Р Е Ш Е Н И Е
№ 175 / 19.8.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД – наказателно отделение, на двадесет и седми юни две хиляди и деветнадесета
година, в открито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. ПОПОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА ШОПОВА
СТОЯН ПОПОВ
при секретар Катя Апостолова и
прокурор Д. Кайряков, като разгледа докладвано от съдията Стоян Попов ВНОХД № 585 / 2019 г. по описа на ВОС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 328 и сл. от НПК.
С Присъда от 04.04.2019
г. по НОХД № 3237 / 2018 г., Варненски районен съд е признал подс. П.М.С., за
виновен в това, че на 27.09.2017 г., в гр. Игнатиево, обл. Варна, причинил на Й.Г.А. – учител в СУ “Св.Св.Кирил и Методий“
– гр. Игнатиево, при изпълнение на функцията му - лека телесна повреда,
изразяваща се в разкъсно-контузни рани по лигавицата на горната и долната
устни, травматичен оток и кръвонасядания в теменно-слепоочната област на
главата, които са обусловили временно
разстройство на здравето неопасно за живота, поради което и на основание чл. 131, ал. 2, т. 3, вр. чл. 130, ал. 1 от НК и чл.
54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА,
като на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изтърпяването му, с изпитателен
срок от ТРИ ГОДИНИ.
Уважена е
гражданска претенция в размер на 1000,00 лева, неимуществени вреди в полза на А.,
като иска е отхвърлен в останалата му част до 6000,00 лева.
Срещу така
постановената присъда е постъпила въззивна жалба, с оплакване за
незаконосъобразност на същата. Подс. С., чрез адв. Д. сочи, че
първоинстанционният съд неправилно възприел гласните доказателствени средства,
респ. е направил и некоректни изводи за отговорността на подс. С.. Отправено е
искане към проверяващия съд за отмяна на постановената присъда, признаване на
подсъдимия за невиновен, респ. отхвърляне като неоснователни предявените
граждански искове. Алтернативно, връщане на делото на първия съд за процесуални
нарушения и последно, изменение на присъдата с налагане на наказание под
предвидения специален минимум.
Представителят на
ВОП в ход по същество определя първоинстанционния съдебен акт като
законосъобразен. Счита, че правилно ВРС е признал подс. С. за виновен, както и
че наказанието е определено правилно, а неговия размер съобразен с разпоредбата
на чл. 36, ал. 1 от НК. Предлага на съда да потвърди атакуваната присъда.
Счита, че същата е законосъобразна и в гражданката й част.
В съдебно заседание
пред настоящия въззивен съд, защитникът на подс. С., в лицето на адв. Д.
поддържа жалбата на посочените в нея основания.
Подс. С. в своя
лична защита, поддържа изразеното становище от неговия защитник. При
упражняване правото си на последна дума, моли да съда за неговото пълно
оневиняване.
Въззивният съдебен
състав, след като обсъди доводите на страните, доказателствата по делото и при
цялостна проверка на обжалваната присъда на основание чл. 314, ал. 1 от НПК,
намира за установено следното:
В рамките на първоинстанционното
производство, при съответния процесуален ред е събран обем доказателствен
материал за обективно, всестранно и пълно изясняване на фактическата обстановка
по делото.
При
извършения собствен анализ на доказателствената съвкупност, ВОС приема
фактическата обстановка така както е установена и описана в първоинстанционния
акт. В тази връзка въззивният съд прие следната фактология:
Подс. П.С. бил баща
на св. П. П. М. ученик в 5а клас на ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ гр. Игнатиево.
На 27.09.2017 г. св. М. имал час по физическо възпитание при св. Д. Д.. Заниманията
се провеждали във физкултурния салон на училището и малко преди да свърши часа
св. П. М. започнал силно да рита топка в салона. В това време от стаята към
салона излязъл св. Й.А., който също бил учител по физическо възпитание, в
същото училище и колега на св. Д.. Св. А. направил забележка на ученика –св. П.
М., че в салона е забранено да се рита топка. Св. М. не преустановил ритането
на топката и пренебрегнал направената му забележка. Тогава св. А., го хванал за
дрехите и го дръпнал настрани.
Св. П. М. заявил,
че ще се оплаче на баща си. Същият отишъл плачейки при подс. П.С., който същия
ден заедно с брат си св. В. С. извършвали строителна дейност на съседна улица в
гр. Игнатиево. Св. М. разказал на баща си, че е бил ударен от учителя по
физическо възпитание - А.. Виждайки, че 10 годишния му син П. плаче и е
разстроен, подс. С. се ядосал и тръгнал към училището. Св. П. М. и подс. С. се
върнали в училището, като през цялото време с тях бил и брата на подсъдимия –
св. В. С.. Подс. П.С. изблъскал охранителя – св. Н. М., който стоял на входната
врата на училището и заедно със сина си и брат си, целенасочено се отправили
към физкултурния салон, без да обръщат внимание на св. М.. Въпреки настойчивите
молби на М., подс. С. заедно с брат си влезли в салона и след като разбрал от
сина си кой е учителят по физическо възпитание и спорт Й.А.,го попитал дали той
е учителя по физкултура и без да дочака отговор му нанесъл удари с юмрук в
лицето пред изненаданите погледи на св. Д. и М.. В този момент св. М. застанал
между св. А. и подсъдимия. В този момент подс. П. С. ударил А. още веднъж с
юмрук в лявото слепоочие. Вследствие на този удар св. А. се свлякъл на земята.
По лицето на св. А. имало кръв.
След побоя подс. С.,
заедно с брат си св. В. С. излезли от салона и напуснали училището, а св. А. останал
да стои на пода на салона, като бил разстроен и окървавен. В такова състояние
го видели и свидетелките К. В. и Д П. ученички в СОУ „Св. Св. Кирил и Методий“.
По-късно на мястото на инцидента дошла и св. К. Х., мед. сестра в училището. За
случая било уведомено МВР.
Видно от
заключението на назначената по делото Съдебномедицинска експертиза,
пострадалият Й.Г.А. на 27.09.2017 г. е получил следните травматични увреждания:
травматичен оток, кръвонасядания и разкъсно-контузии рани лигавицата на горната
и долната устни както и кръвонасядания в слепоочната област, обусловило
временно разстройство на здравето не опасно за живота. Травматичните увреждания
се в резултат на удари с ръце и юмруци по начин отговарящ на този описан в
материалите по делото.
Приетите за
установени фактически положения от въззивния съд не се различават от
фактическите констатации на ВРС, а те са изведени въз основа на анализ на
събраните относими и допустими доказателства за обстоятелствата, включени в
предмета на доказване. В доказателствената маса послужила за формиране на
вътрешното убеждение на решаващия състав са включени и обсъдени относимите
писмени и гласни доказателствени средства, а именно: показанията на свидетелите
Й.А., Д. Д., Н. М., К. Х., К. В., Д П. дадени в хода на съдебното следствие,
част от тях приобщени по реда на чл. 281 от НПК, свидетелството за съдимост,
съдебно-медицинската експертиза.
Първоинстанционният съд
правилно не е кредитирал обясненията на подсъдимия, доколкото те не намират
опора в показанията на свидетелите по делото, констатират се противоречия, касаещи предмета на делото и са
в противоречие с изнесеното от експертите по СМЕ. Изложените мотиви са
коректни, доколкото безспорно установен по делото е
факта, че св. А. е получил телесни увреждания, травматичен оток,
кръвонасядания и разкъсно-контузии рани лигавицата на горната и долната устни
както и кръвонасядания в слепоочната област и те са в резултат именно на действията на подс. С..
Горното с
категоричност се установява от показанията на св. Й.А., Д. Д.,
Н. М., които са преки очевидци на инцидента и са били
в непосредствена близост до мястото на събитието. Същите са възприели
увреждащите действия на подс. С., а именно нанасяне на удари с юмрук, в
областта на главата на А..
Горните
травматични увреждания са обусловили в своята съвкупност временно разстройство
на здравето и техният характер следва да се определи, като лека телесна повреда
по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК.
Правилно е и
заключението на първия съд по отношение на квалификацията по чл. 2 на чл. 131
от НК. Видно от приложените доказателства по делото – Длъжностна характеристика
и Трудов договор, св. А. има качеството на учител и това не подлежи на каквото
и да е съмнение. Възраженията, че той не е учител на св. П. М. и затова
действията на подс. С. са несъставомерни са несъстоятелни и противоречат на
правната, а и на житейската логика. Самият факт, че деянието е извършено в
училището, където работи А., по време на работен процес и в изпълнение на
възложените му задължения като учител, прави лансираната от защита версия
несъстоятелна.
Възраженията в
жалбата на подс. С. се свеждат основано до несъгласието на подсъдимия с приетия
по делото факт, че е нанесъл удари на св. А.. Изводите в тази насока са извеждани
от показанията пострадалия А., св. Д. и св. М.. Именно тези показания защитата
поставя под съмнение. Те обаче не могат да се възприемат по този начин от
въззивния съд. Ако се приеме условно, че А. е заинтересован от изхода на
делото, с оглед неговия процесуален статус – граждански ищец и частен обвинител
/Решения в тази насока на ВКС/, то за св. Д. и св. М. подобни изводи не могат
да бъдат направени. Няма каквито и да е основания да смята, че същите имат отношение
към някоя от страните по делото или някаква зависимост, които да влияят на тяхното
поведение в процеса и възпроизвеждането на възприетите факти от обективната
действителност. За това говори структурата и съдържанието на техните показания.
В тях не се съдържат вътрешни противоречия, констатира се последователност,
която в достатъчна степен сочи, че възпроизведеното пред съда и органите на ДП
е реално преживяно.
Отделно от това
техните показания кореспондират с заключението на ВЛ по назначената СМЕ.
Механизмът на получаване на установените травматични уреждания, се покрива със
съобщеното от свидетелите. Обратно, отразените в СМЕ увреждания категорично не
могат да бъдат получени чрез бутане или дърпане, така както твърди подсъдимия в
своите обяснения.
В тази връзка
липсва и каквато и да е проява от първия съд на тенденциозност при обсъждането
на доказателствата и липса на обективност при тяхната оценка. Няма недостатъци
в правилността и последователността на разсъжденията на ВРС, както и не се
констатира превратно възприемане на свидетелски показания на показанията на Й.А.,
Д. Д., Н. М., К. Х., К. В.ева, Д П. по отношение действията и поведението на подсъдимия
в конкретната ситуация.
Останалите
доказателствени източници, доколкото имат отношение към основаният факт не
разколебават възприетото от съда. Поради това и въззивният съд намира, че
анализа на доказателствата и направените въз основа на тях изводи от първия съд
са коректни и следва да бъдат споделени.
Поради
изложеното проверяващият съд прие изцяло изводите на ВРС относно наказателната
отговорност на подс. С., като счете, че жабата в тази й част е неоснователна.
Такава се явява и
жалбата на подс. С. против решението на съда да ангажира неговата гражданска
отговорност за неимуществени вреди на това деликтно основание. Предвид на това,
че правното основание на иска се явява деянието предмет на обвинението,
признаването на подсъдимия за виновен по възведеното му обвинение, обуславя
извод, че предявения иск за неимущетвени вреди е доказан по своето основание. Размерът
на иска правилно е определен, като са съобразени всички обстоятелства имащи
значение за това – преживян стрес, уплаха, унижение и т.н., както и
необходимото време за отшумяване на причинените вреди.
Основателен се е явява и иска за компенсаторна
лихва по смисъла на чл. 86 от ЗЗД в размер на законната такава, с оглед
неговата акцесорност спрямо иска по чл. 45 от ЗЗД и правилно е присъден от дата
на увреждането – 27.09.2015 г. /арг. на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД/.
Не може да бъде
удовлетворено и искането на подсъдимия за редуциране на наложеното му
наказание, с налагане на такова, под предвидения специален минимум. Разбира се
това е принципно възможно, предвид разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, но не са налице
изискуемите от закона предпоставки. По делото не са налични, нито изключителни,
още по-малко многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Отделно от това
по-голяма снизходителност е неоправдана.
При цялостната
служебна проверка на присъдата въззивният съд не констатира нарушение на
материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила,
необоснованост или непълнота на доказателствата, поради което присъдата на ВРС,
следва да бъде потвърдена.
Водим
от и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК, Варненският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло
Присъда от 04.04.2019 г. постановена по НОХД № 3237 / 2018 г., Варненски
районен съд, 29 състав.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.