Р Е Ш Е Н И Е
№ 24.10.2019 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение ,
II “Б” състав , в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и деветнадесета година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия КОНСТАНТИНА
ХРИСТОВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №347 по описа на 2019 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството е по
чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №347/2019 г по
описа на СГС е образувано по въззивна жалба на В.В.Б. ЕГН **********
*** срещу решение №40716 от 08.08.2018 г постановено по
гр.д.№45562/16 г на СРС , 165 състав , с което
е отхвърлен иска й с правно основание чл.32 ал.2 ЗС срещу С.К.Р. ЕГН **********
и Л.С.Р. ЕГН ********** *** за разпределяне на ползването на УПИ V-220 кв.42 по плана на гр.София м.Орландовци-Малашевци /имот с идентификатор №68134.507.220 в гр.София кв.Орландовци ул.****** с
площ от 682 кв.м . , а по документ за собственост 677 кв.м. и в частност
стълбище към двора и бетонова площадка .
Въззивникът излага доводи за
неправилност на решението на СРС , тъй като независимо , че стълбището се
намира до площта на ответниците , то е обща част на сградата и осигурява пряка
връзка между сградата и двора . Ответниците пречат на ползването на стълбището
, а ищцата има малки деца , които през това стълбище ще могат да излизат на
двора . Ответниците са преустроили външното стълбище и площадката , а част от
стълбището е превърната в леха за озеленяване . На място има бетонова пътека
около източната , южната и западните страни на къщата с ширина 1,50 м , а
лехата за озеленяване се намира до стълбището , от което половината е съборено
. СРС не е разгледал всички възражения и доводи на въззивника .
Въззиваемите страни С. и Л. Рангелови са подали
писмен отговор , в който оспорват въззивната жалба . Правилно СРС е приел , че
за страната липсва правен интерес да ползва външно стъбище
водещо до източната част на двора , който е отреден на ответниците .
Въззивната жалба е допустима. Решението е връчено на въззивника на 14.08.2018 г , поради което въззивната жалба от
28.08.2018 г е подадена в срок .
Налице е правен интерес на въззивника
за обжалване на решението на
СРС.
След преценка на доводите в жалбата и
доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна :
За да отхвърли иска СРС е приел , че съгласно чл. 32 ЗС общата вещ се
използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече
от половината от общата вещ. Ако не може да се образува мнозинство или ако
решението на мнозинството е вредно за общата вещ, районният съд, по искане на
който и да е от съсобствениците, решава въпроса, взема необходимите мерки и ако
е нужно, назначава управител на общата вещ. Разпоредбата урежда особено
производство на спорна съдебна администрация, между съсобственици по повод
служене с обща вещ, чиято цел е да бъде извършено разпределение на ползването
на един съсобствен имот, съобразно дяловете на страните в съсобствеността.
Решението не обвързва страните със сила на присъдено нещо, включително по
отношение на участниците в съсобствеността и по отношение на размера на
притежаваните от тях дялове. Поради това всеки един от съсобствениците може да
поиска преразглеждане на въпроса при
настъпването на нови обстоятелства, които според него са от значение за
разрешаването му. Безспорно е по делот о, а и от събраните доказателства се установява , че
отделните жилищни обекти в двуетажната сграда, построена в процесното дворно
място, към настоящия момент принадлежат на различни лица, а именно: първият
етаж е индивидуална собственост на ответника Р. , а вторият етаж - на ищцата Б.
, т.е. сградата е в режим на етажна собственост като собствениците на етажите притежават
и по ½ ид.ч. от дворното място . Ответницата Р.
има вещно право на ползване в размер на 5/8 ид.ч. от
притежаваните от сина й части от сградата и двора .
Когато съсобствениците са разпределили
реалното ползване на общия имот с договор помежду си , този договор ги обвързва
докато трае съсобствеността , но може да бъде изменен от тях във всеки момент
по взаимно съгласие. Ако такова съгласие не може да се постигне,
съсобствениците могат да искат от съда да преуреди по
реда на чл. 32, ал. 2 ЗС уговореното разпределение, ако са се променили съществените обстоятелства, с оглед на които е било
постигнато споразумението. Съществени са обстоятелствата, свързани с
предназначението и състоянието на съсобствената вещ /ново строителство или
премахване на съществуваща постройка, намаляване или увеличаване на площта на
съсобствения имот в резултат на регулационни изменения /или с обема на правата
на всички съсобственици/ придобиване на право на собственост по давност върху
идеална част от трето лице, възстановяване на запазена част от трето лице по
реда на чл. 30 ЗН, разпоредителни сделки между съсобствениците, вследствие на
които се намалява квотата на един съсобственик за сметка на друг и др./.
Изброените примерно промени в обстоятелствата правят извършеното от
съсобствениците реално разпределение несъответстващо
на новото фактическо положение. Разпределението не се извършва с оглед
личността на съсобственика, поради което правоприемството
в съсобствеността, при липса на други промени в обстоятелствата, при които
е извършено първоначалното разпределение, само
по себе си не съставлява основание да се иска преразпределение на ползването по
реда на чл. 32, ал. 2 ЗС. Щом като по делото липсват данни за настъпили
изменения на обстоятелствата, при които е бил сключен договор за разпределяне
ползването на съсобствения недвижим имот, съдът не може да измени установеното
с договор между страните. (Решение № 97 от 10.07.2013 г. на ВКС по гр. д. №
866/2012 г., I г. о., ГК ) .
В настоящия случай е безспорно , че
със спогодба от 30.11.1971 г., одобрено от Софийски районен народен съд праводателите на страните по делото са се
споразумели относно реалното ползване на процесния двор, съобразно
приложена към спогодбата скица. Установено е, че съобразно извършеното
разпределение ищцата ползва западната част, а ответниците - източната част от
дворното място, като границата на ползване е материализирана на място с
полупрозрачна ограда. Липсват твърдения
за съществено изменение на обстоятелствата в горепосочения смисъл, поради
което искането за изменение на извършеното разпределение на двора не следва да
бъде уважавано. Нещо повече и двете страни – ответниците с отговора на исковата
молба , а ищцата – в съдебно заседание
от 17.05.2018 г., заявяват, че не оспорват досегашното разпределение по
горепосочената спогодба и искат потвърждаване на статуквото на ползване на
двора.
Искането на ищцата по същество се
свежда до това да и бъде предоставено ползване и на „стълбище и бетонна
площадка“, находящи се в източната половина на двора , разпределена за
ползване по спогодбата на праводателя
като баща на първия и съпруг на втория ответник.
Според СРС от заключението на
допуснатата по делото СТЕ и приложените към нея снимки, се установява, че т.н.
бетонна площадка към настоящия момент представлява тънка ивица с ширина под 50
см., неподходяща за преминаване, а процесното външно стълбище са външни стълби,
водещи към входна за къщата врата. По делото е безспорно, че сградата има
две входни врати и всяка от страните има достъп до общото за сградата
вътрешно стълбище, като ищцата ползва безпрепятствено вратата към улицата, за
да си осигури достъп до собствения си имот на втория етаж на процесната сграда,
а достъпът до отредената за нейно ползване половина на двора става чрез друга
врата към улицата. Ето защо според СРС за ищцата липсва правен интерес да
иска достъп и до находящото се в разпределената за ползване от ответниците част
от двора. въшното стълбище, респективно до
вратата, водеща към източната част на двора, отреден за ползване от ответната
страна.
Решението на СРС е правилно . Законосъобразни са мотивите на СРС , че с изявлението си в
о.с.з на 17.05.2018 г ищцата на практика е признала , че искът й е
неоснователен . Нито една от страните не желае промени в разпределението на
ползването на дворното място , нито има основания да се извършат такива промени
при наличие на обвързващото ги споразумение в спогодбата от 1971 г .
Оплакванията за „лишаване от ползване“
на стълбище и площадка , за извършени преустройства на същите , за създаване на
пречки и пр.не са адекватни на иск по чл.32 ал.2 ЗС , а на искове по чл.108
ЗС и чл.109 ЗС . Чрез иск по чл.32 ал.2 ЗС иск съдът няма как да предпише
премахване на извършени преустройства от ответниците или други промени в имота
. Чрез такъв иск не може да се осъдят ответниците да преустановят създаване на
пречки за ползване на общи части на сградата .
Дори да се приеме , че е допустимо да
се разпредели ползването на стълбище и площадка , такъв иск ще е неоснователен
. Стълбище , площадка и други подобни несъществени като обем и предназначение елементи
от сградата / най-често общи части от естеството си /, не могат да се „разпределят за ползване“ на
страните нито като реални части , нито за последователни периоди от време .
Налага се изводът , че решението на
СРС трябва да бъде потвърдено .
По изложените съображения , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №40716 от 08.08.2018 г постановено по
гр.д.№45562/16 г на СРС , 165 състав .
Решението не подлежи
на обжалване /чл.280 ал.3 т.2 ГПК /.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.