№ 167
гр. Бургас , 02.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII СЪСТАВ в публично заседание на
седми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20212120201542 по описа за 2021 година
., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на Ч. И. Г. с ЕГН: **********, адрес:
гр. Бургас, ж.к. „Зорница“, бл. 40, ет. 7, ап. 1, съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „*“ № 18, ет. 3,
офис № 6, чрез адв. П.Н., срещу Наказателно постановление № 20-0769-001570/28.05.2020г.,
издадено от Началник група, Сектор ‚Пътна полиция“ към ОДМВР-Бургас, с което на
жалбоподателката за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.3, пр.1
ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 6 месеца и за нарушение на чл. 100, ал.1, т. 1 от ЗДвП,
на основание чл. 183, ал.1, т. 1, пр.2 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 10 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
адв. П.Н., който посочва наличие на допуснати процесуални нарушения в производството.
Също така посочва, че липсва субективна страна на деянието, тъй като жалбоподателката не
била информирана, че е прекратена регистрацията на автомобила.
Административнонаказващият орган, надлежно призован, не изпраща представител.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните,
приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2
ЗАНН. Видно от разписката НП е връчено на жалбоподателят на 22.02.2021г., а жалбата е
депозирана на 26.02.2021г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът
след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
Лицето Ч. И. Г. придобила лек автомобил „БМВ Х3 Драйв 20Д““ с рег. № * на
1
04.12.2019 г. (л. 27), но не подала заявление в Сектор „ПП“ за промяна на регистрацията в
законоустановения срок, поради което и регистрацията на автомобила била служебно
прекратена на 04.02.2020 г.
На 17.04.2020 г., около 21.50 часа, жалбоподателката управлявала горепосочения лек
автомобил в гр. Бургас, ж.к. „Изгрев“, до бл. 41 в посока бл. 39, като била спряна за
проверка от полицейски патрул, в състава на който влизал и св. К.М.. Последният направил
справка за автомобила, при което установил, че същият е с прекратена регистрация. Също
така жалбоподателката не носила контролен талон към СУМПС.
За констатираното на място св. М. съставил АУАН № 692048/20.04.2020г.,
квалифицирайки тези факти като нарушения по чл. 140, ал.1 и чл. 100, ал. 1, т. 1от ЗДвП.
Актът бил предявен на нарушителя, който го подписал без възражения и получил препис от
него.
На 21.05.2020 г. прокурор при БРП отказал да образува досъдебно производство.
Въз основа на АУАН, на 28.05.2020г. било издадено и атакуваното НП, в което била
пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият
орган взел предвид фактите, установени от разследването по случая и решил, че с
поведението си Г. е осъществила състава на нарушенията по чл. 140, ал.1 и чл. 100, ал. 1, т. 1
от ЗДвП, поради което и на основание чл. 175, ал.3, пр. 1 ЗДвП му наложил
административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева и административно наказание
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, както и глоба в размер на 10
лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта
за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено
средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява
гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на
актосъставителя, които са еднопосочни и безпротиворечиви и които съда кредитира изцяло.
Фактическата обстановка, като цяло не се оспорва и от жалбоподателката, като се заявява,
че не е била наясно с това, че регистрацията е била служебно прекратена.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез
него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателят, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник група,
Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-гр.Бургас. АУАН е съставен от компетентно
(териториално и материално) лице – младши автоконтрольор, който безспорно е длъжностно
лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е
2
компетентен да съставя АУАН за нарушения по този закон. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е
било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН,
а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
Вмененото във вина на жалбоподателката нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща й да разбере в какво е обвинена и срещу какво да се защитава. В чл. 140, ал. 1
от ЗДвП е посочено, че МПС следва да бъдат регистрирани, като се предвижда санкция за
управление на нерегистрирано МПС в приложената от АНО санкционна разпоредба. И в
АУАН, и в НП ясно е посочено, че лицето управлява МПС, което не е регистрирано, като
регистрацията на същото е била служебно прекратена на 04.02.2020 г. Иначе казано,
посочени са всички съставомерни признаци на вменените деяния.
Съставът намира възражението, че административнонаказателното производство било
вече прекратено за неоснователно. Производството е било образувано със съставяне на
АУАН, съобразно чл. 36, ал. 1 от ЗАНН. След това няма пречка материалите да бъдат
изпратени за преценка на прокуратурата дали има извършено престъпление, при което обаче
не настъпва автоматично прекратяване на административнонаказателното производство.
Следва да има изрична резолюция в тази насока съгласно чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, която
липсва. Същевременно, след като прокурорът е отказал да образува досъдебно
производство, не се е стигнало да наличие на две висящи производства за едно и също
деяние. След отказа на прокурора материалите са върнати на АНО именно за продължаване
на производствените действия. Само в случай, че има резолюция за прекратяване от страна
на АНО, то при връщането на материалите би била приложима разпоредбата на чл. 36, ал. 2
от ЗАНН. В този смисъл е и съдебната практика, която приема, че при липса на изрично
прекратяване на административно наказателното производство при изпращане на
материалите на прокуратурата, продължава да тече шестмесечния срок за издаване на НП по
чл. 34, ал. 3 от ЗАНН именно защото производството продължава да е висящо- Решение №
777 от 18.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 508 / 2019 г. на XVI състав на Административен
съд – Бургас, Решение № 2225 от 28.11.2018 г. по к. адм. н. д. № 2296 / 2018 г. на XV
състав на Административен съд - Бургас и Решение № 748 от 07.05.2014 г. по н. д. № 361
/ 2014 г. на Административен съд – Бургас и др.
В обобщение, в случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното
НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателката не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
водещи до порочност на административнонаказателното производство против нея.
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал.1 ЗДвП – по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и
са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. От своя
страна, съгласно разпоредбата на чл. 143, ал.15 ЗДвП (в сила от 27.12.2017г.) – служебното
прекратяване на регистрацията настъпва автоматично, ако новият собственик не изпълни
задължението си в двумесечен срок от датата на покупко-продажбата да пререгистрира
автомобила на свое име.
В конкретния случай автомобилът е бил собственост на лицето Ч.Г., която е следвало
да го регистрира, но не го е сторила. Регистрацията е била прекратена служебно, като не се
установява собственикът да е уведомяван за това.
Иначе казано, налице са всички признаци на нарушението от обектива страна.
Съставът намира, че е налице и виновно поведение. За да е налице административно
3
нарушение от субективна страна, следва деянието да било извършено виновно - т.е.
подведеното под отговорност лице да е наясно с фактите и обстоятелствата относно състава
на вмененото му деяние и да го извърши, било то умишлено или непредпазливо /съгласно
указаното в чл. 7, ал. 1 от ЗАНН/.
Регистрацията на автомобила е била служебно прекратена от административния орган
на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба, прекратяването на
регистрацията се извършва с отбелязване в автоматизираната информационна система, като
не е предвидено задължението да се уведомява новия собственик на автомобила, да се
отнеме свидетелството за регистрация и да се свалят регистрационните табели. Такива
задължения не са предвидени и в Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет,
спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от
тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Загл. изм.
и доп. - ДВ, бр.105 от 2002г., изм., бр.67 от 2012г., бр.20 от 2018г.), за разлика от другите
случаи на служебно прекратяване на регистрацията.
Служебното прекратяване на регистрацията на автомобила, на основание чл.143, ал.15
от ЗДвП е законовата последица от неизпълнението на задължението да се регистрира
закупеният автомобил, в предвидените срокове. Ето защо, Г., управлявайки собствения си
автомобил, след като е знаела, че не е изпълнила това си задължение, е била наясно с
предвидените от закона последици. Нормата на чл.140 от ЗДвП не изисква конкретна форма
на вина, за да се счете нарушението за съставомерно, т.е. то може да бъде извършено както
при умисъл, така и при непредпазливост. Съгласно чл.7, ал.2 от ЗАНН, непредпазливите
деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, като в настоящия случай
разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДвП не изключва наказуемостта при тази форма на вината.
В този смисъл, следва да се приеме, че жалбоподателката е осъществила състава на
вмененото й нарушение на нормата на чл.140, ал.1 от ЗДвП и правилно е ангажирана
нейната административнонаказателната отговорност, на посоченото основание.
В горепосочения смисъл е и съдебната практика- Решение № 464 от 25.03.2021 г. по
к. адм. н. д. № 495 / 2021 г. на XIX състав на Административен съд – Бургас, Решение №
290 от 24.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 121 / 2021 г. на XIX състав на Административен
съд – Бургас и други.
Наложената от АНО санкция е в минимално предвидения от закона размер, като съдът
няма възможност да я определи в по-нисък размер.
Съдът намира, че е доказано и извършване на нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП. След запознаване с АУАН, актосъставителят изложи част от фактологията, която си
спомня по отношение на деянието, по което основно се спори. По мнение на съда това е
достатъчно да се приеме, че действително констатациите отразени в АУАН, че
жалбоподателката не е носила в себе си контролен талон към СУМПС са верни и отговарят
на истината. Липсата на спомен у актосъставителя е лесно обяснима с характера на
извършваната от него дейност и изминалия период от време. За това нарушение законът е
предвидил санкция в нормата на чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, която сочи, че се наказва с глоба
10 лв. водач, който не носи определените документи - свидетелство за управление,
контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно
средство. Санкцията е определена в законовия размер.
Не са налице обстоятелства, които да обоснавават квалифицирането на извършеното
като маловажен случай съгласно чл. 28 от ЗАНН, още повече, че се касае за извършването на
две нарушения.
4
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателката, като в хода на
производството са ангажирани доказателства за наличие на виновното извършване на
вменените нарушения, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се
потвърди.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл. 1 ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0769-001570/28.05.2020г.,
издадено от Началник група, Сектор ‚Пътна полиция“ към ОДМВР-Бургас, с което на Ч. И.
Г. с ЕГН: **********, адрес: гр. Бургас, ж.к. „Зорница“, бл. 40, ет. 7, ап. 1, съдебен адрес: гр.
Бургас, ул. „*“ № 18, ет. 3, офис № 6, чрез адв. П.Н., за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП,
на основание чл. 175, ал.3, пр.1 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца и за
нарушение на чл. 100, ал.1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.1, т. 1, пр.2 ЗДвП е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 10 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5