№ 130837
гр. София, 20.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Частно гражданско дело
№ 20221110128628 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 411от ГПК.
Подадено е заявление от „ФИРМА“ ЕООД срещу солидарните
длъжници С. П. М. и А. Е. П., с което се иска издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумата от общо 7911,12 лв., от която:
2917,47 лв. – главница, 969,49 лв. – договорна лихва (договорно
възнаграждение) за периода от 04.10.2018 г. до 27.08.2019 г., 2155,46 лв. –
възнаграждение за пакет от допълнителни услуги, 30,00 лв. – такса по Тарифа
за извънсъдебно събиране на вземането, 354,98 лв. – лихва за забава за
периода от 05.10.2018 г. до 27.08.2019 г., 1483,72 лв. – обезщетение за
забавено изпълнение за периода от 27.08.2019 г. до 30.05.2022 г.
Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение
по чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, така и с оглед въведено от практиката Съда на
Европейския съюз задължение за служебна преценка неравноправност на
договорни клаузи, когато са налице фактически данни за такава
неравноправност (С-147/16; C-243/08) намира, че от представените по дело
документи може да се направи извод за вероятна неравноправност на
клаузите за допълнителни услуги.
Първо, в конкретния случай договорните отношения между страните се
отнасят към потребителски договор по см. на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, поради което
приложение намират разпоредбите на ЗПК, съответно ЗЗП.
Съдът намира, че уговорените в договора за кредит допълнителни
услуги, за които е предвидено заплащане на претендирано възнаграждение, не
представляват „допълнителна услуга“ по см. на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, защото
заплащането на тези възнаграждения е предварително, дължимо само за
„възможността за предоставянето“ на услугите, като е без значение дали
някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действие на сключения
между страните договор, доколкото в споразумението за предоставянето им е
посочено, че възнаграждението за предоставянето на посочените
1
допълнителни услуги става изискуемо с подписването му, като изискуемостта
му е в пълен размер дори и да не е ползвана нито една от тях. Съгласно
приложения погасителен план претендираното възнаграждение по тях е
уговорено във фиксиран размер, събиран по силата на самия договор, а не на
база реално използвана услуга. Уговарянето по този начин е и в колизия с
нормата на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, в която е предвидено, че видът, размерът и
действията, за които е начислена сумата, следва да са ясно и точно
конкретизирани в договора, а не зададени под обща формулировка с
пожелателен характер, както е процесният случай. На следващо място
предвидените услуги представляват действия по управлението на кредита,
поради което и на основание чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, в който е предвидена
изрична забрана за кредитора да изисква заплащане на такси и комисионни за
действия, свързани с усвояването и управлението на кредита са нищожни.
Клаузата, която препращат към Тарифата, е нищожна на основание чл.
21, ал. 1 от ЗПК вр. чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, съответно начислените „такси“ и
„разходи“ в размер на 30,00 лв. за извънсъдебно събиране са въз основа на
нищожна клауза.
Следователно, заявлението следва да се отхвърли в частта, в която се
претендира сумата за неплатено възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги и такса по Тарифа за извънсъдебно събиране на
вземането, а в останалата част следва да се издаде заповед по чл. 410 от ГПК,
като на заявителя следва да се присъдят и разноски само пропорционално на
уважената част от вземането, или сумата от 114,51 лв. за държавна такса и
36,19 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението на „ФИРМА” ЕООД, ЕИК ***********,
против С. П. М., ЕГН ********** и А. Е. П., ЕГН ********** за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в частта, с която се иска заплащане
на сумата от 2155,46 лв. – възнаграждение за пакет от допълнителни услуги и
сумата от 30,00 лв. – такса по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането
по Договор за потребителски кредит № *********, сключен на 06.08.2018 г.
между страните.
УКАЗВА на заявителя, че на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК може
да предяви осъдителен иск по отношение на вземането, за което е отхвърлено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в едномесечен срок от
влизане в сила на настоящото разпореждане.
Разпореждането може да се обжалва от заявителя в едноседмичен срок
от съобщаването му с частна жалба пред Софийски градски съд.
2
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3