РЕШЕНИЕ
№ 92
гр. Пловдив, 26.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Атанаска Ст. Букорещлиева
при участието на секретаря Розалия Н. Тодорова
като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Букорещлиева Гражданско дело
№ 20225300101511 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Г. Ц. Л., ЕГН
**********, от гр. *********, М. И. Л., ЕГН **********, от гр. *********, Н. И. В., ЕГН
**********, от гр. *********** и М. И. Л., с ЕГН **********, от гр. ***********, с която
са предявени субективно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 45 от ЗЗД
против П. М. К., ЕГН **********, с адрес- гр. ***************.
В исковата молба са изложени обстоятелства, че вследствие претърпяна трудова
злополука на **.**.**** г. И. И. Л.., който е съпруг на ищцата Л., баща на ищеца М. Л., и
брат на третия и четвъртия ищец, получил тежки телесни увреждания и починал на същата
дата в УМБАЛ „***** *******“, въпреки оказаната му квалифицирана медицинска помощ.
С присъда № 260051/21.05.2021 г., постановена по нохд № 1064/2020г. на ПОС, ответникът
К. бил признат за виновен за това, че на **.**.****г., в гр. ****** в качеството си на
********** на „БУЛИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, с. Дъбене, обл. Пловдив, и на ************
*********** на строителен обект, находящ се в гр. ****** ул. „********, е причинил
смъртта на И. И. Л.., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност-
строително- монтажни работи, представляващи източник на повишена опасност, като за
извършеното престъпление по чл.123, ал.4, пр.1 вр. с ал.1 от НК е осъден на наказание-
лишаване от свобода в размер на пет месеца, чието изпълнение е отложено на основание
чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години. Твърди се, че с извършеното деяние
ответникът причинил на ищците изключително големи неимуществени вреди, които за Г. Л.
се изразяват в невъзстановима загуба на обичан и доверен съпруг, глава на семейството в
1
продължителния им брачен живот, невъзвратима загуба на материална и морална подкрепа
за в бъдеще, а за М. Л. – невъзвратима загуба на любящ баща, загуба на материална и
морална подкрепа от същия – всичко това при едни отлични отношения на дълбока
бащинска и синовна взаимна привързаност. За ищците Н. В. и М. Л. претърпените вреди се
изразяват в невъзвратима загуба на доверен и любящ ги брат, с когото споделяли всички
проблеми и житейски затруднения, живели в условията на взаимно доверие и уважение,
липсата на което щяло да въздейства отрицателно до края на живота им.
Предвид гореизложеното, се иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответника за заплати на ищците обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди
в резултат на причинената смърт на И. И. Л.., настъпила на **.**.****г., както следва: сума
в размер от по 100 000 лева за ищците Г. Ц. Л. и М. И. Л. и сума в размер от по 30 000 лева
за ищците Н. И. В. и М. И. Л., ведно със законната лихва върху претендираните
обезщетения, считано от датата на увреждането- **.**.****г. до окончателното им
изплащане.
Допълнителни съображения по спора са изложени в писмена защита на адвокат К.-
пълномощник на ищците. Направено е искане за присъждане на разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника К., с
който се оспорват предявените искове. Посочва се, че исковете на Н. В. и М. Л. са
неоснователни, тъй като между тях и починалия И . Л. не е съществувала особено близка,
трайна и дълбока емоционална връзка, надхвърляща по интензитет и времетраене вредите,
нормално присъщи за съответната връзка. Твърди се, че контактите между тези ищци и
починалия им брат са били спорадични, а не редовни. В отговора е изразено становище за
неоснователност и на исковете, предявени от Г. Л. и М. Л.. Твърди се, че И . Л. е бил във
фактическа раздяла със съпругата си повече от три години преди да почине. Ищците Г. и М.
Л.и били напуснали семейното жилище през 2014 г., а от 2015 г. Г. се установила да живее и
работи в гр. ******. От своя страна, М. Л. живеел самостоятелно в гр. ***** и не поддържал
никакви контакти с баща си, поради което били прекъснати всякакви духовни, емоционални
и житейски връзки между тях. Излага се, че липсата на каквито и да било отношения и
пълната дезинтересираност на ищците несъмнено сочат за липса на претърпени
неимуществени вреди от смъртта на И . Л., поради което присъждането на обезщетение би
противоречало на добрите нрави. Съображения по спора са развити и в писмена защита на
адвокат А.- пълномощник на ответника. Претендират се разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира следното:
От представеното по делото заверено копие на присъда №260051/21.05.2021г. по
нохд № 1064/2020г. на ПОС /влязла в сила на 08.06.2021г./ се установява, че съдът е признал
ответника П. М. К. за виновен в това, че на **.**.****г. в гр. ****** в качеството си на
********** на „Булинженеринг“ ЕООД, с адрес- с. Дъбене, област Пловдив, ЕИК
*********, и на ************ *********** на строителен обект- Пристройка и
преустройство на жилищна сграда с ИД 68080.503.1176.1, УПИ IX-1176, кв. 81- ***** /ПИ с
2
идентификатор 68080.503.1176 по КККР на гр. *****/, находящ се в гр. ****** ул.
„***********, е причинил смъртта на работника И. И. Л.. от гр. *****, поради немарливо
изпълнение на правно регламентирана дейност- строително- монтажни работи,
представляващи източник на повишена опасност, като е нарушил посочените в присъдата
разпоредби от Наредба №2/22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, Приложение
№2 и №6 към чл.2, ал.2 от Наредбата, както и от Закона за здравословните и безопасни
условия на труд- престъпление по чл.123, ал.4, пр.1 вр. с ал.1 от НК. За извършеното
престъпление на подсъдимия е наложено наказание- лишаване от свобода за срок от пет
месеца, чието изпълнение е отложено, на основание чл.66, ал.1 от НК, с изпитателен срок от
три години.
Не е спорно между страните и се установява от представеното удостоверение за
наследници с №652/05.04.2022г., издадено от Община *****, че Г. Ц. Л. е съпруга, а М. И.
Л.- син на починалия на **.**.****г. И. И. Л... Видно от удостоверение за наследници на М.
И. Л.. №1572/24.07.2018г., ищците Н. И. В. и М. И. Л. са съотв. сестра и брат на И . Л..
За установяване на твърденията за претърпени от ищците неимуществени вреди
вследствие смъртта на И . Л. по делото са събрани гласни доказателства посредством
показанията на свидетелите Я. А. В.. и Н. Т. Л..
Свидетелката Я. В.. депозира показания, че познава ищците от 2012г., когато
заживяла в дома на Н. В. като нейна снаха. Ищците и И . Л. били в много добри отношения,
събирали се на празници, помагали си. Отношенията между И . Л. и съпругата му били
отлични и затова раздялата им учудила всички. И. споделял, че обича Г., че не е трябвало да
се разделят и че ще направи всичко възможно двамата да се съберат. Г. преживяла тежко
смъртта на съпруга си, плакала на погребението му, присъствала впоследствие на всички
помени. Синът им М. бил в добри отношения с баща си, и след неговата смърт поддържал
близки контакти с леля си Н. и бил чест гост в дома й. След раздялата на родителите му, М.
заживял на квартира в гр. *****. Свидетелката не знае дали в периода на раздялата И. се е
виждал с Г. и сина си. Последният приел много тежко внезапната загуба на баща си, останал
без морална, физическа и материална опора, бил неуверен в себе си, депресиран. Ищцата Н.
В. преживяла най-трудно смъртта на брат си, двамата били много близки, подкрепяли се
взаимно. Същата полагала грижи за И. като за свое дете. Връзката между починалия и брат
му М. Л. също била много силна, помежду им съществували добри отношения, виждали се
за празници, помагали си. Ищците все още не са се отърсили от голямата загуба и не могат
да се примирят с внезапната смърт на И . Л..
Показания в тази насока депозира и свидетелят Н. Л.., който е братовчед на Н. и М.
Л.и. Същият заявява, че между ищците и И . Л. имало много добри отношения, помагали си
при трудности, събирали се за празници. Новината за смъртта на И. причинила на ищците
страдания. Г. плакала на погребението, М. преживявал много тежко загубата на баща си.
Свидетелят не знае защо са се разделили Г. и И., твърди, че преди това живеели в
разбирателство, били весели, поддържали добри отношения с ищците Н. В. и М. Л..
3
Във връзка с установяване отношенията между ищците и пострадалия Л. са
изслушани и показанията на свидетелите на ответника- М. С. С. и З.Я.Г.. Свидетелите
заявяват, че са били колеги на И . Л., работили са заедно около шест- седем години.
Посочват, че И. и съпругата му не живеели заедно, Г. напуснала семейното жилище, с нея
бил и синът им М.. Не знаят дали в периода на фактическата раздяла съпрузите на
поддържали някакви контакти, както и дали И. се е виждал със сина си през последните
години. Свидетелите твърдят, че И. е поддържал нормални отношения със сестра си Н., не е
споменавал, че има и брат.
Представени са по делото от ответната страна протоколи за разпит на свидетел,
видно от които ищците М. Л. и Г. Л. са били разпитани в качеството им на свидетели по ДП
№112/2017г. по описа на ОСО при ОП-Пловдив.
При така събраните доказателства и установени обстоятелства, съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму.
Фактическият състав, пораждащ облигационното правоотношение с източник
непозволено увреждане, включва следните елементи, които трябва да се установят в
процеса, за да се ангажира деликтната отговорност на ответника: последният да е
осъществил деяние в една от двете форми- действие или бездействие, деянието да е
противоправно, да са причинени вреди, които да са в причинно-следствена връзка с
противоправното деяние и деянието да е извършено виновно.
В конкретния случай се установи от представената присъда №260051/21.05.2021г. по
нохд №1064/2020г. на ОС- Пловдив, че ответникът К. е признат за виновен в извършването
на престъпление по чл.123, ал.4, пр.1 вр. с ал.1 от НК, за което му е наложено съответното
наказание.
Според чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна
за гражданския, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Ето защо и предвид наличието на влязла в сила присъда по
горепосоченото дело, следва да се приемат за доказани обстоятелствата относно
авторството, противоправността на деянието и вината на ответника К., както и
съществуването на причинно- следствена връзка между деянието и настъпилия вредоносен
резултат- смъртта на И . Л..
По отношение на предявения иск от Г. Л.:
Ищцата Л. е от кръга на лицата, имащи право на деликтно обезщетение по реда на
чл.45 ЗЗД, съгласно приетите от Пленума на ВС Постановление №4/1961 г. и Постановление
№5/1969 г., тъй като е съпруга на починалия И . Л.. И макар по делото да се установи, че е
осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, съдът намира,
че не са налице предпоставки за присъждане обезщетение в полза на ищцата, доколкото не
се доказаха релевантните факти за претърпени от нея неимуществени вреди, които, с оглед
4
техния вид и интензитет, да е справедливо да бъдат обезщетени.
Установи се от показанията на ищцовите свидетели, които съдът няма основание да
не кредитира в частта им, касаеща отношенията между ищцата и И . Л., тъй като са логични
и кореспондиращи помежду си, че дълги години съпрузите живеели в разбирателство, но
по- късно отношенията им се влошили и те се разделили, като Л. се преместила да живее и
работи в гр. ********, а И. останал в бащината си къща. Свидетелите не сочат каквито и да
е конкретни обстоятелства, които да доказват, че, макар и във фактическа раздяла, съпрузите
са продължили да поддържат връзка на взаимно уважение и взаимопомощ помежду си, че са
съхранили емоционалната си привързаност. От изнесеното от свидетелката В. стана ясно, че
И. споделял, че обича Г. и иска да се съберат, но по делото няма данни съпрузите да са
правили някакви общи планове за възстановяване на съвместния брачен живот. В
показанията на ищцата, дадени пред органите на досъдебното производство, се съдържа
извънсъдебно признание, че тя и И . Л. са се разделили през 2014г., след което не са
поддържали контакти, срещали са се няколко пъти случайно и почти не са разговаряли.
Наред с това, по делото липсват и доказателства за преживяванията на ищцата след загубата
на съпруга й, от които да се съди за характера, продължителността и интензитета на
търпените от нея болки и страдания. Свидетелите твърдят, че тя е била на погребението на
Л., плакала е, присъствала е и на помените, но това не е достатъчно, за да се направи извод
за настъпването на значителни неимуществени вреди, претърпени от Г. Л. вследствие
смъртта на съпруга й, които следва да бъдат овъзмездени.
С оглед изложеното, съдът счита, че не се доказа от събраните доказателства
активната материалноправна легитимация по спора на преживялата съпруга Г. Л., при което
предявеният от нея иск се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.
По отношение на предявения иск от М. Л.:
Ищецът М. Л. е син на починалия И . Л. и без съмнение попада в кръга на лицата,
които имат право на обезщетение в случаите на смърт при деликт. Стана ясно от
ангажираните от ищците гласни доказателства, че пострадалият е имал много добри
отношения със сина си и че последният е преживял тежко смъртта на баща си, затворил се е
в себе си. Макар депозираните показания от ищцовите свидетели да не са особено конкретни
и да не доказват неимуществени вреди с голям интензитет, същите следва да се кредитират,
като достоверни и основаващи се на непосредствените им впечатления, а и установените въз
основа на тях обстоятелства не са опровергани с други доказателствени средства. В тази
връзка следва да се посочи, че от показанията на свидетелите на ответника не се доказват
релевантни за спора факти. Свидетелите С. и Г. не знаят дали И . Л. е поддържал контакти
със сина си през последните години, нито имат впечатления от отношенията им преди това.
С оглед на така установените обстоятелства и съобразявайки, че смъртта на родител
обикновено е мъчителна и тежка загуба, съдът приема, че ищецът М. Л. е понесъл морални
болки и страдания вследствие смъртта на баща си, които дават основание за присъждане на
обезщетение.
Размерът на дължимото обезщетение следва да се определи по справедливост- чл.52
5
ЗЗД, като се отчетат установените обстоятелства досежно характера и тежестта на
увреждането, интензитета и продължителността на претърпените болки и страдания.
От събраните по делото гласни доказателства се доказа, че И . Л. е бил добър баща,
че отношенията между него и сина му преди раздялата на съпрузите са били близки, че
ищецът изживял тежко загубата на своя наследодател. Същевременно следва да се отчете от
друга страна, че към момента на смъртта на баща му, починал на ** години, ищецът е бил
на ** години, бил е финансово независим, имал е собствен живот и е работил, през
последните около три години не е поддържал контакти с баща си, което се установява от
дадените от него показания като свидетел пред орган на досъдебното производство. При
така установеното и съобразявайки конкретните икономически условия в страната към
правнорелевантния момент /**.**.****г./, съдът счита, че за справедливото обезщетяване на
настъпилите вредни последици за ищеца, възникнали от неправомерното деяние, е
необходима сума от 70 000 лв. До този размер искът се явява основателен и доказан и
следва да се уважи, а до пълния претендиран размер от 100 000 лв.- ще се отхвърли.
В съответствие с разпоредбите на чл.86, ал.1 и 84, ал.3 от ЗЗД върху определеното на
ищеца М. Л. обезщетение за неимуществени вреди следва да се присъди законната лихва,
считано от датата на увреждането- **.**.****г. до окончателното му изплащане.
По отношение предявените искове от Н. В. и М. Л. за присъждане на обезщетение за
смъртта на брат им И . Л.:
С ТР №1/21.06.2018 г. по тълкувателно дело №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС се прие,
че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена
смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №4/1961 г. и Постановление
№5/1969 г.- на Пленума на ВС, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
В мотивите на Тълкувателното решение е прието, че обезщетение следва да се
присъди само тогава, когато може да се направи несъмнен извод, че лицето, което
претендира обезщетение, е доказало съществуването на трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и че са настъпили в резултат на неговата смърт сериозни /като
интензитет и продължителност/ морални болки и страдания. Отчетено е, че
според традиционните за българското общество семейни отношения, братята и сестрите,
съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най- близкия родствен и семеен кръг, а
връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и
емоционална близост. Когато се установи, че поради конкретни житейски обстоятелства
привързаността между тях е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е
причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да
се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В
тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка
6
на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият
родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават
основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61г. и
№ 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-
близките на починалия.
В конкретния случай, от събраните по делото гласни доказателства не се доказа, че
съществувалите между Н. В., М. Л. и починалия им брат отношения са от такова естество и
съдържание, че да легитимират ищците като имащи право да получат обезщетение за
смъртта на И . Л. по см. на т.1 от посоченото ТР на ОСНГТК на ВКС. Установи се от
показанията на свидетелите В. и Л., че братята и сестрата в семейството са имали близки и
топли отношения, били са привързани един към друг и са си помагали. Внезапната загуба на
И. била понесена тежко от двамата ищци, те и досега тъгуват за него. Съдът няма основание
да не кредитира тези показания на свидетелите /преценени при условията на чл.172 ГПК/,
като добросъвестно дадени, но същите не са достатъчни за обосноваване на извод за
наличие на родствена връзка, която по интензитет и близост да надвишава традиционните и
общоприети отношения братя- сестри. Свидетелите очертават съществуването на
обикновени житейски взаимоотношения от роднинско естество между ищците и
пострадалия. Липсват конкретно установени обстоятелства, сочещи на претърпени морални
вреди извън обичайните такива, присъщи за съответната родствена връзка, при което съдът
намира, че ищците Н. В. и М. Л. не доказаха активната си материалноправна легитимация
по спора и затова исковете им, като неоснователни, подлежат на отхвърляне.
Предвид неоснователността на исковете на Г. Л., Н. В. и М. Л., неоснователни са и
акцесорните искания за присъждане на лихви за забава върху търсените от тях обезщетения.
Ищците са заявили искане за присъждане на разноски, но при този изход на спора на
Г. Л., Н. В. и М. Л. разноски не се дължат. Не следва да се присъждат разноски и в полза на
ищеца М. Л., доколкото по делото няма данни същият да е сторил такива.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, ищците следва да бъдат осъдени да заплатят разноски
на ответника К.. Съобразно представения списък по чл.80 ГПК и данните по делото,
ответникът е направил разноски в размер на 10 600 лв.- за заплатено адвокатско
възнаграждение, като в приложения договор за правна защита и съдействие е посочен
конкретен размер на възнаграждението за всеки от отделните искове. Ето защо и предвид
изхода на спора, в тежест на ищцата Г. Л. ще се възложат разноски в размер на 3 500 лв., в
тежест на ищците Н. В. и М. Л.- разноски в размер от по 1 800 лв., а на ищеца М. Л.-
разноски в размер на 1 050 лв., последните изчислени съобразно отхвърлената част
предявения от него иск по чл.45.
Тъй като ищците са освободени от заплащането на държавна такса и разноски по
делото по реда на чл.83, ал.1, т.4 ГПК, то, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът К.
следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОС- Пловдив дължимата за производството
държавна такса в размер на 2 800 лв., изчислена съобразно уважената част на иска на М. Л..
7
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от Г. Ц. Л., ЕГН **********, от гр.
*********, против П. М. К., ЕГН **********, от гр. ***************, иск за осъждането на
ответника да заплати на ищцата сума в размер на 100 000 /сто хиляди/ лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на съпруга й- И. И. Л..,
настъпила на **.**.**** г., причинена в резултат на извършено от ответника престъпление
по чл.123, ал.4, пр.1 вр. с ал.1 от НК, за което същият е признат за виновен с влязла в сила
присъда № 260051/21.05.2021г., постановена по нохд №1064/2020г. на ПОС, както и
искането за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от **.**.****г. до
изплащането й.
ОСЪЖДА П. М. К., ЕГН **********, с адрес- гр. ***************, да заплати на М.
И. Л., ЕГН **********, от гр. *********, сума в размер на 70 000 /седемдесет хиляди/ лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди от смъртта на
баща му- И. И. Л.., настъпила на **.**.**** г., причинена в резултат на извършено от
ответника престъпление по чл.123, ал.4, пр.1 вр. с ал.1 от НК, за което същият е признат за
виновен с влязла в сила присъда № 260051/21.05.2021г., постановена по нохд №1064/2020г.
на ПОС, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането-
**.**.****г. до изплащането й, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 70 000 лв. до пълния претендиран
размер от 100 000 лв.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените от Н. И. В., ЕГН **********, от гр.
*********** и М. И. Л., с ЕГН **********, от гр. ***********, против П. М. К., ЕГН
**********, с адрес- гр. ***************, искове за осъждането на ответника да заплати на
всеки от ищците сума в размер от по 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на техния брат- И. И. Л.., настъпила на **.**.**** г.,
вследствие на извършено от ответника престъпление по чл.123, ал.4, пр.1 вр. с ал.1 от НК, за
което същият е признат за виновен с влязла в сила присъда № 260051/21.05.2021г.,
постановена по нохд №1064/2020г. на ПОС, както и исканията за присъждане на законна
лихва върху главниците, считано от **.**.****г. до изплащането им.
ОСЪЖДА Г. Ц. Л., ЕГН **********, от гр. *********, да заплати на П. М. К., ЕГН
**********, с адрес- гр. ***************, сума в размер на 3 500 /три хиляди и
петстотин/лв., представляваща направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА М. И. Л., ЕГН **********, от гр. *********, да заплати на П. М. К., ЕГН
**********, с адрес- гр. ***************, сума в размер на 1 050 / хиляда и петдесет/ лв.-
разноски по делото.
8
ОСЪЖДА Н. И. В., ЕГН **********, от гр. *********** и М. И. Л., с ЕГН
**********, от гр. ***********, да заплатят на П. М. К., ЕГН **********, с адрес- гр.
***************, сума в размер от по 1800 /хиляда и осемстотин/лв. всеки от тях-
направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА П. М. К., ЕГН **********, с адрес- гр. ***************, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския окръжен съд, сумата от
2 800 /две хиляди и осемстотин/ лв., представляваща дължимата държавна такса по делото,
изчислена съобразно уважената част на предявения иск от М. И. Л..
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
9