№ 166
гр. София, 31.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Б, в закрито заседание на тридесет
и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мариана Христова
Членове:Петя Алексиева
Радост Бошнакова
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело №
20221100500083 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.436-чл.438 от ГПК.
Образувано е по жалба на С.С.Г. с правно основание чл.435, ал.2, т.1 от
ГПК против Постановление за налагане на глоба с изх.№ 93013 от 07.12.2021
г., с което съдебният изпълнител е наложил глоба на Г. в размер на 400 лв.
при твърдяно неизпълнение на нейно задължение за предаване на децата
М.И.Г. и М.И.Г. на техния баща И.Е.Г. по режим на лични отношения.
Жалбоподателката поддържа основателност на жалбата, респ.
неправилност и незаконосъобразност на обжалваното постановление за глоба.
Поддържа се, че С.Г. никога реално не е нарушила определения режим на
лични отношения между баща и деца и изпълнява същия доброволно, което
нито е налагало образуване на изпълнително дело, нито извършване на
каквито и да е допълнителни действия по „принудително изпълнение“ от
страна на съдебния изпълнител, нито налагане на глоба за неизпълнение на
режима на лични отношения. Твърди се, че С.Г. винаги добросъвестно е
уведомявала помощник ЧСИ А. К. всеки път, когато са възниквали обективни
пречки за предаване на децата. Твърди се, че във връчената й на 05.11.2021 г.
покана за доброволно изпълнение не е посочено на кой адрес децата следва да
се предадат на бащата, в колко часа. Към поканата не е представен на
длъжника и препис от изпълнителния лист, въз основа на който е образувано
1
изпълнителното дело, поради което се твърди, че с връчване на поканата на
посочената дата, съдебният изпълнител не е изпълнил точно задълженията си
по закон, за да пристъпи изобщо към следващия действия по предаване на
децата. Такива не са и предприети от него на посочената дата 18.11.2021 г. и
същият не е взел участие по предаване на деца. Твърди се, че на 01.12.2021 г.
процесуалният пълномощник на длъжника уведомява съдебния изпълнител
за нововъзникнали обстоятелства, а именно: издадена заповед за незабавна
защита № 204/25.11.2021 г. по гр.д.№ 66587/20201 г., 37 състав на СРС.
Жалбоподателката твърди, че не е уведомявана, не й е връчвано съобщение,
че на 06.12.2021 г. следва да предава децата по местонахождение на тяхната
ясла и детска градина, нито й е указан час, в който това трябва да бъде
сторено, нито път такова задължение за С.Г. произтича от постановения от
съда режим на лични отношения. Твърди, че съдебният изпълнител и
помощника му са знаели предварително факта на неприсъствие на децата на
ясла и детска градина /за което са уведомени предварително от длъжника в
телефонен разговор/, когато са предприели действията си, ясно
демонстрирайки намерението си за институционална принуда на фона на две
поредни предходни обжалвания на техния действия от страна на длъжника.
Сочи също така, че след като е установил, че децата не са на градина,
съдебният изпълнител не е посетил дома на майката и не е провел действия по
тяхното предаване.
Моли съда да отмени обжалваното постановление и да присъди на
жалбоподателката направените от нея разноски, за което представя списък по
чл.80 от ГПК.
В срока по чл.436, ал.3 от ГПК е постъпило писмено възражение от
взискателя. Смята подадената жалба за неоснователна и моли съда да я
оставил без уважение и да присъди на ответника по жалбата сторените по
делото разноски. Поддържа, че описаното в протокола за предаване на деца
неизпълнение на режима за лични контакти представлява поредния случай, в
който майката не предоставя на бащата общите им деца, независимо от
влязлото в сила споразумение.
На основание чл.436, ал.3 от ГПК съдебният изпълнител е изложил
мотиви по обжалваното действие. Счита жалбата за допустима, но
неоснователна.
2
Съдът като взе предвид становищата на страните, намира следното
от фактическа страна:
Видно от приложеното заверено копие на изпълнително дело №
20208510401673 по описа на ЧСИ М.П. с рег. № 851 при СГС, същото е
образувано на 08.09.2020 г. по молба на взискателя И.Е.Г., въз основа на
изпълнителен лист, издаден на 25.08.2020 г. от Районен съд София на
основание съдебно определение по гр.д. № 29533 от 2020 г. на Районен съд
София 117 състав, с който е определен режим на лични отношения с бащата
взискателя по делото-И.Е.Г. и с който майката С.С.Г. е задължена да спазва
режима на лични контакти и да предава децата М.И.Г., ЕГН ********** и
М.И.Г., ЕГН ********** на баща им И.Е.Г., ЕГН **********, съгласно
влязло в сила съдебно Определение № 176473 от 14.08.2020 по гр. дело
29533/2020г., 117 с-в по описа на СРС.
На 01.10.2020 г. до длъжника С.С.Г. е изпратена покана за доброволно
изпълнение с изх. № 51144/01.10.2020 г., както и копие от Постановление за
разноски с изх. № 49462/24.09.2020 г. Насрочено е предаване на децата
М.И.Г. и М.И.Г. на 05.10.2020 г., на 22.10.2020 г., на 02.11.2020 г. и на
19.11.2020 г. след приключване на занятията на децата в детска градина/ясла.
Поканата, ведно с постановлението са връчени лично на длъжника на
02.10.2020 г. На 15.10.2020 г. взискателят И.Е.Г. с молба с вх. №
71019/15.10.2020 г. е уведомил съдебния изпълнител, че на 05.10.2020 г.
децата М.И.Г. и М.И.Г. са били предадени за осъществяване на режима на
лични отношения доброволно от майката. С последваща молба с вх. №
110389/02.11.2021 г., взискателят И.Е.Г., чрез представителя си адв. Б. К.,
уведомява, че длъжникът С.Г. няколкократно не изпълнява задължението си
за предаване на децата, с оглед на което моли да бъде насрочена дата за
предаване на децата от ЧСИ. Покана за доброволно изпълнение с изх.№
80393/03.11.2021 г. е изпратена на С.Г., с която същата е поканена да изпълни
доброволно задължението си за предаване на децата на 18.11.2021 г. С молба
вх. № 118116/23.11.2021 г. И.Г., чрез адв. Б. К., уведомява ЧСИ П., че въпреки
получената покана за доброволно изпълнение на 18.11.2021 г. децата отново
не са предадени на бащата, за което бил подаден сигнал в полицията. Със
същата молба адв. К., моли ЧСИ да подаде сигнал до ДСП, които да осигурят
присъствие на последваща дата за предаване на децата. На 01.12.2021 г. със
заявление вх.№ 122642 С.Г., депозира за сведение Заповед за незабавна
3
защита № 204 от 25.11.2021 г., издадена от СРС, Трето гражданско отделение,
37 състав, по гр.д.№ 66587/2021 г., като същата е изпратена за сведение на
взискателя И.Г.. На 02.12.2021 г. с молба вх.№122769 И.Г., чрез адв. Б. К.,
уведомява ЧСИ, че с оглед Заповедта за незабавна защита, в случай, че децата
не са на градина и следва да се вземат от дома на майката С.Г., вземането и
връщането ще се осъществява от А.И.Г. - съпруга на И.Г., като същата е
упълномощена и с нотариално заверено пълномощно. С молба вх. №
123612/06.12.2021 г. взискателят моли за съдействие ЧСИ за предаване на
децата на 06.12.2021 г. Видно от Протокол за предаване на деца изх.№
92575/06.12.2021 г. (л.134 и л. 135) на 06.12.2021 г. режимът на лични
отношения не е реализиран, тъй като нито М.И.Г., нито М.И.Г. са били
съответно на детска ясла, детска градина, за което не са уведомени
официално нито бащата, нито детските заведения, нито ЧСИ.
При тези обстоятелства съдебният изпълнител и с обжалваното
постановление, е наложил глоба за неизпълнение на режим на лични
отношения, съгласно чл. 528 , ал 5 във вр. с чл 527, ал. 3 от ГПК.
При така установените факти, съдът приема следното от правна
страна:
Частната жалба е подадена от надлежна страна и в срок, срещу акт
подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
По същество жалбата е основателна:
Налице са две различни хипотези, в които съдебният изпълнител може
да наложи на длъжника глоба по чл.527, ал.3 от ГПК.
В първата хипотеза и когато пристъпва към изпълнение на задължение
за предаване на дете, съдебният изпълнител кани длъжника да изпълни
доброволно в определеното място и време. ПДИ трябва да бъде връчена на
длъжника по възможност две седмици, но не по-късно от една седмица преди
определеното време за предаване на детето. Целта е да се мотивира
длъжникът да изпълни доброволно и едва когато не стори това, съдебният
изпълнител му налага глоба по чл.527, ал.3 от ГПК.
В случая съдебният изпълнител не е изпълнил това свое задължение,
доколкото и в двете връчени ПДИ, съответно изх.№ 51144/01.10.2020 г. и
80393/03.11.2021 г., не е посочено определеното време-06.12.2021 г., т.е.
длъжникът не е бил уведомен, че на посочената дата 06.12.2021 г. съдебният
4
изпълнител ще пристъпи към изпълнение, поради което и не е налице
хипотезата на чл.528, ал.5 във връзка с чл.527, ал.3 от ГПК за налагане на
глоба.
Налице е и втора хипотеза на налагане на глоба по реда на чл.527, ал.3
от ГПК, а именно: когато длъжникът върши противното на това, което с
решението е задължен да върши или да търпи, съдебният изпълнител по
искане на взискателя му налага за всяко нарушение на това задължение глоба
до 400 лв. В този случай не е налице хипотезата на пристъпване към
изпълнение.
Според настоящия съдебен състав в случая е налице именно втората
хипотеза, при която и с протокола от 06.12.2021 г. съдебният изпълнител е
констатирал нарушение от страна на длъжника Г. за това, за което е
задължена да върши съобразно определения от съда режим на лични контакти
на децата с техния баща. Липсва обаче искане от страна на взискателя И.Е.Г.
за налагане на глоба. С молба на л.78 от приложеното копие на
изпълнителното дело, взискателят е поискал единствено ЧСИ да подаде
сигнал до компетентната Дирекция „Социално подпомагане“, които да
осигурят присъствие на техен служител на дата 06.12.2021 г. В тази молба
липсва изрично волеизявление на взискателя за налагане на глоба на
длъжника, поради неизпълнение на режима на лични контакти, поради което
не е било налице и основанието за налагане на такава.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
по жалбата ще следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателката
направените от нея разноски в настоящото производство: 200 лв. заплатено
адвокатско възнаграждение, удостоверено с приложения към жалбата договор
за правна помощ и адвокатско пълномощно от 14.12.2021 г., 25 лв.-заплатена
държавна такса по сметка на СГС и 48 лв.-заплатени такси за администриране
на жалбата, удостоверени с платежно нареждане от 23.12.2021 г. л.174 от
изпълнителното дело, или общо разноски в размер на сумата от 273 лв.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд, ЧЖ, І-Б състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба с правно основание чл.435, ал.2, т.1 от ГПК на
5
С.С.Г., ЕГН **********, гр.София, бул. „*******-длъжник по изпълнително
дело № 20208510401673 по описа на ЧСИ М.П. с рег. № 851 при СГС,
Постановление за налагане на глоба с изх.№ 93013 от 07.12.2021 г., с което
съдебният изпълнител е наложил глоба на Г. в размер на 400 лв. при твърдяно
неизпълнение на нейно задължение за предаване на децата М.И.Г. и М.И.Г. на
техния баща И.Е.Г. по режим на лични отношения.
ОСЪЖДА И.Е.Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.София, бул.
„******* № ** първи надпартерен етаж в дясно да заплати на основание
чл.78, ал.1 от ГПК на С.С.Г., ЕГН **********, гр.София, бул. „*******
сумата от 273 лв. /двеста седемдесет и три лв./ разноски направени в
настоящото производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6