РЕШЕНИЕ
№ 1127
гр. В. , 28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., V СЪСТАВ в публично заседание на двадесети април,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Г.
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника Здр. Х.а
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20213100500578 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на ЕМ. МЛ. ЮЛ., ЕГН
**********, с постоянен адрес: ***, чрез адв. Р. Д., против Решение № 260886/26.10.2020 г.,
постановено по гр. д. № 9965/2019 г. на 11-ти състав на ВРС, с което е отхвърлен
предявения от него срещу Н. С. АР., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание
чл. 132 от СК за лишаване от родителски права на ответницата по отношение на детето С. Е.
М., ЕГН *********, поради трайното неполагане на грижи за детето и трайното недаване на
издръжка за неговото отглеждане и възпитание, както и е отхвърлен предявения от него
срещу Н. С. АР., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК
за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето С. Е. М.,
ЕГН *********, на него; за определяне местоживеенето на детето С. Е. М., ЕГН *********,
роден на *** г., при него в ***; за определяне режим на лични отношения на детето С. Е. М.,
ЕГН *********, с майката Н. С. АР., ЕГН **********, съобразен с местоживеенето му в Г.,
а именно: по 2 часа от 10:00 ч. до 12:00 ч., веднъж седмично - в неделя, когато майката и
детето са на територията на една и съща държава и след предварително уведомяване на
бащата, като майката ще взема детето от дома, където се намира, и ще го връща обратно; за
осъждане на Н. С. АР., ЕГН **********, да заплаща на детето С. Е. М., ЕГН *********, чрез
него като баща и законен представител, месечна издръжка в размер на 200,00 лева, считано
от датата на предявяване на иска - 17.10.2019 г., с падеж 5-то число на месеца, за който се
дължи издръжката, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпване на
законните основания за изменение или прекратяване на същата, и за осъждане на майката Н.
С. АР., ЕГН **********, да заплати на детето С. Е. М., ЕГН *********, чрез него като баща
и законен представител сумата от 1800,00 лева, представляваща обща стойност на месечна
издръжка от 150,00 лева за периода от 17.10.2018 г. до 16.10.2019 г. включително, като
неоснователни, а родителските права по отношение на детето С. Е. М., ЕГН *********, са
1
предоставени на неговата майка Н. С. АР., ЕГН **********; определено е местоживеенето
на детето С. Е. М., ЕГН *********, при неговата майка Н. С. АР., ЕГН **********, на адрес
в **********, като на него е определен режим на лични отношения с детето С. Е. М., ЕГН
*********, като го вижда и взема при себе си, както следва:
- всяка първа и трета седмица от месеца от петък 17:00 часа, с преспиване в дома на
бащата, до неделя в 17:00 часа,
- както и един месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск;
- по отношение на Коледните и Новогодишни празници, както следва: всяка четна
година, детето на Коледните празници ще е при майката, а на Новогодишните празници –
при бащата от 10:00 часа на първия официален празничен ден до 17:00 часа на последния
официален празничен ден с преспиване; на всяка нечетна година, детето на Коледните
празници ще е при бащата от 10:00 часа на първия официален празничен ден до 17:00 часа
на последния официален празничен ден с преспиване, а на Новогодишните празници – при
майката;
- по отношение на Великденските празници, както следва: всяка четна година -
първата половина на Великденските празници детето ще е при майката, а втората половина –
при бащата от 10:00 часа на съответния официален празничен ден до 17:00 часа на
последния официален празничен ден с преспиване, а всяка нечетна година, първата
половина от Великденските празници детето ще е при бащата от 10:00 часа на първия
официален празничен ден до 17:00 часа на съответния официален празничен ден с
преспиване, а втората половина - при майката и
е осъден да заплаща С. Е. М., ЕГН *********, чрез неговата майка и законен
представител Н. С. АР. месечна издръжка в размер на 180,00 лв., считано от датата на
предявяване на иска в съда - 26.08.2019 г., с падеж пето число на месеца, за който се дължи
издръжката, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпване на законно
основание за нейното изменение или прекратяване, както и е осъден да заплати по сметка на
ВРС сумата от 259,20 лв., представляваща дължима държавна такса по определената
издръжка за детето, и е осъден да заплати на Н. С. АР., ЕГН **********, от **********,
сумата от 700,00 лв., представляваща разноски по иска с правно основание чл. 132, ал. 1, т. 2
от СК и заплатен депозит за назначената СПЕ, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Счита обжалваното решение за постановено при неправилно приложение на
материалния закон и в противоречие със съдебната практика, за необосновано поради
допуснато грубо нарушение на процесуалните правила при обсъждане на събраните по
първоинстанционното дело доказателства. Посочва, че съдът не е събрал поискани от
стрА.та и допустими доказателства - конституиране на Международна социална служба -
България, която да извърши проучване и изготви социален доклад за условията на живот и
средата на бащата в Г.. Твърди, че съдът не е съобразил висшият интерес на детето при
постановяване на решението си и възможните вреди, които биха могли да настъпят за него
при предоставени на майката родителски права. Излага, че майката не се е грижила за детето
си за продължителния период от около четири години, нито е давала издръжка, не дава и по
образуваното за това в момента изпълнително дело, а изводите на съда за противното са
неправилни. Изказва несъгласие с мнението на вещото лице по допуснатата СПЕ, че не
разполага с необходимия родителски капацитет и че е допринесъл за настъпилото
родителско отчуждение. Няма никакво основание издръжката, която е определил съда, да се
дължи от 26.08.2019 г., при положение, че той отглежда детето С. и спор за това няма, а има
постановени и привременни мерки, които се изпълняват. Абсурден е определения му режим
на лични отношения с детето С., при положение, че се е установил на територията на Г., а
детето ще се отглежда от майка си в България. Възразява срещу постановеното решение и в
частта за разноските. Посочва, че производствата по чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК и чл. 127, ал. 2
от СК представляват спорна съдебна администрация, в които съдът определя начина на
2
упражняване на материалните субективни права, поради което разноските следва да остА.т в
тежест на страните така както са направени. Твърди, че не следва да бъде осъждан да
заплаща адвокатско възнаграждение и заплатен от майката депозит по назначената от съда
СПЕ.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Н. С. АР., ЕГН
**********, от с. ***, чрез адв. Пл. С., с който оспорва въззивната жалба, като
неоснователна. Посочва, че с обжалваното решение съдът не е нарушил нито материалния,
нито процесуалния закон, извършил е обстоен А.лиз на събрания доказателствен материал,
съобразил се е с установената съдебна практика по казуса. Актът е правилен и
законосъобразен. Неоснователни са и двата предявени срещу нея иска с правно осн. чл. 132,
ал. 1, т. 2 от СК и чл. 127, ал. 2 от СК. Моли първоинстанционното решение да бъде
потвърдено. Претендира присъждане на сторените разноски.
Подадена е и частна жалба вх. № 270213/09.02.2021 г. от ЕМ. МЛ. ЮЛ., ЕГН
**********, с постоянен адрес: ***, чрез адв. Р. Д., против Определение №
261055/26.01.2021 г. по гр. д. № 9965/2019 г. на 11-ти състав на ВРС, с което е оставена без
уважение молбата му за изменение на Решение № 260886/26.10.2020 г. в частта за
разноските, на осн. чл. 248 от ГПК. Считайки обжалваното определение за
незаконосъобразно, моли да бъде отменено и отхвърлено искането на Н. С. АР., ЕГН
**********, за присъждане на разноски. Излага, че производството по лишаване на родител
от родителски права на осн. чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК и претенциите с правно осн. чл. 127, ал.
2 от СК, са производства по спорна съдебна администрация, в които правилото за
присъждане на разноски в зависимост от изхода на спора, не намира приложение. Съдебното
решение следва да изхожда от най-добрия интерес на детето, ползва и двамата родители,
поради което всяка стрА. следва да понесе разноските така както са направени. Не дължи на
насрещната стрА. платеното адвокатско възнаграждение по иска с правно осн. чл. 132, ал. 1,
т. 2 от СК. Не дължи и плащане на депозит за вещите лица, доколкото СПЕ е назначена
служебно от съда и за изясняване на въпроси от значение по иска с правно осн. чл. 127, ал. 2
от СК.
В писмен отговор Н. С. АР., ЕГН **********, от с. ***, Варненска област, чрез адв.
Пл. С. оспорва и тази частна жалба, като неоснователна. Производството по чл. 132, ал. 1, т.
2 от СК е типично исково производство. Дължат се разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК,
при отхвърляне на иска. Моли частната жалба да бъде отхвърлена, като бъдат присъдени и
разноски в производството по частната жалба в размер на 300,00 лв.
ДСП-В. не взема становище по постъпилите въззивна и частна жалба. В о.с.з. на
20.04.2021 г. не се явява представител.
ВОП, чрез прокурор Ж.Е., в о.с.з. на 20.04.2021 г., моли да бъде потвърдено
първоинстанционното решение.
За да се произнесе ВОС съобрази следното:
Производството е образувано въз основа на предявена от ищеца ЕМ. МЛ. ЮЛ., ЕГН
**********, с адрес: ***, срещу ответницата Н. С. АР., ЕГН **********, с адрес: ***,
искова претенция с правно основание чл. 132 от СК за постановяване на съдебно решение, с
което да бъде лишена от родителски права ответницата по отношение на детето С. Е. М.,
ЕГН *********, роден на *** г., на основание трайното неполагане на грижи за детето и
трайното недаване на издръжка за неговото отглеждане и възпитание, на основание чл. 132,
ал. 1, т. 2 от СК. Моли съда с решението си да определи ограничен режим на лични
отношения на ответницата с детето, както следва: всяка първа неделя от месеца, за времето
от 10:00 часа до 12:00 часа, по местоживеене на детето, в присъствие на бащата, бабата или
3
дядото по бащина линия или друго посочено от бащата пълнолетно лице.
Ответницата Н. С. АР., ЕГН **********, с адрес: ***, в срока по чл. 131 от ГПК, е
депозирала отговор, с който оспорва изцяло твърденията на ищеца, изложени в исковата
молба. Счита, че предявеният иск с правно основание чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК се явява
неоснователен и като такъв моли да бъде отхвърлен и да се присъдят сторените в
производството по делото разноски.
Приет за съвместно разглеждане в производството е и предявения от ответницата
насрещен иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК, а именно:
Ответницата сезира съда с искане родителските права спрямо С. Е. М., ЕГН
*********, да бъдат предоставени на нея Н. С. АР., ЕГН **********; моли да бъде
определено местоживеенето на детето С. Е. М. при нея Н. С. АР., ЕГН **********, на адрес:
**********; сезира съда с искане да бъде определен режим на лични отношения между
бащата ЕМ. МЛ. ЮЛ., ЕГН **********, и детето С. Е. М., както следва: всяка първа и трета
събота и неделя от месеца от 08.00 ч. в събота до 17.00 ч. в неделя с преспиване; моли да
бъде осъден бащата ЕМ. МЛ. ЮЛ., ЕГН **********, да заплаща в полза на детето С. Е. М.,
ЕГН *********, чрез майката Н. С. АР., ЕГН **********, издръжка в размер на 250,00 лева,
с падеж всяко пето число на месеца, считано от датата на предявяване на иска, ведно със
законната лихва за всяка закъсняла вноска с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи
издръжката, до настъпване на законна причина за изменението или прекратяването на
издръжката.
В отговора на насрещния иск, ищецът сезира съда с искова претенция с правно
основание чл. 127, ал. 2 от СК, приета за съвместно разглеждане в производството, както
следва:
Моли да се предостави упражняването на родителските права по отношение на
детето С. Е. М., ЕГН *********, роден на *** г., на него ЕМ. МЛ. ЮЛ., ЕГН **********,
като се определи местоживеенето на детето при него в ***; моли да бъде определен
ограничен режим на лични отношения на детето с майката Н. С. АР., ЕГН **********,
съобразен с местоживеенето му в Г., по 2 часа от 10:00 ч. до 12:00 ч., веднъж седмично - в
неделя, когато майката и детето са на територията на една и съща държава и след
предварително уведомяване на бащата, като майката ще взема детето от дома, където се
намира и ще го връща обратно; моли да се осъди Н. С. АР., ЕГН **********, да заплаща на
детето С. Е. М., ЕГН *********, роден на *** г., чрез неговия баща ЕМ. МЛ. ЮЛ., ЕГН
**********, месечна издръжка в размер на 200,00 лева, считано от датата на предявяване на
иска-17.10.2019г., с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със
законната лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпване на законните основания за
изменение или прекратяване на същата; моли на основание чл. 149 СК да бъде осъдена Н. С.
АР., ЕГН **********, да заплати на детето С. Е. М., ЕГН *********, роден на *** г., чрез
неговия баща и законен представител ЕМ. МЛ. ЮЛ., ЕГН **********, сумата от 1800,00лв.,
представляваща обща стойност на месечна издръжка от 150,00 лв. за изминал период от
време - от 17.10.2018 г. до 16.10.2019 г. включително.
Контролиращата стрА. Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Д.ч. представя по
делото в писмен вид социален доклад, в който се изразява становище, че при извършеното
проучване на ОЗД/ДСП - гр. Долни Чифлик се установява, че преки грижи за отглеждането
и възпитанието на детето С. се полагат от А. и М. М. - баба и дядо по бащина линия.
Контролиращата стрА. Варненска Районна Прокуратура, чрез процесуалния си
представител, изразява становище за неоснователност на предявената искова претенция с
правно основание чл. 132 от СК.
4
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа стрА. следното:
Не е спорно между страните, а и видно от представеното по делото удостоверение за
раждане, детето С. Е. М., ЕГН *********, е родено на *** г. в гр. В. по време на
съвместното съжителство на ищеца ЕМ. МЛ. ЮЛ. и ответницата Н. С. АР..
Не е спорно между страните, че след раздялата им, ищецът се е преместил да живее и
работи в Г., където е създал ново семейство с И. С., с която имат дете - С. Е. Ю., роден на
*** г. в гр. ***, което се установява и от представеното удостоверение за раждане, издадено
от Служба „Гражданско състояние“ в гр. ***.
По делото е представено и удостоверение за адресна регистрация, издадено на
29.08.2018 г. от Градска администрация М., както и Подробно удостоверение за адресна
регистрация, издадено на 14.05.2019 г., от които се установява, че ищецът ЕМ. МЛ. ЮЛ. и
И. С. С. са регистрирани на адрес: 55127 гр. ***, ***, с дата на нА.сяне за И. С. С. на
01.12.2012 г., а за ЕМ. МЛ. ЮЛ. на 29.08.2018г.
Представен е безсрочен трудов договор, сключен с работодателя Сетинел-вир
феределн ройме, ***, от който се установява, че ищецът ЕМ. МЛ. ЮЛ. е назначен на
длъжност „общ работник в строителството“, считано от 01.10.2018 г.
Видно от представения фиш за работна заплата и възнаграждения на ищеца от м.
октомври 2018 г., брутното му месечно трудово възнаграждение е в размер на 1661.88 евро.
По делото е представено удостоверение за раждане, от което се установява, че
ответницата Н. С. АР. е майка на още едно дете - Н. Н.С., родена на *** г. в гр. В..
Видно от Удостоверение № 13/11.10.2019 г., издадено от Детска Градина Пролет, с.
Д., община А., област В., детето С. Е. М. е записано в подготвителна група през учебната
2018/2019 г.
От приобщената по делото справка за съдимост се установява, че ищецът ЕМ. МЛ.
ЮЛ. е осъждан трикратно – по НОХД 2036/2002 г. за престъпление по чл. 195 от НК, по
НОХД № 292/2014 г. - за престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК и по НОХД 1016/2013 г. - за
престъпление по чл. 343, ал.3 пр. последно, б. „б“, пр. първо, вр. ал. 1, б. „в“ от НК.
В приобщения към доказателствения материал социален доклад, изготвен от
Дирекция „Социално подпомагане“ - гр. Д.ч., се посочва, че към настоящия момент грижи
по отглеждането и възпитанието на детето С., полагат А. и М. М. - баба и дядо по бащина
линия в с. С.. Семейство М. обитават собствено жилище, което разполага с добри хигиенно-
битови условия и за малолетния е обособен самостоятелен кът за подготовка и игра.
Жилището, в което живее Н.А. в с. С., е на баба й по майчина линия и съжителя й,
представлява двуетажна къща, състояща се от шест стаи, вътрешен санитарен възел.
Жилището е електрифицирано, водоснабдено и обзаведено с мебели и вещи, необходими за
нормалното функциониране на домакинството. Семейство М. са споделили, че бащата
периодично работи в Г. и се връща в България, като се грижи за сина си. Средствата, които
получава, са достатъчни за задоволяване потребностите на С.. Н. С. АР. също периодично
работи в Г.. ПредлагА. й е работа на постоянен трудов договор, но причина да не започне
постоянна работа е, че не желае да прекъсне връзката си с детето С.. От раждането си до
настоящия момент, С. е отглеждан в с. С. в дома на своя баща. Детето има изграден
приятелски кръг от детската градина, както и в населеното място. Поддържа добри
взаимоотношения с роднини от разширения семеен кръг. Понякога С. гостува в събота и
неделя в семейството на родителите на своята майка в с. С., общ. А., познава роднините си
по майчина линия. При посещението е установено, че детето е привързано към родителите
си и роднините от разширения семеен кръг. Наблюдава се стабилност в отношенията им.
5
Посочва се, че връзката между родителите и детето не е прекъсвА.. В заключение - от
извършеното проучване на ОЗД/ДСП гр. Д.ч. се установява, че преки грижи за отглеждането
и възпитанието на детето С. към момента, се полагат от А. и М. М. - баба и дядо по бащина
линия, а майката е споделила, че осъществява периодични срещи със сина си на територията
на с. С., в жилището на нейната сестра.
Пред ВРС са изслушани и показанията на двама свидетели: М. Ю. М.-баща на ищеца,
воден от него и В.М.Ж., живеещ на съпружески начала с майката на ответницата, воден от
нея. Показанията на дмвамата свидетели се –ценят от съда с оглед разпоредбата на чл. 172
от ГПК.
Св. М. Ю. М. сочи, че детето С. се отглежда от него и баба му по бащина линия от
2015 г. Майката оставила детето на своята майка и заминала в Г., но тя ходела на работа.
Гледала го 80-годишната баба на майката. Взели С. от дома на прародителите му по
майчина линия, т.к. не е имало кой да се грижи за него. Бил на две години и седем месеца.
През това време бащата бил в Г., като периодично, през два-три месеца, се прибирал в
България. Свидетелят излага, че детето било записано на детска градина, като таксите
заплащал баща му. Твърди, че майката не е полагала грижи за детето, не е ходила на
родителски срещи, не е била на рождени дни, не е давала средства за неговата издръжка Тя
не е правила никакви опити да си види детето и е започнала да проявява интерес към него
едва когато е научила, че се води дело. Твърди, че бащата изпраща средства за отглеждането
на детето С. – по 50-100-150 евро всеки месец, различно. Излага, че детето е привързано към
баща си, всяка вечер се чуват по скайп и иска да живее с баща си. Признава, че многократно
са давали детето С. на баба му и съжителстващия с нея В.. Веднъж, когато С. бил болен се
обадили на баба му по майчина линия, която работела в града да купи лекарство за висока
температура, защото на село нямало аптека. Баща му си идвал през два-три месеца. Като се
връщал баща му идва в С. с новата си съпруга, на която С. вика „мамче“. Баща му винаги му
носел подаръци „от дрешки до химикалки и тя също“. На биологичната си майка С. викал
по име, но не искал да чува за нея.
Св. В.М.Ж. излага, че след като родителите се разделили, детето било отглеждано в
дома им в с. С. до три годишна възраст и половина, но впоследствие бабата и дядото по
бащина линия взели детето. Родителите на С. заминали в Г.. Сега детето е при баба си и
дядо си по бащина линия, но той и бабата на детето по майчина линия давали пари, когато
изпрати майката-по 150-200-250 евро всеки месец за двете й деца. Тя работи във фирма за
почистване. Случвало се два-три пъти да се разболее детето, но понеже баба му и дядо му
нямали пари, той минавал с колата през С., вземал рецептата и отивал да купи лекарствата.
Няколко пъти водили детето с висока температура в спешен кабинет в Д.ч., във В.. Давали
са пари на бабата на С. да плаща градината. Майката му оставяла пари винаги. Правела му
подаръци. Майката се е връщала през месец, месец и половина в България и е искала да
види детето С., но бабата и дядото по бащина линия не й давали да се среща с него, т.к.
баща му забранявал. Майката се виждала с детето, когато родителите й го вземат в С. или в
дома на сестра й в С.ил. Последният път отишли тайно само за да не се скарат. Свидетелят
излага, че са ходили и в полицията и са пуснали жалба, т.к. не дават детето на майка му.
Видно от заключението на вещото лице Р. Г. по приобщената към доказателствения
материал по първоинстанционното дело съдебно-психологична експертиза, родителският
капацитет на майката е по-качествен от този на бащата, като същата разполага с правилни и
психологически по-издържани и пълноценни правила в тази насока. Майката е в състояние
да взима самостоятелни решения за възпитанието и отглеждането на С., но ако те бъдат
подкрепени от разбирането на бащата в това отношение. Само в такъв случай ще помогнат
за възвръщането на авторитета на майката, ще осигурят усещане за сигурност на детето.
Бащата на този етап все още няма достатъчен опит в тази насока. Отдалеченото
местоживеене повлиява върху оформянето на неговите нагласи и подход към детето, като
формира т.нар. социално желателен образ на родител, който освен че се конкурира с
6
майката за детето, изгражда неправилна нагласа на детето към нея /задоволяването на
материалните потребности са в основата на обичта на родителя към детето/. Връзката на
детето към бащата е формирА. на основата на материалните стимули, които той му
осигурява, както и даването на възможност то да определя правилата и начинът на
провеждане на времето с него. В този смисъл, детето става водещо във връзката баща-дете,
което създава условия за манипулация. Връзката с майката е травмираща тема за детето. То
я отрича напълно, като впоследствие внася своите доводи за това, които са привнесени
отвън, от родителското семейство на бащата и от него самия, и не се поставят под съмнение
/материалните придобивки от бащата и липсата на такива от стрА. на майката/. Като
доказателство за травмата, която детето изживява, е идентифицирането с дете, което е
„тъжно", копинг-стратегиите, с които си служи в хода на изследването, невербалното му
поведение /неспокойното движение на краката/. Между майката и детето емоционалната
връзка е компрометирА.. Майката съзнавано се отрича от детето, но в несъзнаваното си
поле, то има потребност от нея. Детето на пръв поглед е свързано с баща си, има му доверие,
но на практика, това е повече връзка на зависимост, отколкото емоционална такава. Детето
приема без да подлага на съмнение всичко, което бащата му казва, към което го насочва и
дори програмира. Налице е отчуждение на детето С. от неговата майка, като образът на
бащата е поддържан както от неговите родители /баба и дядо/, при които детето се отглежда,
така и от бащата, който си идва в България по време на отпуските си и му осигурява
материални придобивки, разговаря /привнесени реплики за общите деца, които са техни - на
майката и бащата, за братята му, които го чакат в Г./. На този етап детето е отчуждено от
майката и ще е с протестно поведение спрямо нея, ако отиде да живее в нейния дом. Ако
живее с баща си, има вероятност това отчуждение да се задълбочи и детето напълно да
игнорира майка си, но това обстоятелство ще формира чувство за малоценност, а именно, че
не е било обичано и прието от своята биологична майка, ще доведе до нестабилно психо-
емоционално състояние и с проблеми в партньорските връзки в бъдеще. Майката разполага
с по-голям и пълноценен родителски капацитет, но детето, когато влезе в пубертетна
възраст, ще има потребност от мъжки модел на идентификация. Смята, че на майката следва
да бъде определен един по-разширен режим на лични отношения с детето, който да бъде
подпомогнат от бащата и неговите родители. Те следва да съдействат на детето да коригира
образа на своята майка. Не е разумно да смята то новата партньорка на баща си за своя
майка, а своята майка категорично да отрича. То не признава майка си, не я приема ,отрича
я, има ново семейство, иска да отиде в Г., иска да живее там, привлечено е да живее там.
Нужна е работа в семейството, между бившите партньори, няма как детето да приеме сега
това положение и да отиде спокойно при майка си.
Пред ВОС са изслушани показанията на четирима свидетели: Х.Я.Я. и М. Х. М., без
родство и дела със страните ,водени от ищеца и Г. С. А.-сестра на ответницата и С. Р. А.-
майка на ответницата, водени от нея.
Св. Х.Я.Я., който е приятел на въззивника, излага, че С. живее при баба си и дядо си
– родителите на бащата Е., които живеят в с. С.. Посочва, че майката на детето - Н.,
прекарва повече време в чужбина. Бащата на детето също работи в чужбина. И двамата са в
Г., но в различни градове. Бащата и детето са в много добри отношения. В неговия магазин
има ,,Уестърн Юнион“ и Е. праща през тази система пари на майка си. Детето С. по-често
говори за баба си, отколкото за майка си. Сочи, че никога не е виждал С. с майка си. Н. няма
къща в с. С. и не я е виждал там, а заедно с майка си живеят при приятеля на последната в с.
С.. Е. работи в строителството в Г.-полага гипс-картон и окачени тавани. Прибира в
България на 3-4 месеца, в годината около 4 пъти, за по 1-2 месеца. Доходите на Е. в Г. са
около 2800-3000 евро. Това му е известно, защото и той е работил в Г., но от 3 години има
магазина за хранителни стоки в с.С..
Св. М. Х. М. е съсед на родителите на Е. М. Ю.. Детето С., живее при баба си и дядо
си, родителите на Е., които се грижат много добре за него. Не е виждал майката на С. – Н.,
отдавна. Нейната майка е идвала при детето, но не може да каже колко често, „някъде през
7
2-3 седмици“. Излага, че Е. работи в Г., но се прибира в България. Твърди, че през
последната една година не е виждал Н. в дома на родителите на Е. и не знае нищо за нея.
Майката на Н. е посещавала детето събота и неделя, но преди 2-3 г., когато е взимала С.
събота и го карала в с. С.. Твърди, че детето винаги е било при баща си, от 2-3 годишна
възраст, когато се разделили родителите. Сега е на 8 години и ходи на училище.
Св. Г. С. А. е сестра на Н.. Сочи, че С. от 2016 г. живее в с. С. при баба си и дядо си,
които са родители на бащата Е.. През това време, откакто живее при тях, С. е ходил в дома
на Н. в с. С.. Като се върне от Г., сестра й остава в с. С.. Всеки път отива в Г. за различен
период от време, като последното й посещение там е било за месец и половина, след което се
е върнала в България за 2-3 месеца и после пак е заминала. Излага, че бащата на детето
работи в Г. и има друго семейство. С. й разказвал, че има братче, което е в Г.. Твърди, че
когато е в България, Н. вижда детето. Твърди, че бабата по бащина линия не позволявала на
майката да се види със С., поради което отиват у сестра им Айше и тя го води там скришно.
Посочва, че Н. дава пари на детето - за сладко, купува му дрехи и обувки. Излага, че когато
бабата и дядото по бащина линия нямат пари, звъняти на баба му по майчина линия.
Случвало се е няколко пъти, последно преди две седмици. Н. й е пращала пари за детето,
които свидетелката давала на майка си, а тя от своя стрА.- на бабата на С. по бащина линия -
по 50-80 евро, по ,,Уестърн Юниън“. Преди да замине за Г., Н. оставяла пари на майка им,
давала и по 20-30 лв. на детето, купила му таблет. Посочва, че миналата година за рождения
ден на С. занесли торта, купили му китара и дрехи. Твърди, че С. се радва много като види
майка си. Разбира се и със сестра си, която е на 5 г. Миналата и по-миналата година водили
на море С., в А. и в Ш.. .
Св. С. Р. А. – майка на Н. сочи, че от три годинишна и половина възраст детето С.
живее при баба си и дядо си по бащина линия в с. С.. Майка му се вижда много рядко с него,
тъй като родителите на бащата не й дават С.. Лъгала сватовете си, за да взима детето, без да
им казва, че Н. е в дома й, тъй като в противен случай не го давали. Майката на Е., като
видела Н., започвала да я обижда. Излага, че преди да се разделят Е. и Н., неговите родители
не поглеждали детето, обиждали Н.. Твърди, че дъщеря й дава издръжка на детето –
изпраща й пари и тя или купува нещо на детето, или му ги дава, а когато детето е болно, му
купува лекарства. Излага, че Н. стои в Г. по 2-3 месеца, после се връща в България за по 4-5
месеца. Докато е в Г. праща пари за двете си деца - по 150-200 евро. Твърди, че отношенията
между С. и майка му са много добри и тя не отказва да му купува нещата, които детето иска,
но впоследствие закупените дрехи не се носят от детето по нареждане на баща му, баба му и
дядо му по бащина линия. Посочва, че Н. е изпратила пари за закупуването на таблет на
детето, който е в с. С.. Твърди, че детето й е споделяло, че иска при майка си, но баща му го
заплашва, както и дядо му.
Във въззивната инстанция са допуснати и събрани като доказателства по делото
представения от въззивника ЕМ. МЛ. ЮЛ. препис от изп.д. № 5079/2020 г. на СИС при ВРС,
образувано във връзка с неплащането на определената с привременните мерки издръжка от
Н. на детето С. и удостоверение изх. № 11004/12.04.2021 г. на СИС при ВРС, както и
представените от Н. С. АР. разписка № 0200012442021260/04.02.2021 г.; копие от разписка
№ 0200012625128049/04.03.2021 г.; копие от разписка № 0200012835625164/06.04.2021 г. за
плащането на дължимата издръжка.
Настоящият състав като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, изявленията на страните, изготвеният социален доклад и СПЕ, стигна
до следните изводи:
По отношение на иска с правно основание чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК съдът
8
намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК, родителят може да бъде лишен
от родителски права, когато без основателна причина трайно не полага грижа за детето и не
му дава издръжка. Преценката на искането за лишаване от родителски права, като
основателно, предвид разпоредбата на чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК, предполага правния извод на
съда за наличие на две предпоставки при условията на едновременност: 1. виновно
бездействие от стрА. на родителя - неполагане на грижи за детето и неизпълнение на
задължението да дава издръжка, и 2. това цялостно неизпълнение да е трайно. Наведените в
исковата молба твърдения на бащата сочат на тази хипотеза, защото поддържа, че майката
не полага грижи за детето и не дава издръжка за него.
Настоящият състав на съда изцяло споделя изводите на първата инстанция за
неоснователност на предявения иск. Лишаването на родителя от правата му върху неговото
дете е крайна мярка за защита на последното, която следва да се прилага при доказА. нужда.
Основание за налагането й са много тежки случаи, в които с поведението си родителят
създава риск за отглеждането и възпитанието на ненавършилото пълнолетие дете, или
хипотези, в които е демонстрирано пълно равнодушие и незиантересованост за живота и
развитието на детето. Друга предпоставка за лишаване на родителя от права, ведно с
горното, е наличие на субективно отношение към това негово поведение. То трябва да е
осъзнато, а не плод на обективни пречки, осуетяващи съществуването на обичайните и
дължими отношения.
В конкретния случай, съдът счита, че посочените предпоставки за приложение на
нормата на чл. 132, ал. 1, т. 2 СК, не са налице.
От събраните по делото гласни доказателства, които се ценят от съда с оглед
разпоредбата на чл. 172 от ГПК, но като непротиворечиви, убедителни и непосредствени се
установява, че майката Н. не се е дезинтересирала от детето, не е пренебрегвала
родителския си дълг, проявявала е интерес за физическото и емоционално развитие на
детето и е давала средства за издръжката му – закупувала му е дрехи и играчки, когато е
била в България се е виждала със С. (в дома на съжителстващия с майка й мъж, гостувайки
им ежемесечно през събота и неделя и в дома на сестра си), макар да е препятствА.
възможността на майката да осъществява контакти с детето, поради противопоставянето на
бащата и неговите родители, които отглеждат С.. По-редките срещи на майката с детето
могат да се обяснят и с факта, че тя периодично работила извън България. Връщайки се в
стрА.та тя е търсила детето си и се е срещала с него, макар и скришно. Водила го е две лета
подред на море със сестричката му Н..
Не се установява още и другата необходима предпоставка за лишаване на родител от
родителски права на твърдяното основание - това да не дава издръжка. Още в отговора на
исковата молба ответницата и майка на детето излага, че не е спирала да задоволява всички
потребности на детето – от дрехи, лекарства, играчки, почивка на море и това се установява
от показанията на разпитаните свидетели. По време на отсъствието си от България е
изпращала на майка си и сестра си пари за двете деца, оставяла пари и когато отпътува,
майка й и съжителстващия с нея мъж са давали на бабата и на дядото на детето С. пари за
тексата за детска градина, купували са лекарства, водили са го на лекар в Д.ч., във В.,
майката е давала пари на сина си на ръка по 20-30.00лв. Без особено значение за спора е, че
е било образувано изпълнително дело в хода на настоящото първоинстанционно дело, по
издадения изпълнителен лист за дължимата от майката издръжка за детето, определена с
привременните мерки. От представените от въззивника материали по изп.д. № 5079/2020г.
на СИС при ВРС, но и разписките, представени от въззиваемата се установява, че след
определяне на привременни мерки, майката е заплатила определения с тях размер на
издръжката (в периода след м. август 2020 г.). Детето е получило определената му от
майката издръжка.
9
Съдът, с оглед изложеното до тук и въз основа на събраните писмени и гласни
доказателства по делото намира, че недоказА. остава още първата предпоставка, а именно
"без основателна причина" родителят да не е полагал грижи и да не е заплащал издръжка.
Напротив, установи се по делото, че майката желае да осъществява контакт с детето, но
бащата и неговите родители възпрепятстват срещите им. Нужно е да се срещат скришно, за
да се виждат майката и синът. Не само, че не може да се приеме за безспорно установено, че
ответницата се е дезинтересирал от детето си, ами се установи и, че е давала средства за
отглеждането му и е заплатила издръжката, определена с привременните мерки. Дори и
заплащането на издръжка да е осъществявано нередовно, то не следва да бъде прието от
съда, че поведението на ответницата представлява трайно неизпълнение.
Искът е неоснователен.
Поради съвпадане на правните изводи на настоящата инстанция с тези на ВРС,
обжалваното решение, в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл. 132, ал. 1,
т. 2 СК следва да бъде потвърдено.
По отношение на иска с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК, съдът намира
следното:
Предвид наведените в насрещния иск твърдения и оспорванията в писмения
отговор, съдът намира, че е сезиран със спор между родителите на детето С., р. *** г.
относно упражняването на родителските права, местоживеенето му, личните отношения с
другия родител и издръжката на детето, на осн. чл. 127, ал. 2 от СК.
В закона не са посочени обстоятелствата, които са от значение при определяне на
мерките по упражняването на родителските права. Съобразно Постановление № 1 от
12.11.1974 г., при разрешаване на спора, съдът следва да прецени в тяхната съвкупност
всички обстоятелства в конкретния казус, по съществените от които са: възпитателските
качества на родителите; техния морален облик; грижите и отношението на родителите към
детето; желанието на родителите и тяхната готовност да полагат грижи; привързаността на
детето към родителите; пола и възрастта на детето; помощта от трети лица и социалното
обкръжение.
Настоящият състав като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, изявленията на страните, изготвеният социален доклад, както и заключението
на вещото лице по допуснатата СПЕ, стигна до следните изводи:
Безспорно и двамата родители имат желание да се грижат за детето си.
Видно от приобщения към доказателствения материал социален доклад, изготвен от
Дирекция „Социално подпомагане“ - гр. Д.ч. и събраните по делото гласни доказателства,
жилището, в което живее Н.А. в с. С., е на бабата по майчина линия и съжителя й и
представлява двуетажна къща, състояща се от шест стаи и вътрешен санитарен възел.
Жилището е електрифицирано, водоснабдено и обзаведено с мебели и вещи, необходими за
нормалното функциониране на домакинството. Подходящо е и за отглеждане на детето С..
Там се отглежда и по-малкото дете на Н.А.-Н., р. ***г. Майката е в трудоспособна възраст,
като към настоящия момент периодично отсъства от България, като работи във фирма за
почистване в Г.. Пред първоинстанционния съд в о.с.з. на 02.07.2020 г., Н.А. е изразила
готовността си да се прибере в България и да не работи в чужбина, ако родителските права
по отношение на детето С. й бъдат предоставени на нея. Тя следователно има и възможност
да полага непосредствените грижи за него, а може да разчита и на помощта на близките от
обкръжението си-сестра си, майка си и баба си, при отглеждането на момчето.
10
Бащата Е.Ю. живее в жилище под наем в гр. *** със новата си партньорка И. С. и
роденото им от съжителството им на съпружески начала дете. Работи в строителството, като
поставя гипсо-картон и окачени тавани. Завръщайки се в България по 3-4 пъти в годината за
по 1-2 месеца, по думите на разпитаните по делото свидетели, той пребивава в дома на
родителите си в с. С., където понастоящем се отглежда детето му С.. Основните му
потребности са задоволени адекватно от бащата, с подкрепата на разширеното му
семейство-баба и дядо по бащина линия. Жилището където се отглежда детето е добри
хигиенно-битови условия и представлява едноетажна къща състояща се от три стаи, хол,
трапезария, кухня и сервизни помещения, като за детето има обособен кът за подготовка и
игри, обзаведен с мебели за личните му вещи. Бащата Е.Ю. изпраща парични средства на
родителите си за отглеждането на С..
От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява още, че
двамата родители работят и реализират доходи. Установява се следователно, че и двамата
родители имат желание и възможности да се грижат за детето С. и двамата могат да разчитат
за помощ в отглеждането му. Майката може да разчита на помощта на майка си, баба си и
сестра си, а бащата - на съжителстващата с него жена и на своите родители.
Следва да бъде посочено от съда, че детето С., което е на осем години и четири
месеца, все още е в ниска възраст, когато присъствието на майката в живота му е от
изключително значение за нормалното му физическо, психическо и емоционално развитие.
Необходимостта на детето от майка му е важен фактор и когато тя желае и е в състояние да
се грижи за него, няма причини да й бъде отказано да го прави, независимо от това, че и
бащата желае и разполага с възможности.
Видно от заключението на вещото лице Р. Стоянова Г. по приобщената към
доказателствения материал съдебно-психологична експертиза, родителският капацитет на
майката е по-качествен от този на бащата, като същата разполага с правилни и
психологически по-издържани и пълноценни правила в тази насока. Майката е в състояние
да взима самостоятелни решения за възпитанието и отглеждането на С., но ако те бъдат
подкрепени от разбирането на бащата в това отношение. Обратно, бащата няма достатъчен
опит. Връзката на детето с бащата е формирА. на основата на материалните стимули, които
той му осигурява, както и даването на възможност то да определя правилата и начинът на
провеждане на времето с него. Вярно, че емоционалната връзка между майката и детето е
компрометирА.. Детето на пръв поглед е свързано с баща си, има му доверие, но на
практика, това е повече връзка на зависимост, отколкото емоционална такава. Детето приема
без да подлага на съмнение всичко, което бащата му казва, към което го насочва и дори
програмира. Налице е отчуждение на детето С. от неговата майка, като образът на бащата е
поддържан както от неговите родители /баба и дядо/, при които детето се отглежда, така и от
бащата, който си идва в България по време на отпуските си и му осигурява материални
придобивки. Ако живее с баща си, има вероятност това отчуждение да се задълбочи и
детето напълно да игнорира майка си, но това обстоятелство ще формира чувство за
малоценност, а именно, че не е било обичано и прието от своята биологична майка, ще
доведе до нестабилно психо-емоционално състояние и с проблеми в партньорските връзки в
бъдеще.
Съставът на ВОС намира, че конфликтните отношения между родителите, които
вече са преустановили връзката си, рефлектират върху тези на детето с майката, което не е в
интерес на детето. То има необходимост от контакт и с двамата си родители. Свидетелите Г.
А. и С. А. сочат, че когато майката се прибере от Г., се вижда с детето С., купува му
подаръци и дрехи, а когато не е в България, изпраща пари за отглеждането му, включително
и за лекарства, когато е болно. И двете свидетелки посочват, че детето се радва да види
майка си и е привързано към нея. В изготвения социален доклад е изложено, че Н. е
отказала да започне работа на постоянен договор, тъй като не иска да прекъсне връзката си с
детето. Пред първоинстанционния съд в о.с.з., проведено на 02.07.2020 г., майката е
11
изразила и готовността си да се прибере в България и да не работи в чужбина, ако
родителските права по отношение на С., бъдат предоставени на нея. В доклада е посочено
още, че понякога детето гостува събота и неделя в семейството на родителите на своята
майка и познава роднини по майчина линия, както и че връзката между родителите и детето
не е прекъсвА..
Настоящият състав намира за правилен извода на първоинстанционния съд, че
създаденото отчуждение на детето С. от неговата майка е резултат от поведението на
бащата и неговите родители, което е изключително вредно за развитието му, както и че това
укоримо поведение на бащата може да доведе до тежка форма на синдром на родителско
отчуждение. Следва да се съобрази и това, че връзката баща-дете е не толкова емоционална
връзка, колкото такава на зависимост, според вещото лице. Майката разполага с по-добър
родителски капацитет. Бащата е осъждан за престъпления трикратно. При евентуалното
предоставяне на родителските права на бащата, детето ще попадне в нова среда, далеч от
приятелите и близките си и средата, в която расте към настоящия момент, което няма да
бъде в негов интерес. Това би способствало допълнително за настъпване на отчуждение от
майката, независимо, че ще й бъде определен режим на личен контакт с момчета. Приоритет
има интересът на детето и той налага родителските права да се упражняват от майката.
Ролята на бащата за нормализиране на отношенията на детето С. и майка му обаче е
съществена, като и двамата родители следва да предприемат действия в тази насока.
Предвид така установеното, съдът намира искането на Н.А. да й бъде предоставено
упражняването на родителските права по отношение на детето С. Е. М., р. *** г. за
основателно и следва да бъде уважено.
Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в тази си част.
Предвид предоставянето на родителските права на майката, следва да бъде
определено и местоживеенето на детето С. Е. М., р. *** г. при нея, на адрес: **********.
Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено и в тази част.
На бащата следва да бъде определен режим на лични отношения с детето. Съдът
намира, че определеният такъв от ВРС не отговаря напълно на интереса на С..
Предвид това, че бащата живее и работи в Г., а детето С. ще продължи да се
отглежда на територията на България, то определеният от ВРС ежемесечен режим на лични
отношения е неподходящ. Събраха се данни по делото, че бащата се връща в стрА.та през 3-
4 месеца. Следва да му бъде определен следния режим:
- всяка втора седмица от м.февруари, м.май, м.септември и м.декември от
годината, от 10 часа в понеделник до 17.00ч. в неделя, на територията на Република
България, като бащата взема и връща детето в дома на майката;
- един месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск, като
бащата взема и връща детето в дома на майката;
- всяка четна година първата половина от зимната ученическа ваканция детето ще
е при майката от 10,00 часа на първия ден от периода до 17,00 часа на последния ден от
периода, а всяка нечетна година първата половина от зимната ученическа ваканция
детето ще е при баща си от 10,00 часа на първия ден от периода до 17,00 часа на последния
ден от периода; всяка нечетна година втората половина от зимната ученическа ваканция
детето ще е при майката от 10,00 часа на първия ден от периода до 17,00 часа на последния
ден от периода, а всяка четна година втората половина от зимната ученическа ваканция
детето ще е при баща си от 10,00 часа на първия ден от периода до 17,00 часа на последния
ден от периода, на територията на Република България, като бащата взема и връща детето в
дома на майката;
- всяка четна година първата половина от пролетната ученическа ваканция детето
12
ще е при майката от 10,00 часа на първия ден от периода до 17,00 часа на последния ден от
периода, а всяка нечетна година първата половина от пролетната ученическа ваканция
детето ще е при баща си от 10,00 часа на първия ден от периода до 17,00 часа на последния
ден от периода; всяка нечетна година втората половина от пролетната ученическа
ваканция детето ще е при майката от 10,00 часа на първия ден от периода до 17,00 часа на
последния ден от периода, а всяка четна година втората половина от пролетната
ученическа ваканция детето ще е при баща си от 10,00 часа на първия ден от периода до
17,00 часа на последния ден от периода, на територията на Република България, като бащата
взема и връща детето в дома на майката.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в тази част и определен
горния режим.
ВРС се е произнесъл и по отношение на дължимата от бащата Е.М. издръжка за
детето С., р. **** г., като е присъдил издръжка в размер на 180.00лв. месечно, считано от
26.08.2019г.
Решението на първоинстанционния съд е правилно и в тази обжалвА. част.
Преценявайки потребностите на детето С. М., р. *** г., обусловени от възрастта му - на 8
години и четири месеца, младата възраст на двамата родители, липсата на заболявания или
други фактори, които биха им пречили или затруднявали възможността да полагат труд,
обществено-икономическите условия в стрА.та, материалните възможности на двамата
родители, задължението за издръжка на двамата родители към други низходящи, вземайки
предвид и безусловното им задължение да издържат ненавършилите пълнолетие свои деца,
задоволявайки потребностите им приоритетно, т.е. дори преди своите собствени,
настоящият състав определя обща месечна издръжка в размер на 300.00 лв., от който размер
майката следва да заплаща сумата от 120.00 лв., а бащата - 180.00 лв. Приоритетното
участие на бащата се определя от това, че упражнява професия, която дава възможност за
добра реализация и осигуряване на по-високо трудово възнаграждение, а и в непосредствена
тежест на майката са ежедневните грижи по отглеждане и възпитание на детето. При
определяне на размера, съдът има предвид и размера на минималната за стрА.та работна
заплата към момента от 650.00 лв. и съблюдава изпълнението на изискването на чл. 142, ал.
2 от СК. Все пак водещият съда критерий при определяне размера на издръжката е
задоволяване на нуждите на детето. Доколкото няма подадена жалба в отхвърлителната
част, съдът не е в състояние да се произнесе за по-висок размер.
Издръжката в определения от съда размер следва да се дължи, считано от датата на
влизане в сила на настоящото решение, т.к. до момента детето се отглежда от бащата, чрез
неговите родители. Няма основание за присъждане на издръжката от по-ранен момент,
включително и от датата на предявяване на насрещната искова молба, както е поискано.
Издръжката се дължи, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, с падеж 5-то
число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на основание за изменение
или прекратяване.
Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в частта относно размера
от 180.00лв., считано от датата на влизане в сила на настоящото решение и отменено за този
размер, считано от 26.08.2019г. до датата на влизане на решението в сила, като в тази част
искът следва да бъде отхвърлен.
Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено и в частта, в която е
отхвърлена исковата претенция на Е.Ю. с правно осн. чл. 127, ал. 2 от ГПК, за предоставяне
на родителските права по отношение на детето С., за определяне на местоживеенето му при
наго в Г., за определяне на режим на лични отношения на детето С. с майката Н. С. АР.
всяка неделя от 10.00ч. до 12.00ч. , когато майката и детето са на територията на една и
съща държава и след предварително уведомяване на бащата, като майката взема и връща
детето в дома където се намира, за осъждане на майката да плаща месечна издръжка в
размер на 200.0-0лв. с падеж всяко 5-то число на месеца, за който се дължи издръжката, до
13
настъпване на основание за изменение или прекратяване, за осъждане на майката да заплати
на детето С. издръжка в размер на 1800.00лв. или по 150.00лв. месечно за периода от
17.10.2018г. до 16.10.2019г. включително, като неоснователна.
С оглед изхода на спора не следва изменение на първоинстанционното решение в
частта за разноските.
По отношение на подадената частна жалба срещу Определение №
261055/26.01.2021 г. по гр. д. № 9965/2019 г. на 11-ти състав на ВРС, с което е оставена
без уважение молбата на ЕМ. МЛ. ЮЛ. за изменение на Решение № 260886/26.10.2020 г.
в частта за разноските, на осн. чл. 248 от ГПК.
Съдът подадената частна жалба за неоснователна поради следните съображения:
Производството по чл. 132 СК за лишаване от родителските права е исково, чрез
което се упражнява потестативното /преобразуващо/ право на детето за защита на личните
му и имуществени права, когато родителят с поведението си представлява опасност за
личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето по смисъла на чл. 131 СК,
като упражняването на процесуалното право на иск става чрез процесуалните субституенти,
изрично посочени в закона - производството може да бъде образувано по инициатива не
само на единия родител, но и на прокурора, и на Дирекция “Социално подпомагане“ по
настоящия адрес на детето. Постановено позитивно решение по чл. 132 СК има
преобразуващо действие, с което се интервенира в правната сфера на родителя, който
застрашава интересите на детето.
За разлика от посоченото по-горе, производството по чл. 127, ал. 2 от СК
представлява спорна съдебна администрация и се развива само между двамата родители,
когато не могат да постигнат съгласие за упражняването на родителските права. При това
положение, независимо от кого е подадена молбата, съдът следва да разреши спорът между
тях и дължи произнасяне на кого от двамата родители да бъде предоставено упражняването.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че правилно ВРС е осъдил ищеца да заплати
направените от ответницата съдебно-деловодни разноски в общ размер от 700,00 лв., от
които 500,00 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по иска с правно
основание чл. 132 от СК, съгласно договор за правна защита и съдействие и списък за
разноските по чл. 80 на л. 223 и л. 225 от първоинстанционното дело и заплатен депозит за
вещо лице по допуснатата съдебно-психологична експертиза в размер на 200,00 лв. СПЕ е
назначена служебно от съда за установяване на твърденията, съответно възраженията на
страните, понеже не разполага със специални знания, но депозитът е възложен за заплащане
в тежест на Н.А. и след като искът с правно осн. чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК, предявен от Е.Ю. е
отхвърлен, той следва да репарира направените от насрещната стрА. разноски по защитата
срещу неоснователния иск.
Частната жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
Решението следва да бъде потвърдено в частта за разноските от 700.00 лв., на осн. чл. 78, ал.
3 от ГПК.
В остА.лата си част първоинстанционното решение е влязло в сила като
необжалвано.
Предвид изхода на спора ЕМ. МЛ. ЮЛ. следва да заплати на Н. С. АР. разноски за
въззивната инстанция в размер на 800.00 лв., от които 500.00лв.адвокатско възнаграждение
по иска с правно осн. чл. 132 от СК и 300.00лв. адвокатско възнаграждение по частната
14
жалба, заплатени съгласно договор за правна защита и съдействие от 02.01.2021 г. и списък
на разноските по чл. 80 от ГПК на л. 122 и 123 по делото, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК. Не
следва присъждане на разноски по иска с правно осн. чл. 127, ал. 2 от ГПК, произнасянето
по който представлява спорна съдебна администрация. Разноските в този случай следва да
остА.т в тежест на стрА.та, така, както са направени.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260886/26.10.2020г. по гр. д. № 9965/2019г. на 11-
ти състав на ВРС,
в частта, с която е отхвърлен предявения от ЕМ. МЛ. ЮЛ., ЕГН **********, с
адрес: обл. В., общ. А., с. С., ул. "***" 3, срещу Н. С. АР. , ЕГН **********, с адрес: обл. В.,
общ. А., с. С., иск с правно основание чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК за лишаването на майката
Н. С. АР. от родителски права по отношение на детето на страните С. Е. М., ЕГН *********,
понеже без основателни причини трайно не полагане на грижи за детето и не му дава
издръжка;
в частта, с която е отхвърлен предявения от ЕМ. МЛ. ЮЛ., ЕГН **********, с
адрес: обл. В., общ. А., с. С., ул. "***" 3, срещу Н. С. АР. , ЕГН **********, с адрес: обл. В.,
общ. А., с. С. иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК за предоставяне на него
упражняването на родителските права по отношение на детето на страните С. Е. М., ЕГН
*********; за определяне местоживеенето на детето С. Е. М., ЕГН ********* при него в
***; за определяне на режим на лични отношения на детето С. Е. М., ЕГН ********* с
майката Н. С. АР., ЕГН **********, съобразен с местоживеенето му в Г., по 2 часа от 10:00
ч. до 12:00 ч., веднъж седмично - в неделя, когато майката и детето са на територията на
една и също държава и след предварително уведомяване на бащата, като майката ще взема
детето от дома, където се намира и ще го връща обратно; за осъждане на Н. С. АР., ЕГН
**********, да заплаща на детето С. Е. М., ЕГН *********, чрез него ЕМ. МЛ. ЮЛ., ЕГН
**********, като негов баща и законен представител, месечна издръжка в размер на 200.00
лв., считано от 17.10.2019 г., с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи издръжката,
ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпване на законните основания
за изменение или прекратяване; за осъждане на Н. С. АР. ЕГН ********** да заплати на
детето С. Е. М., ЕГН *********, чрез него ЕМ. МЛ. ЮЛ., ЕГН **********, като негов баща
и законен представител, сумата от 1800.00лева, представляваща обща стойност на месечна
издръжка от 150.00лева месечно за периода от 17.10.2018 г. до 16.10.2019 г. включително,
като неоснователен;
в частта, с която е предоставено упражняването на родителските права по
отношение на детето С. Е. М., ЕГН ********* на майката Н. С. АР., ЕГН **********;
в частта, с която е определено местоживеенето на детето С. Е. М., ЕГН
*********, при майката Н. С. АР., ЕГН **********, на адрес в **********;
в частта, с която е осъден ЕМ. МЛ. ЮЛ., ЕГН **********, с адрес: обл. В., общ.
А., с. С., ул. "***" 3 да заплаща в полза на детето С. Е. М., ЕГН *********, чрез неговата
майка и законен представител Н. С. АР., ЕГН ********** месечна издръжка в размер на
180,00лв., считано от датата на влизане в сила на настоящото решение, с падеж пето число
на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва за всяка закъсняла
вноска, до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване;
в частта, с която е осъден ЕМ. МЛ. ЮЛ., ЕГН **********, с адрес: обл. В., общ.
15
А., с. С., ул. "***" 3 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Варненски районен съд сумата от 259,20 лв., представляваща дължима държавна такса
върху присъдената издръжка, на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК;
в частта, с която е осъден ЕМ. МЛ. ЮЛ., ЕГН **********, с адрес: обл. В., общ.
А., с. С., ул. "***" 3 да заплати на Н. С. АР., ЕГН **********, с адрес: обл. В., общ. А., с.
С., сумата от 700,00 лв., представляваща сторените от ответницата разноски, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОТМЕНЯ решение № 260886/26.10.2020г. по гр. д. № 9965/2019г. на 11-ти състав
на ВРС,
в частта, с която е определен режим на лични отношения на бащата ЕМ. МЛ.
ЮЛ. ЕГН ********** с детето С. Е. М. ЕГН *********, като същият ще го вижда и взима
при себе си, както следва:
- всяка първа и трета седмица от месеца от петък 17,00 часа с преспиване в дома
на бащата до неделя в 17,00 часа,
- както и един месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен
отпуск;
- по отношение на Коледните и Новогодишни празници, както следва: всяка
четна година, детето на Коледните празници ще е при майката, а на Новогодишните
празници– при бащата от 10,00 часа на първия официален празничен ден до 17,00 часа на
последния официален празничен ден с преспиване; на всяка нечетна година, детето на
Коледните празници ще е при бащата от 10,00 часа на първия официален празничен ден до
17,00 часа на последния официален празничен ден с преспиване, а на Новогодишните
празници– при майката;
- по отношение на Великденските празници, както следва: всяка четна година -
първата половина на Великденските празници детето ще е при майката, а втората половина –
при бащата от 10,00 часа на съответния официален празничен ден до 17,00 часа на
последния официален празничен ден с преспиване, а всяка нечетна година, първата
половина от Великденските празници детето ще е при бащата от 10,00 часа на първия
официален празничен ден до 17,00 часа на съответния официален празничен ден с
преспиване, а втората половина - при майката и
в частта в която е осъден ЕМ. МЛ. ЮЛ., ЕГН **********, с адрес: обл. В., общ. А.,
с. С., ул. "***" 3 да заплаща в полза на детето С. Е. М., ЕГН *********, чрез неговата майка
и законен представител Н. С. АР., ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 180,00лв.,
с падеж пето число на месеца, за който се дължи, за периода, считано от 26.08.2019г. до
датата на влизане в сила на настоящото решение, ведно със законната лихва за всяка
закъсняла вноска, до настъпване на законно основание за нейното изменение или
прекратяване и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата ЕМ. МЛ. ЮЛ. ЕГН
********** с детето С. Е. М. ЕГН *********, като същият ще го вижда и взима при себе си,
както следва:
- всяка втора седмица от м.февруари, м.май, м.септември и м.декември от
годината, от 10 часа в понеделник до 17.00ч. в неделя, на територията на Република
България, като бащата взема и връща детето в дома на майката;
- един месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск, като
бащата взема и връща детето в дома на майката;
- всяка четна година първата половина от зимната ученическа ваканция детето ще
16
е при майката от 10,00 часа на първия ден от периода до 17,00 часа на последния ден от
периода, а всяка нечетна година първата половина от зимната ученическа ваканция
детето ще е при баща си от 10,00 часа на първия ден от периода до 17,00 часа на последния
ден от периода; всяка нечетна година втората половина от зимната ученическа ваканция
детето ще е при майката от 10,00 часа на първия ден от периода до 17,00 часа на последния
ден от периода, а всяка четна година втората половина от зимната ученическа ваканция
детето ще е при баща си от 10,00 часа на първия ден от периода до 17,00 часа на последния
ден от периода, на територията на Република България, като бащата взема и връща детето в
дома на майката;
- всяка четна година първата половина от пролетната ученическа ваканция детето
ще е при майката от 10,00 часа на първия ден от периода до 17,00 часа на последния ден от
периода, а всяка нечетна година първата половина от пролетната ученическа ваканция
детето ще е при баща си от 10,00 часа на първия ден от периода до 17,00 часа на последния
ден от периода; всяка нечетна година втората половина от пролетната ученическа
ваканция детето ще е при майката от 10,00 часа на първия ден от периода до 17,00 часа на
последния ден от периода, а всяка четна година втората половина от пролетната
ученическа ваканция детето ще е при баща си от 10,00 часа на първия ден от периода до
17,00 часа на последния ден от периода, на територията на Република България, като бащата
взема и връща детето в дома на майката.
ОТХВЪРЛЯ иска на Н. С. АР. ЕГН ********** от с. ***, Варненска област за
осъждане на ЕМ. МЛ. ЮЛ., ЕГН **********, с адрес: обл. В., общ. А., с. С., ул. "***" 3 да
заплаща в полза на детето С. Е. М., ЕГН *********, чрез нея Н. С. АР., като майка и законен
представител месечна издръжка в размер на 180,00лв., с падеж пето число на месеца, за
който се дължи, за периода, считано от 26.08.2019г. до датата на влизане в сила на
настоящото решение, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпване
на законно основание за нейното изменение или прекратяване.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 261055/26.01.2021 г. по гр.д. № 9965/2019 г. на 11-
ти състав на ВРС, с което е оставена без уважение молбата на ЕМ. МЛ. ЮЛ. ЕГН
********** от с. С., Община А., Варненска област за изменение на решение №
260886/26.10.2020 г. в частта за разноските, с което е осъден да заплати на Н. С. АР. ЕГН
********** от с. ***, Варненска област, разноски за първата инстанция на осн. чл. 78, ал. 3
от ГПК в размер на сумата от 700.00лв., на осн. чл. 248 от ГПК.
ОСЪЖДА ЕМ. МЛ. ЮЛ., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** да заплати на Н. С.
АР., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 800.00 лв., представляваща разноски за
въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на
препис на страните, при условията на чл. 280 от ГПК, с изключение на произнасянето в
частта по иска с правно осн. чл. 132 от СК, в която част решението е окончателно и не
подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17