Р Е Ш
Е Н И Е
№……………………., гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. ВАРНА -
ІV касационен състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети януари две
хиляди и двадесети първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА ПЕКОВА
ЙОРДАН ДИМОВ
при участието на секретаря
Ангелина Георгиева и прокурора от ВОП Александър Атанасов, като разгледа
докладваното от председателя касационно адм. дело № 2640 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН, вр. чл.208 и сл. от АПК и чл.348 от НПК.
Образувано е по изпратена по реда на чл.133, ал. 6 от АПК
с определение № 147827.11.2020 г.
на ВАС касационна жалба на дирекция „Инспекция по труда“ - Добрич, подадена
чрез старши юрисконсулт Г.Н., срещу решение № 260007 от 16.09.2020 г.,
постановено по нахд № 190/2019 г. на Районен съд – Балчик, с което е отменено
наказателно постановление /НП/ № 08-000528/306 от 14.11.2017 г. на директора на
дирекция „Инспекция по труда“- Добрич.
Релевира се допуснато нарушение
на закона - касационно основание по чл. 348 , ал. 1 , т. 1 от НПК във вр. с чл.
63 от ЗАНН. Оспорва се изводът на въззивния съд за наличие на допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че при изписване на датата
на извършване на нарушението е допусната явна фактическа грешка. Посочва се
също, че жалбоподателят е бил запознат с фактите и се е защитавал срещу тях в
хода на административнонаказателното производство. Излагат се твърдения, че
ясно и точно в АУАН и НП е посочено какво е извършеното нарушение. Единственото
релевантно обстоятелство по случая е полагане на труд от гражданин на Република
Молдова без разрешение от Агенция по заетостта за достъп до пазара на труда.
Отправеното искане към съда е да
се отмени решението на Районен съд
гр.Балчик и да се потвърди НП. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание представител
за касатора не се явява.
Ответната страна – „ВМ
Мениджмънт“ ООД, не изпраща представител в съдебно заседание, но депозирано
писмено становище за правилност на обжалвания съдебен акт . Отправеното
искане към съда е да потвърди решението
на БРС.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност,
съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от
фактическа и правна страна:
Подадената касационна жалба е
допустима, тъй като изхожда от процесуално легитимирано лице – страна в
производство пред предходната съдебна инстанция и е подадена при спазване на
разписаните процесуални срокове по упражняване правото на жалба, а при
разглеждането й по същество касационният съд прецени същата за основателна поради следните съображения:
Производството пред Районен съд -
Балчик е образувано по жалба на „ВМ Мениджмънт“ ООД срещу НП № 08-000528/306 от
14.11.2017 г. на директора на дирекция „Инспекция по труда“- Добрич, с което на
основание на основание чл. 77, ал. 1 и чл. 13,
ал.1 от ЗТМТМ във вр. чл. 48в ал. 2 от Закона
за чужденците в Република България(отм.), на дружеството е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 3000 лв.
Това съдебно производство е ново разглеждане на жалбата
на търговското дружество след
произнасяне на Административен съд гр.Добрич
с решение № 320/24.07.2019г., по
к.н.а.х.д. № 241/2019г. , с което е отменил предходно решение на Балчишки
районен съд по н.а.х.д. № 178/2018 г. и е върнал делото на същия съд за
разглеждане от друг състав при спазване на дадени указания по събиране на
справка от Агенция за заетостта по чл.
24, ал. 3 от ЗТМТМ относно Е.С..
От фактическа
страна районният съд е приел за установено, че на 07.09.2017 г., около 12:30ч.,
служители на Дирекция „Инспекция по труда“ - Добрич, са извършили проверка в
хотел „Ведрен“ , находящ се в с. К., ул. „Б.М.“ №* , стопанисван от
дружеството-жалбоподател. По време на проверката са били заварени три лица, които са почиствали
ресторанта на хотела. Едно от тях е било Е.С., родена на *** год. притежаваща
паспорт№****, гражданка на Република Молдова. При проверката е било установено,
че Е.С., като гражданка на трета страна, извън Европейския съюз , е незаконно
пребиваваща на територията на Република България и за това лице няма издадено
разрешение от Агенция по заетостта.
При правния си анализ РС-Балчик е счел, че
наказателното постановление е постановено при допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до
ограничаване правото на защита на „ВМ Мениджмънт“ ООД , понеже проверката е била извършена на 07.09.2017г.,
а в протокола за извършена проверка, акта за установяване на административно
нарушение и в наказателното постановление е вписано, че нарушението е било
извършено на 07.08.2017г.
Датата на извършване на нарушението е от
съществено значение за индивидуализацията на нарушението, както е и определяща
за началният момент на давностните срокове по чл. 34 ЗАНН и чл. 80, ал. 1, т. 5
от НК
Касационната инстанция счита обжалваното съдебно
решение за неправилно поради погрешно тълкуване на материалния закон.
Погрешното изписване само веднъж
в мотивите на АУАН и НП на месеца на извършване на нарушението / м. август
вместо м. септември/ при вярно посочване
на дата и година на извършване на
нарушението не е съществено процесуално нарушение, защото в обстоятелствената
част на посочените актове има подробно
изложение на всички относими белези на
изпълнително деяние , както и вярно посочени данни за дата на нарушението , а
именно че на 07.09.2017 г., 12.30 ч. Е.С.
е полагала труд в полза на нарушителя .
Описанието на извършеното административно нарушение не се обективира в едно
съобщителното изречение , където е сгрешен месеца -август вместо септември и
именно поради тази причина няма нарушено
право на защита на наказаното лице , защото то е могло да узнае за кое негово
деяние е образувано конкретното административноноказателно производство , още
повече че никоя от страните не твърди извършена предходна проверка на
контролните органи , която да затруднява дееца да определи за кои обстоятелства
от проверките е съставен АУАН.
Няма нормативна опора разбирането, че всяко едно нарушение на
процедурата е съществено . Според регламентацията на чл. 348 ал. 3 от НПК ,
приложима на основание чл. 63 от ЗАНН ,
нарушение на процесуалните правила е съществено , само когато е довело
до ограничаване на процесуалните права на страните .
На следващо място,
съгласно чл. 53, ал. 2 ЗАНН наказателното постановление се издава и когато е
допусната нередовност в акта за установяване на извършването на административно
нарушение, стига да е установено по безспорен начин извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина . Тази правна норма
също задава критерий за разграничаване на
съществени и несъществени нарушения на разписаната процедура.
В конкретния случай в АУАН и НП има
обективирана информация, че 07.09.2017
г. Е.С. , гражданка на Република Молдова, е престирала труд в полза на „ВМ Мениджмънт“ ООД като незаконно пребиваваща на територията на
България и запознавайки се с тази информация нарушителят е узнал за кои
факти е образувано конкретното
административнонаказателно производство и за кои факти е наказан .
Доказателство, че за дееца не е имало неяснота
на административнонаказателното
обвинение е липсата на вписано такова негово оплакване при предявяване на
АУАН.
Поредно доказателство за яснота на обвинението , респ. липса на нарушено право
на защита , е пасивността на дружеството да подаде писмено възражение по чл.44
от ЗАНН за невъзможност да узнае за кои факти е инициирано производството.
Друго поредно доказателство е обстоятелството
,че в хода са целия административнонаказателен процес нарушителят нито веднъж
не е сезирал наказващия орган с оплакване за неяснота на обвинението , която да
препятства ефективната му защита в
производството.
При такава процесуална пасивност на дееца в
досъдебната фаза , заявяването едва в съдебното обжалване на оплакване за
неяснота на даденото описание на нарушението обслужва единствено защитната теза
на наказаното лице.
Събраните доказателствени данни по случая
сочат по убедителен начин, че
молдовската гражданка Е.С. незаконно е
пребивавала на територията на Република България и била е наета без да е
издадено разрешение или регистрация от Агенцията по заетостта.
Според чл. 13 от ЗТМТМ не се разрешава наемането на работа на незаконно
пребиваващи на територията на Република България граждани на трети държави.
Съгласно §1 т. 13 от същия закон "Незаконно
наемане на работа на гражданин на трета държава" е наемането на работа на
незаконно пребиваващ на територията на Република България, както и наемането
или приемането на гражданин на трета държава без съответното разрешение или
регистрация от Агенцията по заетостта. В т. 14 от същия нормативен акт е дадена
дефиницията за „незаконно пребиваващ" - лице по смисъла на § 1, т. 3б от
допълнителните разпоредби на Закона за чужденците в Република България т.е. всеки чужденец
- гражданин на трета държава, който се намира на територията на Република
България и не отговаря или е престанал да отговаря на условията за престой или
пребиваване.
Законосъобразно
наказващият орган е ангажирал юридическата
отговорност на
дружеството-работодател с налагане на имуществена санкция в минималния размер от 3000 лв. по чл. 48в ,
ал.2 от ЗЧРБ , към която разпоредба препраща чл. 77, ал.1 от ЗТМТМ , в
редакцията му към датата на издаване на НП. Действащата към настоящия момент
разпоредба на чл. 77, ал. 2 от същия закон предвижда еднакви минимални и максимални
размери на имуществена санкция - от 3000 лв. до 30 000 лв.
В обобщение при извършения инстанционен
съдебен контрол се установи валидност, допустимост, но неправилност на
обжалваното съдебно решение, което подлежи на отмяна.
При този изход на делото
съдът следва да удовлетвори искането на ответника за присъждане на юриск.
възнаграждение, което е претендира както пред РС-Балчик, така и пред
касационната инстанция , поради което следва да се присъди юриск.
възнаграждение за двете съдебни инстанции – по 80 лв. за всяка , на основание
чл. 27е от НЗПП във вр. с чл. 63, ал. 5 от ЗАНН и чл. 37 от ЗПП.
Водим от горното и на основание
чл. 221, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, настоящият състав на
Административен съд - Варна
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 260007/16.09.2020 г. по нахд. № 190/2019 г. на Районен съд гр.
Балчик и вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 08-000528/306 от 14.11.2017 г. на директора на
дирекция „Инспекция по труда“- Добрич, с което на основание чл. 77, ал. 1 от ЗТМТМ във вр. чл. 48в ал. 2 от Закона
за чужденците в Република България(отм.), на „ВМ Мениджмънт“ ООД с ЕИК
*********, е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 3000 лв.
ОСЪЖДА „ВМ Мениджмънт“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
ул. „Г.К.“ №**, ет. *, офис ** да заплати на
изпълнителна агенция „Главна инспекция
по труда“ сумата от 160 лева, представляваща юрисконсулско възнаграждение .
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.