Р Е Ш Е Н И Е
№ / 03.2020г.
гр.Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ВТОРИ състав в открито съдебно заседание, проведено
на дванадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ирена П. ЧЛЕНОВЕ:
Наталия НЕДЕЛЧЕВА
Насуф
ИСМАЛ – мл.с.
при
секретаря Галина СЛАВОВА,
като
разгледа докладваното от съдия Н.
НЕДЕЛЧЕВА,
в. гр. дело №60/2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 ГПК.
Образувано е
по въззивна жалба на адв. К.Г. срещу решение №346/15.11.2019г., постановено по гр. дело
№1330/2018г. по описа на ПРС, с което съдът е приел за установено, че дължи на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, следните суми: в размер на
398,01лв., представляваща незаплатени лизингови вноски, от които: 106,21лв. по
Договор за лизинг от 11.03.2016г. за мобилен номер 0899/383102 за периода от
м.09/2016г. до м.02/2018г., и 291,80лв. по Договор за лизинг от 13.04.2016г. за
мобилен номер 0899/012988 за периода от м.09/2016г. до м.03/2018г., с абонатен
номер №*********, на осн. чл.422 от ГПК. Жалбоподателят счита, че решението е
недопустимо. Излага, че в исковата си молба ищецът е поискал от съда да признае
за установено по отношение на ответника, че има съществуващо вземане в размер
на 120.02лв. – за незаплатени далекосъобщителни услуги за абонамент № *********
за периода от 05.05.2016г. до 04.09.2016г., считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на сумата. Ищецът също
така е поскал да бъде постановено решение, с което да бъде осъден ответникът да
заплати на ищеца сума в размер на 398.01 лв., представляваща незаплатени лизингови
вноски. Съдът, от своя страна е постановил решение, с което признал за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в
размер на 398.01 лв., представляващ незаплатени лизингови вноски.
Жалбоподателят счита, че по този начин съдът е постановил решение, с което е
признал за основателен установителен иск, какъвто ищецът не е предявил, т.е.
съдът е разгледал непредявен иск, поради което решението му следва да се
обесили, а делото да се върне за произнасяне по предявения иск. По изложение
съображения моли обжалваното решение да бъде обезсилено като недопустимо. В
о.с.з. жалбата се поддържа.
Въззиваемата страна не е
депозирала писмен отговор.
След съвкупна преценка на всички събрани по делото
доказателства, с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, съдът приема за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и
е процесуално допустима.
По съществото на
спора, съдът съобрази следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от “Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********
срещу Ю.А.Ю., ЕГН **********, с която в условията на обективни кумулативно
съединяване са предявени два иска – иск с правно основание чл. 422, във вр. с
чл. 415 ГПК за установяване на вземането по издадена заповед за изпълнение до
размера на 120,02лв., която сума представлява цена на потребени и незаплатени
мобилни услуги и иск за заплащане на лизингови вноски в размер на 398.01 лв. на
осн. чл.79 ЗЗД. Ищецът излага, че по подадено от него заявление било образувано
ч. гр. дело №1007/2018г., 2 с-в по описа на PC Провадия, по което против
длъжника Ю.А.Ю. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение в размер
на 517.91 лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги. Във връзка с постъпило
възражение от длъжника по смисъла на чл.414 ГПК, ищецът предявява установителен
иск по чл. 422 ГПК за сумата 120.02лв. Ищецът твърди, че с ответника бил
сключен договор за мобилни услуги от 11.03.2016г., по силата на който
ответникът Ю.А.Ю. станал абонат на дружеството доставчик “Теленор България“ ЕАД
на мобилни услуги с клиентски номер №********* и титуляр по предпочетения
мобилен номер 0899/383102 с избрана абонаментна програма Стандарт+ 20,99лв., с
уговорен срок на действие до 11.03.2018г., като при възползване от
преференциални условия на Оператора абонатът е взел мобилно устройство TELENOR
модел Smart Plus II White на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски
в размер на 5.59лв. всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия
договор. Ответникът е взел втори
абонаментен план с предпочетен мобилен номер 0899/012988 по програма Нонстоп
29,99лв. с неограничени национални минути, съгласно Договор за мобилни услуги
от дата 13.04.2016г. с уговорен срок на действие до 13.04.2018г., като е бил сключен
и лизингов договор за мобилно устройство марка SAMSUNG
модел Galaxy J5 Black на изплащане на 23 месечни лизингови вноски в размер на
14,59лв. всяка. За потребените от ответника услуги за мобилни номера
0899/383102 и 0899/012988 за периода 05.05.2016г. до 04.09.2016г. Теленор е
издал фактура №**********/05.06.2016г. за отчетения период на потребление
05.05.2016- 04.06.2016г. на стойност 55.95лв., платима в срок 20.06.2016г.;
фактура №**********/05.07.2016г. за отчетения период на потребление 05.06.2016-
04.07.2016г. на стойност 35,77лв., 20,18 лв. - дължими лизингови вноски, и
55,95лв. - дължим, незаплатен баланс по предходната фактура
№**********/05.06.2016г., като общо дължимата сума по фактурата възлиза на
стойност 111,90лв., платима в срок 20.07.2016г. Срокът за плащане на третата
фактура №**********/05.07.2016г. е 20.07.2016г. Длъжникът е изпаднал в забава
на 21.08.2016г., плащане не е регистрирано, поради което на 25.07.2016г.
достъпът до услуги е преустановен. С кредитно известие №**********/05.08.2016г.
е извършена корекция по дълга, като е сторнирана сумата в размер на -12,06 лв.,
начислена е дължима се лизингова вноска в размер на 20,18лв., и е отразен
незаплатения баланс от предходния отчетен период в размер на 111,90 лв., при
което задължението за плащане възлиза на сума в размер на 120,02 лв., платима в
срок 20.08.2016г. Ищецът твърди, че предвид неизпълнението от страна на
ответника да заплати задължението си по издадената фактура, едностранно е бил
прекратен индивидуалния му договор, като датата на деактивация на е
25.07.2016г. Поради неизпълнението на абоната да
заплати в указаните срокове дължими към оператора месечни плащания, довело до
предсрочното прекратяване по вина на абоната на индивидуалния му абонамент за
ползвания мобилен номер, на основание чл.12, ал.2 от Общите условия към
договора за лизинг са обявени за предсрочно изискуеми лизинговите вноски,
дължими след месец 09/2016г, когато е издадена крайната фактура
№**********/05.09.2016г., съгласно уговорения погасителен план, както следва:
1. За устройство TELENOR модел Smart Plus II White, взето във връзка с мобилен
номер 0899/383102, се дължи цената в размер на 106,21лв. след месец 09/2016г.
Съответно периодът, за който са дължими предсрочно изискуемите лизингови
вноски, е от м.09/2016г. до м.02/2018г.; 2. За устройство SAMSUNG модел Galaxy
J5 Black, взето във връзка с мобилен номер 0899/012988, се дължи цената в
размер на 291,80лв. след месец 09/2016г. Съответно периодът, за който са
дължими предсрочно изискуемите лизингови вноски, е от м.09/2016г. до
м.03/2018г. По изложените съображения, ищецът моли
да бъде признато за установено по отношение на ответника Ю.А.Ю., с ЕГН: **********,,
че към него съществува изискуемо вземане на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********, в размер на 120,02лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги за
абонатен номер №********* за периода от 05.05.2016 г. до 04.09.2016г., считано
от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 41 ГПК до окончателното
плащане на сумата; да бъде осъден ответникът да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“
ЕАД, ЕИК ********* сума в размер на 398,01лв., представляваща незаплатени
лизингови вноски, от които: 106,21лв. по Договор за лизинг от 11.03.2016г. за
мобилен номер 0899/383102 за периода от м.09/2016г. до м.02/2018г., и 291,80лв.
по Договор за лизинг от 13.04.2016г. за мобилен номер 0899/012988 за периода от
м.09/2016г. до м.03/2018г., с абонатен номер №*********, като и направените по
делото разноски.
Чрез депозирания писмен отговор, ответникът
оспорва наведените твърдения както и основателността на предявените искове.
Назначеният от съда особен представител твърди, че ответникът не е полагал
подпис върху нито един от приложените заедно с исковата молба документи, за
които ищецът твърди, че носят подписа на Ю.А.Ю., а именно: Договор за мобилни
услуги от 11.03.2016г.; Договор за лизинг от 11.03.2016г.; Общи условия на
договор за лизинг от 11.03.2016г.; Запис на заповед от 11.03.2016г.;
Декларация-съгласие от 11.03.2016г.; Приложение - ценова листа от 11.03.2016г.;
Договор за мобилни услуги от 13.04.2016г.; Договор за лизинг от 13.04.2016г.;
Общи условия на договор за лизинг от 13.04.2016г.; Декларация-съгласие от
13.04.2016г.; Приложение - ценова листа от 13.04.2016г. Оспорва гореописаните
документи като неистински и счита, че същите не пораждат предвидените в закона
правни последици по отношение на ответника по делото. Оспорва верността на представените и изходящи от ищеца по делото
частни свидетелстващи документи, като твърди, че същите удостоверяват факти,
които не отговарят на истината. В случай, че се установи, че ответникът е
подписал оспорените документи, моли съдът да има предвид, че предявеният иск с
правно основание чл. 422, вр. чл. 415 от ГПК е недопустим, тъй като ищецът е
добавил ново основание, от които произтича вземането по издадената заповед за
изпълнение, което е недопустимо по силата на мотивите на т. 116 от Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014г. по Тълкувателно дело № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК. По силата на издадената Заповед за изпълнение
по ч.гр.д. № 1007/2018г. по описа на PC - Провадия, длъжникът Ю.А.Ю. следвало
да заплати сума в размер на 517.91лв., представляваща незаплатени
далекосъобщителни услуги по Договор за далекосъобщителни услуги от 11.03.2016г.
докато в обстоятелствената част на исковата молба, като основание, от което
произтича претенцията по иска, ищецът изрично е въвел и незаплащане на
далекосъобщителни услуги по Договор за мобилни услуги от 13.04.2016г. Общата
стойност на исковата претенция представлява математически сбор от незаплатени
вноски и по двата договора за мобилни услуги, което води до категоричен извод,
че ищецът е добавил ново основание, от което произтича вземането по издадената
заповед за изпълнение, което е недопустимо при предявяване на иск правно основание
чл. 422, вр. чл. 415 от ГПК.
Варненският окръжен съд, след преценка на приложените и
относими към правния спор доказателства, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Производството е по реда на чл.422 ГПК.
Между
страните липсва спор, че по частно гр. дело №1007/18 г. по описа на ВРС е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК №667, с която е разпоредено длъжникът Ю.А.Ю.
да заплати на „Теленор България“ ЕАД сумата от 517.91 лв., представляваща
далекосъобщителни услуги по договор от 11.03.2016г., потребени в периода от
21.09.2016г. до 31.07.2018г., лихва в размер на 97.72 лв., представляваща
законна лихва върху главницата, като и сумата от 205лв.- разноски в заповедното
производство.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал.5 ГПК.
В срока по чл. 415, ал.4 ГПК, а именно на 15.10.2018г.,
заявителят е депозирал исковата си молба в съда.
Предвид изложеното, същата се явява подадена в срок и
допустима, поради което подлежи на разглеждане по същество.
С оглед събраните по делото писмени доказателства, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
За да се произнесе, съдът съобрази следното страна:
От представеното
по делото копие е видно, че между страните е бил сключен договор за мобилни
услуги от дата 11.03.2016г., по силата на който ответникът Ю.А.Ю. е станал
абонат на мобилния оператор „TEJIEHOP БЪЛГАРИЯ“ ЕАД за доставка на мобилни
услуги с клиентски номер №********* и титуляр по предпочетения мобилен номер
0899/383102 с избрана абонаментна програма Стандарт+ 20,99лв., с уговорен срок
на действие до 11.03.2018г., като при възползване от преференциални условия на
Оператора абонатът е взел мобилно устройство TELENOR модел Smart Plus II White
на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 5.59лв. всяка,
съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор.
Подписан е втори
Договор за мобилни услуги от дата 13.04.2016г. с предпочетен мобилен номер
0899/012988 по програма Нонстоп 29,99лв. с неограничени национални минути, с
уговорен срок на действие до 13.04.2018г., във връзка с който е бил сключен и
лизингов договор, като абонатът е взел мобилно устройство марка SAMSUNG модел
Galaxy J5 Black на изплащане на 23 месечни лизингови вноски в размер на
14,59лв. всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор.
Видно от
представената фактура №**********/05.06.2016г. за отчетения период на
потребление 05.05.2016- 04.06.2016г. с начислена за периода сума за разговори и
месечни абонаменти в размер на 55.95лв., платима в срок 20.06.2016г.
Издадена е и
фактура №**********/05.07.2016г. за отчетения период на потребление 05.06.2016-
04.07.2016г. с начислена за периода сума за плащане в размер на 35,77лв., 20,18
лв. - дължими лизингови вноски, и 55,95лв. - дължим, незаплатен баланс по
предходната фактура №**********/05.06.2016г., като общодължимата сума по
фактурата възлиза на стойност 111,90лв., платима в срок 20.07.2016г.
С Кредитно
известие №**********/05.08.2016г. е извършена корекция по дълга, като е
сторнирана сумата в размер на -12,06 лв., начислена е дължима се лизингова
вноска в размер на 20,18лв., и е отразен незаплатения баланс от предходния
отчетен период в размер на 111,90 лв., при което задължението за плащане
възлиза на сума в размер на 120,02 лв., платима в срок 20.08.2016г.
Видно от
заключението на ССЕ, изслушано в о.с.з., проведено на 12.09.2019г. , неоспорено
от страните и кредитирано от съда като обективно и компетентно изготвено, се
установява, че на клиент № ********* с титуляр Ю.А.Ю.
ЕГН ********** са издадени фактури за месечни такси и пакетни отстъпки за
мобилен номер 0889/012988 и за мобилен 0899/383102, както и за лизинг за
закупени мобилни телефонни апарати за първият номер на 14,59 лв. месечно, а за
вторият номер в размер на 5,59 лв. месечно, или общо х 20,18 лв. месечно от
„Теленор България“ ЕАД. По тези фактури
няма извършвани плащания. Задължението общо по всички фактури само за месечни
такси за мобилни услуги общо с вкл.ДДС се равнява на 59,48 лв. Задължението по лизингови вноски
общо се равнява на 60,54 лв. Общата стойност на дълга се равнява на 120.02 лв..
Общата стойност на месечните вноски съгласно погасителният план е за 23 бр.
месечни вноски х 5,59 лв. Една вноска е била заплатена и остават дължими още 22
бр. вноски, от които фактурирани задължения по предходните фактури за 3 бр.
вноски и оставали дължими още 19 бр. вноски. Дължимите лизингови вноски за
цената на устройство TELENOR модел Smart Plus II взето във връзка с абонамента за мобилен номер
0899/383102, след месец 08/2016г. в който е издадена Крайната фактура №
**********, съгласно погасителния план по договора за лизинг от дата
11.03.2016г. е бил за оставащите неплатени 19 бр. месечни вноски х 5,59 лв. или
на обща стойност 106,21 лв. Общата стойност на месечните вноски съгласно
погасителният план е за 23 бр. месечни по 14,59 лв. От тях са били фактурирани
задължения по предходните фактури за 3 бр. вноски и дължими още 20 бр. вноски.
Дължимите лизингови вноски за цената на устройство TELENOR модел Galaxy J5 Blасk, във връзка с абонамента за мобилен
номер 0899/012988, след месец 08/2016г. месеца, в издадена Крайната фактура №
**********, съгласно погасителния план по договора за договора за лизинг от
дата 13.04.2016г. е бил за оставащите 20 бр. месечни вноски х 14,59 лв. или на
обща стойност 291,80 лв.
За да се произнесе, съдът съобрази
следното:
Производството
по иска за установяване съществуването на вземането по реда на чл. 422 ГПК, се
характеризира със свои специфики. Производството по този установителен иск
се развива в предметните и субективни
предели на издадената заповед за изпълнение. Исковият съд дължи служебна
проверка за наличието на процесуалните предпоставки, обуславящи допустимостта
на производството с правно основание чл. 422 ГПК- дали заявеното в исковата
молба вземане съответства на това, за което на ищеца е издадено изпълнително
основание, налице ли е съвпадение на страните в заповедното и исковото
производства, спазен ли се срока за подаване на възражение по чл. 414 ГПК и
този за предявяване на установителен иск.
Безспорно е, че производството, развиващо се по реда на чл. 422 ГПК е
продължение на заповедното, в хода на което е била издаден оспорената заповед.
Също така обаче следва да се отбележи, че в производството по иска по чл. 422 ГПК компетентният съд съобразно разпоредбата на чл. 129 ГПК следва да провери
редовността на предявения установителен иск.
В исковата си молба, ищецът излага, че
вземането му произтича от неизпълнението от ответника на задължението си да
заплати потребени, но незаплатени мобилни услуги, като уточнява, че
установителният иск по чл. 422 ГПК е за сумата от 120.02 лв., а в условията на
обективно кумулативно съединяване предявява и осъдителен иск за заплащане на
лизингови вноски в размер на 398.01 лв. на осн. чл.79 ЗЗД
Във връзка с
оспорването на ответника, чрез неговия особен представител, на представените с
исковата молба писмени доказателства следва да се отбележи, че съобразно
разпоредбата на чл. 193, ал.3 ГПК, тежестта за доказване неистинността на
документа пада върху страната, която го оспорва. Доколкото се касае за частен
документ, носещ подписа на страната, която го оспорва, а именно ответникът, то
тежестта за доказване на неистинността на договорите е негова, но доказателства
в тази насока по делото не са ангажирани от негова страна.
С оглед приетите по делото писмени
доказателства, съдът приема за безспорно установено, че в процесния период
ответникът е ползвал мобилни услуги, предоставени му от ищеца в качеството му на
мобилен оператор за мобилен номер 0889/012988 и за мобилен 0899/383102.
За два
последователни отчетни периода са му били издаден две фактури, задълженията по
които са останали незаплатени.
Ответникът не
твърди, нито представя доказателства, че е заплатил сумите, дължими по фактура
№**********/05.06.2016г. и №**********/05.07.2016г., които с оглед заключението
на в.л. съдът приема, че възлизат на обща стойност 120.02 лв.
Доколкото
заповедта по чл. 410 ГПК е издадена за сумата от 517.91 лв, а установителният
иск е предявен само за сумата от 120.02 лв. и за тази част се явява
основателен, то в останалата част производството по установителния иск следва
да бъде прекратено.
Компетентен да
обезсили заповедта за изпълнение, издадена по чл.410, съответно по чл.417 ГПК,
и да обезсили изпълнителния лист по чл.418 ГПК при прекратяване на
производството по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, е съдът в исковото
производство, който е постановил определението за прекратяване. Обезсилването
на заповедта за изпълнение и изпълнителният лист следва да се постановят
едновременно с определението за прекратяване на производството по иска.
Съобразно
приетото в т. 11а на Тълкувателно решение №4/2013 от 18.06.2014 год., в производството по иска,
предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, е допустимо да се приемат
за съвместно разглеждане друг иск на ищеца – чл.210, ал.1 ГПК, насрещен иск –
чл.211 ГПК, инцидентен установителен иск – чл.212 ГПК, ако са налице условията
за приемането им за съвместно разглеждане с иска по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК.
Следователно, не
са налице пречки да бъде приет и съответно разгледан и предявеният в условията
на обективно кумулативно съединяване осъдителен иск за заплащане на сумата от
398,01лв., представляваща незаплатени лизингови вноски, от които: 106,21лв. по
Договор за лизинг от 11.03.2016г. за мобилен номер 0899/383102 за периода от
м.09/2016г. до м.02/2018г., и 291,80лв. по Договор за лизинг от 13.04.2016г. за
мобилен номер 0899/012988 за периода от м.09/2016г. до м.03/2018г., с абонатен
номер №*********, като и направените по делото разноски.
По този иск съдът
съобрази следното:
Незаплащането на
дължимите суми за използване на мобилни услуги в определените за това срокове е
довело до едностранно прекратяване на договора от мобилния оператор, като
датата на деактивация на процесния абонамент е била 25.07.2016г.,
При предсрочното
прекратяване по вина на абоната на индивидуалния му абонамент за ползвания
мобилен номер, на основание чл.12, ал.2 от Общите условия към договора за
лизинг предсрочно изискуеми стават месечните вноски и други плащания. В случая,
са обявени за предсрочно изискуеми лизинговите вноски, дължими след месец
09/2016г, за които е издадена крайната фактура №**********/05.09.2016г.,
съгласно уговорения погасителен план, както следва: За устройство TELENOR модел
Smart Plus II White, взето във връзка с мобилен номер 0899/383102, се дължи
цената в размер на 106,21лв. след месец 09/2016г. Съответно периодът, за който
са дължими предсрочно изискуемите лизингови вноски, е от м.09/2016г. до
м.02/2018г. За устройство SAMSUNG модел Galaxy J5 Black, взето във връзка с
мобилен номер 0899/012988, се дължи цената в размер на 291,80лв. след месец
09/2016г. Съответно периодът, за който са дължими предсрочно изискуемите
лизингови вноски, е от м.09/2016г. до м.03/2018г.
Предвид което,
съдът намира, че искът е доказан и следва да бъде уважен за сума в обща размер
на 398,01лв., които ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца на
осн. чл. 79 ЗЗД вр. чл. 12 от Общите условия към договора.
Предвид горните
изводи на съда, жалбата се явява частично основателна.
Първоинстанционното
решение следва да бъде обезсилено в частта, с която предявеният иск по чл. 422 ГПК е уважен за сумата над 120.02 лв. Производството следва да бъде прекратено
в тази част поради липсата на предявен иск за горницата до 517.91лв., и
съответно -издадената заповед по чл. 410 ГПК – обезсилена в тази част.
Следва да се
постанови осъдителен диспозитив по иска по чл. 79 ЗЗД, какъвто
първоинстанционният съд е приел за съвместно разглеждане, не е разгледал и
уважил като установителен. Когато първоинстанционният съд е разгледал
непредявен иск, въззивният съд следва да го разгледа по същество предявения иск
и да се произнесе по неговата основателност ако допустим.
По разноските
съдът съобрази следното:
В заповедното
производството заявителят е претендирал разноски в размер на 205лв. при заявена
сума в общ размер на 615.63лв., а установителният иск-предявен и уважен в
настоящото производство е за 120,02лв. Следователно, съобразно уважената част
от иска му се дължат разноски за заповедното производство в размер на 40лв.
Предявеният осъдителен иск за заплащане на сумата от 398,01лв. е основателен,
предвид което на ищеца се дължат разноски в размер на 755лв., включващи
разноски за държ. Такса, адв. възнаграждение, депозит за особен представител и
депозит за ССЧЕ.
Никоя от страните
не е претендирала присъждане на разноски пред настоящата инстанция, с оглед на
което съдът намира, че такива не следва да бъде присъждани за въззивното производство.
Водим от горното и на осн. чл. 269 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение №346/15.11.2019г.,
постановено по гр. дело №1330/2018г. по описа на Провадийски районен съд, с което
е признато за установено в отношенията между страните, че Ю.А.Ю., с ЕГН: **********, с постоянен адрес:*** дължи на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, вписано в ТР при
АВп, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Младост“, ж.к. „Младост 4“ Бизнес парк София, сграда 6 в ЧАСТТА
за разликата над
сумата от 120.02 лв., за незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен
номер №********* за периода от 05.05.2016 г. до 04.09.2016г., считано от датата
на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК до окончателното плащане на
сумата, за която е издадена заповед №667/09.08.2018г. по ч. гр. дело №
1007/18г. по описа на ПРС, и ПРЕКРАТЯВА производството по иска по чл.
422 ГПК за сумата над 120.02 лв. до 517.91 лв., представляваща
далекосъобщителни услуги по договор от 11.03.2016г., потребени в периода от
21.09.2016г. до 31.07.2018г., лихва в размер на 97.72 лв.
ОБЕЗСИЛВА
Заповед №667/09.08.2018г., издадена по ч. гр. дело № 1007/18г. по описа на ПРС,
за разликата над 102.02 лв. до 517.91 лв., представляваща далекосъобщителни
услуги по договор от 11.03.2016г., потребени в периода от 21.09.2016г. до
31.07.2018г., лихва в размер на 97.72 лв.
ОСЪЖДА Ю.А.Ю., с ЕГН: **********, с постоянен адрес:*** ДА ЗАПЛАТИ на ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, вписано в ТР при
АВп, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Младост“, ж.к. „Младост 4“ Бизнес парк София, сграда 6, сумата от 398,01/ триста деветдесет и осем лв. и 01 ст./ лв.,
представляваща незаплатени лизингови вноски, от които: 106,21лв. по Договор за
лизинг от 11.03.2016г. за мобилен номер 0899/383102 за периода от м.09/2016г.
до м.02/2018г., и 291,80лв. по Договор за лизинг от 13.04.2016г. за мобилен
номер 0899/012988 за периода от м.09/2016г. до м.03/2018г., с абонатен номер
№*********, на осн. чл. 79 ЗЗД.
ОСЪЖДА
Ю.А.Ю., с ЕГН: **********, с постоянен адрес:*** ДА ЗАПЛАТИ на ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, вписано в ТР при АВп, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, район „Младост“, ж.к. „Младост 4“ Бизнес парк София,
сграда 6 сумата от 795.00 /седемстотин
деветдесет и пет./ лв. на осн. чл. 78,
ал.1 ГПК за първоинстанционното и заповедното производство.
Не
присъжда разноски за въззивното производство
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: