РЕШЕНИЕ
№ 10
гр. Кубрат, 21.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Албена Д. Великова
при участието на секретаря Вера Люб. Димова
като разгледа докладваното от Албена Д. Великова Гражданско дело №
20213320100463 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство с правно основание чл. 124, ал.1, предл.второ ГПК,
предявени по реда на чл.415 ГПК, във вр. с чл. 240 и чл. 86 ЗЗД.
„УниКредит Булбанк“ АД чрез пълномощник адв. И.И. от АК–Стара
Загора твърди, че на 17.11.2017 г. между ищеца и К. И. К. е сключен Договор
за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт
по разплащателна сметка № 615/7155/80587155 от 17.11.2017 г., по силата на
който банката отпуснала на кредитополучателя банков потребителски кредит,
усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка в размер на 4 000.00 лв. за
текущи разходи, а кредитополучателят се задължил да върне ползвания
кредит, ведно с начислените лихви, такси, комисионни и други разходи в
предвидените в договора срокове, с първоначално определен срок за
погасяване (издължаване) на кредита съгласно чл. 7 от договора – 17.11.2018
г., който впоследствие е продължен при условията и на основание чл.12.1 от
договора до 17.11.2019 г., след която дата кредитът се счита за изцяло
изискуем, поради настъпване на падежа за погасяване на задължението. До
изтичане на крайния срок – 17.11.2019 г., кредитополучателят не е платил на
1
ищеца дължимите суми, поради което вземането на банката станало
изискуемо поради изтичане на крайния срок. Банката изпратила и покана за
доброволно плащане, получена от брата на ответника, но не последвало
погасяване на задълженията. Поради това на 15.10.2020 г. кредиторът е подал
заявление в РС–Кубрат за издаване заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК, образувано в ЧГД № 490/2020 г. Издадената по
цитираното дело Заповед № 260031/16.10.2020 г. е била връчена на длъжника
по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК – чрез залепване на уведомление. В
изпълнение указанията на съда съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, ищцовото
дружество предявява настоящата искова молба, с която моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на К. И.
К., че съществува изискуемо вземане на „УниКредит Булбанк“ АД в размер
на сумите: 4 000.00 лева – главница, ведно със законната лихва от 15.10.2020
г. до изплащането на сумата, изискуем дълг по Договор за банков
потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по
разплащателна сметка № 615/7155/80587155 от 17.11.2017 г.; 335.47 лева –
неразрешен овърдрафт/надхвърлен кредитен лимит с падеж 18.04.2019 г.;
554.27 лева – дължими лихви за забава и неустойки по договор за кредит
начислени за периода от 20.12.2019 г. до 13.10.2020 г. Претендират и
направените в заповедното и в настоящото производство разноски.
Ответникът К. И. К., ЕГН ********** с пост. адрес *** и наст. адрес
***, чрез особения си представител адв.М.Н. от АК–Разград ангажира
становище, че така предявените искове са допустими, но неоснователни
поради следните съображения: 1/вземането по договор за банков
потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по
разплащателна сметка № 615/7155/80587155 от 17.11.2017 год. не е
изискуемо, тъй като в договора не е изрично уговорена дата на
прекратяването му; 2/ поради неизискуемост на главното вземане, не са
изискуеми и претенциите да забава и неустойки; 3/ договорът е
недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от Закона за
потребителския кредит, тъй като в него реално липсва годишен лихвен
процент на разходите. Поради това претендира отхвърлянето на исковете като
неоснователни и обезсилване на издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.417 ГПК, както и за отхвърляне претенциите за присъждане
на сторените разноски в заповедното и в настоящото производство. Прави
2
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
пълномощника на ищеца. Прететдира при уважаване на част от исковете, да
им присъди разноски съразмерно с уважената част, както в настоящото, така и
в заповедното производство.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на
чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
Не е спорно по делото, а се установява и от представените писмени
доказателства, че между „УниКредит Булбанк“ АД и К. И. К. като
кредитополучател на 17.11.2017 г. е сключен Договор за банков
потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по
разплащателна сметка № 615/7155/80587155 от 17.11.2017 г., по силата на
който банката е предоставила на кредитополучателя банков потребителски
кредит, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка в размер на 4
000,00 лева, за текущи разходи, а кредитополучателят се е задължил да върне
ползвания кредит, ведно с начислените лихви, такси, комисионни и други
разходи, в предвидените в договора за кредит срокове. В чл.10.7 от договора
за кредит е предвидено, че правото на кредитополучателя за ползване на
средства от кредита в рамките на договорените лимит и краен срок за
ползване, се възстановява с всяка издължена по него сума. От съдържанието
на договора за кредит се установява, че предоставеният кредит е под формата
на кредитен лимит, от вида „револвиращи кредити“, позволяващи на
кредитополучателя в срока на действие на договора многократно да усвоява и
погасява дължимите суми по предоставения кредитен лимит, като всяка
погасена сума възстановява в съответния размер предоставения лимит, който
отново може да бъде ползван, като кредитополучателят се задължава да
погаси в пълен размер ползвания лимит до изтичане на крайния срок,
предвиден в договора. За ползвания кредит кредитополучателят се е задължил
да заплаща на банката договорна възнаградителна лихва, съгласно чл. 4 от
договора – в размер на 9.00% годишно, определена като сбор от пазарен
лихвен индекс едномесечен SOFIBOR в размер на -0.005% и фиксирана
надбавка в размер на 9.005%. В чл. 7 от договора за кредит е определен краен
срок за погасяване на кредита – до 17.11.2018 г., като в разпоредбата на
чл.12.1 от същия е предвидено, че този срок се удължава многократно с
период от още една година, при условие че кредитополучателят спазва
3
условията по договора и не е в просрочие по нито едно от своите задължения
към кредитора.
Към датата на изтичане на първоначално определеният краен срок за
издължаване на кредита – 17.11.2018 г. ответникът не е бил в просрочие,
поради което крайният срок за издължаване на кредита е бил продължен
съгласно чл.12.1 от договора с период от една година, т. е. до 17.11.2019 г.
Кредитополучателят е изпаднал в забава за плащанията по договора от
11.03.2019 г., поради което и към датата на изтичане на продължения с една
година краен срок за издължаване на кредита – 17.11.2019 г. не са били
налице условията по чл.12.1 за продължаването му и считано от 18.11.2019 г.
задължението му е станало изцяло изискуемо, поради изтичане на крайния
срок за погасяване.
На ответника е била изпратена покана за доброволно изпълнение, с
която бил уведомен от банката, че е изтекъл крайния срок за издължаване на
кредита. Поканата е била връчена чрез ЧСИ Г. С., с рег.№ 912, р-н на д-е ОС–
Разград на 09.07.2020 г. по реда на чл. 46, ал. 2 от ГПК чрез Г. И. К. – брат на
длъжника, като на ответника е била дадена възможност за доброволно
погасяване на задълженията му.
Поради това, че кредитополучателят не погасил задълженията си по
договора за кредит, ищецът представяйки извлечение от счетоводните си
книги, установяващо вземането на банката по цитирания договор е поискал
издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист,
образувано на 15.10.2020 г. в ЧГД № 490/2020 г. по описа на РС–Кубрат. По
цитираното дело съдът е разпоредил издаването на заповед за незабавно
изпълнение № 260031/16.10.2020 г. и на изпълнителен лист. Поради това,че
така издадената заповед е била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от
ГПК, съдът е указал на кредитора възможността да предяви иск за
установяване на вземането си, което ищецът е сторил, подавайки настоящата
искова молба в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Приетият като писмено доказателство Договор за банков потребителски
кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка
№ 615/7155/80587155 от 17.11.2017 г., съставляващ частен диспозитивен
документ, подписан от страните, е годно доказателствено средство, относно
съдържащите се в него изявления на посочените договаряли лица. Съгласно
4
разпоредбите на чл.143 и чл.144 ГПК този документ, неоспорен от ответника,
има обвързваща съда доказателствена сила, поради което и въз основа на него
са установени фактите по делото, както те се твърдят от ищеца.
От заключението на изготвената ССчЕ се установява, че от
предоставения овърдрафт кредит от кредитоиолучателя са усвоени 5 084.73
лева. на дати, посочени в справка № 1 към заключението на вещото лице, като
с превод на работната заплата иа кредитополучателя са погасявани
начислените лихви и 749.26 лева от общо усвоената сума. От 11.03.2019 г. от
страна на ответника е допусната забава в плащанията на дължимите суми по
кредита, като към 15.10.2020 г. (датата на подаване от ищеца на заявление по
чл.417 от ГПК в съда) не са погасени главница в размер на 4 000.00 лева,
неразрешен овърдрафт в размер на 335.47 лева и договорена лихва в размер
на 554.27 лева. Съдът кредитира заключението на изготвената ССчЕ като
относимо към правния спор, компетентно извършено и неоспорено от
страните.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
Предявените искове намират правното си основание в разпоредбата на
чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК. Същите са допустими с оглед
предявяването им в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок и
при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.
д. № 212/2019 г. по описа на Районен съд – Кубрат.
Предмет на предявения иск е установяване със сила на присъдено нещо
на вземането, за което е издадена заповедта за незабавно изпълнение.
Последната, е обоснована с представен по чл. 417, т. 2 ГПК документ –
извлечение от счетоводните книги на банката-кредитор.
Основателността на исковите претенции е обусловена от следните
кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: наличието на
действително правоотношение по договор за кредит овърдрафт от 17.11.2017
г., по силата на който кредиторът предоставя на потребителя кредит под
формата на заем или разсрочено плащане, а потребителят се задължава да
върне получената сума съгласно погасителния план и условията, уговорени в
договора; кредиторът да е предоставил на потребителя уговорената сума;
кредиторът да е изпълнил задълженията си, произтичащи от императивните
5
правила за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата
писмена информация за съдържанието на условията по кредитите, вкл.
обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят;
индивидуалното договаряне на условията по договора; осъществяването на
всички уговорени обективни предпоставки, въз основа на които е вземането
на кредитора е станало изискуемо и уведомяването на ответника за това,
както и размера на всяко от претендираните вземания (по пера).
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се
установява наличието на валидно облигационно правоотношение с
характеристиките на договор за кредит овърдрафт. Ищецът е изправна страна
по същия, доколкото от представените по делото писмени доказателства,
неоспорени от ответника и изслушаната по делото ССчЕ се установи, че
кредитополучателят е предоставил заемната сума, предмет на договора.
Наличието на забава в плащането на дължимите от ответната страна
вноски по кредита съобразно постигнатите между страните уговорки също
категорично се установи по делото, в т. ч. и от приетата съдебносчетоводна
експертиза.
В тази връзка неоснователно се явява възражението на ответната
страна, че вземането не е изискуемо, тъй като не е настъпил крайния срок на
договора. Както се посочи и по-горе договорът е продължен с една година
след изтичане на първоначалния (17.11.2018 г.) при условията на чл.12.1 от
договора, но предвид настъпилата забава в плащанията от 11.03.2019 г. не са
налице предпоставките на цитираната клауза договорът да бъде продължен с
още една година, поради което е прекратен на 17.11.2019 г. В този смисъл е и
изявлението на кредитора достигнало до кредитополучателя по реда на чл. 18,
ал. 5 от ЗЧСИ.
Ннеоснователно е и възражението, че договорът за кредит е
недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй
като в него липсва посочен годишен процент на разходите (ГПР), както и
липсва посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисление
на ГПР по определения в ЗПК начин. В изричната препращаща разпоредба на
чл.5.1 от договора за кредит е договорено, че ГПР по кредита е в размер
съгласно установеното в Стандартен европейски формуляр за предоставяне
на преддоговорна информация за договорите за овърдрафт.Този формуляр,
6
подписан между страните на 17.11.2017 г. е представен по делото и в същия е
посочено, че ГПР по кредита е съгласно изготвен примерен погасителен план
–Приложение № 2 към формуляра, както и са посочени допусканията, при
които е изчислен ГПР в примерния погасителен план. Представен е и самия
примерен погасителен план, двустранно подписан, в който изрично е посочен
размерът на ГПР но кредита – 9.3802%, изчислен при допусканията, посочени
във формуляра.
Предвид достигнатия извод от съда, че крайният срок на договора е
настъпил на 17.11.2019 г. и при забава в плащанията от страна на ответника
след 11.03.2019 г. и на приетото по делото заключение по назначената
съдебносчетоводна експертиза, което съдът цени като компетентно
изготвено, следва изводът за основателност на исковата претенция за
претендираната главница.
Основателността на главния иск води до извод за основателност и на
акцесорните претенции за надхвърлен лимит и лихви за забава и неустойки.
Последните са безспорно установени от заключението на изготвената ССчЕ
съответно в размер на 335.47 лева и 556.45 лева към 15.10.20202 г., както и
към датата на изготвяне на експертизата. Доколкото обаче ищецът е
претендирал установяване на вземане за лихви за забава и неустойки в размер
на 554.27 лева, то претенцията му следва да се уважи в заявения размер.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК е подадено на 15.10.2020 г.
след като вземанията на ищеца са станали изискуеми. Приложените по делото
доказателства установяват по несъмнен начин, че ответникът не е изпълнил
задължението си в претендирания от ищеца размер и срок. В тази насока е и
извършеното доказване на иска. Установените от вещото лице суми като
размер на главница, надхвърлен лимит и лихви за забава и неустойки са
изчислени на база поставената му задача, а видно и от извлечението от
счетоводните книги на банката, нарушенията в плащанията датират от
11.03.2019 г.
Предвид изложеното съдът намира, че претенциите на ищцовото
дружество следва да бъдат уважени в пълен размер.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, в тежест на
ответника следва да се възложат и направените от ищеца разноски по
7
настоящото производство, пропорционално на уважената част от исковете,
както и сторените такива за заповедното. В настоящото такива са направени в
общ размер на 1503.55 лв., от които внесена държавна такса – 160.77 лв.,
възнаграждение за особен представител – 300 лв., адвокатски хонорар –
692.78 лв. и възнаграждение за вещо лице – 350 лв., а в заповедното са
сторени разноски в общ размер на 159.23 лв., от които внесена държавна
такса в размер на 99.23 лв. и заплатен адвокатски хонорар – 60 лв.
Настоящият съдебен състав преценява възражението по чл. 78, ал. 5
ГПК на ответника за прекомерност на претендираното от ищцовото
дружество адвокатско възнаграждение за неоснователно, тъй като предвид
действителната правна и фактическа сложност на делото и кумулативно
обективно съединените искове, същото се явява към минималния размер,
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. Минималното такова при интерес 4 889.74
лв е в размер на 572.32 лв., а видно от приложената на л. 45 от делото
фактура, това е размерът на договореното и платено адвокатско
възнаграждение без ДДС (с вкл. ДДС възлиза на 692.78лв.). Предвид
изложеното, ответникът следва да заплати на ищеца сторените от него
разноски в настоящото и в заповедното производство в размера, съобразно
приложения списък по чл. 80 от ГПК.
Мотивиран от така изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К. И. К., ЕГН ********** с пост.
адрес *** и наст. адрес *** ДЪЛЖИ на „УниКредит Булбанк“ АД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление *** представлявана от Т. А.
П. – Главен изпълнителен директор и Джакомо Волпи – изпълнителен
директор чрез пълномощник адв. И.И. от АК–Стара Загора следните суми, за
които е издадена Заповед № 260031/16.10.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 по ч. гр. д. № 490/2020 г. по описа на РС – Кубрат: 4
000 лева (четири хиляди лева, нула ст.) – главница, ведно със законната лихва
от 15.10.2020 год. до изплащането на сумата, изискуем дълг по Договор за
банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по
разплащателна сметка № 615/7155/80587155 от 17.11.2017 год.; 335.47 лева
8
(триста тридесет и пет лева, четиридесет и седем стот.) – неразрешен
овърдрафт/надхвърлен кредитен лимит с падеж 18.04.2019 г.; 554.27 лева
(петстотин петдесет и четири лева, двадесет и седем стот.) – дължими лихви
за забава и неустойки по договор за кредит начислени за периода от
20.12.2019 г. до 13.10.2020 г., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл.240
и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА К. И. К., ЕГН ********** с пост. адрес *** и наст. адрес ***
ДА ЗАПЛАТИ на „УниКредит Булбанк“ АД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление *** представлявана от Т. А. П. – Главен
изпълнителен директор и Джакомо Волпи – изпълнителен директор сумата 1
503.55 лева (хиляда петстотин и три лева, петдесет и пет стот.)
представляваща направени разноски в исковото производство и сумата 159.23
лева (сто петдесет и девет лева, двадесет и три стот.) – разноски в
заповедното производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Окръжен съд – Разград.
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
9