Р Е Ш Е Н И Е № 106
град Шумен, 16.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменски
окръжен съд в открито заседание на втори юни две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мирослав
Маринов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Ралица Хаджииванова
2. мл. с. Соня Стефанова
Като
разгледа докладваното от младши съдия Стефанова в. гр. дело № 63 по описа за
2020 год. на Шуменски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 1117/ 19.11.2019 год., постановено по гр. д. № 1536/2019 год. по
описа на Районен съд – Шумен е отхвърлен като неоснователен предявеният от Е.Й.Г.
иск с правно основание чл. 270, ал.2 ГПК, срещу Е.И.Х. и С.И.Х., за прогласяване нищожността на Решение №
139/29.11.2018 г., постановено по гр.д. № 504/2018 г. по описа на ВКС.
Недоволна
от така постановеното решение остава ищцата в първоинстанционното производство,
която го обжалва. Релевира, че атакуваното решение на ВКС е в противоречие с
правния ред и с добрите нрави. Освен това счита, че ВКС е излязъл извън
пределите на правораздавателната си власт, в резултат на което е постановил
едно нищожно съдебно решение. Предвид изложеното, навежда твърдение за
неправилност на първоинстанционното решение, с което е прието, че горе посоченото решение на ВКС отговаря
на изискванията за валиден съдебен акт. Моли решението на ШРС да бъде отменено
и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменено обжалваното в
настоящото производство първоинстанционно решение и да бъде прогласена
нищожността на решение № 139/29.11.2018 г., постановено по гр.д. № 504/2018 г.
по описа на ВКС.
В
съдебно заседание жалбоподателката редовно призована се явява лично като
заявява, че поддържа подадената от нея въззивна жалба, не представя нови
доказателства и няма нови доказателствени искания.
В
срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемите Е.И.Х.
и С.И.Х., действащи чрез процесуалния си представител адв. Г.Г.,***, в която
излагат, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, поради
което молят да бъде потвърдено.
В
съдебно заседание въззиваемите страни редовно призовани не се явяват лично и не изпращат представител.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата, т.е. по действащия ГПК
въззивният съд действа като апелация (т. нар. „ограничен въззив”). В този
смисъл е и трайната практика на ВКС – напр. Решение № 230 от 10.11.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 307/2011 г., II г. о., ГК и Решение № 189 от 9.07.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 107/2012 г., II г. о., ГК. След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при
постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа страна:
Шуменски
районен съд е бил сезиран с искова претенция от Е.Й.Г. за прогласяване
нищожността на решение № 139/29.11.2018 г., постановено по гр.д. № 504/2018 г.
по описа на ВКС.
Решение
№ 139/29.11.2018 г., постановено по гр.д. № 504/2018 г. по описа на ВКС, чиято
нищожност се претендира, е влязло в законна сила на датата на постановяването
му, тъй като същото е окончателно. Производството по това дело е започнало по
подадена пред Шуменски окръжен съд искова молба от жалбоподателката в
настоящото производство. Предявеният иск е с правно осн. чл. 108 от ЗС за
признаване по отношение на въззиваемите в настоящото производство Е. и С.Х., че
ищцата е собственик на претендирания недвижим имот и същите да бъдат осъдени да
й предадат владението. С Решение № 108/ 21.06.2017 год., постановено по гр. д.
№ 619/ 2016 год. по описа на ШОС, потвърдено с Решение № 165/ 17.11.2017 год.,
постановено по в.гр.д. № 410 по описа за 2017 год. на Варненски Апелативен съд
е уважена исковата претенция. С окончателното решение на ВКС, чиято нищожност
се претендира, е отменено решението на Апелативен съд - Варна и исковата
претенция е изцяло отхвърлена като ищцата е осъдена да заплати на ответниците сторените
съдебно-деловодни разноски в размер на 1288.96 лева.
При така установената фактическа обстановка,
съдът достигна до следните изводи:
Предявен
е установителен иск с пр. осн. чл. 270, ал. 2 от ГПК за прогласяване
нищожността на решение № 139/29.11.2018 г., постановено по гр.д. № 504/2018 г.
по описа на ВКС.
Нищожността
е най-тежкият порок на съдебните актове.
За разлика от останалите порочни съдебни актове – недопустими,
неправилни, непълни, неясни, нищожният не е годен да породи правни последици,
поради което законът допуска пороците на съдебния акт, водещи до неговата
нищожност, да се релевират пред съда безсрочно, било по исков път или чрез
възражение. Понятието за нищожно съдебно решение не е законово уредено, а е
изяснено от съдебната практика. Нищожността на съдебното решение се свързва с
постановяването му от незаконен състав (лице, което не разполага със съдийска
правоспособност, еднолично, в случаите, при които е компетентен състав от
няколко членове, или обратно), ако е постановено по въпрос, който попада извън
правораздавателната власт на съда, при неподписване на решението от
мнозинството съдии от състава или ако не е съставено в писмена форма, при
абсолютна неразбираемост на волята на съда, когато тя не може да бъде изведена
и по пътя на тълкуването, когато повелява изпълнението на нещо, което е
неизпълнимо, или изпълнение на действие, което съставлява престъпление (Решение № 73 от 18.05.2015 г. на ВКС по гр. д. №
5113/2014 г., ГК, III ГО; решение № 668 от 15.11.2010 г. на ВКС по гр. д. №
1790/2009 г., ГК, I ГО; решение № 123/04.04.2012 г. по гр. д. № 777/2011 г. на
ВКС, ГК, І ГО).
В
случая относно атакуваното решение на ВКС не се открива да е налице какъвто и
да било порок, който да води до неговата нищожност. Въпросното решение е
постановено от надлежен орган и състав на съда, в рамките на
правораздавателната му власт, съставено е в писмена форма и е подписано от
всички членове на съдебния състав, изразената воля на съда е ясна и разбираема.
Наведеното
във въззивната жалба твърдение, че решението на ВКС противоречи на правния ред всъщност
съставлява довод за неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение, но
не обосновава неговата нищожност. Доводи, касаещи правилността на съдебното решение
излизат извън предмета на предявения иск, поради което настоящият съдебен
състав не разполага с правомощието да се произнася по тях.
Предвид
гореизложеното, първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от
жалбоподателката установителен иск с пр. осн. чл. 270, ал. 2 от ГПК за
прогласяване нищожността на Решение № 139/29.11.2018 г., постановено по гр.д. №
504/2018 г. по описа на ВКС, е правилно и законосъобразно и като такова следва
да бъде потвърдено.
По
разноските:
При
този изход на въззивното производство на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, във
вр. с чл. 273 ГПК, въззиваемите Е.И.Х. и С.И.Х. имат право на разноски, но те
не следва да бъдат присъждани, тъй като нито в отговора на въззивната жалба,
нито до края на устните състезания пред Шуменски окръжен съд са релевирали
съответно искане в тази насока.
Така
мотивиран, Шуменски окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 1117/ 19.11.2019 год., постановено по гр. д. № 1536/2019 год. по
описа на Районен съд – Шумен
Разноски
не се присъждат.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд по
правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.