О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Варна, 08.08.2019г.
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в закрито заседание, проведено на осми
август през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 11812
по описа на ВРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявени искове от "Водоснабдяване
и канализация - Варна" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК срещу М.С.М.,
ЕГН **********, адрес: *** за приемане за установено в отношенията между страните дължимостта
на вземанията по Заповед за изпълнение №3180/19.04.2019г., издадена по ч.гр.д №
5973/2019г. по описа на ВРС.
След като се
запозна с материалите по ч.гр.д № 5973/2019г. по описа на ВРС, съдът намира, че
настоящият процес е недопустим, тъй като предпоставките за предявяване на
исковете не са налице. Исковият съд следи служебно за допустимостта на
производството, при което извършва самостоятелна преценка дали заповедта е
редовно връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, респ. - изпълнени ли са
изискванията на чл. 47, ал. 1 ГПК, обуславящи залепване на уведомление на
известния адрес и спазване на процедурата по залепването, доколкото тези
обстоятелства са законова предпоставка за разглеждане на специалния установителен иск.
В случая те
не са налице. В заповедното производство са известни два адреса на длъжника – посочен
от заявителя /гр. Варна, жк Младост, бл.133, вх.1,
ап.24/, който адрес не е идентичен с посочения в справка НБД – л.7 /гр. Варна, жк Младост № 133, вх.4, ет.6, ап.89/.
Съдът, пред който е
предявен иск на основание чл. 422 ГПК и съобразно новата редакция на чл. 415 ГПК (в сила от 31.10.2017 г.) следи служебно за едновременното наличие на три
предпоставки за допустимостта на иска: 1/ издадена заповед за изпълнение; 2/
подадено от длъжника в двуседмичен срок от връчването на заповедта възражение
по чл.414 ГПК, алтернативно заповедта за изпълнение да е връчена на длъжника
при условията на чл. 47, ал. 5 или да е налице отказ за издаване на заповед за
изпълнение; 3/спазване на срока за
предявяване на иска по чл. 422 във вр. с чл. 415 ал.1 ГПК.
Тази
проверка е самостоятелна и независима от проверката на заповедния съд, като в
настоящия случай заповедта за изпълнение не е връчена на длъжника при условията
на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Връчване при условията на чл. 47, ал.
5 ГПК е налице, когато е спазен редът за връчване по ал. 1 и ал. 3 от
цитираната норма: длъжникът е търсен три пъти в рамките на месец на посочения
адрес в заявлението, съответно на постоянния/настоящия си адрес с интервал от
поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в
неприсъствен ден (при съобразяване на изключението от правилото – чл. 47 ал. 1
изр. последно от ГПК); залепено е уведомление на посетените адреси след
установяване на невъзможността да бъде открит на тях; служебна справка за
месторабота на длъжника и връчване по местоработата, съответно местослуженето или мястото за осъществяване на стопанска
дейност. След изчерпване на тези възможности за лично уведомяване или
уведомяване чрез друго лице, посочено в чл. 46 ГПК и след залепване на
уведомление и изтичане на срока по ал. 2 от цитираната норма се пристъпва
към даване на указания за предявяване на
иск по чл. 415 ал. 1 ГПК.
В случая не е разпоредено
връчване на постоянния и настоящия адрес на длъжника, посочен в справката НБД.
Следва да се изчерпят всички
възможности за длъжника да узнае за претендираното
вземане и да възрази, че не дължи, съответно да не подаде възражение и
заповедта да влезе в сила или да подаде възражение по чл. 414а ГПК.
Ето защо съдът намира, че не са налице
всички абсолютната процесуална предпоставка съобразно новата редакция на чл.
415, ал. 1, т. 2 ГПК за предявяване на
иск на основание чл. 422 ГПК. След като за абсолютните процесуални предпоставки
за предявяване на иск се следи служебно и настоящият състав намира, че една от
тях налице, то не следва да се разглежда по същество делото, а същото да се
прекрати.
Предвид
изложеното, съдът приема, че предпоставки за даване на указания по чл. 415,
ал.1, т.2 ГПК не са налице, а предявените установителни
искове са преждевременно заведени и като такива - недопустими.
Исковата
молба следва да бъде върната, на основание чл. 130 ГПК, а производството по
делото – прекратено.
Така
мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д. № 11812/2019г. по описа на ВРС, на основание чл. 130 ГПК и ВРЪЩА исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен
срок от получаване на съобщението за постановяването му от ищеца.
Препис от
определението да се връчи на ищеца.
След влизане в сила на
определението, ч.гр.д № 5973/2019г. по описа на ВРС да се върне в състава, поради отпадане необходимостта от същото, ведно с
препис от определението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: