 459 кв.м., което е с 5 кв.м. по-малко от общата
търговска площ и изцяло е в съответствие с одобрената от М. Т. „Схема за поставяне на
преместваеми обекти и съоръжения, в т.ч. допълнителна търговска площ по чл. 10, ал. 8 от
ЗУЧК за морски плаж „Приморско - Централен“. Въпреки предприетите от страна на
концесионера действия и констатираната посредством извършеното от „Т. П.“ ООД
геодезическо заснемане липса на нарушение, с писмо изх. N° Т-26-С-298/29.08.2023г.
(Доказателство № 22 - писмо на М. Т. с изх. № Т-26-С-298/29.08.2023г.), М. Т. е уведомил „С.
П. И.“ ЕООД, че на 02.08.2023г. е извършено ново геодезическо измерване от лицензирани
геодезисти, при което било установено, че площта на допълнителната търговска площ, извън
площта на преместваеми обекти и съоръжения за спортно-развлекателна дейност и
заведения за бързо обслужване, е 2.95 %, което е с 0.95 % повече от нормативно
определената площ за допълнителните търговски площи съгласно чл. 10, ал. 8 от ЗУЧК. Тези
констатации били отразени в документи към техническия доклад на дружеството,
осъществило мониторинг на морски плаж „Приморско - централен“ на основание сключен
договор за мониторинг. Съгласно писмото на М. Т., установеното от доклада представлявало
неизпълнение на задължението на концесионера „С. П. И.“ ЕООД, произтичащо от чл. 20,
ал. 3 във връзка с чл. 16, ал. 1, т. 2.7 от Концесионния договор, а именно че ползваната
допълнителна търговска площ, извън площта по ал. 7, не може да бъде повече от площта по
чл. 10, ал. 8 от ЗУЧК. Към това писмо отново не са приложени нито техническият доклад от
новото геодезическо измерване, нито приложените към него документи, на чиито
констатации министърът се позовава в писмото. Независимо от това, тъй като според
твърденията в писмото на М. Т. изх. № Т-26-С-298/29.08.2023г. било налице повторно
нарушение на чл. 20, ал. 3 във връзка с чл. 42 и чл. 45, ал. 1 от Концесионния договор, на „С.
П. И.“ ЕООД е наложена неустойка в размер на 5 % от концесионното възнаграждение за
съответната година в размер на 6 797,50 лв., която следва да бъде платена по посочена в
писмото сметка на М. Т. в срок до 3 (три) дни, считано от получаването му от „С. П. И.“
ЕООД. В случай на неплащане сумата ще бъде усвоена на основание чл. 41, ал. 1 от
Концесионния договор от предоставената банкова гаранция. Посочено е, че в този случай
2
дружеството следва да възстанови пълния размер на гаранцията в срок до 10 (десет) дни от
намаляването на размера й. Писмото е получено от доверителя ми на 29.08.2023г. Въпреки
липсата на нарушение по Концесионния договор, с писмо изх. № Т-17-00-114/23.11.2023г. М.
Т., чрез Б. Н. Б., направил искане за плащане към „У. Б.“ АД на сумата от 6 797.50 лв.
Съответно, „У. Б.“ АД е извършила плащане на сумата от 6 797.50 лв. във връзка с банкова
гаранция 961DGI119214025Y с изх. № 0652-77-001621/ 02.08.2019г. с наредител „С. П. И.“
ЕООД в полза на М. Т.. Ищеца допълнил банковата гаранция до пълен размер. От
гореизложените фактически обстоятелства е видно, че извършеното от ответника
начисляване и усвояване на неустойка по чл. 45, ал. 1 от Концесионния договор в размер на
5 на сто от определеното концесионно плащане за съответната година или на сума в размер
на 6 797.50 лв., за сметка на предоставената от „С. П. И.“ ЕООД банкова гаранция №
961DGI119214025Y с изх. № 0652-77-001621/ 02.08.2019г., е направено в нарушение на
Концесионния договор, при липса на нарушения от страна на концесионера по чл. 20, ал. 3
във връзка с чл. 16, ал. 1, т. 2.7 от Концесионния договор, което да обосновава налагането на
неустойка по чл. 45, ал. 1 от Концесионния договор. От една страна, не била налице връзка
между задълженията по чл. 20, ал. 3 и чл. 16, ал. 1, т. 2.7 от Концесионния договор. От друга
страна, всички преместваеми обекти и съоръжения, в това число допълнителна търговска
площ по чл. 10, ал. 8 ЗУЧК, били разположени на територията на морски плаж „Приморско -
централен“ съгласно одобрена от М. Т. „Схема за поставяне на преместваеми обекти и
съоръжения.
При условията на евентуалност, в случай че бъде прието, че „С. П. И.“ ЕООД е
извършило нарушение на чл. 20, ал. 3 във връзка с чл. 16, ал. 1, т. 2.7 от Концесионния
договор, счита, че клаузата на чл. 45, ал, 1 от Концесионния договор, на основание на която е
наложена неустойката в размер на 5 % от определеното концесионно плащане за
съответната година в размер на 6 797.50 лв. е уговорена в противоречие с добрите нрави и
начисляването й представлява злоупотреба с право. Противоречието с добрите нрави прави
неустоечното съглашение нищожно по силата на чл. 26, ал. 1, пр* 3 от ЗЗД и препятства
възникването на вземането и на задължението за неустойка, независимо дали става въпрос за
гражданска или търговска сделка. В случая, неустоечната клауза е недействителна, защото
излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции, преценени
към момента на сключване на договора (Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010г. на ВКС
по т.д* № 1/2009г., ОСТК). Това е така, защото тя е фиксирана като една и съща сума,
независимо от естеството и стойността на неизпълнението на концесионера (което се доказва
и от твърденията на ответника, за когото е без значение дали неизпълнението е 1.71% или
0.95 %). Вината на „С. П. И.“ ЕООД също е ирелевантна, а в случая тя напълно отсъства
поради обстоятелството, че всички преместваеми обекти и съоръжения, в т.ч. допълнителна
търговска площ по чл. 10, ал. 8 от ЗУЧК на плаж „Приморско - централен“, са поставени с
предварителното одобрение на М. Т.. Уговорката за неустойка няма и обезпечителна
функция, тъй като не осигурява обезщетение за вредите на концедента - по никакъв начин не
е свързана с тези вреди. Не на последно място, неустойката няма и наказателна функция, тъй
като няма връзка между нарушението и наказанието, което е едно и също независимо какво
и колко тежко е нарушението. Поради това, неустоечната клауза в случая води до
несправедлив правен резултат, който е несъвместим с добрите нрави. Съответно, същата е
начислена без основание, въз основа на нищожна поради противоречие с добрите нрави
клауза за неустойка, съдържаща се в чл. 45, ал.1 от Концесионния договор и усвоена от
концедента при злоупотреба с право. Ето защо моли за уважаване на предявените искове.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба с който
оспорва исковете по основание и размер. Счита че е налице неизпълнение на концесионния
договор отстрана на ищеца (концесионер). Намира исковете по чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД са
недопустими в условията на евентуалност моли за тяхното отхвърляне доколкото
неустоечната клауза не нарушава добрите нрави.
3
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди
представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване
изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:
Предявени са искове с правна квалификация чл. 79, ал.1, пр.3 ЗЗД, вр. с чл. 82, ал.1
ЗЗД и в условията на евентуалност чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. с чл. 26, ал.1 ЗЗД и в условията
на евентуалност чл. 55, ал.1, пр.3 ЗЗД вр. с чл. 92, ал.2 ЗЗД.
Първоначално същите искове са предявени и по отношение на М. С.
(администрацията на М. С., която е юридическото лице) отново представляван от М. Т..
Съдът е счел, че съвместното разглеждане на двете групи искове (срещу Р. Б. и срещу
М. С. на Р. Б.) в едно производство обаче ще създаде значителни затруднения и забавяния на
производството. Следва да се държи сметка че съгласно ЗКонц и ЗУЧК предвиждат и Д. и
М. С. да имат един и същ представител. В случая доколкото същите са отделни страни и
имат противоречащи интереси то разглеждането на исковете в едно производство би било
затруднено.
В тази връзка следва да се посочи, че въпросът кой е следва да отговаря по така
предявените искове е въпрос касаещ материалната легитимация, а не процесуалната
легитимация поради което следва да се приеме, че и двете групи искове подлежат на
разглеждане (ако са налице вътрешно-процесуалните предпоставки предвид обстоятелството
че исковете срещу М. С. са предявени като евентуални).
Ето защо с определение от 30.05.2024г. съдът е отделил исковете срещу М. С. в
отделно производство с оглед избягване на обстоятелството че е налице законово
представителство на едно лице – М. Т. на двама ответници с противоречиви интереси.
Предвид изложеното следва да се изясни на първо място въпросът кой е материално
легитимиран да отговаря по исковете по договора за концесия дали Д. или М. С..
Пасивно материално легитимиран да отговаря по искове, свързани с концесионно
правоотношение, е Р. Б., а не М. С..
Р. Б. е юридическото лице (субект на правото), което притежава права и носи
задължения. Д., като правен субект, встъпва в договори, притежава собственост и отговаря
по искове. М. С. е висш колегиален орган на изпълнителната власт. Той не е самостоятелно
юридическо лице, а орган на Д., който изразява нейната воля и я представлява в определени
от закона случаи. Когато М. С. взема решение за предоставяне на концесия, той действа не
от свое име, а от името и за сметка на Д.. Концедент (страната, която предоставя концесията)
е Д. или общината. Когато решението се взема от М. С., концедент е Д.. Следователно,
страната по концесионния договор, която поема задължения и носи отговорност, е Р. Б..
Договорът се сключва между концесионера и Р. Б.. М. С. е само органът, който е взел
решението за сключването на този договор от името на Д.. Тъй като Р. Б. е носителят на
материалните права и задължения по договора (материалноправна легитимация), тя е и
страната, която трябва да бъде ответник по един иск (пасивна процесуална легитимация).
Ето защо съдът счита че пасивна материална легитимация носи Д..
По отношение на иска с правна квалификация чл. 79, ал.1, пр.3 ЗЗД, вр. с чл. 82,
ал.1 ЗЗД.
В случая се претендира заплащане на обезщетение за вреди, претърпени от ищеца в
резултат на усвоената в противоречие с клаузите на сключен договор за концесия от
03.07.2019г.
Виновното неизпълнение на договорно задължение поражда за изправната страна
правата по чл. 79 ЗЗД. Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението, заедно с обезщетение за
забава, или да иска обезщетение за неизпълнение. Границите на отговорността на длъжника
4
при неизпълнение са определени в чл. 82 ЗЗД -обезщетението обхваща претърпяната загуба
и пропуснатата полза, ако те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението.
За да бъде уважен предявения иск ищецът следва да установи, съществуването 1/
наличието на облигационна връзка - двустранна правна сделка, валидно договорно
задължение, от което да възниква задължение за изпълнение; 2/ виновно неизпълнение
/пълно или частично/ на договорното задължение; 3/ вреди /ефективни, предвидими/,
настъпили от неизпълнението и 4/ причинна връзка между неизпълнението и настъпилите
вреди.
По отношение на първата предпоставка.
Наличие на валидна облигационна връзка означава, че договорът следва сключен в
съответствие с всички изисквания на закона за неговата форма, съдържание и способност на
страните. Само един такъв договор може да породи задължения, чието неизпълнение да
доведе до право на обезщетение за кредитора. В противен случай, ако договорът е нищожен
(т.е. недействителен от самото си сключване) или е унищожен (т.е. неговите последици са
отпаднали с обратна сила), тогава няма правно основание за иск за обезщетение на
договорно основание.
Не е спорно по делото а и се установява от представените писмени доказателства че
между ищеца и Р. Б. представлявана от М. Т. чрез М. С. е сключен договор за концесия за
услуга за морски плаж „Приморско – централен“.
Предмет на договора за концесия е морски плаж „Приморско – централен“,
представляващ изключителна държавна собственост. Съгласно чл. 5, ал.1 от договора за
концесия основен предмет на концесията е правото на управление на услуги от обществен
интерес на обекта, поддържан със средства на концесионер на негов риск срещу правото му
да получава приходи от потребителите на услугите. Чл. 6 от договора за концесия урежда
правата и задълженията на концесионера относно управлението и експлоатацията на обекта
на концесията. Той дефинира обхвата на дейностите, които концесионерът има право и
задължение да извършва на обекта. Той осигурява правна рамка за експлоатацията на плажа,
като едновременно с това защитава интересите на потребителите (чрез фиксирани цени за
основни услуги) и на концедента (чрез изискването за посочване на подизпълнители). Всяка
от изброените дейности е важна за цялостното функциониране и атрактивност на морския
плаж като туристически обект. Посочено е че за всяка година от срока на концесията
концесионерът има правото да управлява и експлоатира обекта на концесията, като
извършва сам или чрез подизпълнители (ако са посочени в офертата) предоставяне на
посетителите на морския плаж на: плажни услуги, включително предоставяне на чадъри,
шезлонги съгласно обявени цени, предложени от участника в конкурсната процедура, които
не се увеличават за срока на действие на концесионния договор, и други плажни
принадлежности, ползвани от посетителите на морския плаж; услуги в заведения за бързо
обслужване; спортно-развлекателни услуги; здравни и рехабилитационни услуги;
водноатракционни услуги; задължителни дейности. В чл. 7 от договора е предвиден
допълнителния предмет на концесията Тази алинея разширява обхвата на концесията извън
основния предмет. Тя включва "извършване на риск на концесионера и със средства,
осигурени от него, на действия по свързване на преместваемите обекти и съоръжения със
съществуващите мрежи, елементи и съоръжения на техническата инфраструктура с
временни връзки". В чл. 8 са предвидени условията за влизане в сила на договора за
концесия. Чл. 8 т.1 предвижда представяне от концесионера на банковата гаранция по чл. 38,
ал. 1 – Банковата гаранция служи като обезпечение за изпълнение на задълженията на
концесионера. Банковата гаранция предпазва концедента (Д./общината) от финансови
загуби, ако концесионерът не изпълни своите задължения. Чл. 8, т.2 предвижда съгласуване
от М. Т. на специализирани програми и/или схеми, свързани с осъществяването на
задължителните дейности. Последното условие е предвидено в т. 3 на чл. 8 и то предвижда
5
одобряване от М. Т. специализирана схема за поставяне на преместваемите обекти и
съоръжения. В чл. 10 е предвиден срока на действие, а именно 15 години. В чл. 11, ал.1 от
договора е предвидено, че От датата на сключване на договора до датата на влизането му в
сила, концесионерът има право на достъп до обекта на концесията за установяване на
неговото фактическо състояние. Във втората алинея на чл. 11 е предвидено, че В периода по
ал. 1 страните по концесията подготвят приемо-предавателен протокол, в който се описва
фактическото състояние на обекта на концесията. В чл. 12, ал.1 от договора за концесия е
предвидено, че в срок до 3 работни дни, от влизане в сила на договора, концедентът предава
на концесионера обекта на концесията. При предаването на обекта на концесията, страните
подписват приемо-предавателния протокол по чл. 11, ал. 2. Същата алинея регулира
обстоятелствата които удостоверява приемо-предавателния протокол.
Не се спори в настоящото производство, че били изпълнени условията за влизане в
сила на договора и за предаването на обекта на концесията на ищеца.
Доколкото се касае за договор за концесия на морски плаж за договора следва да са
спазени и изискванията на Закона за устройство на черноморското крайбрежие и Закона за
концесиите.
Законът за устройството на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК) има специфични
изисквания за сключване на договори за концесия на морските плажове. Това е така, защото
морските плажове са изключителна държавна собственост и са от стратегическо значение за
туризма и опазването на околната среда. Докато Законът за концесиите (ЗК) урежда общия
режим за предоставяне на концесии в България, ЗУЧК съдържа специални правила за
концесиите на морски плажове, които имат предимство. Законът урежда правилата за
организиране на процедурата за предоставяне на концесия, провеждането на конкурс,
сключването на договора и задължителните изисквания в договора.
Не се спори, а и се установява от представения договор за концесия и допълнителните
споразумения към него, че договорът за концесия отговаря на ЗУЧК и ЗК в редакцията им
към сключването на договора.
Ето защо съдът намира, че е налице първата предпоставка.
По отношение на втората предпоставка.
Неизпълнение на задължението означава всяко отклонение от дължимото поведение
от страна на длъжника, така както то е уговорено в договора или произтича от закона. За да
се прецени дали е налице неизпълнение, поведението на длъжника се съпоставя с това, което
той е бил длъжен да направи съгласно договора, закона, обичаите в практиката или
добросъвестността. Самото неизпълнение е обективен факт – отклонение от дължимото.
Договорът за концесия поражда права и задължения и за двете страни. Едно от
основните задължения на концедента е да спазва договора добросъвестно и да не пречи
неоснователно на концесионера да изпълнява своите права и задължения. Същото е въведено
и като основен принцип на договорните отношения в чл. 12 ЗЗД. Неоснователното усвояване
на банкова гаранция или активиране на неустоечна клауза представлява нарушение на
договорното задължение на концедента да действа добросъвестно и съобразно целта на
договора. То създава пречка за нормалното изпълнение на концесионната дейност и
причинява вреди на концесионера. (аналогична хипотеза е разгледана в Решение № 17 от
23.07.2014 г. по т.д. № 811/2012 г. на ВКС, ІІ т. о.).
Ето защо за да е налице тази предпоставка следва да се установи, че отстрана на
концесионера не е било налице неизпълнение на задължение въведено с договора за
концесия за което неизпълнение е предвидена неустойка и че неустоечната клауза е била
активирана неоснователно.
Не се спори, а и се установява, че с чл. 45 от договора била въведена неустойка при
неизпълнение на условията на договора за концесия по чл. 16, ал.1, т.2 в размер на 5 на сто
6
от определеното концесионно възнаграждение за съответната година.
Чл. 16, ал.1 от договора за концесия въвежда условията при които се осъществява
концесията на база решения на М. С.. В т. 1 е предвидено че предлаганите задължителни
дейности и други дейности и услуги, осъществявани на обектът на концесия като свързаните
с тях разходи се осигуряват със средства на концесионера и на негов риск. В т. 2 на същата
алинея е посочено какво следва да се осигури от концесионера на обекта на концесия.
Предвидено, е че концесионерът следва да осигури:
2.1. Свободен и безплатен достъп на посетителите;
2.2. Ползване на не по-малко от 50 на сто от активната плажна площ за свободно
разполагане на плажни принадлежности от страна на посетителите;
2.3. Водно спасяване;
2.4. Обезопасяване на прилежащата на обекта на концесия акватория с ширина 200 м;
2.5. Здравно и медицинско обслужване на посетителите на обекта на концесия;
2.6. Санитарно-хигиенно поддържане;
2.7. Поддържане на обекта на концесия;
2.8. Поставяне на нормативно изисквани указателни табели със схеми на отделните
зони и на условията на концесията;
2.9. Опазване на обществения ред на обекта на концесия.
В чл. 21 от т.2 до т.9 от договора за концесия са развити основните задължения на
концесионера във връзка с посочените в чл.16, ал.1, т.2 условия.
В т.2 е предвидено, е че при изпълнение на условията по чл. 16, т. 2.1 и 2.2 да
изработва специализирани програми и/или схеми, свързани с осъществяването на
задължителните дейности и преместваемите обекти и съоръжения, в т. ч. и допълнителни
търговски площи, като предвижда площи за свободно разполагане от посетителите на
морския плаж на плажни принадлежности, равностойни като достъп до морето със зоните с
разположени от концесионера плажни принадлежности, които той предоставя възмездно на
посетителите на морския плаж;
Тази точка налага на концесионера задължение за планиране и организация. Той
трябва да създаде конкретни програми или схеми, които да показват как ще се осъществяват
задължителните дейности (вероятно тези, изброени в други точки) и къде ще бъдат
разположени всички преместваеми обекти и търговски площи. Ключов аспект е
осигуряването на равностоен и адекватен достъп до морето за посетителите, които ползват
собствени плажни принадлежности (тоест не ползват платени зони на концесионера). Това
означава, че разположението на търговските обекти и платените зони не трябва да пречи на
свободния достъп и ползване на плажа от всички. Това задължение е пряко свързано с чл. 16,
т. 2.1 (свободен и безплатен достъп) и 2.2 (ползване на поне 50% от активната плажна площ
за свободно разполагане).
В т.3 е предвидено, че при изпълнение на условието по чл. 16, т. 2.3 е длъжен да
осигури нормативно определения брой спасителни и спасителни постове, както и
нормативно определено оборудване (инвентар и съоръжения) на всеки спасителен
пост/спасителна станция;
Това е жизненоважно задължение за безопасност. Концесионерът е отговорен за
осигуряването на адекватна спасителна служба. Това включва не само броя на спасителите и
постовете, но и пълното оборудване на тези постове съгласно всички нормативни
изисквания. Целта е да се гарантира максимална безопасност на къпещите се и бърза
реакция при инциденти. Това е пряко свързано с чл. 16, т. 2.3 (водно спасяване).
В т. 4 е предвидено, че при изпълнение на условието по чл. 16, т. 2.4 е длъжен при
7
обезопасяване на прилежащата на обекта на концесия акватория с ширина 200 м, измерена
от бреговата линия на морския плаж, да постави забранителни, предупредителни и
информационни табели по Наредбата за водоспасителната дейност и обезопасяването на
водните площи в съответствие със схема за разкриване на водноспасителни постове, която е
длъжен да представи за одобряване от М. Т. в 10-дневен срок от влизане в сила на договора;
Това задължение е продължение на грижата за безопасността във водната зона.
Концесионерът е отговорен за обезопасяването на определена акватория (200 м от брега).
Това включва поставяне на различни видове табели (забранителни, предупредителни,
информационни), които да информират посетителите за потенциални опасности и правила.
Изискването за представяне на схема за одобряване от М. Т. показва необходимостта от
съгласуване и контрол върху тези мерки за безопасност. Това е пряко свързано с чл. 16, т. 2.4
(обезопасяване на акваторията).
В т. 5 е предвидено, че при изпълнение на условието по чл. 16, т. 2.5 е длъжен да
осигури здравно и медицинско обслужване по оказване на първа помощ на посетителите на
морския плаж, включващо осигуряване на нормативно определените медицинско звено и
медицински персонал, както и нормативно определено устройство и обзавеждане на
медицинското звено, съгласно действащото българско законодателство;
Това задължение гарантира медицинска помощ на плажа. Концесионерът трябва да
осигури изцяло оборудвано медицинско звено с квалифициран, което да може да оказва
първа помощ при нужда. Това е от съществено значение за здравето и безопасността на
посетителите и е пряко свързано с чл. 16, т. 2.5 (здравно и медицинско обслужване).
В т. 6 е предвидено, че при изпълнение на условието по чл. 16, т. 2.6 е длъжен да
осигури ежедневно ръчно и/или машинно почистване на обекта на концесия, редовно
сметоизвозване и извършване на обезпаразитяване на обекта, осигуряване на обекта на
тоалетни и душове с течаща вода;
Тази точка обхваща хигиената и санитарните условия на плажа. Концесионерът е
длъжен да поддържа плажа чист чрез ежедневно почистване (ръчно или машинно), редовно
извозване на отпадъци и обезпаразитяване. Също така, той трябва да осигури
функциониращи тоалетни и душове с течаща вода, което е основно изискване за комфорта и
хигиената на посетителите. Това е пряко свързано с чл. 16, т. 2.6 (санитарно-хигиенно
поддържане).
В т. 7 е предвидено, че при изпълнение на условието по чл. 16, т. 2.7 е длъжен да
поддържа обекта и принадлежностите без риск за здравето и живота на посетителите на
обекта;
Това е общо задължение за поддръжка и безопасност на цялата инфраструктура.
Концесионерът трябва да гарантира, че всички елементи на обекта (пътеки, съоръжения,
сгради, оборудване и т.н.) и предоставените принадлежности (чадъри, шезлонги и др.) са в
добро състояние и не представляват опасност за здравето или живота на посетителите. Това
изисква редовни проверки и своевременно отстраняване на повреди. Това е пряко свързано с
чл. 16, т. 2.7 (поддържане на обекта).
В т. 8 е предвидено, че при изпълнение на условието по чл. 16, т. 2.8 е длъжен да
осигури и постави на обекта нормативно изискваните указателни табели с информация и
схеми за отделните зони на морския плаж и условията на концесията, както и да осигури
свободен пешеходен достъп на посетителите до него;
Това задължение е свързано с информация и достъпност. Концесионерът трябва да
постави ясни и нормативно изисквани табели, които да информират посетителите за
разположението на различните зони на плажа (свободни, платени, търговски), както и за
общите условия на концесията. Освен това, той е длъжен да осигури безпрепятствен
пешеходен достъп до плажа, което е от съществено значение за неговата обществена
8
функция. Това е пряко свързано с чл. 16, т. 2.8 (поставяне на указателни табели).
В т. 9 е предвидено, че при изпълнение на условието по чл. 16, т. 2.9 е длъжен да
осигури спокойствието на посетителите на морския плаж чрез осигуряване на охрана на
обекта на концесия, което да следи за опазване на обществения ред;
Тази точка се отнася до поддържането на реда и спокойствието. Концесионерът е
отговорен за осигуряването на охрана, която да следи за спазването на обществения ред на
територията на плажа. Целта е да се предотвратяват конфликти, нарушения и всякакви
действия, които биха нарушили спокойствието и комфорта на посетителите. Това е пряко
свързано с чл. 16, т. 2.9 (опазване на обществения ред).
Не се спори, че с допълнително споразумение от 14.09.2021г. между страните било
уговорена допълнителна клауза, че неустойката се налага след като концесионера е уведомен
за констатираното нарушение и е бил поканен по реда на чл. 63 в тридневен срок да
отстрани неизпълнението.
По делото е представено писмо с изх.№ Т – 26 - С – 298/27.07.2023г. с което ищецът
бил уведомен, че от извършено геодезическо измерване на 21.06.2023г. е установено, че
площта на допълнителната търговска площ извън площта на преместваемите обекти и
съоръжения за спортно-развлекателна дейност и заведения за бързо обслужване е 3,71 %
при допустими 2% или с 1,71% повече от нормативно допустимата площ за допълнителни
търговски площи. Ответникът е счел че е налице неизпълнение на чл. 16, ал.1, т.2.7 от
договора за концесия поради което удържал неустойка в размер на 5%.
По делото е допуснато заключение по съдебно-геодезическа експертиза, което не е
оспорено от страните и съдът го кредитира като пълно подробно и задълбочено. Вещото
лице, инж. Д. Г. А., стига до извода за надхвърляне на допустимата площ за допълнителна
търговска дейност, като прилага геодезически методи и сравнителен анализ между реалното
състояние на терена и утвърдената нормативна уредба/одобрената схема. Вещото лице е
получило заверена схема на морския плаж, както и цифрови модели от геодезически
мониторинг, извършен на две конкретни дати – 21.06.2023 г. и 02.08.2023 г. Тези цифрови
модели представляват точно пространствено заснемане на местоположението и размерите
на всички обекти и площи на плажа към тези дати. Използвайки геодезически софтуер и
методи, вещото лице е изчислило реалната площ, която заемат заведенията за бързо хранене
и по-специално допълнителната търговска площ на базата на данните от двата мониторинга.
Използвайки геодезически софтуер и методи, вещото лице е изчислило реалната площ, която
заемат заведенията за бързо хранене и по-специално допълнителната търговска площ на
базата на данните от двата мониторинга. Извършено е сравнение на тези измерени площи с
площите, заложени в одобрената схема. В експертизата се посочват конкретни разлики в
метри и квадратни метри за всеки обект. След като е определена точната площ, заета от
допълнителната търговска площ, вещото лице е изчислило какъв процент представлява тази
площ спрямо общата площ на целия морски плаж. В заключението (точка В)) е посочено:
"Допълнителната търговска площ заема 3.02%." (за мониторинга от 21.06.2023 г.) и в по-
късните таблици е посочено 2.28% (за мониторинга от 02.08.2023 г.). Полученият процент
(3.02% и 2.28%) е директно сравнен с нормативно допустимия праг, установен в чл. 10, ал. 8
от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК), който гласи, че тази площ
не може да заема повече от 2% от площта на морския плаж.
По делото е допуснато заключение по допълнителна съдебно-геодезическа
експертиза, отново приета от съда без възражения от страните, в което вещото лице
констатира, че има разлики в географското местоположение на преместваемите обекти и
съоръжения, както и на допълнителната търговска площ. Тези разлики са представени чрез
"комбиниран план" и са изразени в метри. Вещото лице също така установява разлики в
заснемането на "Т. П." ООД и мониторингите на "Г. П." ЕООД плановите координати и
между тези измервания. Конкретните разлики в метри са посочени за всеки обект (напр. бар
9
"Mojito", бар "Tropicana", "Sea Soul" и др.) в таблиците.
В проведеното на 19.05.2025г. открито съдебно заседание вещото лице посочва, че
както методите за измерване на "Т. П." ООД така и методите за измерване на "Г. П." ЕООД са
допустими.
При това положение съдът остава единствената възможност да приеме, че е налице
надвишаване на допълнителната търговска площ от 2%.
Надвишаването на допълнителната търговска площ от 2% обаче не представлява
нарушение на чл. 16, ал.1, т.2.1 – т.2.9, а представлява нарушение на чл. 20 от договора за
концесия.
Както беше посочено в самия договор за концесия са развити задълженията на
концесионера във връзка с договора за концесия на нито една от точките по чл. 21.
Ето за да е налице право на концедента да реализира отговорността за неустойка на
концесионера по чл. 45 от договора следва да е налице неизпълнение на някое от
задълженията по чл.21, т.2 – т.9. В случая не се установява да е налице неизпълнение на
някоя от тези точки.
За неизпълнението на задълженията на концесионера по чл. 20 обаче концедентът не
може да приложи клаузата за неустойка по чл. 45 от договора. Това е така тъй като обхвата
на неустойката е ограничен единствено до нарушение на условията в чл. 16, ал.1 от договора
за концесия.
При това положение активирането на неустоечната клауза на чл. 45 от договора за
концесия е станало в нарушение на принципа да спазва договора добросъвестно и да не
пречи неоснователно на концесионера да изпълнява своите права и задължения.
В същия смисъл е постановено и РЕШЕНИЕ № 53 ОТ 16.09.2022 Г. ПО Т. Д. №
1391/2020 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС където се сочи, че неустойката представлява форма на
договорна отговорност. Договорната неустойка е договорна клауза с акцесорен характер, с
която страните уговарят отговорност при неизпълнение на задължение. Неустойката може да
бъде уговорена за неизпълнение на различни задължения, поети с договора. В зависимост от
различните форми на неизпълнение съществуват различни видове неустойки -
компенсаторна неустойка, която се дължи при пълно неизпълнение, мораторна неустойка
/неустойка за забавено изпълнение/, неустойка за лошо изпълнение и др. Задължението за
неустойка се поражда от факта на неизпълнение на това договорно задължение, което тя
обезпечава и обезщетява. Затова неустойка се дължи от неизправната страна по договора,
когато е налице онази форма на неизпълнение, за която тя е уговорена.
Според РЕШЕНИЕ № 240 ОТ 15.01.2014 Г. ПО Т. Д. № 959/2012 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА
ВКС задължението за неустойка се поражда от факта на неизпълнение на това договорно
задължение, което тя обезпечава и обезщетява. Неустойката се дължи само, ако е налице
онази форма на неизпълнение, за която същата е уговорена. В същия смисъл е постановено
и РЕШЕНИЕ № 111 ОТ 28.07.2009 Г. ПО Т. Д. № 714/2008 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС и
РЕШЕНИЕ № 446 ОТ 29.12.2015 Г. ПО ГР. Д. № 2611/2015 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС.
В РЕШЕНИЕ № 59 ОТ 29.04.2010 Г. ПО Т. Д. № 687/2009 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС се
сочи, че неустойката освен обезщетителна функция има и функцията да стимулира длъжника
към изпълнение / гаранционно - обезпечителна функция/ под страх, че ще търпи санкция за
неизпълнението, било по силата на постигната в договора уговорка или по силата на закона.
Следователно, неустойката се дължи само когато са налице елементите на фактическия
състав, който я поражда, т. е. за онова неизпълнение, за което е уговорена.
Неизпълнението на чл. 20 от договора за концесия не може да бъде обвързано с
неизпълнение на условията по чл. 16, ал.1, т.2 тъй като задълженията във връзка с тези
условия са ясно регламентирани в чл.21 от договора. Чл. 20 касае различни задължения от
предвидените в чл. 16 условия.
10
По отношение на третата предпоставка.
Претърпените загуби представляват действително намаляване на имуществото на
кредитора. Това е пряко обедняване, което настъпва вследствие на неизпълнението. За да
бъдат обезщетени, тези загуби трябва да са пряка и непосредствена последица от
неизпълнението.
Както беше посочено ответникът на 15.12.2023г. усвоил от предоставената банкова
гаранция сума в размер на 6 797.50 лв. (шест хиляди седемстотин деветдесет и седем лева и
петдесет стотинки).
Не се спори а и се установява че ищецът внесъл сумата от 6797,50 лева до пълния
размер на дължимата банкова гаранция.
Допълнителното заплащане на банковата гаранция представляват вреди от
неизпълнението на договорното задължение на концедента да спазва договора
добросъвестно.
Ето защо съдът намира, че и третата предпоставка е налице.
По отношение на четвъртата предпоставка.
Налице е и четвъртата предпоставка а именно налице е причинна връзка между
поведението на ответника и претърпените вреди. В случая не се твърди и не се установява
опосредяващ елемент.
Ето защо искът се явява основателен.
Като законова последица следва да бъде уважено и искането за присъждане на
законната лихва.
Предвид основателността на главния иск не са налице предпоставките за разглеждане
на евентуалните искове по чл. 55 ЗЗД.
По отношение на разноските.
При този изход на производството право на разноски има ищецът който претендира
разноски в размер на 5796,68 лева.
Съдът констатира, че по първоначалното заключение от бюджета на съда е заплатена
сумата от 935 лева възнаграждение по поисканата от ответника съдебно-техническа
експертиза.
Съгласно разпоредбата на чл. 84 ГПК от държавна такса но не и от разноски е
освободена Д. и държавните учреждения.
Ето защо ответника следва да бъде осъден да заплати разноските сторени от бюджета
на съда.
Мотивиран от гореизложеното Софийски районен съд, 168 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. Б., представлявана от М. Т., ДА ЗАПЛАТИ на „С. П. И.“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. С....., на основание чл. 79, ал.1, пр.3
ЗЗД, вр. с чл. 82, ал.1 ЗЗД. сумата от 6 797.50 (шест хиляди седемстотин деветдесет и седем
лева и петдесет стотинки) лева, представляваща обезщетение за претърпени вреди от
неоснователно усвоена неустойка по концесионен договор от 03.07.2019г. усвоена на
15.12.2023г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба – 24.02.2024г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Р. Б., представлявана от М. Т., ДА ЗАПЛАТИ на „С. П. И.“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. С....., на основание чл. 78, ал.1 ГПК
11
сумата от 5796,68 (пет хиляди седемстотин деветдесет и шест лева и шестдесет и осем
стотинки) лева, представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА Р. Б., представлявана от М. Т., ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 77 ГПК по
сметка на Софийски районен съд сумата от 935 (деветстотин тридесет и пет) лева,
представляваща разноски за възнаграждение на вещо лице.
Настоящото решение е постановено от Софийски районен съд, II гражданско
отделение, 168 състав и подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12