Р Е
Ш Е Н
И Е № 260084
гр. София, 21.07.2021
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
окръжен съд, търговско отделение, ІІІ-ти състав, в публично заседание на
тринадесети юли две хиляди двадесет и първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ
при секретаря Юлиана Божилова и в присъствието на
прокурора ………………………., като разгледа докладваното от съдията т.д. № 196 по описа за 2020 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното :
В.Т.Н. ***, с
ЕГН **********, е предявила срещу „Д.“ ЕАД, ЕИК . обективно съединени искове с
правно основание чл.432, ал.1 и чл.409 от КЗ –
1. за заплащане на обезщетение
в размер на 26 000 лева за причинени й неимуществени вреди – физически
болки и страдания вследствие нанесени й травматични увреждания – охлузвания в
областта на дясно коляно, травма и контузия с охлузване на дясна раменна става,
адхезивен капсулит на дясно рамо и счупване на ключицата вдясно, причинени в
резултат на ПТП, настъпило на 25.08.2019
год. около 11.35 часа в с. Ч., С. област, по вина на Е. М. Д. – водач на лек
автомобил марка „Сузуки“ модел „Балено“ с ДК № СВ 8534 НК, със застрахователна
полица № 67782783 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
сключена с ответника, валидна от 12.02.2019 год. до 11.02.2020 год., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 15.04.2020 год. до окончателното й
заплащане и
2. за заплащане на обезщетение
в размер на 431.70 лева за причинени й имуществени вреди – направени от ищцата
разходи за диагностика
и лечение на
причинените й телесни увреждания при горното ПТП, както следва : 300 лева,
заплатени по фактура № ********** от 24.09.2019 год. за МРТ на раменна става;
17.40 лева, заплатени по фактура № ********** от 05.10.2019 год. за
потребителска такса за оперативна процедура; 62 лева, заплатени по фактура №
********** от 02.10.2019 год. за допълнително обслужване за прием на пациент;
40 лева, заплатени по фактура № ********** от 24.09.2019 год. за консултантски
преглед и 12.30 лева, заплатени по фискален бон от 26.08.2019 год. за лекарствени средства, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
15.04.2020 год. до окончателното й заплащане.
Претендират се направените по делото разноски и
заплащане на адвокатско възнаграждение на осн. чл.38, ал.2 от ЗА за
предоставена на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА безплатна адвокатска помощ за
процесуално представителство по делото от адв. Т.П. от САК.
С исковата молба се
твърди, че на 25.08.2019 год. около 11.35 часа в с. Ч., С. област ищцата
пресичала като пешеходец пътното платно пред сградата на общината на пешеходна
пътека, когато била ударена от движещ се по улицата лек автомобил марка „Сузуки“ модел „Балено“ с ДК № СВ 8534
НК, управляван от Е. М. Д., който в нарушение на
правилата на чл.20, ал.2 и чл.119, ал.1 от ЗДвП не пропуснал стъпилата на
пешеходната пътека ищца. В резултат на удара на последната били причинени травматични увреждания –
охлузвания в областта на дясно коляно, травма и контузия с охлузване на дясна
раменна става, адхезивен капсулит на дясно рамо и счупване на ключицата вдясно.
След катастрофата
ищцата посетила по спешност болнично заведение, където след преглед били констатирани
описаните горе травматични увреждания, извършени били медицински манипулации и
ищцата била насочена за домашно лечение. Тъй като продължила да изпитва силни
болки в движението на дясната раменна става, потърсила лекарска помощ на
12.09.2019 год., като било установено, че е налице скъсване на ротаторния
маншон на дясно рамо и рамото е било имобилизирано. На 24.09.2019 год. отново
потърсила лекарска помощ, тъй като движенията на дясното рамо били ограничени и
силно болезнени.
Поради
продължителността на силните болки в дясното рамо ищцата била приета в МБАЛ „У.“
– П., като на 02.10.2019 год. била оперирана поради възпаление на меките тъкани
на рамото и й била поставена диагноза адхезивен капсулит на рамото.
От деня, следващ
датата на катастрофата, в продължение на 74 дни ищцата ползвала отпуск поради
временна нетрудоспособност, дължащ се на получените при удара травматични
увреждания. За този период й е било необходимо постоянно да търси чужда помощ
при изпълняването на елементарни и ежедневни нужди, като преобличане, къпане,
хранене, домакинска работа.
Твърди
се, че във връзка с диагностиката на уврежданията и лечението й ищцата
заплатила лекарства, консумативи и болнични такси на обща стойност 431.70 лева, описани по пера
по-горе.
С исковата молба се
сочи, че за автомобила марка „Сузуки“
модел „Балено“ с ДК № СВ 8534 НК, управляван при ПТП от деликвента Е.М.Д., бил сключен с „Д.“ ЕАД договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
със застрахователна полица № 67782783,
валидна от 12.02.2019 год. до 11.02.2020 год., което ангажира отговорността на
ответника за обезщетяване на причинените вследствие на произшествието
неимуществени и имуществени вреди.
Твърди се, че В.Т.Н. депозирала писмена
застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ – вх. № № 94-Т-12/15.01.2020
год. по описа на „Д.“ ЕАД, като при ответника била образувана преписка по
щетата, но до изтичане на тримесечния срок по чл.496, ал.1 от КЗ, 15.04.2020
год., ответникът не се е произнесъл по претенцията, което
обуславя интереса от предявяване на настоящите искове с правно основание чл.432, ал.1 и чл.409 от КЗ.
Преписи от и.м., приложенията към нея и уточняващата
молба са връчени на ответника с указанията по чл.367-370 от ГПК, като в срока
по чл.367, ал.1 от ГПК същият е подал писмен отговор, с който е оспорил първия
от предявените искове само по размер /над 6 500 лева/, а втория – и по
основание, взел е становище по обстоятелствата, на които се основават и е
направил възражения срещу тях.
С отговора ответникът признава
следните твърдени с и.м. обстоятелства :
- наличието на действаща към датата на ПТП полица за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена
с „Д.“ ЕАД за лек автомобил марка „Сузуки“ модел „Балено“ с ДК № СВ 8534 НК;
- застрахователното събитие, описано в и.м. – ПТП,
механизма на настъпването му и причинно-следствената връзка със следните
увреждания за ищцата – травма и контузия с охлузване на дясна раменна става,
адхезивен капсулит на дясно рамо, синдром на ротаторния маншон на рамото,
охлузвания в областта на дясно коляно.
С оглед на горното ответникът
намира, че сумата от 6 500 лева съставлява справедлив паричен еквивалент за
обезщетяване на интензитета и тежестта на болките и страданията на ищцата, при
отчитане на критерия за справедливост, поради което признава частично първия от
предявените искове – до този размер.
За разликата над 6 500 лева до
пълния претендиран размер на обезщетението за неимуществени вреди от 26 000
лева ответникът намира, че същото е изключително завишено и не съответства на
действително претърпените болки и страдания от настъпилите травматични
увреждания. Сочи се, че последните не са наложили продължителен възстановителен
период и към момента ищцата е възстановена.
Ответникът претендира заплащане на възнаграждение по
чл.78, ал.8 от ГПК за представителство от юрисконсулт.
Софийски
окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във
връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
С определението си по чл.374 от ГПК съдът е обявил по реда на чл.146, ал.1, т.4 от ГПК за безспорни между
страните и ненуждаещи се от доказване следните твърдени с и.м. обстоятелства :
- наличието на действаща към
датата на ПТП, 25.08.2019 год., полица за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, сключена с „Д.“ ЕАД за лек автомобил марка „Сузуки“
модел „Балено“ с ДК № СВ 8534 НК;
- застрахователното събитие,
описано в и.м. – ПТП, настъпило на 25.08.2019 год. около 11.35 часа в с. Ч., С.
област, по вина на Е.М.Д., водач на лек автомобил марка „Сузуки“ модел „Балено“
с ДК № СВ 8534 НК; механизма на настъпването му, описан в и.м. и причинно-следствената
връзка със следните увреждания за ищцата – травма и контузия с охлузване на
дясна раменна става, адхезивен капсулит на дясно рамо, синдром на ротаторния
маншон на рамото, охлузвания в областта на дясно коляно.
Видно от представения с и.м.
фиш за спешна медицинска помощ от 25.08.2019 год., издаден от ФСМП – П., в същия
е отразена следната диагноза на ищцата : охлузвания на десен крак в областта на
коляното и контузия на дясното рамо. Анамнестично е записано, че е била
блъсната от кола на пешеходна пътека.
Видно от представения с и.м.
амбулаторен лист № 698/05.09.2019 год., в същия е отразена основна диагноза
по МКБ за ищцата – синдром на ротаторния маншон на рамото. Като придружаващо
заболяване е посочено счупване на ключицата. Анамнестично е записано, че
страданието датира от няколко дни след травма, получена при ПТП като пешеходец.
Преглед – рентгенография и имобилизация по спешност. Обективно състояние : болезнени
пасивни и ограничени активни движения в дясната раменна става. Без дистални
циркулаторни смущения. Имобилизация. Скъсяване на ротаторния маншон на дясно
рамо.
Видно от представения с и.м.
амбулаторен лист № 436/24.09.2019 год., в същия е отразена основна диагноза
по МКБ за ищцата – навяхване и разтягане на раменна става. Анамнестично е
записано : травма при ПТП като пешеходец, без данни за фрактури /рентгенография
от 28.08.2019 год./. В момента е с оплаквания от болки в областта на дясната
раменна става. Обективно състояние : болезнени и ограничени движения в ставата
без съдовоневрологичен дефицит.
От заключението по назначената
СМЕ, изготвено след запознаване с медицинската документация, представена по
делото, се установява, че в резултат на пътнотранспортното произшествие
пострадалата В.Т.Н. е получила
травматичните увреждания, обявени за безспорни между страните с определението
по чл.146, ал.1, т.4 от ГПК. Сочи
се, че контузията на дясното рамо е довела
до усложнение с развитието на оток, болезненост и ограничение на движенията в
ставата, което е наложило оперативна интервенция – пункция на дясната раменна
става с евакуация на ексудата и инжектиране на хондропротектор. Манипулацията, подготовката
за нея и последващото клинично наблюдение е било в периода от 02.10. до
05.10.2019 год. Сочи се, че в този си вид увреждането води до трайно
затруднение на движението на десния горен крайник за срок по-голям от 30 дни. От
момента на причиняване на увреждането до извършената манипулация в лечебното
заведение е била налице прогресивно усилваща се болезненост, която е отзвучала
след извършената манипулация. След извършената манипулация с инжектирането на
кортикостероид и хондропотектор болезнеността е отшумяла, като няма медицинска
документация за последващи манипулацията оплаквания и интервенции. Към
настоящия момент пострадалата е без оплаквания от страна на травмираните
инцидента зони и е налице възстановяване.
В о.с.з. на 13.07.2021 год. в.л. в отговор на поставени
от пълномощника на ищцата и от съда въпроси пояснява, че скъсването на ротационния
маншон представлява навяхване, като вследствие на травматичното въздействие се
е получило разтягане на връзките, участващи в раменната става. При пострадалата
вследствие на травмата се е появил излив, ограничение и болезненост на
движението в ставата, които са изчезнали след евакуация на вътреставния излив и
инжектиране на кортикостероид и хондропротектор.
По отношение на
отбелязването в амбулаторния лист от 05.09.2019 год. за счупване на ключица като
придружаващо заболяване, което не фигурира в амбулаторния лист от 24.09.2019 год., се сочи, че диагностиката на фрактура на
ключица може да стане с рентгенография, а на вещото лице не са предоставени рентгеновите
снимки за разчитане. Сочи се, че в представената по делото епикриза от 05.10.2019 год., издадена от МБАЛ
„У.“ ООД – гр. П., е посочено, че рентгеновото изследване на дясна раменна става и на двете
подбедрици е без видими травматични промени на графираните кости. Ключицата
участва в изграждането на раменната става, така че без да се изследват тези
рентгенографии не може категорично да се даде заключение има ли такава фрактура
или няма.
В.л. сочи, че всички
направени разходи от ищцата по фактура № ********** от 24.09.2019 год. за МРТ
на раменна става, фактура № ********** от 05.10.2019 год. за потребителска
такса за оперативна процедура, фактура № ********** от 02.10.2019 год., фактура
№ ********** от 24.09.2019 год. за консултантски преглед и по фискален бон от
26.08.2019 год. – представени с исковата
молба, са били необходими за диагностика и лечение на причинените й телесни увреждания.
От показанията на свидетеля М. Д. М., живущ на семейни начала с ищцата, се установява, че в деня, в който В.Н. пострадала при катастрофата, бил на работа в С. и веднага се прибрал в с. Ч.. Ищцата вече си била дошла от Бърза помощ в болницата в гр. П., двете й колене били доста подути и посинели, охлузени, трудно се движела, но най-тежко й било с дясната ръка. Обяснила му, че в Бърза помощ не са й правили никакви манипулации, но още същата вечер имала много силни болки и се наложило да търсят болкоуспокояващи в денонощна аптека. На следващия ден вече не можела да си движи травмираната ръка и буквално плачела от болка. Наложило се да си направи операция в болницата в гр. П.и когато се прибрала, не можела да се обслужва сама – да готви, да чисти, да се грижи за децата, сама себе си не можела да обслужва. Свидетелят й помагал, като се стараели да не си натоварва физически ръката, наложило се да напусне работа в С.за да бъде близо до нея. Едва след третия месец започнала по малко да движи ръката си, но след като стигнела до едно положение, казвала, че нещо я закача; продължавала да пие много болкоуспокояващи. Ищцата работила в О.Ч., където също й давали по-лека работа да не си натоварва ръката. Преди катастрофата ищцата и свидетелят пътували много, но след него тя като че ли развила някаква фобия – обикаляла отдалеч мястото, където станал инцидента, изолирала се, държала се неадекватно със свидетеля и децата, нервничела и страняла от други хора.
Видно от представената с и.м. застрахователна
претенция по чл.380, ал.1 от КЗ на В.Т.Н. – вх. № 94-Т-12/15.01.2020 год. по
описа на „Д.“ ЕАД, при ответника е образувана ликвидационна преписка по щета, по
която няма данни до изтичане на срока по чл.108, ал.1 от КЗ застрахователят да се е произнесъл като определи и изплати или откаже да изплати
обезщетение.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до
следните правни изводи :
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото
лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл.380, а именно – лицето, което желае да получи застрахователно
обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна
претенция, като с предявяването на претенцията следва да предостави пълни и
точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна
на застрахователя. Когато с претенцията са представени всички доказателства по
чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до 15 работни дни
– чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага
срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може
да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи
и изплати размера на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените
претенции, когато : а) отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е
било напълно установено, или в) размерът на вредите не е бил напълно установен.
Съгласно разпоредбата
на чл.409 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото
застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл.405 от КЗ, освен в
случаите на чл.380, ал.3 от КЗ – непредставяне
на данни за банкова сметка. ***-дълъг от срока по чл.108, ал.1-3 или ал.5 от КЗ, като в случаите
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, когато не са
представени всички доказателства по чл.106 от КЗ, се прилага срокът по чл.496,
ал.1 от КЗ – тримесечен.
В настоящия случай допустимостта
на предявените искове съгл. разпоредбата на чл.498, ал.3 от КЗ бе установена с представената с и.м. писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ на В.Т.Н.
– вх. № 94-Т-12/15.01.2020 год. по описа на „Д.“ ЕАД, по която няма данни до
изтичане на срока по чл.108, ал.1 от КЗ застрахователят да се е произнесъл като определи и изплати или откаже да изплати обезщетение.
По основателността на
предявените искове съдът намира следното :
С разпоредбата на чл.432, ал.1
от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на пострадалото лице срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител, като
отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по обем с
отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя
по горния ред е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител – застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди.
В настоящия случай между страните е безспорно,
че причината за настъпването на
описаното с и.м. ПТП са били субективните действия на застрахования по застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите при
ответника водач на лек автомобил марка „Сузуки“ модел „Балено“ с ДК № СВ 8534 НК – Е.М.Д.; че следните
получени от ищцата увреждания – травма и контузия с охлузване на дясна
раменна става, адхезивен капсулит на дясно рамо, синдром на ротаторния маншон
на рамото, охлузвания в областта на дясно коляно, са в причинно-следствената
връзка с ПТП.
Видно обаче от събраните писмени доказателства
и от заключението по назначената СМЕ, не бе установено по несъмнен начин, че при ПТП на ищцата е
било причинено и следното травматично увреждане, сочено в исковата молба – счупване
на ключицата вдясно, като за това обстоятелство не е налице признание в
отговора на и.м. Видно от представената по делото медицинска документация,
горното увреждане е сочено единствено в амбулаторния лист от 05.09.2019 год. като придружаващо заболяване. В издадения 19 дни по-късно амбулаторен лист № 436/24.09.2019 год. същото вече не се
споменава, като изрично е записано, че от рентгенографията от 28.08.2019 год. /предхождаща издаването на първия амбулаторен лист/ е
видно, че няма данни за фрактури; от епикризата от 05.10.2019 год., издадена от
МБАЛ „У.“ ООД – гр. П., също е видно, че при проведеното рентгеновото изследване на дясна раменна
става и на двете подбедрици при ищцата няма видими травматични промени на
графираните кости. Горното, наред със заключението на СМЕ, води до извода, че
твърдяното с и.м. счупване на ключицата вдясно, причинено на ищцата при ПТП, не
е доказано.
Доказан по основание, първият от предявените искове по чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, е доказан отчасти по размер.
Съгласно разпоредбата на чл.52
от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. При определяне на обезщетението се съобразяват характера и
тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното
неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на увреденото
лице. В настоящия случай неимуществените вреди са във формата на физически болки и страдания вследствие нанесени на ищцата
травматични увреждания – охлузвания в областта на дясно коляно, травма и
контузия с охлузване на дясна раменна става и адхезивен капсулит на дясно рамо. Към момента на причиняване на травмите ищцата е била на 32 години, като с
оглед естеството на получените от нея наранявания е настъпило пълно
възстановяване от травматичните увреждания; за горното заключението по назначената
СМЕ, неоспорено от страните, е категорично. От друга страна, характерът на самите травми –
повърхностни и мускулни наранявания и разтягане на връзки, интензитетът на
болките и тяхното проявление във времето – за сравнително кратко време, през
което ищцата, видно от показанията на разпитания свидетел М., не е могла
пълноценно да се обслужва сама и е щадяла ръката си, налага извода, че така установените неблагоприятни проявления на
причинените на В.Т.Н. увреждания налагат определяне на обичайния определян в
практиката на съдилищата размер на обезщетението за сходни претърпени неимуществени вреди, което следва да допринесе за репатриране на неблагоприятните последици
от увреждащото събитие в патримониума на ищцата, а именно – обезщетение в
размер на 8 000 лева. Предявеният
иск следва да се отхвърли като неоснователен за разликата
до пълния му предявен размер от 26 000 лева.
Върху сумата от 8 000 лева съдът на осн. чл.409
от КЗ съдът следва да присъди и законната лихва за забава върху дължимото
застрахователно обезщетение, считано от 15.04.2020
год. – съобразно заявения с и.м. петитум. Следва обаче да се отбележи, че в
случая лихва се дължи от по-ранна дата – от 06.02.2020 год., 15 работни дни от
датата на завеждане на писмената застрахователна
претенция на ищцата по чл.380, ал.1 от КЗ – 15.01.2020
год., доколкото не бе установено, че с претенцията не са били представени
всички доказателства по чл.106 от КЗ и такива допълнително да са били изискани
от застрахователя; съдът обаче с следва да се произнесе съобразно искането по
и.м.
Предявеният втори обективно
съединен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на обезщетение за причинени имуществени
вреди – направени от ищцата разходи за диагностика и лечение на причинените й телесни увреждания, е изцяло доказан по основание и размер, поради което съдът следва да
осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 431.70 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.04.2020 год. до
окончателното й заплащане. По делото по несъмнен начин бяха установени както
вида и размера на направените от ищцата разходи за лечение вследствие на
причинените й телесни увреждания, така и обстоятелството, че същите са в
причинна връзка с нанесените й травми – извършването им е било наложително с
оглед диагностиката
и лечението на травмите.
По
отношение на държавните такси и разноски :
Тъй
като с определение № 2600029/30.07.2019 год. на осн. чл.83, ал.2 от ГПК ищцата
е била освободена от заплащане на такси и разноски по настоящото производство,
то с оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да
се осъди да заплати по сметка на съда дължимата държавна такса върху уважения
размер на исковете – ДТ в размер на 337.27 лева, както и изплатените разноски
от бюджета на съда в размер на 300 лева – възнаграждения на в.л. по СМЕ.
В
хода на производството по делото ищцата не е направила съдебни или деловодни
разноски и такива не следва да й се присъждат.
Тъй като, видно от
представения в о.с.з. на 13.07.2021 год. договор за правна помощ, сключен между
ищцата и адвокат Т.И.П. от САК, същият е за оказване на осн.
чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на безплатна адвокатска помощ за процесуално
представителство по делото, то на осн. чл.38, ал.2 от ЗА съдът следва да
определи размер на адвокатското възнаграждение съобр. правилата на чл.36, ал.2
от ЗА и чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения – в размер на 751.59 лева /минималният размер по
чл.7, ал.2, т.3 при интерес от 8 431.70 лева/, като осъди ответника да
заплати тази сума на пълномощника, осъществил безплатното процесуално
представителство. Върху горната сума не следва да се присъжда заплащане на ДДС,
доколкото не е удостоверено, че адвокатът е регистриран по ЗДДС. Определянето на горния
размер на адвокатското възнаграждение бе съобразен с ниската фактическата и правна
сложност на делото, броя на проведените заседания /едно/ и извършените
процесуални действия /разпит на един свидетел и изслушано заключение по една
експертиза/.
Тъй като ответникът е
представляван по делото от юрисконсулт, дължимото му на осн. чл.78, ал.8 от ГПК
възнаграждение, определено съобр. чл.37 от ЗПП, който препраща към разпоредбата на
чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, се определя от съда в
минималния размер от
Наредбата – 100 лева – по изложените горе съображения за ниската фактическата и правна сложност
на делото. С оглед на горното и на осн. чл.78,
ал.3 и 8 от ГПК ищцата следва да се осъди да заплати на ответника сумата от 68.10
лева, съставляваща възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК за представителство от юрисконсулт съразмерно с отхвърлената част от исковете. Ответникът
не е направил други разноски по делото.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на осн. чл.432, ал.1
и чл.409 от КЗ „Д.“ ЕАД, ЕИК .да заплати на В.Т.Н. ***, с ЕГН **********, сумата от 8 000 лева /осем хиляди лв./,
съставляваща обезщетение
за причинени й неимуществени вреди – физически болки и страдания
вследствие нанесени й травматични увреждания – охлузвания в областта на дясно
коляно, травма и контузия с охлузване на дясна раменна става и адхезивен
капсулит на дясно рамо, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 25.08.2019 год. около 11.35 часа в с. Ч.,
С. област, по вина на Е.М.Д. – водач на лек автомобил марка „Сузуки“ модел
„Балено“ с ДК № СВ 8534 НК, със застрахователна полица № 67782783 за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника,
валидна от 12.02.2019 год. до 11.02.2020 год., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 15.04.2020 год. до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск В ЧАСТТА МУ за
разликата до пълния му предявен размер от 26 000 лева /двадесет и шест хиляди
лв./.
ОСЪЖДА на осн. чл.432, ал.1
и чл.409 от КЗ „Д.“ ЕАД, ЕИК. да заплати на В.Т.Н. ***, с ЕГН **********, сумата от 431.70 лева /четиристотин
тридесет и един лв. и седемдесет ст./, съставляваща обезщетение за причинени й имуществени вреди – направени от ищцата разходи за диагностика и лечение на причинените й
телесни увреждания при горното ПТП, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 15.04.2020 год. до окончателното й
заплащане.
ОСЪЖДА
на осн. чл.78, ал.6 от ГПК „Д.“ ЕАД, ЕИК .да заплати по сметка на
Софийски окръжен съд сумата от 637.27
лева /шестстотин
тридесет и седем лв. и двадесет и седем ст./, съставляваща дължима за производството по
делото държавна такса и изплатени разноски от бюджета на съда.
ОСЪЖДА на осн. чл.38, ал.2
от ЗА „Д.“ ЕАД, ЕИК . да заплати на адвокат Т.И.П. от САК, с ЕГН **********, със служебен адрес ***-13, офис 5, сумата от 751.59 лева /седемстотин
петдесет и един лв. и петдесет и девет ст./, съставляваща определено от съда по реда на чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско
възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по делото.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 и 8 от ГПК В.Т.Н. ***, с ЕГН ********** да заплати на „Д.“ ЕАД, ЕИК.
сумата от 68.10 лева /шестдесет и
осем лв. и десет ст./, съставляваща определено от съда възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :