Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, 16.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV-Б състав, в публичното заседание на втори юли, две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕ.
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с. ЛОРА ДИМОВА
при секретаря К.Лозева,
като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 9531 по описа за 2019г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 118485/17.05.2019г. по гр.д. № 6571 по описа за 2018г. на
Софийски районен съд, 63-ти състав са
отхвърлени отрицателни установителни искове, предявени с искова молба вх. №2002301/29.01.2018г.
на „К.д.”ЕООД, ЕИК ******* със
седалище и адрес на управление:*** срещу
„Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ******* със
седалище и адрес на управление:***, БенчМарк Бизнес Център, за признаване за установено, че К.д.”ЕООД, ЕИК ******* не дължи на „Ч.Е.Б.“
АД, ЕИК ******* заплащане на сумата от 1001,95лв., начислена с фактура № **********/23.02.2017г.
като стойност на потребена електрическа енергия в имот с клиентски №
200026950291 в гр.София, бул. „*******за
периода от 28.04.2016г. до 26.07.2016г.
по констативен протокол № 1015114/26.07.2016г. , като К.д.”ЕООД, ЕИК ******* е осъдено да заплати на „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ******* на основание на чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК съдебни разноски от 350лв.
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх. № 5099706/10.06.2019г.
от ищеца– К.д.”ЕООД, ЕИК ******* в частта, в която исковете са отхвърлени. Изложило е съображения,
че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени
правила и на материалния закон. Посочило е, че в случая не е установено че е
провел виновно противоправно поведение , като е въздействал върху средството за
търговско измерване (СТИ), неправилно районният съд приел, че отговорността е
обективна. Не било възможно да потреби такова количество енергия само за 90
дни. Електромерът бил негодно средство за измерване на енергията през процесния
период. Неприложими били правилата на ПИКЕЕ.
В случая към Общите условия не уреждали
ред уведомяването на клиента
съобразно чл. 98а, ал.2, т. 6 и чл. 83, ал.1, т. 6 от ЗЕ, поради което и
разпоредбите на чл. 48 от ПИКЕЕ били неприложими. Действително чл. 48-51 от
ПИКЕЕ не били отменени, но останалите разпоредби били отменени , а и в мотивите
на решението на ВАС било посочено че всички разпоредби на ПИКЕЕ са
незаконосъобразни. Отделно, тези норми
препращали към отменени норми на ПИКЕЕ, тоест чл. 48-51 от ПИКЕЕ не можело да
се приложат изолирано без останалите норми, които вече били отменени. Не било
установено да е в договорни правоотношения с ответника, че посоченото средство
за измерване на енергията е отчитало същата за процесния имот. Не бил получил
писма от ответника. Констативния протокол не бил съставен в присъствието на
органи на полиция и не можело да
установи обстоятелствата, посочени в него. Прилагането на корекционната процедура
било възможно само ако се установи, че 90 преди проверката е имало потребление
на енергия, а това обстоятелство не било установено по делото. Разпоредбите на
ПИКЕЕ били нищожни, приети и извън законовата делегация и с Решение по дело №
9462/2014г. на ВАС това било прието за установено. Не дължал добавка
„задължение към обществото”. Претендирало е разноски..
Въззиваемият- ответник по
исковете -Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК *******, в
предоставения му срок е оспорило жалбата. Навело е твърдения, че решението е
правилно. В случая били налице предпоставките на чл. 48, от ПИКЕЕ за ангажиране
отговорността на потребителя, тя била обективна такава. По делото било
установено, че са уговорили процедура за уведомяване на корекция по чл. 17, чл.
18 и чл. 49 от ОУ, същата била спазена и с писмо, уведомили ищеца както за
констатации, така и за извършена корекция. Посочило е, че в случая
отговорността на ищеца била обективна, нарушение било установено, съдът не
разполагал с възможност по реда на косвения съдебен контрол да проверява
законосъобразността на ПИКЕЕ, доколкото същите били приети от КЕВР въз основа
на законова делегация. Оспорванията на ищеца за уведомяването му за корекцията
били неоснователни. В случая установено
било че СТИ било манипулирано, метрологичната експертиза установявала грешката
на отчитане „-от 100%”, протоколът бил съставен в присъствието на
свидетели, не било необходимо присъствие на представител на МВР, защото не била
променена схема на свързване. ПИКЕЕ били законосъобразни, не били отменени от
ВАС в частта за чл. 48-чл.51 , разпоредбата на чл. 29, ал. 3 от Плавилата за
търговия с електрическа енергия предоставяли възможност на ответника да събира
сумите за достъп и пренос на електрическа енергия. Добавката „задължения към
обществото” се дължала от всички крайни потребители на основание на чл. 35а вр.
с чл. 35 от ЗЕ и чл. 30а от Наредба № 1/14.03.2017г. за регулиране цените на
електрическата енергия. Претендирало е разноски. Оспорило е поради прекомерност
претенцията на въззивника за възнаграждение за адвокат.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх. №2002301/29.01.2018г. на „К.д.”ЕООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление:*** срещу „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление:***, БенчМарк Бизнес Център, с която е поискало от съда да признае за установено, че К.д.”ЕООД, ЕИК ******* не дължи на „Ч.Е.Б.“
АД, ЕИК ******* заплащане на сумата от 1001,95лв., начислена с фактура № **********/23.02.2017г.
като стойност на потребена електрическа енергия в имот с клиентски №
200026950291 в гр.София, бул. „*******за
периода от 28.04.2016г. до 26.07.2016г.
по констативен протокол № 1015114/26.07.2016г. Навело е твърдения, че посочената
в тази фактура сума не отговаря на потреблението на енергия м имота, посочен в
тази фактура, не живеел на адреса и не
бил потребител, в имота не се ползвала електрическа енергия през процесния
период, не било уведомено за корекционна процедура, за констативен протокол.
Процесният имот представлявал склад, който от години не се ползвал, за
съставянето на протокола узнал след посещение на адреса, при което установил,
че липсва електрическо захранване и е демонтиран електромер без негово знание.
Процесната сума била начислена произволно, електромер не бил сертифициран, не
съществувало право на ответника едностранно да коригира сметки и то за минал период,
не било възможно потребление на такова количество енергия за 90 дни в имота.
ПИКЕЕ били нищожни изцяло, а и били отменени частично от ВАС, неотменените
разпоредби от ВАС страдали от същите пороци като тези на отменените.Претендирал
е разноски.
Ответникът - Ч.Е.Б.”АД, ЕИК *******, в
предоставения му срок е оспорил иска. Навел е твърдения, че с ищеца са
обвързани от валиден договор за продажба на електрическа енергия за имота, при
извършена на 26.07.2016г. проверка в присъствие на представители на Федерация
на потребителите при ненамерен на адреса потребител било установено, че липсва пломба на щита на ел.табло, пломба на
капачка на клемния блок е нарушена, фирмената и метрологичната пломби на
големия капак на електромера са нарушени, при товар и на трите фази диск не се движи, при извършена в
последствие метрологична проверка е установено, че е осъществен достъп до
вътрешността на електромера и той изобщо не отчита потребяваната електрическа
енергия, начислена енергия била съобразно правила на чл. 48 от ПИКЕЕ приети от
ДКЕВР на 14.10.2013г. на основание на
чл. 83, ал.1, т. 6 от ЗЕ и Общи условия, одобрени от ДКЕВР, поради което и
така определеното количество потребена
електроенергия съгласно разпоредбата на чл. 98а, ал.2, т. 6 от ЗЕ (ДВ от
17.07.2012г.) било допустимо. ВАС не бил отменил разпоредбите на чл. 48-чл. 51
от ПИКЕЕ. Посочило е, че отговорността на потребителя е обективна, имало
уговорена процедура за уведомяване на корекция по чл. 17, чл. 18 и чл. 49 от
ОУ, същата била спазена и уведомили ищеца както за констатации, така и за
извършена корекция. Претендирало е разноски. Оспорил е поради прекомерност
претендирано от ищеца възнаграждение за адвокат.
По делото е приет неоспорен от
страните нотариален акт № 11/18.01.1993г. съгласно който И.С.Н.е дарил на
дъщерите си Р. И.Н.и Е.И.Н.по 1/3 ид.ч.
от неговата ½ ид.ч. от полумасивна сграда от камък, вар и тухли с площ
от 146кв.м.; паянтова сграда висока 3м. и широка 11м. с площ от 44 кв.м. с мазе
под част от нея; паянтова постройка с площ от 56кв.м.; паянтова сграда от три бараки с площ от 22кв.м. заедно с
дворното място върху което са построени цялото с площ от 468кв.м., съставляващо
имот пл. № 406, гр. София, бул. „Ломско шосе”.
Приети са издадени от ответника
на ищеца фактури от септември 2013г. от февруари 2014г. , март 2015г. за
заплащане на стойност на потребена електрическа енергия в имота на бул. „*******в
размери съответно от 5,16лв.; 23,08лв.; 22,72лв.
Прието е заявление от К.д.” ЕООД, представляван от управителя Е.И.Н.от
29.10.2018г., с което е поискал от „Чез Р.Б.”АД
да му издаде удостоверение за дата на възстановяване на електрозахранване
на имот, представляващ вътрешна къща на ул. „*******, гр. София, клиентски №
200026950291.
Приети са Общи условия за
продажба на електрическа енергия на Ч.Е.Б.”АД, Общи условия за договорите за
използване на електроразпределителни мрежи на „ЧЕЗ Разпределение”АД, сертификат
от 04.02.2011г., страници от в. Новинар, съгласно които ОУ на ищеца, одобрени
от ДКЕВР на 07.11.2007г. и от 26.04.2010г. и ОУ на ЧЕЗ Р.Б.”АД, одобрени с
Решение на ДКЕВР от 07.11.2007г., са
публикувани във вестник Телеграф и в. Новинар . Съгласно чл. 16, ал. 1 от ОУ на
ответника , редът за измерване на
електрическата енергия, проверката на
средствата за търговско измерване и т.н. се уреждат от общите условия на
ЧЕЗ Р.Б.”АД на договорите за използването на електроразпределителната мрежа на
„ЧЕЗ Разпределение”АД. Съгласно чл. 19 от тези ОУ потребителят заплаща на
продавача стойността на електроенергията и дължимата сума за извършения пренос
на същата. Съгласно чл. 17, чл. 18 и чл. 49
от ОУ потребителят се уведомява със съобщение за извършената корекция на
адреса, посочен от потребителя.
По делото е приета фактура №
**********/23.02.2017г. с приложение, съставена от ответника, съгласно която на ищеца е
начислена като стойност на потребена електрическа енергия в имот с клиентски №
200026950291 в гр.София, бул. „*******за
периода от 28.04.2016г. до 26.07.2016г.
по констативен протокол сумата от 1001,95лв.
Прието е писмо от ЧЕЗ Р.Б.”АД до
ищеца от 27.07.2016г. сочещо, че на 26.07.2016г. е извършена проверка на
електромера, обслужващ имота в гр.София,
бул. „*******-къща и книжарница, съставен е констативен протокол, електромер
е изпратен за метрологична проверка за резултати от което ще бъде допълнително
уведомен.
Прието е известие за доставяне,
съгласно което на 11.08.2016г. писмо от ЧЕЗ Р.Б.”АД до ищеца, изпратено на
адрес в гр.София, ул*******” № *******е
получено от управителя Е.Кръстева, за
което е положен подпис.
Прието е писмо от 21.02.2017г. от
ЧЕЗ Разпределение” до ищеца, сочещо, че след извършената метрологична експертиза
на електромера за имота ще бъде извършена корекция на задълженията по
констативния протокол от 26.07.2016г., който е описан като приложение на
писмото.
Прието е известие за доставяне,
съгласно което на 28.02.2017г. ищецът чрез служителя си И.М.е получило писмо от
ЧЕЗ Разпределение”.
Прието е писмо от 24.02.2017г. от
„Чез България”АД до ищеца с което е уведомен, че по протокол от 26.07.2016г. е
начислена допълнително сумата от 1001,95лв.
Прието е известие за доставяне,
съгласно което на 01.03.2017г. служител на ищеца С.А.е получило за ищеца писмо
от Чез България”АД.
По делото е приет констативен
протокол № 1015114/26.07.2016г., съставен
от 2-ма служители на „ЧЕЗ Р.Б.”АД,
подписан и от 2-ма свидетели от Федерацията на потребителите, съгласно
който е направена проверка на средство за търговско измерване на електроенергия
за имота в гр.София, бул. *******,
представляващ къща с книжарница, партида за който е на „К.д.” ЕООД, при която е
констатирано, че ел.табло е извън границите на имота, в него има
2 бр. електромера за процесния имот енергия се измерва с електромер с фабричен
номер 4406889, произведен 2002г. , липсва пломба на щита на ел.таблото, пломба
на капачка на клемния блок е нарушена, фирмени и метрологични пломби на големия
капак на електромера са нарушени, при това на трите фази диск на електромер не
се движи, демонтиран е този електромер , поставен е в безшевен чувал с пломби,
монтиран е нов електромер.
По делото е приет констативен
протокол № 223/13.02.2017г. на Български институт по метрология, съгласно който
при проверка на електромер с фабричен номер 4406889 е установено, че е
осъществен достъп до вътрешността на електромера, капачка на долния лагер е
разхлабена, долният диск на ротора лежи върху долна челюст на магнита и
възпрепятства движението му; по двата диска има следи от триене и така
електрическата енергия не се отчита от електромера.
Прието е предложение за корекция съгласно които
по правилата на чл. 48, ал.1, т.2 от ПИКЕЕ следва да се начислят 7898 kWh.
Разпитан по делото св. В.Г.е заявил, че участвал в проверка
на електромер на бул. „*******, кв. надежда,електрическото табло било вградено във фасадата на сградата,
щитът му бил без пломба , в него имало 2 електромера при справка в звено
„Подпомагане на технически загуби” установили,
кой е потребителят на енергия, измерван с електромер трифазен марка
„Драгоман”, не бил открит абоната. Посочил е, че електромерът бил с нарушена
пластмасова пломба, измерили натоварването и установили че при наличие на
консумация диск на електромер не се движи, пломбите фирмена и метрологична ,
които защитавали главния капак на електромера били нарушени. Посочил е, че
електромер бил в неизправност затова бил свален , опакован в безшевен чувал с 2
пломби, и бил заявен за метрологична експертиза, на негово място поставили друг
електромер, съставен бил констативен протокол , подписан от техниците и от
свидетеля, не присъствал служител от полицията на проверката, в такива случаи
не се викала полиция защото нарушението е вътре в електромера. Сградата била
малка отляво на казиното., ел.табло било монтирано на фасадата й.
С прието по делото заключение по
основната и допълнителна съдебно-техническа експертиза вещото лице след
запознаване с документи по делото е посочило, че посочените в приетия протокол констатации за
електромера сочат, че е осъществен нерагламентиран достъп до защитена
вътрешност на електромера , водещо до неотчитане на потреблението. Това не било
промяна в схема на свързване , а промяна на нормалното действие на механизмите
на електромера, което води до неотчитане на електроенергия, консумирана в
имота. Това състояние на електромера не може да е производствен дефект, а
можело да се постигне само чрез външно целенасочено въздействие. Начислените
суми допълнително по предложението за корекция били коректно изчислени по
правилата на чл. 48, ал.1, т.2, буква „б” от ПИКЕЕ. Посочило е, че електромер е бракуван
през 2018г. по твърдения на Чез Р.Б.”АД
след констатации на БИМ по Протокол № 223/13.02.2017г.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението :
Предявеният иск е с правно основание чл.
124 от ГПК вр. с чл. 91 и чл. 98а и сл. от
Закона за енергетиката (ЗЕ)– иск за установяване на несъществуване на задължение за заплащане на
стойност на електроенергия, като недоставена.
При така предявения иск в тежест
на ответника е да докаже, че за процесния период между страните е съществувало
валидно облигационно правоотношение, по
което ответникът е продал на ищеца електроенергия, че ответникът е
изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество
електроенергия, поради което и за ищеца да е възникнало валидно и изискуемо
задължение за заплащане на стойността на същото, като е изпаднал и в забава за
изпълнението му.
Съгласно чл. 91, ал.1 вр. с чл. 92 , т. 4 и чл. 83, ал.1, т. 6 вр. с ал. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ), които съдът приема за
приложими в случая, продажбата и преноса
на електрическата енергия се извършват със сделки по регулирани от комисията
цени, по свободно договорени цени между страни и на организиран пазар на
електрическа енергия, като страни по тях са общественият доставчик на
електрическа енергия и потребителя.
Доставката на електрическа
енергия от обществения доставчик на битови и небитови крайни клиенти за обекти
на ниво ниско напрежение, които не са избрали друг доставчик съгласно чл. 97 и
чл. 98а от ЗЕ се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
доставчика и одобрени от ДКЕР и по регулирани от комисията цени. Писмена форма
на договора за доставка на електрическа енергия не е предвидена. Не е
необходимо и изрично приемане на Общите условия от потребителите, но при
несъгласие от потребителя, той има право на писмено възражение и предложение до
доставчика за специални условия.
Електрическата енергия съгласно
чл. 110, ал.2 от ЗС е движима вещ и един от индивидуализиращите й белези, при
така предявен иск, е количеството й.
Това количество се измерва със средства за търговско измерване и те съгласно
чл. 120 от ЗЕ са собственост на разпределителното или на преносното
предприятие. Тази уредба законодателя
провежда последователно и с разпоредбата на чл. 28 и на чл. 29, ал.5 от Наредба
№6/2004г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа
енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи. Само по
изключение потребителят може да е собственик на уредите за търговско измерване.
Тези изключения са подробно уредени в ЗЕ и Наредба №6/2004г. за присъединяване на производители и
потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните
електрически мрежи.
Съдът приема, че доколкото по
делото не се спори а и от събраните по делото доказателства, се установява, че ответникът е обществен доставчик на
електроенергия и то за територия, в чийто обхват попада процесния имот.
Съдът приема за установено, че
ищецът е потребител на електроенергия в процесния имот и период. Приетият по делото нотариален акт, издадените
от ответника на ищеца фактури за потребление на енергия в имота през 2013г.,
2014г., 2015г. представени по делото от ищеца, заявление от ищеца до
разпределително дружество от 2018г., обсъдени в съвкупност обосновават извод,
че ищецът е потребител на електрическа енергия в имота. Фактурите са били в
държане на ищеца, управител на ищеца е съсобственик на имота, поради което и с
оглед на изявлението на ищеца от 2018г. сочещо, че е потребител на електрическа
енергия в имота, то съдът приема за установено , че за процесния период ищецът
е имал качеството на потребител на електрическа енергия в имота. По делото не е
установено едва през 2018г. ищецът да е сключил договор с ответника за доставка
на електрическа енергия в имота, поради което и съдът приема, че изявлението на
ищеца от октомври 2018г. като потребител на енергия в имота е направено въз основа
на възникнали преди това договорни правоотношения между страните, съществували
и през процесния период.
Доколкото по делото няма
твърдения и доказателства ищецът в предвидения от закона срок да е заявил, че
не е съгласен с Общите условия на ответника и на ЧЕЗ Р.Б.”АД , да е внесъл при него заявление, в което да
предложи специални условия, то съдът приема, че ищецът е потребител на
електрическа енергия в процесния имот, както и че ответникът доставя на ищеца
електроенергия в него, като страните са
обвързани от договор при Общи условия,
одобрени от ДКЕВР и при регулирани цени на електроенергията. Приетите по делото
общи условия , удостоверения , страници от
вестници установяват публикуването на ОУ на ответника и на ЧЕЗ Р.Б.”АД.
По делото е установено, че ищецът не е собственик на уредите за
търговско измерване на потребената електроенергия. Собственик в случая е „Чез Р.Б.”АД.
Негово е задължението да поддържа същите в изправност съобразно разпоредбите на
гражданския закон, а и в частност на ЗЕ и на ОУ на ответника. Негово задължение
е било и да извършва съответните действия с оглед установяване на конкретно
потребено количество енергия.
По делото се установи от приетите по делото фактура,
предложение за корекция, че ответникът е начислил по сметка на ищеца сумата от 1001,95лв като стойност на потребена
електрическа енергия в имот с клиентски № 200026950291 в гр.София, бул. „*******за периода от
28.04.2016г. до 26.07.2016г. по констативен
протокол № 1015114/26.07.2016г.
Съдът приема, че от приетите по
делото заключение по съдебно-техническата експертиза, което в тази част съдът
кредитира като вярно и задълбочено, неопровергано от останалите събрани по
делото доказателства, че така определената
сума съответства на превилата на чл. 48, ал.1, т. 2 буква „б” от ПИКЕЕ и на цените на електрическата енергия
за битови нужди.
Съдът приема за установено от
приетия протокол от 26.07.2016г. и събраните по делото гласни доказателства,
които съдът кредитира изцяло като логични, последователни, резултат от личните
впечатления на свидетеля, неопровергани от другите доказателства по делото, че
на 26.07.2016г. е извършена проверка на електромер 4406889, измерващ
потребление на електрическа енергия в имот
на ул. „*******, гр. София,
представляващ къща, проверка е направена от служители на
разпределителното дружество и на 2-ма свидетели, при която е установено че липсва
пломба на щита на ел.таблото, пломба на капачка на клемния блок е нарушена,
фирмени и метрологични пломби на големия капак на електромера са нарушени, при
диск на електромер не се движи при натоварване, демонтиран е този електромер ,
поставен е в безшевен чувал с пломби, монтиран е нов електромер.
Съдът приема, че от приетия по
делото протокол за метрологична проверка , заключение по техническата експертиза
което съдът кредитира като вярно и задълбочено, се установява, че е осъществен
нерегламентиран достъп до защита вътрешност на електромера , водещо до
неотчитане на потреблението, това не е промяна в схема на свързване , а е
промяна на нормалното действие на механизмите на електромера, което води до
неотчитане на електроенергия, консумирана в имота.
Съдът приема, че по делото е
установено валидно възникнало задължение на ищеца към ответника за заплащане на
процесната сума. В случая чл. 48-чл.51 от Правила за измерване на количеството
на електрическата енергия (ПИКЕЕ) от 14.10.2013г. са приложими , защото
неточното измерване е констатирано на 26.07.2017г., тоест след влизането им в
сила е преди отмяната им с влязло в сила съдебно решение. Разпоредбите на чл.
48 - чл.51 от ПИКЕЕ са издадени от компетентен орган въз основа на законова
делегация съобразно чл. 83, ал.1 т. 6 от ЗЕ. Тези правила действат само
занапред, поради което и за периода преди
влизането им в сила, не съществува основание за едностранна корекция на
задълженията за потребена електрическа енергия, освен ако не се установи, че
неточното измерване се дължи на виновно поведение на потребителя. След влизане в сила на ПИКЕЕ, обаче,
отношенията между страните по договора за продажба на електрическа енергия се
регулират и от тези правила, като съществува законово основание за едностранна
корекция на задълженията, ако се установи неточно измерване и доставчикът е
изпълнил задълженията си по чл. 98а, ал.2, т. 6 от ЗЕ за предвиждане на ред за
уведомяване на потребителя при извършване на корекцията. Тези разпоредби
уреждат отговорността на потребителя за заплащане на електроенергия при
установено неточно измерване на същата поради промяна на схемата на свързване
или при негодно средство за измерване на енергията като специална отговорност,
съответно при неточно въведени данни за параметри на измервателна група , която
отговорност е в отклонение от общите правила на договорната отговорност. Тя е
въведена от законодателя, делегирал права за същото на ДКЕВР с разпоредба на
чл. 83, ар.1,т. 6 и чл. 21, т. 9 от ЗЕ,
като обективна отговорност,
тоест за да се ангажира същата не е нужно за се установи, че причината за
неизмерване на енергията се дължи на неправомерно поведение от потребителя в
определен момент. Това е отговорност, която е основана само на обективния факт
на констатирано неотчитане или неточно отчитане на потреблението, без да е
доказан виновно поведение на потребителя. Този законодателен подход съответства
на разпоредбите на чл. 183 от ЗЗД съобразно която купувачът дължи заплащане на
потребеното количество енергия. За да се ангажира тази отговорност на потребителя,
обаче, законодателят е въвел строги формални изисквания, които са гаранция за
охраняване на правата на потребителя. Това са гаранциите по раздел ІХ от ПИКЕЕ,
изискващи изрично доказване на негодност на техническото средство за измерване
на енергията чрез метрологична проверка на електромера по реда на Закона за
измерванията, съответно при промяна на схема на свързване - констатациите за
същото следва да са направени в присъствие на
орган на власт - представители на МВР, който да удостовери наличието на същата.
Гаранция е и изискването по чл. 98 а, ал.2, т. 6 от ЗЕ. Правилата са приложими
във всички хипотеза на разпоредбите на чл. 48-чл.51 от ПИКЕЕ за периода на
действие на тези правила – след 16.11.2013г., като периода на едностранната
корекция следва да попада в периода на действие на тези правила. (В този смисъл Решение № 467/28.07.2017г. по
гр.д.№ 609/2017г. по гр.д.№ 609/2017г. на ВКС, І-во Т.О.; Решение №
118:18.09.2017г. по дело № 961/2016г. на ВКС, ІІ-ро Т.О.).
В конкретния случай по делото се
установи от приети констативен протокол и протокол на БИМ, заключение по
техническата експертиза, която съдът изцяло кредитира като неоспорена от
страните и неопровергана от другите доказателства по делото, че е осъществен
нерагламентиран достъп и въздействие до вътрешността на електромера, което е
довело до неотчитане на потребената електрическата
енергия от електромера. При така установеното съдът приема, че потреблението е
измерено с грешка, като има неизмерено
потребено количество енергия, няма точен измерител на количество преминала
електроенергия, поради което и правилно са приложени правилата на чл. 48, ал.1, т.2, буква „б” от ПИКЕЕ –
за небитов потребител, какъвто е
ищеца при липса на точен измерител.
Общите условия предвиждат ред за уведомяване на потребителя, по делото се
установи, че потребител е уведомен по предвиден ред за корекцията, поради което
по делото е установено валидно възникнало право на ответника да извърши
едностранна корекция на потреблението на ищеца за процесния период по правилата
на чл. 48 от ПИКЕЕ. В случая мястото на
електротабло и на електромера, липсата на доказателства за неправомерно
поведение на ІІІ-ти лица, обосновават извод, че отговорността на ищеца за
заплащане на неотчетена , но потребена енергия, следва да се ангажира. Тази
отговорност е уредена като обективна и възниква само на основание на установено
неточно отчитане на потреблението. По делото се установи, че причината за
неточното отчитане се дължи на промяна в електромера, препятстваща точното
отчитане и водещо до невъзможност да се определи точното потребление, тоест
налице е хипотезата на чл. 48, ал.1 т.2, буква „б” от ПИКЕЕ. По делото е
установено, че начислената от ответника на ищеца сума за потребена
електроенергия за процесния период, е изготвена съобразно цените, определение
от Комисията, както и че същата съответства на математически правила, разписани
в чл. 48, ал. 1, т.2, буква „б” от ПИКЕЕ, приети от ДКЕВР на 14.10.2013г. Тези
обстоятелства се установяват от приетото по делото заключение по съдебно-техническата
експертиза, която съдът кредитира като вярна и неопровергана от други
доказателства по делото. При така възприето по делото е установено валидно
възникнало вземане на ответника към ищеца за заплащане на сумата от 1001,95лв. като стойност на потребена
електрическа енергия в имота за процесния период.
Неоснователни са доводите на
въззивника, че липсва ред за уведомяване
за корекционната процедура. Такъв ред е предвиден в Общите условия. Отделно,
дори да се приеме обратното, това е без значение за възникване на вземането за
плащане на стойността на потребената енергия. Този ред за уведомяване би имал
значение само за изпадането в забава на плащането на сумата по корекцията, обезщетение за което не е предмет на делото.
Неоснователни са доводите на въззивника, че разпоредбата на чл. 47 от ПИКЕЕ
била отменена, а разпоредбите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ били нищожни и като такива
не следвало да намерят приложение, поради което сумата е недължима. По делото е установено от събрани
доказателства, че електромер не е измервал точно енергията, дали това
установяване е направено при спазване на
процедура по чл. 47 от ПИКЕЕ в случая е ирелевантно. ГПК урежда достатъчно гаранции за равни прави
на страните при разрешаване на спорове за грешно отчитане на потребена енергия
и няма основание съдът да се откаже
установяване на реалното потребление само поради липса на процедура в ПИКЕЕ за
установяване на такова. Проведеното доказване на това обстоятелство е направено
от ответника по делото по правилата на ГПК и съдът приема обстоятелството за установено по съображения,
изложени по-горе. Разпоредбите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ са били в сила към
процесния периода, поради което и при
съобразяване на характера на уреждащия ги нормативен акт съдът приема, че няма
основание същите да не бъдат приложени за процесния случай. Правоотношението
между страните е по договор за продажба на електрическа енергия и дори да се
приеме че тези разпоредби не намират приложение, то следва да се посочи, че
приложения ще следва да намерят общите правила – чл. 183 от ЗЗД. От тази обща
разпоредба следва, че при допусната грешка при отчитането на доставена
електроенергия, то купувач следва да доплати доставеното. (В този смисъл Решение № 124/18.06.2019г.
по дело № 2991/2018г. на ВКС, ІІІ-то Г.О.)
При така възприето съдът приема,
че решението на районния съд е правилно и като такива следва да бъде
потвърдено.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът
приема, че отговорността за разноски следва да бъде оставена в тежест на въззивника
и той следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия съдебни разноски за
производство пред СГС в размер на 100лв. възнаграждение за юрисконсулт
определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 118485/17.05.2019г. по гр.д. № 6571 по описа за
2018г. на
Софийски районен съд, 63-ти състав
ОСЪЖДА
„ „К.д.”ЕООД, ЕИК ******* със седалище и
адрес на управление:*** да заплати на Ч.Е.Б.”АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, БенчМарк Бизнес Център на основание на чл. 78, ал.3 от ГПК сумата от общо 100лв (сто лева), представляващи съдебни разноски по
делото в производството пред СГС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
Особено
мнение на
съдия Р. КоджабашЕ.по въззивно гр.д.№ 9531/
2019 г. на СГС, ГК, ІV- Б въззивен състав /със съдия- докладчик: съдия Ст.
Иванова/:
Не споделям съображенията и
изводите на останалите членове на съдебния състав, че предявеният по делото
отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за признаване недължимостта
на служебно начислена от ответника „Ч.Е.Б.” АД стойност на електрическа енергия
е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Извършените
от ответника проверка на средството за търговско измерване /СТИ/ на процесния
обект и корекция на сметката на ищеца са извършени при действието на Правилата
за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, приети с решение на
ДКЕВР от 14.10.2013 г., обнародвани в ДВ- бр.98/ 12.11.2013 г., в сила от
16.11.2013 г. /понастоящем отменени с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. по адм.
дело № 2385/ 2016 г. на ВАС- ДВ, бр.15 от 14.02.2017 г., и Решение № 2315 от
21.02.2018 г. по адм. дело № 3879/ 2017 г. на ВАС- ДВ, бр. 97 от 2018 г., в
сила от 23.11.2018 г. /относно чл.48- чл.51 ПИКЕЕ//. Извънсъдебната претенция
на ответното дружество към ищeца-
потребител на електрическа енергия, се основава на възникнало в негова полза
потестативно право за едностранно извършване на корекция в сметката за
потребена електрическа енергия, което налага извършването на преценка относно
наличието на такова право и надлежното му упражняване от ответника.
Тъй като
ответникът основава извънсъдебната си претенция на извършена едностранна
корекция на количеството потребена
от ищеца енергия за минал период-
от 28.04.2016 г. до 26.07.2016 г., основният право-пораждащ вземането
юридически факт е установяване наличието на възникнало в полза на ответника
потестативно право да извърши тази корекция, т.е. установяване съществуването
на законово основание за доставчика на електрическа енергия едностранно да
коригира сметката на потребителя само поради обективния факт на констатирано
неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия.
Според
съществуващата към настоящия момент съдебна практика на ВКС по приложението на
ЗЕ- със ЗИД на Закона за енергетиката /ЗИДЗЕ, обн. ДВ- бр.54 от 2012 г., в сила
от 17.07.2012 г./ е въведено законово основание крайният снабдител да коригира
сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия,
ако е изпълнил задълженията си по чл.98а, ал.2, т.6 и по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ,
т.е. само при предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване
на клиента при извършване на корекция на сметка и при наличие на одобрени
правила за измерване количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда на
тяхното обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на
корекцията на сметките за предоставената електроенергия. Законодателят е вменил
изрично в задължение на електроразпределителното дружество: 1/ да създаде
правила за измерване на количеството електрическа енергия със съответно на
новата законова уредба, въведена със ЗИДЗЕ /ДВ- бр.54/ 2012 г., в сила от
17.07.2012 г./, съдържание /в случая такива са създадени- цитираните по- горе
ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г., понастоящем отменени/, и 2/ да създаде общи
условия на договорите с крайния потребител на ел. енергия, предвиждащи ред за
уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция, т.е. правото за
извършване на корекция на сметка възниква за доставчика на електрическа енергия
при кумулативното наличие на посочените две предпоставки /в този смисъл:
Решение № 111/ 17.07.2015 г. по т.д.№ 1650/ 2014 г. на ВКС, I ТО; Решение № 173
от 16.12.2015 г. по т.д.№ 3262/ 2014 г. на ВКС, II ТО, и Решение № 203/ 15.01.2016 г. по
т.д.№ 2605/ 2014 г. на ВКС, I ТО, постановени по реда на чл.290 ГПК/.
В случая
ответното дружество, чиято е доказателствената тежест за установяване
елементите на фактическия състав на претендираното потестативно право да
извърши едностранно корекция на сметката на ищцовото дружество като небитов
клиент на електрическа енергия, не е ангажирал доказателства в посочения по-
горе смисъл. При прилагане неблагоприятните последици от непровеждане на
дължимото в процеса доказване се налага извод, че фактическият състав, пораждащ
правото на крайния снабдител да коригира сметката на клиент при доказано
неотчитане или неточно отчитане на потребената ел. енергия не е изпълнен, тъй
като снабдителят не е изпълнил задължението си по чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ да
издаде и публикува нови Общи условия или да измени действащите до този момент
така, че съдържанието им да отговаря на изискванията в цитираната законова
разпоредба, доколкото в заварените общи условия липсва уреден ред за
уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция. Представените по
делото Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
„Ч.Е.Б.” АД от 2007 г., изменени и допълнени през 2010 г., не съдържат клауза,
която да урежда реда за уведомяване на клиента при наличие на основание за
извършването на корекция на сметка. Клаузата на чл.18, ал.2 ОУ не отговаря на
законовото изискване на чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ, тъй като в нея е предвидено
единствено задължение на продавача на електрическа енергия да уведоми клиента
за вече извършената корекция на сметка, но в нея не е разписан редът, по който
следва да стане това.
При тези
съображения се налага извод, че ответникът- доставчик на електрическа енергия,
е извършил едностранна корекция в сметката на ищеца- потребител, без да е било
налице законово основание за това, поради което и в тежест на ищеца не е
възникнало задължение да заплати на крайния снабдител цената на неизмерената
електрическа енергия, определена след извършена корекция на сметката за минал
период, което прави предявения отрицателен установителен иск основателен.
СЪДИЯ :