РЕШЕНИЕ
№ 146
гр. Пловдив, 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Велина Бр. Дублекова
при участието на секретаря Мария Ив. Пеева
като разгледа докладваното от Велина Бр. Дублекова Гражданско дело № 20215300101292 по описа за 2021
година
Предявени са искове с правна квалификация чл.79, ал.1 във вр. с чл. 240 от ЗЗД.
Ищецът Б. Д. Б., ЕГН **********, с адрес гр. *****, ул. „****“ № **, бл.*, ,т.*, ап.**, моли съда да
постанови решение, по силата на което да осъди Р. В. В., ЕГН **********, с адрес гр. ******, ж.к. ****, блок **,
вх.*, ет.*, ап.*, да му заплати сумата 100 000 лв., представляваща главница по договор за паричен заем от *****г.
и сумата от 52 475 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода 07.03.2016г. – 11.05.2021г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата.
Исковата претенция се основава на твърденията, че между ищеца и ответника е сключен договор за паричен
заем на ******г., по силата на който ищецът е предоставил на ответника сумата в размер на 100 000 лв., като
ответникът се е задължил да върне заетата му сума в тримесечен срок от сключването на договора, т.е. в срок
до*****г. Твърди се, че след изтичане на договорения срок и до настоящия момент ответникът не е върнал на
ищеца заетата сума.
Ответникът Р. В. В., ЕГН **********, с адрес гр. ***, ж.к. *****, блок **, вх.*, ет.*, ап.*, в срока по чл.131
ГПК е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва наличието на
заемно правоотношение между него и ищеца по сочения от ищеца договор за заем от ******г. Оспорва
истинността на представения договор за заем, като твърди, че положеният подпис за „приел и получил“ не е
изпълнен от него. Оспорва твърдението, че с представения с исковата молба договор за паричен заем и
допълнение към него се установява заемната сума да е била предадена от заемодателя на заемателя. Прави
възражение за изтекла погасителна давност.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и
доводите на страните намери за установено следното:
По допустимостта на исковете.
Предявените искове са допустим и следва да се разгледат по същество.
По основателността на исковете.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи при пълно и главно доказване възникналото
облигационно отношение- договор за заем, сключен между него и ответника. Ответникът оспорва наличието на
такова, както и автентичността на положените подписи в представения от ищеца препис от договор за заем,
сключен на ****г., и в допълнение към договора за паричен заем от ******г.
По делото е приложено НОХД №7498/17г. по описа на Районен съд Пловдив, от материалите по което се
установява, че с влязло в сила решение, постановено по НОХД №7498/17г. по описа на Районен съд Пловдив, Б.
1
Д. Б. е признат за виновен за това, че на *****г. в гр.***** пред Б. К. П. - ****** при Отдел „Икономическа
полиция“ при ОД на МВР - гр.*****, съзнателно се е ползвал от неистински частни документи - Договор за
паричен заем от ****г, в който е посочено, че сключен между Б. Д. Б. като кредитодател и Р. В. В. като
кредитополучател на парична сума в размер на 100 000 лв. и допълнение към Договор за паричен заем от *****г.
за коригиране допусната грешка при изписване името на кредитодателя в договора, относно положените в тях
подписи от името на Р. В. В. от гр.*****, когато от него за самото им съставяне не може да се търси наказателна
отговорност, престъпление по чл.316 във вр. с чл.309, ал.1 от НК.
Решението по чл.78а от НК, с което наказателният съд освобождава подсъдимият от наказателна
отговорност и му налага административно наказание, е приравнено по значение на влязла в сила присъда,
съгласно Тълкувателно решение №3 от 20.11.2014г., постановено по Тълкувателно дело №3 от 2014г. на ОСНК на
ВКС. Обстоятелството относно авторството на подписите, положени в процесните Договор за паричен заем от
******г. и Допълнение към Договора за паричен заем от ******г., от името на Р. В. В., е елемент от престъпния
състав на престъплението по чл.316 във вр. с чл.309, ал.1 от НК, до които се отнася задължителната сила на
присъдата за гражданския съд, съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК. С оглед на горното е недопустимо в
настоящото производство да бъде преразглеждан и пререшаван въпросът за авторството на подписите, положени
в Договор за паричен заем от ******г. и допълнение към Договора за паричен заем от името на Р. В. В. и по-
конкретно дали тези подписи са изпълнени от ответника Р. В. В.. С оглед на казаното фактът, че процесните
договор за заем и допълнение към него не са подписани от ответника В. са безспорно установени по силата на
постановеното от наказателния съд решение по чл.78а НК.
Ищецът не ангажира други доказателства, доказаващи, че е предоставил на ответника парична сума със
задължение за нейното връщане.
С оглед на горното, от събраните по делото доказателства, не се установи наличието на заемни
правоотношения между страните. Не се установи ищецът да е предал на *****г. на ответника сумата от 100 000
лв., срещу което ответникът се е задължил да върне заетата сума в тримесечен срок от сключването на договора,
т.е. в срок до ******г.
Предвид акцесорния характер на претендираната лихва за забава, неоснователността на претенцията за
заплащане на главницата от 100 000 лв. обуславя неоснователността и на претенцията за заплащане на мораторна
лихва за забава.
С оглед на гореизложеното предявените искове са неоснователни и като такива следва да се отхвърлят.
В частта по разноските.
Ответникът не претендира разноски.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от Б. Д. Б., ЕГН **********, с адрес гр. *****, ул. „*****“ № **, бл.*,
,т.*, ап.**, против Р. В. В., ЕГН **********, с адрес гр. *** ж.к. *****, блок *, вх.*, ет.*, ап.*, за заплащане на
сумата от 100 000 лв., представляваща главница по договор за паричен заем от *****г. и на сумата от 52 475 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава за периода 07.03.2016г. – 11.05.2021г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, като
неоснователни.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд –
_______________________
Пловдив:
2