№ 14363
гр. София, 20.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И.ОВА
ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.ОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20231110108654 по описа за 2023 година
Делото е образувано по искова молба на И. П. П. срещу „С-ФАКТОРБГ“ ЕООД, като
предявеният с нея иск е допустим.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника „С-
ФАКТОРБГ“ ЕООД.
Възражението на ответника за нередовност на исковата молба е неоснователно. В
поредица решения на ВКС /например Решение № 85/23.03.2012 г. по гр. д. № 1486/2011 г.,
ІV ГО, и Решение № 12/06.02.2013 г. по гр. д. № 449/2012 г. на ВКС, ІІІ ГО/ е разяснено, че
ищецът по деликтния иск следва да посочи от кои конкретно изрази и действия на ответника
е засегнат, а в мотивите към акта си, с които разрешава спора по същество, съдът е длъжен
да посочи кои от тях представляват твърдения за факти и кои са оценъчни съждения и
мнения. Следователно преценката по отношение на кои от процесните откъси от статия
следва да се извърши преценка дали са обидни и по отношение на кои – дали са
клеветнически, е правомощие на съда, свързано с даване на правна квалификация на
предявения иск. На следващо място, касае се за иск за присъждане на едно обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили от публикуването на една статия, като въвеждането от
ищеца като предмет на делото на няколко откъса от нея, не обуславя нередовност на
исковата молба, защото всъщност се претендира обезщетение за вредите от едно
противоправно деяние, поради което не е нужно разграничаването на вредите по отношение
на всеки откъс от статията.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Фактически представените с исковата молба и отговора документи са допустими,
относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва
да се приемат като писмени доказателства. Част от описаните от ответника като представени
документи в действителност не са приложени към отговора, поради което следва да му се
дадат указания по реда на чл. 101, ал. 1 ГПК.
Искането на ответника по т. 2 от доказателствената част на отговора е
неконкретизирано, но в случая не е необходимо даване на указания по чл. 101, ал. 1 ГПК,
защото предвид наличието на съответните пулбикации в публично достъпни сайтове, следва
да се приеме, че се касае за общоизвестни факти по смисъла на чл. 155 ГПК, за които не
следва да се събират доказателства.
Искането на ищеца за допускане на двама свидетели за установяване на причинените
1
му неимуществени вреди е частично основателно, като на основание чл. 159, ал. 2 ГПК
следва да му бъде допуснат един свидетел.
Искането на ответника за допускане на двама свидетели за установяване на посочените
в отговора различни обстоятелства е частично основателно. Следва да му бъде допуснат
свидетел само относно обстоятелствата, свързани с разследването и задържането на ищеца в
Турция, а другите обстоятелства нямат отношение към предмета на делото и за тях не следва
да се събират гласни доказателства.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 18.05.2023 г. от 10:30 часа, за когато ДА
СЕ ПРИЗОВАТ страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на
ищеца – и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства, с изключение на
документа, описан като Приложение № 4 към отговора на исковата молба, който очевидно
не е представен в цялост.
УКАЗВА на ответника, че е налице разлика в част от описаните като приложени към
отговора на исковата молба документи и фактически представените документи /не са
представени: стр. 95, 98, 100 и 120 от Приложение № 6; стр. 15 – 18 от Приложение № 7;
всички описани документи като Приложения от № 8 до № 12/, както и че ако желае
приемането като писмени доказателства по делото на описани, но непредставени с отговора,
документи от агентурното досие на ищеца или на документа, описан като Приложение № 4,
следва да ги представи в цялост в заверен препис с 1 бр. препис за ищеца най-късно в
първото открито заседание по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по т. 2 от доказателствената част
на отговора на исковата молба.
ДОПУСКА на ищеца ЕДИН свидетел при режим на довеждане за установяване на
причинените му неимуществени вреди, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
ищеца за допускане на втори свидетел за същите обстоятелства.
ДОПУСКА на ответника ЕДИН свидетел при режим на довеждане за установяване на
обстоятелствата, свързани с разследването и задържането на ищеца в Турция, като
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за допускане на втори свидетел за
другите посочени обстоятелства в т. 1 от доказателствената част на отговора на исковата
молба.
УКАЗВА на страните да осигурят явяването на свидетелите в насроченото открито
съдебно заседание, а в случай на необходимост от промяна на режима на свидетелите от
довеждане в призоваване своевременно да уведомят съда с посочване на три имена, адрес за
призоваване и по възможност телефонен номер на всеки свидетел, така че неявяването на
свидетелите да не става причина за отлагане на делото.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.
2 ГПК:
И. П. П. е предявил срещу „С-ФАКТОРБГ“ ЕООД осъдителен иск с правно основание
чл. 49 вр. чл. 45 вр. чл. 52 ЗЗД за заплащане на сумата от 10 000 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили в резултат от разпространени клевети чрез публикуване на
14.01.2023 г. в издавана от ответника електронна медия – на интернет страница с домейн
https://factor.bg/, на статия, озаглавена „Вартоломей иска от Неофит да бъде снет духовният
сан на агент „Младенец“, забранява му се да свещенодейства в диоцеза на Вселенската
2
патриаршия“, ведно със законната лихва от 17.02.2023 г. до окончателното плащане.
Претендират се разноските по делото.
Ищецът твърди, че на 14.01.2023 г. е публикувана процесната статия в електронна
медия, която е издание на ответното дружество. В нея са изнесени следните твърдения:
1. „Санкциите срещу агент „Младенеца“ са своеобразен шамар за българския патриарх,
който е допуснал в най-близкото си обкръжение и е издигнал до висок сан /първи
дякон, с който служи, б.р./, човек, осъждан за тероризъм и шпионаж в полза на БКП и
за контрабанда на оръжия, наркотици и сводничество.“.
2. „… П. е предоставял „леки жени“, които да омаят тираджиите, а в последствие да
бъдат шантажирани и вербувани. П. е организирал в камионите, които управляват, да
бъде монтирано така нареченото двойно дъно за трафик на хашиш, пристигащ от Иран
и Афганистан през Източна Турция, преминаващ през турско-българската граница и
конвоиран от структурите на ДС, предназначен основно за Западна Европа и
Бавария.“.
3. „П. трябва да отиде в Седмо районно на МВР в София, откъдето ще получи 5 кг.
сребърен нитрит, който заедно с други химикали, които ще му бъдат предоставени, да
бъдат ползвани за направата на взрив, който да се осъществи на територията на
Истанбул, като вероятно и самата Вселенска патриаршия е била обект на атака – 10
години преди това е имало неуспешен опит за активиране на бомба срещу Църквата
Майка.“.
4. „В досието на агента не липсват и жълти истории. Така, например, става ясно, че по
разпореждане на Комитета по въпросите на БПЦ и религиозните култове към
Държавния съвет на НРБ по времето на комунизма и Славянския комитет, П. е
определен за импресарио на концертите на Лили И.ова в Република Турция,
проведени преди последната фаза на Възродителния процес.“.
5. „Турските активности на агент „Младенеца“ приключват злополучно през 1983
година. Заловен е в южната ни съседка и е съден за шпионаж и тероризъм, а от 1983
година до 1990 година И. П. прекарва в затвор в Анкара.“.
Посочва, че по този начин са разпространени неверни твърдения за позорни за него
обстоятелства и му е приписано извършването на престъпления. Изтъква, че не е спазен
Етичният кодекс на българските медии и не е извършена надлежна проверка за
достоверността на разгласените твърдения, нито е посочен източникът, поради което е
налице излизане извън пределите на журналистическата свобода на словото. Твърди, че от
това са засегнати честта, достойнството и доброто му име, като статията му е оказала
изключително силно негативно емоционално въздействие и има дълготрайно
неблагоприятно проявление върху него в личен, социален и професионален план. Посочва,
че е изпитал раздразнение, гняв, неудобство, силна душевна болка, дълбоко притеснение от
публичното засягане на неговия личностен и професионален авторитет, безсилие пред
засягането на близките му заради публикацията, затруднения и неудобства при общуването
с околните поради необходимостта да дава устни обяснения пред колеги и вярващи, засягане
на самочувствието му. Акцентира, че статията е предоставена за прочитане на неопределен и
широк кръг от лица. Претенцията си насочва срещу ответника в качеството му на
възложител на журналистическата работа.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника „С-
ФАКТОРБГ“ ЕООД, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Признава, че
на 14.01.2023 г. в неговия новинарски уебсайт – на интернет страница с домейн
https://factor.bg/, е публикувана процесната статия с твърдяното в исковата молба
съдържание, но оспорва авторството й от лице, на което той да се явява възложител, като
счита, че само наличието на публикацията на неговия новинарски уебсайт не е достатъчно
за ангажиране на отговорността му. Оспорва публикуването на статията да е противоправно,
3
защото в нея липсват унизителни и/или осмиващи епитети, сравнения и нецензурни изрази,
а тя съдържа конкретни и верни факти и журналистически изводи и мнения, базирани на
тези факти, като е използвано едно журналистическо преувеличение, представляващо част
от журналистическата свобода и защитено от правото на изразяване на мнение. Счита, че се
касае за изразени с експресивния език на журналистиката логически изводи, основани на
верни и доказани факти, с което се осъществява критика на поведението на ищеца и се дава
негативна оценка на личността му във връзка с дейността му като агент на Държавна
сигурност в миналото и сегашното му положение на Протодякон в Софийската митрополия
и част от ръководните органи на политическа партия „Български национален демократичен
съюз „Целокупна България“. Изтъква, че ищецът е обществена фигура и може да бъде
подложен на обществена критика от по-високо ниво, отколкото могат да бъдат подложени
частните лица. Посочва, че твърдението по т. 4, освен че е вярно, но и не е позорно, нито
съставлява приписване на престъпление. Твърди, че статията се позовава на публичното
оповестяване на 05.01.2023 г. на цялото агентурно досие на ищеца като агент на Държавна
сигурност от времето на социалистическия режим – агент „Младенец“, на интернет
страница с домейн https://www.doxologiainfonews.com/ и съдържа директна интерактивна
препратка към него. Позовава се и на Решение № 2-1698/16.09.2016 г. на Комисията за
разкрИ.е на документите и за обявяване принадлежността на български граждани към
Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Счита, че
процесните откъси от статията не представляват твърдения на лице, на което ответното
дружество е възложило работа, направени при или по повод изпълнението й, а са твърдения
на трети лица – лицата, съставили документите в агентурното досие, като истинността на
изнесените факти е била несъмнена за автора на публикацията, което изключва вината му.
Посочва, че повод за статията е недопускането на ищеца до участие в състава на българската
делегация и богослужението на 27.12.2022 г. в българския православен храм „Свети
Стефан“ в Истанбул по време на Триархирейска божествена литургия заради разкрИ.ето на
досието му като агент, поради което и доколкото ищецът е обществена фигура, темата на
статията е тема с обществено значение – предпазва обществото от опасността да бъде
сериозно заблуждавано, и може да породи конструктивен дебат. Излага, че от датата на
публикуване на процесната статия до датата на подаване на исковата молба ищецът не е
поискал да упражни правото си на отговор и опровержение, нито е предприел действия,
целящи ограничаване на разпространението на статията. Твърди, че в деня на публикуването
на процесната статия, ищецът дори я е препубликувал на администриран от него профил в
социалната мрежа Facebook, като е заявил: „Не се срамувам от своето минало“, с което е
потвърдил изнесените в статията факти и ги е направил достояние на още повече лица.
Поради заявената от ищеца позиция оспорва настъпване на твърдените неимуществени
вреди. Поради тази негова позиция и поради наличието на предходна статия, съдържаща
същите факти и мнения, оспорва наличието на причинно-следствена връзка между
процесната публикация и твърдените неимуществени вреди. Релевира възражение за
съпричиняване на вредите от ищеца чрез препубликуването на процесната статия в
администрирания от него профил в социалната мрежа Facebook. Оспорва като прекомерен
размера на претендираното обезщетение. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
По предявения иск в тежест на ищеца е докаже следните обстоятелства: извършване
от лице, на което ответникът е възложител на работа, при или по повод извършването на
възложената му работа на процесното деяние – изготвяне и публикуване на 14.01.2023 г. в
уебсайта на ответника с домейн https://factor.bg/ на процесната статия; съдържанието на
публикацията; настъпването в резултат от това на неимуществени вреди за ищеца, техния
вид и интензитет.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да
докаже, че процесните фактически твърдения отговарят на истината и че е извършил
необходимото журналистическо проучване, както и при условията на обратно доказване да
4
обори презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
СЪОБЩАВА на страните, че съдържанието на публикациите, посочени в т. 2 от
доказателствената част на отговора на исковата молба, е общоизвестен факт.
ОБЯВЯВА за безспорно публикуването на 14.01.2023 г. в уебсайта на ответника с
домейн https://factor.bg/ на статия, озаглавена „Вартоломей иска от Неофит да бъде снет
духовният сан на агент „Младенец“, включваща в съдържанието си процесните твърдения.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като такова задължение имат страните и когато те са
посочили електронен адрес за връчване. При неизпълнение на това задължение, както и
когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми
съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5