РЕШЕНИЕ
№ 05.08.2019 г.
Град Пазарджик
В И
М Е Т О Н
А Н А
Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - Пазарджик, граждански състав
На пети юли , две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО ГЕОРГИЕВ
СЕКРЕТАР: Стоянка Миладинова
Като разгледа докладваното от Районен съдия Георгиев
Гражданско дело №4490 по описа за 2018 година.
Съдът е сезиран с искова молба с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК
от „БНП Париба
Пърсънъл Файненс"
С.А., Париж, Франция, ЕИК-*********, чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс"
С.А., клон България, ЕИК -*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.„Младост
4”, Бизнес парк София, сгр. 14, представлявано от Д.Д.- заместник управител, чрез юрисконсулт Ц.С., срещу Ц.Д.В.,
ЕГН-********** ***, с цена на иска – 956.58 лева.
Подадена е искова молба от ищцовото
дружество, в която се твърди, че с Договор за потребителски заем с номер
PLUS-14396540 от 03.01.2017 г. БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж peг. №*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България е отпуснало на ответницата паричен кредит в размер на 1278.00 лв.
Сочи се, че сумата, предмет на
горепосочения договор, е изплатена от кредитора по начина, уговорен в чл.1 от
договора, с което БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., Париж per.№
*********, чрез БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България е изпълнил задължението
си по него. Усвояването на посочената сума, ответникът е удостоверил с
полагането на подписа си в поле "Удостоверение на изпълнението". Въз
основа на чл. 3 от същия, за ответника възниква задължението да погаси заема на
12 месечни вноски- всяка по 126.27 лв., които вноски съставляват изплащане на
главницата по заема, ведно с оскъпяването и, съгласно годишния процент на
разходите - 42.58% и годишния лихвен процент - 29.89%, посочени в параметрите
по договора.
Твърди се, че длъжникът Ц.Д.В. е
преустановила плащането на вноските по кредит номер PLUS-14396540 на
20.07.2017, като към тази дата са погасени 5 месечни вноски. На основание чл.5
от договора вземането на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж peг. №*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България ставало изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две
или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната
месечни/а вноска.
По този начин ответникът следвало да изплати
остатъка по заема в размер на 883.89 лв., представляващ оставащите 7.00 броя
погасителни вноски към 20.08.2017, към която дата е станал изискуем в целия му
размер. Въпреки настъпилия падеж на втората непогасена вноска,
кредитополучателят не е изпълнил задължението си.
Алтернативно счита всички
претенции за дължими, на основание изтичането и падежирането
на последната погасителна вноска по съставения между страните погасителен план,
която е била на 20.01.2018г., т.е. към датата на депозиране на заявлението по
чл.410 от ГПК, по кредита е изтекла и последната падежна дата, въз основа на
което счита вземането за изискуемо на посоченото основание.
Твърди се, че Ц.Д.В. дължи и
обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 72.69 лв. за
периода от настъпване на изискуемостта на кредита - 20.08.2017 г. до 11.07.2018
г., като към към настоящия момент ответникът дължи на
дружеството следните суми: Главница - 802.00 лв., възнаградителна
лихва - 81.89 лв., законна лихва за забава - 72.69 лв. или общо 956.58 лв.
Сочи се, че БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж peг.№*********,
чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България е подало Заявление за издаване
на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК към Районен съд - гр. Пазарджик. По
гражданско дело №2991/2018 г. е издадена Заповед за изпълнение и тъй като тя е
връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, са последвали указания
заявителя да предяви иск относно вземането си. На основание чл.415, ал.2 от ГПК
БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж peг.№*********,
чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България предявява иск за установяване
на вземането си в едномесечен срок.
Моли се
съдът да постанови решение, с което да установи, че е налице вземане от страна
на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж peг. №
*********, чрез БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България от Ц.Д.В. в размер на:
802.00 лв., представляваща главница по кредита, 81.89 лв., представляваща възнаградителна лихва по договора, 72.69 лв.,
представляваща законна лихва за забава за периода от 20.08.2017 г. до
11.07.2018 г. на основания чл.79 и чл.86 от ЗЗД, ведно със законната лихва от
момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите
суми.
Претендират се разноски. Сочат се
доказателства. Правят се доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е
постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ответника, с който
се твърди, че исковата молба страда от нередовности и
са изложени съображения в тази насока.
Сочи се, че ищецът претендира от ответника
заплащането на незаплатен остатък от главница, като договорът за кредит е станал предсрочно изискуем на 20.08.2017г.,
за която дата отвеницата никога не е била
уведомявана.
Сочи се, че в същото време, в
исковата молба не се посочва дали ответницата е уведомена за предсрочната
изискуемост. Към книжата по делото не е приложено като доказателство
уведомление за предсрочна изискуемост на кредита, както и доказателство, досежно надлежното му връчване на длъжника, с оглед датата
на предсрочната изискуемост. Сочи се, че както обективното настъпване на
условията за предсрочна изискуемост, така и субективният момент - обявяването
й, има значение за определянето на момента, от който цялото вземане е станало
изискуемо и оттам - началната дата на дължими възнаградителни
лихви, ако такива са уговорени, лихви за забава и/или на погасителна давност.
Твърди се, че в исковата молба не
са посочени колко вноски не са били заплатени от кредитополучателя, кои са тези
вноски (кога е бил падежът им) и изцяло или частично не са били заплатени. Това
са обстоятелства, без посочването на които не става ясно в какво конкретно се
изразява твърдяното неизпълнение от страна на ответника, респективно налице ли
са били основания за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Относно допустимостта, особения
представител на ответника, счита че предявеният иск е допустим, но оспорва иска
по основание и по размер.
Сочи се, че в исковата молба не
става ясно в кой момент ответникът е изпаднал в просрочие
- т.е. закъснение на дължимите вноски. По отношение на формирането на
претенцията, досежно размера на лихвите се сочи, че е
невъзможно да се определи от кой момент се дължат, ако се дължат, съответните претендирани със Заявлението по чл.410 от ГПК възнаградителни лихви в размер на 81.89 лева и законна
лихва за забава в размер на 72.69 лева. Можело само да се предполага, че
заявителят - ищец е извършил изчисленията си като за дата на изискуемостта/забавата
е приел 20.08.2017г.
Твърди се, че ищецът претендира
главница и лихви(по Заповедното производство), но не представя погасителен
план, от който да е видно всяка анюитетна вноска
(равни месечни погасителни вноски, които включват главницата по заема, ведно с
надбавка, покриваща разноските по кредита и добавка, съставляваща печалбата на
ищеца, като макар и равни вноски всеки месец те покриват различно процентно
съотношение на главница, лихва и такси) каква част от главницата следва да
погаси и каква част от лихвата.
Сочи се, че не е известен
периодът на предсрочна изискуемост, не са изпращани покани или каквито и да
било съобщения за обявяване на кредита за изискуем. Възразява се срещу претендираната възнаградителна лихва,
счита се същата за недължима, по съобръженията
изтъкнати по- горе.
Съгласно изложеното в отговора на
исковата молба, в чл.11,ал.1,т.12 от ЗПК е посочено, че погасителният план
посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези
плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и
когато е приложимо, допълнителните разходи. Сочи се, че на основание чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -
12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен и се прави възражение в тази връзка.
Моли се съдът да постанови
решение, с което да отхвърли предявения от ПНБ „Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД, ЕИК
********* срещу Ц.Д.В. иск, като неоснователен и недоказан, като моли да
се присъдят сторените по делото
разноски.
Сочат се доказателства. Правят се
доказателствени искания.
Районният
съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в молбата и доразвити
в хода на производството,като обсъди и анализира събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на
чл.235 ал.2 от ГПК, прие за установено следното:
Видно от приложеният
по делото заверен препис от Договор за
потребителски кредит с номер PLUS-14396540 от 03.01.2017 г., на посочената
дата бил сключен същият между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.,
Париж peг. №*********, чрез БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон
България - в качеството на Кредитор, и ответника Ц.Д.В., ЕГН-********** ***, в качеството му на Кредитополучател.
По силата на сключения между
страните договор, ищцовото дружество е отпуснало паричен кредит на ответника в размер
на 1278.00 лв. /хиляда двеста
седемдесет и осем лева/. Сумата, предмет на горепосочения
договор, е била изплатена от кредитора
по начина, уговорен в чл.1 от договора, с което „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,клон България”, ЕИК -********* е изпълнил задължението си по него. Усвояването
на посочената сума ответникът В. е удостоверил с полагането на подписа
си в договора /поле Удостоверение на изпълнението“/. Въз основа на сключения между страните
договор, за ответника възникнало задължението да погаси заема на 12 месечни вноски - всяка по 126,27 лв., които вноски съставляват
изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването и, съгласно годишния процент
на разходите - 42.58 % и годишния лихвен процент - 29.89 %, посочени в
параметрите по договора.
От
приетите по делото доказателства, вкл. приложения по делото погасителен план,
се установява, че ответникът В. е преустановил плащането на вноските по кредита
на 20.07.2017г., като към тази
дата са погасени 5 /пет/
месечни вноски.
Съгласно
чл. 5 от сключения договор, вземането на ищеца станало изискуемо в пълен
размер, тъй като кредитополучателят е просрочил две или повече месечни вноски,
считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска. По този начин ответникът следвало да изплати
остатъка по заема в размер на 883.89 лв., представляващ оставащите 7 броя погасителни вноски към 20.08.2017г., към
която дата е станал изискуем в целия му размер. Въпреки настъпилия падеж на
втората непогасена вноска, кредитополучателят не е изпълнил задължението си.
В хода на
производството по делото, съдът е допуснал извършването на съдебно-счетоводната
експертиза, видно от заключението по която, кредит с номер PLUS-14396540 от 03.01.2017 г., в размер на
1278.00лв. е бил усвоен на дата 04.01.2017г.
чрез превод по банковата сметка на кредитополучателя В. в Централна
кооперативна банка. Размерът на задълженията на ответника към датата на
депозиране на заявлението по чл.410 ГПК в съда е в общ размер на 883.89лв., в
т.ч. неплатена главница 802.00лв. и неплатена лихва 81.89лв.
Заключението на вещото лице е прието по делото
като неоспорено от страните, съдът кредитира същото като обосновано,
компетентно изготвено и правилно.
Тъй като
ответникът В. не изпълнил задълженията си към ищцовото
дружество, БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.,клон България”, ЕИК -********* /видно от
приложените по делото материали по частно гражданско дело №2991/2018г. по описа
на Районен съд Пазарджик/ е пристъпило към принудително събиране на вземанията
си по договора, чрез подаване на Заявление до Районен съд Пазарджик за издаване
на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Образувано било частно гражданско
дело №2991/2018г. по описа на Районен съд Пазарджик. По цитираното дело е била
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №1599 от 26.07.2018г.
Тъй като заповедта за изпълнение била връчена на длъжника по заповедното
производство при условията на чл.47,ал.5 от ГПК, на ищцовото
дружество била указана възможността да предяви иск за установяване на вземането
си, което било сторено от ищеца.
По делото не са били разпитвани
свидетели за установяване на фактическата обстановка.
Съгласно
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът съобрази следното:
По отношение допустимостта на
предявеният иск: Предявеният иск е допустим, тъй като е налице правен интерес от воденето на настоящето
производство, като интересът от предявяването му произтича от наличие на издадена заповед за изпълнение; връчване
на издадената заповед при условията на чл.47,ал.5 от ГПК, и спазване на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК за
предявяване на установителен иск за съществуване на
вземането. Предмет на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК е установяване съществуването
на обективираните в Заповед за изпълнение на парично
задължение №1599 от 26.07.2018г ., издадена по ч.гр.д. №2991/2018г. по описа на
РС-Пазарджик, вземания към датата на подаване на заявлението. Успешното
провеждане на този иск има за последица влизане в сила на заповедта за
изпълнение и осигуряване на възможност за принудително удовлетворяване на
отразеното в нея вземане /чл. 416 ГПК/. Предвид изложеното, е налице съществуването
на правен интерес за заявителя от предявения иск.
По отношение основателността на
предявеният иск: Уважаването на иск с правно основание чл.415 от ГПК във вр. с чл.422 от ГПК,се предпоставя
от установяване на съществуването на вземането.Затова в тежест на ищеца е да
установи съществуването на вземането,чрез ангажиране на съответните
доказателства.
В този смисъл предявеният иск е допустим, подаден
в законоустановения срок, но частично основателен, по следните
съображения:
От
събраните по делото доказателства, безспорно се установи, че е възникнало
облигационно правоотношение между страните. В тази насока са всички събрани по
делото доказателства, вкл. приложените по делото заверени преписи от Договор за
потребителски заем и погасителния план
към него; както и от приложените по делото материали по частно гражданско дело
№2991/2018г. по описа на Районен съд Пазарджик. От приетите по делото доказателства се установява по
несъмнен начин гореописаната фактическа обстановка, от която е видно, че ищцовото дружество е
отпуснало паричен кредит на ответника в размер на 1278.00 лв. Сумата, предмет
на горепосочения договор, е била изплатена от кредитора по начина, уговорен в
чл.1 от договора, а усвояването на посочената сума ответникът В. е удостоверил
с полагането на подписа си.
Съдът приема, че на ответника В. й е
била предоставена заемната сума , като между
страните е възникнало валидно правоотношение по Договор за потребителски
заем от 03.01.2017 г. между страните, по който е била предоставена
от ищеца на ответника твърдяната парична сума под формата на паричен кредит, преведена по
посочената от ответника банкова сметка.
***ос, с оглед
възраженията на процесуалния представител на ответника, е дали е настъпила
предсрочна изискуемост на паричния кредит, както и дали на ответника е
изпратено уведомление за предсрочната изискуемост, съответно дали същият е
получил такова.
В Договора за
потребителски кредит е уговорен краен срок за връщане на заема, но в конкретния
случай ищецът се позовава на настъпила предсрочна изисуемост
по кредита на 20.08.2017 г., като се позовава на чл. 5 от Договора за
потребителски кредит, съгласно който страните са уговорили, че при просрочване
на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората
непогасена вноска, вземането на Кредитора става предсрочно изискуемо в целия му
размер, включително всички определени от този Договор надбавки, ведно с
дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без
да е необходимо изпращане на съобщение от Кредитора за настъпване на
предсрочната изискуемост.
За
вземания по договор за потребителски кредит (какъвто е настоящият) с клауза за
предсрочна изискуемост при неплащане на определени вноски, като част от
основанието на иска, изрично заявено в заповедно производство по чл. 410 ГПК,
предсрочната изискуемост не настъпва автоматично, а е необходимо кредиторът да
е уведомил длъжника за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и то преди
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, което волеизявление да е достигнало до
длъжника. Началният момент на изискуемостта на вземанията при такава
договореност, не настъпва автоматично, а е необходимо преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение кредиторът да е уведомил
длъжника за обявяване предсрочната изискуемост на кредита /в този смисъл е и
задължителната за съдилищата съдебна практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 123/09.11.2015 г. по т.д. № 2561/2014 г. по описа на ВКС, II
т.о. и Решение № 114/07.09.2016 г. по т.д. № 362/2015 г. по описа на ВКС, ІІ
т.о./.
В
конкретния случай по делото не се установява ищцовото
дружество да се е възползвало от уговорената в негова полза клауза за
автоматична предсрочна изискуемост, като е отправило изрично волеизявление за
обявяване на вземанията за предсрочно изискуеми, което да е достигнало до
ответника преди подаване на заявлението.
Съгласно
задължителната съдебна практика по този въпрос, възприета в т.18 от ТР № 4/2013
г. на ОСГКТ на ВКС по силата на чл.60,
ал.2 Закон за кредитните институции, банката може да поиска издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, когато „кредитът бъде обявен за предсрочно
изискуем” поради неплащане на една или повече вноски. Предсрочната изискуемост
представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а,
ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието
на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора
право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Ищцовото
дружество не е банка, а финансова институция по смисъла на чл.3 от Закона за
кредитните институции, а процесния договор не е
договор за банков кредит,а такъв за потребителски заем. Даденото в т.18 на
цитираното ТР разрешение за необходимостта да се изпрати до длъжника изявление
на кредитора е принципно, поради което следва да се прилага не само за
настъпване на предсрочна изискуемост на задължения по договор за банков кредит,
но и по отношение настъпване на предсрочната изискуемост и на разсрочени
парични задължения по други договори, по които престацията
на кредитора е била изпълнена в цялост, а задължението на длъжника е
разсрочено. В съдебната практика е прието, че и при вземания по договор за потребителски
кредит с клауза за предсрочна изискуемост при неплащане на определени вноски,
предсрочната изискуемост не настъпва автоматично, а е необходимо преди подаване
на заявление кредитора да е уведомил длъжника за възползването му от правото да
обяви кредита за предсрочно изискуем и това волеизявление да е достигнало до
длъжника.
Срокът за
изпълнение на задължението е съществен елемент от съдържанието на договора,
поради което за промяната му е необходимо не само наличие на договорна клауза,
но и изявление на правоимащия /кредитор/, че се
възползва от това право и обявява задълженията за предсрочно изискуеми.
Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен
брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и
без да уведомява длъжника, кредиторът може да събере вземането си, не поражда
действие, ако банката, съответно финансовата институция, изрично не е заявила,
че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което
волеизявление да е достигнало до длъжника – кредитополучател.
В настоящия случай,
с оглед представените по делото доказателства, не може да се формира
категоричен извод, че ищцовото дружество е направило
волеизявление, което да е достигнало до длъжника преди започването на
заповедното производство, че счита кредита за предсрочно изискуем. При тази доказателствена съвкупност за съда е невъзможно да формира
извод, че кредитора се е възползвал от предоставеното му потестативно
право и е обявил кредита за предсрочно изискуем.
Доколкото обаче е
налице противоречива практика относно обстоятелството дали правилото по чл. 60
от ЗКИ се отнася само да банките или и до финансовите институци,
то следва да се обсъдят и направените от ответната страна възражения за недействителност
на сключения договор за заем.
Между ответника и ищеца са възникнали
правоотношения по договор за потребителски кредит по чл.9 и сл. ЗПК. Съгласно
чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане. Съгласно чл.10, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва
в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин,
като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от
страните по договора. Съгласно чл.11, ал.2 ЗПК общите условия са неразделна
част от договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от
страните по договора. От събраните по
делото доказателства се установява, че по – голяма част от императивно
определеното съдържание на договора е налице.
Договорът за потребителски кредит
обаче, е недействителен поради неспазване на императивните изисквания,
залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Видно от процесния договор за потребителски
заем, кредиторът е посочил единствено като абсолютни стойности лихвения процент по заема, годишният процент
на разходите на заема и годишното
оскъпяване на заема. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния
процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как
се формира посочения в договора ГПР от 42,58 % /. Съгласно разпоредите на ЗПК,
Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Предвид изложеното, е
следвало по ясен и разбираем за потребителя начин да бъдат конкретизирани всички разходи, които длъжникът
ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В конкретния
случай, в процесния договор за кредит, яснота досежно посочените обстоятелства липсва. Посочен е лихвен
процент по заема, но не се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР по
договора. Съществува неяснота относно тези съставни елементи, като за
потребителят не става ясно какво се включва в общите му разходи, настоящи или
бъдещи. Предвид изложеното, според настоящият съдебен състав остават неясни както компонентите, така и математическият
алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема.
Съобразно гореизложеното, кредитното
правоотношение между страните се явява недействително на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и като такова не е в състояние
да породи съответните правни последици.
Съгласно нормата на чл. 23 ЗПК, при
недействителност на договора за кредит, длъжникът дължи да възстанови на
кредитора чистата стойност на предоставения финансов ресурс.
От приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК- 25.07.2018г.,е получено едно плащане на дата 23.06.2017г. в размер на
631.35лв. С получената сума са погасени 5 погасителни вноски, или главница в
общ размер на 476.00лв. и лихва в размер на 155.35лв. Към датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение е настъпил
падежът на последната вноска по договора за кредит, поради и което
предоставената главница се явява изискуема. С оглед недължимостта
на възнаградителната лихва и законната лихва за
забава, предвид законово уредената поредност на погасяване на задълженията, с платената от ответника сума е погасено
частично задължението за главница. Към датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение се установява, че дължимата главница е в размер от 802.00 лв.,
поради и което искът за главница следва да се уважи.
Доколкото установената главница е за
лихвоносно вземане, то следва да се уважи искането за присъждане на законна
лихва, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение, от която дата се считат предявени и исковете, предмет на настоящото
производство.
По отношение на разноските - Ищецът претендира разноски в заповедното и
настоящото исково производство. От събраните по делото доказателства се
установява, че в заповедното производство са направени разноски за държавна
такса в размер от 25,00 лв. и е определено юрисконсултско
възнаграждение в размер от 50 лв. по реда на Наредбата за заплащане на правната
помощ, което съдът счита за правилно определено. В настоящото исково
производство са направени разноски за държавна такса в размер от 125,00
лв. – държавна такса, както и 200 лв. –
депозит за вещо лице и депозит за особен представител – 300.00лв.. Претендира се и юрисконсултско
възнаграждение, което съдът на основание чл.25 от НЗЗПП определя в размер от
100 лв. От така изложеното следва, че общият размер на разноските е 800,00 лв.,
от които по съразмерност в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в
размер от 670.72 лв.
Воден от горното Районен съд- Пазарджик,
Р Е Ш
И :
По предявеният иск от „БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А.,
Париж, Франция, ЕИК-*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон
България, ЕИК -*********, със седалище и
адрес на управление гр.София, ж.к.„Младост 4”, Бизнес парк София, сгр. 14, представлявано от Д.Д.-
заместник управител, чрез юрисконсулт Ц.С., срещу Ц.Д.В., ЕГН-********** ***
ПРИЗНАВА за установено по отношение на ответника Ц.Д.В., ЕГН-********** ***, че
дължи на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс"
С.А., Париж, Франция, ЕИК-*********, чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс"
С.А., клон България, ЕИК -*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.„Младост
4”, Бизнес парк София, сгр. 14, представлявано от Д.Д.- заместник управител, сумата от 802.00лв. /осемстотин и
два лева/, представляваща главница по Договор за потребителски
заем номер PLUS-14396540 от 03.01.2017
г., ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението в съда
/24.07.2018г./ до окончателното изплащане на дължимите суми, за които суми е
издадена Заповед №1599/26.07.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. №2991/2018г. по описа на РС-Пазарджик
ОТХВЪРЛЯ предявените от „БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А.,
Париж, Франция, ЕИК-*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон
България, ЕИК -*********, със седалище и
адрес на управление гр.София, ж.к.„Младост 4”, Бизнес парк София, сгр. 14, представлявано от Д.Д.-
заместник управител, чрез юрисконсулт Ц.С., срещу Ц.Д.В., ЕГН-********** ***, искове
за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 81,89 лева /осемдесет и един лева и осемдесет и девет
стотинки/ - възнаградителна лихва по договора за
периода от 20.07.2017г. до 20.01.2018г.;
както и сумата от 72.69 лева, представляваща законна лихва за забава за периода
20.08.2017 г. до 11.07.2018 г., ведно
със законната лихва от момента на подаване на заявлението в съда /24.07.2018г./
до окончателното изплащане на дължимите суми, за които суми е издадена Заповед
№1599/26.07.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. №2991/2018г. по описа на РС-Пазарджик, като неоснователни и недоказани
ОСЪЖДА Ц.Д.В., ЕГН-********** ***, да
заплати на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс"
С.А., Париж, Франция, ЕИК-*********, чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс"
С.А., клон България, ЕИК -*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.„Младост
4”, Бизнес парк София, сгр. 14, представлявано от Д.Д.- заместник управител, сумата от 670.72 лв. /шестстотин и седемдесет лева и
седемдесет и две стотинки /- сторени от
ищеца разноски по ч.гр.дело №2991/2018г. по описа на РС-Пазарджик и по гр.дело
№4490/2018г. по описа на РС-Пазарджик, на осн.чл.78,ал.1
от ГПК
Решението
подлежи, на обжалване с въззивна жалба,в двуседмичен
срок от връчването му на страните,пред ОС- Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: