Р
Е Ш Е Н И Е
№
2456
гр. Пловдив, 27 ноември 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, ХVІІІ с., в съдебно заседание
на двадесет и шести септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН
РУСЕВ
с участието на секретаря
ТАНЯ КОСТАДИНОВА, като разгледа докладваното от съдия Й. Русев адм. дело № 966
по описа на Административен съд – Пловдив за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 –
178 от АПК, във връзка с чл. 215 от ЗУТ.
Образувано е
по жалба на И.Ф.Х. и Й.Ф. ***, против Мотивиран
отказ изх. № 94012-4459(24) от 04.02.2019г. на Главния архитект на район
„Централен“ при община Пловдив, с който е отказано одобряване на технически
инвестиционен проект „Промяна предназначението по време на строителството на
гараж в автосервиз“ в УПИ VІІІ-540, кв. 143 от плана на Трета градска част и
допълване на разрешение за строеж № 177 от 10.12.2014г. на Главния архитект на
район „Централен“ при община Пловдив.
Според жалбоподателите,
постановеният индивидуален административен акт е нищожен, тъй като е издаден
след изтичане на 7-дневния законоустановен срок,
съгласно разпоредбата на чл. 91, ал. 1 от АПК. Правото на отзив от страна на
главния архитект на район „Централен“ при община Пловдив е упражнено след
изтичането на законоустановения срок, тъй като жалбата е подадена на
02.01.2019г., а обжалваният ИАА е постановен след изтичането на този срок. На
следващо място, са направени твърдения за неправилност на мотивите на
административния орган относно факта, че разрешението за строеж е изпълнило
своето действие и не е налице годен акт, който да бъде допълнен с одобряването
на проект „промяна предназначението по време на строителството“. Неправилно е
приложена разпоредбата на чл. 181 от ЗУТ, тъй като за строежа няма съставяни
актове обр. 14 и обр. 15,
като с втория се приключва строителството и се удостоверява, че строежът е
изпълнен в съответствие с одобрените проекти. Иска се прогласяване на
нищожност, съответно отмяна на оспорения ИАА и се претендират направените по
делото разноски. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в
депозирани по делото писмени бележки от пълномощника адв.
С..
Ответникът
по делото – главен архитект на район „Централен“ при община Пловдив, чрез
процесуалния представител юр. С., изразява становище
за законосъобразност на мотивирания отказ и претендира присъждане на
възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. Подробни съображения по
съществото на спора са изложени в депозирана по делото писмена защита.
Настоящият
съдебен състав намира за установено следното от фактическа страна: предмет на
делото е мотивиран отказ на главния архитект на район „Централен“ при община
Пловдив за одобряване на проект за „Промяна по време на строителството на гараж
в автосервиз“ в УПИ, находящо се в ***, собственост
на жалбоподателите.
Същият е издаден при условията и по реда на чл. 91, ал. 1 от АПК, след като е
подадена жалба против първоначално издаден мотивиран отказ със същия предмет
изх. № 94012-4459(7) от 11.10.2018г.
Производството по издаване на процесния
ИАА е предхождано от мотивиран отказ изх. № 94012-4459(10) от 19.12.2016г.,
постановен по заявление вх. № 94012-4459(9) от 28.11.2016г. на И.Х. и Й.Х..
Мотивираният отказ е отменен със заповед № ДК-10-ЮЦР-25 от 19.04.2017г. на
началник на РДНСК Южен централен район, потвърдена в хода на съдебно обжалване
с решение № 1554 от 29.09.2017г. на Административен съд – Пловдив, постановено
по адм. дело № 1530 от 2017г. по описа на съда,
оставено в сила с решение № 9349 от 09.07.2018г. на ВАС, Второ отделение,
постановено по адм. дело № 12821 от 2017г. по описа
на съда.
Според Протокол от 23.09.1985г. по гр. дело № 3535 по
описа за 1985г. на Районен съд Пловдив, вписан под № 220, том IV, рег. № 584
от 18.09.1985г., И.Ф.Х. и Й.Ф.Х. са придобили правото на собственост върху
недвижим имот – дворно място от 265кв.м., застроено и незастроено,
представляващо имот пл. № 540, кв. 143, по регулационния план на Трета градска
част – Пловдив, ведно с построените в него едноетажна жилищна сграда и двойна
гаражна клетка.
Съгласно скица №
1157/15.01.2013г. по КККР на гр. Пловдив, одобрени със Заповед
№РД-18-481О3.06.2009г. на ИД на АГКК – гр. София, поземлен имот с идентификатор
567894.523.540 (номер по предходен план 540, кв. 143, парцел VIII-540), е с площ 267кв.м. и трайно предназначение на територията –
„Урбанизирана“, начин на трайно ползване: „Ниско застрояване“. В имота са
разположени три сгради: 1) еднофамилна жилищна сграда с идент.
567894.523.540.1 със ЗП 72 кв.м; 2) сграда - хангар, депо, гараж с идент. 567894.523.540.2 със ЗП 41 кв.м. и 3) селскостопанска
сграда – идент. 567894.523.540.3 със ЗП 8 кв.м.
На основание
чл. 41, чл. 42, ал. 1 и 2 и чл. 140, ал. 3 от ЗУТ, е издадена скица виза от
22.05.2014г. за
проучване и проектиране на пристройка с H=3,60 м.
и надстройка до Н=3,60 м. на гараж в УПИ VIII-540, кв.
143, по плана на Трета градска част –
Пловдив, ул. „Леонардо Да Винчи“ № 10а, улична и дворищна
регулация, утвърдени със Заповед № ОA-1558/04.10.1995г. За процесния обект е издадено Разрешение за строеж (РС) № 177/10.12.2014г.
за "Пристройка и надстройка с Н=3,60м на гараж" в ПИ с ИД
56784.523.540, УПИ VIII-540 по
плана на Трета градска част на гр. Пловдив в ПИ с идент.
567894.523.540 с административен адрес: ул. "Леонардо Да Винчи" №10А, съгласно одобрен ТИП на 09.12.2014г., въз основа
на Оценка на съответствие и Протокол №38/05.12.2014г., т.1 на РЕСУТ.
Със Заявление вх. №
94012-4459(7)/22.08.2016г. до главния архитект на район „Централен“ при община
Пловдив, възложителите Х. и Х. са
поискали одобряване на инвестиционен проект за „Промяна предназначението по
време на строителството на гараж в автосервиз“, находящ се в УПИ VIII-540, кв.
143 по плана на Трета градска част – Пловдив, ул. „Леонардо Да Винчи“ № 10а и
допълване на Разрешение за строеж № 177/10.12.2014г. по реда и изискванията на
чл. 149 от ЗУТ.
Според Констативен протокол от 12.12.2016г., съставен от длъжностни лица на Район
„Централен" при Община Пловдив, за строеж "Пристройка и надстройка с
Н=3,60м на гараж" в УПИ VIII-540 по плана на
Трета градска част на гр. Пловдив е установено, че е налице Протокол за дадена
строителна линия и определено ниво и заверена Заповедна книга №ОПРЦ-177-14 от
19.11.2015г. от „Евроконсулт Инженеринг" ЕООД, а
при проверка на място - строежът е на етап "груб строеж", като не са
констатирани отклонения от одобрените строителни книжа. Според изработения ТИП
за обект "Промяна на предназначението по време на строителството на гараж
в автосервиз", в УПИ VIII-540, кв.143 по плана на Трета градска част на
гр.Пловдив, се предвижда изграждане на нов обект със ЗП 153,28кв.м (старо
80кв.м. + ново 73, 28кв.м), при запазване на РЗП 225,28кв.м, при устройствени
показатели при площ на УПИ 265 кв.м.: Пзастр. 57,80%.
Кинт 0,85, с Н=3,60, съгласно чертеж Ситуация в М
1:250.
След
влизане в сила на съдебните решения, преписката по подаденото заявление вх. №
94012-4459(7) от 22.08.2016г. е подложена на повторно разглеждане, като
административният орган е направил извод, че за исканото преустройство не е
налице нарушение на градоустройствените планове по смисъла на чл. 17, ал. 2, т.
5 от Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони. Същевременно, обаче, се констатира
несъответствие на направеното искане с разпоредбата на чл. 154, ал. 1, във връзка
с ал. 2, т. 6 от ЗУТ, а именно, че при промяна на инвестиционните намерения
след издаване на разрешението за строеж се допускат само несъществени
отклонения от одобрения инвестиционен проект.
Другите
аргументи на главния архитект на район „Централен“ при община Пловдив за
постановяване на мотивирания отказ са липсата на годен за допълване по реда на
чл. 154, ал. 5 от ЗУТ ИАА разрешение за строеж със съответния одобрен
инвестиционен проект за първоначално разрешено строителство. Съгласно данните в
протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и
ниво на строежа от 18.01.2015г. строежът е започнат в предвидения съгласно чл.
153, ал. 2, т. 1 от ЗУТ срок и разрешение за строеж № 177 от 10.12.2014г. не е
загубило правното си действие на това основание. С констативен протокол от 12.12.2016г. е установено, че строежът е на етап „груб
строеж“, т.е. обектът е реализиран и разрешението за строеж е изпълнило своето
действие.
Изложен
е и аргумент, че не са представени доказателства техническият проект да
отговаря на изискванията за недопускане наднормени нива на шум съгласно Наредба
№ 6 за показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт в през различните части на денонощието,
граничните стойности и показатели за шум в околната среда, методите за оценка
на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху
здравето на населението.
В
хода на съдебното производство са представени оригинални екземпляри на
мотивиран отказ изх. № 94012-4459(7) от 11.10.2018г., придружено със саморъчно
изписан текст от жалбоподателите за връчване на 21.12.2018г. (л. 321 – 322) и
обжалваният мотивиран отказ изх. № 94012-4459(24) от 01.02.2019г. В този
смисъл, настоящият съдебен състав констатира, че неправилно жалбоподателите са
посочили датата на издаване на ИАА, която е всъщност 01.02.2019г.
В хода на съдебното производство е
прието заключение по допусната съдебно – техническа експертиза, изпълнено от
вещото лице Р.И. – Н., с направено възражение за необоснованост от пълномощника
на жалбоподателите. В заключението, прието в съдебно заседание на 12.07.2019г.,
вещото лице е направило следните констатации: при извършения оглед в имота и
при запознаване с представените по делото доказателства е установено, че строежът
„пристройка с надстройка на гараж в УПИ VІІІ-540, кв. 143 по плана на Трета
градска част на гр. Пловдив“ предвижда от гараж за един автомобил да се направи
гараж за два автомобила и две паркирани в рамките на УПИ, които ще обслужват
обитателите на двуетажна жилищна сграда (по действащия регулационен и
застроителен план на кв. Бяла зона, одобрен със заповед № ОА-1585 от
04.10.1995г.) и триетажна жилищна сграда (по кадастрална карта). Промяната на
предназначението на строежа предвижда гараж, обслужващ само обитателите в УПИ,
за обслужва извършването на автомонтьорски дейности
на неограничен брой посетители. В обяснителната записка на ТИП, част
„Технологична“ са описани дейностите, които ще бъдат извършвани, сред които
„тенекеджийски ремонти“, което включва изчукване на ламарини, шмиргел
заточване, локална аспирация на шлайф машина и абкант, като в таблицата не са посочени шумовите нива при
работа на машините. Според вещото лице машините и съоръженията са свързани с
издаване на шумове и при предвидено работно време на обекта 5 работни дни и 40
работни часа в седмицата означава, че ще се работи и между 14 и 16ч.
В съдебното заседание при приемане
на заключението вещото лице е уточнило, че паркирането на автомобили ще се
извършва не в имота, а пред него, като не е намерила дефиниция на понятието
„масов достъп“. Не може да каже с категоричност колко лица и автомобили ще
бъдат обслужвани, тъй като това е строго индивидуално и зависи от това как е
организирано посещението в автосервиза. Самото обозначение на обекта като
„Автосервиз“ предполага спирането на множество водачи на МПС, най-малкото за да
получат информация може ли да им бъде извършена конкретна услуга. Не може да
каже с положителност дали автомобилите, подлежащи на ремонт, ползват и
„вътрешните“ места на живущите в сградата, но по нейни лични наблюдения пред
самия автосервиз има много често спрели МПС. Процесният имот се намира в
близост до две натоварени пътни „артерии“ – бул. „М. ***, които са включени в
обхвата на зоната за платено паркиране, т.нар. „Синя зона“. Не е видяла дали е
изпълнена съответната хоризонтална маркировка, но е масово явление пред гаражи
да спират или техните собственици или други лица, в нарушение на правилата за
движение по пътищата.
По отношение заключението, в частта
му на тълкуване на понятието „масов достъп“ е направено възражение за
необоснованост от пълномощника на жалбоподателите, като противоречащо на
разпоредби на Наредба № 1 за противопожарни правила и норми.
В съдебното заседание на
26.09.2019г. е прието заключение по назначената СТЕ, изпълнено друго вещо лице
– Х.Х., по отношение на което също е направено
изрично възражение за необоснованост от пълномощника на жалбоподателя. Според адв. С., вещото лице не е безпристрастно, тъй като през
2018г. е работила като експерт в община Пловдив и е участвала в ЕСУТ, в който
участва и архитект Даниела Б.. Архитект Б. е сред лицата, които са подали жалба
против одобряване на представения от жалбоподателите проект.
След анализ на представените по
делото доказателства и направен оглед на място, вещото лице е дало следните
отговори на поставените задачи: улицата, пред обекта, съгласно действащ ПУП, е
с ширина от 12м, от които 6м улично платно и тротоари с ширина съответно 2м и 4м.
Зоната, в която се намира процесният УПИ, е предимно за обитаване, с висока етажност и за социална и бизнес инфраструктура и други
функции, изброени в разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от Наредба № 7 от ПНУОВТУЗ.
Това означава, че в жилищна зона, в отделни поземлени имоти с конкретизирано
предназначение, е допустимо изграждане на сгради, в частност с функция на
автосервиз.
В част „Технологична“ на проекта
„Промяна предназначението по време на строителството на гараж в автосервиз“ са
описани дейностите, които ще се извършват в обекта, като не са посочени
очаквани нива на шум от дейностите и използваното оборудване, за да се прецени
има ли наднормено за зоната шумово и друго замърсяване. Не е налице и становище
на РИОСВ – Пловдив относно инвестиционното намерение и очакваното въздействие
върху компонентите на околната среда.
Направен е експертен извод, че
промяната на функцията на обекта по време на строителството от „гараж“ в
„автосервиз“ е свързана с масов достъп на хора, с оглед предназначението му –
за обществено обслужване. Това, от своя страна, би довело до промяна в
показателите на шум в околната среда. Предполагаемото ниво на шум се изследва с
инвестиционния проект, като не трябва да надвишава нормативно регламентираните
гранични стойности. Достигнатото ниво на шум, след приключване на
строителството, се проследява от специализираните лаборатории.
В разпита си в съдебното заседание
по приемане на заключението вещото лице е уточнило, че познава арх. Б., която е
главен архитект на район „Източен“ при община Пловдив и като главен архитект
участва в ЕСУТ. Като експерт в община Пловдив арх. Х. също е участвала в ЕСУТ,
но не е работила по общи преписки с арх. Б.. Посочено е, че с факта на
промяната се променя и предназначението на обекта, което е с обществено –
обслужващи функции. Това предполага и масов достъп на потенциални клиенти, като
според нея не е приложима посочената от пълномощника на жалбоподателите
наредба, тъй като тя е свързана с пътища за евакуация в една сграда. Може да се
каже, че строежът е съобразен с противопожарните норми, тъй като е налице
съгласуване с компетентните органи. Към момента на огледа същият е завършен в
груб строеж, но в него не се извършва дейност по ремонт на автомобили.
В съдебното заседание на
12.07.2019г. е прието заключение по назначената СТЕ, изпълнено от вещото лице М.И.,
специалист по контрол на общественото здраве, без направени възражения от
страните по делото. Вещото лице е потвърдило констатациите в заключението,
изпълнено от вещото лице И. – Н. относно дейности, свързани с генериране на
шумови нива, включително в часовете между 14 и 16ч. Според действащото
законодателство, жилищните сгради и помещенията в обектите за жилищни нужди в
сгради със смесено предназначение са „сгради, подлежащи на усилена защита от
шум“. Сградите се планират, проектират и изпълняват по такъв начин, че шумът,
достигащ до обитателите им или до хората в близост до тях, да не надвишава
нивата, които застрашават тяхното здраве, почивка и нормални условия на труд.
За установяване на съответствието със здравните норми и изисквания, строежите,
в които има технологични линии и/или технологични съоръжения, се въвеждат в
експлоатация след провеждането на комплексни изпитвания при пълната им проектна
мощност.
Граничните стойности на показателите
за шум са посочени в Приложение № 2 на Наредба № 6 от 2006г. за показателите за
шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт
през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за
шум в околната среда, методите за оценка на стойностите на показателите за шум
и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението. Граничните
стойности на нивата на проникващ шум в помещения на жилищни сгради, сгради със смесено предназначение и обществени сгради са
посочени в Приложение № 2, Таблица № 1. За конкретния случай е приложима т. 2
от таблицата – смесени централни градски части, за които еквивалентните нива на
шума са за ден 60 децибела, за вечер – 55 децибела и за нощ – 50 децибела. Стойносите на показателите за шум през различните части от
денонощието, в зависимост от източника се определят чрез изчисления или
измервания. Измерванията на нивата на шум, включително и проникващ шум, се
извършват съгласно БДС 15471-82.
По смисъла на Закона за защита от
шум в околната среда сервизите за услуги, разположени на територията,
определена като урбанизирана територия по ЗУТ, са локални източници на шум.
Това означава, че посоченият в проекта за преустройство автосервиз се явява
локален източник на шум и реализацията му ще доведе до промяна в показателите
за шум в околната и жизнена среда. Установяване съответствието на генерираните
от локалния източник на шум шумови нива с нормативно регламентирани гранични
стойности е възможно след извършено измерване на нивата на шум съгласно Наредба
№ 6 от 2006г.
В разпита си в съдебното заседание
по приемане на заключението вещото лице е пояснило, че още във фазата на
проектиране се залагат изисквания за ограничаване на вредния шум чрез шумоизолиране, при спазване изискванията на Наредба № 6 от
2006г. В технологичния проект самите жалбоподатели са посочили какви дейности
ще извършват и с какви машини и определено та са свързани с шумови нива.
Принципно, автосервизите са определени като локални източници на шум по смисъла
на „закона за шума“ и така или иначе дейностите, които се извършват в тях,
създават нива на шум. За установяването на тези нива трябва да се извършат
комплексни изследвания преди тяхното въвеждане в експлоатация, за да се даде
точна и ясна оценка, че нивата на шум надвишават граничните стойности и следва
да се вземат необходимите мерки. В настоящия случай, е било възможно да се
направят прогнозни изчисления на нивото на шум, при спазване изискванията на
Наредба № 6 от 2006г.
Тъй като се касае за обект, определен
като локален източник на шум по смисъла на „закона за шума“, след въвеждането
му в експлоатация, при постъпили жалба, РЗИ извършва съответните измервания на
нивото на шум. Преди въвеждането на обекта в експлоатация предварителният
контрол се извършва от министъра на РРБ, съответно оправомощени от него
длъжностни лица, като вещото лице предполага, че главният архитект в район
„Централен“ при община Пловдив е от кръга на тези лица. Според вещото лице, е
възможно въвеждане на обекта в експлоатация, но най-вероятно ще бъде ограничено
извършването на дейностите, които генерират най-високи нива на шум, като напр.
тенекеджийските услуги. В посочената Наредба № 6 от 2006г. като източници на
силен шум са посочени дейностите като рязане с ъглошлайф
и др. подобни. Тъй като няма технически данни какви са емисиите на шум, вещото
лице е направило справка с аналогични такива на посочената мощност и е
констатирало, че „шумът не е съвсем за пренебрегване“.
При
така установената фактическа обстановка, Съдът направи своите правни
изводи.
Оспореният
мотивиран отказ е постановен на основание чл. 146, във връзка с чл. 145, ал. 1
от ЗУТ, съгласно която техническите или работните инвестиционни проекти се
съгласуват от главния архитект на района. В случая, оспореният административен
акт е издаден от компетентен орган – главният архитект на район „Централен“ при
община Пловдив.
При
преценка на формалните изисквания относно съдържанието й съдът констатира, че
същият е в писмена форма, подписан от издателя си и мотивиран с подробно
изложени както фактически, така и правни основания за издаването му. В тази
връзка, съдът намира за неоснователни възраженията, че през месец август
2018г., след влизане в сила на решение № 1554 от 29.09.2017г., постановено по адм. дело № 1530 от 2017г. по описа на Административен съд
– Пловдив, е постановен административен акт – заповед № 16 от 07.08.2018г. на
главния архитект на район „Централен“ при община Пловдив. Според твърденията на
пълномощника на жалбоподателя, на клиента му И.Х. „е било позволено да снима
това съобщение с телефон“, като същото е представено по делото на л. 330 в
заверено копие от адв. С.. От страна на ответника е
представена в оригинал твърдяната заповед № 16 от 11.09.2018г. (л. 351),
издадена от главния архитект на район „Централен“ при община Пловдив, която е с
адресат, различен от И.Х. и Й.Х. и е с предмет допълване на разрешение за
строеж № 223 от 18.12.2015г., което е представено в оригинал на л. 352. По
делото са представени в оригинал и предхождащите заповед № 16 от 11.09.2018г.
заповеди №№ 14 от 27.06.2018г. и 15 от 07.08.2018г., издадени от главния
архитект на район „Централен“ при община Пловдив, които отново са с предмет
допълване на разрешения за строеж, издадени на други субекти и касаещи имоти с
различни административни адреси (л. 353 – 356). Наред с това, съдът констатира,
че в т.нар. „съобщение“, което според жалбоподателя е „снимка с мобилен
телефон“ е посочено, че подлежи на обжалване заповед № 05 от 09.02.2018г.,
каквато не е приложена по делото. При липса на представени доказателства,
включително оригинален екземпляр на посоченото „съобщение“, не може да се
направи извод в твърдяната от жалбоподателя насока, че му е издадена „заповед №
16 от 07.08.2018г.“, която е благоприятен за него ИАА.
На
следващо място, при издаване на оспорения ИАА не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да доведат до неговата нищожност. В
тази връзка, не е спорно между страните, че обжалваният в настоящото съдебно
производство мотивиран отказ на главния архитект на район „Централен“ при
община Пловдив, е постановен по реда на чл. 91, ал. 1 от АПК, т.е. при
условията на отзив. Действително, същият е издаден след изтичане на посоченият
в разпоредбата на чл. 91, ал. 1 от АПК срок, но следва да бъде съобразено, че
сроковете за издаване на ИАА са инструктивни, не преклузивни
и издаването на ИАА след изтичането им също може да породи правни последици за
адресата му. В този смисъл, не следва да бъде обсъждано дали първоначално
постановеният мотивиран отказ от 11.10.2018г. е нищожен, поради противоречие с
разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от АПК. Мотивираният отказ от 11.10.2018г. е
отменен от издателя му, при упражнено право на отзив при условията на чл. 91,
ал. 1 от АПК, като на основание разпоредбата на чл. 91, ал. 2 от АПК новият акт
подлежи на оспорване по реда на кодекса.
Съдът
намира за неспорно между страните обстоятелството, че с влязлото в сила решение
по посоченото по-горе административно дело е прието, че процесният
строеж е обект на попълващо застрояване, чието реализиране не засяга
геометрията и стереометрията на постройката, чиито функционална промяна се
иска, същият няма да доведе до превишаване на зададените с визата показатели за
съответния УПИ и не е в противоречие с правилата и нормите за застрояване.
Същевременно, обаче, е констатирано неизпълнение на изискванията на
разпоредбата на чл. 39, ал. 2 от ЗУТ. Съгласно посочената разпоредба, в
случаите на промяна на предназначение, когато преустройството е свързано с
масов достъп на външни лица и наднормено за зоната шумово и друго замърсяване,
е необходимо и изрично писмено нотариално заверено съгласие на всички
собственици и носители на ограничени вещни права в съседни поземлени имоти. В
този смисъл, съдът намира за неточно тълкувано от пълномощника на жалбоподателя
понятието „масов достъп за външни лица“, при липсата на действаща нормативна
уредба. Неправилно е позоваването на отменени правни норми в подзаконовия
нормативен акт Наредба № 2 от 05.05.1987г. (отм.,
считано от 05.06.2010г.), тъй като същата е с предмет противопожарните
строително – технически норми. В случая, водещ следва да е не фактът, че
съгласно инвестиционния проект в автосервиза могат да се извършват услуги само
за два автомобила, а фактът, че след като се касае за обект с обществено –
обслужващи функции, негови потенциални клиенти могат да бъдат неограничен брой
лица, които да се ползват от предлаганите услуги. В този смисъл, следва да
бъдат кредитирани заключенията на вещите лица И. – Н. и Х., независимо, че по
отношение на тях е направено възражение за необоснованост от пълномощника на
жалбоподателя. Двете вещи лица са посочили, че масовия достъп на потенциални
клиенти на автосервиза означава спиране в близост до него, съответно до съседни
имоти, съответно „чакащи“ МПС, на които да бъде извършена някоя от предлаганите
услуги. Искането на жалбоподателя за допускане на тройна съдебно-техническа
експертиза съдът намира, че по въпроса при промяна предназначението на обекта
масовия достъп на външни лица ще доведе
ли до наднормено шумово замърсяване с двете единични СТЕ и арх. Н. и арх. Х.,
както и на инж. М.И. се събра по делото достатъчно доказателства по въпроса.
Тройна съдебно-техническа експертиза би забавила съдебното производство неоснователно
много.
По
отношение твърденията, че не се нарушават показателите за шум и други
замърсявания, тъй като няма да бъдат извършвани авторемонтни услуги на повече
от два автомобила едновременно, съдът намира следното: в част технологична от
инвестиционния проект са описани технологични процеси, включващи тенекеджийски
ремонти, за които в графичната част има посочени машини и инвентар, които ще се
използват и които несъмнено произвеждат шум. Жалбоподателят не е посочил
шумовите нива при работа на машините, което води до препятстване на извършване
на съответните замервания относно шумовите нива. В заключението на вещото лице И.,
прието по делото без направени възражения от страните, се посочват граничните
стойности на нивата на проникващ шум в помещения на жилищни сгради, сгради със смесено предназначение и обществени сгради,
съгласно изискванията на Наредба № 6 от 2006г. Не е спорно по делото
обстоятелството, че сервизите за услуги, разположени на територията, определена
като урбанизирана територия по ЗУТ, са локални източници на шум, като жилищните
сгради и помещенията в обектите за жилищни нужди в сгради със смесено
предназначение са сгради, подлежащи на усилена защита от шум. Това означава, че
обектите, представляващи локални източници на шум следва да се планират,
проектират и изпълняват по такъв начин, че шумът, достигащ до обитателите им
или до хората в близост до тях, да не надвишава нивата, които застрашават
тяхното здраве, почивка и нормални условия на труд. В заключението се съдържа
изрична констатация, че в предложения за одобрение проект няма посочени данни
за нивата на шумови емисии на съответната машина, като е възможно извършването
и на прогнозни изчисления за нивата на шум, съобразно изискванията на Наредба №
6 от 2006г. Тъй като самите жалбоподатели не са посочили стойности на шума от
предвидените за извършване дейности в автосервиза, вещото лице е направило
справки за аналогични дейности и е направило извод в разпита си по приемане на
заключението, че „шумът не е съвсем за пренебрегване“. Следва да бъде
съобразено и обстоятелството, че от съдържанието на техническия проект и
описанието на машините и оборудването, може да се предположи, че в автосервиза
ще се извършват не само тенекеджийски работи, но и работи, свързани с
боядисване на автомобили. Това означава, че от тези работи ще бъдат отделяни и
миризми в атмосферния въздух, но това обстоятелство е напълно игнорирано от
жалбоподателите, които са основали защитната си теза на твърдението, че се
касае за малък обект автосервиз, в който ще могат да бъдат обслужвани максимум
по две МПС, т.е. няма да има масов достъп до него и съответно няма да бъдат
генерирани значителни шумове и други замърсявания на околната среда.
На
следващо място, настоящият съдебен състав намира, че не са подкрепени
твърденията в жалбата, че поради неизтеклия срок за реализиране на разрешението
за строеж № 177 от 10.12.2014г. с предмет пристрояване на гараж към основна
жилищна сграда, същото не е загубило правното си действие. Мотивите на ИАА, в
тази му част, се основават на официален документ – констативен акт от 12.12.2016г., съгласно който помещението е със завършен
конструктивен вид, стените са измазани, монтирани са врати и дограми.
Обстоятелствата дали са издадени актове обр. 14, 15 и
16 относно етапите на извършване на строителството са неотносими към предмета
на спора, тъй като е налице точно обратното – по отношение на строежа не са
издадени съответните актове, тъй като е поискано съгласуването и одобрението на
проект с предмет „промяна по време на строителство на гараж в автосервиз“.
Фактът на постановяване на мотивиран отказ от страна на главния архитект на
район „Централен“ при община Пловдив да одобри представения инвестиционен
проект и да попълни разрешението за строеж не препятства жалбоподателя да предприеме
необходимите действия и подаде съответните заявления за издаване на актовете обр. 14, 15 и 16 именно за изградения от него обект
„гараж“, съгласно разрешението за строеж от 10.12.2014г.
По
изложените аргументи, при издаване на процесният
мотивиран отказ законовите изисквания са били съобразени от административния
орган, поради което обжалваният акт се явява законосъобразен и жалбата срещу
него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този
изход на делото, на ответника следва да бъде присъдено възнаграждение за
осъществената юрисконсултска защита. На основание
разпоредбата на чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна
сложност на делото, на ответника следва да бъде присъдена сумата в размер на
200лв. (двеста лева).
Водим от
горното Административен съд – Пловдив, ХVІІІ състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Ф.Х. и Й.Ф.Х., против Мотивиран отказ изх. №
94012-4459(24) от 04.02.2019г. на Главния архитект на район „Централен“ при
община Пловдив, с която е отказано одобряване на технически инвестиционен
проект „Промяна предназначението по време на строителството на гараж в
автосервиз“ в УПИ VІІІ-540, кв. 143 от плана на Трета градска част и допълване
на разрешение за строеж № 177 от 10.12.2014г. на Главния архитект на район
„Централен“ при община Пловдив.
ОСЪЖДА И.Ф.Х. и Й.Ф.
*** да заплатят солидарно на Район „Централен“ при Община Пловдив сумата в
размер на 200лв. /двеста лева/, представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на
Р. България в 14-дневен срок от съобщаването на страните за неговото
изготвяне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/