Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.
София 07.07.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и девети
март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
при секретаря Александрина Пашова,
като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 8648 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът твърди в ИМ, че е вписан в на Търговския регистър (ТР) към
Агенция по вписванията (АВ) на 10.01.2009 г. с управител –ответника.На 23.02.2009
г., ответникът в качеството си на Управител на дружеството е сключил като
работодател трудов договор сам със себе си, за изпълнение на длъжността Директор
предприятие, при уговорено месечно възнаграждение от 830 лв. На 01.04.2014
г.ответникът е подписал допълнително
споразумение, увеличавайки месечното възнаграждение до 10 086 лв. На същата
дата били подписани още две допълнителни споразумения: първото - за намаляване
на възнаграждението с 20% и определяне на размера му на 8831 лв.; второто
отново за намаляване на възнаграждението в размер на 6698 лв. На 02.06.2014 г. ответникът
е подписал отново споразумение сам със себе си, за намаляване на възнаграждението му на 6167
лв. и е определен срок на действие на споразумението до 01.08.2014 год. На 11.09.2014
г. с решение на Едноличния собственик на
капитала на ищцовото
дружество ответникът е освободен като
управител и е избран нов управител. С вписването на промяната в управлението в
ТР на 17.09.2014 г. отношенията между ищеца и ответника са били прекратени. На
21.10.2014 г.ответникът е изпратил до ищеца заявление за прекратяване на трудов
договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. Със същото е направил искане за изплащане
на дължимо според него трудово възнаграждение и обезщетения по КТ. Въз основа
на това заявление на 27.10.2014 год. е изготвена заповедта за
прекратяване.В ИМ се твърди, че договореното възнаграждение между страните по
т.н. трудов договор е в размер на 830 лв. месечно. След инвентаризация е установено, че ответникът е
наредил сам на себе си и е получил много по високо възнаграждение, подробно
описано в ИМ. Твърди се в ИМ, че правоотношението между управителя и управляваното от него
дружество се урежда с договор за възлагане на управление, а не трудов договор. Сочи,
че няма решения на собственика на капитала
за сключване договор за
управление на ЕООД при условията на „договаряне сам със себе си“. Ответникът
едностранно е увеличавал собственото си възнаграждение с изплащане на редица
обезщетения, нарушавайки определеното му месечно възнаграждение 830 лв.с договори и допълнителни
споразумения.Той е нанесъл вреди на ищеца начислявайки и изплащайки увеличени размери на възнаграждението и
бонуси, без предварително разрешение или последващо
одобрение на едноличния собственик на капитала.Вредите се изразяват в недължимо
изплатено и получено възнаграждение едностранно от управителя при злоупотреба с
власт.Ответникът си е начислил сума в размер на 296 946,04 лв., вместо 27 390 лв, при
830 лв. възнаграждение за последните три години (2014, 2013 и 2012). На
основания чл. 145 ТЗ сочи че са налице действия на ответника, с които е нарушил
задълженията си към ищеца и е възпрепятствал управлението на дружеството
довели до вреда за дружеството и
причинна връзка между вредата и поведението на управителя.
Ответникът - П.И.Д., оспорва иска по основание и размер. Сочи, че
дружеството има скрит собственик, различен от вписания в ТР, който го управлява
и лично определя възнагражденията на ръководните длъжности устно.Практически
действителният собственик е казвал, колко следва да получи той, както и какъв
бонус или глоба да му бъде наложена и после той следвало сам да си напише
промяната в договора. Прави възражение за изтекла погасителна давност по повод
на претенцията на ищеца. Моли съдът да отхвърли исковете като изцяло
неоснователни и недоказани като претендира и разноски по делото.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното от фактическа страна:
На 17.12.2008 г. „Е.Х.Г.“ Малта
е взел решение за учредяване на „Е.е.“ ЕООД и назначил за управител на дружеството П.И.Д.,който е дал съгласието си
по чл. 141 ал.3 ТЗ, вписан в в чл. 11 на учредителен акт-устав на ЕООД.
По делото е представен безсрочен трудов договор № 1/23.02.2009 г., подписан от
ответника в качеството му на работодател – представител на „Е.е.”
ЕООД, от една страна, и като работник/служител, от друга страна. Ответникът
е приел да изпълнява длъжността „директор предприятие” при условията на
4 часа работно време с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 830 лв. и с допълнително възнаграждение за трудов стаж – 0,6% за всяка година. Трите допълнителни споразумения
от 01.04.2014 г. към трудовия договор, отново подписани от ответника в
качеството му на работник и на представляващ работодателя, касаят промяна на
основното месечно трудово възнаграждение – с първото е определено
възнаграждение от 10 086 лева, с второто – 8831 лева и с третото – 6698
лева. С допълнително четвърто споразумение от 02.06.2014 г. основното месечно трудово възнаграждение е
променено на 6 167 лева.
На 11.09.2014 г. едноличния собственик
на капитала на ищеца е взел решение за освобождаване на ответника като
управител на дружеството. Новият управител – И.И.Б.е
вписан в ТР към АВ на 17.09.2014 г.
Със заявление вх.№ 49/21.10.2014 г.
ответникът е уведомил управителя
на ищеца, че прекратява трудовото си правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ поради неизплащане
на ТВ за периода
м.юли-м.септември 2014 г. Със заповед от 27.10.2014 г. управителят на ищеца – И.Б.е прекратил
трудовото правоотношение с ответника на основание
чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ,като е посочено, че на
лицето се дължат трудови възнаграждения за м.07.2014 г. – 5007,14 лв.; за м.08.2014 г. – 5007,14 лв. и за м.09 – 5050,28 лв.
По делото са приети и два протокола
за рекапитулация на трудови възнаграждения на ответника,подписани от същия в
които е посочено, че съгласно заповед на Ю.Б.С.за определяне на месечното
възнаграждение на П.Д. в размер на 5 000 евро от 01.08.2009 г. е
установена разлика между регламентираната в заповедта сума и реално получената
за съответния период.
От приетата по делото ССчЕ и от приетите ведомости, се установява, че ответникът
е получил сумата от 318 837,48 лева за периода от м.01.2012 г. до
м.09.2014 г.При възнаграждение на П.Д. в размер на 830 лева, за същият период
ответникът е следвало да получи 28 002,54 лева, ако не е имал право на
допълнително възнаграждение за трудов стаж, а ако е имал право на такова, да
получи 30 277,34 лева. В първия случай,разликата между полученото и
дължимото съгласно първоначалните условия би била 290 834,94 лева, а във
втория – 288 560,14 лева.
От допълнителното заключение на
в. л.Б. е видно, че изплатените на ответника суми са били осчетоводени и включени
в годишните финансови отчети на дружеството, обявени в ТР към АВ, като за 2012
г. и 2014 г. са посочени общи суми, изплатени за заплати за ключов персонал, а
за 2013 г. такива данни не са посочени в ГФО. От заключението се установява, че
от начислените възнаграждения за премии и бонуси на ответника в размер на 318 837,48 лева,
като начислените нетните възнаграждения възлизат
на 260 257,91 лева, а са му изплатени нетни възнаграждения в размер на 245 193,35
лева.
По делото са приети решения на
СРС и СГС, с които „Е.е.” ЕООД е осъдено да заплати на П.Д.
сумата от 13 296,83 лева, представляваща дължими възнаграждения като
управител на дружеството за периода 01.07.2014 г. до 17.09.2014 г.
При така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл. 145 ТЗ,
управителят и контрольорът отговарят имуществено за причинени на дружеството
вреди. Специалната имуществена отговорност на управителя възниква при
осъществяване на специфични предпоставки - виновно и противоправно
неизпълнение на задълженията на управителя по повод управлението на
дружеството, от което са произлезли вреди за дружеството. Тези вреди трябва да
са последица от противоправни и виновни действия или
бездействия на управителя, довели до намаляване на имуществото на дружеството
или до нереализиране на съответни печалби. Основателността на претенцията за
ангажиране отговорността на управителя е обусловена от установяването на
извършени от него в нарушение на закона или устава действия или бездействия,
които да са осъществени умишлено или поради проявена небрежност или
неполагането на грижата на добър търговец.
Ищецът твърди, че виновното и противоправно поведение на ответника, с което е нарушил
задълженията си към дружеството, се изразява в увеличаване на възнаграждението му
и получаване на бонуси по собствено нареждане, за които действия не е налице
взето решение от едноличния собственик на капитала и които не са били
потвърдени от собственика впоследствие. Същевременно дружеството не оспорва, че
е налице валиден договор между него и ответника, с който е определено
възнаграждение на управителя в размер на 830 лева.
Съгласно чл. 141, ал. 7 ТЗ
отношенията между дружеството и управителя се уреждат с договор за възлагане на
управлението, който се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез
лице, оправомощено от ОС на съдружниците
или от едноличния собственик. В случаите на договаряне на органен
представител на търговско дружество от името на дружеството лично със себе си
намира приложение забраната на чл. 38, ал. 1 пр.1 от ЗЗД (Решение № 217 от
10.03.2016 г. по т. д. № 2296/2015 г.,І ТО- ТК, ВКС). Предвид признанието на ищеца, че договорът с П.Д.
от 23.02.2009 г. е действителен, съдът приема, че последният е бил оправомощен да сключи този договор със себе си, респ.
условията описани в него обвързват страните.
Съгласно чл. 147, ал. 2, вр. с чл. 137, ал. 1, т. 5 ТЗ, едноличния собственик на
капитала на ЕООД избира управителя и определя възнаграждението му, за което се
съставя протокол в писмена форма (арг. от чл. 143,
ал. 1 ТЗ). Основния довод по делото е,
че едноличния собственик на капитала на ищеца не е давал съгласие ответникът сам да определи възнаграждението
си само в допълнителните споразумения, с които на практика се изменя
договора, т.е. ответникът като управител е договарял сам със себе си без
съгласието на представлявания. Това твърдение по съществото си представлява твърдение,
че сключените четири на брой
допълнителни споразумения са нищожни,
тъй като противоречат на чл. 38, ал. 1 ЗЗД.
С влязло в сила решение по
гр.д.56212/2015 г.по описа на СРС-78 с/в е прието, че „Е.е.”
ЕООД дължи на П.Д. сумата от 13 296,83 лева, представляваща дължими
възнаграждения на ФЛ като управител на дружеството за периода 01.07.2014г.-17.09.2014
г. Предявеният иск от П.Д. за заплащане на дължимите възнаграждения по
договора за управление, включва в себе си и въпроса за валидността на
сключените допълнителни споразумения към същия, след като те са относими за
възнаграждението на управителя. По същото дело по реда на въззивната
и касационна проверка СГС и ВКС са приели, че счетоводното отразяване на
сумите (по последното допълнително споразумение) представляват извънсъдебно
признание и неоснователно
възражението, че липсва решение на ОС, за определяне възнаграждението на
ответника.
Счетоводното отразяване на
дължимите суми като възнаграждения на
ответника за исковия период ( 01.07.2014 – 17.09.2014 г) е квалифицирано от ВКС
със значението на изходящ от ответника писмени документ съдържащ признание на
неизгоден за него факт по горецитираното гражданско
дело. След като същия период е включен и по настоящето производство следва да
приеме, че спорът за възнаграждението по
допълнително споразумение от 02.06.2014 г е решен
и със СПН е прието, че това
споразумение е валидно.
В настоящето производство съдът
е длъжен да зачете влязлото в сила решение по гр.д. 56212/2015 г. 78 с/в СРС,
доколкото то е постановено между същите страни и във връзка с елементите от
фактическия състав на основанието на което се претендира. Фактическия състав по приключилото дело между
същите страни включва : валидно правоотношение по договор за управление;
задължение на дружеството за плащане на възнаграждение; размер на дължимото
възнаграждение. След като договорът за управление е валидно сключен ответникът
е договарял сам със себе си от една страна
като представител на ищеца и от друга страна лично като ФЛ за длъжността
директор на предприятие,съдът приема, че процесните
три споразумения от 01.04.2014 г. също са действителни и условията в тях
обвързват страните.
Предвид изложеното следва да се
приеме, че страните са били обвързани от валидно правоотношение по договор за
управление, което е изменено с процесните четири
валидни споразумения. Съдът приема, че не е налице виновно и противоправно
поведение на управителя на ищеца, с което да е нарушил задълженията си към
дружеството, тъй като ответникът не е действал без съгласието на едноличния
собственик на капитала. Такова поведение
не се доказа и по твърдението, че ответникът е наредил да му бъдат изплатени
суми като премии. В тази връзка не са бяха събрани никакви доказателства. С
оглед на всичко изложено съдът намира иска за неоснователен и го отхвърля.
По разноските:
С оглед изхода на делото на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски има само ответникът. Последният
е заплатил 150 лв. за в.л. и 2000 лв. за адвокат, които съдът му присъжда
изцяло.
По изложените съображения
съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 145 ТЗ на „Е.Е." ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, със съдебен адрес:***
- адв. Х.И.Г. и адв. Р.К.Я. от
САК, срещу П.И.Д., ЕГН:
**********, с адрес: ***, за присъждане на 269 556,04 лв. - обезщетение за
причинени имуществени вреди като управител.
ОСЪЖДА „Е.Е." ЕООД, ЕИК *******, да заплати на П.И.Д., ЕГН: **********, 2 150 лева – разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна
жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването на преписа.
СЪДИЯ: