Решение по дело №5487/2014 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261002
Дата: 3 ноември 2020 г. (в сила от 28 юли 2022 г.)
Съдия: Стилияна Красимирова Григорова
Дело: 20141100105487
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 април 2014 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Гр. С., 03.11.2020 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-17 състав, в закрито съдебно заседание на трети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                             СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА

 

Като сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 5487 по описа на съда за 2014 г., взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 247 от ГПК.

Постъпила е молба от процесуалния представител на ищеца Община А. за поправка на очевидна фактическа грешка в решението по делото. Счита, че съдът дължи да се произнесе с отделен диспозитив по отношение на възражението за прихващане.

Ответникът по молбата МРРБ изразява становище за неоснователност на молбата, тъй като с решението ответникът е осъден да заплати целия размер на исковата претенция и следователно възражението за прихващане е счетено за неоснователно.

По смисъла на чл. 247 от ГПК очевидната фактическа грешка е налице, когато в мотивите съдебния акт съдът е формирал воля, но е пропуснал същата да бъде отразена в диспозитива или отразена, но с допуснати грешки.

С решение № 1878/19.03.2015 г. съдът се е произнесъл по целия заявен предмет на ищцовите претенции. В мотивите си е изложил съображения досежно неоснователността на приетото за съвместно разглеждане възражение за прихващане.

Заявеното възражение за съдебно прихващане в рамките на образуваното исково производство представлява процесуален способ за защита на ответника срещу предявения иск. В решението си съдът е длъжен да се произнесе по отношение съществуването или несъществуването на противопоставеното за прихващане вземане с цел то да бъде обхванато от силата на присъдено нещо на решението (чл. 298, ал. 4 от ГПК).

По това възражение съдът дължи да се произнесе в мотивите на решението, а съществуването или несъществуването на прихващаното вземане не се отразява в отделен диспозитив на крайния съдебен акт. (така определение № 803/10.12.2013 г. по т.д. № 1597/2013 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 741/31.03.2017 г. по гр.д. № 2407/2016 г. на САС).

По така изложените съображения съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ молба вх. № 260758 от 15.09.2020 г. на адв. И. З., процесуален представител на Община А. за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 1878/19.03.2015 г. по гр.д. № 5487/2014 г. по описа на СГС, І-17 състав.

Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                СЪДИЯ: