Р Е Ш Е Н И Е
№3361 12.08.2019 г. гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на
единадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при участието на секретаря: Малина Петрова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 10659 по
описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от
Д.Й.П., ЕГН ********** против „Терра кредит” ООД, ЕИК *********, с която са
предявени обективно съединени искове – установителен и осъдителен с правна
квалификация съответно по чл. чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.
5, чл.11 ЗПК и чл.55, ал.1, пр. 1 ЗЗД.
Ищецът
твърди, че между страните възникнало облигационно правоотношение по договор за
потребителски кредит № **************** г., което било недействително на
основание чл. 22 ЗПК. Шрифтът на текстовата част бил по-малък от 12. Липсвало посочване на
обща дължима сума; не били упоменати размерите на възнаградителната лихва и
ГПР. В нарушение на чл. 11, ал.1, т.9 ЗПК не били посочени условията за
прилагане на договорения лихвен процент от 40 %, както и разпределението на
лихвата при плащания във времето. В погасителния план не било конкретизирано
разпределението на вноските между дължимите суми.
Стойността
на договора била общо 656,16 лева, от която, поради недействителността му, се
дължало връщане само на предоставения заем от 400 лева. Тъй като ищецът платила
780 лева, се иска връщане на 380 лева.
Предвид
изложеното се моли за уважаване на исковете и признаване за установено в
отношенията между страните, че договорът за потребителски кредит е изцяло
недействителен, поради изготвяне на текстовата му част с шрифт по-малък от 12;
липса на посочена обща сума, дължима от потребителя; липса на размер на
възнаградителна лихва и непосочване в погасителния план на последователността
при разпределение на вноските по договора между различните суми; както и
осъждане на ответника да плати сумата от 380 лева, получена без основание,
поради недействителност на договора, ведно със законната лихва, считано от
постъпване на исковата молба в съда – 27.06.2018 г. до окончателното
погасяване. Претендират се разноски.
В срока по
чл. 131 ГПК ответникът не е подал писмен отговор. В о.с.з. оспорва исковете и
моли за отхвърлянето им.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.
235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Установява се от представения договор
за потребителски кредит № ***************** г., че между страните е възникнало
твърдяното облигационно правоотношение.
Съгласно чл. 22 ЗПК /в сила към
момента на сключване на договора/, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Липсата на
всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК -
изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото сключване
на договора. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците й, визирани в чл. 23 ЗПК,
а именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като той дължи
връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи връщане на лихвата и
другите разходи свързани с него.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК /в сила към момента на скл. на договора/, на която се позовава ищецът,
регламентира задължение за изготвяне на текстовата част на съглашението с шрифт
не по – малък от 12. По делото е приета СТЕ, която съдът изцяло кредитира, от
която се установява, че размерът на шрифта навсякъде в договора е 9 pt. Само
изложеното е достатъчно, за да се уважи искът. Ищецът няма интерес от установяване
нищожността на договора на повече от едно основания, поради което следващите,
въведени в ИМ, не следва да бъдат обсъждани.
При това положение и с оглед
чл. 23 ЗПК, ищецът дължи връщане само на чистата стойност на кредита. От
заключението на ССЕ и представените писмени доказателства се установява, че по
кредита са платени общо 780 лева, поради което и предвид размера му от 400
лева, се дължи връщане на търсената в процеса разлика от 380 лева. В тази
връзка следва да се посочи, че – в споразумението от 22.07.2016 г., сключено
между страните, ответникът изрично признава плащането по кредита на 605 лева. След
тази дата, видно от представените разписки за плащане, са погасени още 175
лева. Тези документи не са оспорени, носят подпис за ответника, при което
доказват твърдяното от ищцата погасяване.
Предвид изложеното,
осъдителният иск следва да бъде уважен, т.к. сумата от 380 лева е получена без
основание и подлежи на връщане.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при
настоящото му разглеждане, разноски следва да се присъдят на ищеца, на
основание чл.78, ал.1 ГПК. Същият е освободен от заплащане на ДТ и разноски
/Определение № 7035/10.07.2018 г. – л.18/, поради което на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК, ответникът следва да плати дължимата ДТ за уважените искове в полза
на бюджета в размер на общо 100 лева /4 % от цената на всеки, но не по-малко от
50 лева – чл. 1 ТДТССГПК/, както и общо 300 лева – депозити за приетите СТЕ и
ССЕ.
Претендира се адв. възнаграждение. Представен е ДПЗС, в
който е уговорено защитата да бъде осъществена безплатно, на основание чл. 38,
ал.1, т. 2 ЗАдв. Съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение. Този размер, съобразно чл. 7, ал.2, т.2 НМРАВ, възлиза на 302,53
лева, който следва да бъде присъден лично на пълномощника.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Д.Й.П., ЕГН ********** и „Терра кредит” ООД,
ЕИК *********, че сключеният помежду им договор за потребителски кредит № *************
г. е недействителен, на основание чл. 22, вр. с чл. 10, ал. 1 ЗПК.
ОСЪЖДА „Терра кредит” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, район „Триадица”, бул.”Арсеналски” № 11, ет.8, ап.12,
да плати на Д.Й.П., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 380 лева /триста и осемдесет лева/ - получена
без основание сума, във връзка с недействителен договор за потребителски кредит
№ ************ г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на исковата
молба в съда – 27.06.2018 г. до окончателното погасяване.
ОСЪЖДА „Терра
кредит” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Триадица”, бул.”Арсеналски” № 11, ет.8, ап.12, на основание чл. 38, ал.2, вр.
с ал.1, т.2 ЗАдв., да заплати на адвокат Д.Г.Б.,***, сумата от 302,53 лева /триста и два лева и
петдесет и три стотинки/ - адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на ищеца Д.Й.П. в производството по настоящото гр.д. № 10659/2018
г. на ПРС.
ОСЪЖДА „Терра кредит” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Триадица”, бул.”Арсеналски” № 11, ет.8, ап.12 да заплати в полза
на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд –
Пловдив, сумата от общо 400 лева
/четиристотин лева/ - сбор от дължимата държавна такса за уважените искове и
депозити за приетите СТЕ и ССЕ, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Банкова
сметка, ***, съгл. чл. 236, ал.1, т.7 ГПК /л.3/:
IBAN: *** – „Търговска банка Д”.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ