Р Е Ш Е Н И Е
№ 260449/ 29.9.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет
и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на първи септември, две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря
Олга Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 17308 по описа на
Варненски районен съд за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба вх. № 77634/
23.10.2019 г. от
„К.Г.“ ЕООД, ЕИК *
със седалище и адрес на управление:*** срещу К.Д.Т.,
ЕГН **********, с адрес: *** - партер, с искане до съда да постанови
решение, с което да осъди
ответника да заплати на ищеца сумата от 1746.15 лв., представляваща получена от ответника в качеството му
на пълномощник на ищеца сума по сключен договор за прехвърляне на вземане от
23.10.2014 г. между цедента „К.Г.“ ЕООД и цесионера „И.“ ЕООД и неотчетена от
ответника.
Твърди се в исковата молба, че на
01.08.2014 г. бил сключен договор за цесия между цесионер „К.Г.“ ЕООД и цедент К.
В. И., с който ищецът е придобива вземане в размер от 1846.15 лв.,
представляваща платена без основание стойност на ел. енергия по фактура №
**********/ 10.06.2011 г. На 04.07.2014 год. между ищеца и ответника възниква
мандатно правоотношение, по силата на което от страна на последния е поето
задължение да сключи, от името на „К.Г.“ ЕООД, договор за цесия с търговско
дружество „И.“ ЕООД. Поето е също така задължение от довереника поръчката да
бъде изпълнена с грижата на добър стопанин, да пази полученото имущество, да
уведоми доверителя за изпълнението, да му даде сметка и предаде всичко получено
в изпълнение на договора, незабавно след сключване на конкретната сделка.
Възнаграждение за довереника не е уговаряно. С договор от 23.10.2014 г.,
ищецът, чрез ответника като негов пълномощник, прехвърля същото вземане на „И.“
ЕООД за цена от 1746.15 лв., която била заплатена в брой на пълномощника К.Т..
През 2016 г. „И.“ ЕООД предявява иск срещу „Е. - П. П.“ АД за заплащане на
сумата от 1846.15 лв., за което по описа на ВРС, е образувано гр. д. №
6408/2016 г. на ВРС. С решение от 17.11.2016 г. искът е уважен изцяло. Към
настоящия момент, получената от ответника продажна цена от 1846.15 лв. не е
предадена на доверителя.
Ищецът, във връзка със заявено в
отговора възражение за прихващане, релевира възражение за нищожност на
споразумение от 23.10.2014 г., поради накърняване на добрите нрави. Отделно от
това, счита същото споразумение за недействително, поради договаряне във вреда
на представлявания. Релевира възражение за погасяване по давност на вземанията,
предмет на възражението за прихващане, изразява становище за неоснователност на
тази претенция.
Ответникът – К.Д.Т., депозира
писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, с който релевира доводи за
неоснователност на претенцията. Възразява срещу твърдението за възникване на
мандатно правоотношение между страните по силата договор за поръчка. Оспорва
факта на предаване на сумата от „И.“ ЕООД, като сочи, че в договора е записано,
че сумата е платена на цедента, а не на пълномощника. Възразява се, че по
силата на допълнително споразумение от 23.10.2014 год. към договора за цесия от
същата дата, процесната сума е върната обратно на „И.“ ЕООД. Поддържа се, че
пълномощникът е разполагал с представителна власт и да изменя договора за
цесия. Допълнителното тристранно споразумение е сключено поради липса на
представителна власт на Д. А., посочена като управител на „И.“ ЕООД. Последният
замества в дълг ищовото дружество досежно задължението към първоначалния цедент
К. И.. Ответникът е върнал получената от ищеца по първоначалния договор за
цесия парична сума. За ищеца е съществувала невъзможност да заплати
задължението си по договора за цесия с първата страна К. И., поради което е
прието трета страна - „И.“ ЕООД да го замени като длъжник и да заплати на
първата страна сумата. В тази връзка е поето насрещно задължение за прехвърляне
безвъзмездно вземането си от „Е. П. П.“ АД. К. И., чрез ответника, се съгласява
да получи сумата от „И.“ ЕООД. От страна на „И.“ ЕООД поето задължението към
Илиев, като прието вземането от „Е. - П. П.“ АД да се прехвърли от ищеца
безвъзмездно. Исковата сума е върната на „И.“ ЕООД от ответника, поради което и
не съществува получено, което да се предаде като отчет по твърдяната поръчка.
Отделно се поддържа, че сумата, предмет на иска, е възстановена от ответника на
първоначалния цедент.
Евентуално, релевира възражения
за прихващане, както следва:
- със сумата от 1746.15 лв. –
задължение на ищеца към ответника по изп. дело № 2380/ 2018 год. по описа на
ЧСИ Л. С.;
- със заплатени държавни такси,
депозити за експертизи и свидетели по 198 бр. дела на ищеца от 2014 г. в размер
над 35 000 лв. Моли се за отхвърляне на предявения иск и присъждане на
сторените по делото разноски.
Съдът,
след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Приобщен на л. 5 от
делото е договор от 01.08.2014 г., сключен между К. В. И., чрез
пълномощника си адв. К.Д.Т. (цедент) и
„К.Г.“ ЕООД, действащо чрез управителя си – П. Н. К., с предмет –
прехвърляне на
вземането на цедента от
длъжника „Е.-П.П.“ АД за сумата от 1846.15
лева, представляваща платена без основание стойност на коригирана
електроенергия за периода от 10.12.2010 г. – 07.06.2011 г., относно обект с аб. № *, кл. № *, за която е издадена
фактура № **********/ 10.06.2011 год., за цена от 1746.15
лева. Уговорено между страните е плащането на определената
цена да се осъществи в срок от шест месеца, считано от датата на сключване на
договора, в борй.
Представено на л. 25 от делото е
пълномощно от 04.07.2014 год. от „К.Г.“ ЕООД към адв. К.Т., по силата на което
последният е упълномощен от дружеството с правата да го представлява, като завежда и води дело, включително с
изричните права по чл. 34, ал. 2 и 3 ГПК, да сключва помирения, договор за
цесия, да подава, получава и подписва документи /искания, заявления,
възражения, жалби и т. н./, включително и с правата да се разпорежда с всички
вземания на упълномощителя с длъжник „Е.- П. П.“ АД да сключва помирения,
договор за цесия, да подава, получава и подписва документи, да представлява „К.Г.“
ЕООД ***, като е отбелязано, че пълномощното следва да се тълкува разширително
в полза на адвоката. С ръкописен текст е изписано, че пълномощникът разполага и
с представителна власт пред „Търговски регистър“, като входира и подава
всякакви документи.
Съгласно
договор за прехвърляне на вземания от 23.10.2014 г.,
„К.Г.“ ЕООД, действащо чрез пълномощника си адв. К.Д.Т.
(цедент) прехвърля на „И.“ ЕООД,
действащо чрез управителя Д. Т. А. (цесионер) вземането
си от длъжника „Е.-П.П.“ АД за сумата от 1846.15
лева, за периода 10.12.2010 г. – 07.06.2011 г., относно обект с аб. № *, кл. № *, за която е издадена
фактура № **********/ 10.06.2011 год., с титуляр на
партидата К. В. И., срещу цена от 1746.15
лева. Видно от съдържанието по т. 3, между страните е
постигнато съгласие, че цената в размер на 1746.15
лева е платена изцяло и в брой от цесионера на цедента,
при подписване на договора.
Приложено на л. 23 от делото е споразумение от 23.10.2014 г. към договор за прехвърляне на
вземания от 23.10.2014 г.
между „К.Г.“ ЕООД и „И.“ ЕООД, сключено между К. В. И., „К.Г.“
ЕООД и „И.“ ЕООД, представлявано от управителя Т. Н. Д.. Видно от съдържанието на същото, между страните е прието следното: по
силата на договор за цесия от 10.10.2014 г.
К. В. И. е прехвърлил вземането си „Е.-П.П.“ АД
за сумата от 1846.15 лева, представляваща платена без основание стойност на коригирана
електроенергия за периода от 10.12.2010 г. – 07.06.2011 г., относно обект с аб. № *, кл. № *, за която е издадена
фактура № **********/ 10.06.2011 год., за цена от 1746.15
лева. Определената цена, чийто падеж настъпва на 01.02.2015
г., не е заплатена от „К.Г.“ ЕООД. Посочено е още, че към 23.10.2014 г. „К.Г.“
ЕООД е в невъзможност да заплати задължението си по първия договор за цесия,
както и да образува гражданско дело срещу длъжника „Е. - П. П.“ АД. Прието е,
че „И.“
ЕООД да замени „К.Г.“ ЕООД като длъжник и да заплати на кредитора К. В. И.
дължимата сума на падежа 01.02.2015г. срещу задължението на последвия да
прехвърли в полза на „И.“ ЕООД безвъзмездно вземането, получено по договора за
цесия от 01.08.2014г. Отразено е също така, че договор за прехвърляне на
вземане от 23.10.2014 г., сключен между „К.Г.“ ЕООД, чрез пълномощника адв. К.Д.Т.
и „И.“ ЕООД, чрез Д. Т. А., е сключен без представителна власт, поради което се
изменя съобразно съдържанието на настоящото споразумение, надлежно подписано от
законния представител на „И.“ ЕООД. Вписано е още, че адв. К.Т. в качеството си
на пълномощник на „К.Г.“ ЕООД връща /предава/ на „И.“ ЕООД сумата от 1746.15
лева, за което страните се съгласяват, че е платено изцяло и в брой от адв. Т.
при подписване на споразумението, като същото служи за разписка за извършеното
плащане.
Гореизложената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
Предявен
е иск, с правно основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД.
Предмет на спора е съществуване на договорното
задължение на ответника - довереник по договор за поръчка за отчет
по отношение на доверителя -“К.Г.“
ЕООД.
В
тежест на ищеца е да установи
кумулативното наличие на следните предпоставки: възникване на мандатно
правоотношение между страните, по силата на договор за поръчка от 07.04.2014
год., по силата на което от страна на ответника е поето задължение за сключване
на договор за цесия с „И.“ ЕООД, а също и за незабавно предаване на получената
по този договор сума от довереника на доверителя с отчетна сделка; сключването
на договор за прехвърляне на вземане от 23.10.2014 г. между цедента „К.Г.“ ЕООД
и цесионера „И.“ ЕООД, по която упълномощен да го представлява е ответникът;
получаване на цената по договора в размер на 1746.15 лв. от пълномощника.
В тежестна
ответника,
е да установи положителните
факти, на които основава възраженията си, а именно: изправността си по
мандатното правоотношение; или направените правоизключващи възражения,
включително и връщане обратно на цесионера получената сума.
В случая, безспорно
по делото е, че въз основа на пълномощното от
04.07.2014 г., ищецът е упълномощил ответника с правата да оперира неограничено
с банковите му сметки, включително и извършване
на тегления от същите
По своята правна природа, упълномощаването е едностранна сделка, пораждаща
материалното субективно право на представителя да ангажира със своето поведение
(действия и бездействия) чужда правна сфера и правното задължение на представлявания
да търпи в патримониума си правните последици от извършените действия и
осъществените бездействия. В хипотезата на упражнена
представителна власт, предполагаща извършване на определени действия, преди
прекратяване на пълномощието, съшествува възможност за пълномощника
да се обвърже от договор за мандат, с предмет
съвпадащ с извършените
действия в рамките на пълномощието ,
доколкото с конклудентните си действия той изявява воля, която съвпада с
изявената воля от упълномощителя.
В случая, от
съдържанието на пълномощното от 04.07.2014 г., е предвидено правомощията упълномощения (довереник)
да получава от и за сметка на упълномощителя (доверител),
финансови средства на втория.
С извършване
конкретните действия по сключване на договора за цесия от 23.10.2014 г.,
ответникът, действайки като представител на цедента, е упражнил представителната
власт по отношение на ищеца, като освен манифестиране воля за
извършване на описаните в пълномощното правни
действия, същият се обвързва и от договор за мандат с „К.Г.“ ЕООД.
Изложеното обосновава извод за възникнало мандатно прамвоотношение между
страните, по което за ответницата е възникнало и задължение да пази
повереното му имущество с грижата на добър стопанин, а също и да
уведоми доверителя за изпълнението, да му
даде сметка и предаде всичко което е получил.
В случая, данните по делото сочат, че в изпълнение на правомощията си по мандатната сделка, ответникът е получил парични средства, собственост
на ищеца, в размер на 1746.15 лв. В тази връзка, по аргумент от чл. 284, ал. 2
ЗЗД, за пълномощника е възникнало задължение за предаване
на получената сума на упълномощителя.
От друга страна,
с тристранно споразумение от 23.10.2014 год. К. В. И., „К.Г.“ ЕООД и „И.“ ЕООД
– страни по договорите за цесия от 01.08.2014 г. и 23.10.2014 г., преуреждат
своите отношения. От коментираното съглашение се установява, постигнато между
страните съгласие за освобождаване на “К.Г.“ ЕООД от съществуващото му
задължение за заплащане на цената по договора за цесия от 01.08.2014 г. към К.
В. И. да води и финансира съдебен процес за установяване и събиране на
прехвърленото вземане, срещу задължението му за безвъзмездно прехвърляне
придобитото вземане в полза на “И.“ ЕООД. С подписване на тристранното
споразумение е внесена промяна в облигационните отношения - “К.Г.“ ЕООД, се
освобождава от задължение да заплати на К. И. цената за придобиване на
вземането му към „Е. - П. П.“ АД, в който дълг встъпва “И.“ ЕООД. Касае се за
еквивалентни по стоинойности задължения, които са изцяло съпоставими.
Подписването на тристранното споразумение не е обусловило влошаване на
финансовото положение на доверителя, а същото е останало непроменено.
По
изложените съображения, се налага извод за валидност на разглеждания договор. До
колкото, не се установи нееквивалентност на престациите до степен, накърняваща
справедливостта като морален принцип, то възраженията на ответника в тази
насока не могат да бъдат споделени. В предвид липсата на причинена вреда на
представлявания, то неприложима е и хипотезата на чл. 40 ЗЗД.
На
следващо място - от съдържанието на представеното споразумение, се установява
връщането от пълномощника К.Т. на цесионера „И.“ ЕООД на получената по договора
за цесия от 23.10.2014 г. цена, в размер на 1746.15 лв. При това положение, не
е налице парична сума при довереника за предаване на доверителя по силата на
мандатното правоотношение от 04.07.2014 г.
По
изложените съображения се налага извод за неоснователност на иска, поради което
и същия следва да бъде отхвърлен, на основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД.
В
предвид формирания извод за неоснователност на исковата претенция, то решаващия
състав не дължи произнасяне по въведените от ответника, в условия на евентуалност, възражения за прихващане.
С
оглед изхода на спора и отправеното искане, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на адв. И.Г. сумата от 353.00 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказани правна защита и съдействие на ответника, на основание
чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 3, чл. 36, ал. 2 ЗА.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от К.Г.“ ЕООД, ЕИК: * със седалище и адрес на управление:*** срещу К.Д.Т., ЕГН **********, с адрес *** – партер, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 1746.15
лв. (хиляда седемстотин четиридесет и шест лева и петнадесет стотинки),
представляваща получена от ответника в качеството му на пълномощник на ищеца
сума по сключен договор за прехвърляне на вземане от 23.10.2014 г. между
цедента „К.Г.“ ЕООД, ЕИК:
* и цесионера „И.“ ЕООД, ЕИК: *, и
неотчетена от ответника, на основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД.
ОСЪЖДА„К.Г.“ ЕООД, ЕИК
*, със седалище и адрес на управление:***,
да заплати на адв. И.П.Г., ЕГН **********,*** - партер, сумата 353.00 лв. (триста петдесет и три) лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказване на правна защита и
съдействие на ответника К.Д.Т., ЕГН: **********, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред
Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: