РЕШЕНИЕ
№ 358
/ 28.10.2016 год. гр.Перник
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия в публичното
заседание на 28.09.2016год. / двадесет и осми септември през две хиляди и шестнадесета
година / в състав :
Председател:
Милена Даскалова
Членове : Нели Тошева
Рени Ковачка
при секретаря Златка Стоянова като разгледа докладваното от съдия Ковачка възз. гр. дело № 442 по описа за 2016 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 552/ 10.05.2016год., постановено по гр. дело № 09660/2015г., П.
районен съд е признал за установено по отношение на А.М.Р. *** , че същият дължи на „Т. П. „ АД гр.П. сумата от 664.05лева , представляваща стойността на доставена, ползвана,
но незаплатена топлоенергия за апартамент № **** за периода от ****год. до ****год. ; лихва за забава на месечните
плащания в размер на 104.86 лв. за периода от ***год. до ***год. , ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – ****год. до
окончателното й изплащане като е
отхвърли иска в останалата му част като
погасен по давност.
Със същото решение съдът е осъдил А.Р.
да заплати на „ Т. П.“ АД гр.П.
направените разноски в
заповедното и исково производство в
размер на 500 лева..
Недоволен от така постановеното
решение е останал ответникът А.Р. , който го обжалва изцяло в законоустановения
срок. По изложените в жалбата оплаквания за неправилност и необоснованост на
първоинстанционния акт, жалбоподателят моли същия да бъде отменен и постановен
нов за отхвърляне на исковата претенция в пълния й предявен размер.
Въззиваемата „ Т. П.“ АД гр.П. е подала писмен отговор с наведени доводи за
неоснователност на подадената въззивна жалба.
При извършената служебна
проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът
констатира, че атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не
са налице основания за обезсилването му, поради което следва да бъде извършена
проверка относно правилността му въз основа на наведените в жалбата доводи:
Както се посочи по-горе , пред районния съд е предявен и разгледан иск от „
Т. П.“ ЕАД против А.Р. за заплащане на сумата от 623.60лева,
представляваща стойността на доставена, потребена, но незаплатена от него
топлинна енергия за апартамент № ***** за периода от *****год. , както и сумата от 104.86 лева законна лихва за забава на месечни
плащания за периода от ****год., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение- ****год. до окончателното й изплащане.
Ответникът е подал писмен отговор, с който не
оспорва че е собственик на топлоснабдения имот. Оспорва наличието на
облигационно правоотношение с между него
и ищеца във връзка с продажбата на топлинна енергия. В тази връзка основният довод който навежда е за
съществуваща разлика между понятията „ продажба“ на топлинна енергия и „ доставка“ на топлинна енергия, първото
цитирано в чл.150 от ЗЕ, а второто-в чл.4 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от *****год..
Районният съд е
приел че между страните по делото е налице валидно облигационно правоотношение
във връзка с доставката на топлинна енергия за процесния апартамент, че е
налице еквивалентност между използваните
в ЗЕ и ОУ понятия „ продажба“ и „
доставка“ , че ответникът е неизправна страна по това правоотношение, поради
което и дължи заплащане на потребената
от него топлинна енергия , в количествата и на стойност, претендирани от ищеца.
Предвид естеството
на така предявения иск, в тежест на ищеца, в случая на „ Т. П. „ ЕАД гр.П. е да
докаже съществуването на вземането на твърдяното основание и в претендирания
размер. Ищецът следва да установи всички положителни факти и обстоятелства, от
които черпи права, а именно наличието на твърдяното договорно отношение с
ответника, както и размера на дължимите суми. Ответникът от своя страна носи
тежестта на доказване на правоизключващите или правопогасяващите вземането на
ищеца възражения. Горното е съобразено от районния съд при разпределяне на
доказателствената тежест, който, позовавайки се на относимите за това
материални норми в Закона за енергетиката и Закона за етажната собственост и
предвид събраните по делото доказателства, е достигнал до правилен и
законосъобразен извод относно наличието на облигационно отношение между
страните във връзка с доставка на топлинна енергия за **** . За наличието и
валидността на съществуващото между страните облигационно правоотношение във
връзка с доставката и ползването на топлинна енергия за битови нужди,
първостепенният съд е изложил мотиви, които въззивната инстанция споделя и към
които препраща на основание чл.272 от ГПК.
Както бе посочено по –горе, не се спори по делото , че жалбоподателят
е собственик на апартамент № ****. От събраните пред районния
съд доказателства се установява, че в апартамента на ответника има монтиран
отоплително тяло единствено в хола, с поставен на него индивидуален разпределител / т.н.
топломер/,като в останалите три стаи радиаторите са демонтирани. Апартаментът се снабдява и с битово гореща
вода, за отчитането на която има монтирани два водомера, като в банята има щтранг-лира. Горните данни се съдържат в изготвената по
делото съдебно-техническа експертиза , на която съдът се позовава като
компетентно дадена. След проверка на всички относими към спора документи,
вещото лице е установило и посочило точното количество потребена от ответника топлоенергия
и битово гореща вода. Начислените прогнозно суми са били коригирани след извършен действителен отчет на топломера и водомера
с издадените изравнителни сметки, срещу които ответникът не е подавал
възражения. Начислените количества топлоенергия са съобразени и кореспондират с
данните на общия топломер на абонатната станция, който притежава необходимите
сертификати и е преминал през всички задължителни проверки. При извършената
последна такава на ****год. е установено
че общия топломер съответства на
одобрения тип и това е удостоверено със Свидетелство за проверка № **** от горецитираната
дата. Същевременно от констатациите на
съдебно-техническата експертиза става ясно,че в етажната собственост на **** е
въведено „ дялово разпределение” ,
като фирмата за дялово разпределение –„ Т.с.“
ЕООД е изготвяла ежегодно изравнителни
сметки, при които са спазени принципите и методиката за разпределение,
залегнала в Наредба № ****год. От
констатациите на същата се установява ,
че задължението на ответникът е
формирано от няколко компонента: цена
на начислена и потребена топлоенергия като отдадена от
щтранг-лирата и от сградната инсталация,
цена на топлоенергия, отдадена от отоплителните тела в апартамента и БГВ.
Разходът за първите е формиран по изчислителен път и е съобразен с отопляемия
обем на процесния имот - 222 кв.м., а за отоплителното тяло в хола на
апартамента и БГВ- по отчета на
монтираните топломер и водомер.
Позовавайки се гореизложеното съдът намира за
несъстоятелни всички доводи на ответника, изложени в писмения отговор и
въззивната жалба, касаещи потребената от
него топлинна енергия и БГВ, както и тези свързани с отчитането ,
разпределението и формирането на цената
й. Както вече се посочи по-горе, при изготвяне на експертизата вещото лице е
работило въз основа на документи, представени му от ищеца и фирмата за
дялово разпределение, тоест въз основа
на всички предвидени по закон документи, съставяни във връзка с доставката,
ползването и заплащането на потребената топлинна енергия и битово гореща вода.
Съобразена е и конкретиката на спора, а
именно че в апартамента се ползва едно отоплително тяло, полза се БГВ , а банята се отоплява от щранг-лира. В тази връзка следва да се има
предвид , че макар и да е оспорил изготвената по делото съдебно-техническа
експертиза, жалбоподателят не е ангажирал доказателства за опровергаване констатациите
в същата .
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за липса на
основание за ищеца да претендира заплащането на потребената от него
топлоенергия. „ Т. П.” АД гр. П. освен,
че произвежда топлинна енергия, се явява и топлопреносно предприятие, съгласно
§1, т.44 от ДР към ЗЕ. Съгласно чл. 150, ал.1 от ЗЕ, продажбата на топлинна
енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите части в
сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
изготвени от дружеството и одобрени от ДКЕВР /сега КДВР/. В това отношение,
облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по
силата на закона, от момента на възникване качеството потребител. Качеството
потребител е определено в ЗЕ, чл. 153, ал.1, и съгласно разпоредбата,
потребител на топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на вещно право на
ползване в сграда- етажна собственост, присъединен към абонатната станция или
към нейното самостоятелно отклонение. Доставката на топлинна енергия е
задължение на топлопреносното дружество по силата на чл. 102, т.1, вр. с чл.
105, ал.1 от ЗЕЕ /отм./ и чл. 130, т.1 вр., вр. чл. 133, ал.3 от ЗЕ. Самата
топлинна енергия представлява специфичен вид стока, а облигационното отношение
между доставчика и потребителя възниква по силата на закона, като самият ред и
начин се регулират в “Общите условия”, а цените се определят от КЕВР .Законът
за енергетиката е специален закон и в параграф 1, т.16 от ДР на ЗЕ е
дадена легална дефиниция на понятието „
доставка“. Съгласно така дадената дефиниция, „доставката“ съставлява продажбата,
включително препродажбата на енергия или природен газ. От гореизложеното, както
и от обстоятелството, че Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за 2008год., са издадени
въз основа на закона, следва че и
употребения в Общите условия термин „ доставка“ е със смисъла, даден му в
параграф 1, т.16 от ДР на ЗЕ. Следователно, исковата претенция на
топлопреносното преприятие –продавач на топлинна енергия правилно е основана на
чл.4 от Общите условия спрямо купувача, ползвател на топлинна енергия.
Предвид изложеното, съдът намира исковата претенция за основателна
и доказана в пълния й предявен размер. Достигайки до същия извод районния съд е постановил правилно
и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено. В този смисъл и
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 552/ 10.05.2016год. , постановено по гр.дело № 09660/2015год.
по описа на П. районен съд .
РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на касационно обжалване.
Председател:
Членове: