№ 25
гр. Плевен , 07.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на четиринадесети юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Стефан Ас. Данчев
при участието на секретаря Ивайло П. Цветков
като разгледа докладваното от Стефан Ас. Данчев Търговско дело №
20204400900104 по описа за 2020 година
Постъпила е искова молба от „Корпоративна търговска банка „ АД / в
несъстоятелност / - гр.София,представлявана от синдиците Анг. Н. Д. и Кр.
Хр. М. ,които заедно осъществяват функцията на синдик, с която срещу „Ди
енд ди джи инвест „ЕАД / в несъстоятелност / - гр.Плевен ,представлявано от
„Фърст Априлци „ ЕООД ,чрез Р. И. и срещу „ Търново Риал Естейт „ ЕООД –
гр.Велико Търново ,представлявано от управителя Ц.Б.Ц. са предявени
следните искове :
1. Главен иск с правно осн. чл. 646 , ал.1 т. 3 от ТЗ за обявяване за
нищожен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Ди енд ди
джи инвест „ЕАД / в несъстоятелност / - гр.Плевен на договора за покупко-
продажба ,обективиран в нот.акт № 1861,том 10, рег.№ 9751,дело № 1154 /
2019г. от 26.08.2019г. на Т.Б. –нотариус с район на действие Районен съд-
Велико Търново , с рег №*** на НК , сключен между „Ди енд ди джи инвест
„ЕАД / в несъстоятелност / - гр.Плевен,представлявано от синдика И.М. , като
продавач и „ Търново Риал Естейт „ ЕООД – гр.Велико Търново ,като
купувач, с който е продаден собствения на продавача недвижим имот , а
именно : 1303,95/ 1873 идеални части от Урегулиран поземлен имот ІІІ , кв.
88, находящ се в гр.В.Т., ул. "А.П." №* , ПИ 10447.511.340 , отреден за
жилищни нужди , обществено и делово обслужване /трети / в квартал 88 по
подробния градоустройствен план на град за сумата от 102 700лв. , както и
свързания с него иск за осъждане на „ Търново Риал Естейт„ ЕООД –
гр.Велико Търново да върне в масата на несъстоятелността същия
недвижим имот.
2. Евентуален иск с правно осн. чл. 26, ал.1 предл. 1 от ЗЗД за
прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба
1
,обективиран в нот.акт № 1861,том 10 , рег.№ 9751,дело № 1154 / 2019г. от
26.08.2019г. на Т.Б. –нотариус с район на действие Районен съд-Велико
Търново , с рег №*** на НК , сключен между „Ди енд ди джи инвест „ЕАД /
в несъстоятелност / - гр.Плевен,представлявано от синдика И.М. , като
продавач и „ Търново Риал Естейт „ ЕООД – гр.Велико Търново ,като купувач
с който е продаден собствения на продавача недвижим имот , а именно :
1303,95/ 1873 идеални части от Урегулиран поземлен имот ІІІ , кв. 88,
находящ се в гр.В.Т., ул. "А.П." №* , ПИ 10447.511.340 , отреден за жилищни
нужди , обществено и делово обслужване /трети / в квартал 88 по подробния
градоустройствен план на град за сумата от 102 700лв., като сключен в
нарушение на чл. 657,ал. 2 от ТЗ , чл. 660 , ал.1 от ТЗ и чл. 718 от ТЗ,както и
свързания с него иск за осъждане на „ Търново Риал Естейт „ ЕООД –
гр.Велико Търново да върне в масата на несъстоятелността същия
недвижим имот.
3. Евентуален иск с правно осн. чл. 26, ал. 1 предл. 3 от ЗЗД за
прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба
,обективиран в нот.акт № 1861,том 10 , рег.№ 9751,дело № 1154 / 2019г. от
26.08.2019г. на Т.Б. –нотариус с район на действие Районен съд-Велико
Търново , с рег №*** на НК , сключен между „Ди енд ди джи инвест „ЕАД /
в несъстоятелност / - гр.Плевен,представлявано от синдика И.М. , като
продавач и „ Търново Риал Естейт „ ЕООД – гр.Велико Търново ,като купувач
с който е продаден собствения на продавача недвижим имот , а именно :
1303,95/ 1873 идеални части от Урегулиран поземлен имот ІІІ , кв. 88,
находящ се в гр.В.Т., ул. "А.П." №* , ПИ 10447.511.340 , отреден за жилищни
нужди , обществено и делово обслужване /трети / в квартал 88 по подробния
градоустройствен план на град за сумата от 102 700лв., като накърняващ
добрите нрави , както и свързания с него иск за осъждане на „ Търново
Риал Естейт „ ЕООД – гр.Велико Търново да върне в масата на
несъстоятелността същия недвижим имот.
Предвид заявения от ищеца предмет на спора , съдът намира, че се касае за
търговски спор по чл.365, т.4 от ГПК,тъй като може да се приеме ,че
предявените искове са за попълване масата на несъстоятелността. Поради
това съдът приема,че спорът следва да бъде разгледан по реда на Глава
тридесет и втора от ГПК. С оглед на това съдът приема ,че на осн. чл. 649
,ал. 6 от ТЗ не следва да се внася предварително и държавна такса по
предявените искове .
Тъй като се касае за иск по чл. 649,ал.1 във вр. с чл. 646 от ТЗ ,то на осн.
чл. 649,ал. 3 от ТЗ съдът служебно конституира като съищец и синдика
на „Ди енд ди джи инвест „ЕАД / в несъстоятелност / - гр.Плевен- Ив. П.
М./ в хода на процеса синдик става М. И. Н. /.
В исковата молба се твърди ,че „Корпоративна търговска банка „ АД / в
несъст./ е кредитор на първия ответник „ Ди енд ди джи инвест „ЕАД / в
несъстоятелност / - гр.Плевен, с вземания произтичащи от договор за
2
банков кредит от 19.12.2007г. ; договор за банков кредит от 21.05.2008г. ;
договор за банков кредит от 22.11.2013г. ; договор за банков кредит от
11.08.2008г. и договор за встъпване в дълг от 23.06.2009г. ; договор за банков
кредит от 07.10.2010г. и договор за поръчителство от 07.10.2010г. ,както и
договор за банков кредит от 05.10.2010г.и договор за поръчителство от
05.10.2010г. Твърди се също така,че за обезпечаване на вземанията на
Банката-кредитор по договора за банков кредит от 19.12.2007г. е била
учредена от „Ди енд ди джи инвест „ЕАД/с предишно наименование
„Генимекс инвест „ ЕАД / и „Джи еф груп „ ЕООД / с предишно
наименование „ Генимекс груп „ ЕООД с нотариален акт № 3387 том 17, рег.
№ 18967 ,дело № 2724/2007г. договорна ипотека върху собствения им
недвижим имот – урегирулиран поземлен имот с № ІІІ ,отреден за жилищни
нужди , обществено и делово обслужване ,находящ се в кв. 88 по подробния
устройствен план на гр.Велико Търново ,целия с площ от 1873 кв.м. ,заедно с
правото на строеж върху него за построяването върху същия УПИ на всички
обекти в сграда „апартаментен корпус на Интерхотел Велико Търново „ с
разгъната площ от 6 383,30 кв.м. Твърди се ,че ответникът „Ди енд ди джи
инвест „ЕАД /с предишно наименование „Генимекс инвест „ ЕАД /е
притежавал 1303,95 /1873 ид.части от имота.
Твърди се също така ,че с решение № 68 / 02.06.2016г. по т.д.№ 138/ 2015
г. на ПлОС е обявена неплатежоспособността и свръхзадължеността на
„Ди енд ди джи инвест „ЕАД и е открито производство по
несъстоятелност на този длъжник. Твърди се също така ,че в срока по чл.
685 ,ал.1 от ТЗ Банката кредитор е предявила вземанията си по посочените по
–горе договори за кредит ,които са в общ размер 50 936 023,04лв. и тези
вземания са били включени от синдика в списъка на приетите вземания
,като вземанията по договора за банков кредит от 19.12.2007г. са
включени като обезпечени с ипотека върху описания по –горе имот с
поредност за удовлетворяване по чл. 722,ал.1 т.1 от ТЗ. Списъкът с приети
вземания бил одобрен от съда с определение № 1030 / 14.12.2016г.
Твърди се също така ,че с решение № 10 от 25.01.2017г. ПлОС е обявил
на осн. чл. 710 от ТЗ в несъстоятелност „Ди енд ди джи инвест“
ЕАД,постановил е прекратяване на дейността на предприятието му
,прекратяване на правомощията на органите на длъжника , налагане на обща
възбрана и запор върху имуществото му и е постановено започване на
осребряване на това имущество ,включено в масата на несъстоятелността.
Било е свикано и проводено събрание на кредиторите на 20.02.2017г. на
което са взети решения по чл. 677, ал.1 т. 8 от ТЗ според които
продажбата на вещите и имуществените права от масата на
несъстоятелността следва да се извърши на обособени части ,групирани
по преценка на синдика или поотделно по преценка на синдика с оглед
постигане на по-висока пазарна цена ,по реда на чл. 717в и следв. от ТЗ.
Сочи се ,че част от масата на несъстоятелността е и процесният
3
недвижим имот - 1303,95 /1873 ид.части от Урегулиран поземлен имот ІІІ
, кв. 88, находящ се в гр.В.Т., ул. "А.П." №* , ПИ 10447.511.340 , отреден
за жилищни нужди , обществено и делово обслужване /трети / в квартал 88 по
подробния градоустройствен план.
По –нататък в исковата молба се проследява провеждането от синдика на
публични продажби ,първата от които е била при пазарна стойност от 580 000
лв. за целия имот ,като с оглед на изготвената оценка за пазарната му
стойност , то пазарната стойност на процесните ид.части се равнява на 403
785,90лв. Впоследствие поради липса на купувачи ,синдикът е обявил на
17.07.2017г. търг с явно наддаване при начална пазарна цена 80 % от оценката
,на и този път не са се явили наддавачи за имота.
Било е проведено събрание на кредиторите на 18.09.2017г. на което
било взето решение синдика да извършва продажби чрез пряко
договаряне по чл. 718 от ТЗ , , а началната продажна цена да бъде
съгласно пазарната стойност на имуществото според оценка ,изготвена от
избран по усмотрение на синдика оценител ,като при нестанала първа
продажба ,продажната цена да бъде намалявана от синдика по негово
усмотрение без ограничение при следващите продажби.
Първите насрочени проговори от синдика при тези условия са били на
17.11.2017г. при цена 403 786 лв. на които обаче не са се явили купувачи.
Следващите преговори са били при цена 302 143 лв. ,насрочени за
28.12.2017г. ,които също са били неуспешни , следващите - на 19.02.2018г.
при същата начална цена –също така неуспешни . Следващи преговори били
насрочени за 15.06.2018г. –неуспешни , а след това били насрочени преговори
за 05.10.2018г. при начална цена от 270 000 лв. ,които също били неуспешни
след което били насрочени преговори за 14.12.2018г. при начална цена на
притежаваните от длъжника ид.части в размер на 162 000лв.
Впоследствие ,на 16.02.2019г. била изготвена от същия оценител актуална
оценка на имота според която пазарната стойност на притежаваните от
длъжника ид.части е 108 000лв. Били последователно проведени преговори за
продажба чрез пряко договаряне на 27.03.2019г. и на 12.04.2019г. ,които
обаче били обявени за нестанали . След това вече ,на 30.04.2019г. били
проведени преговори при които синдикът обявил за спечелил ответника
„Търново риал естейт „ ЕООД при продажна цена от 102 700лв. Въз
основа на това ,с договор ,отразен в нот.акт № 1861,том 10, рег.№ 9751,дело
№ 1154 / 2019г. от 26.08.2019г. на Т.Б. –нотариус с район на действие Районен
съд-Велико Търново , с рег №*** на НК и сключен между „Ди енд ди джи
инвест „ЕАД / в несъстоятелност / - гр.Плевен,представлявано от синдика
И.М. , като продавач и „ Търново Риал Естейт „ ЕООД – гр.Велико Търново
,като купувач, е бил продаден собствения на продавача недвижим имот , а
именно : 1303,95/ 1873 идеални части от Урегулиран поземлен имот ІІІ , кв.
88, находящ се в гр.В.Т., ул. "А.П." №* , ПИ 10447.511.340 , отреден за
жилищни нужди , обществено и делово обслужване /трети / в квартал 88 по
4
подробния градоустройствен план на град за сумата от 102 700лв.
Ищецът счита ,че тази сделка с вещ от масата на несъстоятелността е
извършена след датата на решението за откриване на производството по
несъстоятелност на първия ответник , не по установения в производството по
несъстоятелност ред ,поради което е нищожна по отношение на останалите
кредитори. Сочи се ,че синдикът драстично е намалил началната цена на
недвижимия имот спрямо първата пазарна оценка на този имот ,което
макар формално да е било в рамките на неговите правомощия съгласно
решението на събранието на кредиторите от 18.07.2017г. , се явява
нарушение на чл. 660,ал.1 от ТЗ .Според ищеца тази продажба не е
осъществена от синдика с грижата на добър стопанин по смисъла на чл. 63
от ЗЗД ,тъй като е налице увреждане на кредиторите за сметка на
длъжника или трето лице, поради това ,че синдикът без ясни критерии е
намалил драстично цената на имота.
По-нататък се сочат пороци на експертното заключение на
оценителя,избран от синдика ,според което пазарната цена на имота е
била намалена за период от една година и три месеца почти четири пъти
,като това намаление не е достатъчно обосновано от вещото лице , а пък е
било възприето от синдика безкритично ,като по този начин той не е
изпълнил задължението си с грижата на добър търговец.
Сочи се също така ,че не е в правомощията на синдика да формира
цената на активите, попадащи в обхвата на чл. 614 от ТЗ по която те
следва да се осребряват , а това е в правомощията само на лицензирани
оценители.
С тези съображения се обосновава главният иск по чл. 646, ал.1 т. 3 от ТЗ.
Обосновката на евентуално предявените искове е по-бегла от фактическа
гл.т. и очевидно се извлича от същата фактическа обстановка като при
главния иск , като за първия евентуален иск се сочи ,че сделката е
сключена в нарушение на чл. 657,ал. 2 от ТЗ , чл. 660 , ал.1 от ТЗ и чл.
718 от ТЗ, а за втория евентуален иск се сочи ,че накърняването на добрите
нрави при сключване на сделката се състои в това, че е налице
неравностойност на престациите ,като договорената цена е значително по
–ниска от пазарната цена ,поради което излиза извън пределите на
нравствената допустимост ,като накърнява добрите нрави.
Конституираният като съищец синдик на Ди енд ди джи инвест „ЕАД / в
несъстоятелност / - гр.Плевен- Ив. П. М.,който е бил синдик на това
дружество към момента на получаване на препис от исковата молба , не е
изразил писмено становище по исковите претенции.
Ответникът „ Търново Риал Естейт „ ЕООД – гр.Велико Търново
,представлявано от управителя Ц.Б.Ц.,не е подал писмен отговор в срока по
чл. 367 от ГПК ,който срок по отношение на този втори ответник е изтекъл на
5
28.09.2020г.
Първият ответник „Ди енд ди джи инвест „ЕАД / в несъстоятелност / -
гр.Плевен ,представлявано от „Фърст Априлци „ ЕООД ,чрез Р. И., обаче , е
подал писмен отговор,който първоначално е бил погрешно изпратен до друг
съд ,поради което е пристигнал в Плевенски окръжен съд едва на 19.11.2020г.
Плевенски окръжен съд ,обаче като прецени представените от този ответник
документи във връзка с изпращането на писмения отговор,в о.с.з. на
11.01.2021г. прие ,че процесният писмен отговор е подаден своевременно по
пощата на 14.09.2020г. ,което е последният ден от срока по чл. 367, ал.1 от
ГПК за този ответник.Поради това същият следва да бъде съобразен от съда
при изготвяне на проекто -доклада му.
В този писмен отговор е изразено становище ,че предявените главни искове
по чл. 646, ал.1 т. 3 и чл. 648 от ТЗ и евентуалните искове по чл. 26, ал.1 и чл.
34 от ЗЗД са неоснователни и недоказани. В отговора не се оспорва ,че
ищецът е кредитор с приети вземания в размер на 50 936 023,04лв. което е
40,27% от всички приети вземания ,както и че в полза на този ищец е вписана
ипотека с оглед на което този кредитор е с поредност на удовлетворяване по
чл. 722, ал. 1т.1 от ТЗ и при продажбата на имота е получил за
удовлетворяване на вземането си цялата получена сума от 102 700лв. за която
е продаден имота.
Сочи се също така ,че ищецът като кредитор в производството по
несъстоятелност е взел участие във всички заседания на които кредиторите са
вземали решения за начина на осребряване на имуществото на
несъстоятелния длъжник,както и че до датата на подаване на настоящата
искова молба този кредитор не е оспорвал депозираните оценки на в.л. Б. П.
С. – оценител на процесния недвижим имот и не са били правени никакви
оплаквания по т.д.№ 138/ 2015г. на ПлОС.
Конкретно по иска по чл. 646,ал.1 т. 3 от ТЗ се възразява ,че не са
допуснати от синдика нарушения на реда за извършване на сделка с ид.части
от недвижимия имот. Изложени са съображения за това ,че първата продан е
била обявена за целия недвижим имот без съгласие на съсобственика „Джи
Еф груп „ ЕООД/ в несъст ./ ,като се акцентира върху това ,че продажбата на
цял парцел е по- атрактивна от продажбата на ид.части от него и че тази
продажба е проведена на далеч по –висока от реалната продажна цена
,т.е.,това се сочи като аргумент в подкрепа на тезата ,че синдика се е постарал
да получи по –висока цена за имота. Сочи се и нормата на чл. 717м , ал. 2 от
ТЗ която дава възможност за продажба и на целия недвижим имот ,а не само
върху ид.част от него, когато и другите съсобственици са дали писмено
съгласие за това. Сочи се ,че в случая поради обстоятелството ,че проданите
за целия НИ са били обявени за нестанали ,то е било безпредметно да се иска
въпросното съгласие от другия съсобственик.
По –нататък се сочи ,че след проведено гласуване с 97,519% от общия
размер на приетите вземания / в.т.ч. и с подкрепата на КТБ АД /, е било взето
6
решение за продажби по реда на чл. 718 от ТЗ и се проследява обявяването на
девет на брой продажби по този ред ,като втората ,третата и четвъртата
продажба по чл. 718 от ТЗ са били обявени при една и съща начална цена от
302 148 лв. ,но всички те са обявени за нестанали поради неявяване на
кандидати за купувачи и едва на деветата по ред продан по реда на чл. 718 от
ТЗ синдикът е обявил за купувач единственият явил се кандидат „Търново
риъл естейт „ ЕООД.
Подчертава се ,че ПлОС по т.д.№ 138/ 2015г. с определение от 03.05.2019г.
е дал разрешение на синдика да сключи предварителен договор по реда на
прякото договаряне за процесния недвижим имот ,едва след което е бил
сключен и окончателен договор за покупко-продажба в нотариална форма.
Ответникът счита ,че синдикът И.М. е положил грижата на добър стопанин
при извършените продажби по реда на чл. 718 от ТЗ ,като освен това е
спазена и нормата на чл. 715 от ТЗ синдикът да поиска разрешение за
определяне на началната цена от 102 700лв. за последната продан на имота.
Сочи се ,че оценката на недвижимия имот следва да се разглежда през
призмата на законодателя по отношение на началната цена на имущество при
принудително изпълнение ,разновидност на което е и продажбата от синдик
,като целта на законодателя била да се търси цената от която да започне
наддаването и да се намери реалната пазарна цена ,която се установява с
приключване на проданта ,т.е .не е определяща началната цена на
преговорите , а цената за която се явяват купувачи.Поради това се счита ,че
не е толкова важна втората оценка изготвена от оценителя , а крайната
пазарна цена , обективирана в проведената продан по реда на чл. 718 от ТЗ и
в нотариалния акт. акцентира се върху това ,че синдикът е направил
необходимото за успешното провеждане на проданта на имота ,като е проявил
последователност в действията си и е демонстрирал намерението си да
продаде имота на възможно най-висока пазарна цена ,като е намалявал цената
на имота само с 5 % ,въпреки че е имал възможност да определи по –ниска
начална цена за което е бил упълномощен от събранието на кредиторите.
По евентуалните искове е изложено становище ,че макар да са с друга
правна квалификация ,те всъщност се основават на същите оплаквания
,поради което важат изложените от ответника съображения по главния
иск.Сочи се също така ,че ако начинът за определяне на началната цена е
определен в закона и действията на синдика са в изпълнение на тези
изисквания ,то не са налице отношения ,които да бъдат санкционирани с
норма регулираща спазването на добрите нрави , а е налице специална норма
,която е с по-високо място в йерархията на нормите за добрите нрави и
търговски практики.
Постъпила е допълнителна искова молба от „КТБ „АД / в несъст./ в което е
взето отношение по изложените в писмения отговор от „Ди енд ди джи
инвест „ ЕАД съображения.
Не е постъпил допълнителен писмен отговор от „Ди енд ди джи инвест „
7
ЕАД по тази допълнителна искова молба.
Подадена е и допълнителна искова молба от новия синдик на „Ди енд
ди джи инвест „ ЕАД/ в несъст./ -М. И. Н. с която се заявява ,че се
поддържат предявените от „КТБ“АД / в несъст./ искове. На първо място се
обосновава правния интерес на кредитора „КТБ“АД / в несъст./ да предяви
исковете ,тъй като за него не е без значение какъв размер на неговото прието
и обезпечено с ипотека вземане ще бъде погасен вследствие продажбата на
процесния недвижим имот, а и понеже за него има значение дали не е
умишлено постигната занижена цена на имота,което да уврежда неговите
интереси.
Излагат се от синдика М. Н. и нови обстоятелства ,които според него
опорочават проведените публични продани ,насрочени за 27.03.2019г.
,12.04.2019г. и 30.04.2019г.,а именно :
1.че те нe са били обявени в специалния бюлетин на Министерство на
икономиката , а още по-малко пък е спазен 14 дневния срок преди посочения
в обявлението ден за продажба.По този начин според синдика липсва редовно
разгласяване на тези продани , а оттам е била осуетена и възможността за
явяване на повече заинтересовани лица.Счита се ,че това освен нарушение
на установения ред по смисъла на чл. 646 ,ал.1 от ТЗ сочи и неполагане
от синдика на дължимата грижа по чл. 660 от ТЗ.
2.че окончателното плащане цената на имота е било извършено в нарушение
на чл. 718, ал. 4 от ТЗ ,защото е извън установения 60-дневен срок от
датата на избор на купувач ,която е 30.04.2019г. , а горната норма е
императивна и сочи че продажбата е извършена не по установения ред.
3. именно седмата и следващите продани ,т.е. тези след 27.03.2019г. са онези
които са извършени след приемането на нова оценка и при липсата на
редовно разгласяване на проданите.
От страна на първия ответник „Ди енд ди джи инвест „ ЕАД не е
подаден допълнителен писмен отговор по допълнителната искова молба от
синдика М.Н..
От страна на втория ответник „Търново реал естейт „ ЕООД е подаден
допълнителен отговор на допълнителната искова молба от синдика М. И. Н.
,с който са представени доказателства и в който са направени и
доказателствени искания.
На първо място се прави възражение за недопустимост на иска ,тъй като
същият бил предявен след изтичане на едногодишния срок от откриване на
производството по несъстоятелност ,което е станало с решение от
02.06.2016г. на ПлОС и който срок е изтекъл на 02.06.2017г. Алтернативно се
развива и тезата ,че този срок е изтекъл най-късно на 30.04.2020г. като
началото му е проведената на 30.04.2019г. продажба по чл. 718 от ТЗ , а
8
исковата молба е депозирана едва на 10.08.2020г.
Счита се ,че не е налице правен интерес на кредитора за завеждане на иска
тъй като се касае за сделка ,извършена от длъжника ,която при това трябва
да нарушава равнопоставеността на кредиторите при удовлетворяването им в
несъстоятелността, а и двете предпоставки не били налице.
Излагат се и съображения за недопустимост на иска и поради това,че бил
насочен срещу ненадлежна страна –длъжника , докато синдика е този ,който
е действал като орган на изпълнението от свое име ,но за сметка на длъжника
и е извършил процесната сделка.
По същество се сочи ,че при продажбата по чл. 718 от ТЗ е предвиден само
предварителен контрол от съда ,като след получаване на разрешение за
продажба по този ред ,синдикът получава свобода на действие ,особено ако
липсват определени от събранието на кредиторите или от съда условия за
извършване на продажбата , ,вкл. и свобода при определяне на началната
цена на вещта.
Сочи се връзката на чл. 718 от ТЗ с чл. 717ж от ТЗ и се обосновава тезата,че
при определяне на началната цена за преки преговори, синдикът не е длъжен
по закон да назначава вещи лица за определяне на цената , а така също и да
спазва правилата на чл. 717а , ал. 2 от ТЗ за разгласяване на продажбата в т.ч.
и чрез специалния бюлетин на Министерство на икономиката.
Сочи се ,че синдикът не е допуснал нарушение при провеждане както на
първата ,така и на последващите продажби по реда на чл. 718 от ТЗ ,тъй като
решението на събранието на кредиторите му давало възможност да
“намалява продажната цена по негово усмотрение без ограничение в
следващите продажби „ и по този начин кредиторите са дали пълна свобода
на синдика да определи продажната цена ,в т.ч. да я намалява без
ограничение при следващите продажби.
По отношение на неспазването на 60дневния срок за внасяне на цената от
купувача е изразено становище ,че това не е основание за нищожност на
сделката и не може да обуслови липсата на дължима грижа от страна на
синдика,тъй като този срок не бил преклузивен и с него не се преклудира
правото на купувача да заплати цената на имота.Счита се ,че тази норма
касаеща срока , няма императивен характер.
По отношение иска по чл. 26, ал.1 т. 3 от ЗЗД се сочи ,че в случая е налице
парична престация ,която макар да се отклонява от данъчната оценка и от
пазарната стойност на имота ,не е в такова съотношение, че да се приеме
изобщо липса на престация и в т.см. не съставлява нарушение на добрите
нрави. Акцентира се върху това ,че целта на фазата на осребряването на
имуществото от масата на несъстоятелността е бързо да се ликвидират
активите, за да се удовлетворят кредиторите ,като прекомерното
продължаване на производството по несъстоятелност би довело само до
9
увеличаване задълженията на дружеството.
Претендираните права произтичат от твърденията на ищеца ,че има
качеството на кредитор с приети вземания в производството по
несъстоятелност на първия ответник “ Ди енд ди джи инвест „ЕАД / в
несъстоятелност / - гр.Плевен по силата на изрично посочени договори за
кредит, както и на договори за поръчителство ,както и че първия ответник
„Ди енд ди джи инвест „ЕАД / в несъстоятелност / - гр.Плевен
представляван от синдика,след датата на решението за откриване на
производството по несъстоятелност , а именно на 26.08.2019г. е сключил
договор за покупко-продажба на недвижим имот от масата на
несъстоятелността не по установения в производството ред ,както и че
тази сделка е сключена в нарушение на законови норми , а така също и при
накърняване на добрите нрави ,поради което е нищожна по отношение на
кредиторите на несъстоятелността.
Не се нуждаят от друго доказване и могат да се приемат за безспорни
между страните следните обстоятелства :
-сключването на договора за покупко-продажба ,обективиран в нот.акт №
1861,том 10 , рег.№ 9751,дело № 1154 / 2019г. от 26.08.2019г. на Т.Б. –
нотариус с район на действие Районен съд-Велико Търново , с рег №*** на
НК , сключен между „Ди енд ди джи инвест „ЕАД / в несъстоятелност / -
гр.Плевен,представлявано от синдика И.М. , като продавач и „ Търново Риал
Естейт „ ЕООД – гр.Велико Търново ,като купувач с който е продаден
собствения на продавача недвижим имот , а именно : 1303,95/ 1873 идеални
части от Урегулиран поземлен имот ІІІ , кв. 88, находящ се в гр.В.Т., ул.
"А.П." №* , ПИ 10447.511.340 , отреден за жилищни нужди , обществено и
делово обслужване /трети / в квартал 88 по подробния градоустройствен план
на град за сумата от 102 700лв.
-това ,че ищецът има качеството на кредитор с приети вземания,както и че в
полза на този ищец е вписана ипотека с оглед на което този кредитор е с
поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1 ,т.1 от ТЗ
- че с решение № 68 / 02.06.2016г. по т.д.№ 138/ 2015 г. на ПлОС е обявена
неплатежоспособността и свръхзадължеността на „Ди енд ди джи инвест
„ЕАД и е открито производство по несъстоятелност на този длъжник.
-че с решение № 10 / 25.01.2017г. съдът е обявил длъжника в несъстоятелност
и постановил прекратяване дейността на предприятието ,като и постановил
започване на осребряване на имуществото, включено в масата на
несъстоятелността.
-че има взето решение от събранието на кредиторите от 18.09.2017г. с което е
разрешено на синдика М. Н. да извършва продажби чрез пряко договаряне по
реда на чл. 718 от ТЗ на вещи и права от масата на несъстоятелността на „Ди
енд ди джи инвест „ЕАД ,както и че е взето решение началната продажна
10
цена на имуществото от масата на несъстоятелността на длъжника да бъде
съгласно пазарната стойност на имуществото по изготвените оценки от
оценителя избран по усмотрение на синдика М.Н. ,като при нестанала
първа продажба чрез пряко договаряне ,продажната цена да бъде
намалявана по усмотрение на синдика без ограничение при
последващите продажби.
-че са били проведени общо девет на брой продажби по реда на чл. 718 от ТЗ
относно процесния недвижим имот ,като едва последната от тях – тази от
30.04.2019г. е станала и има обявен спечелил купувач –„Търново риал естейт
„ЕООД при продажна цена от 102 700лв.
-че не е бил спазен 60-дневния срок от датата на избора на купувач по чл.
718 , ал. 4 от ТЗ за плащане на цената по сделката ,но че преди датата на
сключване на сделката цялата цена е била изплатена.
Върху ищеца е доказателствената тежест за всички твърдени в исковата
молба обстоятелства от изложената фактическа обстановка ,свързани с
нарушаване на установения в производството по несъстоятелност ред за
извършване на процесната сделка с недвижимия имот ; за нарушаване на
императивни законови норми от ТЗ при сключване на сделката и за
накърняването на добрите нрави при нейното извършване.
Съображения на съда :
I. По допустимостта на исковете :
Най-напред във връзка с активната легитимация на ищеца да предяви иска
по чл. 646 от ТЗ/ т.е. по въпроса дали ищецът има качеството на кредитор на
несъстоятелността/, следва да се посочи ,че още в доклада си по делото съдът
е приел този факт за безспорен между страните по делото с оглед заявените от
ответниците позиции в писмените им отговори. Това,че впоследствие по
делото бяха представени от втория ответник доказателства,че част от
вземанията на „КТБ“АД /в несът./ срещу „ДИ ЕНД ДИ ДЖИ ИНВЕСТ „ ЕАД
са цедирани на „ДИПИ ИНВЕСТМЪНТ „ ЕООД / вж. доказателствата
,вложени на л. 274 – 285 от делото / , не променя горното качество на ищеца
като кредитор с приети вземания в производството по несъстоятелност, тъй
като от представените пред ПлОС договори за цесия се вижда ,че са
прехвърлени само вземанията произтичащи от договора за банков
кредит от 19.12.2007. и анексите към него ,както и по договора за банков
кредит от 22.11.2013г. Остават ,обаче ,другите приети вземания на
„КТБ“АД в несъст. срещу „ДИ ЕНД ДИ ДЖИ ИНВЕСТ „ ЕАД,произтичащи
от договора за банков кредит от 21.05.2008г.; договора за банков кредит от
11.08.2008г. договора за встъпване в дълг от 13.08.2008г. ,договора за банков
кредит от 23.06.2009г. и договора за встъпване в дълг от същата дата , както и
договора за банков кредит от 07.10.2010г. и договора за поръчителство от
същата дата , както и договора за банков кредит от 05.10.2010г. и договора за
поръчителство от същата дата и в т.см. ищецът не е загубил качеството си
11
на кредитор на несъстоятелността.
По въпроса за допустимостта на иска по чл. 646 от ТЗ от гл.т. на това дали е
спазен срока за неговото предявяване,съдът споделя тезата ,че по аналогия
с хипотезата на чл. 649,ал.1 изр. последно от ТЗ, касаещо въпроса откога
започва да тече този срок по отношение на извършено прихващане ,следва да
се приеме ,че и когато се атакува сделка с право или вещ от масата на
несъстоятелността с иска по чл. 646,ал.1 т. 3 от ТЗ , едногодишният срок за
предявяване на иска ,започва да тече от извършване на сделката. В случая
сделката е извършена на 26.08.2019г. с оглед на което едногодишният срок
изтича на 26.08.2020г. , а исковата молба е предявена на 10.08.2020г. ,т.е.
искът е предявен в срок. Абсурдно би било да се приеме тезата ,че
едногодишния срок за атакуване на сделка по чл. 646 ,ал.1 т.3 от ТЗ е
започнал да тече от откриване на производството по несъстоятелност /което е
станало с решението от 02.06.2016г./ и е изтекъл на 02.06.2017г.,както би
следвало от буквалното тълкуване на тази норма , тъй като няма никаква
логика в това да започне да тече срок за атакуване на една сделка , преди
същата още да е била извършена.В т.см. очевидно нормата на чл. 649 ,ал.1 от
ТЗ се нуждае от корективно тълкуване в духа на уредбата на срока за
атакуване на прихващането- в смисъл ,че срокът тече от извършване на
прихващането ,респ. от извършване на сделката.
_II. Съображения по съществото на делото :
1. По Главния иск с правно осн. чл. 646 , ал.1 т. 3 от ТЗ.
Най-съществен за решаването на спора по този иск, според съда, е въпросът
дали той е приложим по отношение на сделки с право или вещ от масата на
несъстоятелността ,извършени от синдика като орган на
несъстоятелността по смисъла на глава четиридесет и втора от ТЗ или
законът има предвид само сделки с право или вещ от масата на
несъстоятелността ,които са извършени от длъжника след датата на
решението за откриване на производство по несъстоятелност.
Според Плевенски окръжен съд нормата на чл. 646 , ал.1от ТЗ във
всичките и хипотези от т.1 до т. 3 има предвид само такива действия и сделки
с право или вещ от масата на несъстоятелността ,които са извършени от
самия длъжник / търговецът ,който се намира в открито производство по
несъстоятелност/ и при които е изразена волята на неговите органи на
управление , но няма предвид сделките с право или вещ от масата на
несъстоятелността ,извършени от синдика в качеството му на орган на
несъстоятелността ,на когото е възложено от закона като служебна
функция именно осребряването на имуществото от масата на
несъстоятелността в рамките и чрез способите на универсалното
принудително изпълнение, каквото по същността си представлява
производството по несъстоятелност в неговата фаза след постановяване на
решението на съда по несъстоятелността за започване на осребряване на
имуществото ,включено в масата на несъстоятелността. Логиката и духът на
12
закона в цялата глава четиридесет и първа от ТЗ, уреждаща попълването на
масата на несъстоятелността ,в която влизат и исковете по чл. 646 от ТЗ
,както и отменителните искове по чл. 647 от ТЗ , е да бъдат обявени за
недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността такива
действия или сделки ,извършени от самия длъжник ,които са довели до
намаляване на масата на несъстоятелността ,така че съответните права и вещи
с които длъжникът се е разпоредил и по този начин е накърнил цялостта на
масата на несъстоятелността ,която служи за удовлетворяване на вземанията
на кредиторите на несъстоятелния длъжник ,да се върнат в масата на
несъстоятелността за да могат да бъдат осребрени от синдика чрез тяхната
продажба в рамките на универсалното принудително изпълнение по
способите , уредени в глава четиридесет и шеста от ТЗ „Осребряване на
имуществото „.
В т.см. ,според съда ,като говори за сделки с право или вещ от масата на
несъстоятелността ,направено след датата на решението за откриване на
производството по несъстоятелност,не по установения ред , законът /чл.
646,ал.1,т.3 ТЗ/ има предвид такива сделки , които са извършени от
самия длъжник, извън рамките и не по реда на универсалното
принудително изпълнение,каквото представлява осребряването на
имуществото от масата на несъстоятелността в производството по
несъстоятелност ,извършвано от синдика и не по способите за
извършване на това универсално принудително изпълнение върху
имуществото от масата на несъстоятелността. Такива действия на
длъжника ,напр.биха могли да бъдат извършване на продажба на права от
масата на несъстоятелността без съгласието на синдика по чл. 635 от ТЗ или
пък извършване на такава продажба от длъжника, след като вече е бил
лишен от правото да се разпорежда с имуществото от масата на
несъстоятелността с решението по чл. 711 от ТЗ и е било постановено
започване на осребряването на имуществото от масата на несъстоятелността.
Тези посочени действия на длъжника разбира се ,са само примерни и не
изчерпват всички възможни хипотези на извършени от длъжника сделки не по
установения в производството по несъстоятелност ред.
Извършваните от синдика действия по осребряване на масата на
несъстоятелността ,дори и в хипотезата на чл. 718 от ТЗ , според съда не
могат да се третират като гражданскоправни или търговскоправни сделки в
чистия смисъл ,тъй като тези действия на синдика изискват осъществяването
на един по –сложен фактически състав ,който при всички случаи включва
властнически елемент на разпореждането с вещи и права от масата на
несъстоятелността,извършвано от синдика /то се извършва от синдика
като назначен от съда орган на власт , които упражнява контрол и може да
се разпорежда с имуществото на длъжника/, като заедно с това във всички
случаи е необходимо на първо място решение на съда по несъстоятелността
за започване на осребряването на имуществото от масата на
несъстоятелността , а след това и разрешение на съда по несъстоятелността
за извършване на самата разпоредителна сделка , което представлява още
13
един властнически елемент от тази сложен фактически състав.
Тази особена характеристика на извършваните от синдика действия , която
ги различава от гражданските и търговските сделки най- ясно проличава при
продажбите на права или вещи от масата на несъстоятелността по реда на чл.
717а -717 ж от ТЗ , които завършват със съдебен акт на съда по
несъстоятелността –постановление за възлагане,който акт безспорно според
настоящия съд не може да се атакува по реда на чл. 646, ал. 1т.3 от ТЗ, тъй
като не представлява правна сделка. Това схващане намира опора и в
съдебната практика, формирана по отношение на спорния въпрос дали
актовете на съдия-изпълнителя, издадени в рамките на индивидуалното
принудително изпълнение имат характеристика на сделки или представляват
властнически волеизявления –акт на орган на принудително изпълнение
,който действа не като равнопоставен на купувача на вещта или правото ,а
като орган на принудително изпълнение и прехвърлят правото на
собственост, независимо от волята на длъжника. Последното разбиране е
намерило израз в определение № 446/ 29.06.2020г. на ВКС по т.д.№ 2384 /
2019г. II т.о. , ТК , докладчик съдия Ани Баева в което е прието ,че съгласно
правната теория и трайната практика на ВКС възлагателното постановление
на съдия изпълнителя няма правната характеристика на договор за продажба
, а е акт на орган на принудително изпълнение,който действа не като
равнопоставен участник в гражданския оборот , а като орган на
принудително изпълнение.
По същата логика възлагателните постановления на съда по
несъстоятелността също нямат правната характеристика на правна сделка
/договори за продажба /,тъй като са акт на властническо разпореждане с вещи
и права от масата на несъстоятелността по отношение на които е проведена
продажба по реда на чл. 717а – 717ж от ТЗ.
Все в същия ред на мисли , според съда дори и продажбата при
особени случаи ,извършена по реда на чл. 718 от ТЗ има характеристики
,които в достатъчно голяма степен я отличават от гражданскоправната
сделка- договор за продажба и които особености дават основание тези
продажби по реда на чл. 718 от ТЗ да бъдат изключени от приложното
поле на иска по чл. 646,ал.1 т. 3 от ТЗ.
Продажбата по чл. 718 от ТЗ е уредена като продажба при особени
случаи ,която уредба е част от установения в производството по
несъстоятелност ред за осребряване на имуществото от масата на
несъстоятелността- в глава четиридесет и шеста от ТЗ . Поради това
,когато се твърди от ищеца , че дадена продажба е извършена именно по реда
на чл. 718 от ТЗ, а това е част от реда на универсалното принудително
изпълнение чрез осребряване на имуществото от масата на несъстоятелността
/ , то априори се признава ,че въпросната продажба е извършена именно по
този установен в закона особен ред за продажби ,разписан като възможен
вариант за принудително изпълнение ,което се осъществява от синдика, а не е
14
извършена по някакъв друг ,различен ред от установения в това
особено производство по универсално принудително изпълнение. В т.см.
според съда, самият ищец като признава ,че процесната пордажба е
извършена именно по реда на чл. 718 от ТЗ, априори отрича основателността
на предявения от него иск по чл. 646,ал.1 т.3 от ТЗ.
Следва да се съобрази и това ,че продажбата по чл. 718 от ТЗ изисква
осъществяването на сложен фактически състав ,който включва следните
елементи :
На първо място следва да е налице решение на съда по
несъстоятелността за започване на осребряването на имуществото от
масата на несъстоятелността.
Да е налице решение на събранието на кредиторите относно условията и
реда за извършване на продажбите чрез пряко договаряне
Да е направено предложение от синдика по което да е дадено и
разрешение от съда по несъстоятелността за продажба по реда на чл. 718
от ТЗ
И едва Последният елемент от този фактически състав е
сключването на самият договор за продажба на вещ или право от
масата на несъстоятелността в съответната форма за действителност
на този договор.
Всички тези елементи характеризират продажбата при особени случаи по
реда на чл.- 718 от ТЗ не като същинска гражданска или търговска сделка –
продажба , а именно като особен случай на продажба поради характерния
за нея елемент на принудително изпълнение спрямо имуществото на
длъжника ,извършвано от орган на власт ,назначен от съда по
несъстоятелността ,който съд пък също като орган на власт в
производството по несъстоятелност дава разрешение за извършването на
конкретната продажба чрез пряко договаряне.
Във вр. с това следва да се отбележи и изричната норма на чл. 718 , ал. 5 от
ТЗ,която сочи ,че продавач по договора по ал.1 е синдикът, т.е .
въпросната продажба по чл. 718 от ТЗ също както и другите обсъждани по-
горе случаи на продажби в хода на принудителното изпълнение се извършва
НЕ ОТ САМИЯ ДЛЪЖНИК ,който е носител на материалното право , а
от орган на власт – в случая от синдика на когото законът дава правото
да се разпорежда с имуществото от масата на несъстоятелността и чиято
воля за сключване на продажбата замества волята на носителя на
самото материално право– длъжника в производството по
несъстоятелност.
Все в т.вр. следва да се отбележи и евентуалния проблем ,които би
възникнал ,ако се приеме ,че искът по чл. 646, ал.1 т. 3 от ТЗ касае и
извършените от самия синдик продажби по реда на чл. 718 от ТЗ. Тъй като
искът за прогласяване нищожност на една правна сделка/продажба/ следва
задължително да е насочен срещу двете страни по тази сделка – продавача и
15
купувача ,то следвайки изложената по-горе логика и съобразно нормата на чл.
718 ал. 5 от ТЗ ,би трябвало този иск да се насочи не срещу длъжника в
несъстоятелност / търговското дружество/ като ответник по иска , а срещу
самия синдик като ответник по такъв един иск , след като самият закон –чл.
718 ал. 5 от ТЗ сочи , че продавач / т.е. страна по сделката / е синдика , а
не дружеството на което той е назначен за синдик. Абсурдно е, обаче , да
се допусне възможността самият синдик като ищец да предяви подобен иск
срещу самия себе си в качеството на ответник , а нормата на чл. 649 от ТЗ
сочи , че иск по чл. 646 от ТЗ може да се предяви именно от синдика,а само
при негово бездействие – от кредитор на несъстоятелността. Разбира се,в
конкретния случай е налице тази особеност ,че синдикът извършил
атакуваната сделка е един –И.М. , а синдикът ,който участва в настоящото
производство като съищец съгласно чл. 649, ал. 3 от ТЗ вече е друг –М. Н.
,но едва ли логиката на законодателя е била да се допусне всеки следващ
синдик на едно търговско дружество в несъстоятелност да може да
атакува с иск по чл. 646 от ТЗ сделките,извършени от предходния синдик
като извършени не по установения в производството ред.
Не на последно място следва да се посочи ,че както исковете по чл. 646,ал.
2- 6 от ТЗ ,така и отменителните искове по чл. 647 от ТЗ касаят действия и
сделки, извършени от длъжника и това е изрично записано в законовите
норми. Вярно е това ,че само в чл. 646 , ал.1 от ТЗ не се сочи изрично, че тя се
отнася до действия и сделки ,извършени от длъжника , но това според съда
следва освен от изложените по –горе съображения, така също и от
систематичното място на чл. 646, ал.1 от ТЗ и връзката и с другите
уредени в раздела „недействителност на действия и сделки“ искове
,които предполагат всички те да са извършени именно от длъжника , а не
и от синдика като орган на несъстоятелността,който априори действа в
рамките на установения в производството по несъстоятелност ред – този на
осребряване на имуществото от масата на несъстоятелността ,доколкото
именно той е органът натоварен с властта да извършва това осребряване в
рамките на производството по несъстоятелност .
Заедно с това , да се приеме ,че искът по чл. 646, ал.1 т.3 от ТЗ касае и
сделки по чл. 718 от ТЗ извършени от синдика , би означавало да се допусне в
рамките на такова едно производство да се извършва косвен контрол относно
законосъобразността и правилността и на даденото от съда по
несъстоятелността разрешение за продажба чрез пряко договаряне /за
което,обаче , в ТЗ не е предвидена възможност за контрол/ или върху
законосъобразността на решенията на събранието на кредиторите за
извършване на такава продажба от синдика, което според съда би било
недопустимо при наличието пък на изричният път за защита срещу тези
решения ,посочен в чл. 679 от ТЗ и ако се допусне,би означавало заобикаляне
на закона.
В заключение съдът намира ,че искът по чл. 646, ал.1 от ТЗ касае само
действия и сделки ,извършени от самия длъжник по отношение на
16
когото е открито производство по несъстоятелност ,които са извършени
от него изобщо извън посочения в ТЗ ред за извършване на
универсалното принудително изпълнение и не чрез някой от
предвидените в този ред способи , и не от специално назначения за това
орган на несъстоятелността –синдика , но не се отнася до действия и
сделки на самия синдик, които действия макар и да се извършват в
нотариална форма и да представляват договор за продажба , все пак са в
изпълнение на властнически правомощия на този специално назначен
от съда орган , а не са свободен израз на волята на длъжника ,формирана
и изразена чрез неговите управителни органи.
Поради тези най-общи съображения ,съдът намира ,че атакуваната продажба
,обективирана в нот.акт № 1861,том 10, рег.№ 9751,дело № 1154 / 2019г. от
26.08.2019г. на Т.Б. –нотариус с район на действие Районен съд-Велико
Търново , с рег №*** на НК , с която синдикът на „ Ди енд ди джи инвест
„ЕАД / в несъстоятелност / - гр.Плевен - И.М. е продал недвижимия имот ,
а именно : 1303,95/ 1873 идеални части от Урегулиран поземлен имот ІІІ , кв.
88, находящ се в гр.В.Т., ул. "А.П." №* , ПИ 10447.511.340 , отреден за
жилищни нужди , обществено и делово обслужване /трети / в квартал 88 по
подробния градоустройствен план на град за сумата от 102 700лв. , на
купувача „Търново Риал Естейт „ ЕООД – гр.Велико Търново, изобщо не
попада в хипотезата на чл. 646,ал.1 т.3 от ТЗ ,тъй като не представлява
извършена от длъжника сделка.
Поради тези принципни общи съображения , при разглеждането на този иск
дори не е необходимо според съда да се разглежда въпроса дали са били
допуснати от синдика И.М. някакви нарушения на установения ред за
извършване на продажби по чл. 718 от ТЗ ,тъй като този иск според съда не
урежда защита срещу допуснати от синдика нарушения в производството по
осребряване на имуществото от масата на несъстоятелноста. В т.вр. и като се
следва изложената дотук логика ,се налага извода ,че докато срещу незаконни
действия на съдия- изпълнителя има специален ред за защита –този по глава
тридесет и девата от ГПК – защита срещу изпълнението , както и че срещу
възлагателните постановления ,издадени от съда на осн. чл. 717з от ТЗ също
така има специален ред за защита -възможността за тяхното обжалване пред
Апелативния съд , то се налага извод ,че по отношение на продажбите
,извършени от синдика по реда на чл. 718 от ТЗ , не е предвиден в ТЗ
специален ред за защита.
Ако ,обаче , условно се приеме ,че искът по чл. 646,ал.1 т.3 от ТЗ касае и
сделки, извършени от синдика по чл. 718 от ТЗ,то съдът намира ,че в
конкретния случай не са допуснати от синдика една част от сочените в
исковата молба и допълнителната искова молба от „КТБ“АД / в несъст./
нарушения на установения ред,а по отношение на тези ,които са посочени
в допълнителната искова молба от конституирания като съищец сегашен
синдик на „Ди енд ди джи инвест „ЕАД / в несъстоятелност / - гр.Плевен-
М. И. Н.,то те,макар и формално да са допуснати от синдика , не водят до
17
нищожност на продажбата .
Самият ищец в изложението на обстоятелствата с исковата си молба
признава следните обстоятелства :
- че с решение № 68 / 02.06.2016г. по т.д.№ 138/ 2015 г. на ПлОС е обявена
неплатежоспособността и свръхзадължеността на „Ди енд ди джи инвест
„ЕАД и е открито производство по несъстоятелност на този длъжник.
-че с решение № 10 / 25.01.2017г. съдът е обявил длъжника в несъстоятелност
и постановил прекратяване дейността на предприятието ,като и постановил
започване на осребряване на имуществото, включено в масата на
несъстоятелността.
-че има взето решение от събранието на кредиторите от 18.09.2017г. с
което е разрешено на синдика М. Н. да извършва продажби чрез пряко
договаряне по реда на чл. 718 от ТЗ на вещи и права от масата на
несъстоятелността на „Ди енд ди джи инвест „ЕАД както и че е взето
решение началната продажна цена на имуществото от масата на
несъстоятелността на длъжника да бъде съгласно пазарната стойност на
имуществото по изготвените оценки от оценителя избран по усмотрение на
синдика М.Н. ,като при нестанала първа продажба чрез пряко
договаряне ,продажната цена да бъде намалявана по усмотрение на
синдика без ограничение при последващите продажби.
-че са били проведени общо девет на брой продажби по реда на чл. 718 от ТЗ
относно процесния недвижим имот ,като едва последната от тях – тази от
30.04.2019г. е станала и има обявен спечелил купувач –„Търново риал естейт
„ЕООД при продажна цена от 102 700лв.
- не се оспорва от ищеца , а е видно и от представеното на л. 147 от делото
писмено доказателство и това ,че с определение № 254/11.3.2019г. съдията-
докладчик по т.д.№ 138/2015г. на ПлОС- ВЕСЕЛА Л. САХАТЧИЕВА е
постановила ,че съдът на осн. чл. 718 ТЗ Приема 2 броя актуализирани
пазарни оценки на имуществото от МН на длъжника и Разрешава на
синдик Ив.М. да пристъпи към продажба по реда на чл. 718 ТЗ /чрез
пряко договаряне/ и съгл. решенията на СК от 18.09.2017г. на посочените
в молбата имоти, при посочената начална продажна цена.Това
определение е изписано върху молбата на синдика И.М. вх.№
2844/08.03.2019г. за искане на разрешение за продажба по чл. 718 от ТЗ на
два изрично описани недвижими имоти , единият от които безспорно е
процесния недвижим имот .
- не е спорно ,че е Налице също така и последващо разрешение от съда
по несъстоятелността,дадено с определение № 397/ 03.05.2019г. за
сключване от синдика на предварителен договорпо реда на прякото
договаряне по отношение на същия недвижим имот със спечелилия
кандидат при цена от 102 700лв.
18
От тези безспорни факти следва извода ,че всъщност при процесният
договор за продажба ,обективиран в нот.акт № 1861,том 10, рег.№ 9751,дело
№ 1154 / 2019г. от 26.08.2019г. на Т.Б. –нотариус с район на действие Районен
съд-Велико Търново , с рег №*** на НК ,са налице всички изискуеми от
закона и посочени по –горе елементи от сложния фактически състав
,който трябва да се осъществи за да има действителна продажба по чл.
718 от ТЗ на имуществено право от масата на несъстоятелността, а
именно :
- решение на съда по несъстоятелността за започване на осребряването на
имуществото от масата на несъстоятелността.
- решение на събранието на кредиторите относно условията и реда за
извършване на продажбите чрез пряко договаряне
- предложение от синдика по което е дадено и разрешение от съда по
несъстоятелността за продажба по реда на чл. 718 от ТЗ на конкретния
недвижим имот .
- И последният елемент от този фактически състав е сключването на самият
договор за продажба на право от масата на несъстоятелността в съответната
форма за действителност на този договор- нотариална форма.
В т.вр. от ищеца всъщност не се твърди, а и не се установява , синдикът
при сключване на договора за продажба да е действал в разрез било с
решенията на събранието на кредиторите ,било в разрез с даденото от
съда по несъстоятелността разрешение за продажба по реда на чл. 718 от
ТЗ.
Както се вижда и от решението на събранието на кредиторите от
18.09.2017г.,същото дава максимално широки правомощия на синдика
да извършва продажби чрез пряко договаряне по реда на чл. 718 от ТЗ
на вещи и права от масата на несъстоятелността на „Ди енд ди джи инвест
„ЕАД , като единственото изрично условие е било началната продажна цена
при първата продажба по чл. 718 от ТЗ на имуществото от масата на
несъстоятелността на длъжника да бъде съгласно пазарната стойност на
имуществото по изготвените оценки от оценителя, избран по усмотрение на
синдика М.Н. , като при нестанала първа продажба чрез пряко
договаряне ,продажната цена да бъде намалявана по усмотрение на
синдика без ограничение при последващите продажби.
Както се вижда от тези решения на събранието на кредиторите , на
синдика не са поставени никакви ограничителни условия нито по отношение
на броя на продажбите по реда на чл. 718 от ТЗ ,които той ще проведе ,нито
по отношение на началната цена ,която той ще приеме при всяка
следваща продан по чл. 718 от ТЗ / освен за първата от тях /. ТЗ също така
не предвижда някакви изрични ограничения при продажбите по чл. 718 от
ТЗ,като предоставя решаването на въпросите относно броя на продажбите по
19
чл. 718 от ТЗ , относно определянето на началната цена на всяка от тези
продажби ,както и за евентуално предвиждане на минимална или максимална
стъпка за намаляване на цената при всяка следваща продажба по чл. 718 от ТЗ
изцяло на събранието на кредиторите ,което пък от своя страна може да
предостави решаването на тези въпроси на самия синдик,т.е. в ТЗ според съда
няма такива императивни норми,уреждащи продажбата чрез пряко
договаряне ,които да са нарушени в случая . В конкретния случай
синдикът е действал съобразно решението на събранието на кредиторите
и даденото от съда принципно разрешение за продажба на имота чрез
пряко договаряне ,като са проведени общо девет на брой продажби по
реда на чл. 718 от ТЗ относно процесния недвижим имот ,като едва
последната от тях – тази от 30.04.2019г. е станала и има обявен спечелил
купувач –„Търново риал естейт „ЕООД ,като обявената от синдика
начална цена е била 102 600лв. , а е обявена за станала при предложена
от купувача продажна цена от 102 700лв.
Колкото до това дали при извършване на продажбите по реда на чл. 718 от
ТЗ проведените публични продани ,насрочени за 27.03.2019г. ,12.04.2019г. и
тази от 30.04.2019г./ процесната / са били обявени в специалния бюлетин на
Министерство на икономиката и че не бил спазен 14 дневния срок преди
посочения в обявлението ден за продажба,което водело до липса на редовно
разгласяване на тези продани , а оттам е била осуетена и възможността от
явяване на повече заинтересовани лица ,което се квалифицира освен като
нарушение на установения ред по смисъла на чл. 646 ,ал.1 от ТЗ и като
неполагане от синдика на дължимата грижа по чл. 660 от ТЗ,съдът намира ,че
ТЗ изобщо не предвижда разгласяване на продажбите по реда на чл. 718 от
ТЗ непременно чрез посочения по –горе способ - обявяване в специалния
бюлетин на Министерство на икономиката. Нормите ,уреждащи обявяването
на предстоящи продажби на вещи и права от масата на несъстоятелността
,чрез поставяне на обявления на точно определените места и чрез публикация
в бюлетина на МИ се отнасят според съда само до продажбите извършвани по
реда на чл. 717в и чл. 717ж от ТЗ ,които уреждат обичайните начини на
продажби - първоначалната продажба чрез търг с тайно наддаване ,както и
продажбата чрез последващ търг с явно наддаване при начална цена 80 на сто
от оценката ,но не се отнасят до продажбите по реда на чл. 718 от ТЗ ,които
неслучайно са обособени като продажба при особени случаи,тъй като по своя
характер съществено се различават от обичайния ред за продажба на
имущество от масата на несъстоятелността. Уредбата на продажбата при
особени случаи е съобразена с факта ,че дадено право или вещ от масата на
несъстоятелността не е могло да бъде продадено чрез обичайните способи за
това – публичните търгове с тайно , а след това и с явно наддаване, поради
което се налага да се прибегне до този специален ред за продажбата на тези
трудно продаваеми вещи или права и чрез него да се гарантира все пак ,че
процесното право ще бъде осребрено за да се съберат средства за
удовлетворяване вземанията на кредиторите на несъстоятелността. Затова и
законът при тези особени случаи поставя най-малко изисквания по
отношение на процедурата на тези продажби,за да се даде максимална
20
свобода на синдика да осребри имущественото право,така че да не остане то
непродаваемо и да се наложи след това заключителното събрание на
кредиторите да взема решение относно непродаваеми вещи и права. Затова не
е случайно ,че само в чл. 717ж ,ал.1 от ТЗ изрично се предвижда , че
продажбата чрез търг с явно наддаване се провежда „ и след ново обявяване
по реда на чл. 717а ,ал.2 от ТЗ“,но подобен законов текст няма в уредбата на
продажбите по чл. 718 от ТЗ.
При продажбата при особени случаи липсват норми относно начина на
разгласяване на продажбата и в такъв случай според съда решение по тези
въпроси –сроковете и условията за подаване на оферти от евентуални
потенциални купувачи ,както и за това по какъв начин ще се извърши
оповестяването на предстоящата продажба ,може да вземе събранието на
кредиторите , а ако то не е взело такова изрично решение ,то този въпрос
остава изцяло в преценката на синдика ,която разбира се следва да бъде
извършена с полагане на грижата на добрия търговец. Затова при продажба
чрез пряко договаряне по чл. 718 от ТЗ според съда не е задължително напр.
да се определи само един ден в който ще се провежда продажбата, а може да
бъде определен различен и по –голям срок,/напр. месечен срок / за
евентуално набиране на кандидат –купувачи и в такъв случай няма резон да
се спазва 14-дневен срок за обявяване на продажбата в бюлетина на
МИ,доколкото самата продажба няма да се извърши на определен един
единствен ден, а предложенията ще се набират за определено време .
Оповестяването за тази особена продажба по чл. 718 от ТЗ също така няма
пречка според съда да се извърши по съвсем различни способи, а не само чрез
публикуване на обявление в специалния бюлетин на Министерство на
икономиката.
Друг е въпросът ,че според възприетата обичайна практика на синдиците и
на съдилищата по несъстоятелността, продажбите при особени случаи се
провеждат на практика като нови търгове с явно наддаване/ с тази единствена
разлика от чл.717ж от ТЗ ,че началната цена може да е по ниска от 80 на сто
от оценката/ , което според настоящия съд не е целта и смисълът на тази
форма на осребряване на имуществото от масата на несъстоятелността –на
продажбите при особени случай по чл. 718 от ТЗ.
Нормата на чл. 718 от ТЗ ,която предвижда един специален ред за
извършване на продажбите според съда изобщо не изисква посоченото по-
горе формалистично разгласяване на предстоящата продажба чрез пряко
договаряне ,каквото е характерно за продажбите по реда на чл. 717в и чл.
717ж от ТЗ.
Освен това ,в случая не се твърди да липсва каквото и да било разгласяване
на предстоящата продажба по чл. 718 от ТЗ-напр. чрез поставяне на
обявления в сградата на общината по седалището на длъжника и на сградата
по адреса на управление . Заедно с това ,няма основание да се приеме ,че
точно поради непубликуване на обявлението в бюлетина на Министерство на
21
икономиката е било осуетено явяването и на други кандидат –купувачи
,различни от купувача „ Търново Риал Естейт „ ЕООД – гр.Велико
Търново.По делото не бяха ангажирани доказателства за други конкретни
кандидат - купувачи ,които да са имали подобни инвестиционни намерения за
закупуване на процесния недвижим имот и които биха предложили по –
висока цена от тази за която имотът е бил продаден .
Освен това смисълът на чл. 718 от ТЗ не предполага да се стигне
непременно до някакво наддаване от кандидат –купувачи ,чиито
предложения непременно да надхвърлят обявената цена , а предполагат да
се намери купувач за имота именно при тази обявена цена за водене на
преговорите за която е било дадено и разрешение от съда по
несъстоятелността –т.е. целта на процедурата по чл. 718 от ТЗ е изпълнение
на една програма минимум –да се продаде имота на обявената цена ,след като
вече е станало очевидно,че той не може да се продаде според оценката при
извършените продажби по реда на чл. 717в и 717 ж от ТЗ.
Колкото до това ,че не е бил спазен 60-дневния срок от датата на избора на
купувач по чл. 718 , ал. 4 от ТЗ за плащане на цената по сделката
/обстоятелство което всъщност се признава от купувача/ ,съдът намира ,че
неспазването на въпросния срок също така не представлява такъв тежък
порок ,който да води до нищожност на сделката. Целта на това изменение на
чл. 718,ал. 4 от ТЗ / бр. 105 от 2016г./ действително е да се дисциплинират
купувачите и синдиците при сключването на предварителни договори за
продажба,както и при сключването на окончателните договори за продажба
,така че в тях да не се предвиждат клаузи за разсрочено или отсрочено
дълго във времето плащане на договорената цена и ,че това следва да стане в
един разумен срок след датата на избор на купувач /60дни / , но акцентът в
тази законова норма е върху това ,че при всички случаи сключването на
договора за продажба не може да стане преди пълното плащане на
цената ,т.е. ,че не е допустимо договорите за продажби по чл. 718 от ТЗ да
съдържат възможност за отсрочено или разсрочено плащане на цената след
сключване на самия договор. Нормата на чл. 718 , ал. 4 от ТЗ се състои от две
предложения –първото за срока за плащане на цената и второто –за това ,че
договорът за продажба по ал.1 се сключва след пълното и плащане и тя
следва да се разглежда и схваща в нейното единство ,което цели да се
гарантира ,че ще постъпи за разпределение договорената по реда на чл. 718
от ТЗ цена и главното ,че това ще стане непременно преди изповядване на
сделката. Ако евентуално е налице забавяне на плащането на цената след 60
дневния срок от датата на избор на купувач,то това би било основание да не
се сключи от синдика окончателния договор за продажба на имущественото
право с конкретния купувач или пък би могло за евентуални вреди или
пропуснати ползи от това забавяне да се търси имуществена отговорност от
синдика по чл. 663,ал. 3 от ТЗ ,но доколкото плащането така или иначе е било
извършено преди сключването на договора / за което обстоятелство не се
спори /,т.е. спазено е същественото изискване на чл. 718 ал. 4 от ТЗ ,макар и
да е допуснато нарушение на другото изискване на същата норма ,то неговото
22
нарушаване не следва да се санкционира с нищожност , а само с възможност
за претенция за обезщетение заради забавено плащане .
Поради тези съображения , ПлОС намира ,че Главния иск с правно осн.
чл. 646 , ал.1 т. 3 от ТЗ за обявяване за нищожен по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на „Ди енд ди джи инвест „ЕАД / в
несъстоятелност / - гр.Плевен на договора за покупко-продажба ,обективиран
в нот.акт № 1861,том 10, рег.№ 9751,дело № 1154 / 2019г. от 26.08.2019г. на
Т.Б. –нотариус с район на действие Районен съд-Велико Търново ,следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
2. По Евентуалния иск с правно осн. чл. 26, ал.1 предл. 1 от ЗЗД за
прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба,обективиран в
нот.акт № 1861,том 10 , рег.№ 9751,дело № 1154 / 2019г. от 26.08.2019г. на
Т.Б. –нотариус с район на действие Районен съд-Велико Търново , с рег №***
на НК –поради противоречие със закона. Уважаването на такъв иск
предполага да се докаже ,че договорът да е сключен в противоречие с
императивни законови норми. Сочените от ищеца норми ,които според него
са нарушени са тези на чл. 718 от ТЗ , на чл. 657, ал.2 от ТЗ и чл. 660, ал.1 от
ТЗ ,като заедно с това има препратка към аргументите ,изложени по
отношение на главния иск. Съдът вече изложи своите съображения за това
има ли допуснати нарушения на реда за продажба при особени случаи
,посочен в чл. 718 от ТЗ ,като отбеляза ,че в конкретния случай са
осъществени всички изискуеми от закона елементи от сложния фактически
състав ,който трябва да се осъществи за да има действителна продажба по чл.
718 от ТЗ на имуществено право от масата на несъстоятелността, а именно :
- решение на съда по несъстоятелността за започване на осребряването на
имуществото от масата на несъстоятелността.
- решение на събранието на кредиторите относно условията и реда за
извършване на продажбите чрез пряко договаряне
- предложение от синдика по което е дадено и разрешение от съда по
несъстоятелността за продажба по реда на чл. 718 от ТЗ на конкретния
недвижим имот .
-И последният елемент от този фактически състав е сключването на самият
договор за продажба на право от масата на несъстоятелността в съответната
форма за действителност на този договор- нотариална форма.Установи се
също така ,че синдикът е действал именно и съобразно с решенията на
събранието на кредиторите,което му е делегирало широки правомощия както
при определяне броя на продажбите по чл. 718 от ТЗ които да проведе ,така и
по отношение на цената при които те ще бъдат проводени. Така ,че изводът
е ,че не е налице нарушение на реда за извършване на продажбата при
особени случаи –тя е извършена именно по този ред и съобразно
решението на събранието на кредиторите и разрешението от съда по
несъстоятелността.
23
Нормата на чл. 657, ал.2 от ТЗ, която се сочи от ищеца като друга нарушена
при извършване на продажбата норма ,всъщност няма пряко отношение
към реда за извършване на продажбата по чл. 718 от ТЗ,тъй като не
урежда някакви специални императивни изисквания за сключване на
договор за продажба по чл. 718 от ТЗ . Тя касае правомощията на съда по
несъстоятелността да освободи синдика ,ако той не изпълнява задълженията
си или с действията си застрашава интересите на кредиторите или длъжника.
Нормата на чл. 660 ,ал.1 от ТЗ пък посочва обема на дължимата грижа,която
следва да полага синдикът при осъществяване на правомощията си –грижата
на добрия търговец , но тя също така не въвежда някакви конкретни
императивни изисквания ,които следва да са спазени при извършване на
продажбата по чл. 718 от ТЗ, а има отношение по-скоро към
възможността за ангажиране отговорността на синдика по чл. 663 от ТЗ .
Поради тези съображения ,Плевенски окръжен съд намира ,че от една
страна няма нарушение на чл. 718 от ТЗ ,което да е основание за нищожност
на процесния договор , а от друга страна пък –нормите на чл. 657,ал.2 и
чл. 660 , ал.1 от ТЗ не представляват императивни норми ,въвеждащи
условия за действителност на договора за продажба ,сключен по реда на
чл. 718 от ТЗ за да се обсъжда изобщо въпроса дали те са нарушени .
3.По Евентуалния иск с правно осн. чл. 26, ал. 1 предл. 3 от ЗЗД за
прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба,обективиран в
нот.акт № 1861,том 10 , рег.№ 9751,дело № 1154 / 2019г. от 26.08.2019г. на
Т.Б.- поради накърняване на добрите нрави. За да отговори на този
въпрос, съдът се съобрази с правната доктрина и трайната и непротиворечива
практика на ВКС. Добрите нрави са неписани общовалидни морални норми,
които съществуват като общи принципи или произтичат от тях и са критерии
за оценка на сделките. В решение № 1444 от 4.11.1999 г. по гр.д. № 753/1999
г. на Пето Г.О. на ВКС е посочена нееквивалентността на престациите
като конкретен пример за нарушение на добрите нрави, водещо до
нищожност на сделката по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД. В това решение
обаче не са изрично посочени критериите, по които съдът преценява кога
престациите са нееквивалентни до степен, предизвикваща нищожност на
сделката. Такива критерии са необходими, тъй като в противен случай
преценката на съда би заменила волята на страните. По този начин би се
накърнил принципът на свободата на договарянето/чл.9 от ЗЗД/, защото
еквивалентността на престациите поначало се преценява от страните и се
съобразява с техния правен интерес. Затова ,като критерий в съдебната
практика е възприета изключително голямата разлика в престациите-в
решение № 615 от 15.10.2010 г. на ВКС по гр.д. №1208/2009 г. на ІІІ Г.О. на
ВКС например е прието, че нищожност има поради дванадесет пъти по-
ниската цена от пазарната, а в решение 119 от 22.03.2011 г. по гр.д. № 485 по
описа за 2010 г. на І Г.О. на ВКС-при двадесет и осем пъти по-ниска цена.
Във второто решение е подчертана необходимостта от значителна липса на
еквивалентност в насрещните престации. В постановеното по реда на
24
чл.290 от ГПК решение № 452 от 25.06.2010 г. по гр.д. № 4277 по описа за
2008 г. на І Г.О. на ВКС пък е прието ,че тази неравностойност би следвало
да е такава, че практически да е сведена до липса на престация.
Следователно значителна и явна нееквивалентност на насрещните престации,
която води до нищожност поради противоречие с добрите нрави, ще е
налице, когато насрещната престация е практически нулева.
В конкретния случай ,според Плевенски окръжен съд изобщо не е налице
такава значителна степен на нееквивалентност на престациите по договора
,която да се равнява на липса на насрещната престация – платената цена на
имота продаден по реда на чл. 718 от ТЗ ,което е в размер на 102 700лв.
Според приетата в с.з. на 31.05.2021г. експертиза ,изготвена от в.л.инж.Й.
Б.,справедливата пазарна стойност на процесния имот / идеалните части
от него,които са били предмет на продажбата / е 358 970лв. към
26.08.2019г. –датата, когато е сключена самата сделка . Именно към този
момент следва да се преценява и еквивалентността на престациите и дали е
налице накърняване на добрите нрави поради тяхната
нееквивалентност.Както се вижда от сравнението на посочената от в.л. СПС
на имота и цената за която той е продаден с договора по реда на чл. 718 от ТЗ
,разликата между тези стойности е само три пъти и половина или имотът
фактически е продаден за малко под 1/3 от справедливата му пазарна
стойност. Това според съда не представлява такава нееквивалентност на
насрещните престации ,която да се явява значителна, а още по-малко пък да
се равнява на пълна липса на насрещна престация.
Следва да се има предвид и обстоятелството ,че договорената и платена
цена от 102 700лв.всъщност надвишава посочената в нотариалния акт
данъчна оценка на имота ,която е само 56 981,30лв., а в някои от
посочените по –горе решения ,съставляващи съдебна практика на ВКС се
приема ,че дори договорена цена под данъчната оценка не води до
нищожност поради противоречие с добрите нрави. В т.см. е практиката на
ВКС по приложението на чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, обективирана с Решение №
452 от 25.06.2010 г. по гр.д.№ 4277/2008 г., на ВКС, І г.о. и Решение № 119 от
22.03.2011 г. по гр.д.№ 485/2010 г., на ВКС, І г.о. по реда на чл.290 ГПК,
където отговаряйки на материално правните въпроси за нищожност на
договора за продажба поради противоречие с „добрите нрави” предвид
неравностойността на насрещните престации, както и за характера на
правното понятие „добри нрави” и неговото субективно и обективно
изражение, е прието, че с чл.9 ЗЗД е прокламирана свобода на договарянето,
позволяваща на двете страни да направят конкретна преценка относно
потребността от насрещните престации и тяхната взаимна еквивалентност. Тя
е ограничена от „добрите нрави” и от императивните правила, които при
продажбата определят, че държавната такса се заплаща въз основа на
данъчната оценка, дори ако договорена цена е по-ниска от нея. Това
означава, че законодателят допуска продажната цена на един недвижим
имот да бъде по-ниска от данъчната оценка по волята на страните.
25
Същевременно понятието „добри нрави” предполага известна еквивалентност
на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод
за нарушение, водещо до нищожност на сделката. ВКС е разяснил, че тази
неравностойност би следвало да е такава, че практически да е сведена до
липса на престация. В случаите на отклонение от пазарната стойност и
заплащането на цена на имота дори по данъчната оценка/ а в случая тя е
надвишена близо два пъти / не се налага извод за такава неравностойност на
престацията, която да съставлява нарушение на „добрите нрави“ и да води до
нищожност на сделката в хипотезата на чл.26, ал.1 ЗЗД. Налице е ответна
парична престация, която макар да се отклонява от обичайната, не говори за
такава недопустимост, която да прави самата сделка нищожна.
При това,отново следва да се подчертае , че се касае за особен случай на
продажба по реда на чл. 718 от ТЗ ,извършена в рамките на
универсалното принудително изпълнение в производството по
несъстоятелност ,чиято главна цел е пълно осребряване на цялото имущество
на длъжника и в изпълнение на тази главна цел поначало е допустимо
продажбата на вещи и права да се извършва под тяхната справедлива
пазарна стойност . Следва да се има предвид ,че такава една сделка не се
сключва в условията на пълна свобода на договарянето и не е проява на
изцяло автономната воля на договарящите страни , а както беше посочено по-
горе ,тази сделка се сключва в изпълнение на властническите правомощия на
синдика да продава имуществото на длъжника ,като на синдика е делегирано
от събранието на кредиторите правомощието сам да определя цената при
всяка следваща продан ,което предполага нейното практически неограничено
намаляване след всяка следваща неуспешна продан ,разбира се, до разумни
граници ,които да гарантират ,че срещу отчужденото имущество от
масата на несъстоятелността ще постъпят парични средства в такъв
обем ,че да има смисъл да се изготвя сметка за разпределение на
същите.Заедно с това размерът на тези парични средства не следва да
бъде пренебрежимо малък. Според съда в конкретния случай синдикът е
спазил прагматичният подход ,заложен в чл. 718 от ТЗ ,който е да се търси
продажба на съответната вещ ,макар и не на всяка цена ,но на приемлива цена
, пък била тя и по –ниска от справедливата пазарна стойност. Следва да се
има предвид ,че тази цена е постигната след неуспешните редовни
продажби по реда на чл. 717а – 717 ж от ТЗ които са обявени именно
съобразно справедливата пазарна стойност на имота към оня момент , както и
след осем предходни неуспешни продажби по реда на чл. 718 от ТЗ.
Поради тези съображения ,съдът намира ,че и искът с правно осн. чл.
26,ал.1 предл. 3 от ЗЗД за нищожност на договора поради накърняване на
добрите нрави също така е неоснователен.
С оглед този изход на делото по главния и по двата евентуално предявени
иска ,следва да бъдат отхвърлени и акцесорните спрямо тях искове за
осъждане на „ Търново Риал Естейт„ ЕООД – гр.Велико Търново да върне в
масата на несъстоятелността същия недвижим имот.
26
С оглед този изход на делото , следва ищецът да бъде осъден да заплати на
ответниците направените от тях деловодни разноски . Доказателства за
такива разноски, обаче, е представил само ответникът „ Търново Риал Естейт„
ЕООД – гр.Велико Търново - заплатено адвокатско възнаграждение в размер
на 4000лв. на адв.АНТ. СТ. ,докато другият ответник по исковете - „Ди енд ди
джи инвест „ЕАД / в несъстоятелност / - гр.Плевен е представил само
пълномощно в полза на адв.Б. Д. ,но не и договор за правна помощ с
конкретен размер на заплатено възнаграждение.
Поради тези съображения , Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от „Корпоративна
търговска банка „ АД / в несъстоятелност / - гр.София,представлявана от
синдиците Анг. Н. Д. и Кр. Хр. М. ,които заедно осъществяват функцията на
синдик, срещу „Ди енд ди джи инвест „ЕАД / в несъстоятелност / -
гр.Плевен ,представлявано от „Фърст Априлци „ ЕООД ,чрез Р. И. и
срещу „ Търново Риал Естейт „ ЕООД – гр.Велико Търново
,представлявано от управителя Ц.Б.Ц., Главен иск с правно осн. чл. 646 ,
ал.1 т. 3 от ТЗ за обявяване за нищожен по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на „Ди енд ди джи инвест „ЕАД / в несъстоятелност /
- гр.Плевен на договора за покупко-продажба ,обективиран в нот.акт №
1861,том 10, рег.№ 9751,дело № 1154 / 2019г. от 26.08.2019г. на Т.Б. –
нотариус с район на действие Районен съд-Велико Търново , с рег №*** на
НК , сключен между „Ди енд ди джи инвест „ЕАД / в несъстоятелност / -
гр.Плевен,представлявано от синдика И.М. , като продавач и „ Търново Риал
Естейт „ ЕООД – гр.Велико Търново ,като купувач, с който е продаден
собствения на продавача недвижим имот , а именно : 1303,95/ 1873 идеални
части от Урегулиран поземлен имот ІІІ , кв. 88, находящ се в гр.В.Т., ул.
"А.П." №* , ПИ 10447.511.340 , отреден за жилищни нужди , обществено и
делово обслужване /трети / в квартал 88 по подробния градоустройствен план
на град за сумата от 102 700лв. , както и свързания с него акцесорен
ИСК за осъждане на „ Търново Риал Естейт„ ЕООД – гр.Велико Търново
да върне в масата на несъстоятелността същия недвижим имот.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от „Корпоративна
търговска банка „ АД / в несъстоятелност / - гр.София,представлявана от
синдиците Анг. Н. Д. и Кр. Хр. М. ,които заедно осъществяват функцията на
синдик, срещу „Ди енд ди джи инвест „ЕАД / в несъстоятелност / - гр.Плевен
,представлявано от „Фърст Априлци „ ЕООД ,чрез Р. И. и срещу „ Търново
Риал Естейт „ ЕООД – гр.Велико Търново ,представлявано от управителя
Ц.Б.Ц., Евентуален иск с правно осн. чл. 26, ал.1 предл. 1 от ЗЗД
/противоречие със закона / за прогласяване нищожността на договора за
покупко-продажба ,обективиран в нот.акт № 1861,том 10 , рег.№
9751,дело № 1154 / 2019г. от 26.08.2019г. на Т.Б. –нотариус с район на
27
действие Районен съд-Велико Търново , с рег №*** на НК , сключен между
„Ди енд ди джи инвест „ЕАД / в несъстоятелност / -
гр.Плевен,представлявано от синдика И.М. , като продавач и „ Търново Риал
Естейт „ ЕООД – гр.Велико Търново ,като купувач с който е продаден
собствения на продавача недвижим имот , а именно : 1303,95/ 1873 идеални
части от Урегулиран поземлен имот ІІІ , кв. 88, находящ се в гр.В.Т., ул.
"А.П." №* , ПИ 10447.511.340 , отреден за жилищни нужди , обществено и
делово обслужване /трети / в квартал 88 по подробния градоустройствен план
на град за сумата от 102 700лв., като сключен в нарушение на чл. 657,ал. 2 от
ТЗ , чл. 660 , ал.1 от ТЗ и чл. 718 от ТЗ,както и свързания с него акцесорен
иск за осъждане на „ Търново Риал Естейт „ ЕООД – гр.Велико Търново
да върне в масата на несъстоятелността същия недвижим имот.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от „Корпоративна
търговска банка „ АД / в несъстоятелност / - гр.София,представлявана от
синдиците Анг. Н. Д. и Кр. Хр. М. ,които заедно осъществяват функцията на
синдик срещу „Ди енд ди джи инвест „ЕАД / в несъстоятелност / - гр.Плевен
,представлявано от „Фърст Априлци „ ЕООД ,чрез Р. И. и срещу „ Търново
Риал Естейт „ ЕООД – гр.Велико Търново ,представлявано от управителя
Ц.Б.Ц., Евентуален иск с правно осн. чл. 26, ал. 1 предл. 3 от
ЗЗД/накърняване на добрите нрави / за прогласяване нищожността на
договора за покупко-продажба ,обективиран в нот.акт № 1861,том 10 , рег.
№ 9751,дело № 1154 / 2019г. от 26.08.2019г. на Т.Б. –нотариус с район на
действие Районен съд-Велико Търново , с рег №*** на НК , сключен между
„Ди енд ди джи инвест „ЕАД / в несъстоятелност / -
гр.Плевен,представлявано от синдика И.М. , като продавач и „ Търново Риал
Естейт „ ЕООД – гр.Велико Търново ,като купувач с който е продаден
собствения на продавача недвижим имот , а именно : 1303,95/ 1873 идеални
части от Урегулиран поземлен имот ІІІ , кв. 88, находящ се в гр.В.Т., ул.
"А.П." №* , ПИ 10447.511.340 , отреден за жилищни нужди , обществено и
делово обслужване /трети / в квартал 88 по подробния градоустройствен план
на град за сумата от 102 700лв., като накърняващ добрите нрави , както и
свързания с него иск за осъждане на „ Търново Риал Естейт „ ЕООД –
гр.Велико Търново да върне в масата на несъстоятелността същия
недвижим имот.
ОСЪЖДА „Корпоративна търговска банка „ АД / в несъстоятелност / -
гр.София ДА ЗАПЛАТИ на „ Търново Риал Естейт „ ЕООД – гр.Велико
Търново направените от този ответник деловодни разноски в размер на
4000лв.
ОСЪЖДА на осн. чл. 649,ал. 6 от ТЗ „Ди енд ди джи инвест „ЕАД / в
несъстоятелност / - гр.Плевен ,представлявано от „Фърст Априлци „
ЕООД,чрез Р. И. ,да заплати по сметка на Плевенски окръжен съд д.т. в
размер на 2279,25лв. ,която да се събере от масата на несъстоятелността.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд-Велико Търново в
28
двуседмичен срок от връчването на преписи от него на страните.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
29