Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година |
27.05.2019г. |
|
Град |
Асеновград |
В
ИМЕТО НА НАРОДА
|
Асеновградският районен |
съд |
Трети наказателен |
състав |
|
На |
Четиринадесети
май |
|
|
Година |
2019 |
В публично заседание в следния състав:
|
Председател: |
Иван Шейтанов |
|
Секретар: |
Мария Ацалова |
|
като разгледа докладваното от |
Съдията |
|
Наказателно адм. характер дело номер |
326 |
по описа за |
2019 |
година. |
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП №17-0239-000536/03.05.2017г. издадено от Началник РУП към ОДМВР Пловдив, РУ Асеновград, с което на Д.Й.Т., ЕГН********** ***, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.174, ал.3 от ЗДвП, е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 2000 лева за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Решението
може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на страните, пред
Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Производство по реда на чл.59 и следващите
от ЗАНН.
Обжалвано е НП №17-0239-000536/03.05.2017г. издадено от Началник РУП към ОДМВР Пловдив, РУ Асеновград, с което на Д.Й.Т., ЕГН********** ***, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.174, ал.3 от ЗДвП, е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 2000 лева за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Жалбоподателят Д.Й.Т. не се явява
лично по делото. Чрез подадената жалба моли обжалваното НП да бъде отменено
изцяло като незаконосъобразно, постановено при грубо нарушаване на законовите
норми, при неспазване на неустановената форма, при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и при противоречие с материално
правните разпоредби. На второ място, в жалбата се твърди, че за същото
нарушение, на жалбоподателят е бил осъден с наложено наказание по НК, което обстоятелство
също е основание за отмяна на обжалваното НП. На последно място, алтернативно,
моли размерът на наложеното административно наказание да бъде намален.
Сходно становище изразява и
упълномощения повереник от страна нарушителя. Адв.М.Д. изцяло поддържа
подадената жалба, като счита, че обжалваното НП следва да се отмени или
алтернативно, като се вземе предвид, че нарушението се явява първо такова за
жалбоподателя да се намали неговия размер до минимума предвиден в закона.
Въззиваемата страна, редовно
уведомени, не изпращат представител и не вземат становище по делото.
След преценка на събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено следното:
Свидетелят Х.Х.К. работи, като
полицейски служител в РУП Асеновград, на длъжността мл.автоконтрольор. На 12.04.2017г.,
св. К. бил на работа дневна смяна, като
във връзка с работата си бил изпратен за оказване на съдействие на колеги в с.
Милево. Отивайки на посоченото място, св. К. установил, че полицейските
служители от подучастък Садово са задържали Д.Й.Т.. Същия бил установен като
водач на лек автомобил „Фолксваген Голф” с ДК№ РВ9187 АР, което лице при опит
да осуети и избегне извършване на проверка, предизвикал ПТП със служебен лек автомобил.
Оказаната съпротива от страна на водача Т., наложило спрямо същия да бъдат
употребени помощни средства, като на ръцете му били поставени белезници. Чрез устна
справка с дежурния в ОДЧ Асеновград, се установило, че нарушителят Т. е
неправоспособен водач на МПС. В хода на
проверката били установени и редица други нарушения по ЗДвП, за които били съставени
още няколко акта. Спрямо водачът следвало да се извърши и проверка за употреба
на алкохол и наркотични вещества. Проверката за употреба на наркотични вещества
следвало да се извърши в контролирана среда, като за целта се използвало
техническо средство Дрегер „DRUG CHEK 3000” с фабр. номер ARJL0133. С
оглед осигуряване на необходимите условия за вземане на проба с техническото средство, водачът Т.
бил отведен в сградата на кметство Милево. Там същия категорично отказал да
бъде изпробван за употреба на наркотични вещества. При тези обстоятелства св. К.
пристъпил към съставяне на АУАН №923648/12.04.2017г., екземпляр от който
нарушителят отказал да подпише. Този отказ бил удостоверен надлежно , като
връчването станало в присъствие на свидетел. На Д.Т. бил издаден и талон за
медицинско изследване №0039830/12.04.2017., в 19.30 часа, който той също отказал да получи срещу
подпис. Този негов отказ също бил удостоверен с подписа на свидетел. Чрез
връчения талон, на водача било указано, че следва да се яви до 21.30 часа, в
съответното медицинско заведение и да даде кръвна проба. Въпреки отказа за
получи талона, св. К. отвел все пак водачът Т. до МБАЛ Асеновград, за да даде
кръвна проба. При това той отново отказал. От приложения към административно-наказателната
преписка протокол за медицинско изследване на алкохол или друго упойващо
вещество се установява, че водачът Т. се е явил на 12.04.2017г. в 20.10 часа в
МБАЛ Асеновград, като е отказал да даде кръвна проба за наркотични вещества,
като с това на практика не се е възползвал от дадения му талон за медицинско
изследване. Удостоверения отказ за даде
кръвна проба се установява от свидетелските показания на св. Д.П.А.. Въз основа
на съставения АУАН и резултатите от проверката било издадено и обжалваното НП.
Отразената в АУАН и НП фактическа
обстановка се установява изцяло от свидетелските показания на актосъставителя- Х.Х.К.
и св. Д.П.А., както и приложените по делото писмени доказателства, които съдът
изцяло кредитира.
Съдът намира жалбата за
допустима, а разгледана по същество, за неоснователна. Безспорно по делото се установи, че на
12.04.2017г. ,около 17.00 часа, в с. Милево, на ул. „7-ма”, до №23 жалбоподателя Т., е бил установен като водач
на МПС- лек автомобил „Фолксваген Голф” с ДК№ РВ9187 АР. Поведението на водача
е станало повод спрямо същия да бъдат предприети мерки за извършване на
проверка и за употреба на алкохол или наркотични вещества. При това, той отказал
категорично да бъде изпробван с техническо средство за установяване употребата
на наркотични вещества, като не е изпълнил и даденото му предписание за
медицинско изследване. При така установеното от фактическа страна, съдът
намира, че жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му административно
нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Правилно за констатираното нарушение,
отговорността му е била ангажирана на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП. В
съставения АУАН, са отразени датата, часа и обстоятелствата на проверката,
вида, модела и фабричния номер на техническото средство с което е бил поканен
за тестване жалбоподателят. В чл.6 ал.1 от Наредба №30/27.06.2001г. / в сила
към момента на извършване на нарушението/ за реда за установяване употребата на
алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства, е
предвидено, че в случай на отказ да се даде кръв за изследване употребата на
алкохол и /или на друго упойващо вещество от водача се установява въз основа на
показанията на техническото средство. В чл.1 ал.4 от Наредбата е било
предвидено, че техническите средства, с които се извършва проверка за употреба
на упойващи вещества от водачите на моторни превозни средства се определят със
заповед на Министъра на вътрешните работи, след като бъдат одобрени от
Изпълнителната агенция по лекарствата към Министерството на здравеопазването.
На съдът е служебно известна Заповед Рег.№ 8121з-392/21.04.2016г. на Министъра
на вътрешните работи, от която се установява, че с нея е разпоредено проверката за употреба на упойващи вещества
от водачите на МПС да се извършва с техническото средство “Drager Drug Check
3000” . В чл. 3 от Наредба №30/27.06.2001г. е посочено, че при неявяване на
медицинско изследване употребата на алкохол се установява въз основа на
показанията на техническото средство и другите доказателства, а употребата на
силно упойващо вещество - въз основа на първичните данни и другите
доказателства. Очевидно е случая е точно такъв. В настоящия случай е налице
отказ на водачът да бъде изпробван с техническо средство, както е налице и отказ да използва издадения му талона. В
конкретния случай, проверката е следвало да се извърши с разрешено техническо
средство. Актосъставителя освен задълженията си по ЗДвП е изпълнил и
задълженията си по цитираната по-горе Наредба. Въпреки заявения от страна на
водача отказ, то правилно актосъставителя му е издал и талон за медицинско
изследване. Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП то редовно съставените актове по този
закон имат доказателствена сила до доказване на противното, т.е. описаните в
тях обстоятелства могат да бъдат опровергани по съответния предвиден в закона
ред. Това не е било направено от страна на водача.
След извършване на нарушението и
след издаване на обжалваното НП, цитираната по-горе Наредба №30/27.06.2001г. е
била отменена с ДВ, бр. 63 от 17.07.2001 г., като вместо нея е била обнародвана
Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози. Новата наредба не се явява
по-благоприятна за дееца, като по същество тя не променя обстоятелствата по
отношение на извършената проверка и установеното нарушение.
За извършеното нарушение,
разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, предвижда, че водач на моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или
упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 2
години и глоба 2000 лв.
С ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила
от 26.09.2017 г. е била извършена и промяна в текста на чл.174, ал.3 от ЗДвП,
като новата редакция не се явява по благоприятна за дееца, както по отношение
на състава на нарушението, а така и по отношение на предвидените санкции.
По отношение на наложеното
наказание „Глоба” съдът намира, че
неговия размер е бил правилно определен, като за АНО не е била налице
възможност да определи друг размер. Правилно нарушителят не е бил лишен и право
да управлява МПС, тъй като както се установи по делото, той е бил
неправоспособен.
Правилно в съставеното НП
нарушението е било квалифицирано, като такова по чл.174,ал.3 от ЗДвП / съгласно
редакцията му към момента на извършване на нарушението/. При издаване на
обжалваното НП, АНО е съобразил, че за част от извършените от страна на Т.
административни нарушения на 12.04.2017г. след съставяне на актовете, вече има
образувано и досъдебно производство.Този извод, се потвърждава от свидетелските
показания на К. и от изискания от съда служебно заверен препис от Протоколно
определение №89/28.06.2017г. по НОХД №453/2017г. на АРС. От същото определение
се установява, че на 28.06.2017г. съдът е одобрил подписаното между страните
споразумение, с което обв. Т. се е признал за виновен по пет обвинения. Три от
тях, а именно по чл. 343в, ал.2 от НК, чл. 325, ал.3, вр. ал.1 от НК и чл. 270,
ал.1 от НК, касаят извършени на 12.04.2017г. престъпления. Техния внимателен
прочит и съпоставяне спрямо нарушението предмет на обжалваното НП, дават
основание да се заключи, че липсва каквото и да е сходство между деянията
предмет на НОХ№ №453/17г. и нарушението предмет на настоящето дело. Направеното
възражения в тази насока в жалбата се явяват неоснователни. Неоснователни се
явяват и всички останали възражения, като съдът е на становище,че в хода на
административнонаказателното производство, не са били допуснати съществени
процесуални нарушения, както от страна на актосъставителя при съставяне на акта, а така и от АНО при
издаване на обжалваното НП. Както в акта така и в обжалваното НП, вмененото нарушение и неговата правна квалификация, са
били достатъчно точно и ясно описани, като те не създават някакви основания за
по-различно тълкуване на правната воля на лицата които са ги издали.
При служебната проверка на
атакуваното НП, не се установи наличието на съществени процесуални нарушения
при издаването му, водещи до неговата отмяна.
Мотивиран
от горното Съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: