РЕШЕНИЕ
№ 4581
гр. София, 13.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря Д. П. Ц,
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20231110209471 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 23-4332-
009885 от 02.06.2023г. издадено Началник Сектор към СДВР, отдел „Пътна
Полиция“, упълномощен със заповед № 8121з-1632/02.12.2021г., с което на
основание чл. 53 от ЗАНН на Д. С. Б., ЕГН: ********** са й наложени
административни наказания – 1.). парична „глоба“ в размер на 200.00 лева
за нарушение по чл.25, ал.1 от ЗДвП вр. чл.179, ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.5 от
ЗДвП и 2.). парична „глоба“ в размер на 100.00 лева и лишаване от
правото да управлява МПС за срок от 1 (един) месец за нарушение по
чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП вр. чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.
По доводите от депозираната жалба се инвокира, че обжалваното
наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, като
постановено при съществени процесуални нарушения. Релевират се подробни
доводи и съображения за липсата на административни нарушения.
В съдебно заседание жалбоподателят Иванова редовно призована, се
явява. Представлява се от надлежен процесуален представител, който излага
допълнителни доводи в подкрепа на тези от въззивната жалба. Претендират
се разноски.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата. Не се
релевират доказателствени искания. Не се претендират разноски.
1
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно,
обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени
и гласни доказателства, намира за установено следното:
I. Въззивната жалба е депозирана в законоустановеният срок на
основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, с
обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН –
наказателно постановление, подлежащ на законов съдебен контрол от родово,
местно и функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН,
като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по
закон реквизити, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА.
II. Разгледана по същество, въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт; “res
ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
Жалбоподателят Д. С. Б. е правоспособен шофьор категория „В“ от
20.02.1998г. Притежавала е златен талон за спазване на разпоредбите на
ЗДвП. Към 08.04.2023г. е била санкционирана по административен ред
само веднъж с влязъл в сила електронен фиш за несъобразена скорост, като
нарушението е било извършено на 15.03.2021г. Жалбоподателят Б. ползвала и
правоупралявала лек автомобил „Хюндай Сантафе“ с рег. № *********. Този
автомобил имал пълно автокаско при ЗД „Армеец“ АД по застрахователна
полица с валидност от 16.02.2023г. до 15.02.2024г.
На 08.04.2023г., около 13:15 часа в гр.София в спряло положение пред
червен светофар в средната лента на бул „Драган Цанков“ за продължаване
през кръстовището на същия булевард с булевард „Евлоги и Христо
Георгиеви“ се намирал таксиметров лек автомобил марка „Киа Сийд“ с рег.
№ ********. Този автомобил бил управляван от свидетеля М. И. Л.. Пред
автомобила на свидетеля Л. били спрели няколко автомобила (не бил първа
кола). Свидетелят Л. возел клиент. При светване на зелен светофар на
кръстовището, свидетелят Л., докато се подготвял за тръгване, чул внезапно
свистене на гуми на автомобил зад него. Същият видял от дясната му страна
преминаващ с висока скорост черен на цвят автомобил, който бил управляван
от мъж с брада. Свидетелят Л. усетил разклащане на таксиметровия му
автомобил. Имало е съприкосновение в този момент между двата автомобила,
като свидетелят Л. не успял да види марката и модела на преминалия през
кръстовището (без да спира след ПТП) от дясната му страна с висока скорост
черен автомобил. Клиентът от таксито му помогнал да запомни само част от
регистрационния номер на автомобила. Свидетелят Л. подал сигнал на
телефон 112 за настъпилото ПТП, като съобщил само част от
регистрационния номер на автомобила, който клиента на таксито му казал. По
автомобила на свидетеля Л. имало наличие на леки материални щети –
одраскване от дясната страна на автомобила и одраскване по задната броня и
калник в дясно. Свидетелят Л. попълнил декларация за ПТП, в която посочил
как е станало същото. Бил съставен КП за ПТП от служителите на СДВР –
ОПП. Към застрахователя ЗД „Армеец“ АД, при който жалбоподателят Б. е
била застраховала своя автомобил „Хюндай Сантафе“ с рег. № ********, не е
2
имало застрахователни претенции на трети лица, включително и от страна на
свидетеля Л.. Жалбоподателят Б. била призована в СДВР-ОПП. Същата
попълнила декларация за ПТП. В нея посочила, че не е имало ПТП, като
другият автомобил – автомобилът на свидетеля Л. неправилно се е бил
пристроил на 08.04.2023г., отнемайки предимството на лек автомобил
„Хюндай Сантафе“ с рег. № ********. Жалбоподателят Б. заснела
автомобила си към 22.06.2023г., за да онагледи, че по него не е имало щети от
ПТП. Срещу жалбоподателя Б. бил съставен АУАН Серия АД с бл.№ 069546
от 18.05.2023г. Въз основа на този АУАН е било съставено НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 23-4332-009885 от 02.06.2023г. издадено
Началник Сектор към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, упълномощен със
заповед № 8121з-1632/02.12.2021г., с което на основание чл. 53 от ЗАНН на
жалбоподателя Д. С. Б., ЕГН: ********** са й били наложени
административни наказания – 1.). парична „глоба“ в размер на 200.00 лева
за нарушение по чл.25, ал.1 от ЗДвП вр. чл.179, ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.5 от
ЗДвП и 2.). парична „глоба“ в размер на 100.00 лева и лишаване от
правото да управлява МПС за срок от 1 (един) месец за нарушение по
чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП вр. чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.
В рамките на анализа на доказателствената съвкупност, съдът приема, че
свидетелите С. А. Д. и Й. К. К. не са очевидци на ПТП. Не са посещавали
местопроизшествието. Те само са съставили АУАН по писмени данни въз
основа на сведенията, декларациите и схемите за ПТП на свидетеля М. И. Л..
Съдът приема, че в АУАН е посочен като свидетел очевидец свидетелят М.
И. Л., но същия не е подписал АУАН. Това води до извода, че АУАН се
основава изцяло на писмени данни – схема за ПТП, декларация на свидетеля
Л. за ПТП и КП за ПТП. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля
М. И. Л. от съдебно заседание, тъй като същите са на пряк очевидец.
Свидетелят Л. излага пред съда, че е видял черен на цвят автомобил, който с
висока скорост преминал от дясната му страна, за да продължи направо през
кръстовището на зелен светофар. Свидетелят Л. посочи пред съда преки
възприятия, че шофьора на този черен автомобил е бил мъж с брада. Това
изключва тезата на административно-наказващия орган, че жалбоподателя Б.
е управлявала инкриминирания автомобил, доколкото е лице от женски пол и
няма брада. Съдът приема, че декларацията на жалбоподателя Б. за ПТП
съдържа самопризнание, че е управлявала на инкриминирания ден и място
своето МПС, но това нейно самопризнание изначално не се подкрепя от
показанията на прекия очевидец Л., който не е запомнил нито марката на
автомобила, нито е видял неговия пълен регистрационен номер. Приложените
от жалбоподателя Б. снимки доказват, че върху лекия й автомобил „Хюндай
Сантафе“ не е имало щети от ПТП. Съдът кредитира представеният от
жалбоподателя Б. документ, че към ЗД „Армеец“ АД не е имало
застрахователни претенции на трети лица от ПТП, което сочи косвена
индиция, че липса ПТП с автомобила на свидетеля Л., респективно
показанията на свидетеля Л. се интерпретират от съда и в насока, че леките
щети по автомобила му е възможно да са от друго събитие, като поради
разклащането на автомобила на конкретното място, същият подал сигнал на
3
телефон 112. Съдът намира, че административно-наказателно обвинение не
може да се основава само на самопризнанието на обвиненото лице, освен ако
не са налице преки и/или косвени доказателства, които да го подкрепят. В
случая липсват такива преки и/или косвени доказателства, които да подкрепят
самопризнанието на жалбоподателя Б. за фактите, че е управлявала в
инкриминираните ден и място своя лек автомобил. Съдът отчита, че тя не
самопризнава да е участвала в ПТП и да е възприела ПТП. Освен това, на
самопризнанието й, че е управлявала своето МПС на инкриминираните дата и
място, се противопоставят изцяло показанията на свидетеля Л., който посочи
пред съда, че шофьора на черния автомобил е бил мъж с брада. От друга
страна, свидетелят Л. подчертава в показанията си, че възприел разклащане
на автомобила му, но събраната писмена документация не установява дали
автомобила му е правилно пристроен в лентата за движение, респективно
дали е навлязъл в лентата на движение на другия автомобил, съгласно
данните от декларацията за ПТП на жалбоподателя Б.. Т.е. една
административно-наказателна теза не може да се основава на едни твърдения
срещу други твърдения, при липса на доказателства на преки очевидци, които
да са възприели, че жалбоподателя Б. в настоящия случай е нарушила
правилата за движение по ЗДвП.
IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е въззивна инстанция по същество (последна инстанция по
фактите), с оглед на което дължи цялостна проверка “ex offitio” относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя.
Настоящият съдебен състав намира, че в хода на административно-
наказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения на императивите на чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН,
накърняващи правото на защита на жалбоподателя Б., довели до ограничаване
възможността й да разбере фактическите параметри на ангажираната й
юридическа отговорност. Абсолютно задължително е както в акта за
установяване на административно нарушение, така и в наказателното
постановление, всяко от възведените административни нарушения, които са
вменени във вина на нарушителя и за което тя е санкционирана, да бъдат
описани точно, подробно и разбираемо, както и да съдържат всички
обективни и субективни признаци на посочените, като нарушени правни
норми. Освен това следва да е налице съответствие между фактическото
описание на всяко от нарушенията и тяхната цифрова правна квалификация.
В АУАН и НП е неясна обвинителната теза. Липсва пълно очертаване на
съставомерните факти. Не са налице описани обстоятелства в АУАН и НП за
всяко нарушение как и при какви факти са били реализирани от обективна
страна.
Съгласно чл.25, ал.1 от ЗДвП водач на пътно превозно средство, който
ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно
превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или
4
да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за
движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или
наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне
маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него,
и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и
скорост на движение.
Със съставения на жалбоподателя Б. АУАН й е било вменено и
нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП. Тази разпоредба дефинира
задължение на водачите, участници в ПТП, при което са причинени само
имуществени вреди, ако между участниците в произшествието няма съгласие
относно обстоятелствата, свързани с него, без да напускат
местопроизшествието, да уведомят съответната служба за контрол на
Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило
произшествието, и да изпълняват дадените им указания. При тълкуването на
разпоредбата съдът извежда, че водачите, участници в ПТП, следва първо да
са го възприели. Следва да знаят, че има ПТП и че се е провела комуникация
между тях. Едва след липсата на съгласие и при наличие на разногласия за
причините за ПТП, те не следва да напускат местопроизшествието, като
сигнализират органите на МВР. Отклонението от това правно задължение
води до наличие на административно нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“
от ЗДвП. Съдебната практика, приема, че ако е налице съгласие относно
причините за настъпване на ПТП и вината на конкретния водач, участниците
в ПТП следва да изпълнят задължението си по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗДвП,
а ако няма такова съгласие – по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП.
Съдът счита, че непълното и неясното описание в АУАН и НП на всяко
от инкриминираните нарушения по чл.25, ал.1 от ЗДвП и по чл. 123, ал. 1, т. 3,
б. „в“ от ЗДвП, не могат да се вменят във вина на жалбоподателя Б. и не са
съответни на обстоятелствата по делото.
Актосъставителят и издателят на НП не са отразили всички съставомерни
обективни признаци от състава на административното нарушение по чл. 123,
ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП – а именно, какъв е резултата от ПТП, дали при него
са причинени само имуществени вреди, които следва да са конкретизирани,
и/или са засегнати пострадали лица, респективно не са засегнати такива,
постигнали ли са участниците в ПТП съгласие относно обстоятелствата по
инцидента (такова реално е постигнато от всички страни в ПТП), което пък е
от значение за това какви задължения се вменяват на участника
жалбоподателя Б., а те са различни в различните хипотезиси. За да е налице
нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП категорично е необходимо да
не е постигнато съгласие между водачите на участвалите в ПТП автомобили
относно обстоятелствата, свързани с него. Според показанията на свидетеля
Л. преминалият от дясната му страна с висока скорост лек автомобил
продължил направо и изначално не е спирал на мястото ПТП.
Жалбоподателят Б. изложи в декларацията си, че същата не е участвала в
ПТП, като снимките към въззивната жалба сочат, че върху лекия й автомобил
„Хюндай Сантафе“ не е имало щети. Щети от ПТП е логично да възникнат и
5
върху двата автомобила, в случаите, когато има съприкосновение, както
изложи в показанията си свидетелят Л.. В случая щети липсват върхи
автомобила на жалбоподателя Б..
От друга страна, административно-наказателната теза от АУАН и НП за
всяко административните нарушения е оборена от показанията на прекия
очевидец в ПТП – свидетелят Л., а именно че въпросния черен автомобил е
бил управляван от мъж с брада, а не от жена. Липсват преки и/или косвени
доказателства, които да обуславят законосъобразното ангажиране на
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя Б.. Не се
установява и субективната страна на възведените административни
нарушения. Самопризнанието на жалбоподателя Б., че е управлявала своя лек
автомобил на инкриминираните дата и място, не е подкрепено от преки и/или
косвени доказателства, а от друга страна на това самопризнание се
противопоставят показанията на свидетеля Л., че мъж с брада, а не жена, е
управлявал черният инкриминиран автомобил.
Решаващата инстанция на СРС прецени внимателно и всестранно тези
факти по делото, поради което на това основание не се установяват
предпоставките за ангажирането на административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя Б. по чл.25, ал.1 от ЗДвП вр. чл.179, ал.2 вр.
чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП и по чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП вр. чл.175, ал.1,
т.5 от ЗДвП.
По изложените съображения, съдът намира, че обжалвано НП следва да
бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно
По разноските:
Отговорността за разноски е обективна последица от развитието на
съдебния спор и страната създала предпоставките за образуването му, следва
да понесе санкционните последици за неоснователно му повдигане. В тази
насока настоящият съдебен състав следва да съобрази и последните промени
в разпоредбата на чл.63 от ЗАН, извършени с ДВ бр.94 от 29.11.2019 г., които
имат действие занапред, според които съдът присъжда на страните на
разноски по реда на АПК, поради което като на основание чл.143, ал.1 от
АПК, СДВР – ОПП следва да понесе разноските за адвокат, сторени от
жалбоподателя и с оглед изхода на спора предвид проведените по делото
интензивни три заседания съдебни заседания съгласно договорите за правна
помощ по 400.00 лева. Според тази процесуална норма – когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 от ЗАНН, съдът,
РЕШИ:
OТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
6
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 23-4332-009885 от
02.06.2023г. издадено Началник Сектор към СДВР, отдел „Пътна Полиция“,
упълномощен със заповед № 8121з-1632/02.12.2021г., с което на основание
чл. 53 от ЗАНН на Д. С. Б., ЕГН: ********** са й наложени
административни наказания – 1.). парична „глоба“ в размер на 200.00 лева
за нарушение по чл.25, ал.1 от ЗДвП вр. чл.179, ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.5 от
ЗДвП и 2.). парична „глоба“ в размер на 100.00 лева и лишаване от
правото да управлява МПС за срок от 1 (един) месец за нарушение по
чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП вр. чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА СДВР – ОПП чрез законният
й представител с адрес гр.София, ул. „Лъчезар Станчев“ № 4 да заплати на
ВЪЗЗИВНИКА Д. С. Б., ЕГН: ********** на основание чл.63д, ал.1 от
ЗАНН вр. с чл.143, ал.1 от АПК сумата от 400.00 лева за дължимо адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство в настоящото
производство.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
административен съд софия – град, в 14-дневен срок от съобщението до
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7