Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 29.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на пети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева
разгледа гр.д. № 7345 по описа за
2017г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството са предявени от С.Х.Ч. против ЗАД
„А.“ гр.София обективно съединени осъдителни искове за сумата 30 000лв. на
основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за претърпени от ПТП
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 07.11.2016г. до изплащането,
и за сумата 1318.67лв. на основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба до изплащането.
Твърденията са за настъпило на 07.11.2016г. в гр.Карлово
пътно-транспортно произшествие, при което л.а.Мазда 3 с ДК № *******,
управляван от М.Л.П., при паркиране блъснал ищцата, в този момент пешеходец и
пресичаща обозначена и сигнализирана пешеходна пътека. В резултат на
произшествието ищцата получила травматични увреждания-счупване на долния край
на лъчевата кост, закрито /фрактура антебрахи ит хаптис коминатива син/,
контузио капитис ет корпорис. По спешност била хоспитализирана с извършена
операция изразяваща се в корпорадиална остесинтеза. На 12.12.2016г. претъпяла
втора операция за изваждане на метални тела след първата интервенция, а на
следващия ден 13.12.2016г. била отстранена костта на имплантирани уреди от
радиус и улна. На 23.01.2017г. постъпила във „Физиотерапевтично отделение+ на
МБАЛ „Д-р Киро Попов.Карлово” ЕООД за рехабилитация и лечение от последици на
счупване на горен крайник, с изключение на китка и длан. Твърди причинените
увреждания да са причинили трайно затруднение движението на лявата ръка за
период повече от 30 дни, както и временно разстройство на здравето неопасно за
живота, съпроводени с болки и страдания. Лечебния и възстановителен период
продължавал и към настоящия момент с твърдения да изпитва негативни последици
от уврежданията. Твърди също във връзка с лечението да е направила разходи по закупуване на външен фиксатор от 1200лв.,
за лекарства и медикаменти от 118.67лв.
Отговорността на виновният за произшествието водач била обект на застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, към
когото насочва осъдителните искове за заплащане на обезщетение за неимуществени
и имуществени вреди. Претендира законна лихва и разноските по делото.
Ответникът оспорва
механизма на произшествието и то да е последица от виновното поведение
на водача на автомобила. Навежда на съпричиняване с твърденето ищцата да
пресичала пътното платно на необозначено и непредвидено за това място, не
съобразила собственото си поведение с това на останалите участници в
движението, не се огледала преди да пресече и навлязла внезапно на пътното
платно, съставляващи нарушение на чл.113 и чл.114 ЗДв.П. Оспорва да е
претърпяла имуществени и неимуществени вреди, съответно те да са в причинна
връзка с произшествието, както и доводи за прекомерност на обезщетението за
неимуществени вреди. Счита, че не дължи законна лихва от деня на увреждането. Претендира
разноски.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:
Разпоредбата на чл. 432, ал.1 КЗ регламентира прякото
право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен, да иска обезщетение
от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" за
причинените вреди. Процесуална предпоставка за надлежното упражняване правото
на иск е увреденият да е сезирал с искане за плащане на застрахователно
обезщетение застрахователя по реда на чл.380 КЗ, която в случая е налице.
Уважаването на иска предпоставя
валидна към датата на събитието застраховка "Гражданска отговорност",
покриваща отговорността на причинителя на вредите и осъществяване фактическия
състав на чл.45 ЗЗД-противоправно деяние, вреда, причинна връзка между деянието
и вредата. На основание чл.45, ал.2 ЗЗД вината на делинквента се предполага до
доказване на противното.
Като безспорно е отделено
обстоятелството за сключен и действащ към деня на произшествието договор за задължителна
за автомобилистите застраховка „Гражданска отговорност”, покриваща
отговорността за вреди на М.Л.П., като водач на л.а.Мазда 3 с ДК № *******, страна
по който е ответникът ЗАД „А.”гр.София.
Не се спори и относно
факта на настъпилото на 07.11.2016г. в гр.Карлово пътно-транспортно
произшествие, при което управлявания от застрахованата автомобил блъснал
ищцата, в този момент пешеходец.
Механизмът и
обстоятелствата, при които е настъпило ПТП се установяват от събраните по
делото гласни и писмени доказателства, както и от заключението на вещото лице
по САТЕ, неоспорено от страните и кредитирано от съда. Мястото на
произшествието е кръстовище между ул.Криволак и ул.Петко Събев, които се
пресичат не под прав ъгъл, а косо под ъгъл 30 градуса. Свидетелката П.
предприела паркиране на автомобила на обособено за това място непосредствено до
сигнализирана и маркирана пешеходна пътека тип „Зебра”, което било единственото
свободно в момента. Било в лявата за нея пътна лента за движение с посока от
изток на запад. След него бил паркиран микробус с направление на предната му
част по посока на движението. Водачката навлязла в кръстовището по лявата пътна
лента /за насрещно движение/ и след като пресякла пешеходната пътека спряла
автомобила с предната част на около 0.1м. от предната част на паркирания
микробус. Преценила, че това разстояние между двете предни части е недостатъчно
и решила да измести автомобила назад. В същото време с посока на изток от запад
по северната страна на пешеходната пътека се движила ищцата. Водачката я
възприела на пешеходната пътека, когато била на разстояние около 2м. от
автомобила. Когато предприела маневрата се огледала в страничните огледала за
обратно виждане първо през дясното, а после през лявото докато се движи назад.
В мига на потегляне назад ищцата вече се намирала на разстояние от 0.4м. зад
задния десен край на автомобила, при което последвал контакт, вследствие на
който автомобилът я бутнал, загубила равновесие и паднала на земята подпирайки
се на лявата си ръка. Тъй като в момента на съприкосновението водачката
наблюдавала през дясното огледало за обратно виждане, а контактът не бил с
голяма сила, тя не разбрала какво е станало докато не слязла от автомобила и не
видяла пешеходката зад него. Според вещото лице ударът за ищцата е бил
непредотвратим по причина, че е била на
много близко разстояние от автомобила и той потеглил плавно, при което и да е
гледала към него не е могла да разбере, че се движи. Същевременно за водачката
е било предотвратимо при съобразяване, че улиците на кръстовището се пресичат
под остър ъгъл и при маневрата задния край на автомобила все още не е пресякъл
траекторията на движение на пешеходката и бе отложила потеглянето след
довършване преминаването й по пешеходната пътека.
При така
установения механизъм на ПТП съдът намира за установено с поведението си св.П.
да е осъществила фактическия състав на чл.45 ЗЗД, тъй като е нарушила
разпоредбата на чл.25 ЗДв.П задължаваща водача при предприемане на маневра да
се убеди, че няма да създаде опасност за ищцата-пешеходец и участник в движението,
която е
била зад него, и да извърши маневрата при съобразяване нейното
местоположение. Неизпълнението на това задължение е свързано и с нарушаване задължението по
чл.5, ал.2, т.1 ЗДв.П да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците.
Установеният по
делото механизъм на произшествието дават основание на съда да приеме, че с
поведението си ищцата не е нарушила чл.113 ЗДв.П и чл.114 ЗДв.П и по никакъв
начин не е допринесла за настъпване на вредните последици, поради което не е
налице основание за приложение разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗДв.П.
Застрахователят по
застраховка „Гражданска отговорност” покрива отговорността на застрахования за
всички причинени на пострадалия имуществени и неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. Неимуществените вреди
съставляват накърняване на нематериални блага и подлежат на обезщетяване по
справедливост съгласно чл.52 ЗЗД.
От събраните по
делото доказателства, показанията на св.Ч. и заключението на СМЕ се установява,
че като последица от произшествието ищцата получила травматично увреждане
счупване на лявата лъчева кост в областта на китковата става, счупване на
стиловидния израстък на лявата лакътна става, настъпило в резултат от загуба на
равновесието при удара и падане на земята. По своя медико-биологичен характер
счупването на двете кости са довели до трайно затруднение движенията на левия
горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни, в случая до 4 месеца. Непосредствено
след ПТП ищцата била прието в УМБАЛ „Св.Георги” гр.Пловдив, където извършена
операция по открито наместване на счупените кости и стабилизиране на лъчевата
кост с карпабните кости с външен фиксатор. Изборът за този оперативен начин,
вместо вътрешно поставяне на плака и винтове, бил продиктуван от
обстоятелството, че ищцата имала придружаващи заболявания „Хронична исхемична
болест на сърцето, Проводно нарушение. Хипертонично сърце без застойна
недостатъчност”, които носят по-голям риск. След гладко протекъл следоперативен
период била изписана на 14.12.2016г. с продължаване лечението амбулаторно с
предписан режим и прием на лекарства. Поради навършване на срока за зарастване
на спучените кости и появил се гноен възпалителен процес около металните шпилки
на външния фиксатор ищцата е провела ново лечение в Клиника по ортопедия и
травматология в периода 12.12.-14.12.2016г. с извършена операция по премахване
на външния фиксатор от зарастналата кост. Впоследствие в периода
23.01.-30.01.2017г. провела рехабилитация на лявата киткова става, но въпреки
това е била изписана с продължаващ оток и ограничени движения. Вещото лице
сочи, че подобно спучване зараства за срок от 35 дни, но при ищцата е
приключило за по-дълго време.4 месеца, тъй като самата фрактура е била
многофрагментна и поради придружаващите я заболявания. Същевременно в хода на
лечение и получила усложнение изразяващо се в гнойно възпаление след свалянето
на фиксатора, което е отзвучало за около 2-3 седмици. Ищцата е търпяла болки и
страдания, най-интензивни в първите 30 дни след произшествието и около 2-3
седмици по време на рехабилитацията.
Извън тях е търпяла спорадични болки в зоната на увреждането при рязка промяна
на времето, които отзвучават при прием на аналгетици. Наред с това в първите 3
месеца е била затруднена в пълноценното служене с травмираната ръка, като видно
от показанията на св.Ч. била активно подпомагана в ежедневието от своите
близки. Според заключението на вещото
лице по СМЕ към момента счупената кост е зарастнала, като на мястото е останал
белег от поставянето на външния фиксатор. Лявата киткова става е оточна, с лека
воларна дениация, палпаторно болезнена поради Зудековата остеопороза.
Движенията са придобили нормален обем и сила, с изключение на разгъването,
което е останало в намален обем с 10 градуса. Липсват данни за други негативни
последици и такива не се очакват.
От показанията на
св.Ч. се установява още, че произшествието се отразило и на емоционалното
състояние на ищцата, която изпитала стрес и впоследствие винаги пресичала с
придружител като била притеснана и непрекъснато се оглеждала.
Тези доказателства
установяват по безспорен начин претърпени от ищцата неимуществени вреди, които
се намира в причинна връзка с ПТП. При определяне техния размер съдът съобрази
възрастта на ищцата /74г. към деня на ПТП/, вида и тежестта на полученото
травматично увреждане-счупване на две кости на лявата ръка; лечебния период
включващ извършването на две операции и възстановителен период общо около 4
месеца, в който е търпяла болки и страдания, по-интензивни в първите два месеца
поради счупванията на ръката, което затруднило нормалния й начин на живот и
необходимостта от ползването на чужда помощ; настъпилото усложнение с
получаване на гнойно възпаление, което също е причинило болки и страдания и
нужда от допълнителни медицински манипулации; пълното възстановяване с
изключение на малък ограничен обем в движенията на лявата ръка при разгъване и
спорадично търпени болки, както и негативното отражение в емоционален план.
Тези обстоятелства обосновават справедлив размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД
от 12 000лв., до който предявеният иск за неимуществени вреди следва да се
уважи.
При непозволено
увреждане в съответствие чл.84, ал.3 ЗЗД делинквентът е в забава спрямо
увредения от деня на увреждането и от този момент дължи обезщетение по чл.86 ЗЗД равно на законната лихва. Отговорността
на застрахователя за плащане на обезщетение за вреди произтича от сключения
застрахователен договор „Гражданска отговорност”,
но е функционално обусловена от отговорността
на прекия причинител на застрахователното събитие. Той отговаря за всички причинени от него вреди, включително и за вредите от
забавата. Това изрично е предвидено в чл.429, ал.2, т.2 КЗ, според която
застрахователното обезщетение обхваща и лихви за забава, когато застрахованият
отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал.3. Според
ал.3 лихвите за забава на застрахования по ал.2, т.2, за които той отговаря
пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на
застрахователната сума /лимита на отговорност/. В този случай от застрахователя
се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата
на уведомяването от застрахования за настъпване на застрахователното събитие по
реда на чл.430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
Нормата на ал.3 ограничава отговорността на застрахователя за законна лихва,
като определя различен от чл.84, ал.3 ЗЗД момент, от който я дължи-по ранната
дата от деня на уведомяването му от застрахования или уведомяването, съответно
претенцията на увредения за обезщетение. По делото не са събрани доказателства
дали и кога застрахованият е уведомил застрахователя за настъпване на
събитието, поради което следва да се приеме, че последният дължи законна лихва
за забава от получаване извънсъдебната претенция на ищцата-14.02.2017г., от
която дата е налице основание за присъждане на законна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди. Поради това искането за присъждането на
такава от деня на увреждането-07.11.2016г. до деня на
уведомяването.14.02.2017г. следва да се отхвърли.
Ищцата претендира
заплащането на сумата 1318.67лв., представляваща направени разходи във връзка с
лечението на увреждането.
Като доказателство
по делото са приети рецепта с изписани лекарства и фискален бон от 28.02.2017г.
за тяхното закупуване на стойност 35.06.лв., за които вещото лице по СМЕ, сочи
да са свързани и необходими при лечението на увреждането. Съдът приема този
разход да съставлява за ищцата имуществена вреда, намираща се в
причинно-следствена връзка с произшествието, поради което подлежи на репариране
от съобразно чл.432, ал.1 КЗ. Доколкото не се твърди и доказателства за плащане
не са представени върху сумата от 35.06лв. следва да се присъди законната лихва
от подаване на исковата молба до изплащането.
Искът за
имуществени вреди в останалата част за сумата 1283.61лв. не е подкрепен с
доказателства /посочените в исковата молба фактури не са представени/, поради
което следва да се отхвърли.
По разноските:
На основание чл.83,
ал.2 ГПК с определение на съда от 17.07.2017г. ищцата е освободена от
заплащането на държавна такса за исковете в половината от дължимия размер, а
именно 626лв. /1252лв./.
Направила е
разноски общо от 876лв., от които 626лв. платена държавна такса и 250лвц
депозити за вещи лица, от които на основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на
ответника следва да се възложат 336.64лв. съобразно уважената част.
Представлявана е по
делото от адвокат при условията на чл.38, ал.1 ЗА, поради което и с оглед
изхода на делото ответникът следва да заплати на адв.В.Н.-САК адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА от 580.57лв. съобразно уважената част от
исковете.
Ответникът е направил
разноски от 420лв., от които 3500лв. депозити за вещи лица и 70лв. за свидетел.
Представляван е от юрисконсулт, чието възнаграждение съдът определя на 100лв.
на основание чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ вр.чл.78, ал.8 ГПК. От общо направените разноски 520лв. на основание чл.78, ал.3 ГПК в тежест
на ищцата следва да се възложат такива от 320.18лв. пропорционално на
отхвърлената част от исковете.
На основание чл.78,
ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Софийски градски съд
държавна такса за уважените искове от 144.58лв.
Водим от горното
съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „А.”,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, заплати на С.Х.Ч., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 12 000лв. на основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие ПТП настъпило на 07.11.2016г.
и причинено от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на
л.а.Мазда 3 с ДК № *******, ведно със законната лихва от 14.02.2017г. до
изплащането, и сумата от 35.06лв. на основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди изразяващи се в закупуването на лекарства
за лечението, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба-12.06.2017г-. до изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ
иска по чл.432, ал.1 КЗ за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен
размер 30 000лв., искането за законна лихва върху това обезщетение за
периода 07.11.2016г.-14.02.2017г. и иска по чл.432, ал.1 КЗ за имуществени
вреди за разликата до пълния предявен размер 1318.67лв.
ОСЪЖДА ЗАД „А.”,
ЕИК *******, гр.София да заплати на С.Х.Ч., ЕГН **********, от гр.Карлово,
разноски по делото на основание чл.78, ал.1 ГПК от 336.64лв.
ОСЪЖДА ЗАД „А.”,
ЕИК *******, гр.София да заплати на адв.В.Н.-САК с адрес ***, адвокатско
възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА от 580.57лв.
ОСЪЖДА С.Х.Ч.,
ЕГН **********, от гр.Карлово, да заплати на ЗАД „А.”, ЕИК *******, гр.София,
разноски по делото на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК от 320.18лв.
ОСЪЖДА ЗАД „А.”,
ЕИК *******, гр.София, да заплати по сметка на Софийски градски съд на
основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 144.58лв.
Решенето може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: