РЕШЕНИЕ
№
1004/22.01.2020г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито
заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия: Хайгухи Бодикян
при секретаря Ангелина Латунова......…………………..и
в присъствието на прокурор…………………………………………...............………………..........като
разгледа докладваното от съдия Бодикян
адм. дело № 999 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с
чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба
от С.Л.Д. ***, с посочен адрес за призоваване: гр. Х., против Заповед
№272з-2250/13.08.2019г., издадена от Началник на отдел „Охранителна полиция“
при ОДМВР – Хасково, с която, на основание чл.200, ал.1, т.6, чл.197, ал.1,
т.3, вр. чл.194, ал.2, т.1 и т.2 и чл.204, т.3 от ЗМВР на жалбоподателя е
наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от шест месеца.
Оспорващият твърди, че
обжалваният административен акт бил нищожен, неправилен, поради нарушение на
материалния закон и съществени нарушения на административната процедура по
ЗМВР, ППЗМВР и АПК, необоснован и не съответствал на целта на закона. Заповедта
не съдържала всички реквизити, предписани към съдържанието ѝ от ЗМВР и от
АПК. При издаване на заповедта била нарушена изцяло административната процедура
по ЗМВР и АПК. Заповедта била нищожна, тъй като противоречала на изискванията
на АПК и ЗМВР. Изложените фактически основания и текстово законови такива били
бланкетни и неконкретизирани и не съдържали конкретни нарушения, които да са
основание за налагане на дисциплинарно наказание. Заповедта била и недоказана. Оспорващият
твърди, че като служител извършил всички необходими действия в срок и
изпълнявал задълженията, които били част от длъжността му, съгласно
предписаното в нормативните актове и заповеди. Липсата на конкретни твърдения за
конкретни нарушения водела до съществени затруднения оспорващият да изложи и
по-подробни доводи в тази насока, тъй като не бил наясно с действителните
мотиви на административните органи, актовете на които се обжалвали. Счита, че
било недопустимо последващото им мотивиране в съдебно заседание, тъй като това
щяло да го постави в процесуална изненада и в неравностойно положение спрямо
административните органи, издали обжалваните актове. Твърди, че не било налице
нарушение по посочените текстове от ЗМВР и не било налице основание по ЗМВР и
ППЗМВР за налагане на дисциплинарно наказание. Не било налице посоченото в
заповедта нарушение, което да е основание за налагане на дисциплинарното
наказание. Описаното в обстоятелствената част
не било нарушение. Дадената квалификация на нарушението не
кореспондирала на изложените в обстоятелствената част данни и била непълна и
бланкетна, с което бил приложен неправилно закона. Не била налице субективна
страна на нарушението. В нарушение на закона – чл.229 ЗМВР, на оспорващия било
наложено наказание, което не съответствало на тежестта на описаното в заповедта
като нарушение, каквото той не бил извършвал, като в тази връзка не били
преценени всички обстоятелства съгласно ЗМВР. Наложеното наказание било необосновано тежко. Същото освен това
представлявало маловажен случай. Моли се за отмяна на оспорената заповед.
Претендира се присъждане на разноските по делото.
Ответната страна – Началник
на отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР - гр.Хасково, редовно призован, не се
явява, не изпраща представител. Не ангажира становище по делото.
Административен съд –
Хасково, след като взе предвид изложеното от оспорващия и след като анализира
събраните писмени доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
С оспорената заповед
на старши инспектор С.Л.Д., началник група „ОДПКПД“ в сектор „Пътна полиция“ на
отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР – Хасково, е наложено дисциплинарно
наказание „Порицание“ за срок от 6 месеца, за това, че за периода от
01.09.2017г. до 31.08.2018г., не осъществил контрол при изготвянето на
протоколите от 01.09.2017г. до 30.08.2018г. за използване на автоматизирано
техническо средство за контрол на скоростта, зачислени в група „Организация на
движението, пътен контрол и превантивна дейност“ на сектор „Пътна полиция“ –
Хасково /Приложение №15 към чл.91, ал.1 от ИРООДКПД/, които са деловодно
регистрирани, но липсва подпис на служител, приел протокола. Това било видно от
приложените към преписката протоколи /подробно изброени в справката/. Посочено
е, че деянието представлява нарушение на чл.91 (Изм. – ДВ, бр.56 от 2015г.) (1)
(Изм. – ДВ, бр.104 от 2017г., в сила от 29.12.2017г.) За всяко използване на
мобилно АТСС за контрол се попълва протокол съгласно Наредба №8121з-532 от
2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства
и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (ДВ, бр.36 от
2015г.). (2) Протоколът по ал.1 се попълва при всяка смяна на мястото/участъка
за контрол, като при контрол във време на движение с мобилно АТСС се отбелязват
началото и краят на контролирания участък – деяние, представляващо нарушение на
служебната дисциплина съгласно чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР, за което съгласно
чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР се предвижда дисциплинарно наказание „порицание“ за
срок от шест месеца до една година. В заповедта е посочено, че издаваните
протоколи за ПТП с пострадали лица в група „Организация на движението, пътен
контрол и превантивна дейност“ на сектор „Пътна полиция“ – Хасково не са по
образец съгласно Приложение №1 към чл.3 ал.1 от Наредба №1з-41 от 12.01.2009г.
и към тях не се изготвя подробна план-схема /видно от протоколи №95 и 96 от
2018г. (загл. изм. – ДВ, бр.19 от 2017г.). На основание чл.200, ал.1, т.6,
чл.197, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.2, т.1 и т.2 и чл.204, т.3 от ЗМВР на
жалбоподателя е наложено посоченото по-горе наказание.
Установи се от
приложената административна преписка, че в изпълнение на Заповед рег.
№8121з-1047/30.09.2018 г. комисия от Дирекция „Инспекторат“ към МВР изготвила
Доклад с рег.№4575р-3948/25.10.2018 г., след извършена проверка на цялостната
дейност в ОДМВР – Хасково по линия на „Пътна полиция“ през периода 01.09.2017г.
до 31.08.2018 г.
Въз основа на
цитирания Доклад на комисията от Дирекция „Инспекторат“ към МВР, с резолюция от
12.11.2018 г., обективирана върху доклада, Директорът на ОДМВР – Хасково
разпоредил да се изготвят заповеди за определяне на дисциплинарни комисии за
проверка на данните по чл.205 от ЗМВР.
На 14.12.2018 г. За
Началник на отдел „Охранителна полиция“ към ОДМВР – Хасково издал Заповед
№1253з-267/14.12.2018 г. (л.43), с която, на основание чл.205, ал.2 от ЗМВР, разпоредил
да се извърши проверка за изясняване на постъпилите данни срещу ст. инспектор С.Л.Д.,
началник група „ОДПКПД“ в сектор „Пътна полиция“ на отдел „Охранителна полиция“
при ОДМВР Хасково, във връзка с констатациите от извършената проверка на
цялостната дейност на ОДМВР – Хасково по линия на „Пътна полиция“ за периода от
01.09.2017 г. до 31.08.2018 г., отразени в Доклад с рег.№4575-3948/25.10.2018
г. по описа на Дирекция „Инспекторат“ – МВР. Със заповедта За Началник на отдел
„Охранителна полиция“ възложил проверката на комисия от служители на Областна
Дирекция на МВР - Хасково, която да изготви и представи справка в срок до 14.01.2019
г.
На 19.12.2018 г. С.Л.Д.
се запознал със заповедта.
Със Заповеди №1253з-9/14.01.2019г.,
№1253з-35/14.02.2019г., № 1253з-60/14.03.2019г., №1253з-89/12.04.2019г. и
№1253з-124/15.05.2019г., Началник отдел „Охранителна полиция“ към ОДМВР –
Хасково удължил срока на проверката по случая, съответно до 14.02.2019г.,
14.03.2019г., 15.04.2019г., 15.05.2019г. и 14.06.2019г.
В хода на
дисциплинарното производство писмено Сведение с рег. №1253р-5293/05.06.2019 г.
(л.67) дал ст. инспектор С.Л.Д. – началник група „ОДПКПД“ към сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР – Хасково.
Върху сведението е
поставена резолюция „Приех сведенията“ от 08.07.2019г. от Началник отдел „ОП“
ком. А. Н..
На 10.06.2019 г.
определената за проверка на случая комисия изготвила Справка с рег.№1253р-5487
(л.25-38), в която изложила установените по случая факти. Дисциплинарно-разследващият
орган установил, че с констатираните пропуски (посочени в справката) в
изпълнения на служебните задължения, изразяващи се в нарушение на чл.91, ал.4
от ИРООДКПД, чл.4, ал.1 от Инструкция №I-135/1991г. за регистриране, отчитане и
анализ на ПТП, чл.3, ал.1 от Наредба №Iз-41 от 12 януари 2009г. за документите
и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за
информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов
надзор и Гаранционния фонд (Загл. Изм. – ДВ, бр. 19 от 2017г.), отразени в
Доклад с рег. №4575р-3948/25.10.2018г. по описа на Дирекция „Инспекторат“,
изпратен с придружително писмо рег. №4575р-4016/01.11.2018г. относно извършена
проверка на цялостната дейност в ОДМВР Хасково по линия на „Пътна полиция“
/разпоредена с МЗ №8121з-1047/30.09.2018г./ за периода от 01.09.2017г. до
31.08.2018г. ст. инсп. С.Л.Д. не е упражнил контрол над подчинените си при
изготвянето на документация във връзка със задълженията му, произтичащи от
типова длъжностна характеристика с рег. №3286р-19532/2015г. за началник група
„ОДПКПД“ в сектор „Пътна полиция“ на отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР,
което представлява нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.1, т.2 и т.3 от ЗМВР, за което следва да му се наложи дисциплинарно наказание „Порицание“ за
срок от 6 месеца, съгласно чл.200, ал.1, т.6 от ЗМВР, тъй като от допуснатите
нарушения не са последвали вредни последици за трети лица и съгласно кадрова
справка с рег. №272р-1213/2019г. за служителя ст. инспектор С.Л.Д., началник
група „ОДПКПД“ в сектор „Пътна полиция“ на отдел „Охранителна полиция“ при
ОДМВР Хасково до настоящия момент е наказван само един път по време на службата
си, а е награждаван два пъти. Предвид горното, комисията предложила на ст.
инспектор С.Л.Д., началник група „ОДПКПД“ в сектор „Пътна полиция“ на отдел
„Охранителна полиция“ при ОДМВР – Хасково, да бъде наложено дисциплинарно
наказание „порицание“ за срок от 6 (шест) месеца, съгласно чл.200, ал.1, т.6 от ЗМВР – (неупражняване на контрол над подчинени).
Жалбоподателят С.Л.Д. се
запознал на 19.06.2019г. със справката и с правото да даде писмени възражения в
срок от 24 часа.
С резолюция от
08.07.2019г., поставена върху справка с рег.№1253р-5487/10.06.2019г., била
разпоредена на Началник сектор „ПП“ допълнителна проверка относно прецизиране
на дисциплинарната отговорност, като бил определен срок: 08.08.2019г.
Комисията изготвила
Становище с рег.№1253р-7635/08.08.2019г., в което отново бил направен извод, че
с констатираните пропуски (подробно описани) в изпълнения на служебните
задължения, изразяващи се в нарушение на чл.91, ал.4 от ИРООДКПД, чл.4, ал.1 от
Инструкция №I-135/1991г. за регистриране, отчитане и анализ на ПТП, чл.3, ал.1
от Наредба №Iз-41 от 12 януари 2009г. за документите и реда за съставянето им
при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на
вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд (Загл. изм.
– ДВ, бр. 19 от 2017г.), отразени в Доклад с рег. №4575р-3948/25.10.2018г. по
описа на Дирекция „Инспекторат“, изпратен с придружително писмо рег. №4575р-4016/01.11.2018г.
относно извършена проверка на цялостната дейност в ОДМВР Хасково по линия на
„Пътна полиция“ /разпоредена с МЗ №8121з-1047/30.09.2018г. /за периода от
01.09.2017г. до 31.08.2018г. ст. инсп. С.Л.Д. не е упражнил контрол над
подчинените си при изготвянето на документация във връзка със задълженията му,
произтичащи от типова длъжностна характеристика с рег. №3286р-19532/2015г. за
началник група „ОДПКПД“ в сектор „Пътна полиция“ на отдел „Охранителна полиция“
при ОДМВР, което представлява нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.1, т.2 и
т.3 от ЗМВР, за което следва да му се наложи дисциплинарно наказание
„Порицание“ за срок от 6 месеца, съгласно чл.200, ал.1, т.6 от ЗМВР, тъй като
от допуснатите нарушения не са последвали вредни последици за трети лица и
съгласно кадрова справка с рег. №272р-1213/2019г. за служителя ст. инспектор С.Л.Д.,
началник група „ОДПКПД“ в сектор „Пътна полиция“ на отдел „Охранителна полиция“
при ОДМВР Хасково до настоящия момент е наказван само един път по време на
службата си, а е награждаван два пъти. В становището е посочено, че предвид
горното, в справка рег. №1253р-5487/10.06.2019г. комисията предложила, на ст.
инспектор С.Л.Д., началник група „ОДПКПД“ в сектор „Пътна полиция“ на отдел
„Охранителна полиция“ при ОДМВР Хасково, да бъде наложено дисциплинарно
наказание „порицание“ за срок от 6
месеца, на основание чл.200, ал.1, т.6 (неупражняване на контрол над
подчинени), чл.197, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.2, т.1 и т.2 от ЗМВР. Отразено е,
че на 19.06.2019г. в 16.30 ч. комисията запознала ст. инспектор С.Л.Д. със
справка рег. №1253р-5487/10.06.2019г. и правото му да даде допълнителни
обяснения и възражения в срок до 24 часа. В указания срок ст. инспектор С.Л.Д.
не представил на комисията допълнителни сведения. След извършена цялостна
оценка на представените сведения и събраните при проверката материали, както и
извършената допълнителна проверка, комисията счела, че има достатъчно основание
за реализиране на дисциплинарна отговорност спрямо ст. инспектор С.Л.Д.
началник група „ОДПКПД“ в сектор „Пътна полиция“ на отдел „Охранителна полиция“
при ОДМВР – Хасково за неупражняване на контрол над подчинени, за което
предложила на основание чл.200, ал.1, т.6 от ЗМВР на служителя да бъде наложено
дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца.
Липсват данни
служителят да е запознат с така изготвеното становище.
На 13.08.2019 г. е
издадена разглежданата в настоящото производство заповед за налагане на
дисциплинарно наказание, връчена на С.Л.Д. на 14.08.2019г. срещу подпис.
Жалбата е подадена на
14.08.2019г.
При така установената
фактическа обстановка съдът и като извърши цялостна проверка на
законосъобразността на оспорения акт на основание чл.168, ал.1 във връзка с
чл.146 от АПК, намира следното от правна страна:
Оспорването, като
направено в законово установения срок, от легитимирано лице с правен интерес -
адресат на обжалваната заповед и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и
контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
Оспорената заповед е
издадена от Началника на отдел „Охранителна полиция“ към ОДМВР Хасково, който е
компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл.204, т.4 от ЗМВР.
Реквизитите,
които следва да се съдържат в
индивидуален административен акт от
вида на оспорения са изрично указани в чл.210, ал.1 от ЗМВР. Съгласно
цитираната разпоредба, дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в
която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и
обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са
нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното
основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган
и в какъв срок може да се обжалва заповедта. В тази връзка следва да се посочи,
че фактическото описание на нарушението следва да е сторено по такъв начин от
наказващият орган, че в същото да се съдържат всички съставомерни признаци на
посочено в закона нарушение , които да са конкретизирани чрез конкретното им
проявление в съответния случай-
конкретно извършените от служителя действия или осъщественото от него бездействие
и по какъв начин се е проявило то в обективната действителност. В случай, че се
твърди извършването на няколко нарушения,
то всяко едно следва да е описано по посочения начин. Надлежното
описание на нарушението от неговата обективна страна е изключително важно и нарушението в тази насока според настоящия съдебен състав би довело от
една страна до нарушение на правото на защита на наказаното лице, тъй като
същия ще е в невъзможност да организира същата, тъй като е поставен в невъзможност да узнае всички
елементи на нарушението, а от друга страна препятства и възможността за
адекватен съдебен контрол относно
законосъобразността на административният акт.
В случая в заповедта са описани две дисциплинарни нарушения, но не
са посочени съществени реквизити от обективната страна на деянията, а именно: мястото на
извършването на нарушенията и датата на
осъществяването им.
Мястото и датата на
деянието са съществен елемент от обективната страна на изпълнителното
деяние на всяко дисциплинарно нарушение. Това е така защото посочването им е
свързано с преценката относно компетентността на дисциплинарно наказващият
орган, установяване на релевантните за
спора факти, териториалната компетентност на съдебната инстанция, а и поради
създаване на необходимите гаранции за
упражняване правото на защита на наказаното лице, тъй като същото се поставя в
невъзможност да узнае всички съставомерни елементи на вмененото нарушение и
оттук да се защити пълноценно, както и с оглед
възможността съдът да упражни адекватен съдебен контрол при преценка
законосъобразността на един административен акт.Това е така, тъй като дисциплинарната
отговорност се ангажира при доказано дисциплинарно нарушение, което изисква да
е установено от фактическа страна деянието (действие или бездействие), кога и къде то е осъществено, от
обективна страна да е доказана неговата противоправност (обективно несъответствие между правно
дължимото и фактически осъщественото поведение), от субективна страна да е налице вина на
дееца във връзка с установен правнорелевантен резултат и да е налице причинна
връзка между деянието и резултата. Само и единствено при установяване на всички
елементи на нарушението от обективна и от субективна страна може да се приеме,
че законосъобразно е ангажирана дисциплинарната отговорност на наказаното лице.
За да бъде установено дали с конкретното си поведение едно лице е съставомерно,
предполага надлежно описание на съответното нарушение или нарушения, с всички
задължителни реквизити, наличието на който не е допустимо да се извежда по
тълкувателен път.
Ето защо
липсата на тези два съществени реквизита,
представлява нарушение на формата на административният акт и е
самостоятелно основание за отмяната му.
При липса на визирани дати, респ. периоди на
твърдените в заповедта за осъществени от наказаното лице нарушения, съдът
по принцип е в невъзможност да извърши законосъобразна преценка за
спазване изискванията на чл. 195, ал.1 от ЗМВР, но все пак следва да се посочи,
че докладът на дирекция „Инспекторат“, на който се е позовал административният
орган, е изготвен на 25.10.2018г. и изпратен на 01.11.2018г. Със Заповед рег.
№272з-267/14.12.2018г./която не се откри по приписката/, а такава е отбелязана
в оспорения акт и вероятно става въпрос за Заповед рег. №1253з-267/14.12.2018г.
на ЗА Нач.отдел Охранителна полиция за извършване на проверката, визира момента
на установяване на нарушението, извършено от служителя Д..
Съдът като взе предвид, че неизпълнението на служебни задължения от
страна на жалбоподателя касае периода от 01.09.2017г. до 31.08.2018г., не става ясно нито за съда
нито за наказаното лице, кога конкретно
в този период същият е допуснал да не бъде осъществен контрол при изготвяне на
протоколи за използване на АТСС, който да съдържа реквизити съгл. Наредба
№8121з-532/2015г., както по отношение на издаваните протоколи за ПТП с
пострадали лица, които не били по образец съгласно приложение 1 към чл.3, ал.1
от Наредба №1з-41/2009г. и към тях не е изготвена подробна план-схема. Нещо
повече при описанието на извършените нарушения се визират по своето естество
две извършени деяния, а именно неупражнен контрол при изготвяне на протоколи за
използване на АТСС и неупражнен контрол при изготвяне на протоколи за ПТП с
пострадали лица, които не били по образец съгласно приложение 1 към чл.3, ал.1
от Наредба №1з-41/2009г. и към тях не е изготвена подробна план-схема, за които
е наложено само едно наказание. Липсата на мотиви в акта не дава възможност за
преценка доколко органът по налагане на дисциплинарното наказание е упражнил
правомощието си да наложи едно общо наказание по реда на чл.197, ал.3 от ЗМВР. Тази разпоредба дава правомощия на
дисциплинарно-наказващият орган, при едновременно установени две извършени
нарушения на служебната дисциплина от държавен служител, да наложи по-тежкото
от определените наказания, когато за санкционирането на нарушенията са
предвидени различни по вид дисциплинарни наказания или едно общо наказание за
максимално предвидения от закона срок, когато за санкционирането на нарушенията
са предвидени еднакви по вид наказания. Това обаче може да бъде сторено, само
след като преди това административният орган определи наказание, за всяко
нарушение поотделно.
Отделно от изложеното, като се има предвид, че обжалваната
заповед е издадена на 13.08.2019г., а съгласно чл. 195, ал.1 от ЗМВР
наказанието може да се наложи в рамките на една година от извършване на
дисциплинарно нарушение, то за осъщественото в периода 01.09.2017г.-30.08.2018г. на наказаното лице не би могла
законосъобразно да се търси наказателна отговорност, тъй като правомощията да
се наложи наказание за дисциплинарни нарушения, дори да са били
извършени е била преклудирана за значителна част от периода на извършване на
нарушението, съгласно чл. 209, т. 3, вр. с чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Това сочи, че
неправилно и в нарушение на закона се търси ангажиране на отговорност от жалбоподателя за тази значителна част от периода на нарушението,по отношение на която едногодишният срок по чл.
195, ал. 1 от ЗМВР е вече изтекъл към датата на акта и поради това недопустимо
се ангажира дисциплинарната отговорност на служителя. Това нарушение влече след
себе си извода за допуснато нарушение на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР и навежда на неправилно определено време на извършване на нарушението, като ответникът в нарушение на закона фиксира неговия начален
момент.
При липса на адекватно описание на посочените в обжалваната заповед нарушения, в случая съдът несъмнено е
изправен пред невъзможност да упражни адекватен съдебен контрол за законосъобразност
на административният акт.
За пълнота следва да се посочи, че административният орган е допуснал нарушения на закона и при
определяне на наложеното наказание. Както вече бе посочено, в заповедта са
описани две нарушения, който са
свързани с нарушение/неизпълнение на различни задължения
и то вменени с различни нормативни актове, респ. норми – първото с Наредба №8121з-532/2015г., а
второто с Наредба №1з-41/2009г.С посочените нормативни актове се въвеждат различни правила за поведение спрямо субектите
до които се отнасят, т.е. въвеждат се
различни задължения .
Същевременно, въпреки че в акта са описани две
нарушения, на наказаното лице е
наложено само едно наказание. По този начин, освен че за съда не е налице
яснота, за кое точно от визираните
в административният акт нарушения е наложено същото, се
затруднява и правото на защита на
наказаното лице да разбере за какво точно негово нарушение е санкциониран с
дисциплинарно наказание“ Порицание“. По този начин
се е стигнало и до нарушение на
разпоредбата на чл. 197, ал.
2 от
ЗМВР, според която за всяко отделно нарушение следва да се налага
отделно наказание. Налагането на отделни
наказания за отделните нарушения е
необходимо, доколкото е и свързано с проверката на издадената заповед от материална страна,
т.е. с доказаността на всяко от извършените нарушения и оттук с оглед
преценката за законосъобразното определяне на отделните наказания. Това в
случая не е сторено. Неяснотата относно това
за кое точно осъществено от наказаното лице, според дисциплинарно –наказващият орган следва да се наложи дисциплинарно наказание
не се преодолява и от съдържащите се по преписката справка и становище.
Нарушението на закона при определяне на наказанието води до незаконосъобразност на
обжалваната заповед и е основание за отмяната й като такава по смисъла на чл.
146,т.4 от АПК. В този смисъл е и практиката
на Върховният административен съд
изразена в Решение № 7764 от 11.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 926/2017
г., V о. Решение № 7754 от 11.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1395/2017 г., V о.
Предвид изхода на спора, искането на жалбоподателя
за присъждане на разноски е основателно. Ето защо в полза на същия ще
следва да бъдат присъдени поисканите и действително сторени по делото разноски
в размер на 410.00 лева, от които :
10.00 лева държавна такса и 400,00
лв. действително заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представеният
по делото договор за правна защита и съдействие, сключен между
жалбоподателя и процесуалния му представител – адвокат за процесуално представителство по настоящото
дело.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №272з-2250/13.08.2019г., на Началник отдел „Охранителна полиция“ при
ОДМВР-Хасково.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР, гр. Хасково да заплати на С.Л.Д., с ЕГН ********** *** разноски по
делото в размер на 410.00(четиристоти и
десет)лева.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
СЪДИЯ: