№ 20129
гр. София, 26.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 123 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:И.Г.М.
при участието на секретаря И.И.И.
Сложи за разглеждане докладваното от И.Г.М. Гражданско дело №
20231110116255 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 14:25 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ Б. Б. З. – редовно призован, не се явява и не изпраща
представител.
ОТВЕТНИКЪТ /ФИРМА/ – редовно призован при условията на
чл. 50, ал. 2 ГПК, не изпраща представител.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА.
ДОКЛАДВА искова молба с приложения към нея.
ДОКЛАДВА писмена молба от ищеца от 01.09.2023 г. с
приложения към нея.
ДОКЛАДВА Разпореждане на съда от 17.08.2023 г.
ПРЕДЯВЕНИ са от Б. Б. З. от гр. София срещу /ФИРМА/, гр.
С.В. обективно кумулативно съединени иск с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 от КТ – за отмяна на уволнението извършено със
1
Заповед № 001 от 07.11.2022 г., с която на основание чл. 71, ал. 1 КТ
незаконосъобразно е прекратен трудов договор № 004/20.09.2022 г. и
иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във връзка с чл. 225,
ал. 1 от КТ за сумата от 4800 лв. – парично обезщетение за оставане
без работа поради уволнението за срок от шест месеца в периода от
08.11.2022 г. до 08.05.2023 г., ведно със законната лихва върху тази
сума считано от датата на подаване на исковата молба 29.03.2023 г. до
окончателното й плащане.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 148 ГПК И ЧЛ. 157 ГПК,
ПРИЕМА като писмени доказателства приложените към
исковата молба и към писмената молба на ищеца от 01.09.2023 г.
документи, в заверен от страната препис.
По допускане на заявените с исковата молба доказателствени
искания съдът се е произнесъл с Разпореждането от 17.08.2023 г. и
няма основание за неговото изменение.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 149, АЛ. 1 ГПК,
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 149, АЛ. 2 ГПК,
ОБЯВЯВА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ ЗА ПРИКЛЮЧЕНИ и ОБЯВИ
РЕШЕНИЕТО СИ ДНЕС, в открито съдебно заседание, както
следва:
Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 26.09.2023 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, II Г.О., 123 състав, в открито
2
съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: И.М.
При участието на секретаря И.И., като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 16255 по описа за 2023 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
ПРЕДЯВЕНИ са от Б. Б. З. от гр. София срещу /ФИРМА/, гр. С.В.
обективно кумулативно съединени иск с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 1 от КТ – за отмяна на уволнението извършено със Заповед № 001
от 07.11.2022 г., с която на основание чл. 71, ал. 1 КТ
незаконосъобразно е прекратен трудов договор № 004/20.09.2022 г. и
иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във връзка с чл. 225,
ал. 1 от КТ за сумата от 4800 лв. – парично обезщетение за оставане
без работа поради уволнението за срок от шест месеца в периода от
08.11.2022 г. до 08.05.2023 г., ведно със законната лихва върху тази
сума считано от датата на подаване на исковата молба 29.03.2023 г. до
окончателното й плащане.
Ответникът – /ФИРМА/, гр. С.В. не взема становище по
предявените искове.
СЪДЪТ, като взе предвид и прецени събраните по делото
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди
наведените от страните доводи, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал.
2 от ГПК, намира следното:
При твърдението, заявено от ищеца, че е сключил с ответника
трудов договор, но ответникът не е представил екземпляр от същия на
ищеца, съдът кредитира констатациите на ********, направени в
писмо изх. № 23003836/19.01.2023 г., представено по делото от ищеца
и прието като писмено доказателство, а именно, че по повод сигнал на
ищеца, при извършена проверка в /ФИРМА/ на проверяващите е
представен от ответника Трудов договор № 004/20.09.2022 г., сключен
между страните по делото на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 вр. чл. 70, ал.
1 КТ, като ищецът е заемал длъжността „работник строителство“ със
срок за изпитване 6 месеца в полза на работодателя и основно месечно
възнаграждение в размер на 710 лв. Видно от ангажираната от ищеца с
писмената молба от 01.09.2023 г. Заповед за прекратяване на Трудов
договор № 004/20.09.2022 г. е, че трудовия договор между страните по
делото е прекратен на основание чл. 71, ал 1 КТ. Видно от последната
заповед (лист 33 от делото) е, че в нея са се подписали двама
свидетели, че на датата 07.11.2022 г. лицето Б. Б. З. не се е явило да
получи заповедта за прекратяване на трудовия договор. По правилата
на чл. 335, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1 КТ при прекратяване без предизвестие,
3
трудовият договор се прекратява писмено от момента на получаване
на писменото изявление за прекратяване на договора. Обективно ясно
е, че това не е датата посочена от работодателя в Заповед за
прекратяване на Трудов договор № 004/20.09.2022 г. – 07.11.2022 г.,
тъй като с двама свидетели е установено, че Б. Б. З. не се е явил на
07.11.2022 г., за да получи заповедта.
Доколкото липсват други доказателства за датата на връчване на
атакуваната заповед, съдът приема, че това е датата посочена в
писмената молба на ищеца от 01.09.2023 г., като дата на получаване на
копие от атакуваната заповед изпратена по имейл не от работодателя,
а от инж. П.К. – главен инспектор по осигуряване ******* до
процесуалния пълномощник на ищеца адв. Я. С. на неговия
електронен адрес – 26.07.2023 г. С оглед установяване в отношенията
между страните на правна сигурност, настоящият съдебен състав
възприема именно последната дата, като датата на прекратяване на
трудовото правоотношение между страните по делото, възникнало по
силата на Трудов договор № 004/20.09.2022 г., сключен между
страните по делото, на основание чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ. Към
последната дата – 26.07.2023 г. е изтекъл установения в чл. 70, ал. 1
КТ шест месечен срок за изпитване, уговорен в полза на работодателя,
при условията, на който е сключен трудовия договор, съобразно
констатацията на *******. При това положение уволнението
извършено на основание чл. 71, ал. 1 КТ, считано от получаване на
писменото изявление за прекратяването на договора, съобразно чл.
335, ал. 2, т. 3 КТ – 26.07.2023 г. се явява незаконосъобразно и като
такова следва да бъде отменено.
За да бъде уважен предявения паричен иск с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, следва да са
налице следните три предпоставки: уволнението на работника или
служителя да бъде признато за незаконно; да е налице вреда – вредата,
подлежаща на обезщетяване се съизмерява с пропуснатото брутно
трудово възнаграждение на работника или служителя за времето след
уволнението, през което е останал без работа, но за не повече от шест
месеца; причинна връзка между незаконното уволнение и оставането
без работа.
В конкретния казус уволнението е признато за незаконно и като
такова следва да бъде отменено.
Тъй като уволнението е извършено, считано от получаване на
писменото изявление за прекратяването на трудовия договор,
съобразно чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ – 26.07.2023 г., а в процесния период –
от 08.11.2022 г. до 08.05.2023 г. страните по делото формално са били
обвързани от сключения межда тях Трудов договор № 004/20.09.2022
г., то искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1
КТ за присъждане на парично обезщетение за оставане без работа
поради уволнението в периода от 08.11.2022 г. до 08.05.2023 г., се
4
явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.
С исковата молба се претендира присъждане на направените по
делото разноски, в това число адвокатско възнаграждение за оказаната
безплатна правна помощ с ДДС.
Ищецът е представляван по делото от адвокат Я. В. С., който
видно от Договор за правна защита и съдействие с адв. пълномощно
от 29.03.2023 г. е оказал на представлявания Б. Б. З. безплатна правна
помощ, поради липса на средства за заплащане на адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата. При този изход на спора по иска за отмяна на
уволнението и предвид заявеното от адвокат Я. В. С. искане, на
последния следва да се присъди по делото адвокатско възнаграждение
в размер на 780 лв., на основание чл. 38, ал. 2, изречение 2, вр. чл. 38,
ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА), вр. чл. 7, ал. 1, предл. 1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
При определяне на последното адвокатско възнаграждение,
съдът взема предвид обстоятелството, че по правилата на Общата
разпоредба на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за
процесуално представителство, защита и съдействие по граждански
дела, възнагражденията се определят съобразно вида и броя на
предявените искове, за всеки един от тях поотделно. При този изход
на делото, по паричния иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от
КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ не се следва адвокатско
възнаграждение.
Ответникът не претендира разноски, такива не се установява да
са направени и не му се следват, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Ищецът не дължи по сметка на Софийския районен съд
държавна такса и разноски, на основание чл. 359 КТ и чл. 83, ал. 1, т. 1
ГПК.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, вр.
чл. 71, ал. 1 ГПК, вр. чл. 3 от Тарифа за ДТССГПК и чл. 77 ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийския
районен съд държавна такса в размер на 80 лв. по уважения неоценяем
иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, 123
състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ уволнението на Б. Б. З. с ЕГН **********, с адрес
/АДРЕС/, извършено едностранно от работодателя /ФИРМА/ със
Заповед № 001 от 07.11.2022 г., с която на основание чл. 71, ал. 1 КТ е
прекратен Трудов договор № 004/20.09.2022 г., като
5
незаконосъобразно, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. Б. З. с ЕГН **********, с адрес
/АДРЕС/ срещу /ФИРМА/ с ЕИК ******** със седалище и адрес на
управление /АДРЕС/, иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ,
вр. чл. 225, ал. 1 КТ за сумата от 4800 лв. – парично обезщетение за
оставане без работа поради уволнението за срок от шест месеца в
периода от 08.11.2022 г. до 08.05.2023 г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба
29.03.2023 г. до окончателното й плащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА /ФИРМА/ с ЕИК ******** със седалище и адрес на
управление /АДРЕС/ ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Я. В. С. с ЕГН
********** с адрес /АДРЕС/ сумата от 780 лв. – адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2, изречение 2, вр. чл. 38, ал.
1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА), вр. чл. 7, ал. 1, предл. 1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
ОСЪЖДА /ФИРМА/ с ЕИК ******** със седалище и адрес на
управление /АДРЕС/ да заплати по сметка на Софийския районен съд
сумата от 80 лв. – държавна такса, дължима на основание чл. 78, ал. 6
ГПК, вр. чл. 71, ал. 1 ГПК, вр. чл. 3 от Тарифа за ДТССГПК и чл. 77
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ СЪД в ДВУСЕДМИЧЕН СРОК, считано от
датата на връчването му на страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
Протоколът е изготвен в открито съдебно заседание, което
приключи в 14:49 часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
6