№ 235
гр. Пловдив, 21.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно търговско дело №
20235001000179 по описа за 2023 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 397/1.12.2022 г. по т.д. № 436/2022 г. на ОС-
Пловдив, с което е отхвърлен искът с правно основание чл. 694 от ТЗ,
предявен от Н** - гр. С. срещу „О.“ООД (в несъстоятелност)-гр. П. и синдика
на дружеството А. Л. А. за признаване за установено, че публични вземания в
общ размер на 38 140,07 лв., от които главници от 11 057,48 лв. и лихви от
27 082,59 лв., включени в списъка, обявен под № ************** по
партидата на „О.“ООД в ТРРЮЛНЦ на приетите вземания, предявени в срока
по чл. 685,ал.1 от ТЗ, с поредност по чл. 722,ал.1,т.6 и т.9 от ТЗ са с поредност
на удовлетворяване по чл. 722,ал.1,т.1 от ТЗ.
Жалбоподателят Н** - гр. С. моли решението да бъде отменено като
незаконосъобразно, неправилно по съображенията, изложени в подадената на
9.01.2023 г. въззивна жалба. Като ищец в производството пред окръжния съд
предявява иск с правно основание чл. 694, ал.2,т.1 от ТЗ в качеството си на
кредитор в производство по несъстоятелността на "О."ООД (в
несъстоятелност)-гр. П. за установяване, че публични вземания в общ размер
на 38 140,07 лв., от които главници от 11 057,48 лв. и лихви от 27 082,59 лв.,
1
включени в списъка, обявен под № ************** по партидата на „О.“ООД
в ТРРЮЛНЦ на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685,ал.1 от ТЗ, с
поредност по чл. 722,ал.1,т.6 и т.9 от ТЗ са с поредност на удовлетворяване по
чл. 722,ал.1,т.1 от ТЗ. Претендира за присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата „О.“ООД (в несъстоятелност)-гр. П. чрез своите
органи с прекратени правомощия не е взел становище по жалбата.
Синдикът в производството по несъстоятелността на "О."ООД (в
несъстоятелност)-гр. П. А. Л. А. взима становище за неоснователност на
жалбата. В производството пред окръжния иск изразява становище за
неоснователност на предявения иск.
Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на
обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка
с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено
следното:
Безспорно е, видно е и от обявените в търговския регистър
обстоятелства, че ответникът в производството пред окръжния съд "О." ООД
(в несъстоятелност)-гр. П. е дружество, за което с решение №
******/21.10.2021 г. по т.д. № 816/2020 г. на ОС-Пловдив е открито
производство по несъстоятелност, като със същото решение дружеството е и
обявено в несъстоятелност. Безспорно е, видно е и от приложения към
исковата молба списък на кредиторите в производството по
несъстоятелността на посоченото дружество, че ищецът Н** - гр. С. е
кредитор с прието вземане. Безспорно е също така, видно е и от приложеното
в копие към исковата молба определение № 260634 от 14.07.2022 г. по т.д. №
816/2020 г. на ОС-Пловдив, че съдът по несъстоятелността в производство по
чл. 692,ал.3 от ТЗ по възражение на кредитора Н** - гр. С. е одобрил
изготвения от временния синдик списък на приети вземания, предявени в
срока по чл. 688,ал.1 от ТЗ, представени с молба с вх. № 263367/28.03.2022 г.,
обявени в търговския регистър на 1.04.2022 г., като е оставено без уважение
възражението на Н** с вх. № 263893/11.04.2022 г., с което се иска да се
измени списъка на приетите вземания, като се предвиди поредност за
удовлетворяване по чл. 722,ал.1,т.1 от ТЗ на вземанията на кредитора в размер
на 38 140,07 лв. (11 057,48 лв. главница и 27 082,59 лв. лихви до 1.12.2021 г.)
2
вместо предвидената в списъка поредност по чл. 722,ал.1,т.6 и т.9 от ТЗ.
Безспорно е, видно е и от справка в ТРРЮЛНЦ, че това определение на съда е
обявено в търговския регистър на 15.07.2022 г. На 25.07.2022 г. от възразилия
кредитор Н** - гр. С. е подадена (изпратена по куриер) по реда и в срока по
чл. 694, ал.2,т.1 във вр. с ал.6 от ТЗ исковата молба до окръжния съд,
получена в съда с вх. № 20067/27.07.2022 г.
С исковата молба ищецът Н** - гр. С. в качеството си на кредитор в
производството по несъстоятелността на "О." ООД (в несъстоятелност)-гр. П.
претендира за установяване на поредност на удовлетворяване по чл.
722,ал.1,т.1 от ТЗ на публични вземания в общ размер на 38 140,07 лв., от
които главница 11 057,48 лв. и лихви 27 082,59 лв., включени в одобрения от
съда списък на приетите вземания на кредиторите, предявени в срока по чл.
685,ал.1 от ТЗ, като обезпечени с посочените във възражението запори,
наложени по реда на ДОПК, вписани в Ц***. Заявено е, че посочената сумата
е за публични вземания за данъци, установени с ревизионен акт от 27.03.2018
г. на ТД на Н**-П., поправен с ревизионен акт от 17.04.2018 г., издаден от ТД
на Н**-П., които са обезпечени съгласно постановление от 17.10.2017 г.,
издадено от публичен изпълнител при ТД на Н**-П., с което е наложен запор
върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, заложени
вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми,
предоставени за доверително управление, в търговски банки на територията
на страната. Посочено е, че запорът е вписан в Ц*** под № *************.
Посочено е, че определение от 1.02.2018 г. по адм.д. № 345/2018 г. на
Административен съд-Пловдив срокът на действието на наложените с
постановлението от 17.10.2017 г. предварителни обезпечителни мерки е
продължен до приключването на ревизионното производство. Посочено е, че
с постановление от 10.04.2018 г. се продължава действието на наложените с
постановлението от 17.10.2017 г. предварителни обезпечителни мерки и че
запорът е вписан в Ц*** под № **************. Посочва се, че с молба от
16.12.2021 г. Н** - гр. С. е предявила в производството по несъстоятелността
на „О.“ООД (в несъстоятелност)-гр. П. публични вземания за данъци и
задължителни осигурителни вноски в общ размер на 50 358,11 лв., част от
които в общ размер на 38 140,07 лв. (11 057,48 лв. главница и 27 082,59 лв.
лихви) са претендирани от Н** с поредност на удовлетворяване по чл.
722,ал.1,т.1 от ТЗ като обезпечени с издадено по реда на ДОПК
3
постановление от 17.10.2017 г. за налагане на предварителни обезпечителни
мерки от публичен изпълнител при ТД на Н**-П.. Посочено е, че в списъка на
приетите от синдика вземания тези вземания са включени в пълен размер, но
е предвидена поредност на удовлетворяване по чл. 722,ал.1,т.6 от ТЗ за
главниците и лихвите, възникнали до датата на съдебното решение за
откриването на производството по несъстоятелността и по чл. 722,ал.1,т.9 от
ТЗ за лихвите, възникнали след 22.10.2021 г., вместо претендираната от Н**
поредност по чл. 722,ал.1,т.1 от ТЗ. Посочено е, че подаденото от Н**
възражение е било отхвърлено от окръжния съд с определението от
14.07.2022 г. Посочва се, че съгласно чл. 726,ал.2 от ТЗ е предвидена
възможността да бъде установено по съдебен ред само съществуването на
обезпечението/привилегията на вземане на кредитор. Твърди се, че съгласно
разпоредбата на чл. 722,ал.1,т.1 от ТЗ кредитор, чието вземане е обезпечено
със запор, вписан в Ц***, има право на предпочтително удовлетворяване при
разпределение на суми, получени при реализация на обезпеченото
имущество, като е достатъчно в производството по несъстоятелност
кредиторът да предостави на основание чл. 685,ал.2 от ТЗ писмени
доказателства за привилегиите и обезпеченията на своите вземания – в случая
вписан по реда на ЗОЗ запор. Счита се, че направените от съда по
несъстоятелността в определението от 14.07.2022 г. изводи, а именно, че
привилегировани вземания в производството по несъстоятелност са
единствено вземания, обезпечени с реални обезпечения, каквито са учреден
залог и ипотека, както и че Д. не се ползва от привилегировано
удовлетворяване на обезпечените си със запор вземания в това производство,
са неправилни и не съответстват на смисъла и съдържанието на разпоредбата
на чл. 722,ал.1,т.1 от ТЗ. Заявено е, че разпоредбата на чл. 722,ал.1,т.1 от ТЗ е
императивна и подлежи на стеснително тълкуване, като тя регламентира
привилегията за вземания при реализация на активи в самото производство по
несъстоятелност, докато разпоредбите на ГПК регламентират общия ред, по
който ще се реализират запорираните и/или възбранени активи по реда на
индивидуалното принудително изпълнение, а не по реда на универсалното
принудително изпълнение, каквото е производството по несъстоятелност.
С подадения на 26.08.2022 г. отговор синдикът в производството по
несъстоятелността на "О." ООД (в несъстоятелност)-гр. П. А. А. заявява, че
запорите, вписани по реда на ЗОЗ, са обезпечителни мерки, а не обезпечения
4
и за разлика от последните не създават в полза на кредиторите право да се
удовлетворят предпочтително от сумите, получени при реализация на
обезпечението. Заявява, че наличие на привилегия по чл. 722,ал.1,т.1 от ТЗ не
може да се обоснове и чрез правилото на чл. 193 от ДОПК. Заявява, че след
като при реализация на обезпечено имущество по реда на ДОПК публичното
вземане няма специална привилегия, равна на тази, с която разполагат
обезпечените кредитори (в чиято полза са учредени залог или ипотека), по
аргумент от по-силното основание следва, че публичното вземане не се
ползва със специалната привилегия по чл. 722,ал.1,т.1 от ТЗ и когато
удовлетворяването му става в рамките на производството по несъстоятелност,
поради изтичане на 6-месечния срок по чл. 193,ал.4 от ДОПК. Заявява, че в
подкрепа на този извод е и чл. 724 от ТЗ, изрично предвиждащ
разпределението на продажната цена на заложена или ипотекирана вещ,
включително върху която е упражнено право на задържане, но не и на
възбранена или запорирана вещ, като в тази норма не е предвидено, че
кредиторът, в чиято полза е наложен по реда на ЗОЗ запор, има
предпочитание при удовлетворение от стойността на запорираното
имущество, поради което следва да се приеме, че вземането на такъв кредитор
не се ползва с поредност по чл. 722,ал.1,т.1 от ТЗ. Заявява, че разпоредбата на
чл. 722,ал.1,т.1 от ТЗ следва да се тълкува корективно – че вписаните по реда
на ЗОЗ възбрана и запор не са основания за възникване на специална
привилегия, независимо от придадения им характер на реални обезпечения.
Посочва, че допълненията на разпоредбата на чл. 722,ал.1,т.1 от ТЗ в частта
им относно вземанията, обезпечение със запор или възбрана, вписани по реда
на ЗОЗ, са направени с §21,т.4 от ПЗР на ДОПК (ДВ, бр. 105/2005 г.), в сила
от 1.01.2006 г. Посочва, че към този момент в ЗОЗ съществува разпоредбата
на ч. 26,ал.3,т.1, съгласно която на вписване в Ц*** подлежи и запора върху
имущество по чл.4, т.е. имущество, което може да е предмет на особен залог
по ЗОЗ. Посочва, че с последващо изменение на ЗОЗ (§32 от ЗИДЗДДС, ДВ,
бр. 108/2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) в текста на чл. 26,ал.3 се включват и
точки 11,12 и 13 като обстоятелства, които подлежат на вписване – запорът и
възбраната, наложени по реда на ДОПК, съобщението за доброволно
изпълнение по реда на ДОПК и разпореждането за прекратяване на
принудителното изпълнение по реда на ДОПК, съответно приета е нова
разпоредба на чл. 32,ал.5 от ЗОЗ, с която се забранява пристъпване към
5
изпълнение, ако е вписан запор, възбрана или съобщение за доброволно
изпълнение по реда на ДОПК. Посочва, че с последващо изменение на ЗОЗ
(ЗИДЗОЗ, ДВ, бр. 100/2008 г.) са отменени чл. 26,ал.3, т.12 и т.13 и изменени
т.11 (премахнато е вписването на възбраната по реда на ЗОЗ като непрецизно)
и чл. 32,ал.5 от ЗОЗ. Заявява, че анализът на чл. 32,ал.5 от ЗОЗ за целите на
настоящото производство е от значение за изясняване волята на законодателя,
а именно дали се прави разлика между наложен запор по ЗОЗ в рамките на
принудително изпълнение по ГПК или на ДОПК, тъй като през този период
има успоредно съществуване на чл. 26,ал.3,т.1 и т.11 от ЗОЗ, като от
мотивите към законопроекта е видно, че такава разлика не се прави. Заявява,
че дуалната възможност за вписване на залог в Ц***, наложен в производство
по ДОПК, и по т.4 и по т.11 на чл. 26,ал.3 от ЗОЗ, следва да се отдаде на
непрецизна законодателна техника, а не на формулировка, която води до
различен правен ефект на вписването на запора по ЗОЗ, в зависимост от това
какво вземане се удовлетворява (по реда на ДОПК или на ГПК). Заявява, че
аргумент в тази насока са последващите изменения на ЗОЗ, направени със
ЗИДЗОЗ, обнародван в ДВ, бр.105/2016 г., с които разпоредбата на чл.
26,ал.3,т.11 не е възпроизведена. Счита, че за да се прецени дали вписаният
запор по реда на чл. 26,ал.3,т.1 от ЗОЗ създава посочената привилегия за
предпочтително удовлетворяване, следва да се анализира и относимата
уредба в ДОПК. Позовава се на нормите на чл. 193 и чл. 194 от ДОПК.
Заявява, че щом и при вписан по реда на ЗОЗ запор по чл. 193 от ДОПК
публичното вземане, във връзка с което е вписан запорът, няма привилегия по
ДОПК, равна на тази на заложния кредитор, то на по-силно основание това
публично вземане не се ползва и с особена привилегия по чл. 722,ал.1,т.1 от
ТЗ, дори в случая, когато то се удовлетворява в производството по
несъстоятелност, след изтичане на 6-месечния срок от откриването му, като
аргумент за това е и разпоредбата на чл. 724 от ТЗ. Твърди, че вписаните в
първичните регистри на ЗОЗ запори не разкриват по-различни
характеристики от обезпечителните запори, т.е. класически обезпечителни
мерки по ГПК и ДОПК, като с тях се забранява извършването на
разпоредителни действия от страна на длъжника с предмета на
обезпечителната мярка, а при нарушаване на тази забрана действията се
считат непротивопоставими на кредиторите, но въз основа на запора не
възниква право на предпочтително удовлетворение на кредитора при
6
осребряване на това имущество. Заявява, че аргумент в полза на извода, че
запор, вписан по реда на ЗОЗ, не създава особена привилегия за
предпочтително удовлетворение, което сочи на необходимостта от
корективно тълкуване на разпоредбата на чл. 722,ал.1,т.1 от ТЗ, е и
разпоредбата на чл. 37,ал.1 от Указ №883/24.04.1974 г. за прилагане на ЗНА
във връзка с чл. 9,ал.1 от ЗНА, съгласно която думи или изрази с утвърдено
правно значение се използват в един и същ смисъл във всички нормативни
актове. Заявява, че в случая нито в ЗОЗ, нито в ТЗ има специално правило,
което по аргумент от чл. 37,ал.2 от Указа да определят специален смисъл на
понятието „запор“, което да води до разлика в общоприетия смисъл на това
понятие така, както е посочено по-горе. Заявява, че допълнителното условие
по чл. 722 от ТЗ за вписване на запора по реда на ЗОЗ не води до различен
извод, тъй като ЗОЗ не предвижда подобен ефект, който да се свързва с
вписване на запора по партидата на залогодателя. Позовава се на аргументите,
изложени в определение № 519/15.11.2019 г. по т.д. № 515/2019 г. на ВКС,
ТК, 1 ТО.
С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че в случая
наложените обезпечителни мерки са такива по чл.121,ал.1 от ДОПК, като те
се налагат съгласно чл. 121,ал.2 от ДОПК с постановление и съгласно чл.
121,ал.4 от ДОПК могат да бъдат продължени при направено искане пред
административния съд. Посочва, че в доктрината и съдебната практика
съществува становище за корективно тълкуване на нормата на чл. 722,ал.1,т.1
от ТЗ, което отрича привилегирования характер на вземанията, обезпечени
със запор, вписан по реда на ЗОЗ, по съображения, основани на тълкуването
на чл. 12,ал.2 от ЗОЗ. Посочва, че се приема, че последица от вписването на
запора е противопоставимостта на правата на обезпечения кредитор по
отношение на кредитор, в чиято полза е учреден по-късно особен залог върху
запорираното имущество, а не привилегированото удовлетворяване на
кредитора с вписан обезпечителен запор от стойността на запорираните вещи,
доколкото в тази хипотеза, при принудително изпълнение заложният
кредитор има качеството на хирографарен, а не на обезпечен. Посочва, че така
възприетото тълкуване изхожда от целта на вписването на обезпечителните
мерки по реда на ЗОЗ, което не е насочено към възникване на право на
предпочтително удовлетворяване, а към разрешаване на конкуренцията
между различни способи на принудително реализиране на заложното право,
7
тъй като насочването на принудителното изпълнение по реда на ГПК или
ДОПК осуетява пристъпването към изпълнение от страна на заложния
кредитор, ако то не е вписано от заложния кредитор пред това по аргумент от
чл. 32а от ЗОЗ. Съдът споделя така възприетото от съдебната практика,
включително от съставите на ВКС, становище и стига до извода, че след като
от вписания по реда на ЗОЗ запор не произтича привилегия за
удовлетворяване вземане на кредитора, в чиято полза е вписан, от него не
възниква такова право на кредитора и в производството по несъстоятелност.
Съдът посочва, че възприетият извод се подкрепя и от уредбата на
обезпечителния запор в ГПК, от който произтича само качеството на
обезпечения кредитор на присъединен взискател, когато изпълнението е
насочено върху предмета на обезпечението, както и задължение на СИ да
запази припадащата му се от изпълнението сума и да му я предаде, след като
представи изпълнителен лист (чл. 459 от ГПК). Съдът посочва, че този извод
кореспондира и на разпоредбите на чл. 217,ал.1 и 3 и чл. 194,ал.5 от ДОПК,
които също не регламентират привилегия на вземанията, обезпечени със
запор, наложен от публичния изпълнител, както и от нормата на чл. 724 от
ТЗ, която третира като привилегировани само заложният и ипотекарният
кредитор, но не и кредиторът, в чиято полза е наложен обезпечителен запор.
Позовава се на определение № 519/15.11.2019 г. по т.д. № 515/2019 г. на ВКС,
ТК, 1 ТО.
С подадената въззивна жалба жалбоподателят Н** - гр. С. твърди, че
граматическото и систематично тълкуване на разпоредбата на чл. 722,ал.1,т.1
от ТЗ налага извод, че нормативно регламентираната привилегия на
вземанията, обезпечени със запор, се отнася единствено и само до
предпочтително удовлетворяване на вземания от получена сума при
реализация на обезпечение в конкретно производство по несъстоятелност.
Счита се, че направеният от окръжният съд извод, че привилегировани
вземания в производство по несъстоятелност са единствено вземания,
обезпечени с реални обезпечения (учредени залог и ипотека), като тази
привилегия не следва да бъде призната в производството по несъстоятелност,
е неправилен и не съответства на смисъла и съдържанието на разпоредбата на
чл. 722,ал.1,т.1 от ТЗ, която е императивна, не подлежи на стеснително
тълкуване и регламентира привилегията на вземания при реализация на
активи в самото производство по несъстоятелност, докато разпоредбите на
8
ГПК регламентират общия ред, по който ще се реализират запорираните
и/или възбранени активи по реда на индивидуалното принудително
изпълнение, а не по реда на универсалното принудително изпълнение,
каквото е производството по несъстоятелност. Счита се, че доколкото с
исковата молба на Н** са индивидуализирани по основания и размери
публичните вземания за данъци и са представени доказателства както за
наложен запор по реда ДОПК, така и за вписването на същия в Ц***, то
окръжният съд е следвало да предвиди поредност на удовлетворяване по чл.
722,ал.1,т.1 от ТЗ за вземанията в общ размер на 38 140,07 лв., от която сума
11 057,48 лв. са главници и 27 082,59 лв. са лихви.
С отговора на въззивната жалба синдикът А. излага съображенията,
изложени в отговора на исковата молба.
Съгласно разпоредбата на чл. 694, ал.2, т.1 от ТЗ, кредитор с неприето
вземане може да предяви иск за установяване съществуването на неприето
вземане, ако е направил възражение по чл. 690,ал.1 от ТЗ, но съдът е оставил
възражението му без уважение. Няма спор, че в случая ищецът Н** - гр. С. е
предявил вземанията си в производството по несъстоятелността на „О.“ООД
(в несъстоятелност)-гр. П., като за посочените в исковата молба вземания е
посочил и наличие на привилегия относно реда за изплащането им при
извършване на разпределение на осребрено имущество по чл. 722,ал.1,т.1 от
ТЗ, но те са приети от синдика с ред на удовлетвряване по чл. 722,ал.1,т.6 и
т.9 от ТЗ, кредиторът е направил възражение по чл. 690,ал.1 от ТЗ и то е
оставено от съда без уважение. Няма спор, че в тази хипотеза спорът следва
да бъде решен в производство по чл. 694 от ТЗ. Налице са, както бе
установено по-горе, а и това е безспорно, в случая процесуалните
предпоставки за надлежното упражняване на предявения от ищеца иск с
правно основание чл. 694, ал.2,т.1 от ТЗ.
Съгласно нормата на чл. 722,ал.1,т.1 от ТЗ, при извършване на
разпределение на осребреното в производството по несъстоятелността
имущество вземанията се изплащат в посочен ред, като вземанията,
обезпечени със запор, вписан по реда на ЗОЗ, се изплащат с първа привилегия
от получената сума при реализация на обезпечението. Няма спор, че в случая
от кредитора Н** - гр. С. посочените в исковата молба вземания са надлежно
предявени в производството по несъстоятелност с молба от 16.12.2021 г.,
9
представена с исковата молба по настоящото дело, като в молбата е посочено
наличието на наложен запор върху посочено имущество, вписан в Ц*** и е
изрично заявено искане за тях да се предвиди ред за удовлетворяване по чл.
722,ал.1,т.1 от ТЗ. Няма спор, че за обезпечаване на тези вземания, посочени
в представените ревизионен акт от 27.03.2018 г. и ревизионен акт от
17.04.2018 г. на ТД на Н**-П., съответно, в представената от кредитора
актуална справка за обезпечените вземания, с постановление от 17.10.2017 г.
на публичния изпълнител при ТД на Н**-П. за налагане на предварителни
обезпечителни мерки е бил наложен запор върху посочено имущество, като
действието на мярката е било продължено с определение от 1.02.2018 г. по
ЧАХД № 315/2018 г. на АдмС-Пловдив и с постановление от 10.04.2018 г. на
публичния изпълнител при ТД на Н**-П., както и че запорът е бил вписан в
Ц***, съответно, с вписания № ************** и № **************, видно
от представеното в копие удостоверение от Ц*** от 24.11.2021 г. Спори се
дали съгласно нормата на чл. 722,ал.1,т.1 от ТЗ в посочената нейна част за
тези вземания трябва да се предвиди те да бъдат изплащани при извършване
на разпределение на осребреното имущество преди всички останали
вземания, тъй като са обезпечени със запор, вписан по реда на ЗОЗ, от
получената сума при реализация на обезпечението или нормата по начало не
трябва да бъде прилагана в тази нейна част поради необходимост от нейно
тълкуване, наречено корективно. Нормата е ясна и не се нужда от тълкуване.
Няма съмнение и относно значението на употребения в нормата термин запор.
Волята на законодателя е напълно ясно изразена и тя е вземанията, които са
обезпечени със запор, вписан по реда на ЗОЗ, да се изплащат преди другите
вземания (посочени в чл. 722,ал.1,т.т.2-12 от ТЗ) от получената сума при
реализация на обезпечението при извършването на разпределение на
осребреното в производството по несъстоятелността имущество. Съгласно
разпоредбата на чл. 46,ал.1 от ЗНА разпоредбите на нормативните актове се
прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла,
който на-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и
на основните начала на правото на РБ. Тъй като в случая точният смисъл на
нормата е напълно ясен, то тя трябва да се прилага така, както е създадена от
законодателя, като не подлежи на тълкуване. Становище, че една норма не
следва да бъде прилагана, не обосновава корективно нейно тълкуване, а отказ
тя да бъде спазвана. Несъмнено е, че законодателят не е придал специален
10
смисъл на термина запор, употребен в нормата на чл. 722,ал.1,т.1 от ТЗ, а е
създал уредба, която е специфична за производството по несъстоятелността.
Несъмнено е, че нормата на чл. 26,ал.3,т.1 от ЗОЗ е предвиждала и
предвижда, че на вписване подлежи запор върху имущество по чл.4 от ЗОЗ,
т.е. несъмнено е, че запор по реда на ЗОЗ е следвало да се вписва и се вписва,
поради което не може да се каже и не се казва, че нормата на чл. 722,ал.1,т.1
от ТЗ, уреждаща случая на привилегията на вземане, обезпечени със запор,
вписан по реда на ЗОЗ, е лишена от съдържание. Извършваните от
законодателя промени в ЗОЗ и ДОПК след 2005 г. не са надлежен аргумент за
отказ от прилагане на нормата на чл. 722,ал.1,т.1 от ТЗ в частта относно
уредбата на изплащането на вземанията, обезпечени със запор, вписан по реда
на ЗОЗ, от получената сума при реализацията на обезпечението при
извършване на разпределение на осребрено имущество, тъй като е очевидно,
че законодателят не е извършил промяна и в нормата на чл. 722,ал.1,т.1 от ТЗ.
Също така уредбите на ГПК и ДОПК относно привилегиите на вземания,
обезпечени със запор, не могат да се приемат за надлежен аргумент нормата
на чл. 722,ал.1,т.1 от ТЗ да не бъде прилагана, тъй като тя несъмнено е
специална, създадена от законодателя за целите и в рамките на
производствата по несъстоятелност. В случая като е отказал да уважи
предявеният иск, окръжният съд не е тълкувал корективно разпоредбата, а е
отказал да се съобрази с нея и да я приложи, въпреки нейната безспорна
приложимост, при решаването на разглеждания правен спор. Затова
обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено, като
предявеният иск бъде уважен. Следва да се посочи, че в съдебната практика
са разглеждани и решавани случаи, при които съдът поради специфични
конкретни причини е приемал наличие на обстоятелства (в решение №
326/22.11.2018 г. по в.т.д. № 516/2018 г. на ПАС - наложен запор преди датата
на решението за откриване на производството по несъстоятелност по
предприето изпълнение по реда на ДОПК, но вписването по ЗОЗ е след датата
на решението за откриване на производство по несъстоятелност; в
определение № ***/7.04.2016 г. по ч.в.т.д. № ***/2016 г. на ПАС – сума,
набрана от публични продажби на движими веки на длъжника, извършени
след датата на вписване на служебния запор върху всички движими вещи по
чл. 4 от ЗОЗ, регистриран в Ц***, и разлика, набрана от суми, получени в
изпълнителните производства от извършена публична продан на недвижим
11
имот, както и от наложен запор на банкова сметка на длъжника, а също и от
продажби на движими вещи, които обаче са осъществени преди вписването в
Ц*** на запора), поради които не е признавал привилегия по чл. 722,ал.1,т.1
от ТЗ (какъвто не е настоящият случай), но не е отказвано нормата въобще да
бъде прилагана. С решение № 337/28.10.2016 г. по в.т.д. № 431/2016 г. на АС-
Пловдив апелативният съд е приложил разпоредбата на чл. 722,ал.1,т.1 от ТЗ,
като е отменил решение на окръжния съд и е уважил подадения от Н** иск.
Следва да се посочи, че определение № 519/15.11.2019 г. на ВКС по т.д. №
515/2019 г., ТК, 1 ТО е постановено именно във връзка с касационното
обжалване на посоченото по-горе решение № 326/22.11.2018 г. по в.т.д. №
516/2018 г. на ПАС, като разгледаният казус е във връзка с приемане, че
привилегията следва да е възникнала до датата на решението за откриване на
производство по несъстоятелност (постановлението на ТД на Н** за
налагането на запорите по реда на ДОПК е вписано в Ц*** след датата на
решенето за откриване на производство по несъстоятелност), в определението
на ВКС е изложено становище на правната теория, но въпрос за
необходимостта от корективно тълкуване на чл. 722,ал.1,т.1 от ТЗ,
респективно дали вземанията, обезпечени със запор, вписан по реда на ЗОЗ,
изобщо се ползват от привилегия в производството по несъстоятелност, не е
поставен от касатора и не е бил допуснат служебно от касационния съд,
съответно, няма произнасяне от ВКС по този въпрос. В определение № 50
492/26.09.2022 г. на ВКС по т.д. № 1209/2021 г., ТК, 1 ТО също не е поставен
и разгледан въпрос дали вземанията, обезпечени със запор, вписан по реда на
ЗОЗ, изобщо се ползват от привилегия в производството по несъстоятелност,
като и в този разгледан от съдилищата случай вписването на запора в Ц*** е
извършено след постановяването на решението за откриване на
производството по несъстоятелност. В определение № 295/27.05.2021 г. на
ВКС по т.д. № 1585/2020 г., ТК, 2 ТО, определение № 302/30.05.2022 г. на
ВКС по т.д. № 1327/2021 г., ТК, ТО и в определение № 238/10.05.2021 г. на
ВКС по т.д. № 1597/2020 г., ТК, 2 ТО също произнасянията са относно казуси,
при които въззивният съд е приел, че спорният по делото въпрос е дали
запорът на движими вещи, наложен по реда на ДОПК преди откриване на
производството по несъстоятелност на длъжника, но вписан след неговото
откриване, създава за кредитора Д., представлявана в производството от Н**,
привилегия за удовлетворяване по чл. 722,ал.1,т.1 от ТЗ. В разглеждания сега
12
казус вписването на запора в Ц*** е направено на 19.01.2021 г., преди
постановяването на решението за откриване на производството по
несъстоятелност на 21.10.2021 г., като окръжният съд е отхвърлил иска,
защото е приел, че вземанията, обезпечени със запор, вписан по реда на ЗОЗ,
изобщо не се ползват с привилегия в производството по несъстоятелност,
въпреки че нормата на чл. 722,ал.1,т.1 от ТЗ урежда такава привилегия.
Установява се, че въззивната жалба е основателна и следва да бъде
уважена, а решението на окръжния съд бъде отменено и предявеният иск бъде
уважен, като се признае за установено по отношение на „О.“ООД (в
несъстоятелност)-гр. П., че публичните вземания в общ размер на 38 140,07
лв., от които главници 11 057,48 лв. и лихви 27 082,59 лв., включени в
списъка, обявен под № ************** по партидата на „О.“ООД в
ТРРЮЛНЦ на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685,ал.1 от ТЗ, с
поредност по чл. 722,ал.1,т.6 и т.9 от ТЗ са с поредност на удовлетворяване по
чл. 722,ал.1,т.1 от ТЗ като обезпечени със запор, наложен по реда на ДОПК,
вписан в Ц*** преди откриване на производството по несъстоятелност.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.8 от ГПК в полза на Н** - гр. С.
като ищец и жалбоподател и в тежест на ответното търговско дружество
следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт. Съгласно нормата на
чл. 78,ал.8 във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл.25,ал.1 от НЗПП в размер на по 150 лв.
за всяка от двете съдебни инстанции или общо в размер на 300 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,ал.6 във вр. с чл. 694,ал.7 от ТЗ
държавната такса се определя върху ¼ от вземането, за което е предявен
установителният иск, като при предявяване на иска не се внася предварително
ДТ. Следователно дължимата ДТ за производството пред окръжния съд е (4%
от ¼ от 38 140,07 лв.) 381,40 лв., а за производството по въззивната жалба е
(2% от ¼ от 38 140,07 лв.) 190,70 лв., или общо 572,10 лв. и тази сума
ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати.
С оглед на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 397/1.12.2022 г. по т.д. № 436/2022 г. на ОС-
Пловдив, с което е отхвърлен искът с правно основание чл. 694 от ТЗ,
13
предявен от Н** - гр. С. срещу „О.“ООД (в несъстоятелност)-гр. П. и синдика
на дружеството А. Л. А. за признаване за установено, че публични вземания в
общ размер на 38 140,07 лв., от които главници от 11 057,48 лв. и лихви от
27 082,59 лв., включени в списъка, обявен под № ************** по
партидата на „О.“ООД в ТРРЮЛНЦ на приетите вземания, предявени в срока
по чл. 685,ал.1 от ТЗ, с поредност по чл. 722,ал.1,т.6 и т.9 от ТЗ са с поредност
на удовлетворяване по чл. 722,ал.1,т.1 от ТЗ, КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „О.“ООД (в
несъстоятелност)-гр. П., ул."Г. М." **, ет. *, ЕИК *********, че публичните
вземания в общ размер на 38 140,07 лв., от които главници 11 057,48 лв. и
лихви 27 082,59 лв., включени в списъка, обявен под № ************** по
партидата на „О.“ООД в ТРРЮЛНЦ на приетите вземания, предявени в срока
по чл. 685,ал.1 от ТЗ, с поредност по чл. 722,ал.1,т.6 и т.9 от ТЗ са с поредност
на удовлетворяване по чл. 722,ал.1,т.1 от ТЗ като обезпечени със запор,
наложен по реда на ДОПК, вписан в Ц*** преди откриване на производството
по несъстоятелност.
ОСЪЖДА „О.“ООД (в несъстоятелност)-гр. П., ул."Г. М." **, ет. *,
ЕИК ********* да заплати на Н** - гр. С., бул."Кн. Д." ** сумата 300 лв. за
разноски за юрисконсултско възнаграждение за защита на агенцията в
производството по спора пред окръжния съд и пред апелативния съд.
ОСЪЖДА „О.“ООД (в несъстоятелност)-гр. П., ул."Г. М." **, ет. *,
ЕИК ********* да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Апелативен съд – гр. Пловдив, бул. „* с.“167, БУЛСТАТ ********* сумата
572,10 лв. – държавна такса, дължима съгласно разпоредбата на чл. 694, ал.7
от ТЗ за производството по т.д. № 436/2022 г. на ОС-Пловдив и за въззивното
производство по в.т.д. № 179/2023 г. на АС-Пловдив, както и сумата 5 лв. за
ДТ за издаване на изпълнителен лист за събиране на горната сума при
невнасянето й от дружеството до влизане на настоящото решение в сила.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК пред
Върховния касационен съд – гр. София с касационна жалба в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
14
Членове:
1._______________________
2._______________________
15