№ 16
гр. София, 04.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева
Петя Алексиева
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело №
20221000502423 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
С Решение № 261717 от 25.05.2022 г., постановено по гр.д. №
13168/2020 г., Софийски градски съд, І-19 състав е осъдил ЗАД „БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ да заплати на основание чл. 432 ал.1 от КЗ на Е.
М. С. сумата от 84 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в смъртта на А. Г. С. в резултат на ПТП, реализирано на
15.07.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.08.2019
год. до окончателното й изплащане като е отхвърлил искът за горницата до
пълния предявен размер от 170 000 лв. като неоснователен, частична
претенция при пълен заявен размер от 200 000 лв.
С решението ответното застрахователно дружество е осъдено да
заплати по сметка на СГС на основание чл. 78 ал.6 от ГПК сумата от 3 714, 12
лв. - дължима ДТ и съдебни разноски, да заплати на основание чл. 38 ал.1 т.2
от ЗА на адвокат Г. Й. сумата 3050 лв.- адвокатско възнаграждение.
Съответно ищцата е осъдена да заплати на ответника на основание чл. 78 ал.3
от ГПК сумата от 268,12 лв. - съдебни разноски.
Срещу така постановеното решение са постъпили в срок въззивни
1
жалби и от двете страни.
Ищцата и с въззивна жалба вх.№ 289899/06.06.2022 г., подадена в срок,
чрез процесуален представител адвокат Й., с надлежно учредена
представителна власт с пълномощно приложено по първоинстанционното
дело /л.19 от делото/ обжалва решението частично в отхвърлителната му част,
с която предявените искове са отхвърлени над уважената сума от 84 000 лв.
до 150 000 лв. с твърдението, че съставът на СГС не е определил справедлив
размер на обезщетение за претърпените от ищцата страдания, които ще я
съпътстват до края на живота й. На следващо място релевира довод за
неправилност на извода на СГС за съпричиняване от страна на пострадалия
съпруг на ищцата.
Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и вместо него
постанови друго, с което осъди ответника да заплати обезщетение до сумата
от 150 000 лв., т.е. допълнително още 66 000 лв., ведно с лихвата.
Претендират се разноските и пред двете инстанции.
В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил
отговор от въззиваемата по тази жалба страна-ответникът ЗАД „БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“.
Срещу решението и в неговата осъдителна част за сумата от 84000 лв. е
постъпила въззивна жалба от ответника ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП“ .
Въззивната жалба е подадена в законоопределения по чл.259, ал.1 от
ГПК срок от процесуален представител юрисконсулт - Благой Анков с
надлежно учредена представителна власт с пълномощно приложено по
първоинстанционното дело /л.36 от делото/.
Поддържа се, че решението в обжалваната му част е неправилно,
незаконосъобразно и неоснователно. Излагат се подробни съображения по
съществото на спора. Поддържа се недоказаност на иска по основание, тъй
като не било доказано по безспорен начин нарушение на правилата и/или
виновно поведение на застрахования водач И. К. Н.. Алтернативно твърди, че
СГС е определил нисък процент на съпричиняване от страна на пострадалия.
Твърди завишеност на размера на определеното застрахователно
обезщетение. Поддържа се, че застрахователят не дължи лихва.
Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и да постанови
2
друго, с което да отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен и
недоказан. Претендира сторените пред двете съдебни инстанции разноски,
ведно с юрисконсултско възнаграждение.
В законоустановения срок по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор
от въззиваемата по тази жалба страна-ищцата Е. М. С..
С оглед постъпилите въззивни жалби, въззивното решение и в частта, с
която искът е отхвърлен за разликата над сумата от 150000 лв. до
претендирания размер от 170 000 лв. е влязло в сила на 22.06.2022 г., поради
необжалването му.
В открито съдебно заседание въззивницата-ищца чрез процесуалния си
представител и в писмена молба поддържа въззивната си жалба и моли съда
да отмени решението в обжалваната му част. Претендира разноски, съобразно
представен списък по чл.80 ГПК. Прави възражение в условията на
евентуалност за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната
страна.
В открито съдебно заседание въззивникът-ответник в
първоинстанционното производство, оспорва въззивната жалба на ищцата,
поддържа своята. Претендира разноски съобразно представен списък по чл.80
от ГПК.
Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по
реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и
на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа
страна:
Софийски градски съд е бил сезиран с обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016
г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД предявени от Е. М. С. против
ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД с искане за осъждане на ответника
да заплати на ищцата застрахователно обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди от смъртта на нейния съпруг А. Г. С., настъпила в
пряка причинна връзка с пътно-транспортно произшествие реализирано на
15.07.2019 г. в гр.София, виновно причинено от водача на л.а.м. „Фолксваген
Т Рок“ с рег. № ********, който автомобил имал валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество,
обективирана в застрахователна полица № BG/03/**********, валидна от
3
13.08.2018 г. до 12.08.2019 г. Искът е предявен за сумата от 170 000 лв.,
съобразно поисканото и допуснато от съда изменение на исковата претенция
на основание чл.214 от ГПК в проведеното на 09.05.2022 г. открито съдебно
заседание.
Предвид горното неправилно първоинстанционният съд в диспозитива
на съдебното решение е отразил, че претенцията е частично от пълен размер
от 200 000 лв.
От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният
съд приема за установени и доказани следните факти и обстоятелства:
От констативен протокол № К-411/15.07.2019 г., протокол за оглед на
местопроизшествие от същата дата, скица и фотоалбум към протокола, от
разпита на свидетеля очевидец - водачът на л.а.м. „Фолксваген Т Рок“ с рег.
№ ******** И. К. Н., на свидетеля Д. Б. А.- също очевидец, както и от
неоспореното от страните основно и допълнително заключение на САТЕ се
установява, че на 15.07.2019 г. около 9 часа в гр.София, на ул. „Симеоновско
шосе“, в района на № 57 настъпва пътно произшествие между л.а.м.
„Фолксваген Т Рок“ с рег. № ******** и пешеходеца А. Г. С. на 89 години.
Участъкът от пътното платно е хоризонтален, четири ленти и двупосочна
организация на движението, две ленти по посоката на огледа и две в
противоположна посока, разделени с метални еластични огради с височина
0,8 метра, като металната еластична ограда е прекъсната от 12 метра преди
ориентира до 14,30 метра след ориентира, като в района на прекъсването е
положена пътна маркировка-двойна прекъсната линия. Към момента на
произшествието не е имало поставена пешеходна пътека. Произшествието е
настъпило в светлата част на денонощието, слънчево време, като към момента
на удара пешеходецът се е намирал върху платното за движение не
необозначено място за пресичане на пешеходци.
От заключението на вещото лице се установява, че ударът е бил
предотвратим за водача на превозното средство чрез своевременна маневра за
аварийно спиране, тъй като водачът е имал техническа възможност да
възприеме пешеходеца в района на пътното платно на 1,56 метра след
тротоара и да спре преди мястото на удара. От своя страна и преди
предприемане пресичане на пътното платно, пешеходецът е имал
техническата възможност да възприеме автомобила.
4
От приетата по делото и неоспорена от страните СМЕ се установява, че
в пряка причинна връзка от произшествието, А. Г. С. е получил съчетана
травма: тъпа травма на главата без счупване на черепа, висока шийна травма и
контузия на гръбначния мозък, оток на гръбначния мозък, състояние след
метална фиксация, закрита гръдна травма, кръвонасядания на лявата ръка,
лявата подбедрица и ходило, охлузване на лявото коляно, менингоенцефалит,
двустранна гнойна бронхопневмония, генерализирана атеросклероза и
морфологични данни за артериална хипертония. Причина за смъртта на А. С.
е високата шийна травма с развилите се усложнения.
Между страните е прието за безспорно, че към 15.07.2019 г. за л.а.м.
„Фолксваген Т Рок“ с рег. № ********, е имало валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество,
обективирана в застрахователна полица № BG/03/**********, валидна от
13.08.2018 г. до 12.08.2019 г.
Между страните не е било спорно, а и от приетите писмени
доказателства-удостоверение за съпруг/а и родствени връзки изх.№ 2704 от
29.07.2019 г. на СО, район Лозенец се установява, че ищцата е съпруга на
починалия А. Г. С..
За претърпените от ищцата неимуществени вреди пред
първоинстанционния съд са събрани свидетелските показания на внучката на
ищцата И. А. А., която установява, че дядо й претърпял пътен инцидент на
15-ти юли, бил настанен в болница, където претърпял операция, но въпреки
това на 21-юли починал. Установява, че баба й и дядо й били в брак повече от
60 години. Дядо й всяка сутрин се разхождал в „Студентски град“, където
купувал вестник и цветя на съпругата си. Произшествието станало точно пред
кооперацията, в която двамата са живели заедно. Свидетелката установява, че
когато ищцата била уведомена за смъртта на съпруга си, изпаднала в тежки
състояния, вдигала високо кръвно, давали й допълнителни лекарства,
включително успокоителни. Ищцата много тежко приемала смъртта на
съпруга си и на погребението не могла да издържи и трябвало да го прекратят
по-рано. Свидетелката установява, че след смъртта на съпруга си ищцата
живее заедно със своята внучка, защото не може да живее сама, не може да
намери смисъл да стане сутрин, чувства се самотна, трябва всеки ден да бъде
мотивирана по някакъв начин, за да продължи живота си. Здравословното
5
състояние на ищцата рязко се влошава.
На 06.08.2019 г. ищцата е предявила извънсъдебно претенцията си пред
ответното застрахователно дружество, като до момента ответникът не е
определил и изплатил застрахователно обезщетение.
При така установената фактическа обстановка и с обжалваното
решение, първоинстанционният съд е приел, че с доказателствата по делото
безспорно се установява вината на водача на моторното превозно средство, че
е налице пряка причинна връзка между виновното поведение на водача и
настъпилата смърт на съпруга на ищцата, от която същата е претърпяла
неимуществени вреди оценени от първоинстанционния съд на 120 000 лв.
Приел е за основателно своевременно въведеното от ответника възражение за
принос от страна на починалия, който предприел пресичане на необозначено
място и при наличие на техническа възможност да възприеме движещия се
към него автомобил. Определил е 30% принос от страна на починалия съпруг
на ищцата и уважил исковата претенция за сумата от 84 000 лв. и присъдил
законна лихва от датата на уведомяването на застрахователя от ищцата-
06.08.2019 г.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд
приема следното от правна страна:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1от ГПК от
легитимирани да обжалват страни-ищцата и ответникът в
първоинстанционното производство и са насочени срещу валиден и допустим
съдебен акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В този
смисъл подадените въззивни жалби са процесуално допустими.
По същество на подадените и от двете страни жалби:
От правна страна предявеният иск за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл.432, ал.1 от КЗ,
в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
На първо място така предявеният иск е процесуално допустим.
На 06.08.2019 г. ищцата е предявила извънсъдебно претенциите си пред
ответното дружество, като в законоустановения тримесечен срок по чл.496,
ал.1 от КЗ, изтекъл на 06.11.2019 г., ответникът не е определил и изплатил на
ищцата застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди
от смъртта на нейния съпруг. Исковете са предявени пред
6
първоинстанционния съд на 01.12.2020 г., т.е. след изтичане на
законоустановения тримесечен срок, поради което исковете се явяват
процесуално допустими.
По същество на предявения иск за неимуществени вреди.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по
правило тъждествена по обем с отговорността на делинквента. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
Спорът между страните е на първо място относно наличието на виновно
противоправно поведение у водача на л.а.м. „Фолксваген Т Рок“ с рег. №
********, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответното застрахователно дружество.
С оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства обсъдени
по-горе, въззивният съд намира, че виновното и противоправно поведение на
водача на л.а.м. „Фолксваген Т Рок“ с рег. № ******** е доказано главно и
пълно. В този смисъл възражението на ответника във въззивната му жалба за
недоказаност на вината на застрахования при него водач е неоснователно.
С поведението си водачът на превозното средство е нарушил нормата на
чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП, която вменява в задължение на водача да намали
скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за
движението.
Безспорно се установява, че пешеходецът е възникнал като опасност за
движението от момента, когато се е намирал на пътното платно на 1,56 метра
след тротоара, установява се, че водачът на увреждащото превозно средство е
имал обективната възможност да го възприеме и от този момент чрез
своевременна маневра за аварийно спиране да спре преди мястото на удара.
Като не е сторил това, водачът е допуснал нарушение на горепосочената
норма от ЗДвП и това неговото поведение се намира в пряка причинна връзка
7
с настъпилия пътен инцидент.
От своя страна по делото се доказва главно и пълно, че пешеходецът и
със своето поведение също е допринесъл за настъпване на произшествието,
нарушавайки задълженията си, вменени му със ЗДвП. В този смисъл е
неоснователно възражението във въззивната жалба на ищцата за липса на
принос от страна на пострадалия й съпруг.
Безспорно по делото е установено, че пътят в участъка на
местопроизшествието е за двупосочно движение, от две самостоятелни
платна за всяка посока, разделени с метални еластични огради с височина 0,8
м, като на мястото на произшествието еластичната ограда е прекъсната, с
оглед наличието на кръстовище, без поставена пешеходна пътека (такава е
поставена след инцидента).
С оглед на горното пострадалият съпруг на ищцата в качеството си на
пешеходец е предприел неправомерно пресичане, на неразрешено за това
място и е нарушил изискването въведено с нормата на чл.113, ал.1, т.1 от
ЗДвП, а именно: преди да навлезе на платното за движение, да се съобрази с
приближаващите се пътни превозни средства.
При пресичане на пътното платно извън определените за целта места
правото на пешеходеца не е абсолютно. Налице е съпричиняване, ако
пешеходецът не се е съобразил с ограниченията на чл.113, ал. 1,т.т.1, 2 и 4 и
чл.114 от ЗДвП.
Тези правила пострадалият пешеходец не е спазил, като не се е
съобразил с приближаващия се л.а.м. „Фолксваген Т Рок“ с рег. № ********,
за което безспорно е имал обективна възможност, тъй като при установената
по делото добра видимост, е имал възможност да възприеме автомобила и да
не навлиза в пътното платно, да изчака преминаването му и едва тогава да
предприеме пресичането му.
С оглед на така установените по делото факти за поведението на
пострадалия съпруг на ищцата в качеството му на пешеходец, съдът намира,
че в пряка причинна връзка от неговите действия- пресичане на не разрешено
за това място и несъобразяване се с приближаващо се превозно средство,
пешеходецът е допринесъл за настъпване на произшествието, при безспорно
установеното, че при положение, че беше възприел приближаващия се лек
автомобил, за което е имал обективна възможност, същият е могъл да избегне
8
настъпването на произшествието чрез изчакване да премине автомобила.
Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка
между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не
и вина. Приносът на увредения – обективен елемент от съпричиняването,
може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му
трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат,
като го обуславя в някаква степен.
С оглед на горното въззивният съд като прецени броя, вида и тежестта
на извършените нарушения от водача и пешеходеца, намира, че приносът на
пострадалия пешеходец се равнява на 30%, както правилно е приел и
първоинстанционния съд. Този размер съответства и на съдебната практика
при аналогични случай-така например Решение № 50131 от 24.10.2022 г. на
ВКС по т. д. № 1542/2021 г., I т. о., ТК, Решение № 50108 от 10.10.2022 г. на
ВКС по т. д. № 544/2022 г., II т. о., ТК, Решение № 22 от 10.08.2022 г. на ВКС
по т. д. № 2237/2020 г., I т. о., ТК и др.
С оглед на горното неоснователни са възраженията релевирани във
въззивните жалби на ищцата и ответника, че първоинстанционният съд е
завишил, респ. занижил приносът на пострадалия, доколкото както той, така и
водачът на увреждащото превозно средство са разполагали с еднакви
възможности за предотвратяване на пътния инцидент, но следва да се отчете,
че съгласно чл. 20 ЗДвП отговорността на водачите на МПС за осигуряване
безопасност на движението е значително по-голяма, включително и чрез
вмененото им задължение за избиране на такава скорост за движение, че да
може да спрат пред всяко препятствие, което са могли и са били длъжни да
предвидят. В този смисъл Решение № 50085 от 11.11.2022 г. на ВКС по т. д.
№ 727/2021 г., II т. о., ТК.
По отношение на размера на дължимото обезщетение, който също е
спорен между страните и по отношение на който са релевирани възражения и
в двете въззивни жалби.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно
убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са
в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства.
9
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят
характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или
са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния
етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно
определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
Настоящият съдебен състав намира, че определеният от
първоинстанционния съд размер на обезщетението от 120 000 лв. е занижен.
В този смисъл въззивната жалба на ищцата по отношение на размера на
присъденото й обезщетение се явява частично основателна, при безспорно
установен принос от страна на пострадалия.
С оглед безспорно установените по делото факти, въззивният съд
намира за справедлив размер сумата от 150 000 лв., в който размер
обезщетението се претендира пред настоящата въззивна инстанция.
Съобразно константната съдебна практика на ВКС, правилното прилагане на
чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от
причинена в резултат на деликт смърт е обусловено от съобразяване на
указаните в постановлението общи критерии – момент на настъпване на
смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на
родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира
обезщетение, действителното съдържание на съществувалите между
пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения. Възприето
е и становището, че при определяне на справедливия размер на
обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и обществено-
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито
промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно
покритие по задължителната застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите".
С оглед на горното и при определяне на размер на обезщетение от 150
000 лв. въззивният съд съобразява обстоятелството, че в следствие на
10
претърпяното ПТП ищцата на 85 години към датата на произшествието и след
съвместен брачен живот над 60 години, е загубила своя съпруг. Безспорно се
установява, че ищцата и до смъртта на съпруга си е живеела заедно с него в
едно домакинство и са се уважавали. Свидетелката А. установява: „…Всяка
сутрин се разхожда в „Студентски град“ купува вестник и цветя на баба….“.
Установява се, че ищцата след смъртта на съпруга си не може да живее сама,
загубила смисъл от живота си и се нуждае от всекидневна мотивация, за да
продължи, силно се влошило здравословното й състояние. Погребението на
съпруга й било прекъснато по-рано от предвиденото, поради невъзможността
на ищцата да издържи повече.
Като изхожда от установените по делото факти, относно действително
претърпените болки и страдания от ищцата, вследствие търпените от нея
болки и страдания, изведени както от доказателствата по делото, така и на
база съществуващите житейски морално-етични принципи, настоящият
състав намира, че определеното по-горе обезщетение не е завишено по своя
размер, спрямо действително установените по делото факти и не противоречи
на принципа на справедливостта.
При това положение определеното застрахователно обезщетение в
размер на 150 000 лв. следва да бъде намалено със сумата от 45 000 лв.,
съобразно приетия принос от 30%, при което дължимото на ищцата
застрахователно обезщетение възлиза на сумата от 105 000 лв.
С оглед на горното постановеното първоинстанционно решение ще
следва да бъде отменено в частта, с която искът за неимуществени вреди е
отхвърлен за сумата от 21 000 лв., представляваща разликата над уважената
сума от 84 000 лв. до дължимата сума от 105 000 лв. и вместо него бъде
постановено решение, с което искът бъде уважен за сумата от още 21 000 лв.
Неоснователно е възражението на ответното дружество, че не дължи
лихви.
Съгласно разпоредбите на чл.493, ал.1, т.5 във връзка с чл. 429, ал. 2, т.
1 и т. 2 и ал. 3 от КЗ в застрахователното обезщетение се включват
пропуснати ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от
непозволено увреждане, и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за
тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3, където е
предвидено, че лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той
11
отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките
на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от
застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото
лице – която от двете дати е най-ранна.
Настоящият съдебен състав приема, че нормата на чл. 497, ал.1, т.2 от
КЗ е приложима само в хипотезата на доброволно уреждане на отношенията
между страните.
Следователно и доколкото по делото няма доказателства
застрахованият да е уведомил ответното дружество за настъпване на
застрахователното събитие, то лихва следва да се присъди от датата на
предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, която в
случая е 06.08.2019 г., както правилно е присъдил и първоинстанционния съд.
С оглед на гореизложеното въззивната жалба на ответника се явява
изцяло неоснователна, поради което и решението в обжалваната му
осъдителна част за сумата от 84 000 лв. следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
По отговорността за разноските в процеса:
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и частично
уважаване въззивната жалба на ищцата, въззивният съд следва да преизчисли
служебно разноските направени от страните пред първоинстанционния съд.
Ищцата е освободена на основание чл.83, ал.2 от ГПК от държавна
такса и разноски, поради което такива не й се дължат.
Същата обаче е представлявана безплатно от адвокат Г. Й. на основание
чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, съобразно представения договор за правна защита и
съдействие от 29.10.2021 г., поради което ответното дружество следва да бъде
осъдено на основание чл.38, ал.2 от ЗА да заплати на адвокат Й. адвокатско
възнаграждение, чийто минимален размер при материален интерес от 170 000
лв. на основание чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, в актуалната редакция на нормата
към м.10.2021 г. възлиза на сумата от 4 930 лв. От тази сума и съобразно
уважената част от иска от 105 000 лв., на адвокат Й. се дължи възнаграждение
12
в размер на 3 045 лв. Първоинстанционният съд е присъдил възнаграждение в
размер на 3050 лв., поради което не следва да се присъжда допълнително
възнаграждение, а доколкото ответникът не е обжалвал решението в частта за
разноските по реда на чл.248 от ГПК, то въззивният съд не може да намалява
така определеното възнаграждение.
Ответникът е направил разноски в първоинстанционното производство
в размер на 230 лв.-депозит вещо лице и свидетел, и юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.78, ал.6 ГПК във връзка с чл.37 от ЗПП и
чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 300 лв.
Или от общо направените разноски в размер на 530 лв. ищцата дължи на
ответника на основание чл.78, ал.3 от ГПК и съобразно отхвърлената част от
иска 65 000 лв. разноски в размер на 202,65 лв. Следователно решението и в
частта, с която ищцата е осъдена да заплати разноски над дължимата сума от
202,65 лв. до присъдената от 268,12 лв. ще следва да бъде отменено.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът дължи сумата от 4200 лв.-
държавна такса върху размера на уважения иск от 105 000 лв., както и сумата
от 450,88 лв. (от 730 лв. заплатени от бюджета на съда депозити), съответна
на уважената част от иска, или общо сума в размер на 4 650,88 лв.
Следователно ответникът ще следва да бъде осъден да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Софийски градски съд още сумата
от 936,76 лв., представляваща разликата над присъдената сума от 3 714,12 лв.
до пълния дължим размер от 4 650,88 лв.
По разноските пред въззивната инстанция:
Предвид неоснователността на въззивната жалба на ответника-разноски
пред настоящата инстанция не му се дължат.
На адвокат Й. с оглед осъщественото от него безплатно процесуално
представителство на въззивницата - ищца, съобразно представения договор за
правна защита и съдействие от 10.10.2022 г., му се дължи адвокатско
възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗА, при обжалваем интерес от 66
000 лв., в размер на сумата от 2510 лв. От тази сума и съобразно уважената
част от въззивната жалба (21 000 лв.) се дължи адвокатско възнаграждение в
размер на 798,63 лв.
Ответникът и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ще следва да бъде осъден
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Апелативен
13
съд – София и държавна такса за въззивно обжалване в размер на сумата от
420 лв., съответна на уважената част от въззивната жалба в размер на 21 000
лв.
Ответникът претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на
350 лв. и доколкото не е посочил размера на същото за защита срещу
въззивната жалба на ищцата, съдът намира, че претенцията е в размер на
половината, т.е. 175 лв. От тази сума и съобразно отхвърлената част на
въззивната жалба (45 000 лв.) ищцата дължи на ответника сума в размер на
119,32 лв.-разноски направени пред настоящата въззивна инстанция.
Водим от горното, Апелативен съд - София, 8-ми граждански състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 261717 от 25.05.2022 г., постановено по гр.д. №
13168/2020 г., Софийски градски съд, І-19 състав в частта, с която е
отхвърлен искът с правно основание чл. 432 ал.1 от КЗ на Е. М. С. за сумата
от 21 000 лв., представляваща разликата над присъдената сума от 84 000 лв.
до дължимата от 105000 лв., както и в частта, с която Е. М. С. е осъдена да
заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП“ разноски над дължимата сума от 202,65 лв. до
присъдената от 268,12 лв. и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, дружество
учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията-София с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, пл. „Позитано” № 5 да заплати на основание чл.432, ал.1 от КЗ, във
връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД на Е. М. С., ЕГН **********, с
адрес за призоваване: гр.***, ул. „*** № **, ет.* още допълнително сумата от
21 000 лв. (двадесет и една хиляди лв.), представляваща разликата над
присъдената сума от 84 000 лв. до дължимата от 105 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени
вреди-болки и страдания от смъртта на съпруга й А. Г. С., която смърт е в
причинно следствена връзка с ПТП, осъществено на 15.07.2019 г. в гр.София,
виновно причинено от водача на л.а.м. „Фолксваген Т Рок“ с рег. № ********,
с валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответното дружество, обективирана в застрахователна полица №
14
BG/03/**********, валидна от 13.08.2018 г. до 12.08.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 06.08.2019 г. до окончателното
издължаване.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261717 от 25.05.2022 г., постановено по
гр.д. № 13168/2020 г., Софийски градски съд, І-19 състав, в частта, с която
ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ е осъден да заплати на
основание чл. 432 ал.1 от КЗ на Е. М. С. сумата от 84 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в смъртта на А. Г. С. в
резултат на ПТП, реализирано на 15.07.2019 г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 06.08.2019 год. до окончателното й изплащане.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, дружество
учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията-София с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, пл. „Позитано” № 5 да заплати на основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата на адвокат Г. Й. Й., гр.София, бул. „Евлоги и Христо Г.ева“ №
85, ет.2, ап.6 адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на
въззивницата-ищца пред настоящата инстанция в размер 798,63 лв.
/седемстотин деветдесет и осем и 0,63 лв./
ОСЪЖДА Е. М. С., ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр.***, ул.
„*** № **, ет.* да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ЗАД
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, дружество учредено и
регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, пл.
„Позитано” № 5 сумата от 119,32 лв. (сто и деветнадесет и 0,32 лв.) разноски
направени пред настоящата въззивна инстанция, съобразно отхвърлената част
на въззивната жалба на ищцата.
ОСЪЖДА ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, дружество
учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията-София с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, пл. „Позитано” № 5 да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Софийски градски съд
още сумата от 936,76 лв. (деветстотин тридесет и шест и 0,76 лв.),
представляваща разликата над присъдената сума от 3 714,12 лв. до пълния
15
дължим размер от 4650,88 лв., както и по сметка на Апелативен съд – София
сумата от 420 лв. (четиристотин и двадесет лв.)-държавна такса за въззивно
обжалване.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при
условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16