Р Е Ш Е Н И Е № 260004
05.10.2020г., град Средец
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД –
СРЕДЕЦ, IІ граждански състав, след проведено открито съдебно заседание на двадесет и осми септември през
две хиляди и двадесета година, в следния състав:
Районен съдия:
Сирануш Артинян
При участието на
секретаря Маринка Маринчева, като разгледа докладваното от съдията Артинян
гр.дело № 285 по описа на съда за 2020 година, по описа на Районен съд –
Средец, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба, подадена от предявени от „Креди Йес“ ООД, ЕИК *********, представлявано
от В. М. И., със седалище и адрес на управление: гр.Хасково, ул.“Лозарска“, №
12, чрез пълномощника адв.Н. Ш. против И.Н.А., ЕГН **********, с адрес: ***. Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.417 от ГПК, към което било приложен документ по чл.417, т.9 от ГПК /запис
на заповед/ въз основа на което било образувано ч.гр.д.№ 486/2018г., по описа
на Районен съд – Средец и била издадена Заповед за изпълнение по чл.417от ГПК №
1019/26.09.2018г. и изпълнителен лист № 324/27.09.2018г. против издателя И.Н.А.,
с които съдът разпоредил длъжника да заплати на „Креди Йес“ ООД следните суми:
1057,53 лева по Запис на заповед от 28.04.2017г., законна лихва върху
главницата, считано от 13.09.2018г. до окончателното изплащане на вземането,
както и съдебни разноски – 25 лева държавна такса и 305 лева адвокатско
възнаграждение. Против издадената
заповед било подадено възражение, като в тази връзка на дружеството било
указано да предяви иск за установяване на вземането си, което обуславяло
правния интерес от завеждане на настоящия иск.
В исковата молба се твърде, че процесната Запис на заповед от
28.04.2017г. била издадена от ответника И.Н.А., като с нея безусловно и
неотменимо се задължил да заплати сумата от 2472,00 лева на поемателя „Креди
Йес“ ООД. Записа на заповед бил надлежно предявен за плащане на издателя А. на
дата 28.04.2017г. Ищецът твърди, че издадената Запис на заповед е валидна, като
били спазени изискванията за форма и съдържание, посочени в чл.535 от ТЗ.
Въпросният документ обезпечавал сключеният между страните по делото Договор за
паричен заем № 25200/28.04.2017г. Излага се, че тъй като заемателят А. не
изпълнил задължението си да заплати дължимите по договора за заем погасителни
вноски, то заемодателят упражнил правото си да търси изпълнение на остатъка от
дължимите по договора за заем суми по реда на чл.417 от ГПК. С така сключеният
договор, на ответника била отпусната в заем сумата от 1200 лева, като
получаването ѝ се удостоверявало с факта на подписване на договора от А.,
тъй като служел за разписка. Сочи се, че в чл.6 от договора било посочено, че
страните се споразумели договорът да е обезпечен с поне две от следните в тази
разпоредба обезпечения, а именно: запис на заповед, издаден от заемателя и
банкова гаранция или поръчител, отговарящ на определени изисквания. В чл.7 от
договора било уговорено, че при забава плащането на вноските било дължимо
обезщетение в размер на законната лихва за забава върху размера на дължимата
месечна погасителна вноска за всеки просрочен ден. В погасителния план било
отразено уговореното между страните плащането на заема да бъде на 12 вноски в
размер на 123,45 лева всяка при предоставяне на обезпечение по чл.6 от договора
за заем или в размер на 206 лева при непредставяне на обезпечение и начисляване
на неустойката по чл.8. Неразделна част от договора били приложимите към него Общи условия в сила
от 01.04.2016г., с които заемателят се бил запознал. Ответникът бил направил 7
броя пълни погасителни вноски, всички платени със закъснение, като общата сума
на направените по договора плащания била 1448,31 лева, а последното плащане
било направено на дата 11.06.2018г., след което преустановил плащанията по
договора. Сочи се, че видно от погасителния план падежът на всички погасителни
вноски бил двадесет осмо число на всеки месец, като падежът на първата
погасителна вноска била на 29.05.2017г., а последната погасителна вноска –
30.04.2018г. Дължимата сума по договора за заем към дата на съдебно
претендиране на вземането към длъжника било в размер на 1057,53 лева, като то
включвало: 558,97 лева – непогасен остатък от главницата по договора за заем,
39,27 лева – непогасен остатък от договорна лихва по договора за заем, 347,50
лева – непогасен остатък от неустойка по чл.8 от договора за заем и 111,79 лева
– неустойка от 20% върху непогасения остатък от главницата по договора за заем
по чл.19 от ОУ. Отправя искане да бъде постановено решение, с което да се
признае за установено, че съществува вземането на „Креди Йес“ ООД към И.Н.А., обективирано в издадената заповед за
изпълнение – главница по запис на заповед от 28.04.2017г. в размер на 1057,53
лева, ведно със законната лихва от 13.09.2018г. до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата от 25 лева – държавна такса и 305 лева – адвокатско
възнаграждение. Претендира сторените разноски в настоящото исково производство.
Препис от исковата молба и приложенията са редовно връчени на ответника И.Н.А.,
който е депозирал писмен отговор, с който заявява, че признава иска в
претендирания в исковата молба размер и отправя искане за постановяване на
решение по реда на чл.237 от ГПК.
В съдебно заседание
пълномощникът на ответника адв.Д. К.
признава иска, като заявява, че страните са постигнали споразумение.
Процесуалният
представител на ищцовото дружество адв.Н. Ш. отправя искане за постановяване на
решение при признание на иска и съобразно постигнатото между страните
споразумение, като заявява, че не претендира разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на
закона, съдът намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1,
т.1 от ГПК във вр. с чл.535 от ТЗ.
Съдът намира, че са налице всички предпоставки за постановяване на
решение по реда на чл. 237 от ГПК, основано на признанието на иска от
ответника.
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 486/2018г., по описа на Районен съд - Средец, се установява, че по заявление на
„Креди Йес“ ООД е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 1019/26.09.2018г. по
чл.417 от ГПК срещу длъжника И.Н.А., предмет на настоящия иск. Тъй като е
постъпило в срок възражение от длъжника против заповедта е указано на заявителя
да предяви иск за установяване на претендираната в заповедното производство
сума в едномесечен срок от съобщаването на основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК
като довнесе дължимата държавна такса. Искът е предявен в рамките на
преклузивния срок по чл.415, ал.4 от ГПК по отношение на всички вземания,
предмет на заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 от ГПК. Предвид това е налице правен интерес от предявения в
настоящото производство иск по чл.422 от ГПК, което от своя страна обуславя
неговата допустимост.
По делото е установено, че между ищеца и ответника е било налице
облигационно правоотношение по повод Запис на заповед от 28.10.2017г., издадена
от А. в полза на „Креди Йес“ ООД, с което издателят се задължил да плати на
дружеството сумата от 2472 лева на предявяване, като заповедта била предявена
на А. на дата 29.04.2017г. Във връзка със заявеното от ищеца, че сумата по
записа на заповед обезпечавала дължимите суми по сключения между страните по
делото Договор за паричен заем № 25200 от 28.04.2017г., същият е приобщен в
доказателствената съвкупност, като от неговото съдържание се установява, че
ищецът е предоставил в заем на ответника сумата от 1200 лева, с ГПР в размер на
123,45 лева, месечна вноска в размер на 123,45 лева и брой на вноските – 12,
като общата сума за плащане е в размер на 1481,39 лева. Представен е и
погасителен план към договора за заем, общи условия, стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, като видно от
положения от А. подпис в тези документи, същият се е запознал с тяхното
съдържание. Представена е и молбата № 36099/28.04.2017г.
, с която ответникът поискал отпуснатия му заем.
Във връзка изложеното настоящият състав намира, че така признатото право
не противоречи на закона или на добрите нрави, че ответникъте легитимиран да се
разпорежда със същото, както и че признанието е извършено с одобрението на
съда, поради което са налице предпоставките на горецитираната разпоредба и
настоящото решение се постановява при признание на предявения иск. Ето защо ще се уважи исковата претенция за
сумата от 1057,53 лева, ведно със законната лихва върху главницата от
13.09.2018г. до окончателното изплащане на вземането.
Предвид изричното волеизявление от процесуалния представител на ищеца
адв.Ш., че не претендира разноските в настоящото производство, такива не следва
да бъдат присъждани, а само тези сторени в заповедното производство, за които е
издадена заповед по чл.417 от ГПК, в общ размер на 330 лева, от които 25 лева
за държавна такса и 305 лева за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното и
на основание чл. 235, чл. 236 и чл. 237 от ГПК, Районен съд – Средец
Р ЕШ И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.Н.А., ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на „Креди
Йес“ ООД, ЕИК *********, представлявано от В. М. И., със седалище и адрес на
управление: гр.Хасково, ул.“Лозарска“, № 12, чрез пълномощника адв.Н. Ш. сумата
от 1057,53 лева /хиляда и петдесет и седем лева петдесет и три стотинки/,
представляваща главница по Запис на заповед от 28.04.2017г., предявен на
29.04.2017г., ведно със законната лихва
от подаване на заявлението по чл.417 от ГПК в съда на 13.09.2018г. до
окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №
1019/26.09.2018г. по ч.гр.д.№ 486/2018г., по описа на Районен съд – Средец.
ОСЪЖДА И.Н.А., ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати на „Креди Йес“ ООД, ЕИК *********, представлявано от В. М. И., със седалище и
адрес на управление: гр.Хасково, ул.“Лозарска“, № 12, чрез пълномощника адв.Н.
Ш., сумата от 330,00 лева /триста и тридесет лева/, представляваща
съдебно деловодни разноски за заповедното производство, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК.
Решението
може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с
въззивна жалба пред Окръжен съд – Бургас.
Районен съдия:……………….....