Р Е Ш Е Н И Е
№364/26.6.2020г.
гр.
Пазарджик, 26.06.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети май
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при
секретаря Димитрина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Лесенски
адм. дело № 104 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП и е образувано по
жалба на И.Н. ***, подадена чрез адвокат П.М. против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-1006-000027/08.01.2020 г. на Началник група в сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР Пазарджик.
В
жалбата се изразява становище за незаконосъобразност на обжалваната заповед,
като издадена в противоречие с материалния закон, поради което се иска да бъде
отменена. Твърди се, че жалбоподателката е наказана два пъти за едно нещо.
В
съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателката поддържа
жалбата, моли за отмяна на ЗППАМ и присъждане на сторените разноски.
Ответната
страна - Началник група
в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пазарджик, чрез процесуалния си
представител застъпва становище, че жалбата е неоснователна и моли заповедта да
бъде потвърдена, като им се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд Пазарджик, като
прецени събраните по делото доказателства в
тяхната съвкупност и поотделно и обсъди доводите на страните, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата
срещу оспорената заповед е подадена от активно легитимирана страна – адресат на
акта, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за
обжалване административен акт, в законоустановения срок за обжалване, пред
компетентния съд и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
От
фактическа страна се установи следното:
Със Заповед
за прилагане на принудителна мярка №
20-1006-000027/08.01.2020 г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР Пазарджик,
на основание чл.171, т.1, б. „ж“ от ЗДВП е постановено временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство за
срок от един месец на жалбоподателя. Основание за издаване на заповедта е
съставения АУАН серия АA, № 153289/07.01.2020
г. против И.Н.Н. за това, че на 07.01.2020 г., около 17,50 часа на главен път I-8, км. 197+660 м. в посока от гр.
Пловдив към гр. Пазарджик, е управлявал лек автомобил „Ф. Г.“ с рег. № .. , като
нарушил пътен знак „В1“ при въведена временна организация на движението със
Заповед № РД 11.1430/04.12.2019 г. на АПИ. Страните не спорят по
обстоятелствата по делото.
Към
преписката е приложен цитирания АУАН серия АA, № 153289/07.01.2020 г., в който е
изложена идентична фактическа обстановка на тази в оспорената заповед.
При
така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
При
проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт съгласно чл. 168 от АПК, настоящият съдебен състав счита, че заповедта е издадена от
компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените
правила за нейното издаване. Оспорената заповед е издадена от административен
орган с териториална, времева и материална компетентност, тъй като съгласно чл. 172 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат с мотивирана
писмена заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон.
Процесната заповед отговаря на изискванията за форма. В нея е посочено, че се
издава въз основа на АУАН серия АA, №
153289/07.01.2020 г., като са описани и установените с акта обстоятелства.
Съдът
счита, че оспорваната заповед съдържа необходимите реквизити, посочени в
разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, тъй като в текста ѝ са посочени
фактите и обстоятелствата по извършеното деяние, както и материалноправното
основание за прилагане на принудителната административна мярка. Посочено е в
заповедта, че се издава на основание чл.171, т.1, б. „ж“ от ЗДВП, тъй като на 07.01.2020
г., около 17,50 часа на главен път I-8, км.
197+660 м. в посока от гр. Пловдив към гр. Пазарджик, И.Н.Н. е управлявал лек
автомобил „Ф. Г.“ с рег. № …, като е нарушил пътен знак „В1“ при въведена
временна организация на движението със Заповед № РД 11.1430/04.12.2019 г. на
АПИ.
При
издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Същата е издадена въз основа на акт за
установяване на административно нарушение, съставен от компетентен орган.
Заповедта
е съобразена с материалния закон и неговата цел. Разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП предвижда, че за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат
принудителни административни мерки. Предпоставка за издаване на заповед за прилагане
на ПАМ е съставеният АУАН, който представлява официална констатация за
извършеното деяние, като описаните фактически обстоятелства за административно
нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически предпоставки за
издаване на заповедта за прилагане на превантивната ПАМ. Както се посочи
по-горе са налице предпоставките по чл.171, т.1, б. „ж“ ЗДВП за прилагане на
оспорената ПАМ. Съгласно посочената норма временно се отнема свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водач, който при управление на моторно превозно
средство навлиза след знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно
средство при въведена временна забрана за движение извън населените места – за
срок от един месец. Нормата е императивна, като не предоставя на
компетентния орган право на преценка, а последният действа изцяло в условията
на обвързана компетентност. При реализиране на фактите и обстоятелствата,
представляващи основание за прилагане на мярката, същият орган е длъжен да
издаде акт, с който да приложи предвидената в ЗДвП
ПАМ. В случая посочените в нормата материалноправни предпоставки за прилагане
на мярката са били налице, изпълнено е изискването моторно превозно средство да
е управлявано от
водач в участък от пътната мрежа с въведена временна забрана за движение извън
населените места.
Нарушението на водача следва да е констатирано със съставен по надлежния ред АУАН
от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал.
2 от ЗДвП има доказателствена сила. Принудителната административна
мярка е с превантивен характер и има за цел да осуети възможността за
извършване на други подобни нарушения.
Съгласно
чл. 142, ал.
1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон
се преценява към момента на издаването му, а към момента на издаване на
заповедта материалните предпоставки за прилагането на ПАМ са били налице. ПАМ
не е безсрочна – приложена е за определен срок, а именно за един месец. При
наличието на визираните материалноправни предпоставки, в условията на обвързана
компетентност административният орган прилага предвидената в закона ПАМ, което
е сторил с процесната заповед.
Неоснователни
са възраженията в жалбата както за нарушение на принципа „Non bis in idem“, така
и за началото на срока на търпене на мярката. На първо място принудителните
административни мерки не са наказание, а средство за преустановяване на
административните нарушения, видно и от формулировката на чл.171 ЗДвП. Това
ясно личи и от разпоредбата на чл. 22 ЗАНН: „За предотвратяване и
преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни
административни мерки“. Безспорно е, че принудителни административни мерки се
прилагат независимо от вида и характера на наказанието и не водят до нарушаване
на принципа „Non bis in idem“. На следващо място принудителните административни
мерки по чл. 171, т. 1,
2,
2а,
4, т.
5, буква "а",
т. 6 и 7 ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица съгласно изричната разпоредба на чл.172,
ал.1 ЗДвП, а не посредством съставянето на АУАН. Фактическото отнемане на СУМПС
със съставянето на АУАН
намира основание в разпоредбата на чл.172, ал.3 от ЗДвП, съгласно която: „В
случаите по чл. 171, т. 1, букви "б", "д", "е" и
"ж" свидетелството за управление на моторно превозно
средство на водача се изземва със съставянето на акта за установяване на
административното нарушение“, но категорично съставянето на АУАН сам по себе си
не е принудителната
административна мярка, макар и с него да се изземва фактически свидетелството
за управление, т.е. в конкретния случай мл. автоконтрольор Коев не е наложил
ПАМ, така както се твърди в жалбата, със съставянето на АУАН.
По
изложените съображения съдът приема, че жалбата е неоснователна, поради което
същата следва да бъде отхвърлена.
С оглед
изхода на делото и направеното своевременно искане от пълномощника на
ответника, ще следва жалбоподателят да бъде осъден да заплати направените по
делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, съгласно
чл.143, ал.3 АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1
от Закона за правната помощ и чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и
правна сложност на делото.
Водим
от горното и на основание чл.172, ал.2
от АПК, Административен съд Пазарджик, VІI състав
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователна жалбата на И.Н.
***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1006-000027/08.01.2020
г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пазарджик.
ОСЪЖДА И.Н.Н. с ЕГН: ********** *** да заплати
в полза на Началник група
в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пазарджик сторените по делото разноски в
размер на 100 /сто/ лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 172, ал.
5 от ЗДвП.
СЪДИЯ:/П/