Р Е Ш Е Н И Е
№ 668 / 27.10.2020г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав
На тридесети септември 2020г. в публично
съдебно заседание в състав:
Председател: съдия ЕЛКА БРАТОЕВА
Съдебен
секретар: Милена Кръстева
С участието
на Прокурор Иван Шарков от Окръжна прокуратура – Плевен.
Като разгледа докладваното от съдия Братоева Административно дело № 334 / 2019г. по описа на съда и на основание
доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Административното дело е образувано по искова молба на л.св. Г.С.Б.,*** срещу ГДИН- София с правно основание чл.284
от ЗИНЗС за присъждане на обезщетение в размер на 100 000 лв. за неимуществени
вреди (претърпени болки и страдания, получени вследствие на злокачествено
заболяване, което не е установено и третирано своевременно, със съпътстващи
повръщане, разстройство и изпадане в почти безпомощно състояние) за периода от
26.09.2018г. до датата на подаване на исковата молба - 22.03.2019г., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска. Претендира и присъждане на
направените деловодни разноски.
Ищецът, чрез назначения служебен защитник адв. Я. ***
поддържа иска като счита, че в резултат на неоказаната навременна и адекватна
медицинска помощ в Затвора – Варна и Затвора – Белене заболяването не е било
открито и лекувано навреме, с което е нарушено правото на ищеца на достъп до
медицинска грижа, претърпял е болки и страдания, които иначе биха били спестени
и шансът му за положителен изход от
заболяването би бил по-голям.
Ответникът – ГДИН-София, чрез юрисконсулт У. изразява
становище за неоснователност на иска. Счита за недоказани твърденията на ищеца.
Симптоматиката на заболяването му не е била изявена и разгърната при престоя му
в Затвора – Варна, както твърди, а оплакванията са били адекватно лекувани.
Първите симптоми на сериозно заболяване датират от 17.10.2018г., когато е
изведен за лечение, но отказал назначеното му изследване, което е попречило на
своевременното диагностициране. При постъпването в Затвора – Белене и обостряне
на симптоматиката е насочен своевременно за диагностика и оперативно лечение,
когато е открито и заболяването и извършено оперативно лечение в спешен порядък.
Впоследствие наказанието е прекъснато за лечение, но ищецът не е провел
назначената му химиотерапия по местоживеене ***. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Плевен дава
заключение за неоснователност на иска и предлага да се отхвърли.
Като съобрази становищата на страните, относимите доказателства и приложимия закон, съдът
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Производството е по чл. 203 и следващите от АПК вр.
чл. 284 от ЗИНЗС.
Според
специалната разпоредба на чл. 284 ал.1 от ЗИНЗС (Нов – ДВ, бр.13 от
2017г., в сила от 07.02.2017г.) държавата отговаря за вредите, причинени на
лишените от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията в
резултат на нарушения на чл.3.
В чл.3 ал.1 ЗИНЗС се съдържа забрана осъдените да
бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
Според втората алинея за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода,
изразяващи се в липса на достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба
на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност. Изброяването в закона е неизчерпателно, а
примерно.
Съгласно чл. 284 ал.2 ЗИНЗС в случаите по чл. 3 ал.2
съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в
които е изтърпявало наказанието лишаване от свобода, продължителността, както и
други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.
Настъпването на неимуществените вреди се предполага до доказване на противното,
като доказателствената тежест, изведена от ал.3 е на специализираните органи по
изпълнение на наказанията, които трябва да предоставят исканата служебно от
съда информация от значение за правилното установяване на фактите по делото.
Искът се разглежда по реда на глава единадесета от
АПК. Предявява се срещу органите по чл. 284 ал.1, от чиито актове, действия или
бездействия са причинени вредите.
Според чл. 205 от АПК, приложим на осн. препратката от
чл. 285 ал.1 вр. чл. 284 ЗИНЗС, искът за обезщетение се предявява срещу
юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт,
действие или бездействие са причинени вредите.
Исковата претенция за обезщетение за неимуществени
вреди срещу ГДИН – София, произтича от
незаконосъобразно бездействие на администрацията на ответника,
изразяващо се в неосигуряване на необходимото медицинско обслужване, в резултат
на което ищецът претърпял болки и страдания.
Съгласно чл. 12 от Закона за изпълнение на наказанията
и задържането под стража Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” е
юридическо лице към Министерство на правосъдието със седалище София и упражнява
прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от
свобода, каквито са следствените арести и затворите и затворническите общежития
към тях, които са териториални звена на ГДИН.
Затова исковата претенция за обезщетение за
неимуществени вреди за посочения период е предявена срещу надлежен ответник.
Исковата молба е подадена от надлежна страна, имаща
право и интерес от предявяването й и на основание чл. 204 ал.4 от АПК е
ДОПУСТИМА за разглеждане.
Разгледана по същество исковата молба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Според приложените
справки ищецът изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в размер на 7 години с
начало 16.12.2016г. Постъпил е в Затвора – Варна на 05.07.2017г., а на
02.11.2018г. е преведен в Затвора – Белене за доизтърпяване на остатъка от
наказанието.
Според показанията
на разпитаните свидетели Б. и М. по време на престоя на ищеца в Затвора Варна
не е имал сериозни здравословни оплаквания, бил е в добро общо състояние,
когато е търсил медицинска помощ е бил преглеждан, изписвано му е лечение,
вземал е предписаните лекарства.
По делото е
приложено медицинското досие на ищеца. С помощта на назначената
съдебно-медицинска експертиза и наличните в досието медицински документи при
съпоставка със свидетелските показания може да се направят следните изводи:
От момента на
постъпването на ищеца в Затвора Варна до 17.10.2018г. са му извършени общо
седем медицински прегледа – общи медицински прегледи, прегледи по повод
конвоиране, на 8.11.2017г. – преглед по повод киселини, даден медикамент, от
които обаче не може да се направи извод да е имал убедителни изявени симптоми
на онкологично заболяване, за да бъде изпратен за извършване на изследвания в
болница. Самият той твърди, че първите болки се появили на 26.09.2018г. Първите
сериозни и характерни оплаквания, регистрирани в медицинската документация са
от 17.10.2018г. по време на престоя в Затвора Варна, когато бил прегледан по
повод оплаквания от повръщане на черни материи, изведен до спешен медицински
център, но отказал ректално туширане, вследствие на което при прегледа е
поставена диагноза циститис акута, назначена и осигурена е медикаментозна
терапия. Според заключението на в.л. отказът на ищеца да бъде извършено това
изследване е стопирал извършването на следващите апаратни изследвания, които
също са инваззивни, и които биха могли да бъдат направени веднага и да поставят
още тогава диагнозата. Осигурена е медикаментозна терапия. Поради оплакване от
киселини и нарушено съзъбие е предписана щадяща храносмилателната система
диета.
На 29.10.2018г. е поставена диагноза други
гастрити и издадено направление за гастроентеролог. Поради преместването на
ищеца в Затвора Белене на 02.11.2018г. консултацията не е била осъществена.
Но още в първия
работен ден на 05.11.2018г. /понеделник/ е прегледан от лекар в Затвора Белене
и издадено направление за консултация с гастроентеролог.
На 09.11.2018г. по
спешност е приет в болница и опериран, при което е отстранен тумор на дебелото
черво и изписан на 23.11.2018г., при което за първи път бил дианостициран с
онкологичното заболяване. С решение на
обща клинична онкологична комисия по хематология от 28.11.2018г. е насочен за
системна химиотерапия по местоживеене в Комплексен Онкологичен Център – Варна.
На 29.11.2018г. постъпил отново за оперативно лечение в УМБАЛ – Плевен, поради
усложнения след операцията, изписан на 05.12.2018г. , предвиден контролен
преглед на 11.12.2018г.
На 12.01.2019г.
бил изпратен в СБАЛЛС – София, където е приложено симптоматично следоперативно
лечение, консултиран по документи в ИСУЛ-клиника по химиотерапия, която
потвърдила мнението на онкокомисията. Представен е на ЛКК-СБАЛЛС-София, която
взела решение да предложи прекъсване на наказанието по чл. 447 т.3 НПК за
провеждане на лечението с химиотерапия. Изписан на 23.01.2019г.
С постановление от
31.01.2019г. на Окръжния прокурор на Плевен, въз основа на протокол №
3/18.01.2019г. на ЛКК при СБАЛЛС - София и справка от лекуващия лекар при
Затвора Белене на осн. чл. 199 и чл. 448 НПК е прекъснато изпълнението на
наказанието за срок от 30 дни – за провеждане на лечение в КОЦ – Варна, като е
указано, че след завръщането си в Затвора Белене л.св. Б. следва да представи
копие от документи, удостоверяващи проведеното му лечение. На 07.02.2019г.
изпълнението на наказанието е прекъснато за лечение.
След завръщането
си на 08.03.2019г. – Б. не е представил такива документи, сам признава, че не е
провеждал лечението си, твърди, че е работил, защото нямал средства. Приет в
стационара на МЦ, който напуснал по собствено желание на 27.03.2019г.
На 04.04.2019г. е
изготвена документация за ТЕЛК по искане на Б.. За периода от 27.03.2019г. до
септември 2019г. е посетил Медицински център на Затвора Белене на 22.04.2019г.,
на 29.08.2019г. – регистрирано респираторно нарушение и на 09.09.2019г. с
оплаквания за усложнения от онкозаболяването и веднага насочен към онколог,
прегледан и върнат в затвора, изписан трамадол по предписание на онколог.
Химиотерапия и спазмолитично лечение са назначени на 12.11.2019г.
От издадената от
лекуващия лекар етапна епикриза обхващаща периода 01.08.2018г. – 31.10.2019г. е
видно, че заболяването е датирано за първи път на 05.11.2018г., когато е
консултиран с гастроентеролог и в периода 04.04.2019г. – 12.09.2019г. е
констатирано влошаване на състоянието на ищеца с появата на злокачествени
новообразувания и респираторни нарушения като на 09.09.2019г. е консултиран с
онколог.
Според
заключението на в.л. заболяването на ищеца за пръв път е констатирано на
09.11.2018г. , когато е поставена диагнозата първичен карцином “злокачествен тумор
на дебелото черво“, извършена е операция и тумора с част от дебелото черво е
бил отстранен.
Хистологичният вид
на тумора е аденокарцином /жлезист рак/, той произлиза от лигавицата на
дебелото черво. Първите симтоми при този тумор или не съществуват изобщо или са
много нехарактерни и приличат на множество широко разпространени заболявания на
стомашно-чревния тракт като гастрити, дуоденити, ентерити, колити. По тази
причина тумора дълго време остава неразпознат, което е причината диагнозата
много често да се поставя, когато ракът е в напреднал стадий и последващото
лечение е неефективно.
При относително
напреднал стадий може да има оплаквания, за които съобщава ищеца – диария,
колики, гадене и повръщане, намален апетит, спадане на тегло, отпадналост, анемия,
каквито не са били налични и медицински регистрирани преди 17.10.2018г. Подобни
оплаквания за състоянието на ищеца в Затвора Варна не се подкрепят и от
показанията на разпитаните двама свидетели. На 17.10.2018г. по повод
оплакванията му е отведен в спешен център в гр. Варна, но отказал ректално
туширане, с което е попречил за извършването евентуално на следващите апаратни
изследвания, които също са инваззивни и не могат да бъдат извършени без
съгласието на пациента и които биха могли да поставят още тогава диагнозата или
да дадат данни да се мисли за тумор на стомашно-чревния тракт. Преди тази дата
ищецът не е имал убедителни симптоми за наличие на сериозно онкологично
заболяване, за да бъде изпратен за изследвания в болница. На 29.10.2018г. е
дадено направление за гастроентеролог, но поради преместването на ищеца на 02.11.2018г. в Затвора Белене консултацията не е била
осъществена. Но още на 05.11.2018г. е издадено направление за гастроентеролог.
И на 09.11.2018г. по спешност е приет в болница и извършено оперативно лечение,
когато била поставена диагнозата.
Практически от
17.10.2018г. до 09.11.2018г. е налице забавяне на лечението, поради отказа на
ищеца да му бъде извършено ректално туширане в Спешен център – Варна и поради преместването
му от Затвора Варна в Затвора Белене, което е забавило изпращането на ищеца на
гастроентеролог с около 2-3 седмици. Това забавяне според в.л. е незначително и
не може да се направи извод, че ако изследванията и операцията е била извършена
по-рано, когато е открита първата по-сериозна симтоматика, то резултатът за
пациента би бил по-благоприятен.
Лечението на този
вид тумори е само оперативно, с последваща химиотерапия, което облекчава
пациента и в някаква степен удължава живота. Оперативното лечение е било
извършено, химиотерапията е била предписана и наказанието е прекъснато за
лечение в КОЦ – Варна, но ищецът не е провел лечението. Медикаменти,
облекчаващи болките и страданията се предписват в последния стадий на
заболяването, това са наркотични морфинови производни, отпускани по специален
ред със „зелена рецепта“. Според медицинската документация Б. не се е намирал в
този стадий за процесния период – 28.09.2018г. – 22.03.2019г.
Горното дава
основание на съда да приеме, че за исковия период ищецът своевременно и
адекватно е бил лекуван при проява на първите по-сериозни симптоми насочващи
към заболяването, но то не е било диагностицирано веднага, при проявата му, а
лечението се е забавило с около седмица-две и поради липсата на съдействие от
самия ищец, което не е дало съществено значение за развитие на заболяването му.
След оперативната интервенция ищецът не е провел назначената химиотерапия,
заради което е било прекъснато наказанието му. Това от своя страна и с развитие
на заболяването е довело до влошаване на състоянието му впоследствие, след
исковия период.
Съгласно чл. 128
от ЗИНЗС при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия
за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода. Според
чл. 135 ЗИНЗС лишените от свобода се изпращат в лечебни заведения извън местата
за лишаване от свобода, когато в лечебните заведения към местата за лишаване от
свобода няма условия за провеждане на необходимото лечение. Изпращането за
лечение извън местата за лишаване от свобода се извършва със заповед на
началника на затвора по предложение на директора на медицинския център, при
спешни случаи – с устно нареждане на началника на затвора. Чл. 136 ЗИНЗС
допуска за подпомагане на медицинското обслужване да се привличат и консултанти
от други лечебни заведения.
В случая не е налице твърдяното незаконосъобразно
бездействие на затворническата администрация. Забавянето в диагностицирането на
заболяването се дължи от една страна на обективни фактори – липсата на
характерни насочващи симптоми в първия стадий на заболяването, а при проявата
им в следващата фаза – липсата на съдействие от ищеца за извършване на преглед,
както и за провеждане на химиотерапия след оперативното лечение. В голяма
степен влошаването на здравословното състояние на ищеца се дължи на собственото
му поведение и отношение към здравето му във връзка с поставянето на диагнозата
и постоперативното лечение, а не на действия или бездействия на затворническата
администрация, нещо повече – след прекъсване на наказанието е потърсил
медицинска помощ и съдействие едва след проява на нови симптоми и усложнения от
заболяването.
Затова съдът счита, че за процесния исков
период не е налице жестоко, нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл.
3 от ЗИНЗС, изразяващо се в поставянето на ищеца в неблагоприятни условия на
изтърпяване на наказанието с неосигуряване на необходимото медицинско
обслужване, което изисква положението му на осъден и режима на изтърпяване на
наказанието му.
При изложената фактическа обстановка съдът
намира, че не са налице предпоставките от фактическия състав на чл. 284 ал.1 от ЗИНЗС за ангажиране отговорността на ответника – незаконно действие или бездействие
на затворническата администрация, претърпени неимуществени вреди и
причинно-следствена връзка между тях.
Поради това предявеният иск с правно основание чл. 284
ал.1 от ЗИНЗС се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
Разпоредба на чл. 286 от ЗИНЗС, която е идентична с
чл. 10 от ЗОДОВ, съдържа специални правила относно разноските, поради което
общите разпоредби на ГПК не намират приложение и затова юрисконсултско
възнаграждение при отхвърляне на иска не следва да се присъжда.
Водим от
горното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковата молба на л.св. Г.С.Б.,*** срещу ГДИН- София с правно основание чл.284
от ЗИНЗС за присъждане на обезщетение в размер на 100 000 лв. за неимуществени
вреди (претърпени болки и страдания, получени вследствие на злокачествено
заболяване, което не е установено и третирано своевременно, със съпътстващи
повръщане, разстройство и изпадане в почти безпомощно състояние) за периода от
26.09.2018г. до датата на подаване на исковата молба - 22.03.2019г., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на ГДИН – София за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред тричленен
състав на Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура - Плевен.
С Ъ Д И Я : /П/