№ 1120
гр. **** , 24.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – **** IVА СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Константин Д. Иванов
Ивелина Д. Чавдарова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20213100501201 по описа за 2021 година
Производството е образувано по две жалби:
1.Въззивна жалба вх. № 4493/02.04.2021г. на Прокуратурата на Република ****, със
седалище: гр. **** чрез прокурор при ВРП срещу Решение № 121/17.03.2021г. по гр.д. №
10424/2020г. на ВРС,30 св.В ЧАСТТА, с която съдът е ОСЪДИЛ въззивника да заплати на
ЕВГ. Г. ЗЛ., ЕГН: **********, адрес: В**** сумата от 400,00 (четиристотин) лв., представляваща
претърпени от ищеца неимуществени вреди, в следствие на незаконното обвинение от Прокуратурата на Р. ****
по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, във връзка с водено БП № 257/2019г. по описа на Четвърто РУ-гр. ****
приключило с Решение № 1649/10.09.2019г. по АНД № 3548/2019г. на ВРС, влязло в законна сила на 14.01.2020г.,
с което на основание чл. 304 от НПК е признат за невиновен по така повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, ведно със законната лихва, считано от 14.01.2020г. до
окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ.
Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, моли алтернативно:
да бъде отменено и иска да бъде отхвърлен; да бъде изменено , като размера на
обезщетението бъде намален. Претендира се и присъждане на сторените по делото разноски.
Твърди се, че по делото ищеца не е доказал претърпените от него вреди в резултат на
водено против него наказателно производство, както и, че ако има такива те са в пряка
причинно – следствена връзка с воденото досъдебно и съдебно производство. Твърди се,че
съда неправилно е приложил критерия справедливост.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК от ответника по делото е постъпил отговор от
насрещната по жалбата страна, в която жалбата се оспорва като неоснователна и е отправено
искане същата да бъде оставена без уважение , а обжалваното определение да бъде
потвърдено.
2.Въззивна насрещна жалба вх. № 5237/09.04.2021г. от ЕВГ. Г. ЗЛ., чрез процесуален
1
представител срещу Решение № 121/17.03.2021г. по гр.д. № 10424/2020г. на ВРС,30 св.В
ЧАСТТА, с която съдът е ОТХВЪРЛИЛ претенцията на въззвиника против Прокуратурата
на Р.****, за разликата над присъдените 400.00лв. /четиристотин/ до предявения размер
от 15000лв. /петнадесет хиляди/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в
следствие на незаконното обвинение от Прокуратурата на Р. **** по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, във връзка с
водено БП № 257/2019г. по описа на Четвърто РУ-гр. **** приключило с Решение № 1649/10.09.2019г. по АНД
№ 3548/2019г. на ВРС, влязло в законна сила на 14.01.2020г., с което на основание чл. 304 от НПК е признат за
невиновен по така повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, ведно
със законната лихва, считано от 14.01.2020г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 2, ал.1, т. 3
от ЗОДОВ.
Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, моли за
изменението му и постановяване на друго, с което иска да бъде уважен за пълния размер на
претендираните неимуществени вреди, които счита за доказани. Оспорва се извода на съда
за съпричиняване . Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваната част.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК от ответника по делото не е постъпил отговор от
насрещната по жалбата страна.
В съдебно заседание Е.З., чрез процесуален представител, поддържа жалбата и
отговора към нея, моли да се отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и
исковете бъдат уважени за целия предявен размер. Претендира присъждане на сторените
по делото разноски.
В съдебно заседание по същество, Прокуратурата на РБ, чрез прокурор при ВОП,
поддържа жалбата си, моли да бъде уважена. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Жалбите, инициирали настоящото въззивно произнасяне, са подадени в срок, от
надлежно легитимирани страни, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания.
Производството пред районния съд е образувано по предявен от ЕВГ. Г. ЗЛ., ЕГН:
**********, адрес: В**** срещу Прокуратурата на Република **** иск с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3 от
ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 15 000 (петнадесет хиляди) лева -
неимуществени вреди, в следствие на незаконното обвинение от Прокуратурата на Р. **** по чл. 345, ал. 2 вр. ал.
1 от НК. във връзка с водено БП № 257/2019г. по описа на Четвърто РУ-гр. **** приключило с Решение №
1649/10.09.2019г. по АНД № 3548/2019г. на ВРС, влязло в законна сила на 14.01.2020г., с което на основание чл.
304 от НПК е признат за невиновен по така повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 345,
ал. 2 вр. ал. 1 от НК, ведно със законната лихва считано от 14.01.2020г. до окончателното изплащане на сумата,
както и сторените съдебно-деловодни разноски.
Твърдят се причинени неимуществени вреди – срам, стрес, притеснения за бъдещето, налагане на мярка
за неотклонение.
2
В срока по чл.131 ГПК ответника е депозирал отговор на исковата молба, с който
искът се оспорва като неоснователен и недоказан по основание и по размер. Сочи се, че по
отношение на претендираните от ищеца неимуществени вреди не са налице доказателства,
пораждащи обективната отговорност на ответника-Прокуратурата на РБ, а именно:
настъпили за ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в изпитан стрес, безспокойство и
душевни терзания. Твърди се, че не съществува пряка и непосредствена причинно-
следствена връзка между недоказаните, но твърдени неимуществени вреди, понесени от
ищеца, и воденето срещу ищеца наказателно производство. Сочи се, че е налице социално
укоримо поведение от страна на ищеца, който макар и признат за невинен, е управлявал мпс
без регистрационни номера, което по своя характер е административно нарушение, което е
констатирано и от двете съдебни инстанции, при което приложима е разпоредбата на чл.5 от
ЗОДОВ. Моли се съдът да отхвърли иска, а ако бъде уважен, се възразява срещу размера на
претендираните обезщетения, като се счита, че същите са завишени и несъобразени с
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и съдебната практика в аналогични случаи.
В съдебно заседание страните чрез процесуалните си представители поддържат
становищата си за основателност, респективно за неоснователност на предявения иск.
От събраните по делото пред първа инстанция доказателства съдът, намира
за установено следното от фактическа страна:
От приложените по делото материали по АНД №3548 от 2019 г. на ВРС, ВАНД № 1167/2019
г. на ВОС и АНДВ № 110/2020 г. на Апелативен съд **** както и бързо производство №257/25019, по описа на
IV РПУ – ****, безспорно се установява и изяснява следната фактическа обстановка:
Срещу ищеца е образувано БП № 257/2019г. по описа на IV РПУ – **** на 26.07.2019г.,
затова, че на 25.07.2019 г. по път отворен за обществено ползване, преминаващ през м-т „**** общ. ****
управлявал моторно превозно средство -АТВ марка „Шинерай" , което не е регистрирано по надлежния ред,
предвиден в чл. 140, ал.1 от ЗДвП. На 31.07.2019 г. ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.
345, ал.2, вр. с ал.1 от НК, като му е взета мярка за неотклонение - подписка.
С решение № 1649/09.09.2019г. по АНД №3548 по описа за 2019г. на Районен съд –
****Е.З. е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение и освободен на осн. чл.78а,
ал.1 НК от наказателна отговорност, като му е наложена глоба в размер от 200лв. и
лишаване от право да управлява мпс за срок от шест месеца.
С решение № 6/14.01.2020г. по ВНАД № 1167 по описа за 2019г. на Окръжен съд –
****решението на ВРС е изцяло потвърдено.
По предложение на Апелативна прокуратура-**** по реда на чл.380 ал.1 от НПК
от 07.04.2020г за възобновяване на ВНАД № 1167 по описа за 2019г. на Окръжен съд – ****
е образувано АНДВ №110 по описа за 2020г.на ВАпС, по което с Решение №63/07.07.2020г.
искането на прокуратурата за възобновяване е оставено без уважение.
За установяване на твърдените в исковата молба неимуществени вреди, както и
причинната им връзка с повдигнатото обвинение и воденото наказателно
производство/съдебно и досъдебно/ ищеца е ангажирал гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите Георги З. – негов баща и процесуален представител в ДП, чиито показания
съда кредитира в условията на чл.172 от ГПК и доколкото са непосредствени и ****, без
дела и родство със страните, чиито показания съда цени като обективни.Съвкупно от
показанията им се установява, че производство оказало сериозно влияние върху психиката на ищеца,
защото полицаите от IV РПУ са го спрели, държали са се изключително арогантно, от което много се
уплашил.Помолил полицая да слезе от АТВ-то, да вземе валидол, но полицаят не му разрешил. Св.З. бил негов
адвокат, ищецът присъствал по време на всички заседания. Преди всяко съдебно заседание той се чувствал
изключително потиснат, напрегнат, притеснен, защото ако го осъдят с присъда, това го лишава в бъдеще от
3
възможността да си намери хубава работа. Вечер не можел да спи. Още, когато се прибрал от ареста -към 12.30-
01.00 часа излязъл от стаята си, целият бил изпотен и казал: „Изтръпват ми ръцете и краката". Най-големият шок
за него бил в момента, в който му съобщил неприятната новина, че е подадена молба за възобновяване на
наказателното производство, след като на две инстанции бил оправдан, били внесли глобата и той бил предал
книжката си в КАТ с протокол за доброволно предаване. Бил започнал да тече срокът за лишаване от права.
Консултирали се с психолози, които са категорични, че е необходима е работа с него, за да се възстанови
психическата му стабилност. Получил комплекс за малоценност, нямал вяра на себе си. Когато му повдигнали
обвинение в полицията ищецът треперил като лист и бил бял като восък. Включително и по време на съдебните
заседания не можел да стои на краката си, след като излезели от съдебната зала. Свидетеля разказва, че докато
чакали присъдата на първа инстанция на районен съд, той не можел да стои на краката си, излязъл на стълбите,
където имало отворен прозорец и казал: „Не мога да дишам, ти представяш ли си да ме осъдят като престъпник и
да ме лишат от свобода", защото било трудно да му обясни, че няма да влезе в затвора. Всичко това довело до
затварянето на ищеца в себе си, ограничил всичките си социални контакти, може би година и нещо не е излизал с
приятели, с колеги състуденти, отказвал с думите: „Не ми е добре, искам да остана в къщи". За това, че станал
затворен и се притеснявал свидетелства и неговия колега от работа –св.Молла, който излага , че ищецът станал по
затворен,притеснявал за делото, което предстояло, да не го осъдят и нещо по-сериозно, да му попречи на работата
и училището. Спрял да излиза с колеги, с приятели, не му вдигал телефона. Преди имало разлика, бил друг човек,
повече се търсили, повече контакти имали, после изведнъж се затворил. По време на делото идвал със закъснение
на работа, бил по-разсеян.
В първоинстанционното производство е прието неоспорено заключение на вещото
лице Н. М. по назначената съдебно-психологична експертиза, която съда кредитира и от
която се установява, че воденото срещу ищеца наказателно преследване е предизвикало остра стресова
реакция, която представлява преходно разстройство със значителна тежест, което се развива без проява на други
психични разстройства, в отговор на силен соматичен и/или психичен стрес. Воденето на образуваното АНДВ №
110/2020г. по описа на Апелативен Съд - гр. **** с искане от прокуратурата за възобновяване на делото и
осъждане на ищеца е предизвикало протрахирана депресивна реакция с продължителност около година и
постепенно възстановяване. Към настоящия момент Е.З. все още не е преработил напълно психотравмата.
Наблюдават се емоционални и поведенчески реакции и соматични симптоми (недоверие, тъга, чувство за самота,
социално отдръпване, безсъние, повишено кръвно налягане) . За целта не е необходимо последващо
медикаментозно лечение, но е необходима психологична терапия.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи :
Настоящият казус попада в хипотезата на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ. Държавата
отговоря за вредите причинени на граждани от органите на дознанието, следствието и
прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето
бъде оправдано.
Предявеният от ищеца иск е процесуално допустим, насочен срещу надлежна страна.
Съгласно Тълкувателно Решение № 3 от 22.4.2005 г. по т. гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС
исковете за обезщетение по чл.2 от ЗОДОВ се предявят срещу Прокуратурата на Република
****, когато е единно и централизирано юридическо лице / чл.7 ЗОДОВПГ/.
В тези случаи обезщетението се определя самостоятелно.
За да бъде уважен предявеният от ищеца иск за неимуществени вреди по чл.2 от
ЗОДОВ ищецът следва да установи и докаже, че е осъществен фактическия състав на
визираната правна норма: неправомерно предявяване на обвинение, оправдаването на
ищеца с влязъл в сила съдебен акт, причинените вреди и причинно- следствената връзка
между неправомерното привличане към наказателна отговорност и настъпилия вредоносен
резултат .
От анализа на събраните гласни и писмени доказателства се извежда извода, че
ищецът е установил твърдения от него факт, че за времето от 31.07.2019г. до 14.01.2020г.
4
спрямо него се е водело наказателно производство в досъдебна фаза и съдебна фаза,
приключило с оправдателна присъда.Следва да се отчете и факта и, че с Решение от
07.07.2020г. на Варненския апелативен съд е отказано искането на Апелативна прокуратура
–**** , за възобновяване на наказателното производство спрямо ищеца.
Установено е, че в посочения по – горе период от време на ищеца е повдигнато
обвинение за престъпление от общ характер и с него са провеждани и други процесуално –
следствени действия.
Действията по привличане към наказателна отговорност на ищеца са започнали по
ДП и с първото предявяване на обвинение и под контрола на наблюдаващият делото
прокурор при РП-****. Именно от датата на предявяване на първото обвинение за
извършване на престъпление от общ характер, ищецът е придобил процесуалното качество
обвиняем по досъдебното производство. Не само предявяването на обвинение става под
контрола и ръководството на Прокуратурата.Същата е поддържала обвинението в съдебна
фаза пред първа инстанция , както и е протестирала оправдателната присъда и е искала
възобновяване на наказателното производство.
Прокуратурата не отрича и оспорва, че Е.З. е имал качество на обвиняем и
подсъдим, като воденето срещу него наказателно производство е приключило с
оправдателна присъда – т.е. налице е първата от всички кумулативни предпоставки.
Възражението на въззивника – Прокуратурата, за недоказаност на претърпени от З.
вреди както и, че ако има такива те не са от конкретното наказателно производство е
неоснователно,по следните съображения:
От ангажираните от ищеца гласни доказателства се обосновава извод, че в резултат
на продължилото разследване по делото ищецът се е притеснил относно бъдещето си ,
изпитвал е тревожност, срам, трудно е вършел обичайните си занимания. Ищецът и
свидетелят З. твърдят, че състоянието на ищеца е било такова , че е било необходимо да се
консултира с психолози. От неоспореното и обективно дадено заключение на вещото лице
по СПЕ се установява и,че воденото срещу ищеца наказателно преследване е предизвикало
остра стресова реакция, която представлява преходно разстройство със значителна тежест,
което се развива без проява на други психични разстройства, в отговор на силен соматичен
и/или психичен стрес. Е.З. все още не е преработил напълно психотравмата, като за целта не
е необходимо последващо медикаментозно лечение, но е необходима психологична терапия
Като част от ДП/АХД/ по дело е приложена справка съдимост за ищеца, от която е
видно, че същия не е осъждан. По делото няма представени доказателства за процесния
период спрямо ищеца да се е водило друго наказателно производство.
Следва да се вземе предвид и, че макар на ищеца да не е налагана най-тежката
мярка за неотклонение „задържане по стража”, приложената по отношение на него мярка
„подписка„ му е причинила неудобства. От една страна всяка мярка за неотклонение
предвидена в НПК,макар и в различна степен има ограничителен характер- личен или
материален. Не следва да се неглижира и фактът, че в подобни случаи,често с оглед нивото
5
на правосъзнание у околните, самия факт на повдигане на обвинение се приема като
равнозначен на извършване на престъпление. По делото не са събрани доказателства, че
наложената мярка е променила значително режимът на живот на З. и с нея е било
ограничено правото му на предвижване, както и му е била ограничена възможността да учи
и да се труди.
Настоящият съдебен състав намира, че е установена и доказана причинно-
следствената връзка между незаконосъобразното обвинение и претърпените на ищеца
неимуществени вреди. Доказателства в посока на опровергаване на тази връзка не са
ангажирани от ответната страна.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ Държавата дължи на ищеца обезщетение за
имуществените и неимуществените вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това дали са причинени виновно или не от длъжностно лице.
Според § 1 от ЗР на ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на
гражданските и трудовите закони.
Съдът, при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди
следва да приложи критерият за справедливост, визиран в нормата на чл.52 ЗЗД.
Определянето на размера на обезщетението по справедливост е свързано с
преценката на редица обективно съществуващи обстоятелства които трябва да се вземат
предвид /Постановление № 4/68 на Пленума на ВС/
С оглед събраните и обсъдени по делото доказателства съда приема, че сума в
размер на 400.00 лева би била справедлива обезвреда на установените неимуществени
вреди, причинени на ищеца от незаконното обвинение. В хода на производството ищеца е
доказал,че е претърпял обичайните, характерни за всяка личност, подложена на незаконно
наказателно преследване неимуществени вреди, изразяващи се в негативни изживявания:
чувствал се е неудобно, бил е унизен, притеснен и несигурен; нарушено му е социалното му
общуване. От друга страна по делото няма представени доказателства, за потърсена от
ищеца специализирана помощ и такива за предписани и приемани медикаменти. От
показанията на св. З. се установява, че преди 31.07.2019г. е и мало един инцидент пак с полицаи,
може би няколко месеца преди това, свалили го от колата, заплашили го да не снима с телефон. Това било по
време на ремонта на бул. „Левски", той се движел по локалното платно, посока Автогарата. Имало спрял някакъв
микробус и той влязъл в еднопосочна улица. Следва да се има предвид и, че по реда на настоящата хипотеза и ред
не могат да се обезщетяват твърдени неимуществени вреди от лошо/грубо отношение на органи на полицията,
дискриминация, както и от незаличаване на полицейска регистрация. Видно от материалите по делото
полицейската регистрация на ищеца е снета със Заповед от 30.03.2020г. на Директора на ОД МВР –**** ,
С въззивната си жалба Прокуратурата поддържа доводите изложени в отговора на
исковата молба, за приложение към настоя казус на нормата на чл.5 от ЗОДОВ - ако
увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия, обезщетение не се
дължи/ чл. 5, ал.1 от ЗОДОВ/, а когато пострадалият виновно е допринесъл за увреждането,
обезщетението се намалява /чл. 5, ал.2 от ЗОДОВ/.Настоящия съдебен състав счита, че в
конкретния казус приложението на чл. 5, ал.1 от ЗОДОВ е лишено от основание.
С обжалваното решение ВРС, е намалил справедливото според него обезщетение за
6
претърпените от З. неимуществени вреди в размер на 1200.00лева до присъдения размер от
400.00 лева въз основа на прието от него съпричиняване на вредоносния резултат възлизащо
на 2/3 .
Възраженията на въззивникът З. за липса на съпричиняване, настоящия съдебен
състав счита за основателни по следните съображения.
Обезщетението се намалява, когато настъпилия вредоносен резултат е в причинно-
следствена връзка с поведението на пострадалия; когато пострадалия с действията си по
време на наказателното преследване недобросъвестно е създал предпоставки за повдигане и
поддържане на незаконно обвинение. Такива действия са недобросъвестно направени
неистински признания; въвеждането на органите на разследването в заблуждение с цел да се
прикрият определени обстоятелства, да се забави или опорочи разследването на
престъпление. Видно от приложеното по дело ДП ищеца не е предприемал такива действия.
Нещо повече същия е оказвал съдействие, явявал се е в съдебните заседания
лично.Събраните доказателства, въз основа на които Прокуратурата е градила обвинението
в наказателното производство са подробно коментирани от съда при постановяване на
присъдата и не са възприети. Въпреки това тя е протестирала присъдата и поддържала
обвинителния акт против ищеца.Следва да се има предвид,че мотивите на Варненски
апелативен съд изложени в Решение №63/07.07.2020г. относно приложимостта на чл.9
ал.2 от НК не могат да стоят в основата на извод,че ищеца с поведението си е
допринесъл за вредоносния резултат, при липсата на други доказателства в тази насока.
По изложените мотиви не са налице основанията да се приеме,че пострадалият
виновно е допринесъл за увреждането относно претърпените от него неимуществени вреди,
съгласно чл.5, ал.2 ЗОДОВ.
С оглед формирания извод за основателност на главния иск, основателен е и
акцесорния такъв за присъждане на законна лихва от датата на влизане в сила на акта, с
който се признават за незаконни действията на държавния орган, в случая 14.01.2020 год. От
този момент ответната страна изпада в забава и дължи лихва върху присъденото
обезщетение.
Поради съвпадане на изводите на двете инстанции, макар и с различни мотиви
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваните части и по двете
въззивни жалби, а те оставени без уважение.
Предвид отхвърлянето и на двете жалби, разноските следва да останат за страните
така като са сторени.
По изложените съображения, Окръжен съд гр.****
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 121/17.03.2021г. по гр.д. № 10424/2020г. на
7
ВРС,30 св.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от съобщението му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8