Решение по дело №15/2022 на Районен съд - Каварна

Номер на акта: 54
Дата: 2 август 2022 г.
Съдия: Емилия Димитрова Панчева
Дело: 20223240200015
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 януари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 54
гр. Каварна, 02.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на тридесет и първи
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Емилия Д. Панчева
при участието на секретаря Йорданка Анг. Ялнъзова
като разгледа докладваното от Емилия Д. Панчева Административно
наказателно дело № 20223240200015 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59-63 от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-0283-000318 от
02.11.2021 г., издадено от Началник РУ към ОД на МВР – Добрич, с което на
ЦВ. ИВ. ЦВ. на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 200,00 лева и "Лишаване от
право да управлява МПС" за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1
ЗДвП.
С жалбата и в депозираните писмени становища се поддържат
конкретни съображения за неправилност и незаконосъобразност на НП и се
моли за неговата отмяна. Не се оспорва установената фактическа обстановка,
но се релевират възражения за липса на виновно поведение от страна на
жалбоподателя поради което се аргументира тезата за субективна
несъставомерност на вмененото административно нарушение. Претендират се
разноски.
Въззиваемата страна не изпраща представител в съдебно заседание и не
взема становище по жалбата.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
1
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата
отмяна. Съображенията в тази насока са следните:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
Жалбоподателят ЦВ. ИВ. ЦВ. е правоспособен водач на МПС с
категории В, АМ.
На 03.08.2021 г., около 14.20 часа в с. Българево, общ. Каварна, на ул.
„Дванадесета” непосредствено до ресторант „Хиподрума”, свидетелят АР. Н.
АР. – Мл.ПИ при РУ Каварна при изпълнение на служебните си задължения,
съвместно със служителите на ЗЖУ – КНЙ и ИПА спрели за проверка лек
автомобил Нисан Кашкай с рег. № *** Автомобилът бил управляван от
жалбоподателя ЦВ. ИВ. ЦВ.. При извършената проверка било установено, че
Ц. управлявал лек автомобил Нисан Кашкай с рег. № *** който бил с
прекратена регистрация на осн. чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, считано от 02.02.2021
г.
По отношение на превозното средство бил сключен договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" по
полица BG/07/121002228820, сключена при ЗД „Евроинс” АД, със срок на
действие от 05.09.2019 г. до 04.09.2020 г. Договорът обаче бил прекратен на
23.06.2020 г., поради невнесена вноска. От Гаранционен фонд било изпратено
уведомление до Сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР София. Въз основа,
на същото и на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП, на 02.02.2021 г.,
регистрацията на лек автомобил Нисан Кашкай с рег. № *** била служебно
прекратена, поради липса на валидна застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите". По преписка вх. № 2675/2021 г. на РП Добрич ТО-Каварна,
приобщена към материалите по настоящото производство, липсват данни за
настъпилото служебно прекратяване да е уведомен собственика на МПС,
респективно да са иззети свидетелството за регистрация или
регистрационните табели на същото. Установява се от писмо изх. № 09-00-
653/26.08.2021 г. на ИД на ГФ, че Уведомления по чл. 574, ал. 10 КЗ са
изпратени на собственика на дати 22.01.2021 г. и 17.07.2021 г., но липсват
доказателства същите да са му връчени, съответно получени от него.
Във връзка с установеното при проверката бил съставен АУАН, Серия
АA, № 523438/03.08.2021 г., с който на жалбоподателя Ц. било повдигнато
административно – наказателно обвинение, за това, че на 03.08.2021 г., около
2
14.20 часа в с. Българево, общ. Каварна, на ул. „Дванадесета” непосредствено
до ресторант „Хиподрума”, управлява собствения си лек автомобил Нисан
Кашкай с рег. № *** който е с прекратена регистрация на осн. чл. 143, ал. 10
от ЗДвП, считано от 02.02.2021 г. Посоченото било квалифицирано от
актосъставителя като нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Актът, съставен в присъствието на нарушителя му бил връчен за подпис
и запознаване, при което не са направени възражения, нито такива са
постъпили в рамките на законоустановения тридневен срок.
Въз основа на посочения акт и Постановление за отказ да се образува
наказателното производство по пр. пр. № 2675/2021 г. на РП Добрич, било
съставено процесното наказателно постановление (НП), с което на
жалбоподателя за нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП било наложено
наказание – глоба в размер 200 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от шест месеца на основание чл. 175, ал. 3 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приобщените по делото писмени доказателства, включително Заповед №
8121з – 515/14.05.2021 г.; Справка за нарушител/ водач; Справка за
собственост; писмо с изх. № 09-00-653/26.08.2021 г. по описа на Гаранционен
фонд; Уведомления по чл. 574, ал. 10 КЗ с № 035007/17.01.2021 г. и №
012418/12.07.2020 г.; Справка от базата данни на ИЦ към ГФ на база
подадени данни от застрахователните компании за застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите" относно МПС с рег. № *** Справка за
изпратени писма от Гаранционен фонд към собственик на МПС с рег. № ***
Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 15.09.2021
г., ведно с наличните документи, находящи се в преписка № 2675/2021 г. на
РП Добрич ТО -Каварна.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото писмени
доказателства, тъй като същите са логични, последователни съответни и не се
опровергават при преценката им както по отделно, така и в тяхната
съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е
от доказателствените източници, събрани в хода на административно-
наказателното производство и съдебното следствие.
Посочените писмени доказателства изцяло си кореспондират и със
събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства – показанията
3
на актосъставителя А.А.. Показанията на посочения свидетел съдът кредитира
изцяло като не намира основание да ги изключи от формираната по делото
доказателствена съвкупност, поради което базира фактическите си изводи и
въз основа на тях. Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН кореспондира
на тази, посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП коректно, пълно и ясно
са изброени обективните признаци на извършеното нарушение и нарушената
правна норма, включително в НП е посочена в пълнота запълващото бланкета
нормативно правило. Посочени са и всички правно релевантни обстоятелства
във връзка с извършеното нарушение – време, час, място на извършване,
субект на нарушението, съставомерни признаци от обективна страна. Актът е
съставен от компетентно лице, при спазване на процедурата по съставянето
му по чл. 40 и чл. 43 ЗАНН, като материалната, териториална и темпорална
компетентност на административнонаказващия орган следва от така
представената Заповед № 8121з – 515/14.05.2021 г. на Министъра на
вътрешните работи. Процесния АУАН е съставен в присъствието на очевидец
и нарушителя, като последния е имал възможността да направи писмени
възражения в срока чл. 44, ал. 1 ЗАНН, но такива не са постъпили. В АУАН и
в атакуваното НП коректно е посочена правната квалификация на
нарушението, както и съответната на същото санкционна норма. Спазени са и
разписаните в чл. 34 ЗАНН давностни срокове.
Съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗДвП "по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места".
В случая от представените по делото доказателства безспорно се
установява, че на 03.08.2021 г. управляваният от жалбоподателя автомобил е
бил със служебно прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 10 от
ЗДвП, който гласи, че "служебно се прекратява регистрацията на пътни
превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд
по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът
4
на пътното превозно средство". Регистрацията се прекратява служебно след
получаване на уведомление от Гаранционния фонд, за което обстоятелство
обаче се уведомява и собственикът на превозното средство, както предвиждат
и чл. 143, ал. 10 от ЗДвП и чл. 18б, ал. 2, във връзка с ал. 1, т. 8 от Наредба I-
45 от 24.03.2000 г.
Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗАНН деянието, обявено за административно
нарушение е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо.
Вината в административнонаказателния процес, подобно на наказателния
процес се доказва, а не се презюмира. Обстоятелството, че уведомяването на
собственика на автомобила за прекратената регистрация, не е изрично
предвидено като елемент от фактическия състав на нарушението по чл. 140,
ал. 1, вр. с чл. 143, ал. 10 от ЗДвП не означава, че деянието е съставомерно,
независимо от знанието на собственика на автомобила за служебно издадения
акт за дерегистрация. Нормативната уредба на процедурата по служебна
дерегистрация на ППС – чл. 143, ал. 10 от ЗДвП и чл. 18, т. 2, вр. с чл. 18 б,
ал. 1, т. 8 от Наредба I- 45 от 24.03.2000 г. е лаконична, поради което са
приложими общите правила на АПК. Казано е единствено, че това става след
уведомление от Гаранционния фонд, но съществува законова празнота
относно срока, в който същото следва да бъде изпратено до органа по
регистрация на МПС, както и срокът, в който той следва да издаде акта по
дерегистрация. Следователно, обективно невъзможно е собственикът на ППС
да има знание за факта и датата на дерегистрация на МПС, ако изрично не е
бил уведомен. А това, че в процесния случай същият не е бил уведомен е
обстоятелство, което се установява от събраните по делото писмени
доказателства – писма от ГФ и Сектор "Пътна полиция", както и от
показанията на свид. Ариф. Именно поради това и в чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, и
в чл. 18б, ал. 3 от Наредба I- 45 от 24.03.2000 г. е изрично регламентирано
уведомяване на собственика.
Дерегистрацията не произтича директно от нарушаване на задължението
на собственика да поддържа валидна застраховка "Гражданска отговорност",
за което неизпълнение последният би имал знание при полагане на
дължимата грижа, а е необходимо да бъде издаден служебно съответен
индивидуален административен акт. По реда на чл. 26, ал. 1 АПК за
започване на производството, административният орган е длъжен да уведоми
5
известните заинтересовани граждани, в случая собственика на МПС. Ако
срокът за приключване на производството е по-дълъг от 7 дни, в
уведомлението се включва и информация за датата, до която трябва да бъде
издаден актът. Съобщаването на акта на заинтересованите лица също става по
общите правила на АПК – чл. 61, ал. 1.
При писмено заявление от собственика, прекратяването на регистрацията
на пътното превозно средство се извършва с отбелязване в свидетелството за
регистрация и предоставяне на табелите с регистрационните номера (чл. 143,
ал. 6 ЗДвП). Връщането на регистрационните табели в сектор ПП е елемент от
фактическия състав на доброволната дерегистрация.
В случая, освен, че при съставяне на АУАН на 03.08.2021 г. автомобилът
е бил с регистрационни табели, административно наказващият орган не е
събрал доказателства, че органът по дерегистрация е изпълнил задълженията
си за уведомяване и съобщаване на акта по реда на АПК. Установява се от
изрично получените писма от ГФ, че собственикът на процесното МПС не е
бил нарочно уведомен, съответно не е научил за факта на прекратената
регистрация, включително по друг начин, поради което и недоказан остава
субективният елемент от състава на административното нарушение.
Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗАНН, административно нарушение е това деяние,
което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е
виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред. В настоящия случай, както вече се отбеляза, не може да
се направи извод, че поведението на жалбоподателя Ц., което се субсимира
под състава на административно нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП е
извършено виновно. Превозното средство е било служебно дерегистрирано в
резултат на данните получени по електронен път от Гаранционния фонд,
сочещи на липсата на задължителна застраховка "Гражданска отговорност".
При това обаче, доколкото липсват данни за служебната дерегистрация да е
издаден какъвто и да е административен акт, който да е връчен някому, нито
да е уведомен собственика на когото е регистриран автомобила, въпреки
изричното указание на чл. 143, ал. 10 ЗДвП, не може да се вмени в чиято и да
е вина, управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. В
настоящия случай, доколкото се касае за формално нарушение, т. е. такова
лишено от обществено-опасни последици, по дефиниция вината е възможна
6
само под формата на умисъл. Незнанието на част от обективните елементи на
състава на нарушението обаче, а именно – прекратяването на регистрацията
по служебен път, налага извод за липса на виновно поведение, доколкото
нарушителят е действал в условията на фактическа грешка по смисъла на чл.
14 НК, вр. с чл. 11 ЗАНН, която всякога изключва умисъла. По делото се
събраха изрични доказателства в насока, че извършената дерегистрация не е
била съобщена на собственика, при което не може да се твърди и, че същата е
известна на лицето.
Ето защо с оглед липсата на доказателствата за виновно поведение от
страна на жалбоподателя Ц. жалбата се явява основателна и процесното
наказателно постановление следва да бъде отменено, поради неправилно
приложение на материалния закон.
По разноските:
Съгласно настъпилата законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63
ЗАНН (ДВ, бр. 94 от 2019 г.) - в производството по обжалване на НП
въззивният съд може да присъжда разноски на страните. В случая въззивника
е поискал присъждането на разноски в размер на заплатеното адвокатско
възнаграждение. С оглед изхода на делото, направеното своевременно искане,
подкрепено с доказателства за сторени разноски в размер на 300,00 лв. и
липсата на възражение за тяхната прекомерност, съдът следва да ги присъди в
полза на въззивника. Доколкото издателят на наказателното постановление се
намира в структурата на Областна дирекция на МВР-Добрич, именно същата
в качеството й на юридическо лице (чл. 37, ал. 2 от ЗМВР) и доколкото се
прилага чл. 205 от АПК следва да понесе разноските по делото в размер на
300,00 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 вр. с ал. 2, т. 1 ЗАНН
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0283-000318/02.11.2021 г. на
Началник РУ към ОДМВР-Добрич, РУ Каварна, с което на ЦВ. ИВ. ЦВ., ЕГН
**********, с адрес с. БК (Мал.долина) 1, са наложени: административно
наказание "Глоба" в размер на 200,00 лв. (двеста лева) и "Лишаване от право
да управлява МПС " за срок от шест месеца, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1
7
от ЗДвП, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР - ДОБРИЧ да заплати на
ЦВ. ИВ. ЦВ., ЕГН **********, с адрес с. БК № 1, сумата в размер на 300,00
(триста) лева, представляваща направени по делото разноски за платено
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – гр. Добрич в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Каварна: _______________________
8