Р Е Ш Е Н И Е № 260477
21.10.2022г., гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК – XVII – ти съдебен състав в открито съдебно заседание на тридесети март две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на секретаря Соня Букова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 12694 по описа за 2020г. на съда, за да се произнесе взе предвид следното.
Предмет на делото е иск с правна квалификация чл. 31, ал.2 ЗС и възражение за прихващане с правна квалификация чл. 30, ал.3 ЗС
Ищeц Н.Г.К. чрез ***твърди, че с ответник А.Г. Р. са съсобственици на следния недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед ***г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 67,80 кв.м., представляващ: жилище, апартамент, с административен адрес на имота: ***въз основа на нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***на 7/36 идеални части от процесния имот като впоследствие на 28.06.2019г. с нотариален акт за замяна на недвижими имоти № ***, поправен с нотариален акт № ***ищцата е придобила още 1/18 идеална част от правото на собственост върху процесния недвижим имот.
Твърди, че ответник А.Г.Р., притежава идеални части от имота по силата на наследствено правоприемство от неговия *** - Г. Р. и неговия *** - Д. Р.. ***та на ответника - Г. Р., е придобил 1/2 идеална част от имота по силата на нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***г. и е придобил идеални части от процесния имот по силата на наследствено правоприемство от починалата негова *** - С.А. Р. и *** - А.Р..
Ищцата заявява, че повече от пет години съсобственият имот се ползва единствено от ответника, с което последният лишил ищцата от възможността и тя да го ползва като посочва, че по искова молба на ответника било образувано гр. д. № 1483/2014г. на ПРС в която се съдържали конкретни признания за това че единствено ответника ползвал имота и не предоставял достъп на никого до него поради което и се искало ответникът да бъде признат за собственик въз основа на давностно владение. По това дело било постановено Решение № 2222 от 27.06.2016г. с което искът бил отхвърлен като неоснователен.
Ищцата поканила ответника А.Р. да й заплати обезщетение за ползата, от която е лишена. Поканата била получена от ответника на дата 24.01.2015 г., но въпреки това, той не предприел действия, с които да й бъде осигурен достъп до имота, нито започнал да изплаща обезщетение. Това състояние продължавало и до днес.
Иска се осъждането на ответника да заплати в полза на ищцата обезщетение по чл. 31, ал.2 ЗС за периода от 01.10.2015г. до 30.09.2020 г. включително, в размер от по 100 лв. на месец или общо в размер на сумата от 4 379 лв, ведно със законната лихва за забава върху главницата считано от датата на предявяването на исковата молба 02.10.2020г. до окончателното й изплащане, която сума представлявала паричната равностойност на ползата от която ищцата е лишена за притежаваните от нея 7/36 ид.части от правото на собственост върху процесния имот.
Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Ответник А.Г.Р. не оспорва твърденията на ищцата затова, че са съсобственици в процесния имот при изложените квоти. Посочва, че ищцата не е искала предоставянето на фактическата власт на притежаваните от нея ид.части от правото на собственост. След влизане в сила на Решението на ПОС през 2017г. заявил на ищцата, както и на *** й С. К., че ако желаят - може да ползват имота и няма да препятства ползването му. През 2017г. чрез нейната *** С., предоставил на ищцата ключ от входната врата. Заявява, че за периода 2016г. – 2020г. бил държател на собствените на ищцата ид.части и бил извършил ремонтни дейности и СМР, които били необходими на обща стойност 5 140 лева както следва:
· изработка и монтаж на алуминиева дограма – прозорец 1бр. – 600 лева;
· изработка и монтаж на нова алуминиева дограма – прозорци 2 бр. + комарници 3 бр. – 950;
· поставяне на нови брави и дръжки на врати – 5 бр. – 35лева;
· изработка и монтаж на нова алуминиева врата в баня – 250 лева;
· спалня – вкопаване на кабели и разклонителни кутии и свързване – 50 лева;
· спалня – кабел – 15м;
· ключове и контакти в 3 стаи – 15 бр. – 180 лева;
· отливане на пояс под прозорец и поставяне на изолация около него – 140 лева;
· освежаване на спалня – изчукване на стара мазилка, шпакловане и боядисване – 900 лева;
· поставяне на первази, ъгли, снадки – 60 лева;
· частична подмяна на водопровод в баня – 450 лева;
· подмяна на бойлер и преместване с нови връзки – 270 лева;
· изграждане на куфар с гипсокартон около вертикални щрангове в баня – 300 лева;
· боядисване на ход – 200 лева;
· боядисване на всекидневна и бодисване на дограма – 220 лева;
· търкане,китосване, боядисване на вътрешни дървени врати – 5 бр. – 350 лева;
· боядисване на баня и коридор – 100 лева;
· покупка и поставяни на мивки – 70 лева.
Счита, че сумата от 1003 лева се припада на ищцата като собственик на 9/36 ид.части / 7/36 ид.части придобити чрез дарение през 2014г. и 2/36 ид.части придобити чрез замяна през 2019г./ поради което и прави възражение за прихващане на тази сума с исковата претенция до размера на по-малката стойност в случай на уважаването на последната.
Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Съдът след като се запозна с твърденията на
страните на основание чл.12 вр. с чл. 235, ал. 2 ГПК намира за установено от
фактическа и правна страна следното.
Не е спорно по делото, а и от представените писмени доказателства – нотариален акт за дарение № ***г., нотариален акт за дарение № ***г., нотариален акт за замяна № ***г. и нотариален акт за поправка на нотарилен акт за замяна от 10.01.2020г. се установява, че страните са съсобственици на следния недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед ***г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 67,80 кв.м., представляващ: жилище, апартамент, с административен адрес на имота: ***като ищцата притежата общо 9/36 ид.части от този имот.
На 24.01.2015г. ответникът е получил покана от ищцата съгласно която последната е поискала да й бъде заплащан наем за позваната нейна ид.част от правото на собственост върху процесния имот.
От показанията на св. С. К. – *** на ищцата се установява че А. от 2015г. живее с *** и *** си в процесната къща като А. не бил давал ключове през 2017г. на ищцата. Свидетелят си спомня, че при посещенията в имота е видяла ответника че е съборил вътрешната стена между входното антре и тоалетната тъй като му било необходимо бойлерът да не бъде в банята, а да се изнесе. През 2011 или 2012г. имало вече сложена нова алуминиева стъклена врата на междинното помещение между входното антре и тоалетната. Ответникът съборил вътрешната стена въпреки че не бил собственик, махнал една врата, сложил друга, не бил споделил намеренията си за извършване на ремонти.
Свидетелят Т. Р. – *** на ответника от 2004г. се оженил и станал самостоятелен, останал със *** на етажа да живее, жилището било окаяно от 1965г., правил ремонти, сменил дограмата, имали кавги и разправии със С. и Н..
Ответникът по реда на чл. 176 ГПК изрично заявява, че признава правото на собственост на ищцата – негова ***, заявява че й се дължи обезщетение в разумни граници, жилището било старо, трябвало да си създаде удобства, нямало как да го отопли и заради това сменил дограмата.
По делото е разпитан и св. А. Р. – *** на ответника, които на предявения ми снимков материал заявява, че си спомня, че е присъствал и помагал на всички ремонтни дейности, което се е случило през 2016г..
Свидетелят *** – без родствени връзки със страните си спомня че видял сменена дограма през 2014г. която била на втория етаж.
Ищцата в обясненията си по реда на чл. 176 ГПК заявява, че не е съгласна с направеното от ответника.
По делото са приети две заключения по две съдебно-оценителни експертизи, първата с вещо лице В.Р., която посочва че пазарния наем за процесния имот за исковия период за 7/36 ид.части възлиза на сумата от 4 379 лева, а общата стойност на СМР осъществени от ответника за притежаваните от ищцата ид.части възлиза на сумата от 1003 лева. Вещото лице Л. в своята експертиза посочва, че пазарния наем за 7/36 ид.части възлиза на сумата от 3 460 лева за исковия период.
Следователно, при така установената фактология настоящата инстанция намира, че искът по чл. 31, ал.2 ЗС е категорично доказан, първо, защото, самият ответник в обясненията си по реда на чл. 176 ГПК заявява че на ищцата й се дължи обезщетение в разумни граници, което обяснение се потвърджава от разпита на св. С. К. и св. Т. Р. които заявяват, че ответника живее със семейството си в процесния етаж за който пък се установи безспорно, че е в притежание на ищцата до размера на 9/36 ид.части. Дори да се приеме, че е предоставен ключ на ищцата така както споменава св. Т. Р. по делото е категорично установено, че ищцата няма фактическа възможност да ползва собствеността си тъй като, от една страна, ответникът изрично заявява в отговора на исковата молба, че е в много лоши отношения с нея, а от друга страна св. С. К. – *** на ищцата заявява че проявява агресия и не я допуска, респ. реално фактическо ползване на притежаваните от ищцата ид.части в процесния имот е невъзможно.
Относно размерът на обезщетението по чл. 31, ал.2 ЗС съдът кредитира заключението на вещото лице Л. тъй като също е подробно, обосновано и използва за аналог повече сравнителен материал - 4 броя оферти за сходни имоти на процесния в сравнение със заключението на вещото лице Р., която се ограничава до 3 броя оферти, и то след като ползва единствено метода на пазарните аналози при изготвяне на заключението си.
Следователно в полза на ищцата следва да се присъди сумата от 3 460лева обезщетение за исковия период ведно със законната лихва така както е поискана в исковата молба като над тази сума до пълния претендиран размер от 4 379 лева искът се отхвърля като неоснователен.
По отношение на възражението за прихващане.
Съгласно тълкувателно решение № 85 от 2.XII.1968 г. по гр. д. № 149/68 г., ОСГК на ВС съсобственикът, който е извършил подобрения в съсобствения имот със съгласието на останалите съсобственици, не може да се ползува от разпоредбите на чл. 71, 72 и 74 ЗС. Неговите отношения с останалите съсобственици се уреждат за добивите от правилото на чл. 93 и чл. 30, ал.3 ЗС, а за необходимите разноски за запазване на имота и подобренията - от правилото на чл. 30, ал.3 ЗС и тези за водене чужда работа без пълномощие. Ако съсобственикът е бил владелец на идеалните части на останалите съсобственици от общата вещ, отношенията му с тях за подобренията ще се уредят по реда на чл. 72 - 74 ЗС, а ако е бил държател - по реда на чл. 30, ал. 3 ЗС (ако подобренията са извършени със съгласието на останалите съсобственици), по реда на чл. 60 и сл. ЗЗД (ако липсва съгласие на останалите съсобственици) и по реда на чл. 59 ЗЗД (ако останалите съсобственици са се противопоставили на извършването им) – така Решение № 146 от 15.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1238/2020 г., I г. о., ГК.
В конкретния случай по делото ответника поддържа с изрична молба вх. № 262466/18.01.2021г. – л. 53 от делото, че всички дейности свързани с подобренията в процесния имот са извършени със знанието и без противопоставянето на ищцата поради което и настоящият съд е вменил правна квалификация на възражение по чл. 30, ал.3 ЗС. В случая обаче ответникът не установява основанието на това свое възражение, а напротив тъкмо о***но се доказа, че именно поради влошените отношения между страните ищцата не е давала съгласие за необходимите и полезни разноски, а дори ги счита за ненужни тъй като вече е бил извършен ремонт, респ. от разпита на двамата свидетели К. и Р. настоящата инстанция с категоричност изключва твърдението на ответника, че ищцата е знаела за извършваните СМР и не е била против, ищцата не е била допускана в имота, не е можела обективно да знае какво се случва в него поради което и само на това основание насрещното вземане не може да бъде уважено по реда на чл. 30, ал.3 ЗС без въобще да се изследва въпроса за стойността на претендираните СМР.
Съдът няма правомощие да се произнася по насрещно вземане оформено като възражение за прихващане по непредявено основание – чл. 60 и сл. ЗЗД или чл. 59 ЗЗД тъй като това би било недопустимо.
Предвид на гореизложеното възражението за прихващане се отхвърля като неоснователно.
На основание чл. 78 ГПК в полза на ищцата следва да се присъдят сторените от нея разноски в размер на сумата 841,49 лева съразмерно на уважената част на иска, а в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на сумата от 62,96 лева.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА А.Г.Р. с ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Н.Г.К. с ЕГН ********** с адрес: *** сумата от 3 460 лева, която представлява обезщетение по чл. 31, ал.2 ЗС за невъзможността да ползва притежаваните 7/36 ид.части от правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед ***г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 67,80 кв.м., представляващ: жилище, апартамент, с административен адрес на имота: ***за периода от 01.10.2015г. до 30.09.2020г. ведно със законната лихва за забава върху сумата считано от датата на подаването на исковата молба – 02.10.2020г. до окончателното й изплащане КАТО ОТХВЪРЛЯ така предявения иск за сумата над 3 460 лева до пълния претендиран размер от 4 379 лева като неоснователен и недоказан;
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно и недоказано възражението за прихващане по чл. 30, ал.3 ЗС заявено от А.Г.Р. с ЕГН ********** с адрес: *** против Н.Г.К. с ЕГН ********** с адрес: *** за сумата от 1003 лева, която представлява заплатена стойност за необходими и полезни ремонтни дейности и СМР, съответстваща на притежаваните от Н.Г.К. 9/36 ид.части от правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед ***г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 67,80 кв.м., представляващ: жилище, апартамент, с административен адрес на имота: ***извършени в периода 2016-2020г. както следва:
· изработка и монтаж на алуминиева дограма – прозорец 1бр. – 600 лева;
· изработка и монтаж на нова алуминиева дограма – прозорци 2 бр. + комарници 3 бр. – 950;
· поставяне на нови брави и дръжки на врати – 5 бр. – 35лева;
· изработка и монтаж на нова алуминиева врата в баня – 250 лева;
· спалня – вкопаване на кабели и разклонителни кутии и свързване – 50 лева;
· спалня – кабел – 15м;
· ключове и контакти в 3 стаи – 15 бр. – 180 лева;
· отливане на пояс под прозорец и поставяне на изолация около него – 140 лева;
· освежаване на спалня – изчукване на стара мазилка, шпакловане и боядисване – 900 лева;
· поставяне на первази, ъгли, снадки – 60 лева;
· частична подмяна на водопровод в баня – 450 лева;
· подмяна на бойлер и преместване с нови връзки – 270 лева;
· изграждане на куфар с гипсокартон около вертикални щрангове в баня – 300 лева;
· боядисване на ход – 200 лева;
· боядисване на всекидневна и бодисване на дограма – 220 лева;
· търкане,китосване, боядисване на вътрешни дървени врати – 5 бр. – 350 лева;
· боядисване на баня и коридор – 100 лева;
· покупка и поставяни на мивки – 70 лева.
ОСЪЖДА А.Г.Р. с ЕГН **********
с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ В полза на Н.Г.К. с ЕГН ********** с адрес: *** сумата
от 841,49 лева разноски за настоящата инстанция съразмерно на уважената част от
предявения иск по чл. 31, ал.2 ЗС;
ОСЪЖДА Н.Г.К. с ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на А.Г.Р. с ЕГН ********** с адрес: *** сумата от 62,96 лева разноски за настоящата инстанция съразмерно на отхвърлената част на иска по чл. 31, ал.2 ЗС;
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ