Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
ІV-78 Година 2019, 11 юли гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав
на двадесет
и четвърти юни година две хиляди и
деветнадесета,
в
откритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ТАНЯ ЕВТИМОВА
2.
мл.с.МАРИНА МАВРОДИЕВА
секретар Ваня Д.
като разгледа
докладваното от съдия Даниела Михова
въззивно гражданско
дело № 766 описа за 2019 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е
образувано по въззивната жалба на „ЕОС
Матрикс” ЕООД гр.София с ЕИК *********, против
решение № 771
от 05.04.2019 г. по гр.д.6825/2018 г. по описа на Бургаски районен съд, В
ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен искът с правно
основание чл.124, ал.1, вр.чл.422 от ГПК на въззивното дружество за приемане за
установено, че ответникът Г.И.Д. ***, му дължи сумата 1 169,50 лв,
представляваща договорна лихва за периода 05.04.2016 - 05.11.2017 г. по Договор
за потребителски кредит № PLUS-11350090/09.07.2015
г. Твърди се, че решението на БРС в обжалваната част е неправилно, необосновано, постановено в
нарушение на материалния закон. По-конкретно се твърди, че при правилно
възприета фактическа обстановка по отношение на наличието на валидно
облигационно правоотношение между „БНП Париба Пърсънал Файненс“ ЕАД (с предишно
наименование „Джет Файненс Интеренешънъл“ АД) като кредитор и Г.И.Д. като
кредитополучател и валидно прехвърляне на вземането на „БНП Париба Пърсънал
Файненс“ ЕАД срещу ответницата на „ЕОС Матрикс” ЕООД (цесия), съдът е отхвърлил
исковата претенция за договорни лихви, като е приел, че исковата претенция е на
основание настъпила предсрочна изискуемост на вземането. Твърди се, че ищецът
не се позовава на предсрочна изискуемост, тъй като описаните в заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК претендирани суми са за периода
от 05.04.2016 г. до 05.11.2017 г., т.е.за вече падежирали вноски. Сочи се, че
размерът на дължимите от длъжника суми, вкл.на дължимите договорни лихви, към
датата на цесията е доказан от заключението на допуснатата по делото
съдебно-икономическа експертиза. Претендира се отмяна на решението на БРС в
обжалваната част и постановяване на решение, с което искът се уважава изцяло.
Претендира се пълния размер на сторените от въззивника разноски за двете
инстанции, както и за заповедното производство. Не се сочат нови доказателства.
Въззиваемата Г.И.Д., представлявана
в производството от назначения й по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен
представител адв.М.А.-Ч., оспорва като неоснователна въззивната
жалба с писмен отговор в срока по чл.263 от ГПК, както и в съдебно заседание. Оспорва
се твърдението на въззивника, че не се бил позовал на настъпила предсрочна
изискуемост на вземането, като се сочи, че на няколко пъти в производството
пред първата инстанция, вкл.в исковата молба, ищецът аргументира претенцията си
на основание настъпилата предсрочна изискуемост. Твърди се в тази връзка, че е
налице противоречие в позицията на въззивника в исковата молба и във въззивната
жалба. Твърди се, че при това положение правилно първоинстанционният съд е
отхвърлил претенцията за договорна лихва, по изложените в решението
съображения. Претендира се потвърждаване на решението на БРС в обжалваната част.
Също не се сочат нови доказателства.
Въззивната
жалба е подадена против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок,
от легитимирано лице, поради което е допустима.
С
оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът
приема от фактическа и правна страна, следното:
Производството пред
първоинстанционния БРС е образувано по исковата молба на въззивника „Еос
Матрикс” ЕООД, за приемане за установено, че въззиваемата-ответник Г.И.Д., му
дължи сумите: 1 610,62 лв – главница за периода 05.04.2016 - 05.11.2017 г.
по Договор за потребителски кредит PLUS-11350090/09.07.2015
г., и 1 505,78 лв – договорна лихва за периода 05.04.2016 - 05.11.2017 г.
по същия ДПК, както и законната лихва върху главницата, начиная от 11.05.2018
г. до окончателното й изплащане, за които вземания в полза на ищеца е издадена
Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 1728/14.05.2018 г. по ч.гр.д.3426/2018
г. на БРС. В исковата си молба ищецът е изложил твърдения, че по силата на
сключен между „БНП Париба Пърсънал Файненс“ ЕАД (с предишно наименование „Джет
Файненс Интеренешънъл“ АД) като кредитор и ответницата Д. като
кредитополучател, „БНП Париба Пърсънал Файненс“ ЕАД е предоставил на
ответницата кредит в общ размер от 3 000 лв, а ответницата е приела да го
погаси на 36 месечни вноски, всяка в размер от по 155,82 лв, с краен срок за
погасяване – 05.08.2018 г. Твърди се, че ответницата е погасила няколко вноски,
последната – 25.03.2016 г., след което е преустановила плащанията си, поради
което, на основание чл.5 от ДПК, кредитът е станал предсрочно изискуем. Сочи
се, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 10.09.2016 г.
„БНП Париба Пърсънал Файненс“ ЕАД е прехвърлил на ищцовото дружество вземания,
между които и вземането си против ответницата по посочения ДПК, като с нарочно
пълномощно цедентът е упълномощил адвокатско дружество „Иванов и Денев“, които
от своя страна са упълномощили цесионера „Еос Матрикс” ЕООД, да извършат уведомяване
на длъжника от името на цедента. Изрично в исковата молба е посочено, ме „уведомление
за цесията и уведомление за предсрочната изискуемост са получени на 20.09.2016
г. от Мариян Димитров – син на Г.Д.“. На последно място е посочено, че на
11.05.2018 г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПКза част от дължимата сума – 1 610,62 лв – главница и
1 505,78 лв (с протоколно определение от 03.04.2019 г. съдът е приел
направеното от ищеца изменение на иска за договорна лихва като размерът му е
намален от 1 505,78 лв на 1 169,50 лв) – договорна лихва, дължими за
периода от 05.04.2016 г. до 05.11.2017 г. – „падежирали вноски“, по което
заявление е образувано ч.гр.д.3426/2018 г. на БРС и е издадена исканата
заповед.
Предявените искове са с правно
основание чл.422 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.240 от ЗЗД и чл.99 от ЗЗД.
Ответникът, чрез процесуалния си
представител по чл.47, ал. 6 от ГПК е оспорил исковете. Оспорва се твърдението
за надлежно уведомяване на ответницата за извършената цесия и се твърди, че
ищецът не е активно легитимиран за предявяване на настоящия иск. Твърди се, че
процесният договор за потребителски кредит е недействителен, тъй като съдържа
неравноправни клаузи, поради което, на основание чл.23 от ЗПК, ответницата
дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на начислените лихви
и такси. Оспорва се също, че ответницата е надлежно уведомена за обявената
предсрочна изискуемост на кредита.
С
обжалваното решение БРС е уважил като основателен и доказан иска за главницата,
приемайки, че ответницата е била надлежно уведомена за цесията чрез член от
семейството си. Искът за договорна лихва е отхвърлен като неоснователен по
съображения, че поради автоматичното настъпване на предсрочната изискуемост на
кредита на 05.01.2016 г. (с неплащането на 4 вноски), длъжникът дължи връщане
на главницата, тъй като разсроченото плащане по погасителния план е прекратено,
но е отпаднало задължението за заплащане на договорна лихва, съгл.т.1 от ТР №
3/2017 г. на ОСГТК на ВКС.
Решението
на БРС е обжалвано само от ищеца – в отхвърлителната част, поради което спорът
пред настоящата инстанция е висящ само по отношение на претендираната договорна
лихва, а в останалата част първоинстанционното решение е влязло в сила.
При
извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът констатира, че решението на
БРС е валидно; в обжалваната част, за която въззивният съд дължи проверка за
допустимост, решението е и допустимо.
По
наведените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на решението, по
които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното:
Както
се посочи по-горе оплакванията на въззивника се свеждат до това, че според него
първоинстанционният съд неправилно е приел, че ищецът се е позовал на настъпила
предсрочна изискуемост на вземането, не е съобразил, че ищецът претендира вече
падежирали към момента на подаване на заявлението вноски, вкл.и претенция за
договорна лихва, а предсрочната изискуемост на кредита не е възникнала поради
това, че същата не е била обявена от Банката-кредитор на
ответницата-кредитополучател, а изпратеното до нея уведомление за обявяването
на кредита за предсрочно изискуем не й е било надлежно връчено.
На
първо място настоящият състав приема, че макар да претендира, както изрично на
няколко пъти се е позовал ищецът и в исковата молба, и в заявлението си за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, „падежирали“ вноски, ищецът
също така изрично, е посочил, че според него предсрочната изискуемост на
вземането против ответницата е станало предсрочно изискуемо на основание чл.5
от Договора за потребителски кредит, като за обявената предсрочна изискуемост
на вземането, длъжницата е уведомена, заедно с уведомяването й за цесията. Ето
защо, правилно първоинстанционният съд е приел, че макар да претендира
падежирали вноски, ищецът се е позовал на настъпила предсрочна изискуемост на
вземането.
Неправилно,
според настоящия състав, първоинстанционният съд е приел, че предсрочната
изискуемост на вземането е настъпила на 05.01.2016 г. – с неплащането на на
основание чл.5 от Договора за кредит, на две или повече месечни вноски.
Съгласно разрешението,
дадено в т.18 от Тълкувателно решение №
4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.д. № 4/2013 г., ОСГТК, в хипотезата на
предявен иск по чл.422, ал.1 ГПК за вземане, произтичащо
от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно
изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства,
и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането
става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като
банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е
обявила на длъжника предсрочната изискуемост.
В настоящия случай уведомлението до длъжницата за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, й е връчено на 20.09.2016 г., т.е.от този момент (а не от 05.01.2016 г., както е
приел първоинстанционният съд) кредитът е станал предсрочно изискуем. Следва да се
отбележи, че съдът споделя изводите на първоинстанционния съд, че уведомлението
за цесията, както и за обявяването на кредита за предсрочно изискуем, е
надлежно връчено на длъжницата – чрез член на семейството й - нейния син Мариян
Т.Димитров.
Съдът
споделя и изводите на първоинстанционния съд, че след обявяването на кредита за
предсрочно изискуем, съгласно разрешението, дадено в т.2 от Тълкувателно
решение № 3 от 27 март 2019 г. на ВКС по тълк.дело № 3/2017 г. ОСГТК, ответницата дължи връщане само на
главницата, и на законна лихва върху нея, тъй като разсроченото плащане по
погасителния план е прекратено, и е отпаднало задължението за заплащане на
договорна лихва.
Ето защо, по изложените по-горе
съображения и с оглед периода, за който се претендира договорна лихва –
05.04.2016 г. – 05.11.2017 г., съдът приема, че този иск е частично основателен
– за периода от 05.04.2016 г. (посоченият от ищеца начален момент) до 20.09.2016 г. (когато на
ответницата е връчено уведомлението за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем), т.е.за 5 месеца и 15 дни.
С
оглед обстоятелството, че искът за договорна лихва за периода от 05.04.2016 г. до 20.09.2016 г. следва да бъде уважен като
основателен, съдът намира, че размерът му следва да бъде определен при
условията на чл.162 от ГПК, доколкото нито в представения от ищеца Погасителен
план към Договора за кредит, нито в заключението на вещото лице по
Съдебно-икономическата експертиза, не е посочено каква част от всяка от претендираните
погасителни вноски (включително – погасителните вноски за периода от 05.04.2016 г. до 20.09.2016 г.) погасява главница, каква
част погасява дължима (договорна) лихва, и каква част погасява някакви други
задължения към кредитодателя (напр.застрахователна премия или някакви такси). Ето защо съдът приема,
че на основание чл.162 от ГПК, искът за договорна лихва за периода от 05.04.2016 г. до 20.09.2016 г. следва да бъде определен по
следния начин: С оглед размера на договорната лихва по договора за кредит,
съгласно отговора на въпрос № 5 от СИЕ на в.л.Г.Божилова за целия исков период 05.04.2016 г. – 05.11.2017 г. (19 месеца) – 1 169,50
лв, съдът определя, че за всеки месец дължимата от ответницата договорна лихва
е в размер на 61,55 лв, а за всеки ден – 2,05 лв, при което за периода от 05.04.2016 г. до 20.09.2016 г. (за 5 месеца и 15 дни),
ответницата следва да заплати на ищеца договорна лихва в размер общо на 338,54
лв.
С
оглед частичното несъвпадане на изводите на двете инстанции, решението на БРС
(в обжалваната част), следва да бъде отменено в частта, с която искът за
договорна лихва е отхвърлен за сума от 338,54 лв и за период от 05.04.2016 г. до 20.09.2016 г., като вместо това се
постанови уважаване на исковата претенция в тази й част.
В останалата обжалвана част, поради съвпадане на изводите на двете
инстанции, решението на БРС следва да бъде потвърдено.
Съобразно
постановения резултат и частичното уважаване на иска за договорна лихва, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, на въззивника-ищец следва да се присъдят
съдебно-деловодни разноски, както следва: 90,40 лв за въззивното производство; още
85 лв за първоинстанционното производство; и още 6,57 лв за заповедното
производство. Така определените на въззивника-ищец разноски, са при прието от
съда юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв за въззивното
производство.
Мотивиран
от изложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА
решение № 771 от 05.04.2019 г. по гр.д.6825/2018 г. по описа на Бургаски
районен съд, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен
искът на „Еос Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, кв.“Малинова долина“, ул.“Рачо Петков - Казанджията“, № 4-6, за
приемане за установено, че Г.И.Д. ***, му дължи сума до размера от 338,54 лв,
представляваща договорна лихва за периода 05.04.2016 - 05.11.2017 г. по Договор
за потребителски кредит № PLUS-11350090/09.07.2015
г.; като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.И.Д. с ЕГН
**********,***, дължи на „Еос Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, кв.“Малинова долина“, ул.“Рачо Петков -
Казанджията“, № 4-6, сума в размер на 338,54 лв (триста тридесет и осем лева и
петдесет и четири стотинки), представляваща договорна лихва за периода
05.04.2016 - 05.11.2017 г. по Договор за потребителски кредит № PLUS-11350090/09.07.2015
г.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 771 от 05.04.2019 г. по гр.д.6825/2018 г. по описа на Бургаски
районен съд, В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ, с която е отхвърлен искът с правно основание чл.124, ал.1, вр.чл.422 от ГПК на на
„Еос Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, кв.“Малинова долина“, ул.“Рачо Петков - Казанджията“, № 4-6, за приемане
за установено, че Г.И.Д. ***, му дължи договорна лихва за периода 05.04.2016 -
05.11.2017 г. по Договор за потребителски кредит № PLUS-11350090/09.07.2015
г., горницата над уважения размер от 338,54 лв до предявения размер от 1 169,50
лв.
ОСЪЖДА Г.И.Д. С егн **********,***
заплати на „ЕОС Матрикс” ЕООД гр.София с ЕИК *********, съдебно-деловодни
разноски, както следва: още 85 лв (осемдесет и пет лева) за първоинстанционното
производство; 90,40 лв (деветдесет лева и четиридесет стотинки) за въззивното
производство и още 6,57 лв (шест лева и петдесет и седем стотинки) за
заповедното производство.
Решението
не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.