Р Е
Ш Е Н И Е
номер 13 13.03.2018
година
град Раднево
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански
състав
На
двадесет и втори февруари 2018 година
В
публично
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АСЕН
ЦВЕТАНОВ
при участието на секретаря
Диана Стоянова, като разгледа докладваното от съдията, гражданско
дело номер 426 по описа на съда за 2017 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 49 ЗЗД във вр. 45 ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е
образувано по искова молба на И.Г.Т., подадена чрез пълномощника адв. З., срещу
„Водстрой 98“ АД. Ищецът твърди, че ответното дружество, като част от ДЗЗД
„Терес“, е извършило строителство на водния цикъл на гр. Раднево, кв. Гипсово,
в периода 2013-2015 г., като по време на изпълнение на строителните работи
служители на ответното дружество увредили собствената на ищеца земеделска земя,
находящо се в района и представляваща имот № 102102 с обща площ от 5,004 дка,
намираща се в южната част на кв. Гипсово. Твърди, че земята била увредена противоправно
и незаконно, тъй като нито община Раднево, нито той са учредявали сервитут
върху земеделската земя за периода 2013-2015 г., а върху земята били изхвърлени
изкопни отпадъци, с което бил увреден горният слой на почвата и с което му били
нанесени вреди, представляващи пречка да обработва и ползва земеделската земя.
Твърди, че въпреки множеството искания до ответното дружество и община Раднево,
не били взети мерки за отстраняване на причинените вреди и превеждане на земята
в съответния годен за ползване вид. Твърди, че през 2015 г. подал жалба в
РП-Раднево, в хода на чиято проверка била допусната експертиза, която
установила увреждане в имота му без данни за зона за ограничение. Претендира за
периода от време от последните 4 години – от 2013 г. до 2016 г. включително,
обезщетение в размер на 4800 лв., представляващи пропуснати ползи от по 1200
лв. за всяка година от невъзможността да използва собствената си земя, тъй като
е била замърсена земната почва, заградена с мрежеста ограда и без учреден
сервитут. Поради това иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество да му заплати сумата от 4800 лв., представляваща
обезщетение за вредите от замърсяване на горния почвен слой, нерегламентирани
изкопи, поставяне на метални огради, нарушаване на целостта на почвения слой и
замърсяване със строителни отпадъци, поради което в периода от 2013 г. до 2016
г. включително не е могъл да обработва земята си. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е
постъпил отговор от ответното дружество „Водстрой 98“ АД, в който оспорва иска
като неоснователен. Твърди, че е изпълнител по възложена обществена поръчка на
обекта и счита, че претенциите на ищеца следва да бъдат насочени към община
Раднево, а не към ответното дружество. Твърди, че в периода от 2012 г. до 2015
г. е възможно претендираните вреди от ищеца да са настъпили от излизане извън
коритото на р. Сазлийка, което е предизвикало бедствие в района и което било
двукратно обявявано от кмета на община Раднево със заповеди от 2014 г. Претендира разноски.
Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение от ищеца.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства по свое убеждение
съобразно чл. 12 ГПК
и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК и с оглед
направените доводи и възражения, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Предявеният иск има правна квалификация
по чл.
49 ЗЗД, като аргументите за
това са извлечени от твърденията в исковата молба, конкретизирани по реда на чл.
129, ал. 2 ГПК чрез отстраняване на нередовности на исковата молба. Тук обаче
съдът ще се позове и на практиката на ВКС в О-1073-09, ІІІ г.о. и Р-367-10, ІІІ
г.о. По правната си същност отговорността по чл. 49 ЗЗД е
гаранционно-обезпечителна и настъпва, след като натовареното лице при или по
повод на изпълнение на възложената му работа причини виновно вреди на
пострадалия. Следователно предпоставките за ангажиране на отговорността по чл. 49 ЗЗД са следните: вреди, причинени на пострадалия (ищеца); вредите да са
причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД (ответникът) е възложил
работа; вредите да са причинени при или по повод на изпълнението на работата,
възложена от ответника; работникът или служителят да има вина за причинените
вреди (Р-1088-08, ІV г.о.; Р-871-08, ІІІ г.о.). Поначало не е нужно винаги да
се доказва, че прекият причинител на увреждането е конкретно определено лице.
Възложителят на работата отговаря и тогава, когато не може да се установи кой
конкретно от работниците или служителите е причинил вредата (т. 7 на ППВС №
7/1959 г.).
На първо място във връзка с възражението
на въззивника „Водстрой 98“ АД, че не е пасивно легитимирана страна. Това не е
така, тъй като съгласно задължителната съдебна практика /вече споменатото ППВС
№ 7/1959 г./ пострадалият има възможност да предяви иска за обезщетението
солидарно срещу непосредствения извършител и лицето, което му е възложило
работата, като по отношение на деликтната солидарна отговорност намират
приложение разпоредбите на чл. 121-127 ЗЗД. Без значение е и обстоятелството,
че Община Раднево е възложила на ДЗЗД „Терес“, в чийто съдружен състав влиза
ответното дружество „Водстрой 98“ АД, който по силата на договор за обществена
поръчка изпълнявал дейности в близост до имота на ищеца. Като възложител на
работата Община Раднево не може да се освободи от отговорност, ако докаже, че
изпълнителят на работата е виновен за увреждащото деяние (бездействие), защото
това е отговорност за чужди противоправни деяния и има обезпечителен характер.
Освен това законът не определя поредността на предявяването на исковете.
Възложителят и изпълнителят отговарят солидарно и това е общо прието както в
практиката, така и в доктрината. Затова възражението, че отговорността на ответното
дружество е субсидиарна спрямо тази на общината, е невярно. Отношенията между общината
и ответното дружество са извън предмета на делото. Затова ответното дружество е
пасивно процесуално легитимирано да отговаря по предявения иск.
Предпоставките за възникване на
отговорността по чл. 49 ЗЗД са когато вредите са причинени виновно от лицето,
на което е възложена работата, чрез действия, които не съставляват изпълнение
на самата работа, но са пряко свързани с него. В този случай вредите се явяват
причинени по повод изпълнението на възложената работа /т. 1, б. „б“ на ППВС №
9/1966 г./. Затова следва да се установи наличието на възлагане на работа от
ответника; деяние на изпълнителя; вреда за ищеца по иска; причинна връзка между
деянието и вредата; деянието е по повод изпълнението на възложената работа;
вина на извършителя. Вината на извършителя се предполага, а останалите условия
от хипотезата на правната норма подлежат на доказване от ищеца при условията на
пълно и главно доказване.
В случая обаче не се установява от нито
едно ангажирано от ищеца доказателство, служители на ответното дружество да са
причинители на твърдяното в исковата молба противоправно поведение и следващи
от него вреди. Дори твърдението за изпълнение на работа по обществена поръчка
от ДЗЗД „Терес“, в чийто състав влиза ответното дружество „Водстрой 98“ АД, не
е установено по делото. Но дори и това обстоятелство да се установи, то няма
доказателства с какъв предмет е обществената поръчка, къде са работили
служителите на ответното дружество, дали точно служители на ответното дружество
са били в имота на ищеца и са замърсили горния почвен слой чрез нерегламентирани
изкопи, поставяне на метални огради, нарушаване на целостта на почвения слой и
замърсяване със строителни отпадъци в периода от 2013 г. до 2016 г. По делото
няма нито едно /пряко или косвено/ доказателство, свидетелстващо за наличието
на противоправно поведение на служители на ответното дружество, като част от
ДЗЗД „Терес“, на земята на ищеца. А гражданският процес е диспозитивен и ищецът
следва да докаже твърденията си в исковата молба /чл. 154, ал. 1 ГПК/.
Недопустимо е съдът да правораздава на база предположения и без събрани
доказателства. Исковата претенция е по чл. 49 ЗЗД и не изисква служебна намеса
на съда при събирането на доказателства /аргумент от т. 1 на ТР № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС/. Извън посоченото, още в проекта на доклад по делото, обективиран
в определението по чл. 140 ГПК от 31.10.2017 г., на основание чл. 146, ал. 2 ГПК са дадени указания до ищеца, че не сочи никакви доказателства за
релевантните по спора факти, в това число и за „деяние от работници на
ответното дружество“.
Липсата на тази първа предпоставка за
ангажиране на отговорността на ответното дружество по реда на чл. 49 ЗЗД прави
исковата претенция недоказана и на това основание неоснователна, а това прави
безпредметно изследването на другите предпоставки по чл. 49 ЗЗД.
Поради изложените мотиви следва исковата
претенция да се отхвърли като неоснователна.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да
се присъдят на ответното дружество разноските по делото. Такива се установяват
само за представителството от юрисконсулт, за което се дължи възнаграждение
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, което съдът определя в размер на 150
лв. и следва да се присъди на ответното дружество.
Водим
от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от И.Г.Т.,
ЕГН **********,***, срещу „Водстрой 98“ АД, вписано в ТР при АВп с ЕИК ******, с
адрес на управление гр. София, ул. „******” № 13-15, осъдителен иск с правно основание
чл. 49 ЗЗД във вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 4800 лв. (четири хиляди и осемстотин
лева), представляваща вреда като пропусната полза от добиви от собствена
земеделска земя, представляваща имот № 102102 в гр. Раднево, кв. Гипсово,
поради действия на служители на ответното дружество, причинили замърсяване на
горния почвен слой, нерегламентирани изкопи, поставяне на метални огради,
нарушаване на целостта на почвения слой и замърсяване със строителни отпадъци
на земята в периода от 2013 г. до 2015 г.
ОСЪЖДА И.Г.Т., ЕГН **********,***, да заплати на „Водстрой
98“ АД, вписано в ТР при АВп с ЕИК ******, с адрес на управление гр. София, ул.
„******” № 13-15, на основание чл. 78, ал. 3 във вр. ал. 8 ГПК сумата от 150
лв. (сто и петдесет лева), представляваща разноски по делото за
представителство от юрисконсулт.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд –
Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: