Определение по дело №1/2020 на Окръжен съд - Габрово

                                               О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                               гр. Габрово, 08.01.2020г.

 

                                      В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

         ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в закрито заседание на осми януари през две хиляди и двадесета година,  в състав:

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  В.Генжова

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: К. Големанова                                                                                                   С.Миланези

 

         като разгледа докладваното от съдия Големанова В.ч.гр.д.№1 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Въззивното производство е образувано по частна жалба подадена от Д.И.И. срещу Определение №334/06.11.2019г. по гр.д.№332/2019г. по описа на РС Дряново, с което първоинстанционния съд е прекратил производството по делото и го е изпратил по компетентност на Софийски районен съд, като е приел, че ищецът няма качеството на потребител и по отношение на него не следва да се прилага разпоредбата на чл.113 ГПК.

         В жалбата се твърди, че неправилно първоинстанционния съд бил приел, че жалбоподателят няма качеството на потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП и не се е позовал на чл.113 ГПК. Определящо дали едно лице е потребител или не е фактическото положение на нещата. Не било необходимо лицето изрично да се позовава на това си качество, а то следвало от естеството на правоотношенията. В конкретния случай жалбоподателят бил физическо лице, ползвател на услуга- потребителски кредит, получен от Банка ДСК ЕАД, който в последствие е цедиран на ответника. Производството по предявения иск е във връзка с оспорване дължимостта на сумите произхождащи от този кредит. Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото на РС Дряново, с указания за неговото разглеждане.

         Ответника по жалбата и по делото оспорва подадената частна жалба като неоснователна. Счита, че позоваването на ищеца на нормата на чл.113 ГПК е неоснователно, тъй като същата не била приложима в случая. Съдът бил сезиран с искане да се установи, че ищецът не дължи сумата по издаден изпълнителен лист, за което е образувано изпълнително дело и иска няма за предмет вземания срещу ищеца, в качеството му на потребител. Моли съда да остави частната жалба без уважение и да присъди направените в производството разноски.

         Частната жалба е подадена срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.

         Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

         Първоинстанционният съд е сезиран от жалбоподателя Д.И. с иск, с правно основание чл.439 ГПК, против ОТП Факторинг България ЕАД да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 5194,98лв. - представляваща претенция по изп.д.№384/2008г. на ЧСИ З.В.

         Изпълнителното дело е образувано от взискателя Банка ДСК ЕАД, въз основа на изпълнителен лист, издаден от РС Трявна по ч.гр.д.№155/2008г., в полза на Банка ДСК ЕАД. В хода на производството по изпълнителното дело пред ЧСИ е депозирана молба от ОТП Факторинг България ЕАД да бъде конституиран като взискател, въз основа на договор за цесия, която е уважена.

         Видно от приложените по гр.д.№332/2019г. на РС Дряново писмени доказателства, вземането на първоначалния взискател Банка ДСК ЕАД произтича от Договор за кредит за текущо потребление от 28.07.2005г. между Банка ДСК ЕАД и кредитополучателя Д.И.И..

         Действително общото правило на чл.108, ал.1 от ГПК разпорежда, че исковете срещу юридически лица се предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното управление или седалище. В случая обаче са налице основания за приложението на алтернативната местна подсъдност по чл.113 от ГПК, съгласно която иск на потребител може да бъде предявен и по неговия настоящ или постоянен адрес.

         Безспорно жалбоподателя Д.И. има качество на потребител на финансова услуга по смисъла на §13, т.1 във вр. с §13, т.12 от допълнителните разпоредби на ЗЗП,  тъй като той като физическо лице е сключил с Банка ДСК ЕАД Договор за кредит за текущо потребление. В последствие Банка ДСК ЕАД е цедирала вземането си към ищеца на настоящия ответник ОТП Факторинг България ЕАД. Следователно ищецът -жалбоподател е ползвал услуга, свързана с банкова дейност и кредитиране, която не е предназначена за извършване на търговска или професионална дейност, а предявеният иск е свързани с установяване несъществуването на вземания, произтичащи от този договор. Нормата на чл.113 ГПК е специална по отношение на общата разпоредба на чл.108 ГПК, поради което в настоящшия случай при определяне местната подсъдност на спора следва да намери приложение чл.113 ГПК. Следователно ищецът е предявил исковете в качеството си на потребител, поради което има право да избере съда по своя настоящ или постоянен адрес /чл.113 от ГПК/, което право той е упражнил, сезирайки РС Дряново, който е компетентен по правилата на чл.113 ГПК.

         Поради изложеното, въззивният съд намира, че обжалваното определение е неправилно и същото следва да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопризводствените действия.

         Водим от гореизложеното, съдът

 

                                               О П Р Е Д Е Л И:

        

         ОТМЕНЯ Определение №334/06.11.2019г. по гр.д.№332/2019г. по описа на РС Дряново, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Софийски районен съд.

         ВРЪЩА делото на РС Дряново за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на предявения иск.

          ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ :

        

                                                                  ЧЛЕНОВЕ :