№ 808
гр. София, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Калина В. Станчева
като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20211100514129 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Делото е образувано по частна жалба на длъжника Н. ИВ. В. срещу
изпълнението действие - насочване на изпълнението чрез изнасяне на публична продан
на жилищен имот : Апартамент № 9, находящ се в гр. София, ул. „*******, шести етаж,
по изп. дело № 20209230400357 на ЧСИ, Г. Н., с рег. № 923 на КЧСИ при СГС.
В жалбата длъжникът се позовава на несеквестиуемост на имота по чл. 444, т. 7
ГПК, върху който е насочено изпълнението. Поддържа, че от доказателствата,
събраните по изпълнителното дело, се установява, че нито той нито членовете на
семейството му притежават друго жилище. Поддържа се, че предвид размера и
разположението на процесния апартамент, той не надхвърля жилищната нужда на
длъжника и членовете на семейството му, определени с наредбата на Министерския
съвет, а също така не са налице условията по чл. 39, ал. 2 от ЗС. Твърди основно, че
несеквестируемостта на имота безспорно е установена от влязлото в сила решение №
526 от 26.10.2021 г., постановено по гр. д. № 201211100506484 по описа за 2021 на
СГС ІІ - Д с - в, образувано по негова жалба срещу действията на ЧСИ Г. Н., по изп.
дело № 20209230400357 изразяващи се в опис и оценка на процесния апартамент.
Позовава се и на решение от 17.09.2020 г. по ч. гр. дело № 8997/2020 г. СГС, с което са
отменени действията на ЧСИ М.П., с peг. № 851, с район на действие СГС, по други
изп. д. № 20208510400675 и изп. д. № 20208510400772 (образувано въз основа на
същият изпълнителен лист, въз основа на който е образувано и изп. дело №
20209230400357), изразяващи се в насочване изпълнението и насрочване на публична
продан на процесния недвижим имот, в което съдът е възприел твърдението за
несеквестируемост на имота. Поддържа се, че насрочената публична продан от ЧСИ Г.
1
Н. върху несеквестируемия недвижим имот, съгласно съобщение, получено на
09.11.2021 г., застрашава неговите и на семейството му интереси и жизнени нужди.
Моли да се отмени оспореното действие – насочване на публична продан върху имота.
Прави искане за спиране на изпълнителното дело, на основание чл. 438 ГПК.
Взискателите по изпълнителното дело Х.Б.Д., С.Д., Р.Б.Д. и Б.Б.Д., ЕГН
**********, действащ чрез настойника си М.К., (конституирани на мястото на
първоначалния взискател Б. Х.Д., починал на 07.09.2021 г.), чрез представителя си
оспорват жалбата в подробни писмени възражения. Оспорват изцяло твърденията на
жалбоподателя, че преценката на несеквестируемостта, съгласно разпоредбата на чл.
444, т. 7 от ГПК, следва да се прави от съдебния изпълнител към момента на насочване
на принудителното изпълнение, а не още към момента на налагане на обезпечителната
възбрана. Твърдят, че върху процесния недвижим имот има наложена обезпечителна
възбрана в полза на наследодателя на взискателите - Б.Д., вписана в книга възбрани с
акт № 19/20.06.2014 г., т. 13, вх. регистър № 30047, на СлВп - гр. София. Длъжникът е
наясно от този момент, че върху апартамент № 9 е наложена възбрана по силата на
допуснатото от съда обезпечение. Излагат се подробни съображения, че длъжникът се
е разпоредил с три свои недвижими имота, като недобросъвестно се е поставил в
положение, отговарящо на законовите изисквания за единствено жилище по смисъла
на чл. 444, т. 7 от ГПК. Поддържа се, че поради това към момента на налагане на
обезпечителната възбрана върху имота 20.06.2014 г. длъжникът В. е бил имотно
обезпечен, а апартаментът, срещу който е насочено принудително изпълнение по изп.
д. № 20209230400357 по описа на ЧСИ Г. Н., не е бил единствено жилище за него и
членовете на семейството му. Поддържа се, че в случая се прави умишлен опит да се
черпят права от собственото недобросъвестно поведение на Н.В., което противоречи на
основните принципи на правото. Излагат се доводи, че освен това не се установява на
адреса на ул. „*******, да живеят посочените от длъжника В. лица. Изцяло се оспорва
становището в жалбата, че съдът е разрешил вече въпроса за несеквестируемостта на
имота с влязлото в сила решение на СГС ІІ Д с - в, за което се поддържа, че няма
обвързваща сила в мотивите си. Според взискателите решенията по обжалване на
действия на ЧСИ не формират СПН и се отнасят само и единствено до обжалваното
изпълнително действие по конкретно изпълнително дело. Твърдят, че жалбоподателя
се е поставил в положение на материално затруднено лице по документи с цел да
попречи да се продаде процесния имот за удовлетворяване на вземанията на
взискателите, без да са налице предпоставките по чл. 444, т. 7 от ГПК. Молят жалбата
да се остави без уважение.
По делото са постъпили мотиви от ЧСИ Г. Н., в които се поддържа, че жалбата е
допустима, тъй като изнасянето на публична продан на жилищен имот, съгласно чл.
435, ал. 2, т. 2 ГПК подлежи на съдебен контрол, съгласно разясненията в т. 1 на ТР №
2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК. Сочи се, че по същество жалбата
е неоснователна. Според мотивите на ЧСИ преценката дали конкретен жилищен имот
може да бъде обект на принудително изпълнение следва да се направи към датата на
налагане на възбраната. Ако към този момент имотът е бил секвестируем,
последващите разпореждания с други жилищни имоти на длъжника, вследствие на
които възникват формалните предпоставки за несеквестируемост, са без правно
значение. Поддържа становище, че предходните решения по обжалване на действия на
ЧСИ, цитирани от жалбоподателя, не формират СПН и се отнасят само и единствено
до обжалваното изпълнително действие по конкретно изпълнително дело. Според ЧСИ
несеквестируемостта се предпоставя основно от отрицателната предпоставка -
2
длъжникът и членовете на семейството му, с които живее заедно, да нямат друго
жилище, което не се установява в случая. Сочи, че е установено, че жената, с която
ищецът живее на съпружески начала, има жилище, поради което няма пречка
изпълнението да бъде насочено спрямо негов личен жилищен имот. Моли да се остави
жалбата без уважение.
Софийски градски съд, като съобрази становищата на страните и
приложените по делото доказателства, намира следното :
Изп. дело № 20209230400357 на ЧСИ, Г. Н., с рег. № 923 на КЧСИ при СГС е
образувано по молба на първоначалния взискател Б. Х.Д. (починал на 07.09.2021 г. и
заместен от наследниците си по закон Х.Б.Д., С.Д., Р.Б.Д. и Б.Б.Д., ЕГН **********,
действащ чрез настойника си М.К.) срещу длъжниците Н. ИВ. В. и „Д.Л.“ АД, за
вземания по изпълнителен лист от 05.03.2020 г., издаден въз основа на влязло в сила
решение по т. д. № 4922/2019 г. на САС за заплащане на сума от 686 499, 32 лв.,
солидарно с издателя на запис на заповед от 01.07.2011 г., авалирана от Н. ИВ. В..
Съгласно чл. 436, ал. 1 от ГПК жалбата се подава чрез съдебния изпълнител до
окръжния съд по мястото на изпълнението в едноседмичен срок от извършване на
действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била
призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението.
В случая се оспорва насочване на публична продан върху недвижим имот,
представляващ : Апартамент № 9, находящ се в гр. София, ул. „******* шести етаж,
собствен на длъжника Н. ИВ. В., която ще се проведе в периода 15.11.2021 г. -
15.12.2021 г., за която жалбоподателят е уведомен със съобщение, получено на
09.11.2021 г., поради което съдът намира, че срокът по чл. 436, ал. 1 ГПК е спазен.
Доколкото се оспорва насочването на изпълнението срещу имота с доводи за
несеквестируемост, жалбата е и допустима по чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК.
Като съобрази доводите на всички страни, както и данните по изпълнителното
дело, настоящият състав намира следното по съществото на жалбата :
Съгласно последната практика на ВКС обобщена в ТР № 6/2015 г. по т. д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 „на обжалване подлежи насочването на изпълнението
върху несеквестируемо имущество. Насочването на изпълнението се обжалва, когато в
жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост (пълна или частична) на
запорирано или възбранено имущество за събирането на определено парично вземане.
По такава жалба съдът е длъжен да се произнесе, секвестируем ли е имущественият
обект за събирането на предявеното вземане. В жалбата може да са изложени
оплаквания и да се иска отменяне на някои действия - запор, възбрана, опис, оценка,
назначаване на пазач, насрочване на продан и др. Съдът се произнася по тези искания
само доколкото посочените отделни изпълнителни действия са несъвместими с
несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават. Отделното обжалване на тези
действия не е допустимо“.
Според ТР 2/2015 г. на ВКС, „ако се приеме наличие на несеквестируемост,
съдът отменя всички изпълнителни действия, които я нарушават и без да е отправено
изрично искане за това : отменя наложения запор върху несеквестируеми потребими
вещи, върху изцяло несеквестируемо вземане или указва, как се определя
секвестируемата част при частична несеквестируемост, без да отменя запора; отменя
постановлението за назначаване на пазач или насрочването на публична продан на
несеквестируема непотребима вещ“.
Следователно, по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК, насочването на
3
изпълнението върху определено имущество на длъжника може да бъде оспорено само
с доводи за неговата несеквестируемост.
На следващо място, съгласно разясненията в ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, несеквестируемостта на непотребимите вещи е забрана за
тяхното осребряване. Налагането на запор/възбрана/ върху тях обаче е допустимо, тъй
като запорът/възбраната/ ги задържа в патримониума на длъжника - налагането на
запор или възбрана върху вещи не е несъвместимо с несеквестируемостта и в този
смисъл не я нарушава.
Във връзка с доводите на взискателя и ЧСИ, че към момента на налагане на
обезпечителната възбрана върху имота - 20.06.2014 г. длъжникът е разполагал с други
имоти, с които се е разпоредил след 2014 г., като по този начин е проявил
недобросъвестно поведение към кредиторите, съдът намира следното :
На първо място, с решение № 132/23.07.2020 г. по гр. д. № 3781/2019 г. по описа
на ВКС, ІV ГО е уеднаквена съдебната практика, като е прието, че при налагането на
възбраната съдебният изпълнител не проверява предпоставките по чл. 444, т. 7 ГПК за
несеквестируемост на жилището на длъжника, когато той е физическо лице, върху
което се насочва изпълнението. Както се посочи, несеквестируемостта е забрана за
осребряване, а възбраната задържа жилището в неговия патримониум (чл. 451 ГПК).
Поради това е допустим описът и на несеквестируемо жилище. При него съдебният
изпълнител установява жилищната площ, съгласно изискванията на чл. 444, т. 7 ГПК,
вр. с Наредбата за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство,
приета с ПМС № 31/2008 г., а може и да провери с кого живее длъжникът - друго
обстоятелство от значение за несеквестируемостта. Предпоставките по чл. 444, т. 7
ГПК обуславят процесуалната законосъобразност на следващите действия по
публичната продан на жилището. Съдебният изпълнител ги установява по
документите, които взискателят е представил и по документите, които той изисква и
събира, включително от длъжника (чл. 426, ал. 4 ГПК, респ. чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ и чл.
483 ГПК).
Следователно въпросът за несеквестируемостта на определено недвижимо
имущество се решава в производството по чл. 435, ал. 2 от ГПК към момента на
конкретното изпълнително действие, дало основание за жалбата, а не въобще.
Обжалваното действие определя релевантния за несеквестируемостта момент при
произнасянето на съда и няма пречка за ново произнасяне с решение по чл. 435, ал. 2
ГПК, ако обстоятелствата в тази връзка са се променили и правото на жалба е
упражнено допустимо. Ето защо, дори веднъж да е прието, че дадено имущество е
секвестируемо, или обратно, че е било единствено жилище на длъжника към определен
момент, е възможно (дори необходимо) да се даде различно решение на същия въпрос,
(по съдебен ред включително), когато принудителното изпълнение не е било
реализирано и принудителни действия се предприемат отново в последващ момент, по
същото или друго изпълнително дело. (решение № 14 от 09.04.2013 г. по гр. д. №
712/2012 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС).
С оглед даденото от практиката разрешение, настоящият състав намира за
неоснователно основното поддържано в жалбата възражение на длъжника Н. ИВ. В., че
въпросът за несеквестируемостта на недвижимият имот вече е решен, с влязло в сила
решение № 526 от 26.10.2021 г., по гр. д. № 201211100506484 по описа за 2021 на СГС
ІІ-Д с - в, образувано по негова жалба срещу действията на ЧСИ Г. Н., по изп. дело №
20209230400357 изразяващи се в опис и оценка на процесния апартамент и не може да
бъде пререшаван. Отделно от изложеното следва да се посочи, че въпросът е разгледан
4
само в мотивите на посоченото решение, които не пораждат правни последици за
страните и не формират сила на пресъдено нещо. С такава сила по принцип се ползва
само диспозитива на решението. (аргумент от в т. 18 от ТР № 1/04.01.01 г. на ОСГК по
гр. д. № 1/2000 г. ВКС).
Като съобрази изложеното, съдът намира за неоснователен и довода на
взискателите, че след като от справките в СПв се установява, че към момента на
налагане на обезпечителната възбрана върху имота на 20.06.2014 г., длъжникът В. е
имал и други недвижими имоти, на това основание апартаментът, срещу който е
насочено принудително изпълнение по изп. д. № 20209230400357 по описа на ЧСИ Г.
Н., не е несеквестируем към момента на насрочване на процесната публична продан.
Действително, според справка от имотния регистър, на 06.12.2019 г. длъжникът
е продал имот - апартамент с площ от 118 кв. м, находящ се в гр. Гоце Делчев, на
07.02.2020 г. е извършено разпореждане с Жилищна сграда - еднофамилна, парцел - III,
площ по док. – 174 кв. м., находяща се в гр. Пазарджик на ул. „*******, а на 06.03.2020
г. - той е продал имот с идентификатор 55155.501.664.1.9, представляващ офис на две
нива с площ на първо ниво 51. 30 кв. м и с площ на второ ниво от 82. 700 кв. м,
находящ се в гр. Пазарджик, ул. „*******. Тезата на взискателите е, че към 20.06.2014
г. длъжникът е разполагал и с още два собствени недвижими имота : апартамент № 9, с
административен адрес в гр. София, ул. „******* А на трети етаж и гараж № 8 на
същия адрес, като наложената възбрана с посоченото определение по ч.гр.д. №
2097/2014 г. на Софийски апелативен съд, обхваща и тези недвижими имоти. Според
електронната справка от АВ по партидата на длъжника В., недвижимите имоти,
находящи се на ул. „******* А, са придобити от трети лица на публичен търг през 2016
г. Следователно към момента на насрочването на процесната публична продан,
процесният апартамент № 9, находящ се в гр. София, ул. „******* шести етаж е
единствен жилищен имот на длъжника.
Продажбата на всички недвижими жилищни имоти, с които е разполагал
длъжника преди насочване на изпълнението към процесния апартамент, действително
навежда на извод за недобросъвестно поведение от негова страна, но този въпрос не е
предмет на обсъждане при оспорване на действията на съдебния изпълнител.
На следващо място и по същество на жалбата, с разпоредбите на чл. 444 ГПК и
чл. 446 ГПК са въведени изключения от възможността принудителното изпълнение да
бъде насочено срещу определени имуществени права на длъжника, които са обявени за
несеквестируеми. Съгласно императивната норма на чл. 444, т. 7 ГПК, изпълнението
не може да бъде насочено към жилището на длъжника, ако той и никой от членовете
на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от
това, дали длъжникът живее в него. Ако все пак размерът на жилището надхвърля
жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с наредба
на Министерския съвет, надвишаващата част от него се продава, ако са налице
условията по чл. 39, ал. 2 ЗС. Тази норма е установена от съображения на обществения
интерес за социална справедливост с цел на длъжника и неговото семейство да се
осигури закрила чрез осигуряване на минималните необходими условия за нормалното
им съществуване.
В Наредба за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото
семейството /в сила от 01.03.2008 г./ се определя жилищната нужда на длъжника и
членовете на неговото семейството при насочено принудително изпълнение върху
жилището на длъжника, съгласно чл. 444, т. 7 предл.2 ГПК. В чл. 2, ал. 1, е
определено, че нормата за жилищни нужди на длъжника и членовете на неговото
5
семейство при едночленно семейство е 25 кв. м жилищна площ, а при двучленно
семейство - 40 кв. м. жилищна площ; В § 1, ал. 1 от ДР на цитираната Наредба е
посочено, че жилищната площ се определя като сбор от площите на помещенията в
жилището, предназначени за обитаване - дневни, спални, детски стаи и трапезарии
(когато има кухня с място за хранене), измерени по вътрешния контур на съответните
вертикални конструктивни елементи - стени и колони. В, ал. 2 на цитираната норма е
регламентирано, че в жилищната площ не се включват: кухненските боксове,
самостоятелните кухни, трапезариите (когато няма кухня с място за хранене),
вестибюлите без пряко осветление, нишите за спане, както и обслужващите и
спомагателните помещения - бани, тоалетни, преддверия, коридори, килери, складове,
изби, тавански помещения и други подобни.
В случая пред ЧСИ е приета СТЕ за конкретните размерите на имота и
разположението на помещенията в него, както и относно спазване изискванията на
Наредба за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейството.
По делото не е спорно, че имотът е собствен на длъжника, като в
изпълнителното производство липсват доказателства, последният да е женен или
имотът да е придобит в режим на СИО. В приложената от длъжника декларация (л.
1061 от делото) е декларирано, че той живее на съпружески начала с майката на децата
му Б.Б., за която се поддържа, че е регистрирана с постоянен адрес в жилището, което е
изнесено на публична продан. Фактът на фактическо съпружеско съжителство - чл. 92,
ал. 6 от Закона за гражданската регистрация не е установен. Дори да беше установен
факта на такова съжителство, по делото не се установява, че лицето Б.П.Б. няма друг
жилищен имот. В същото време, по делото не са ангажирани и доказателства, от които
да са направи извод за липса недвижимо имущество на деца на длъжника, за които се
твърди, че живеят заедно с него, поради което безспорно са членове на семейството му.
Предвид изложеното в съвкупност, настоящият състав приема, че не се
установява наличието на императивно изискуемата отрицателна предпоставка,
съгласно чл. 444, т. 7 ГПК, че както длъжника, така и всички членове на семейството
му не притежават друго жилище, което да отговаря на жилищните им нужди, съгласно
правилата на Наредбата за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото
семейство. Следва да се посочи, че след като жалбоподателят се е позовавал на чл. 444,
т. 7 ГПК, той би могъл да ангажира такива доказателства още пред ЧСИ. Тъй като
става въпрос за обстоятелство, относимо към предпоставките за несеквестируемост,
чието установяване е в негова тежест, то не би могло да се постави в зависимост от
преценката на съда, както се сочи в жалбата. Съдът преценява само доказателствата
представени от страните, още повече, че производството се провежда в закрито
заседание.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не може да се
направи извод за несеквестируемост на имота по смисъла на чл. 444, т. 7 ГПК. По тези
съображения жалбата на длъжника Н. ИВ. В. срещу изпълнението действие -
насочване на изпълнението чрез изнасяне на публична продан на жилищен имот :
Апартамент № 9, находящ се в гр. София, ул. „******* шести етаж, по изп. дело №
20209230400357 на ЧСИ, Г. Н., с рег. № 923 на КЧСИ при СГС, е неоснователна и
следва да се остави без уважение.
Доколкото жалбата няма да бъде уважена, без уважение следва да се остави и
искането за спиране на изпълнителното дело, на основание чл. 438 ГПК.
Така мотивиран съдът
6
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на длъжника Н. ИВ. В. срещу
изпълнението действие - насочване на изпълнението чрез изнасяне на публична продан
на жилищен имот : Апартамент № 9, находящ се в гр. София, ул. „******* шести етаж,
по изп. дело № 20209230400357 на ЧСИ, Г. Н., с рег. № 923 на КЧСИ при СГС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на длъжника Н. ИВ. В. за спиране на
изп. дело № 20209230400357 на ЧСИ, Г. Н., с рег. № 923 на КЧСИ при СГС, на
основание чл. 438 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7