Решение по дело №102/2024 на Административен съд - Кърджали

Производството е касационно по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 72, ал. 4 от ЗМВР.

Депозирана е касационна жалба от адв. А. С., действащ в качеството си на пълномощник на Б. Б. Ю. от [населено място], против Решение № 10/08.02.2024 г., постановено по АНД № 239/2023 г. по описа на Районен съд – Момчилград. Сочи, че със обжалвания акт била отхвърлена жалбата против Заповед за задържане на лице с рег. № 303зз-84/07.12.2023 г., издадена от *** при РУ – Момчилград.

Счита решението на Районен съд - Момчилград за необосновано, немотивирано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.

Оспорва изцяло изводите на първоинстанционния съд, с които са приети за неоснователни възражения на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспорената заповед.

Твърди, че в случая не е налице извършено престъпление от Б. Ю. като липсвали и доказателства в тази насока. Горното не било взето предвид от районният съд, който необосновано приел, че касаторът е извършил престъпление срещу свидетеля С..

Процесната заповед не била насочена към осуетяване прикриването на извършено престъпление, а и не можело да се приеме, че постановеното задържане е било с цел създаване на условия за предприемане и безпрепятствено провеждане на последващи процесуални действия по разследване срещу вероятния извършител на престъпление.

Въвежда доводи, че заповедта освен необоснована, се явявала и несъответна на целта на закона. От доказателствата по делото не можело да се установи каква е била конкретната цел за издаването на оспорената заповед и постановеното с нея задържане на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Счита, че осъщественото задържане не е било необходимо, тъй като не е било насочено към постигане на целта на закона, във връзка с която цел е и регламентирана възможността за прилагане на ПАМ „задържане за срок от 24 часа“. От установената по делото фактическа обстановка, хронологията и обстоятелствата по задържането, можело да се направи извод, че упражненото от полицейския орган правомощие сочело на използване на нормативно регламентираната възможност за налагане на администра­тивна принуда за цел, различна от законово установената.

Излага съображения, че процесното задържане било в разрез и с принципа на съразмерност, прогласен в чл. 6 от АПК, поради което правата на касатора били засегнати в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за постигане на която се предвиждало налагането на подобна мярка.

Предвид изложеното, моли съда да постанови акт, с който да отмени оспореното решение и вместо него да постанови друго, с което да отмени атакуваната Заповед за задържане на лице с рег. № 303зз-84/07.12.2023 г., издадена от *** при РУ – Момчилград. Претендира деловодни разноски.

В съдебно заседание, касаторът се представлява от пълномощника адв. С., който поддържа изцяло жалбата, по изложените в нея доводи.

Ответникът по касация – *** при РУ – Момчилград към ОДМВР – Кърджали, редовно призован, не се явява. Представлява се от пълномощника юрисконсулт С. Ч., който оспорва касационната жалба по основание. Излага съображения за законосъобразност на процесното задържане на касационния жалбоподател, респ. твърдения за законосъобразност и обоснованост на атакуваното решение на Районен съд – Момчилград. Моли съда да отхвърли жалбата и присъди юрисконсултско възнаграждение. Релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор В. счита, че касационната жалба е неоснователна и предлага решението на Районен съд - Момчилград да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Сочи, че оспорената заповед за задържане на лице е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, съдържаща всички необходими реквизити в т.ч. фактическите и правни основания за задържането и била в съответствие с целта на закона, респ. заповедта се явявала законосъобразна и обоснована, поради което правилно районният съд бил отхвърлил депозираната против нея жалба.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ касационен контрол, от страна по АНД № 239/2023 г. по описа на Районен съд - Момчилград, за която оспореното решение е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното Решение № 10/08.02.2024 г. по описа на Районен съд – Момчилград, е отхвърлена жалбата на Б. Б. Ю. от [населено място] срещу Заповед за задържане на лице с рег. № 303зз-84/07.12.2023 г., с която спрямо него е постановено задържане под стража за срок от 24 часа, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.

Първоинстанционният съд е приел, че оспорената Заповед за задържане на лице с рег. № 303зз-84/07.12.2023 г. е издадена от компетентен полицейски орган по смисъла на чл. 53 от ЗМВР, в изискуемата по чл. 74, ал. 1 от ЗМВР писмена форма и съдържа предвидените в ал. 2 на същия текст реквизити. При постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, респ. разяснени са правата на задържания и е спазена процедурата при задържането му. Заповедта била издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР като в същата била посочено, че задържането е във връзка с ***.

Съдът е приел, че към момента на издаване на оспорената заповед за задържане са били налице данни за извършено престъпление от страна на жалбоподателя, което обосновавало издаването й според разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. В мотивите си съдът е изложил съображения за характера на процесното задържане като ПАМ, като предпоставка за прилагането му било наличието на данни, от които можело да се направи обосновано предположение, че задържаното лице е извършило противоправно деяние. Съдът е изложил мотиви, че задържането като ПАМ е предприета от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност. Посочил е, че за прилагането на тази принудителна административна мярка законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето извършило евентуално престъпление по смисъла на НК. Достатъчно било само наличието на данни, обосноваващи правото на административния орган да наложи мярката, без да се поставят условия за точна квалификация на деянието, а още по-малко задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено. Такава мярка се налагала само във връзка на наличие на данни, обосноваващи евентуалната съпричастност на жалбоподателя към престъплението, но не и поради несъмненост на фактите, а единствено с оглед на тяхното изясняване.

Районният съд е изложил доводи, че задържането за срок от 24 часа по чл. 72 от ЗМВР като ПАМ налагало неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. В настоящия случай издаването на оспорената заповед и постановеното с нея задържане, имало превантивен характер, тъй като със същата се предотвратявало възможността лицето, което имало вероятност да е извършило престъпление, да се укрие или да извърши друго престъпление.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че оспореното решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с материалния закон и при липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, респ. подадената жалба против него се явява неоснователна.

По делото се установява, че касаторът Б. Б. Ю. е задържан за срок от 24 часа на 07.12.2023 г., във връзка със ЗМ № ***/*** г., за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК – ***.

Видно от докладна записка с рег. № ***/*** г. по описа на РУ – Момчилград, полицейските служители са посетили ресторант „***“ в [населено място] по повод получен сигнал ***. На мястото не установил пострадало лице, поради което посетили ФСМП – Момчилград, където се срещнали с пострадалия Е. Е. С. от [населено място], подал сигнала на телефон 112. В момента на същият била оказвана медицинска помощ, тъй като ***. С. обяснил, че ***, заедно със *** С. М. Р., посетили ресторант „***“, ***. В един момент до Е. се появил Б. Б. Ю. от [населено място], който ***.

Данни в подкрепа на горното се съдържат и в предоставените писмени обяснения на Е. Е. С..

От приложената по преписката докладна записка с рег. № ***/*** г., се установява, че на 07.12.2023 г. около *** часа е било предприето задържане на Б. Б. Ю. с [ЕГН] във вр. със ЗМ № ***/*** г. като лицето било ***. На зададения му въпрос за причините, заявил, че ***.

В писмените си обясненията Б. Б. Ю./л. 8 от АНД № 239/2023 г./ е посочил, че на 07.12.2023 г. бил извикан в РУ – Момчилград, където му задали въпроси относно мястото на което е бил в 11.20 часа, на което отговорил, че е бил в *** и не знае нищо.

Във връзка с въведените в жалбата доводи, настоящият съдебен състав намира за необходимо да изложи следното:

Задържането на лице, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, за срок не по-дълъг от 24 часа, представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания, която има за цел да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие. За прилагане на нормата е достатъчно наличието на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено от задържаното лице, без да е необходимо да се уточнява характерът на престъплението. Следва да се посочи, че понятието „данни” по смисъла ЗМВР е с различно съдържанието от понятието „достатъчно данни” по смисъла на чл. 207, ал. 1 от НПК, като при налагането на принудителната административна мярка „задържане до 24 часа” по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, е необходимо наличните данни да са достатъчни за извод, че задържаното лице има вероятност да е извършител на престъпление.

В конкретния случай от съдържащите се в административната преписка по оспорената заповед доказателства, се налага изводът, че към момента на издаване на процесната заповед за задържане на Б. Б. Ю. са били достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположение, че лицето е осъществило престъпление по раздел II от НК - „***“, както правилно е приел районният съд в мотивите на оспореното решение. В тази връзка следва да се отбележи, че относно обстоятелството, че именно касаторът е *** на Е. С. не е имало никакво разминаване в дадените от пострадалия сведения относно лицето, ***, както при обаждането на тел. 112, така и при посещението на служителите на РУ – Момчилград в ФЦСМП – Момчилград. На 07.12.2023 г. издателят на заповедта е провел беседа и със С. М. Р. – *** присъствала на инцидента, която въпреки, че не е могла да посочи поименно лицето, *** Е., е заявила, че ***, при което видяла *** Е. С., който заявил, че познава лицата, ***, но не бил в състояние да продължи разговора.

Действията на касатора са били внезапни и агресивни, което е видно, както от съдържанието на посочената по-горе докладна и обяснения на пострадалото лице, така и от свидетелските показания пред първоинстанционния съд. За законосъобразността на наложената принудителна административна мярка е необходимо към административната преписка да са налични данни, от които да се направи предположение, че лицето може да е извършило престъпление, като в конкретния случай обосновано и в съответствие с релевантните доказателства, е прието от районния съд, че такива данни са налице. С други думи от наличните доказателства по административната преписка е видно, че полицейският орган е разполагал с достатъчно обективни данни, водещи до предполагаемо инкриминирано поведение на касатора.

В разпоредбата на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР са изброени реквизитите, които следва да съдържа писмената заповед, с която се постановява задържане на лицето на основание чл. 72, ал. 1 от ЗМВР, като т. 2 въвежда императивното изискване да бъдат посочени фактическите и правните основания за задържането. В оспорената заповед за задържане е вписано като основанието за издаването й: „във връзка със ЗМ № ***/*** г., за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 – ***“. Посоченият в заповедта ЗМ е представен и приет в производството пред първоинстанционния съд и в материалите към него се съдържат доказателства, обосноваващи съпричастността на Б. Б. Ю. към деянието, за което е задържан. Предвид това и по аргумент от ТР № 16 от 1975 г. на ОС на ГК на ВС, съгласно което мотивите на органа може да се съдържат в относими към издаването на административния акт доказателства, след като същите са част от административната преписка и органът се е позовал на тях, настоящият състав намира, че по отношение на оспорената заповед е налице спазване на изискването за форма.

По изложените съображения касационният съд намира, че в конкретния случай, от събраните в хода на производството пред районния съд доказателства се установява наличието на предпоставките на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за издаване на процесната заповед, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Отново следва да се отбележи, че от данните по делото и представените доказателства се налага изводът, че полицейският орган, издал процесната заповед, е разполагал с достатъчно данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъпление по чл. 131, ал. 1 от НК.

За прецизност следва да се посочи, че за прилагане на процесната принудителна административна мярка не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин инкриминираното деяние и неговия извършител. Достатъчно е да съществува достоверна индиция за съпричастност на лицето към извършване на престъпление под някоя от формите, предвидени в Наказателния кодекс. Не е необходимо също, като условие за законосъобразност на акта на задържане, в резултат на задържането да бъде потвърдено участието на лицето в престъплението. В случая, както бе посочено по-горе, са били налице данни, обосноваващи преценката на полицейския орган, че е вероятно Б. Ю. да е извършил престъпление от общ характер, за което, с оглед конкретната фактическа обстановка и поведението на лицето, отличаващо се с агресивност на действията му, е било необходимо да бъде задържан.

Изцяло неоснователни са въведените в касационната жалба доводи за незаконосъобразност на оспореното решение. Без значение за законосъобразността на акта е и обстоятелството, че в заповедта не е описано лицето, на което е била нанесена телесната повреда. В тази връзка освен изложеното по-горе следва да се отбележи, че заповедта за задържане не е постановление за привличане или обвинителен акт за извършено престъпление, поради което изискванията на НПК за съдържанието на последните са неотносими в производството по налагане на ПАМ по реда на чл. 72 от ЗМВР.

Липсват допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от районния съд. В тази смисъл в производството пред първоинстанционния съд пълномощникът на жалбоподателя не е релевирал доказателствени искания. Липсват искания за ангажиране на свидетели или събиране на писмени доказателства, извън тези, които са изискани и приобщени в производството пред районния съд.

В настоящия случай няма основание да се приеме, че е било допуснато съществено нарушение на правото на защита на задържания, което да е до такава степен съществено, че да обоснове отмяната на ЗППАМ само на това основание.

Неоснователен е и доводът за нарушаване на принципа за съразмерност при упражняването на правомощията на административния орган. Съгласно чл. 6, ал. 2 от АПК, административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Съобразяването с цитираната разпоредба в случаите на прилагане на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. В случая „задържането за срок от 24 часа“ е оправдано, тъй като полицейският орган е имал конкретни данни, че задържането ще е в защита на обществения интерес, който е приоритетен пред правилото за зачитане на личната свобода.

Изпълнени в случая са и целите на ПАМ, визирани в чл. 22 от ЗАНН. Наличните данни сочат, че задържането е било необходимо и с цел предотвратяване извършването на престъпление от Б. Ю., както и това да извърши такова, с оглед данните за неговото поведение и агресивност.

Предвид горното, настоящият съдебен състав намира депозираната касационна жалба за неоснователна, респ. счита, че обжалваното решение на Районен съд – Момчилград не страда от посочените в касационната жалба пороци, поради което като законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото и с оглед надлежно въведеното искане от пълномощника на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, следва на основание чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва в полза на ОДМВР – Кърджали да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административният съд

 

 

 

 

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 10/08.02.2024 г., постановено по АНД № 239/2023 г. по описа на Районен съд – Момчилград.

ОСЪЖДА Б. Б. Ю. от [населено място], [улица], с [ЕГН], да заплати в полза на Областна дирекция на МВР – Кърджали, с административен адрес: [населено място], ***, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Решението е окончателно.